Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 08.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

Нека създаваме благоприятно обкръжение. Нека създаваме благотворна среда за духовното ни израстване. Украсете пътя на Бога, който идва към вас. Направете пътя Му към вас дивен и красив. Защото Неговото присъствие, присъствието на Божествената Двойка, може да превърне дори песимистичния ад в оптимистичен рай. Казва се, че всички имаме шанс за съвършенство. Всички души са призвани за божествено блаженство. Казва се също и, че по пътя на пречистването всички тръгваме с равни възможности. Но поради самия живот, опита, кармата, едно-друго, започваме да развиваме един вид спънки – позитивни или негативни.

И така, за да постигнем такова позитивно и благотворно обкръжение, по някакъв начин трябва да се свържем и да поканим Него или Тях на трона на нашите сърца. Ние отчаяно търсим Красотата и Любовта. Затова трябва да определим къде са. Кришна казва на Нарада Муни… „Мой скъпи Нарада, нахам васами ваикунтхе йогинам хридайе на ча – тоест, „Аз не съм там на Ваикунтха. Нито там, нито в сърцата на йогите”; мад бхакта ятра гаянти татра тиштхами нарада[1] – „Но където Моите свидни предани Ме славят, там съм Аз, скъпи ми Нарада”.

И така, Кришна най-напред заявява къде не може да бъде намерен: „Не съм в райските сфери. Не съм и в сърцата на йогите“. Нахам, на-ахам – „Не съм там“; васами – живея, Аз не живея; ваикунтхе – „на Ваикунтха“. Йогинам хридайе на ча – „нито в сърцата на йогите“. Мад бхакта – „където Моите предани ме славят“ – ятра гаянти; татра – „там“; тиштхами нарада –  „Пребивавам, о Нарада“.

Така че ако искате да намерите някаква следа от Бога, правилният начин е възславата. За да Го намерим, Той най-напред посочва къде не можем да Го намерим. „Не търси тук, не търси там. Не това е мястото. Но където Моите предани се събират и Ме възславят, там съм Аз.“ Така че прославата е пътят.

Когато бог Брахма бил самичък в началото на сътворението, той живеел в тичинката на космическия лотос. Рекъл си: „Не знам кое какво е, не разбирам цялото това обкръжение. Ще се опитам да достигна до корена“. И започнал да слиза все по-надълбоко и по-надълбоко надолу по стъблото, стремейки се да намери корена на космическия лотос. Дълго време го правил, но не открил произхода му. Затова си казал, „О, това не е начинът! Я да се върна на мястото си.” И тогава започнал да медитира и да слави.

Брахма е най-интелигентната личност във вселената. Щом вместо това емпирично търсене той е решил да приложи различен метод, като медитация и сетне възхвала, значи трябва да последваме неговия пример. Защото, нали разбирате, ако на най-първия във вселената му е трудно да намери корените на космическото творение, тогава какъв е нашият шанс?

Веднъж имало един лектор, който изнасял беседа за космическата структура – обяснявал надълго и нашироко, и тогава една дама коментирала: „Обяснението Ви не е правилно. Тази вселена стои върху гърба на слон.” Лекторът бил търпелив човек, не искал веднага да разбие на пух и прах забележката, затова попитал: „А какво има под слона?” Тя отвърнала: „Слонът стои върху гърба на костенурка.” Лекторът на свой ред попитал: „Ами костенурката – тя върху какво стои?” Дамата казала: „Костенурката стои върху гърба на друг слон.” Нашият човек се опитал да потърси обяснение: „О, и тогава какво има отдолу, и още по-надолу?” Накрая дамата отбелязала: „Недейте, има безброй слонове. Не може да бъде обяснено, защото слоновете са безчет.”

Виждате ли, трудно е да се обясни структурата на вселената. Затова Брахма се отказал от това усилие и започнал да медитира и възхвалява. Безброй животи наред сме се занимавали с емпиричния метод, стремейки се да открием корена на нашето щастие, опитвайки се да намерим духовната си перспектива или каквато и да било друга цел в живота. Сега имаме друга възможност да изследваме реалността. Нека я вземем.

(следва продължение)

[1] „Падма Пурана“, Уттара-кханда 92.21-22