Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 03.10.2017 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

Харилила: Когато говорехте за демоните и полубоговете, борещи се вътре в нас, имах тази визия – как те разбиват океана. И кое било първото, което се появило? Отровата.

Свами Тиртха: Така е. И понякога именно това го забравяме. Мислим си, че сме мобилизирали всичките си сили в духовния живот, ала забравяме за първия резултат – отровата. Само че ако в този момент спрете да разбивате океана, ще бъдете погубени от отровата. Обаче какво изплувало после? Само прекрасни неща. Така че, малко отрова – и после нектар. Това е духовното разбиване.

Харилила: Но има го и този момент, че ако не дойде авторитетът да изпие отровата, ще е лошо за нас.

Свами Тиртха: Вярно е. Пък и материалното разбиване е различно. Първо може да постигнете някакво щастие и удовлетворение, обаче накрая ще дойде отровата. Затова по-добре да съсредоточим силите си правилно, да въвлечем по някакъв начин дори и слабостите си в служене – тогава и от тях може да излезе нещо добро.

Ведавид: Бихте ли дали моля пример за това?

Свами Тиртха: Да. Например гнева. Той ни напомня за розовия оттенък по листенцата на лотоса. Гневът най-общо не е особено препоръчителен в духовната практика, нали така? Но ако прилагате гнева си срещу собствените си слабости, тогава въвличате тази своя даденост – която така или иначе притежавате – в по-висша цел.

Или да речем лобха, алчността – в материалния живот тя поражда множество проблеми, нали? Но е съвсем очевидно, че ако не изпитваме този копнеж в духовния живот, този ламтеж по някакъв начин да бъдем призвани, тогава е много трудно да постигнем каквото и да било.

На практика почти всичките шест „врага“ могат да бъдат впрегнати в предано служене – по малко по-специален начин, обаче е възможно. Кама, кродха, лобха[1], и т.н. Освен последният – завистта. Нея трябва да се стремим да изключваме и избягваме с цялото си внимание.

Та това е начинът да ангажираме някои вътрешни демони, или някои вътрешни слабости – неща, които считаме за врагове – да ни помагат да постигнем целта си. Това се нарича интелигентност; интелигентност означава да постигаш целите си. Разбира се, сега сме в духовен кръг; защото всички останали във външния свят също си мислят: „Интелигентен съм, ако постигам целите си“. Но ако добавим едно мъничко нещо – максимална чистота на намерението – тогава е духовно, без и най-малкия оттенък на материална амбиция. И така, интелигентност означава да постигаме целите си.

(следва продължение) 

[1] Похот, гняв, алчност