Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 04.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

Има две основни пречки пред мантруването на чистото име, а именно материалните желания и желанието за освобождение. Ако сте мотивирани от материални желания, това се нарича карма-мишра-бхакти – чрез действията си искате да постигнете нещо за наслаждение. Това е опасно, казвам ви. Ако имате материална мотивация и почнете да мантрувате, може да полудеете.

Обаче ако мантрувате с желание за освобождение, може да полудеете още повече. Защото ще си мислите: „О, постигнал съм го,“ но това е грешка, не сте постигнали нищо. Ако сме мотивирани от такова желание за освобождение, това се нарича гяна-мишра-бхакти.

Тези двете се считат за две вещици, обсебили трона на сърцето ви. Чрез мантруване на святото име, на махамантрата – Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна Кришна, Харе Харе, Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе – ние призоваваме много различни неща, но основно каним Богинята на Предаността да заеме трона на нашето сърце. Но как би могла Бхакти Деви да заеме трона на сърцето ви, ако там са седнали двете вещици –  желанието за материален напредък и желанието за освобождение – Тя не може да дойде. Така че трябва да има чистота на намерението, чистота на желанието, духовно желание. Чистото име и граматическата форма на думата са съвсем различни. И можем да видим тази разлика, защото махамантрата е била пропагандирана от много учени и артисти, дори и в западния свят, но без никакъв ефект. Но когато там отишъл един чист предан, с чисто намерение и чиста посветеност – ефектът е огромен.

Има голяма разлика между мантруването на чистото име и мантруването с някакъв заден мотив. Така че гяна-мишра-бхакти, карма-мишра-бхакти или пък политика-мишра-бхакти – чували ли сте за такова нещо? Политическото име. В Индия имаше една жена премиер-министър и когато я свалиха от власт, някои от нейните поддръжници и министри извършваха тапася, медитация и мантруваха: „Харе Кришна, Харе Кришна, нека тя се върне на власт. Харе Кришна, Харе Кришна, нека тя се върне на власт.” Това е политическото име. Искате ли такова нещо? Считам, че не. Ние всички искаме чистото име, което е чинтамани. Ако то докосне сърцето ни, ако докосне същината ни, ще я пречисти напълно, превръщайки я в по-висша същност.

Когато сте чули това за пръв път, мисля, че всички сте били много вдъхновени. „Да, аз жадувам за тази трансформация. Копнея за такова пречистване.“ А къде е това пречистване? Чувствате ли трансформацията? Нещичко чувстваме, но мисля, че има много още какво да правим.

Името ще донесе всички възможни благословии – политически, материални, духовни, всякакви. Защо? Защото не се различава от Кришна. Кришна-нам и Кришна са неделими. Това е нещо, което трябва да научим много дълбоко. Има разлика между водата и думата „вода“. Ако сте жадни и казвате „Вода, вода“, не съм сигурен, че жаждата ви ще бъде утолена. Разбира се, децата са толкова искрени, че като повтарят „Вода, вода“ жаждата им ще бъде утолена, защото вие ще идете и ще им дадете вода. Именно от това се нуждаем. Можем да повтаряме „Кришна, Кришна“, но може жаждата на душата ни да не намалява; но някой трябва да дойде и да я утоли. “Кришна се томара кришна дите паро[1] – Кришна е твой и ти можеш да ми Го дадеш.” Затова се нуждаем от някой, който да се грижи за нас.

(следва продължение)

[1] Ред от песента на Бхактивинода Тхакура „Охе! Ваишнава Тхакура“