Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 10.01.2019 вечер, София)

(продължава от предишния петък)

Веднъж един млад мъж запитал своя учител: „Как да открия своя дълг в живота?” Това добър въпрос ли е? Мисля, че е много подобаващ въпрос. Защото ако не знаете каква е целта на живота ви, как ще живеете? Ще пропилеете още години от живота си и тогава ще ви е още по-трудно да постигнете баланса. И така, той поставил този въпрос, а садху му дал много специфичен отговор. Той казал – досущ като предсказателят от миналата лекция: „Виждам два пътя.” Единият път е онова, което сме правили животи наред – опитвали сме и сме опитвали да намерим своето място. Пробваме една професия, не ни харесва, сменяме я. Пробваме друга професия, сменяме я. Опитваме дадена роля в живота, проваляме се. Опитваме друга роля и ни харесва. Това е, което вършим през цялото време – стремим се да намерим мястото си. За известно време се прислонявате някъде, но рано или късно сменяте подслона си, защото чувствате: „Това не е върховното ми призвание, не е правилното място за мен“. Можем да наречем това експериментален метод – да откриеш истинското си място, съдбата си, така да се каже. 

Другият метод е да попитате авторитет: „Моля те, кажи ми, кое е добро за мен”. Понеже ако не знам, може да се старая да намеря мястото си; а може да отида при някой, който знае и директно да го запитам „Кажи ми какво трябва да правя?” Обикновено ние познаваме майка си. Така че ако искате да разберете кой е баща ви, можете да подхванете биологичен анализ или да направите тест на генетичната структура, за да разберете. А можете просто да идете при майка си и да я попитате: „Скъпа майко, моля те, кажи ми кой е баща ми.” И тя ще ви каже. 

Така че авторитет означава знание, пълна убеденост. Знание отвъд нашите ограничения – това можем да наречем авторитет. Авторитет е този, който знае. Затова ако искате да откриете правилното си място в този живот, можете да продължавате да пробвате; а можете да намерите авторитет и да го запитате: „Моля те, кажи ми кое е моето истинско място, каква е вярната перспектива за мен?” Кой метод предпочитате? 

Отговор: По-лесния – да питаме.

Свами Тиртха: Теоретично предпочитаме запитването, обаче на практика следваме другия път – пробваме, и пробваме, и пробваме. И определено съм съгласен: да получим насока и да се опитаме да я последваме, това не е лесно. При все това е много славно, ако успеем да последваме инструкцията. 

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 10.01.2019 вечер, София)

Свами Тиртха: Никога не е твърде рано да се присъединиш към някоя духовна санга. Понякога идваме малко късно. Друг път идваме навреме. На каква възраст е скъпата ти дъщеря? 

Отговор: На пет месеца. 

Свами Тиртха: Виждате ли? На нея ще ѝ е много лесно да изравни времето, прекарано в предано служене, с времето без предано служене. А какъв е вашият баланс? Колкото по-късно започнете, толкова по-трудно ще ви е да постигнете този баланс. Например, ако започнете на двадесетгодишна възраст, ще трябва да прекарате същото количество време с бхактите, за да се изравни балансът. И когато станете на 40, годините ви с преданост и без преданост ще бъдат поравно. Колкото по-късно започнем, толкова по-трудно е да достигнем това изравняване. Разбира се, не става въпрос само за материални измерения, като колко години сте прекарали в предано служене, понеже може да сме много мързеливи, дори да се навъртаме тук наоколо; а може да сме и много решителни в духовната си практика. Така че интензитета също важи – колко посветеност сме готови да вложим в своето служене. Ако започнем твърде късно, тогава не можем да достигнем дори този математически баланс в рамките на живота си. Защото ако започнете на 50-60, не е сигурно, че ще имате още 50-60 години да компенсирате предишния си начин на живот. 

Ала за щастие имаме пряк път. Да ви го кажа ли? Ами трябва да станете велики личности. Защото за тях годините се броят по една и половина. Една година се равнява на година и половина. Много пъти сме усещали тази промяна в измеренията, нали? Прекарвате цял ден, а го усещате като един миг. Друг път няколко минути се чувстват като векове. Така че дори възприятието ни за времето зависи от духовното ни състояние.

Така било и с Бог Кришна, когато Той бил на тази планета Земя. Бил малко момче, а се държал като герой. Така че Той се развивал напред за възрастта си, ако се броят годините – казва се поне един и половина пъти. Една негова година се брояла за година и половина по възраст. Така че когато бил петгодишен, това означава, че в дълбините на реалността всъщност е бил на седем-осем. Или когато е напуснал Вриндавана на девет-десетгодишна възраст, Той е бил почти на петнадесет години по онова време. Така че ако искате да компенсирате изгубените години от живота си, моля ви, бързо станете велика личност и по този начин ще можете да ускорите сметката.

Казано е в „Шримад Бхагаватам“ – който в действителност е най-значимото научно откровение за Бога – че дори и кратко време, прекарано в компанията на чисти предани или на възвишени светци ще компенсира множество пропилени животи в предходни раждания. Затова нека грабнем възможността, която ни се дава. Пълното просветление може да се случи в един миг. Ала времето за подготовка обикновено обхваща дълъг, дълъг, дълъг период. Кой ще ни помага в тази подготовка? Божественото вдъхновение, стремежът да избягаме от материалните ограничения и страдания, жаждата на душата, а също и помощта на нашите наставници. 

Тези дни говорим за една много специална символична форма – мандалата. Миналото лято създадохме една жива мандала в Лудащо, нашето място. Поставихме обожанието и святото име в центъра. И след това всички се подредихме около този център по концентричен, красив, хармоничен начин. Не забравяйте, говорихме, че в центъра на нашето разбиране за духовното небе има лотосово цвете. То е защитено от квадрат – да го изолира от всичко, което е външно спрямо този център. Така можем да кажем, че подредбата в Голока Вриндавана е лотосова мандала. А ние се опитахме да създадем тази жива мандала в Лудащо – моля ви да разпознаете паралелите. 

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 10.01.2019 сутрин, София)

(продължава от предишния петък)

Такава е нашата визия за духовното небе: Божествената Двойка е в центъра, божествените енергии са навсякъде около Тях. Махамантрата е изписана върху листенцата на лотосовото цвете. Прекрасно е! Всички партньори на Кришна са наоколо. Всички духовни постижения – сиддхите, силите, знанието, всичко – присъстват във великолепни форми там. Цялата защита също е там, няма вмешателства. Това е мястото, където искаме да отидем.

„Богът на Гокула е трансценденталният Върховен Господ, самото олицетворение на вечния екстаз. Той е отвъд светските предели и винаги се наслаждава в съзнателната духовна област без да е свързан с измамната земна природа.”[1]

Не забравяйте, махамантрата е изписана върху листенцата на това божествено лотосово цвете. Винаги когато сърцето ви натежи и изпитвате усещане, че губите вкуса към святото име, просто си припомнете тази картина. Толкова е красива! Може би имате някакви въпроси?

Въпрос на Шяма Туласи: Вчера говорихме, че за да пречистим сърцето трябва да мантруваме повече. А в „Шикшащака“ Махапрабху казва, че ако искаме да мантруваме винаги, трябва да сме по-смирени от стрък трева. Въпросът ми касае смирението, тъй като не мога да го разбера. 

Свами Тиртха: Това е добър знак. Щом някой се интересува от смирението, най-вероятно ще стане бхакта. 

Шяма Туласи: Има ли достойнство и самоуважение в смирението?

Свами Тиртха: Разбира се! Разбира се! 

Шяма Туласи: Защото често бъркаме смирението с отричане на способностите си…

Свами Тиртха: Да. Това е фалшиво его. Казах онзи ден: дали се надценяваш или се подценяваш – това е все същият проблем. Все се фокусираш върху себе си: „О, аз съм най-отдаденият слуга!“ 

Но мисля, че това е важен въпрос, важна тема. Защото, по мое скромно разбиране, смирението е нещо изпълнено с гордост. Ние сме много горди. Горди със своя Бог. Горди със своите наставници. Но смирени спрямо себе си. Ако се сравняваме с прашинки, тогава къде е престижът ни? Веднъж чух историята на един човек. „Ходих на гадател”. Виждате, има клиентела за такава услуга. „Исках да науча за предишните си животи. Оказа се, че съм живял по времето на Исус. Не съм бил нещо кой знае колко висше – бил съм песъчинка. Обаче песъчинка на специално място – съвсем близо до кръста на Исус при разпятието. И какво станало? Една капка от кръвта на Исус капнала върху мен”. Скъпи мои, бихте ли се вързали на подобна история? Мисля, разбирате нещичко за смирението. „Аз съм прашинка. Обаче специална прашинка. Кръвта на Исус Христос е върху мен.” Хайде стига! 

Така че, смирение. По този начин изразяваме своята благодарност. По този начин изразяваме уважението си и готовността си да учим, да служим. Истинското смирение според мен трябва да е много позитивно. Саморефлексията трябва да е реална – да сме способни да виждаме и положителните си страни, и недостатъците си. И ако сме интегрирани по хубав начин в някаква духовна общност, тогава можем да разберем, че всичките ни добродетели и целият ни престиж са, за да служим на останалите. Така че ако сме велики в каквото и да било отношение, ние сме велики за служене. Искаме да прилагаме способностите си като приношение. А ако сме приети в това любящо духовно партньорство – мисля, че това е истинско насърчение за вярна духовна самооценка. Така че недейте да отричате; посвещавайте. Недейте да убивате фалшивата си самоличност, вместо това я пречистете и поднесете. 

1. „Брахма Самхита“, 5.6

(из лекции Свами Тиртхи, 10.01.2019 утром, София)

(продолжение с предыдущей пятницы)

Вот наше видение духовного неба: Божественная Пара находится в центре, божественные энергии окружают Их. Махамантра написана на лепестках этого лотоса. Прекрасно! Все партнеры Кришны находятся вокруг. Все духовные достижения, такие как сиддхи, силы, знания и всё остальное, находятся там в сияющей форме. Там же находится вся защита, поэтому нет никакого вмешательства. И это то место, куда мы хотим попасть.

«Владыка Гокулы — Верховная Личность Бога, пребывает в вечном экстатическом блаженстве. Он — лучший и высший из всех этих могущественнейших личностей. И с радостным сердцем Он наслаждается блаженством своего божественного царства. Материальная энергия там не имеет никакого контакта, никакой связи»[1].

Не забывайте, что махамантра написана на лепестках этого божественного лотоса. Всякий раз, когда ваше сердце немного тяжелеет и вы чувствуете, что теряете вкус Святого Имени, просто вспомните эту картинку. Она так прекрасна! Может быть, у вас есть какие-то вопросы?

Вопрос Шяма Туласи: Вчера мы пришли к соглашению, что для очищения сердца нам нужно больше воспевать, повторять мантру. А в «Шикшаштаке» Махапрабху говорит, что если мы хотим постоянно повторять мантру, то должны быть смиреннее травинки. Мой вопрос касается смирения, потому что я не могу его понять.

Свами Тиртха: Это хороший знак. Если кто-то заинтересован в смирении, скорее всего, он или она станет преданым.

Шяма Туласи: Есть ли в смирении достоинство и самоуважение?

Свами Тиртха: Конечно! Разумеется!

Шяма Туласи: Потому что зачастую мы путаем смирение с отрицанием своих способностей…

Свами Тиртха: Да. Это ложное эго. Я уже говорил на днях, что если вы переоцениваете или недооцениваете себя, это одна и та же проблема. Вы всё равно сосредотачиваетесь на себе. «О, я самый преданный слуга».

Но я думаю, это важный вопрос, важная тема. Потому что, по моему скромному пониманию, смирение иногда бывает очень гордым. Мы очень горды. Гордимся Богом. Гордимся своими наставниками. Но смиренны по отношению к себе. Если нас сравнивают с пылинкой, то где же наш престиж? Однажды я услышал историю одного человека: «Я пошел к гадалке». Видите ли, у таких гадалок есть клиенты. «И я хотел узнать о своих прошлых жизнях. И оказалось, что я жил во времена Иисуса. Не очень высокого вида жизни – пылинка. Но на самом деле пылинка в особом месте – очень близко к кресту Иисуса, к распятию». И что же произошло? «Одна капля крови Господа сошла на меня». Дорогие мои, поверили бы вы такой истории? Думаю, вы понимаете, что такое смирение. «Я — пылинка. Но особенная. На мне капля крови Господа Иисуса». Ну же!

Итак, смирение. Таким образом мы выражаем свою благодарность. Таким образом мы выражаем свое уважение и готовность учиться, служить. Истинное смирение, я думаю, должно быть очень позитивным. Самоанализ должен быть подлинным, чтобы мы могли видеть как свои положительные стороны, так и недостатки. И если каким-то образом мы хорошо интегрированы в духовное сообщество, тогда мы можем понять, что все наши заслуги и весь наш престиж предназначены для служения, для служения другим. Поэтому, если мы в чем-то хороши, мы хороши для служения. Мы хотим использовать свои способности как подношение. И если каким-то образом мы интегрированы в это любящее партнерство, божественное партнерство – я думаю, это настоящее поощрение для правильного духовного самоуважения. Поэтому не отрицайте; посвящайте. Не убивайте свою ложную идентичность, а очищайте и предлагайте ее как подношение.

1. „Брахма Самхита“, 5.6

(от лекция на Свами Тиртха, 10.01.2019 сутрин, София)

(продължава от предишния петък)

„Съществува една чудна квадратна област, наречена Шветадвипа, обграждаща покрайнините на Гокула. Шветадвипа е разделена на четири части на всички страни. Обителите на Васудева, Санкаршана, Прадюмна и Анирудха са разположени поотделно във всяка от тези четири части. Тези четири отделни обители са заобиколени от четирите човешки цели, а именно религиозност, печалба, желание и освобождение (дхарма-артха-кама-мокша) наред с техните първопричини, четирите Веди, а именно Риг, Сама, Яджур и Атхарва, които са мантри по същността си. Десет копия са насочени към десетте посоки (изток, юг, запад, север, североизток, югоизток, югозапад и северозапад), в това число към зенита и надира. Осемте посоки са украсени с осемте скъпоценности, известни като Махападма, Падма, Шанкха, Макара, Каччхапа, Мукунда, Кунда и Нила, представящи осемте съвършенства. Над десетте посоки бдят десет защитника под формата на мантри. Съратниците на Бога в оттенъци на синьо, златно, червено и бяло, както и необикновените енергии, начело с Вимала, сияят на вси страни.”[1]

И така, какво виждаме тук – диамантена колона в центъра, около нея е шестоъгълникът и лотосовото цвете е като кръг. А сега стигаме до квадрат. Всъщност този квадрат отделя божествената сфера от външното пространство. Ако погледнете коя да е янтра-мандала в Индия, ще видите този квадрат. Отвън има квадрат; отвътре е кръг; колкото повече се доближавате към центъра, откривате специални диаграми, а в самата среда има точка. И четирите главни посоки са под закрилата и управлението на  тези четири главни аспекта на Кришна – Васудева, Санкаршана, Прадюмна, Анируддха – които играят много важна роля в последващото сътворение, представяйки космическия принцип на красотата, космическия принцип на самоличността, космическия принцип на интелигентността и т.н. 

После идва следващото – четирите човешки амбиции ни помагат да се доближим до божествената същина. Те са като порти за влизане в божествената област. А Ведите със своето знание подкрепят тези човешки стремежи. Обаче как да се отвори вратата? Например, идвате от посоката на дхарма, да речем. Представете си себе си: осъществили сте всичко в този светски живот, измантрували сте всички мантри, изпълнили сте всички ритуали, отрекли сте се от всички анартхи, нямате никакви останали привързаности. Дошли сте пред портите на Голока Вриндавана откъм вратата на дхарма. Но как да отворите тази врата? Тя стои затворена. Представете си се – след като сте посветили толкова много животи на духовната си практика, накрая се изправяте пред една затворена врата. И ако по някаква причина сте забравили да донесете със себе си ключа за тази врата, ще трябва да се върнете обратно. А какъв е ключът за тази врата? Той е петият принцип, према. Имаме ли према, всички врати ще се отворят. Затова моля ви, скъпи мои, не забравяйте да си вземете ключа. 

И така, Ведите подкрепят тези човешки амбиции; а след това? След това тризъбци са насочени в десетте посоки: изток, юг, запад, север, североизток, югоизток, югозапад и северозапад, в това число зенита и надира. Какво означава това? Какви тризъбци в най-привлекателното царство на духовния лотос? Как така? Издигнати оръжия в духовното небе?! Защо там има оръжия? За да пропъждат материалистите. Трябва да защитаваме най-висшите идеали – от покваряване, от вмешателство и т.н.

После тези скъпоценни камъни олицетворяват главните мистични сили в йога. Например, да отгатваш бъдещето – нрави ли ви се? Обичайно считаме това за нещо много специално, много висше. Но всъщност то е второстепенна сиддхи, съвършенство. Защото ако някой е чувствителен, той тъй или инак по впечатленията от вашето минало би могъл да предрече и бъдещето ви. Но ако идете при някой чист предан да предрече бъдещето ви, той също може да го направи. Ще каже: „Хммм, виждам два разделящи се пътя в твоя живот. Поемеш ли по единия, ще умреш. Поемеш ли по другия, ще живееш вечно.” И така, в случай, че някой има проблем да си намери работа, можете да отворите такова консултантско ателие. Лесно можете да станете предсказатели. Стига да сътворите достатъчно мистична обстановка, ще купуват като полудели. „Виждам две различни посоки в живота ти.” Наистина, на хората им е нужно просто мъничко вдъхновение, за да тръгнат. „Да, моли се повече! Това е решението на твоите проблеми!” Ако някой свещеник каже тези думи, никой няма да го послуша. Обаче ако чуете същото послание от по-различен източник, тогава ще го приемете. Ако Свами Тиртха рече: „Отдайте се повече на божествено служене” , вие се прозявате: „Ох, колко пъти вече съм го слушал това!” Но ако идете на мотивационно обучение и менторът ви каже: „С каквото и да се захванете, правете го на 100%” тогава това се превръща в откровение за вас: „Сега вече научих решението на всичките си проблеми. Каквото и да върша, трябва да правя на 100%.” Та това е посланието на Шрила Шридхара Махарадж! Моля ви, четете книгите! Ще откриете същото. 

(следва продължение)

1. Брахма Самхита, 5.5

(от лекция на Свами Тиртха, 10.01.2019 сутрин, София)

(продължава от предишния петък)

Нещо много важно се споменава тук: “Вечната тичинка на Гокула е шестоъгълната обител на Кришна”[1]. Шестоъгълната звезда – обикновено хората я считат за Звездата на Давид – символ на една друга голяма религия. Ала всъщност това не е Звездата на Давид, а Звездата на Гокула. Всъщност тя съвсем наскоро започва да се свързва с юдейската традиция. А на изток в множество различни суб-традиции можете да откриете този толкова значим символ. Най-общо можем да кажем, че когато два триъгълника се застъпват, това образува шестоъгълник. Единият триъгълник представя мъжкия принцип, а другият – женския принцип. Затова разбираме, че в тичинката на този лотосов цвят са скрити доминираният и доминиращият аспекти на Върховния.
Но това звучи много сухо, съвсем теоретично и е трудно да бъде разбрано. За какво въобще става дума? Какъв доминиран аспект? Това е твърде сложно за нас! Обаче ако кажа: в средата на това красиво лотосово цвете танцуват Радха и Говинда – тогава с лекота разбирате, нали? Забравете тази суха философия. Стремете се да включите в танца, във вечния танц на прегърнатите Радха-Говинда.
Но според обяснението на Бхактисиддханта Сарасвати Тхакур, съществуват доминиращ и доминиран аспекти на Бога. Доминиращият аспект е Кришна, Говинда, а доминираният аспект е Радхика. Поне на пръв поглед. Защото това е танц. Някой трябва да води танца. Водещият е доминиращият аспект, а този, който се присъединява към танца, е доминираният аспект. Тогава хореографията е красива. Обаче без другия партньор не би имало танц. Тогава е соло, което е малко скучно.
И така, в шестоъгълника се срещат доминираният и доминиращият аспекти, двата триъгълника. Затова Бхактисиддханта Сарасвати Тхакур веднъж възкликнал: Забравете за този монотеизъм. Ние сме дуалисти. Ние харесваме доминиращия и доминирания аспекти на единството, защото нима можете да отделите Радха и Говинда? Не можете да ги отделите. Така че те едновременно са едно и различни, различни са и са едно – това е много висше разбиране.
После следващият стих гласи: „Тичинката на това вечно царство Гокула е шестоъгълната обител на Кришна. Нейните венчелистчета са жилищата на пастирите или гопалите, които са най-скъпи приятели на Кришна, на когото са нежно отдадени и са частици от собствената Му същност. Венчелистчетата сияят прекрасно като множество стени. Изобилният листак на този лотос е наподобяващата гори и градини дхама, която е духовната обител на гопите, любящите девойки на Кришна, предвождани от Шри Радхика.” [2]
Ето как можем да видим, да разберем картината на обкръжението на Кришна и на Неговите придружители. В центъра на битието, което е като лотосово цвете, танцуват Радха и Говинда. Около Тях са Техните прекрасни придружители, гопите и гопалите. Много подобно описание ще откриете и в Библията, но малко по-величествено, нали? Бог седи на трон и в нозете Му треперят ангелите. Тук няма страхопочитание; само красота, свързаност и радостно общуване с Бога. И каква е природата на тези придружители? Тяхната природа също е сат-чит-ананда-виграха. Но каква е целта им? Целта им е да споделят любовта, идваща от Кришна, и да я преумножават. Това е много важно, защото по начало ние също споделяме тези качества, сат-чит-ананда-виграха. И тогава следващият въпрос е: а каква е целта на собствения ми живот? Ами, да отразя тази изначална любяща покана и да разпространя любящото служене. Не е ли красиво това? Имаме цел в живота – да отразяваме божествената светлина. Не сме родени от тъмнината. Не сме родени, за да умрем. Не, родени сме, за да сияем. Да позволим на изначалното си духовно великолепие да се разкрие. Каква перспектива!

(следва продължение)

1. „Брахма Самхита“, 5.3
2. „Брахма Самхита“, 5.4

(от лекция на Свами Тиртха, 10.01.2019 сутрин, София)

(продължава от предишния петък)

„Великолепната обител на Кришна, известна като Гокула, има хиляди листица и съцветие досущ като лотос, израснал от частица от Неговия безграничен аспект (Ананта), а тичинката сред венчелистчетата е действителният дом на Кришна.” [1]
Кришна е Богът на красотата, нали? Толкова е красив, че очарова дори самия себе си. Спомняте си, виждайки отражението си, Той бил смаян. Тогава каква обител можем да си представим за това най-прекрасно същество? Можете да Го поставите в блок, можете да Го поставите в къща, можете да Го поставите в дворец, можете да Го поставите в гората, а в края на краищата можете да Го поставите в тичинката на лотосово цвете. Открийте най-най-най-красивото място за най-красивия Бог. И в първия стих беше описан аспекта на Кришна анади – без начало; а тук идва аспектът ананта, който служи на Кришна с това най-прекрасно лотосово цвете. И така, без начало и без край – това е духовният живот. За избраните души. А за нас? Би следвало да има начало, защото преди сме живели като материалисти, нали, а сега сме започнали да действаме, да се представяме като предани. Така че начало има, скъпи мои, но не бива да има край. Затова ако някой намери пътя си обратно към дома, към лотосовото цвете, където живее Кришна, няма край. И така, това е действителният дом на Кришна.
„Тичинката на този трансцендентален лотос е царството, където обитава Кришна. То е очертано като шестоъгълен мистичен символ, обител на доминираната и доминиращата половини на Абсолюта. Досущ диамант, сияйният върховен Кришна, изворът на всички божествени енергии, стои като централна ос. Великата мантра, състояща се от осемнадесет срички, оформена от шест интегрални части, е проявена като шестоъгълна фигура с шест подразделения.” [2]
Много изпълнено със смисъл! Досега си мислехме, че това е просто някаква красива природна метафора – лотосовото цвете. Ала тук разбираме, че това лотосово цвете разкрива нещо, и съдържа още тайни. Кришна стои в центъра като диамантена колона. Не е ли красиво? Лотосът с нежни листенца и сияйната диамантена колона! Ом мани падме хум – съществува лотосът, а в центъра му съществува диамантът. Така че нашите скъпи братя будисти всъщност възхваляват Говинда. В някои красиви ступи през цялото време се върти тази мантра. Някои разбират, други разбират по-добре. Имам един приятел бхакта и когато той посетил една хубава будистка ступа, знаете, те имат онези молитвени колела, на които е написана мантрата, и като минава човек покрай тях, просто завърта колелата. Има 108 такива молитвени колела около ступата. И той решил да направи парикрама и да повтаря махамантрата на тези колела.

(следва продължение)

1.  „Брахма Самхита“ 5.2
2.  „Брахма Самхита“ 5.3

(от лекция на Свами Тиртха, 10.01.2019 сутрин, София)

В началото на сътворението, когато Брахма трябвало да започне своята работа по подреждане на цялата вселена, той започнал да медитира. От този пример може да научите, че ако ви се налага да започнете нещо велико – някакво задължение, служене, усилие в живота си – е по-добре отначало да медитирате. Първо помислете, после действайте. Защото ако първо действате, впоследствие ще съжалявате за това. Повече мисъл – победа; по-малко мисъл – провал.
И така, Брахма започнал да извършва тази медитация като отречение. А какъв е резултатът от правилната медитация? Визия. Ще разбереш нещо, нещо ще ти бъде разкрито. Често пъти се изгубваме в живота си, не знаем какво да направим, какво да изберем, къде да идем и т.н., дори и много активно да действаме. Когато чувствате, че нещо не е наред, дайте си време. Вместо еуфорията на действието, по-добре поспрете и медитирайте. Защото когато сме активни, това ни носи хубаво усещане – не мислим, просто действаме, като в поток. Ала понякога това отнема цялото ни внимание и затова е нужно да поспрем и да медитираме: какво е положението ни, какво се случва с живота ни и т.н. Тогава можем да получим откровение – да направим по-добри избори, да разберем ситуацията. Това се случило и на Бог Брахма – след медитацията си, той получил това откровение, което е обобщено в „Брахма Самхита“. И ако я изучавате, навлизате в медитацията на Брахма.
И после какво последвало след тази визия, след това пълно разбиране? След това той започнал да прославя Кришна-Говинда. Медитация, откровение, прослава. И така, кой е първият от тези химни? Ишварах парамах кришнах/ сат-чит-ананда-виграхах/ анадир адир говиндах/ сарва-карана-каранам[1].
Трябва да го научите, скъпи мои. Трябва да го научите. Защо? Ще ви кажа защо. Защото ако сте поканени да дадете лекция, някои хора може да си помислят, че не сте кой знае какви експерти в тази сфера. Обаче ако започнете речта си с такъв цитат: „Скъпи мои братя и сестри, днес съм ви донесъл едно послание: ишварах парамах кришнах…” – всички ще бъдат смаяни. Но встрани от шегите, трябва да запомните този стих, тъй като той дава пълното заключение на нашия подход, на нашето духовно служене.
Ишварах парамах; ишвара е „Бог, надзорник“. Така че той е Върховният контролиращ, ишвара парама, парам ишвара; и този ишварах парамах е кришна – Кришна е Върховният Бог. И каква е Неговата природа, каква е природата на този абсолютен Господ? Той е сат-чит-ананда, плюс виграха – Той е вечна, съзнателна и блажена личност, виграха в този смисъл значи „личност“. Тоест ние се отдаваме на личностния аспект на Бога – сат-чит-ананда-виграха.
Анади адир; ади означава „пръв“, анади значи толкова пръв, че няма нищо преди Него, няма друго начало преди Него – това е анади. Не откриваме началото, няма начало. А какво е на другия полюс на тази скала? Едното е без начало, а друго е без край, правилно. Анадир адир говиндах – Говинда е най-първият, върховният първи. Сарва-карана-каранам; сарва означава „всичко“, карана значи „причина” – Той е причината на всички причини.
Това е експозицията на „Брахма Самхита“. Най-напред Брахма заявява, че има Бог, Кришна. Но в кой Негов аспект? Като Говинда – така че това е изпълнено с много смисъл.

(следва продължение)

1.  „Брахма Самхита“ 5.1

(от лекция на Свами Тиртха, 09.01.2019 сутрин, София)

(продължава от предишния петък)

Въпрос на Крипадхам: Понеже говорихме за лотоси, има една известна будистка мантра, ом мани падме хум. Тя свързана ли е по някакъв начин с това, което описахте? Или има друго значение? 

Свами Тиртха: Друго, друго – колко да е друго? Това е наша мантра. Бог Буда е наш аватар. Какво символизира лотосът в будизма? Разбира се, има безброй значения, но едно от важните значения на лотоса в будизма е женският принцип. Това е много подобно на концепцията за сътворения свят, вселенския принцип, космическия порядък – понеже той също е женски. В този смисъл лотосът винаги приканва нещо. Той е полу-отворен и очаква пчелата да влезе. И така, като казваме ом, за нас това означава: „а“ – акара, „а“ е Кришна; „м“ е човекът, а „у“ помежду им е Радха. Така че щом една мантра започва с ом, тя не може да принадлежи на някой друг.

Мани – това са „мъни“, парите; означава „съкровище“. Между нас казано, имало един много умен ученик на Шрила Прабхупада, който можел да генерира много от тази енергия. Името му било Гаргамуни. Но понякога Прабхупад го наричал „Гаргамъни“. И така, мани е съкровището. Падме, или пеме на тибетски, означава „вътре в падма, вътре в лотоса“. А хум е завършваща биджа-мантра. Така че какво значи ом мани падме хум? Че лотосът се е съчетал с пчелата. Мъничката пчела е скритото съкровище вътре в лотоса. И това довежда до проявлението на цялото творение. И така, ом мани падме хум е тайна мантра и на всички различни нива на мистично и символично тълкувание можем да видим, че ако мъжкият и женският принцип са обединени, тогава тайната започва да се разгръща. Затова за нас ом мани падме хум означава, че Радха и Говинда се срещат под лунната светлина. 

Защо? Защото понякога по тялото на Бог Буда се виждат специални знаци. Помните ли какви са специалните символи по тялото на Буда? На гръдта, а понякога и на дланите? Там има свастика. А какво е свастика? Това е слънчевият кръст, символът на живота, водовъртежът на живота. Но когато той е върху гръдта на Бог Буда, символизира Лакшми Деви, понеже Бог Буда е аватар на Вишну, а Вишну никога не е разделен от Лакшми Деви. По какъв начин тя присъства у Буда? Чрез свастиката. Какво е значението на свасти? Качествен живот, благословен живот. А Лакшми Деви е тази благословия. Така че свастиката олицетворява нея върху сърдечната… отново сърдечната чакра на Бог Буда. Така че, мои скъпи братя, ако пазите съпругите си като Лакшми Деви на своята гръд, тогава всички благословии ще споходят семействата ви. Ако се отнасяте към съпругата си като към богиня – знам, че това е много популярно всред женските кръгове – но ако се отнасяте към съпругата си като към богиня, тогава имате шанса да постъпвате като бог. Е добре, полу-бог. Защото единствено един бог може да оцени една богиня. Ала и обратното е вярно – единствено богиня може да удовлетвори един бог. Мисля, че справянето с конфликтите в семейството е много лесно: просто се отнасяйте един с друг като с божествени пратеници. „О, богиньо!” Обаче тона, трябва да модифицирате тона. 

Е добре, вярно е, че в сърдечната чакра, в лотоса на сърцето присъстват и смущенията на страстите. Но ако все повече и повече умиваме този сърдечен лотос, той ще става все по-чист и под пълната луна на Радха-Говинда-лила изцяло ще разцъфне в сърцето ви. Така че това е смирената ми молба към всички вас – стремете се да почиствате огледалото на своето сърце. И ако сега си представите сърцето си като лотосов трон, опитайте се да поканите Божествената Двойка да заеме този трон.

(от лекция на Свами Тиртха, 09.01.2019 сутрин, София)

(продължава от предишния петък)

Кришна Прия: От какво трябва да се отречем, за да се пречистим? 

Свами Тиртха: От себичността. С една дума казано. Веднъж един предан запита Гурудев: „Гурудев, моля те, кажи ми, какво не е наред с мен? Кой е истинският ми проблем?” Не бях аз, така че недейте да допълвате Тиртха Легендариума. Гурудев помълча малко, сетне отвърна: „Както при всички други – фалшивото его.” Така че в крайна сметка това е, от което трябва да се избавим – тази лъжовна идентичност и всичко свързано с нея: „Велик съм, нищожен съм, млад съм, стар съм, мъж съм, жена съм. Мога да направя нещо, не мога да направя нищо“ – всичко това е свързано с лъжливата самоидентификация. С други думи можем да кажем, че това е ограничение върху човешкото съзнание и в този смисъл се нуждаем от свобода. Обаче свободата си има цена. 

Понякога хората питат: „Каква е цената на твоите постижения?” Разумен въпрос, нали? Знаете ли, Шрила Шридхара Махарадж дава много проникновен отговор на това. В началото разбираме, че ако не рискуваме, няма как да спечелим. Тогава поемаме по духовния път и изведнъж изпитваме чувството: „Рискувам всичко, а печалба няма! Трябва да пожертвам всичко. Още на първата лекция чух: „Нужна е пълна отдаденост“. А след това добавиха, че „Милостта е безусловна“. Ако дойде – хубаво, но ако не дойде… Значи рискувам всичко – трябва да се отдам; а не печеля нищо – възможно е нищо да не се случи.“ По-нататък, ако сте малко по-реалистични в своя себеанализ, разбирате, че: „Има известен риск, но има и известна печалба“. А когато се себеусъвършенствате и погледнете назад, ще видите, че: „Не съм рискувал нищо, а съм спечелил всичко. Нищичко не съм изгубил. Но получих всичко, което въобще е възможно.“ 

Така че това е, от което трябва да се отървем – от фалшивото си отъждествяване и от всичко, свързано с него. Веднъж чух за един проповедник; в най-славните си дни той имал голям антураж. Мнозина го следвали и му служели, бил най-прочутият проповедник… Сетне изведнъж нещата се променили и той трябвало да чука по вратите като просяк. Нямало помощници, нямало покани, нямало дълъг списък с чакащи за даршан (лична среща), а трябвало самият той да чака пред портите като смирен просяк. Коя ситуация е по-благоприятна? Очевидно е, нали? Много по-добре е да си смирен просяк, отколкото високомерен отшелник. Такъв трябва да е нашият профил. 

И също, когато си мислим: „О, аз съм толкова незначителен, че няма да участвам в това толкова специално служене“ – това също е фалшивото ви его, нали? Веднъж един ученик казал на Шрила Прабхупада: „Прабхупада, аз съм твоят най-незначителен слуга“. Тогава Прабхупада отвърнал: „Скъпи мой, не си най- в никое отношение“. Виждате ли, ние искаме да сме велики в нещо – велики във величието си или велики в незначителността си, обаче „Искам в нещо да съм велик“. Кришна е достатъчно милостив да прекърши всичките ни фалшиви концепции. 

Точно както в случая с Брахма, когато той искал да има даршан с Бога и казал на вратаря: „Ето ме тук, пусни ме да вляза“. „Но кой си ти?” „Аз съм Брахма. Брахма! Просто иди и кажи, че съм дошъл.” После вратарят се върнал: „Те питат: „Кой Брахма? Кой Брахма сред многото?” Тогава го пуснали и той се смаял. Той имал четири глави; имало и подобни на него с по една глава, с две глави. Но видял и други – с десет глави, със сто глави, с хиляда глави. Тогава той си разбрал мястото. Разбирате ли, понякога трябва да приемем истината. И тогава малко се посмирил: „Ясно, аз не съм единственият Брахма. Аз съм просто едно малко Брахмче“. Така че независимо дали сте велики или незначителни, можете да имате тази лъжовна идентификация; именно нея трябва да премахнем. 

А в живота в преданост това не е някакво болезнено отречение или себеизтезание – да постигнеш истинския си аз, като режеш живо месо от себе си – не. Не, просто яжте прасадам, пейте, танцувайте, мантрувайте. По този начин истинската ви идентичност ще се разкрие. Да ви кажа ли един таен начин за пречистване? Казват, че най-добрият начин да се отървете от лошите си навици, желания и лъжовни разбирания – това е киртанът. Но не просто киртан, ами танцуващ киртан. При това не просто танцуващ киртан, а подскачащ киртан. Защото се казва, че когато танцувате с високо вдигнати ръце, всичко лошо просто се изхвърля през пръстите ви, избавяте се от цялото замърсяване. Затова, като гледаме картина със санкиртан групата на Махапрабху, те винаги танцуват по този начин. Не за да се пречистят, а за да ни научат. 

Така че в бхакти себеанализът и пречистването са сладки. Имам един приятел, който ме попита: „Възможно ли е да се строши фалшивото его по мек, нежен начин?” Възможно е. Но дори и тогава мъничко ще боли. Заради привързаностите ни. 

(следва продължение)