Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 17.08.2017 сутрин, Лудащо)

(продължава от предишния петък)

Мантруването е велико изкуство. Всъщност това е наука – как да се установи връзка с по-висшата реалност посредством звукова вибрация. Ако се назоват нещата в научния им контекст, може да се усети стойността и дълбочината на цялата тази тема.

Има един храм в Южна Индия, където отвън стои някаква механична структура. Наричат я шабда-брахман. От време на време работи – с всичките си вериги, ключета и разни други джунджурии издава някакви звуци. И тази машина се нарича шабда-брахман. Но всъщност и ние сме инструменти като този. Вие издавате звуци; имате дадени части, които работят по определен начин и в крайна сметка се произвежда звук. Но какво е качеството на този звук? Това механичен звук ли е? Естествен звук ли е, като оригването например? Или е нещо повече? Вложен ли е някакъв смисъл, както подобава на интелигентен човек? Вложени ли си някакви чувства, както подобава на истинския предан? Това са важни неща!

По мое скромно разбиране, истинското мантруване е заредено с духовни чувства на обич. Това се потвърждава в шастрите, в „Брахма Самхита” например. Когато дълбоко разбиране и чувства насищат нашата медитация, нашето мантруване, тогава то ще донесе пълни резултати.

Обаче откъде да започнем? Нима можем да захванем този процес от края? От дълбочината и интензивността на Харидас Тхакур, например? Едва ли. Но заради благославящата характеристика на святото име да е чинтамани, можем да постигнем неговата по-дълбока природа, която е нектарното име – нама-амрита. И така, можем да тръгнем единствено от своето донякъде смутено съзнание, с все още неясна картина пред себе си. Но трябва да започнем. И всичко това е възможно по милостта на Върховния, бхагават-прасад. Затова нека практикуваме бхакти. Защото тогава всички тези степени и нива ще се случат в живота ни.

Може да речете, че святото име е бавен процес. Но аз казвам, че то е много бърз и ефективен процес. Донася дълбока и мощна промяна. Малко по малко то води до проникновена промяна в живота ни. А това може да се усети, когато забравите да мантрувате, когато се откажете да мантрувате. Понякога се случва да го искате много, а друг път си казвате: „О, не. Не мога да се занимавам с това. Не усещам никакви резултати. По-добре да се откажа. Само си губя времето.” И тогава незабавно ще почувствате какво е било, когато сте го правили сериозно и какво е, когато не правите нищо.

Разбира се, не ви давам идеята: „Я да направим експеримент. Да видим как е ако не мантруваме.” По-добре мантрувайте, влагайте най-доброто от себе си, че и малко повече. 

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 17.08.2017 сутрин, Лудащо)

(продължава от предишния петък)

Веднъж имало дискусия, на която присъствал и нама-ачария[1] Харидас Тхакур. Било нещо като малка конференция, където местните йоги и свети люде се били събрали, за да обсъждат природата на святото име. Всеки изказвал различните си идеи какви са резултатите, какви са ползите от повтарянето на святото име. Някой казал, че святото име слага край на цялата карма. Публиката била много щастлива да чуе такова послание, но Харидас Тхакур не бил удовлетворен. Други рекли, че то ще донесе всички блага, които човек може да си представи, ще сбъдне всички желания. Трето мнение гласяло, че то довежда до освобождение. Виждате, все по- и по-високи резултати: край на страданията, край на кармата, сбъдване на желанията, удовлетворение, щастие; че дори постигане на освобождение. Но Харидас Тхакур не бил съгласен. Той казал, че всичко това са второстепенни ефекти, но най-главният и най-важен ефект е према. Дхарма, артха, кама, мокша; и према. Кришна държи хълма Говардхана с пръста на према – петия, най-малкия пръст.

Затова винаги трябва да усъвършенстваме качеството, интензивността и дълбочината на своето мантруване. Бъдете горди и в същото време внимателни, защото имате много мощен инструмент в ръцете си. Ако не внимавате, всичките ви материални амбиции ще се осъществят. И тогава ще се замаете от тези дарове на мая. Ще прекалите с мантруването и в крайна сметка ще намерите цялото материално щастие. Внимавайте! Тогава какво е предложението ви – да не мантруваме ли?

Трябва да мантруваме и да се молим – това е правилното настроение. Нашата духовна практика трябва да достигне най-висшето възможно ниво на чистота. Святото име е наречено чинтамани, защото е способно да промени природата на нещо, влязло в досег с него. Така че ако си позволим да се предоставим, да се свържем със святото име, нравът ни може да се промени. Можем да изоставим вторичната си обусловена природа и да се завърнем в изначалната си, първична природа – духовната природа.

Това е по отношение на вторичните резултати и на мантруването с оскърбления. То без съмнение ще донесе някакви ползи, но не и най-висшата благодат.

Намабхаса е по-високо ниво. Формата е същата, но приложението е различно. Намабхаса е като подобие на святото име. Например, в България прозвището “кришнарите” – това е намабхаса. Те нямат предвид Кришна, а „онези хора, кришнарите”. Значението е косвено. Но се казва, че дори и тези, които го произнасят, ще постигнат освобождение. Затова, казах ви, внимавайте! Защото ако мантрувате с такъв начин на мислене, на нивото на сянката на святото име, изведнъж може да се окажете освободени. Обаче има такъв аспект на освобождението, който е като вакуум. Там не се проявява животът, можем да го наречем един вид замръзнала вечност. Затова то също не е особено препоръчително, особено за тези, които искат да установят жива и любяща връзка с Всевишния.

Така че има само една възможност за нас и това е чистото мантруване, чистото име. Това е благоприятната среда за възпяване на святото име – когато целият ви начин на мислене, цялата ви вътрешна ценностна система, цялото ви сърце са чисти.

(следва продължение)

[1] Учителят на святото име

(от лекция на Свами Тиртха, 17.08.2017 сутрин, Лудащо)

Благоприятната среда. Започнахме оттам – как да създадем благоприятна среда за обожание на Върховния Бог с Неговите любящи предани. Има някои външни условия. Шрила Прабхупада описва какви са външните условия, които благоприятстват чистото възпяване на светите имена. Той казва, че трябва да намерите уединено и красиво място, на брега на езеро, пълно с патици, лебеди и други птици, които пеят и се движат приятно, така че всичко около вас да е прекрасно и външното обкръжение да осигурява тази естествена природна красота. Защото тогава сърцето и умът ви ще са по-спокойни и ще можете да се съсредоточите по-лесно върху своето служене и върху любимия си Бог.

Тук в Лудащо уединението го има. Дадено е и определено ниво на красота. Патици липсват, както и вода. Седим на брега на езеро, обаче в него няма вода – какво да се прави? Но пък лебедите са тук. Това сте вие, чисти души. Освен това те често се появяват в небето по време на сутрешната ни медитация. Така че мисля, всички външни условия като цяло ги има.

Но какви са вътрешните условия за възпяване на светите имена? Считам, че винаги е много добре да си напомняме за важността на святото име, за природата на святото име и за практиката на святото име, защото това е една същина по нашия път. Благоприятна среда означава и външна, и вътрешна. Красота отвън и умиротворение отвътре.

И така, позволете ми да цитирам един уважаван ученик на Шрила Прабупада. Това е от Гоур Говинда Свами, „Главният резултат от нама”.

„Като говорим за святото име, има три категории: оскърбително мантруване, намабхаса и мантруване без оскърбления. За тези, които мантруват с оскърбления, името ще сбъдне материалните им желания. Тъй наречените религиозност, икономическо развитие и изпълнение на материалните желания се дават от името, повтаряно с оскърбления. Ако човек достигне нивото намабхаса, той ще получи мукти. Името дарява тези четирите: дхарма, артха, кама и мокша. Но не това е главният резултат от нама. Всичко това са второстепенни резултати и се постигат автоматично. Например, посаждате мангово дърво и основната ви цел е да берете манго. Второстепенният резултат обаче е, че когато манговото дръвче порасне голямо и разпростре клоните и вейките си, то ще ви осигурява прохладна сянка, както и гориво. Вашата главна цел е да наберете зряло манго, но второстепенните цели се изпълняват от само себе си. По подобен начин, името ще ви даде дхарма, артха, кама и мокша, но това не е главният резултат от нама.

 Главният резултат от нама е кришна-према. Ако мантрувате без оскърбления, чисто, ще получите кришна-према, а това значи Кришна. Особено в Кали Юга, понеже святото име е инкарнация на Кришна. Няма друга инкарнация.

Няма разлика между името на Кришна и самия Кришна. Става въпрос за чистото име, шуддха-нама. Ако повтаряте чистото име, ще получите кришна-према, а по този начин ще получите и Кришна. Автоматично ще се сдобиете и с дхарма, артха, кама и мокша, ала чистият предан никога не жадува за тях.”

Така че не е въпросът просто да следваме практиката, важно е качеството на практиката. Веднъж Гурудев разказа, че в Индия дори политиците знаят, че мантрите са много могъщи. Когато Индира Ганди паднала от власт, имала един съветник, който предприел отречение да повтаря махамантрата, за да се върне тя отново на власт. И Гурудев каза: „Това е политическо мантруване”. Не е чистото име, защото целта е нещо друго. Това е тайна предизборна кампания.

Така че въпросът не е само в практиката – например мантруване – но как мантрувате. Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Харе Харе Харе Рама Харе Рама Рама Рама Харе Харе. Има толкова много различни манталитети при мантруване.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 15.08.2017 сутрин, Лудащо)

(продължава от предишния петък)

Какво е значението и важността на посвещението? То е встъпване в дадена духовна школа. То е преобръщане на живота ни – когато от обикновен екстаз имате шанса да получите върховен екстаз.

Животът е дълъг и сложен. И всички се нуждаем от подкрепа и от някои стабилни точки в това дълго пътуване. Милостта на Кришна е като пълната луна – винаги следва среднощния пътешественик. Това е стабилната точка в живота ни. Когато се стремим да отдадем живота си, да отдадем себе си и да посветим своя живот на някакво божествено служене, нещо в нас става много силно. Губим много. Какво губим? Губим това да живеем безцелно. Губим недоимъка на ценностна система. Губим част от своите привързаности. Е, част от тях остават, така че има още какво да губим. Но посветеността ни трябва да нараства.

Това е като начало на нов живот. Знаете, когато едно дете се роди, самото то плаче, а всички наоколо се смеят щастливо. Това е началото. А какъв е краят? Ако си живял лошо, оскърбявайки другите, тогава накрая плачеш, а всички наоколо се усмихват радостно. Но да си живял правилно означава, че можеш да си тръгнеш със смях, а всички, които остават тук, леят сълзи за теб. Щом сме започнали това житейско пътуване, ще дойде времето и да го приключим. Но междувременно трябва да свършим нещо смислено и красиво. А най-красивият идеал, който можем да постигнем в този живот, е да се посветим на божествено служене. Затова посвещението не е като обикновеното раждане, когато вие плачете, а другите се смеят. Или вие плачете и всички останали плачат, или се усмихвате и всички останали също се усмихват.

Дикша, посвещението, е промяна. То е трансформация в живота ни. Всичко, което сме научили, насъбрали или преживели дотогава, сега може да бъде оползотворено в божествено служене. То се превръща в нещо духовно.

Атхато брахма-джигяса[1] –  „След като сме се родили като човешки същества, сега е времето да потърсим истината за душата и за Свръхдушата”. Това е много славен идеал. Удовлетворява ли ви? Мислех, че няма да ви удовлетвори. Защото да търсим истината – нея можем да я намерим на толкова много места. Но защо ние ходим в това училище по преданост? Защото нашата версия на тази сутра – атхато брахма джигяса – е трансформирана, различна е. Тя е атхато раса джигяса – „Сега е времето да потърсим раса, вечната връзка между душата и Свръхдушата”. Удовлетворени ли сте от това подобряване на идеала? Мисля, че сте.

И така, ето ви поле, благоприятна среда. Нямаме млечен Океан, но имаме живота си. Да постигнем целта на разбиването му е възможно по Божията милост. Амритата е святото име. И ако го повтаряте с преданост, с бхакти, тогава всичко е съвършено.

[1] Началото на „Веданта Сутра”

(от лекция на Свами Тиртха, 15.08.2017 вечер, Лудащо)

Празнуваме плодовете на едно красиво усилие. Както сме научили от нашия учител, животът на бхактата такъв, какъвто е, не е просто пасивен вид медитация или някакъв индивидуален, личен път, а е активен тип служене. Вдъхновението идва, благословиите валят и това кара преданият да отвърне. Дълъг период от време вдъхновението ни спохожда свише – от нашите учители, от нашите наставници. Сетне изведнъж то започва да тече от друга посока – откъм всички онези, които идват след нас. Но това не означава, че посоката на вдъхновението се е променила, защото чрез тях, чрез следовниците така да се каже, чрез тези, които идват след нас, все същото божествено вдъхновение ни приканва към служене.

Гурудев, моят духовен учител, имаше мечти. Някои от мечтите му вече са сбъднати, други все още не са се проявили. И аз наистина се надявам от най-дълбоката същина на сърцето си, че това, което се проявява тук, е друга негова скрита мечта.

Усещането ми е, че Лудащо осигурява възможност и благоприятна среда за предано служене.  В един смисъл това е и физическо място, има го на Гугъл Мапс, но същината му е скрита, тя не може да бъде видяна. Защото същината на това място сте вие. А през повечето време вие сте тук в непроявена форма.

Прислонихме се тук в Лудащо преди петнайсетина години; а строежът на Лунната Къща започна преди 4 години. Може да си речем, че тази сграда е построена от различни материали – например дървени греди, кирпичени тухли и т.н. Обаче още в самото начало решихме, че тази сграда ще бъде съградена от обич. Затова трябва да изразя дълбоката си благодарност на всички вас, които помогнахте този план да се осъществи. Позволете ми да не споменавам имена, всички знаем на кого трябва да благодарим: на всички онези, които отдалеч подкрепяха с щедрите си дарения този строеж; на тези български братя, които в най-горещата лятна жар бутаха напред строежа с физическия си принос; и на тези местни бхакти, които даваха най-доброто от себе си, че и малко повече. Това е много славно служене – да осигуряваш обстановка за служене, служейки на всички онези, които могат да получат духовна полза тук. Полубоговете поръсиха цветя – доколкото можах да преброя, имаше поне милиони листенца. И ви пожелавам хиляди пъти повече благословии да се изсипят над вас, за да ставате все по-силни и по-посветени в своята преданост, и да постигнете целия възможен успех в служенето, подпомагайки божествената воля, а в края на краищата и божествената любов.

Тази къща е малка кутийка-подарък за нашия Бог Говинда. Малко време и усилия; а скъпоценните камъни, скъпоценните перли вътре в това ковчеже сте самите вие. И така, заявявам, че отсега нататък тази Лунна Къща принадлежи на служенето към Радха-Говиндаджи, в служба на нашия тукашен Гирирадж, на парампара и на всички вас. Плюс всички бъдещи поколения, които ще посетят това място. Нека те да продължат тази мисия.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 15.08.2017 сутрин, Лудащо)

(продължава от предишния петък)

Накрая, след богинята на щастието, амрита също излязла от Млечния Океан. Амрита е привлекателна за всички – да имаш вечен живот. И много религиозни или мистични процеси имат тази цел – вечността. Макар че ако присъствате на лекции по бхакти-йога, още на първата ще чуете, че сте вечни души. Така че това е базисна информация, не е най-висшата цел.
Щом за нас вечността е отправната точка, тогава каква е целта? Целта е дивя-даршан, целта е да срещнем Всевишния. И накрая това също се случва тук, в тази история. Бог Вишну се погрижва да внесе хармония и баланс между вселенските сили на демоните и полубоговете. Когато има някакъв малък проблем във Вселената, Бог Вишну се оправя с него. Най-напред действа чрез местната администрация; ако проблемът е малко по-голям се намесват по-висшите йерархии, след това локапалите – управителите на различните планети, все по-нависоко и по-нависоко. И в края на краищата във вселенските дела равновесието, хармонията и закрилата се осигуряват от Бог Вишну.
Спомняте си, това се случило и когато Майката Земя била претоварена. Тя отишла при Брахма: „Моля те, помогни ми! Чувствам се прекалено обременена!” Брахма казал: „Самият аз не мога да ти помогна, нека идем при Бог Вишну.” Тогава, заставайки на брега на океана, Брахма започнал да медитира и по този начин бил осветлен от Бог Вишну: „Не се тревожи, Аз ще дойда в облика на Кришна и ще реша всички проблеми”.
Появяването на Кришна, появяването на Бога е отговорът на всичките проблеми. Кришна подготвил всичко, за да дойде и да се срещне със Своите предани, да се порадва на някои забавления заедно с тях, а също и да даде пример на нас, които седим тук.
Кришна обича драмите. Да дойде и да се появи по простичък и мирен начин, без да се случва кой знае какво – това е скучно. Просто да разкрие Своята божествена мощ – в това няма никакво предизвикателство. Затова понякога проблемите са толкова големи, че вдъхновяват Бога да се появи. Не забравяйте, в началото на 20 век Бхактивинод Тхакур си мислел: „О, светът толкова е полудял, толкова е деградирал, че само божествена инкарнация може да помогне тук. Господ трябва да дойде!” А какво да кажем за 21 век?
Затова Кришна се спуска всяка година. Или поне напомня на служещите: „Хей, Аз също имам тъй наречен рожден ден.” Той не е обвързан от никакви правила и предписания. Кришна може да дойде по всяко време, във всеки миг и при всякакви обстоятелства. Всичко зависи от поканата. Затова е нужно да Го поканим с нашите приношения, за да намерим подслон в Неговите лотосови нозе и Той никога да не напуска лотосовия трон на сърцата ни. По този начин можем да сме сигурни: ако вървим с Него и Той ще върви с нас.
Ще продължим да навлизаме все по-надълбоко не само в историята, защото това е твърде външно, но по-добре да кажем в мистерията на появяването на Кришна. Започнахме сутринта на езерото – посрещайки слънцето. Сигурен съм, че си спомняте Млечния Океан, който се бе разлял тук под формата на мъгла. Появи се и птицата на душата. А накрая дойде и светлината. Така че светлината победи мрака. И ще продължим да празнуваме до и след полунощ. Можем да кажем: от светлината ще стигнем до мрака. „От светлината отведи ме в тъмнината.” Защо? Защото истинските тайни не са наяве, истинските тайни са винаги скришни. Затова и Кришна също е дошъл в мрака на нощта, защото това е тайно появяване. Очевидно, но тайно. И винаги, когато сме в мрак, ние имаме силната убеденост, че този мрак ще бъде озарен от тъмното слънце Кришна.

(от лекция на Свами Тиртха, 15.08.2017 сутрин, Лудащо)

Чували сме как се е случило разбиването на Млечния Океан. След като срещаме богинята на щастието, какво следва? Не забравяйте, че демоните били малко потиснати, защото Лакшми Деви не гледала към тях, а към полубоговете.

„Тогава се появила Варуни, лотосооката богиня, която властва над пияниците. С позволението на Върховния Бог, Кришна, демоните начело с Бали Махараджа взели тази девойка за себе си.”[1]

Богинята на пияниците!? Едната група получила богинята на щастието, а другата получила богинята на пияниците. Никой не е забравен, скъпи мои. В случай, че искате да избегнете прегръдката на Кришна, не си мислете, че можете да се радвате на свободата си. Това е илюзия! Тя не съществува. Всичко и всички са под контрол, но някои са под пряк контрол и това е сладостно, а други за под индиректен контрол и това е горчиво.

„О, царю, след това, докато синовете на Кашяпа – демоните и полубоговете – били заети с разбиването на Млечния Океан, един чуден мъж се появил.

Бил със силна снага; ръцете му били дълги, яки и здрави; вратът му, маркиран с три линии, наподобявал раковина; очите му аленеели; а кожата му била възчерна. Бил съвсем млад, нагизден с гирлянд от цветя, а цялото му тяло било украсено с разнообразни накити.

Носел жълти одежди и сияйни лъскави обеци от перли. Връхчетата на косата му били помазани с ароматни масла, а гръдта му била много широка. Тялото му притежавало всички добри харатеристики, бил здрав и могъщ като лъв, и бил украсен с гривни. В ръцете си държал кана, пълна догоре с нектар.

Това бил Дханвантари, пълна част от пълната част на Бог Вишну. Той бил добре запознат с медицинската наука, и като един от полубоговете, имал право на дял от жертвоприношенията.

Виждайки Дханвантари, носещ каната с нектар, демоните, които желаели каната и съдържанието ѝ, не щеш ли я отмъкнали насила.

Щом демоните отнесли каната с нектара, полубоговете се натъжили. Затова потърсили подслон в лотосовите нозе на Върховния Господ, Хари.

Когато Всевишният, който винаги жадува да сбъдне стремежите на Своите предани, видял, че полубоговете са тъжни, Той им казал: „Не скърбете. Чрез собствената си енергия ще объркам демоните, всявайки раздори помежду им. Така ще осъществя желанието ви да имате нектара.

О, царю, тогава сред демоните възникнала кавга кой пръв да вземе нектара. Всеки от тях казвал: „Не може ти да пиеш пръв. Аз трябва да пия пръв. Първи аз, а не ти!”

Някои от демоните казали: „Всички полубогове участваха в разбиването на Млечния Океан. Сега, след като всички имаме равни права да получаваме дял от всяко публично жертвоприношение, в съответствие с вечната нравственост е подобаващо полубоговете също да получат своя дял от нектара.” О, царю, по този начин по-слабите демони забранили на по-силните да пият от нектара.

Тогава Върховният Господ, Вишну, който може да противодейства на всяка неблагоприятна ситуация, приел облика на изключително красива жена. Тази инкарнация като жена, Мохини-мурти, носела огромна наслада на ума. Тя се усмихвала срамежливо и поглеждала към демоните, а те били обхванати от сластни желания и всеки един пожелал да я притежава.”[2]

И тъй, те забравили за нектара. Това е положението. Всички те били започнали с някаква цел, а накрая приключили с друго. Но кое е важното за нас тук? Че за разбиването се нуждаем от всичките си сили, от цялото си внимание, от всички участници. За да избием нектара от своя живот са необходими всичките ни усилия. Той е скрит там, в това няма съмнение. Всеки в крайна сметка притежава огромни възможности и съкровища, обаче трябва да достигнем до тези скрити в живота ни съкровища. Казано е: в постигането на съвършенство или спасение всеки има равни права, равни шансове.

Не забравяйте за нектара на живота си. Дисхармонията била балансирана от Кришна чрез трик.

(следва продължение)

[1] „Шримад Бхагаватам” 8.8.30

[2] „Шримад Бхагаватам” 8.8.31-46

(от лекция на Свами Тиртха, 11.05.2017 вечер, София)

Въпрос на Павитра: Имам въпрос по отношение на вярата. Учените, например, влагат вярата си в атома. Какво всъщност означава вяра и как да развиваме вяра в правилната посока?

Свами Тиртха: Много добър въпрос. В действителност през Средновековието, схоластичният подход в християнското богословие дава съвсем просто обяснение. Съществува една абсолютна истина, Господ, и религията подхожда към тази реалност посредством вярата, като пряк път; докато науката подхожда по зигзагообразен път – малко по-дълго, но в крайна сметка достига до същата реалност. И можем да наблюдаваме нещо много подобно в научното развитие през последните години. Малко по малко нашето научно разбиране достига предела си. Например, ако изучавате физика или нео-физика, ще откриете, че това е почти философия. Или астрофизиката – тя е досущ като теологично обяснение на реалността, която възприемаме. И в действителност тяхното разбиране е доста вярно. Не знам точните данни, но те казват, че видимата материя, която можете да възприемете, е около 20% от Вселената. Осезаемата енергия е 20%. А енергията, за която въобще си нямате и понятие, която не можете да проумеете какво представлява – тя е 80%.  И как се нарича? Нарича се „Черна енергия”. А йогите говорят за същото от векове! Как от черното тяло на Бог Вишну се излъчва всичко. Така че това е черната енергия, скрита зад всички неща. Дори преди няколко години Нобеловата награда по физика беше присъдена за една теория – нарича се „Теория на черното тяло” във физиката. Теория на черното тяло. Това означава, че всички ние можем да получим Нобелова награда, защото знаем за това черно тяло.

Но отвъд шегите, наистина имам чувството, че напоследък науката много доближава предела на физиката и достига до метафизиката. Тя е само една малка стъпка нататък. Едно реално научно обяснение за материята, по какъв начин тя съществува, е следното: „По неведом път материята постоянно се проявява отнякъде.” Чакайте малко, нима това е наука? Съжалявам! „Не знаем как, не знаем откъде, но постоянно се проявява.” Защо това да е по-добро обяснение от, да речем: „Бог, или върховната причина на всички причини, проявява чрез божествените си сили цялото това разкритие.” Защо другото тълкувание да е по-добро? Разбира се, работата ни тук не е да критикуваме научните постижения. Просто искам да добавя, че този ръб на науката е много близо до божествената реалност.

Но твоят въпрос е за вярата. Дори за да хванеш автобуса и да идеш на работа ти е нужна определена вяра, тя е част от нашето съществуване. Разбира се, ние искаме да разбираме вярата в религиозен или божествен контекст. Най-общо каква е таттва дефиницията за вяра? Таттва означава истината. Духовната, теологичната дефиниция за вяра е, че служейки на Бога, изпълняваш всички останали задължения. Виждам, че не сте много удовлетворени. Несъмнено, това е малко сухо. Нима това е моята вяра? Ние се нуждаем от нещо друго.

Добре, раса обяснението на вярата е вечно-нарастващото блаженство, което можете да доловите и извлечете от разбирането, или по-добре да кажа от обожанието, от възхищението от срещата на Божествената Двойка, Радха и Говинда. Раса означава есенция или вкус. Звучи малко сложно, нали? Докато стигнем до края сме забравили началото – как беше? При все това, опитайте се да запомните: вечно растящото блаженство, което можете да извлечете от обожанието на срещата между Божествената Двойка. Прекрасно е! Това означава единението на Красотата и Любовта – ако се възхищаваме на това, ще бъдем блажени. Това е раса дефиницията за вяра. Вярата не е нещо, което не знаем и затова го вярваме. Не. Но ако искаме да го кажем съвсем простичко: вярата е убеденост, до която достигате чрез любов. Харесва ли ви това? Непоклатима увереност, която можете да постигнете чрез отношение на обич.

Какво е философията? Философията е София. Възхищение от София, фило-софия. Така че тук отново не става дума за сухо, теоретично, аналитично знание. Това е отношение с любов: „Аз ценя, харесвам, възхищавам се на това по-висше знание”. Това е правилният подход: твърда убеденост, която постигаме чрез любов. Такова е нашето разбиране за вярата. За да възприемете божествената реалност е нужно да имате очите на божествената любов.

(от лекция на Свами Тиртха, 11.05.2017 вечер, София)

(продължава от предишния петък) 

„В един от предишните си животи аз бях Махараджа Бхарата. Постигнах съвършенство, като се отказах напълно от материалните дейности чрез непосредствено преживяване, а чрез индиректно преживяване се сдобих с разбиране от Ведите. Бях напълно отдаден на служене на Бога, но за лош късмет се привързах много към едно еленче толкова много, че изоставих духовните си практики. Поради силната си привързаност към еленчето в следващия си живот трябваше да приема тялото на елен.”[1]

Това, което е важното тук, е прякото и индиректното знание. Индиректно знание – това са данните или информацията, която събирате. А прякото знание е възприятието. Можем да кажем, че това е да преживееш Бога, божествено преживяване, лично откровение. И по отношение на него не може да се спори, тъй като е нещо лично. Ти казваш „Радха-Мохан”, аз казвам „Радха-Говинда”, нали? Това е нещо лично. Първото ниво е таттва; индиректното знание е информация – то е таттва, това е теологията или науката за Бога; за нея може да се спори. Но за личните ви преживявания, за директното знание, за прякото възприятие – как може да се спори по отношение на него? Единствено можем да обменяме гледни точки. И колкото по-високо се издигате, толкова по-пречистено разбиране ще имате и повече приятели ще откривате. А този духовен обмен на преживяното ще става все по- и по-сладостен. Точно както е казано в „Гита”: „Моите предани винаги обменят вижданията си за Мен и това им носи огромно щастие.”[2] Така че това е по-отношение на индиректното знание като събиране на информация, изучаване на науката за Бога; и прякото знание, което е опитност.

„Доблестни царю, тъй като бях служил искрено на Бога, помнех всичко от предишния си живот дори докато бях елен. И понеже живея със съзнанието за миналото си падение, винаги избягвам компанията на обикновените хора. Страхувам се от влиянието на лошото материалистично общуване с тях, затова се скитам сам и се стремя да остана незабелязан.”[3]

Да поддържаш съзнанието си е благословия от Бога. Дали е през различни животи или в един живот, ако можеш да запазваш стабилно състояние на съзнанието си, ти си благословен. Не губете шанса, възползвайте се от възможността. Няма как да знаем дали утре ще можем да дойдем тук или не. Затова нека действаме сега, днес. Не пилейте и миг.

И истинското осъществяване не зависи от популярността, която сте спечелили, нито от признанието на другите, нито от мнението на другите; зависи от собственото ви постижение и каква е чистотата на намерението, която Богът вижда у вас. Може да вървите незабелязани от останалите, сами; но ако сте напълно отдадени, никога не сте сами. Затова недейте да се омайвате от външни формалности. По-добре да си искрен метач на улицата, отколкото шарлатан-йоги.

„Ако просто общува с вдъхновени отдадени, всеки може да постигне съвършеното знание и с него като с меч да разсече илюзорните връзки в материалния свят. Чрез общуването с преданите той може да започне да служи на Бога чрез слушане и възпяване (шраванам киртанам). По този начин човек може да пробуди заспалото си Кришна съзнание и като го следва неотклонно, да се върне обратно при Бога дори още в сегашния си живот.”[4]

Това е нашата цел, това е нашата програма за този живот. Открийте пътя си към дома, обратно към Бога. Разсечете мрежата на илюзията; с меча на божественото познание това е възможно. Старайте се да уловите своята съзнателна идентичност и се стремете да посветите тази уловена, съзнателна идентичност в лотосовите нозе на върховната Божествена Двойка.

Какво е резюмето на всички тези дълги глави, които изчетохме в продължение на тези дни? Мъничка грешка – големи последици. Но обратното също е вярно: малко посветеност, скромно начало – велик край. С малкото, което даваме, много ще постигнем.

След това стиховете анализираха материалната ситуация – всички тези различни елементи, гуни, влияния, илюзията, това и онова. Но кое е важното тук? Първата глава на историята е тъжна. Нашата история е тъжна. Защото сме изгубили божествената хармония. По някакъв начин, поради някаква незнайна причина, ние сме изпъдени от рая. И ето ни тук. Затова едното око плаче. Но втората глава на историята, второто око също плаче – от надежда и любов. Защото знаем, че е възможно да се завърнем у дома. Въпреки изпитанията, през които трябва да преминем на относителното ниво, можем да се върнем. Имаме покана; затова едното око плаче заради раздялата, а другото око плаче от щастие. Ако сме изгонени от божествената сфера, за да се завърнем – тогава си струва. Затова моля ви, сторете всичко необходимо за това завръщане. Стигнете там, достигайки където, ще сте достигнали всичко.

[1] „Шримад Бхагаватам”, 5.12.14

[2] „Бхагавад Гита” 10.9

[3] „Шримад Бхагаватам” 5.12.15

[4] „Шримад Бхагаватам” 5.12.16

(от лекция на Свами Тиртха, 11.05.2017 вечер, София)

(продължава от предишния петък)

„Скъпи царю Рахугана, ако на човек не му се удаде възможността да посипе цялото си тяло с прахта от лотосовите нозе на велики предани, той не може да постигне Абсолютната Истина. Не може да постигне Абсолютната Истина просто посредством целомъдрие (брахмачария) и стриктно спазване на правилата на семейния живот, нито като напусне дома си и стане ванапрастха, приеме санняса или в знак на покаяние се подложи на сурови изпитания, като се потапя в ледена вода зимно време или пали около себе си огньове под жежките лъчи на лятното слънце. Има и много други начини да се разбере Абсолютната Истина, но тя се разкрива само на тези, които са получили милостта на велик предан.”[1]

Това е начинът да се постигне – не чрез тапас, не чрез знание, не чрез това или онова; просто пътят на милостта отваря вратата. Това е прекият път; макар че няма преки пътища, няма по-лесни решения и т.н. При все това, искаме ли в края на краищата да открием пряк път, това е той. Ако получим специалното внимание на свят човек, то несъмнено ще подобри живота ни. Това е божествен принцип. Не е нужно сляпо да го вярвате. Пробвайте, опитайте да го преживеете, стремете се да го постигнете. Вижте сами дали работи във вашия случай или не. Бъдете готови да изследвате тази истина. Проверете сами за себе си, защото когато сте го усетили, ще можете да го вярвате напълно. И независимо от относителната ситуация и от житейските обстоятелства около нас – дали сме аскети или в семейство – ако тази милост ни бъде дадена, тя ще подобри положението ни. Така че въпросът не е да променяме относителната си позиция, а да добием божествения досег.

„Кои са тези чисти предани, за които става въпрос? Чистите предани не обсъждат материални въпроси като политика или социология. Чистите предани разговарят единствено за качествата, проявленията и забавленията на Бога. Такива хора са изцяло потопени в това да Го възхваляват и обожават. Когато човек общува с чисти предани и постоянно слуша обсъждането на подобни теми с подобаващо уважение, дори този, който иска да се слее с битието на Абсолютната Истина, се отказва от това намерение и постепенно се привързва към служенето на Васудева.”[2]

Обикновено какви са темите на човешките разговори? Знам малко повече за беседите в мъжка компания. Пари, жени, позиция, футбол, политика – това са игрите на големите момчета. Жените: някакъв специален грим, нова диета, мъже, деца…Така че всички ние си имаме теми за обсъждане, нали. Но съжалявам, всички тези теми са не чак толкова ценни съкровища. Едва ли някое от тях ще остане с нас за дълго време. От свежите шестнадесет много бързо стигаме до сухите шейсет. Затова недейте да имате такова телесно разбиране за живота. По-добре да развием съзнание за духа. Затова трябва да говорим за други неща, които ще бъдат с нас по-дълго. Много красиво е казано тук, че Бог е прославян и почитан с пълно внимание. Това ще донесе промяна и в интереса. Ако навлезете в кръга на такива чисти предани, това ще промени вашия интерес.

И това заключение на древните писания отпреди хиляди години всъщност е доказано от моя опит. Веднъж срещнах един млад студент в университета. Изучаваше история, но много се интересуваше от източните науки. Та той ми каза: „Имам такова и такова образование и съм привлечен от Бон будизма.” Казах: „Много хубаво! Продължавай, това е нещо много интересно.” Тогава той добави: „Обаче се интересувам и от санскрит, а в моя град има един човек, който преподава санскрит, така че се срещнах с него и уча санскрит при него.” Казах: „Много интересно! Може ли да науча кой е този човек?” И той назова един наш предан, който на практика е най-добрият учител по санскрит в света, или поне в Унгария. Тогава му казах: „Моля те, продължавай да учиш санскрит!” След няколко месеца разговаряхме отново и той каза: „Знаете ли, в началото се интересувах от Бон будизъм, но сега съм повече заинтересуван от бенгалския ваишнавизъм.” Така че влизайки в досег с чистата преданост, ценностната ви система и интересите ви се пречистват.

(следва продължение)

[1] „Шримад Бхагаватам”,5.12.12

[2] „Шримад Бхагаватам”,5.12.13