Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 17.08.2018, Лудащо)

(продължава от предишния петък)

Въпрос на Рамвиджай: По темата за раздялата – този въпрос[1] имаше и друг нюанс – че всъщност випраламбха-сева е един вид силно страдание. Начинът, по който аз разбирам въпроса е: дали това силно страдание всъщност продължава и в духовния свят? Моето разбиране по темата беше, че самбхога, тоест единението между Радха и Кришна, е източник на върховна наслада. А когато Те не могат да са заедно, това е източник на върховно страдание – същото важи и за тези, които го долавят, независимо дали са тук или оттатък. Разбирането на Крипадхам беше, че такова непосилно страдание не съществува в духовното небе, но аз мисля, че чухме нещо друго, така че въпросът си остава.

Свами Тиртха: Всичко това зависи от виждането ви и от нивото на съзнанието ви. Мисля, че бяхме заедно на онова езеро в Дварака? Ако си турист, ще си речеш: „О, какво хубаво езеро, добре поддържано. Необичайно за Индия.” Но тогава, ако местните бхакти ти разкажат, че „Това е езерото, където гопите са се удавили заради раздялата с Кришна,“ тогава вече не се наслаждаваш на мястото, а оставаш вцепенен.

Ако искаш да запомниш дългата поредица на числото Пи, например, за това си има стих на санскрит. Защото всички срички имат цифров код, и ако научиш стиха, по този начин ще знаеш кода, ще запомниш цифрите. Някои се интересуват от кода: „Аз знам Пи до тази и тази поредна цифра.“ А други насочват вниманието си към стиха, който гласи: „Гопите носят кисело мляко. Те мислят за раздялата с Кришна и затова плачат.” Както обикновено – знаете, че гопите винаги плачат. В този случай също. „Солените капки на сълзите им падат в киселото мляко и затова от сладко то става солено.” Това придава такова изпълнено с раса значение на всичко. На кого му пука за Пи? Е, някои се интересуват от Пи; ние се интересуваме от киселото мляко.

Друг път отиваш в едно малко селце насред унгарската пуста за сладолед. За мнозина това е място за моментно наслаждение. Но за други е място за вечна памет. Всичко зависи от виждането ни и от нивото на съзнанието ни. Обаче, ако искам да ям сладолед, нима ще отида на някое друго място? Няма начин! Макар този сладолед да е солен и горчив, това е единственото място, където ще го ям. Ако си продал сърцето си, как можеш да си го вземеш обратно?

Разбира се, какво е випраламбха? Знам, че времето ми изтече, но ако ми позволите да добавя още нещо мъничко… Последният стих на „Гурващакам“ гласи: „Поне по три пъти на ден трябва да поднасям почтителните си поклони на моя духовен учител”. Знаете, за ученика обикновено е трудно да контролира ума си. Трудно му е да помни важните неща. Обаче Гурудев постигна това. Не само по три пъти, многократно си го спомняш. По един или друг начин, той го постигна. Такова е качеството, такава е силата на духовната личност. И ние не вярваме в съществуването на телата. Ние вярваме в съществуването на душата.

Раздялата ни помага да помним. Помага ни да осъзнаем какво сме изгубили. Така че я считам за много полезна духовна практика. Но на кого му пука за раздялата и единението? Това е Пи. Нас ни интересува киселото мляко. Трябва да носим своята делва с кисело мляко и междувременно да добавим по няколко солени капки в нея.

Така че по отношение на страданието в духовното небе – на кого му пука? Нека просто да носим своята делва с кисело мляко. Ако сте съгласни. И разбира се, в заключение на цялата тази Мела, бих искал да изразя благодарността си към всички вас. Моля ви, простете недостатъците ми. Не мисля, че някой от преданите е допуснал някаква грешка, всички грешки са мои. Но се надявам, че успяхме да извървим известно разстояние от своето его към себе си. Защото това е всъщност целта – да идваме все по-близо до своята истинска духовна същност.

[1] Въпросът на Крипадхам в статията „Дхарма и отвъд“