Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 17.08.2018, Лудащо)

(продължава от предишния петък) 

„Мадхавендра Пури се приюти в храма да пренощува, но към края на нощта имаше друг сън. Мадхавендра Пури сънува, че Гопала се появява пред него и казва: „О, Мадхавендра, вече получих сандаловото дърво и камфора. Сега просто смеси всичкото сандалово дърво с камфора и след това всеки ден мажи пастата върху тялото на Гопинатха докато свърши. Няма разлика между Моето тяло и това на Гопинатха. Те са едно и също тяло. Затова, ако намажеш пастата от сандалово дърво върху тялото на Гопинатха, ти естествено ще я намажеш и върху Моето тяло. По този начин температурата на тялото Ми ще бъде понижена. Не бива да се колебаеш да действаш в съответствие с Моята заповед. Вярвайки в Мен, просто направи необходимото.”[1]

Тук виждаме определено ниво на интензивност. Може да си речете, че това е философия: понеже Бог Кришна е един, Той се проявява в различни форми на мурти. По този начин едно служене достига на практика до всички аспекти. Обаче какво се случва на нивото на практикуващия? Когато цари такава висша хармония, върховно, божествено и духовно единство между хората, например когато жената е по-добрата половинка на мъжа – нима не се случва, че когато аз се храня, ти се засищаш; когато аз постигам, това е твоя победа; когато аз съм щастлив, ти си блажен; когато аз мисля за теб, ти също си спомняш за мен? Това аз наричам интензивност. И то не е невъзможно. Обаче нали се съгласихме, че трябва да се стремим към невъзможното, така че по-добре да не копнеем за това щом е възможно – а?

Скъпи мои, просто искам да ви обърна внимание: ако си мислите, че сте постигнали нещо в духовните си усилия, не считайте, че това е краят на пътя. Направете следващата стъпка в духовната интензивност. Моят успех е и твой успех. Това означава също и, че моят провал е и твой провал. Такъв е принципът на единството – каквото имаме, споделяме го.

„След като даде тези напътствия, Гопала изчезна и Мадхавендра Пури се събуди. Той веднага повика всички слуги на Гопинатха и те дойдоха пред него. Мадхавендра Пури каза: „Помажете тялото на Гопинатха с тези камфор и сандалово дърво, които съм донесъл за Вриндаванския Гопала. Правете това редовно всеки ден. Ако пастата от сандалово дърво бъде намазана на тялото на Гопинатха, тогава Гопала ще бъде охладен. В крайна сметка, Върховният Бог е напълно независим; Неговата заповед е всесилна”. Слугите на Гопинатха останаха много доволни да чуят, че през лятото цялата паста от сандалово дърво ще бъде използвана за помазване на тялото на Гопинатха. Мадхавендра Пури каза: „Тези двама помощници редовно ще стриват сандаловото дърво и също така трябва да намерите още двама други души да помагат. Аз ще плащам надниците им.” По този начин Гопинатхаджи бе снабден с паста от стрито сандалово дърво ежедневно. Слугите на Гопинатха бяха много доволни от това. Така пастата от сандалово дърво бе помазана по тялото на Гопинатха, докато целият запас бе изчерпан. Мадхавендра Пури остана там дотогава. В края на лятото, Мадхавендра Пури се завърна в Джаганнатха Пури, където остана с голямо удоволствие през целия период на Чатурмася.“[2]

Приготвяли ли сте някога сандалова паста? О, това е такова хубаво служене. Използва се и в служенето към мурти. Имате малка платформа от камък, груб камък. Взимате малка пръчка сандалово дърво, слагате малко вода и започвате да триете, да мажете. Малко по малко започва да се образува паста. Отнема време от дървото да се получи тази паста. И обичайно това е, с което домакините помазват челата на видните гости – те взимат едно цветенце, потапят го в пастата и след това я нанасят върху челата. Това е толкова красиво!

(следва продължение)

[1] „Чайтаня Чаритамрита“, Мадхя 4.157-161

[2] „Чайтаня Чаритамрита“, Мадхя 4.162-169