Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2018 вечер, София)

(продължава от предишния петък)

Добре, ние четем описания за приятелите на Кришна, Бога. Но какво виждаме в кръговете на преданите? Виждаме ли такива приятелства, такава близост?

Веднъж Шрила Прабхупада, Бхактиведанта Свами, се прибрал у дома в Бенгал, в Навадвип и се срещнал с Шрила Шридхара Махарадж, свой много скъп приятел. От самото начало те служели заедно. Много пъти излизали двамата да проповядват. И били доста добър отбор; Прабхупада свирел много добре на мриданга, затова се били разбрали: „Днес аз ще свиря на мридангата, а ти ще даваш лекцията.“ Защото Шридхара Махарадж пък бил като научния мозък на цялата ваишнавска общност.

След години и години служене, през които не се били виждали, най-сетне те се срещнали отново. Прабхупада бил със западните си ученици край себе си. Изведнъж Прабхупада и Шрила Шридхара Махарадж започнали да си говорят на бенгалски. По онова време бхактите от Запада не говорели бенгали, нито го разбирали. Така че били малко объркани, обаче ги чакали търпеливо да свършат беседата си. И тогава смирено запитали Шрила Прабхупада: „За какво си говорехте?“ А той отвърнал: „О, няма да ви кажа, защото иначе ако разберете за какво сме си говорили, ще припаднете.“

Виждате, този съкровен, специален език между близките приятели е за доброто на другите – да не се притесняват прекалено много външните хора. А също и, за да се запазят тайните.

И накрая, последният параграф гласи:

„Някои от различните приятели на Кришна са известни от писанията, а за други се знае от народната традиция. Приятелите на Кришна се разделят на три: вечни приятели на Кришна, издигнати полубогове и съвършени предани. И в трите групи има такива, които по природа са съсредоточени в служене на Кришна и дават на Кришна съвети; други, които много обичат да се шегуват и с думи да разсмиват Кришна; трети, които са много простодушни по нрав и с простотата си радват Бог Кришна; четвърти, които с дейностите си създават необикновени ситуации, като че ли насочени срещу Кришна; пети, които са много приказливи, постоянно спорят с Кришна и нажежават обстановката; и такива, които са много кротки и учтиви, и доставят удоволствие на Кришна с ласкавите си слова. Всички тези приятели имат много близки отношения с Кришна, и умело извършват дейностите си, стремейки се да Го удовлетворят.“[1]

Това е красивото обобщение на този вид взаимоотношение с Бога – приятелството: истинският приятел винаги иска да те зарадва. И тук, в неговото отсъствие, искам да възхвалявам моя скъп духовен брат Шрипад Браджешвар Прабху, защото виждам този принцип, завещан в шастрите, проявен в неговата личност и постъпки. Той винаги се стреми да зарадва приятелите си.

Така че не мисля, че съвършенството в духовния живот е някаква древна легенда. Накарайте го да се случи днес; тогава ще встъпите във вечността.

[1] „Нектарът на предаността“, Гл.41