Sharanagati

“Не скърби за никое живо същество.”[1] Защото да се скърби не е достатъчно! Ако на мен ми е мъчно за вас: “О колко съжалявам за вас, колко съжалявам! Чувствам се толкова зле!” – нима е достатъчно? Не е! От това няма да станете по-щастливи. Трябва активно да подпомагаме духовното израстване на другите хора. И да научим как да го правим по подобаващ начин.

Обикновено научаваме това от авторитет. По тази причина людете се обръщат към духовен учител. “Моля те, помогни ми!” – това е основният мотив. “Моля те, помогни ми, толкова много страдам!” Втората причина е: “Аз искам да постигна съвършенство. Моля те, помогни ми!” Това е малко по-смирено. Защото първият казва: “Аз страдам; искам да се отдам целия на теб, искам да ти дам цялото си страдание.” Вторият казва: “Имам стремеж, помогни ми да го постигна.” Но един истински ученик би казал: “Изпълнен съм със страдания и имам стремеж, но всичко това няма значение. Както на теб ти се нрави, каквото ти искаш.” Това се среща рядко. Нали, понеже сте си мъничко егоисти – малко или много. “Искам това, искам онова.” Обаче “Какво ти искаш. Моля те, кажи ми какво трябва да се свърши.”

Толкова много неща трябва да научим от духовните си авторитети. Най-напред трябва да се научим как да живеем. В повечето случаи ние не знаем как да живеем. Липсват ни стандарти на човешко съществуване. Затова на големите учители им се налага да дават съвсем елементарни правила: “Не убивай. Не кради.” Представете си, да трябва да образовате последователите си на това ниво: “Не убивай…” Това е милост! Отивате сред убийци и започвате да ги обучавате: “Недейте да убивате.” Или отивате при измамниците и почвате да ги учите: “Недейте да лъжете.” Какво ще отвърнат? “Гуруджи, та това е невъзможно! Твърде висше е за нас. Ние с това се занимаваме всеки ден, как можем да го изоставим?!” Може да продължите нататък със следващите божи заповеди: “Недейте да крадете,” и т.н.. Изключително базови правила. Или пък във ваишнавската традиция: „практикувай ахимса”. Това отново означава: не убивай, не причинявай страдания на останалите. Трябва да научим съвсем елементарни неща, понеже кой знае как са пропуснати. Никога не сме се и сещали, че да си егоист е насилие.

Ала след елементарното ниво би трябвало да има нещо друго. Трябва да научим от духовните си учители и практиката. Какво е редно да избягваме: да не правим това, да не правим онова; и какво е добре да практикуваме, какво бива да правим. Гуру ще ни даде практиката: идвай в храма, слушай лекцията, мантрувай си кръговете. Това е същото елементарно ниво: “Не убивай/ мантрувай си кръговете.” Макар да си мислим: “О! Аз си мантрувам кръговете! Това е велико!” Не. Съвсем основно е. Досущ като “не кради”. Понеже ако не се отдам напълно на Бога, значи съм крадец. Стремя се да използвам Неговата собственост за свои цели. Защото животът, моят мъничък животец произхожда от Живота с главно „Ж”. И ако ползвам живота си за своите собствени цели, тогава ограбвам големия Живот. “Отдай се” като позитивна препоръка от страна на гуру също е нещо съвсем базово. При все това практиката е по-добра от избягването. Защото практикувайки добро, вие автоматично страните от лошото. Затова и практиката също трябва да се научи от духовния учител.

Ала в крайна сметка от него трябва да научим раса: как да обожаваме Бога и как да усещаме, как да чувстваме тази връзка. И тук вече не става въпрос за елементарни неща. Това е за възвишените, за извисените практикуващи: как да обожават и как да усещат. Това е най-висшата тема, която трябва да научим от духовния си учител.

Тези са различните неща, които следва да усвоим: как да живеем правилно, какъв е методът и каква е целта. И чрез милостта и помощта на духовния учител можем да напредваме добре. Обаче трябва да сме сериозни в ученето и прилагането. По такъв начин няма да оплаквате съдбата на другите, а ще се превърнете в активен инструмент, помагащ за подобряване на положението им.