Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 06.01.2019 сутрин, София)

(продължава от предишния петък)

Казва се, че да седиш сам и да медитираш е добре. Да имаш другар за това е още по-добре. А да можем да славим святото име в хармонична компания е най-добре. Заедно. И бхаджана не е само пеене. Бхаджана е вашето поклонение. Виждам, че вие много харесвате бхаджана – да пеете заедно, да възславяте святото име. Но коя е по-високата степен на бхаджана? Това е киртана. 

Така че имаме инструмент за вътрешен контрол. Стремете се да го прилагате. Най-напред то е вид контрол – повтарянето на светите имена – очаквате умствен покой, очаквате освобождение. Но ако продължавате да възпявате светите имена, ще се появят и по-фини вкусове. Вътрешно пречистване на сърцето, сърдечна интелигентност ще се прояви. И което вчера е било за вас голям проблем, днес ще го виждате като незначителен, вече няма да ви причинява страдание. Понякога искаме да видим голям скок в духовния си напредък, макар че може би малките стъпки са по-скъпоценни. И малко по малко онова, което днес е толкова значимо за вас, било то страдание или надежда – понеже човек си обича страданията – губи своята важност. И други неща започват да добиват по-голяма значимост за вас. Вече не ви интересува да откривате Америка. По-скоро искате да изследвате духовното небе – много по-интересно и приканващо предизвикателство е. 

Затова моля ви, опитайте се да приложите този толкова фин метод върху себе си. И ако станете по-състрадателни благодарение на това вътрешно пречистване, ще намирате път към сърцата на хората. Понякога знанието ни или духовните ни постижения ни помагат в това отношение. Друг път повече ни помагат провалите ни, за да можем да се доближим до хората и да ги разбираме. Защото ако не си падал си мислиш, че никога няма да паднеш. И не разбираш как така хората падат. Как така те не могат да спрат вятъра? Мислиш си, че ти можеш да го спреш, макар никога да не си опитвал. Опитай! Провали се! Бъди готов да поемеш трудностите. Но никога не губи кураж. Ти може и да изгубиш, но мисията ти никога не бива да губи. Твоят Бог никога няма да загуби. Твоята вяра никога не бива да губи. „Заяви дръзко: “Моят предан никога не губи“[1]. Може да загубиш една битка, но не трябва да губиш войната. 

А защо искаме да достигнем до хората? Веднъж Гурудев ни попита: „Защо проповядваме?” Знаете, тези толкова простички въпроси са много предизвикателни. „Ами, защото обикновено така правим, това е навик.“ „Ами защото ти проповядваш, Гурудев, пък ние се опитваме да те имитираме и затова също проповядваме.“ Не. Какъв отговор можете да дадете на такъв въпрос? Трудно е, простите въпроси са много трудни за отговор. Какъв е смисълът на живота ти? Кой си ти? Към какво се стремиш? Прости въпроси. Но е почти невъзможно да се отговори. Как ли не се стараехме да намерим верния отговор, докато накрая Гурудев каза: „Защото Махапрабху е поискал”. Затова искаме да намираме начини да достигаме до хората, да се срещаме с тях, да общуваме с тях, да им помагаме да се доближат до духовната си същност. Не може да сте толкова жестоки да оставяте хората край вас да мрат в телесно съзнание! Защо не им кажете, че са души от Духа? Проповядването не е толкова сложно. Не е нужно да изнасяте суха и скучна философска беседа. Не! Предайте послание. Защото колкото повече хора вземат своя дял от духовното си наследство, толкова по-добре.

(следва продължение)

1. Бхагавад Гита 9.31

(от лекция на Свами Тиртха, 06.01.2019 сутрин, София)

Ние си носим нашия материално обусловен ум. Възможно е да проектираме материалния си опит върху божествените истини. Това е грешка. Много пъти Гурудев ни учеше и на това – не с думи, а с действия. Често когато имахме дискусия ние излизахме с разни предложения и решения. В повечето случаи той ги отхвърляше и предлагаше своя версия, която даваше напълно зашеметяващо решение, понякога 108% противоречащо на цялото ни разбиране. То изглеждаше толкова нелогично и безполезно, че повечето пъти искахме да се възпротивим, обаче знаехме, че е безсмислено. И след това се оказваше, че е бил прав. Тогава осъзнавах, че нашето ниво на разбиране е малко по-различно.
Така че се нуждаем от фина настройка, от полиране на своето разбиране – при това не става дума просто за интелектуално разбиране. Животът в преданост не е някаква интелектуална енигма, а по-скоро емоционална тайна. Нужен ни е един по-дълбок, по-различен вид разбиране, и това е сърдечната интелигентност. Ако обичате Кришна, ще разбирате повече. Затова Шрила Прабхупада казва: „Просто опитайте да обичате Кришна”. Не е нужно всичко това да се преусложнява. Защото ако обичаш някого, той по естествен начин е част от живота ти. Или, ако имаме по-голям късмет, ние ставаме част от неговия живот.
А какво е състоянието на нашия ум? Макар да не обичам да говоря на тази тема, понеже е много лесно да се дразнят хората с нея, но обичайно какво е състоянието на ума ни? Той е пълен с боклук. Насъбрали сме и сме натрупали толкова много неща там, повечето от които са безполезни. И не става въпрос само за натрупана информация, но и за емоционалната утайка, която таим. Когато си правите кафе, изхвърляте утайката, нали? Тя не се пие. А нашият ум е пълен с такава утайка. Отминали впечатления, страдания, лоши навици; провалил си се, спечелил си, страхувал си се, надявал си се, мечтал си, най-често напусто… Това е което наричам покварено състояние на ума, пълен с такива емоционални утайки. Плюс проблемите, които имате. „Какво ще стане утре? Дали копнежите ми ще се осъществят? Парите идват и си отиват, но в моя случай повече си отиват.“ Умът ни е пълен с тревоги, нали? Къде е покоят на ума? Единствено утайка. И ако я разбъркате лекичко, цялата тиня ще излезе на повърхността, скъпи мои! Кавгаджийство и какви ли не други боклуци. Какво да правим тогава?
Живеех в Нандафалва. Веднъж беше прекрасен горещ летен ден. А знаете, понякога в горещите летни дни извива буря. Така и стана. Бях в градината, копаех. Изведнъж вдигнах поглед и видях да се задава невероятно огромен облак – грамаден като презокеански кораб. Наистина такова беше чувството. Не виждах върха му, той просто връхлиташе върху мен. Казах си: „О, много хубаво. Нека се подложим на този опит. Красиво преживяване е да застанеш лице в лице с бурята. Понеже сме бхакти, нали? С духовната си мощ ще надмогнем силите на природата.“ Той приближаваше ли приближаваше…. Издръжливостта ми беше предизвикана и същевременно леко разколебана. Понеже беше горещо, бях без риза и очаквах преживяването. Първо дойде вятърът. Беше толкова силен, че почти ме събори. Зад мен имаше ограда, та се хванах за нея. Обаче после дойде дъждът. Беше като камшици – толкова мощен и толкова смазващ, че трябваше да се скрия зад тази ограда, иначе нямаше как да се защитя. Тогава се наложи да преосмисля устойчивостта си. И макар все още да вярвам в силата на духа, вече се старая повече да уважавам силите на природата. Защото преди да връхлети вятърът ми дойде наум един стих от „Гита“, в който Арджуна казва: „О, по-лесно е да се спре вятърът, отколкото да се успокои умът”[1]. И нали вече съм постигнал покоя на ума, нека сега да спра вятъра. Е, провалих се. А вие постигнали ли сте покой на ума?
Но трябва да има начин да контролираме своя ум, да махнем боклука, да изхвърлим утайката. Да го пречистим. Мисля, че много убедително преживяваме това, когато възпяваме светите имена. Ако съумеете да се посветите на тази практика, усещате как сметта се премахва. Тогава нещо друго изпълва ума ви до самия ръб. Всички проблеми, които имате, всички предишни страдания, всички страхове за бъдещето просто изчезват, стопяват се във вълните на божествената вибрация. Препоръчва се да изпитваме това чувство докато повтаряме джапа индивидуално. И понякога вие го чувствате, по-често не. Но когато се съберем заедно, тогава можем да го усетим много дълбоко.

(следва продължение)

1,  „Бхагавад Гита“ 6.34

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2019 вечер, София)

(продължава от предишния петък)

Радхе Радхе Говинда! Кой е Говинда? Започнахме с теория, че мантрата служи да освободиш съзнанието си… и накрая стигнахме до Говинда. А Радха я знаете много добре. Добре, ще кажете, Радха я знаем, но кой е този Говинда? Радха е най-красивата девойка в селото, нали? Обаче кой е този Говинда? Знаете, в нашата традиция Радхарани е най-прекрасната в цялото творение. Толкова прекрасна, че има само един, способен да я оцени, и това е Бог. Единствен Бог може да разбере и оцени Нейната красота, Нейното очарование, Нейната любов… 

От Бог очакваме да е всезнаещ, нали? И ние всички се възхищаваме на Върховния. Но само си представете, че има някой, на когото Той самият се възхищава. Това просто отнася ума! Започнахме от освобождаване на съзнанието, а сега стигаме дотам да си счупим ума. Бог да тича по някого?! Това не е за вярване. Но това е Радха. А кой тича след Нея? Говинда. Защото Кришна-Говинда е толкова прекрасен, че красотата Му удивлява дори самия Него. Веднъж, докато бил на тази планета Земя, Той влязъл в един палат. Една от колоните била направена от полиран скъпоценен камък. Блестяла като огледало. Кришна идвал насреща и когато се натъкнал на отражението си в тази огледална колона, бил удивен. Той казал: „Каква е тази красота? Кой е този невероятен красавец? Кой е? Не мога да си представя.“ Така че красотата на Бога е толкова огромна, че е пленителна дори за самия Него. Той не може да разбере себе си. 

Мисля, че понякога ние също споделяме тази черта. Понякога и ние не разбираме себе си. Не съм сигурен, че това означава, че също сме богове. Но виждате ли, ние хората сме много подобни на Него. Или можем да кажем, че Той идва по начин много подобен на нас. 

Представете си, красотата на Всевишния е толкова свръх-прекрасна, че е неразбираема и за самия Него. Но има една личност, Радха, която е способна напълно да оцени хубостта на Говинда. За да може да оцени величието и красотата на Бога е нужен истински партньор. Така можем да кажем, че единението на най-висшата Красота и най-висшата Любов, Говинда и Радха, е есенцията на цялото битие. И можем да кажем, че това е истинското освобождаване на съзнанието. Ако можем да мислим и медитираме върху срещата и божественото единение на Красотата и Любовта, тогава се освобождаваме от всички възможни умствени замърсявания. Това е един красив призив към всички вас да се включите в този толкова естетичен екстаз. 

И така, Радха и Говинда представят това прекрасно висше единение, божествената среща. Радха и Говинда. Името на Върховния е много важно. Да повикаш някого по име е важно. Вие как се казвате? 

Отговор: Мартин.  

Свами Тиртха: Ако вляза в тази зала и кажа: „Ей ти!“, най-вероятно няма да ми обърнете никакво внимание. Но ако кажа: „Хей, Мартин!“ незабавно ще се обърнете, нали? „Някой ме вика“. Хей, Говинда! Той ще се обърне: „Някой ме вика“. Хей, Говинда! Затова върховното освобождение за нашето съзнание е да стане отдаден слуга, отдаден практикуващ в това божествено единение. Всемогъщ Бог и отдаден слуга – това е непобедимо партньорство. 

За да се квалифицираме е нужно да се молим – за да дойдат благословиите към нас, да ни обгърне милостта. Защото най-добрият начин е да се обръщаме към милостивия аспект на Бога.

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2019 вечер, София)

(продължава от предишния петък)

Край светия човек измеренията се променят. Когато живеехме с Гурудев в един ашрам, още от автобусната спирка можех да усетя дали той си е у дома или не. И когато стигнеш там, изпълнен със съмнения и въпроси, щом влезеш в стаята му, всички въпроси изчезват, всички съмнения изчезват. И просто си щастлив да си наоколо. Усещаш онзи окончателен подслон, който всички търсим. Няма нужда от думи, няма нужда от обяснения. Това не е въпрос на философия. То е въпрос на по-дълбоко разбиране, от сърце в сърце. 

После дойде моментът на раздялата. Горчив момент. Но всъщност той е вход към вечността. Представете си да нямате вече възможност в този живот да срещнете най-значимата личност в живота си. Не е лесен момент. Но имаме изход. Щом не можем да общуваме с телесното присъствие на учителя си, винаги можем да общуваме с духовното му присъствие. Когато получих вестта за неговото напускане, след два дни трябваше да дам лекция – за вечността на душата, за ползата от духовната практика. Мисля, че това беше една от най-трудните лекции в живота ми. Отивайки нататък по улицата, плачех. Но когато пристигнах, трябваше да се взема в ръце и да изнеса подобаваща лекция. Защото съм сигурен, че той не би се зарадвал на някакви лесни емоционални сълзи. Той казваше: „Дори да сте в най-деградирало състояние на съзнанието, трябва да изнесете добра лекция.“  

Може ли да споделя с вас още една история? Знаете, от ученика се очаква да е смирен, нали? Веднъж Гурудев ме возеше в колата си и ми каза: „Иди в този и този град и дай лекция”. И аз, понеже се стараех да съм смирен, му казах: „Ама Гурудев, аз не обичам да излизам на сцена”. Той замълча за миг и аз усетих, че май нещо съм сбъркал. Той се обърна и се втренчи в мен докато шофираше, и тогава разбрах, че съм сбъркал много. Той беше забележителен човек; когато мълчеше, това бяха най-тежките моменти. А после рече: „Не ти казах да излизаш на сцена, казах ти да дадеш лекция”. Той никога не изпускаше и един миг, и един шанс да ти даде напътствие. Да строши фалшивото смирение и да ти покаже какво е истинското настроение на служене – да забравиш за себе си. Не ти си важният – служенето е важното. 

Други истории няма да разказвам. Но оттогава насетне той е най-важният човек в живота ми. И неговите идеали също станаха важни за мен. Надявам се идеалите му да станат важни и за вас. 

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2019 вечер, София)

(продължава от предишния петък)

Ние, хората, сме изградени от взаимоотношения. Хората са социални създания. Ние сме много зависими от нашите връзки, от нашите отношения. Казват, че няма значение какво знаеш, има значение кого познаваш. И всички тези, които са живели в комунистическата система знаят това много добре. Нямаше значение какво знаеш и какво не знаеш, но имаше значение кого познаваш, какви връзки имаш. Всъщност същото важи и в духовен смисъл. Не казвам, че това е духовен комунизъм, но тъй или инак нашето съзнание и знание са ограничени, нали? Не можем да знаем всичко. Това е невъзможно! Вие не сте най-сияйният интелект във вселената. Но ако познавате верния човек, не сте изключени от спасението. Ако сте свързани с Шри Гуру сте спасени. Не просто с гуру, а с Шри Гуру. Шри Гуру е божественият аспект. 

Всъщност духовният учител е пряк пратеник на Бога. А как се нарича пратеникът в християнството? Ангел, нали? Ангел. Така че нашият учител е досущ като ангел за нас. Спомням си първия път когато моят духовен учител дойде в дома ми. По това време живеех с родителите си. Времената бяха рисковани, така че трябваше да прилагаме принципите на конспирацията. Понеже за нас той беше ВИП персона, трябваше да вземем всички предпазни мерки за сигурността му. Приготовленията течаха две седмици: кога, как и при какви обстоятелства той ще дойде у дома. Родителите ми бяха инструктирани да си стоят в стаята. И тогава моментът настъпи, звънецът звънна… И той влезе. Целият в бели дрехи. Цял бял! Цял бял! И имах усещането, че ангел идва при мен. Все още пазя този образ, след доста години. 

И какво бихте очаквали от един ангел? Някакви благословии, нали? Но този ангел дойде с въпроси. По онова време служенето ми беше да превеждам някои свещени текстове от английски на унгарски. И тогава моят ангел попита: „Как върви преводът?” Отвърнах: „Ами, това е максимумът, който успях да завърша”. А той каза: „Не, това не е достатъчно”. Тогава разбрах, че този ангел е взискателен. 

Така че срещата с изключителен човек има огромно влияние върху живота ни. Както ви казах, ние, хората, сме изградени от взаимоотношения. Например, всички сме синове или дъщери на нашите бащи. Тази връзка никога не се променя. Дори аскетите се раждат от майки. Това никога няма да се промени. Приятелствата ще се променят. Любовите ще се променят. Казва се, че мъжете лесно забравят любовниците си, обаче никога не забравят приятелите си. А жените лесно забравят приятелките си, ала никога не забравят любовниците си. Виждате ли, ние сме съставени от взаимоотношения. Някои ще траят за цял живот. Някои – за няколко мига. Но духовната връзка с нашия божествен пратеник, с нашия божествен учител ще трае завинаги. 

И кой има най-важното и значимо влияние в живота ни? Това е нашият божествен учител. Защото тази връзка не касае само тялото или телесната генетика. Тя не е просто емоционална връзка, каквито са приятелството или някоя любовна история. Тя не е някакво теоретично съгласие по определени въпроси. Това е връзка душа към душа, сърце към сърце, дух към дух. Нещо, което никога няма да се промени. Всичко около нас се променя, нали? Понякога можем да кажем „за съжаление“, друг път „за щастие“. При все това се нуждаем от установени, стабилни точки в живота си. И ако нашата вярност към нашите духовни водачи и учители е такава стабилна точка в живота ни, сме късметлии. 

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2019 вечер, София)

(продължава от предишния петък)

Шива – името му означава „благословия“. Шива е известен с много неща. Той е много героична фигура. Красив мъж. И вдъхновител на изкуствата. Той е богът на йога. Освен това е аскет. В същото време е и велик любовник. Много странен образ! Как да разберем този благославящ и блажен характер на Шива? 

Святата Ганг достига до земята през главата на Шива. Тя извира от небесните селения, после се излива върху главата му и едва тогава се спуска надолу към нас. Защо? Какво е скритото значение на това? Защото тази свята река, тази свещена вода е толкова мощна, че ако се бе изсипала директно на Земята, би я смазала. Нужен е бил някой, който да запази Земята от това смазващо въздействие на небесната Ганг. Затова Шива, който е много могъщ, бил готов да поеме тази свещена вода върху главата си, за да защити Земята. И после от главата му тя се стекла надолу към нас. 

Разбира се, Шива има и много други полезни забавления. Например, той отговаря за унищожението на Вселената. Интересно, а? Как така хем е велик йоги, хем е отговорен за унищожението на Вселената? Та нали йога е съзидателна? А пък той унищожава? Ала трябва да имаме правилното разбиране: Шива е деструктивен по един конструктивен начин. Той унищожава една фаза на Вселената, за да бъде тя наново създадена в съвсем друга фаза. Така че това е разрушение с цел съзидание. Обикновено на тази планета Земя, в ежедневния си живот ние сме свикнали със съзидателни теории. Научени сме да бъдем конструктивни. Например еволюцията. Или икономическия прогрес. Обаче този свят е конструктивен по деструктивен начин. Нашият прогрес е още една стъпка по-близо до смъртта. Така че нашият живот, материалният ни опит, е съзидателен по разрушителен начин. Докато при Шива е тъкмо обратното – той е разрушителен по съзидателен начин. Виждате ли разликата? За да започнеш една нова глава, трябва да затвориш предишната. Трябва да я приключиш. 

И как Шива слага край на света? С танц! Колко поетичен начин да сложиш край на света! В Индия поклонниците обичат да танцуват. Можем да кажем, че ваишнавите също танцуват. Ние щастливо танцуваме върху потъващия кораб на материалното битие. Но поне танцуваме. Така че това е поетичен начин да се приключи със света. 

Шива е и закрилникът на йога. В йога Шива се счита за най-високото ниво на съзнание, освободеното ниво на ума. Така че отново се връщаме на съзнанието. Ако постигнем за себе си това освободено ниво на ума, тогава трябва да направим нещо. И някой трябва да ни научи как да го направим. Затова друго символично значение на Шива е универсалният духовен учител – някой, който вече е постигнал просветлението и затова може да помогне и на други да се просветлят. „Гуру“ означава „който премахва мрака“ – такава светлина в живота ни, която отстранява тъмнината на невежеството. 

И тази деструктивна характеристика – да приключи една глава, да сложи край на сътворения свят, да изличи творението – също е свързана с това освободено ниво на съзнанието. Защото ако постигнем пълно освобождение, този свят ще приключи за нас – с всички проблеми, които сме изпитвали, с всички ограничения, през които сме преминали, с всичките си надежди и провали. Тогава съзнанието ви просто ще е волно, свободно от оплитане. Това е, от което се нуждаем, което търсим. Затова трябва да дойдем под закрилящия щит на божествената светлина. И бъдете интелигентни; недейте да идвате само понякога, а сетне да се връщате в мрака. Елате и останете – това е интелигентната версия. 

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2019 вечер, София)

Ом намо бхагавате васудевая – тази мантра е една от главните молитви в настоящата епоха. На първо място, мантра означава „напев“ – нещо, което трябва да бъде напявано, практикувано, повтаряно. Състои се от две думи – манас и траяте. Манас е умствената способност на човешкото същество. Или можем да кажем, това е съзнанието, което имаме. То е много важна част от човека. Можете ли да живеете без крак? Трудно, но можете. Можете ли да живеете без ръка? Трудно, но можете. А можете ли да живеете без главата си? Не само е трудно, но и невъзможно. Така че съзнанието, което се намира някъде в по-горните чакри, е нещо важно. То е, което ни прави човешки същества, нали? Ние всички имаме определено развито ниво на съзнание. Само че в повечето случаи нашето съзнание е обусловено, контролирано, под някакъв натиск. Най-общо можем да кажем, че съзнанието ни не е волно, не е освободено. Обаче мантрата помага да освободим съзнанието си.  

Втората част от тази дума, тра, означава „да освободи“. Манас траяте – да освободи ума, да освободи съзнанието. Така че опитайте! Опитайте да добиете вкус към тази духовна практика. А тази специална мантра действа на много специфични принципи, тъй като тя е защитна мантра. Не знам за вас, но мисля, че всички имаме нужда от закрила. Важно е да се чувстваме защитени. Спомняте ли си в детството си, когато по някаква причина ви е липсвала закрилата на родителите ви? Когато сте се чувствали изоставени, неприслонени, отблъснати? Това е много отчаяно чувство. Но то в основата си не е просто отчаяно чувство на децата, ами отчаяно чувство на душата. Защото уви, по някакъв начин ние сме изпъдени от рая. Изгубили сме този подслон, това усещане за закрила. Затова и целият този човешки живот е търсене. Съгласни ли сте? Ние през цялото време търсим нещо. Често пъти хората казват: „Аз съм открит и търся“, нали? Но какво означава това? Означава, че все още не сте намерили. Така че не се удовлетворявайте да бъдете просто търсачи с открито сърце. Превърнете се в практикуващи – това е по-високо ниво. 

И така, мантрата ни помага да дойдем под тази божествена закрила – когато можем да намерим пътя си обратно към дома, обратно при Бога, да се радваме на усещането за своя вечен дом, за онзи домашен уют. Именно това е, което търсим. 

Тази мантра започва с ом – вселенската космична вибрация. Този звук има силата да сътвори космос от хаоса. Понякога чувстваме, че и в нашето съзнание цари хаос. Не знам за вас, но аз много пъти се чувствам така. Нещо не е съвсем в ред. Когато искате да въдворите ред в съзнанието си, повтаряйте ом. Помнете, че това превръща хаоса в космос. 

Звуците – те наистина имат силен ефект. Ако някой се обърне към вас с оскърбителни думи, въздействието им е очевидно, нали? Затова ако можем да резонираме духовния звук, той също ще има ефект върху съзнанието ни. Ом ще внесе порядък в съзнанието ни.  

Намаха е втората дума. Тя означава „не за мен“. Съвсем просто е. Много пъти правим разни неща, за да се наслаждаваме. Извършвате някаква жертва, някакво служене – за да бъдете самите вие по-щастливи и по-удовлетворени. Ала изкуството на духовната наука е, че ако дадете, ще получите. Така че ако искате да получите, първо дайте. Тогава ще забравите това желание да получавате повече. Мотивацията ви ще бъде по-пречистена. Намаха – не за мен, а за Теб, мой Господи.  

Бхагавате – бхагават обозначава Върховния Бог, Господ, Всевишния, който е изпълнен с божествени качества. А васудев, последната дума в тази мантра, е онази специална характеристика на Всевишния, изразяваща абсолютното, извисено състояние на съзнанието. 

Започнахме от стремежа да освободим съзнанието си. А как можем да направим това най-правилно и най-непосредствено? Като свържем съзнанието си с върховното съзнание. Ако сте самички, съзнанието ви е ограничено. Но ако сте свързани с върховното съзнание, тогава знанието ви ще е безгранично. Така че ако искате да знаете всичко, тогава свържете се с онова единствено същество, което знае всичко. Ние харесваме знаещите хора, нали? Но знанието дори на най-знаещия човек е ограничено. Нека потърсим някого, чието знание и съзнание са безгранични. Свържете се с Него и тогава ще разбирате всичко истински. Това е целта на освобождаването на съзнанието ни – да имаме пълно и съвършено разбиране за себе си, за света и за смисъла на живота.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2019 сутрин, София)

(продължава от предишния петък)

Понякога отпадаме. Идваме с целия си ентусиазъм, стремим се да дадем най-доброто от себе си – и отпадаме. Отиваме си вкъщи. Казваме: „Духовният живот не е за мен. Не проработи.” И може би през целия този живот няма да се върнете, възможно е. Обаче никога няма да забравите. Душата ви никога няма да забрави. И ако сте направили и една мъничка стъпка, тя никога не е изгубена. Дори и да не извървите следващите крачки, тази първа стъпка никога не се губи. Болезнено е! Да виждаш, че някой не е щастлив в духовния живот е много болезнено. Но да виждаш, че други са по-щастливи в духовния си живот е животворно.
Знаете ли, имам един духовен брат. Всякога когато съм виждал неговия пример, много двойствени чувства са навестявали сърцето ми. Винаги много му завиждах и се ядосвах. И в същото време ликувах в неговата компания. Мога ли да ви кажа защо? Защото той плуваше във вълните на предаността. Наслаждаваше се на вярата си. Държеше се като малко момче – весело и щастливо тичаше нагоре-надолу, пееше под дъжда и т.н. Онази естествена радост на душата винаги прозираше в очите му. Пък аз я нямах и затова много му завиждах. Как така той винаги е весел, а аз толкова се старая, пък не съм толкова весел? Ала в същото време за мен бе такова вдъхновение да съм с него. За мен той е пример за вяра, за чиста вяра. Аз искам да следвам неговия пример. Считам го за свой духовен наставник. Взимайте добрите примери – онези, които се къпят във вълните на щастливата преданост.
Така че каквото и да сме изгубили, то не е било истинското нещо. Насила не можем да встъпим в по-висшите сфери на реалността. Основно има три главни практики на духовно пречистване. Едната е тапас, другата е гяна и третата е бхакти. Отречението в повечето случаи ни прави горчиви. Понеже искаш, пък не може; искаш, но е забранено – тази борба те вгорчава. Знанието? Знанието е нещо, което ще изгубим. Малко време да мине – и цялото знание е изфирясало. Пък и като цяло знанието ни прави сухари. Освен това казват: „Ако някой знае много, той мрази много“. Така че твърде многото знание е малко опасно.
Тогава, щом отречението ни прави горчиви, а знанието ни прави глупави, какво остава? Остава да практикуваме обичта. Обаче това е много тайно изкуство. Изкуството на любовта, школовката на любовта е нещо много чувствително, много деликатно. Мъничко нещо ако пипнеш, голям ефект има. Една малка грешка – голям проблем. Но също така и: малък принос – голям резултат.
Разбира се, когато за пръв път чух, че някой бхакта си е тръгнал, това беше много шокиращо за мен. Как така? Та нали сме намерили пътя към вечното щастие, съвършения духовен път – как така си тръгваш?! Това се нарича цопване. Не го разбирах. Плашеше ме. Ала след това трябваше да преосмисля цялата тази ситуация. И вече не искам да скърбя за това, че някой си е тръгнал, а да се радвам, че е прекарал известно време с нас, с Кришна. Това е въпрос на пропорции. И се казва: лава матра садху-санге сарва-сиддхи хой[1] – дори за съвсем малко време в компанията на чисти предани можете да постигнете цялото съвършенство. Така че ценността на един мъничък период духовно общуване е много по-висока от цели пропилени животи. Само че за това е нужно да погледнем ситуацията от другата страна, не от тази.
И още едно нещо. Ако наистина вярваме, че Кришна е закрилник на преданите, тогава Той няма да изостави Своите предани. Дори те да искат да Го изоставят. Понякога наистина вярвам, че има специални начини, по които Кришна води и се грижи за определени бхакти. Може би Той ни изпитва, като не ни показва лицето си. Други бхакти пък може да изпитва по още по-трудни начини – като им дава много високи, престижни позиции. Ако станеш световно-известен проповедник, това е голямо предизвикателство. Но Кришна ще се погрижи за преданите си. И може да ни превежда, всички нас, през възходи и падения в живота, но аз истински вярвам, че Той е добър Бог, който никога няма да се откаже от един добър слуга. „Славен е господарят, който никога не изоставя слугата си и славен е слугата, който никога не изоставя своя господар”[2].
Въпрос: Ами лошите слуги? Ще се погрижи ли добрият господар и за тях?
Свами Тиртха: Има само два типа хора – бхакти и бъдещи бхакти. А пък бхактите са само три вида – добри, по-добри и най-добри. Така че не съществуват лоши слуги, за които да се погрижи.

1.  „Чайтаня Чаритамрита“, Мадхя 22.54
2.  „Чайтаня Чаритамрита“, Антя 4.46

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2019 сутрин, София)

(продължава от предишния петък)

Въпрос: Бих искал да попитам за нещо, за което говорихте вчера. Беше за любовта – че тя идва и си отива. Повечето от нас са преживели това. А божествената любов, казахте Вие, дойде ли, никога не си отива. Но аз съм чувал истории и съм виждал бхакти, които отпадат, просто си тръгват. И вторият ми въпрос е за съвършенството: говорихте за три пътя на съвършенството и че всъщност нашият път е основно чрез крипа, милостта. Аз искам да попитам за садхана. Възможно ли е твърде многото садхана да прави така, че да отпадаме? Понеже съм говорил с някои бхакти и някои от тях ми дадоха примери – някой е толкова посветен, че все повече и повече се изтощава, и накрая просто си тръгва. Различни бхакти понякога са ми разказвали свои преживявания. Например, Прабхупад казал на един бхакта: „Като правиш това, развиваш любов.” Но възможно ли е да го правим прекалено много, без да сме подготвени, да правим садхана без любов, и всъщност да получаваме обратното? Тоест да се изтощаваме и да си тръгваме. 

Свами Тиртха: О, толкова много въпроси. Да започнем от началото. Мисля, че двата ти различни въпроса основно се фокусират върху един и същ проблем: дали имаме нещо или нямаме нищо. Духовните постижения са толкова фини, толкова скрити, че е много, много трудно да бъдат измерени с каквито и да било средства, с каквито разполагаме. Заради материалния си живот и обусловеност – в образованието, в този съревнователен дух – ние винаги искаме да мерим нещата и постиженията. Хората организират Олимпийски игри, за да мерят постижения. Между другото, те са пълен провал – това е бизнес, не е вече спорт. Химия и бизнес – как да се направят повече пари. Ако химиците в държавата ви са изпреварили надзорната комисия, те могат да изобретят химикали, които ще ви помогнат да тичате по-бързо без да ви заподозрат. Така че това няма нищо общо с истинския спорт. Затова смиреното ми предложение е, ако искаме да се развиваме, нека излезем навън и да вървим, да тичаме или да се борим без да въвличаме всичкия този бизнес и да изритаме всички телевизори, като започнат да ни пробутват това за спортни събития. Хайде стига, това е пълна измама! 

Съжалявам, малко съм емоционален, защото илюзията ограбва всички най-добри идеали, които имаме, покварява най-добрите идеали. Но ние сме научени да мерим нещата. А какво означава мая? Да се опитваш да измериш Бога – това е илюзия. Така че ако се опитваме да измерваме духовните си постижения – колко кръга съм измантрувал, колко книги съм продал, колко много и аз не знам какво съм направил – това е същият този олимпийски дух. То не е достатъчно. С това не можем да купим Кришна, не можем да купим божествената любов. Не стига. Така че трябва да се отървем от този манталитет за мерене и постигане. Защото Радхика е много деликатна. Колкото повече се стремите да Я уловите насила, толкова повече Тя ви убягва. 

И така, ако тази вътрешна трансформация още не се е случила, обаче вие се стремите да показвате всички външни признаци на предан, рано или късно нещо може да се случи. Не е достатъчно да парадирате с външните формалности или изисквания, необходима е промяна отвътре. Бхактивинод Тхакур казва, че проблемът на тази епоха е, че няма безкористни проповедници. От това можем да разберем, че дори проповедниците понякога имат този начин на мислене, този състезателен дух – как да се измери предаността. Трябва да сме много внимателни с това. Защото истинската промяна ще се случи в сърцето. А защо сърцето е скрито – и сега говоря за духовното сърце – защо сърцето е скрито толкова надълбоко в тялото на човешкото същество? За да могат само избраните и Кришна да четат в него. Но Той може да го прочете, те могат да го прочетат. Ако не сме искрени, те това го прочитат. Даже да извършвате всички ритуали. Външно показвате, че сте 108% предани, отвътре нищо не се случва – и те това го виждат. Обаче виждат и обратното: изглеждаш съвсем слаб човек, нищ, пълен с грешки и недостатъци, лишен от знание, но ако има една капка искреност в сърцето ти, ще бъдеш спасен. Не можем да купим Кришна с никакви качества и постижения. Не можем. 

Веднъж един човек ми каза: „Святото име стана горчиво на устните ми”. За мен това беше много шокиращо, защото сме разбрали, че святото име е много сладко. Как така сега му е загорчало? Затова следващия път, когато срещнах един божествен брат на моя Гурудев, много възвишен и старши, му зададох този въпрос. Той се вторачи в мен и накрая каза: „Щом е загорчало, това не е било святото име”.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2019 сутрин, София)

(продължава от предишния петък)

Мисля, че дотук получавахме много вдъхновяващи духовни съвети. Но понеже дискутирахме за амбициите в живота, последният въпрос на Махапрабху към Рамананда Рая касае това. „Каква е съдбата на онези, които търсят освобождение и на тези, които искат да се наслаждават на живота?”
Харилила: Всеки получава това, което търси.
Свами Тиртха: Да. Та какво мислите?
Кришна Прия: Тези, които искат да се наслаждават, вместо това получават страдание.
Свами Тиртха: Не! Не мога да се съглася с това. Ами търсещите освобождение – те какво ще получат?
Кришна Прия: Избавление от тристранните страдания.
Свами Тиртха: Тук се казва: „Онези, които искат да постигнат освобождение, ще се преродят като дървета. А пък тези, които искат да се наслаждават на живота, ще се преродят като полубогове.” Разбира се, може да кажете, че това си е адски живот – да си полубог – изпълнен е със страдания. Но има и какво да се върши по отношение на космическите дела, ако си полубог. Обаче какво всъщност е посланието тук? Ако искате да постигнете избавление – без служене, без любяща привързаност към Всевишния – ще бъдете вкопани на едно място. Това не е истинско освобождение, ще постигнете обратното. А ако искате да се наслаждавате, ще получите известно наслаждение, обаче заедно с него и повече задължения, повече отговорности. Затова са ни нужни други амбиции, които ще бъдат осъществени по по-правилен начин, така да се каже. Така че това беше нещо по отношение на човешките амбиции.
Опитайте се да запомните този списък с въпроси и отговори, за да можете да съхранявате най-висшите възможни духовни идеали. Мисля, че тези идеали ще са ни от помощ дори и в кризисни моменти в живота.
Въпрос на Кришна Прия: Аз не разбирам защо тези, които искат да се наслаждават, ще станат полубогове. Понеже много пъти сме чували, че когато искаме да се наслаждаваме, всъщност намираме само разочарование и обезсърчение, и не можем да добием истинско щастие. Как така такъв човек става полубог?
Свами Тиртха: Опитай и ще видиш дали си удовлетворена или разочарована. Каква е дефиницията за полубог според „Книгата за Кришна“[1]?
Кришна Прия: Такъв, който е зает в служба на Бога.
Свами Тиртха: Правилно. Тат-прияртхам – полубогове са онези, чиято единствена цел в живота е щастието на Кришна. Така че това е нещо много висше. Да се служи на Бога – това е върховното щастие, върховното наслаждение. Нашият Кришна се радва. И ако дойдете в Неговото обкръжение, Той ще сподели радостта си с вас. Ако досега срещате само разочарования, може би трябва да шлифовате своето общуване. Защото Кришна е щастлив Бог. И ако станете Негови бхакти, вие също ще бъдете щастливи. Тъжен бхакта не съществува. Едното е едно, а другото друго – двете не вървят заедно. Защото живот в преданост означава да живеем според изначалната си позиция сат-чит-ананда – ананда, блаженството, присъства във всички бхакти практики.
Веднъж срещнах един много възрастен човек в Маяпур. Той дойде в стаята ми. На практика говореше единствено бенгали, пък аз не разбирам ни бъкел бенгали, но имахме много хубав разговор. Защото по някакъв начин той изрази: „Ние си отиваме при Кришна. И Гурудев ни каза, че в случай, че закъсняваме, той ще дойде да ни спаси. Така че имаме надежда!” – каза той. Виждате ли, толкова е простичко. Прелива от радостта на вечния живот. „Да, това ни очаква! Нека да вървим, нека се включим. Понеже Гурумахарадж ни каза, че ще дойде и ще ни спаси” – това беше неговата програма за този живот. Той наистина беше радостен човек. Така че себичното наслаждение и радостта, извлечена от божественото служене – това са напълно различни неща.

(следва продължение)

1.  „Кришна – източникът на вечно наслаждение“ от Свами Прабхупад