Archives

Calendar

November 2020
M T W T F S S
« Oct    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  



Български issues

rasalila

(от лекция на Свами Тиртха, 6.09.2015 вечер, София)

(продължава от предишния петък) 

Следващият въпрос е: „Къде трябва да живее човек?”[1] Къде да живеем?

Отговор: Вриндавана.

Друг: Лудащо.

Свами Тиртха: О, Лудащо не е зле. Неотдавна имахме турнир по стреляне с лък. Имаше един голям пандал с различни мишени – Хаваи, Париж, Брахман, духовното небе, Голока Вриндавана, планетите Ваикунтха, а също и Лудащо. Когато единият от приятелите ни стреля, улучи Лудащо. На следващия етап трябваше да си изтегли късметче. Късметът, който му се падна, беше: „Ако достигнеш целта си, никога не се връщай назад”. Така че Лудащо не е лоша опция, защото е като Гупта Вриндавана, скритата Вриндавана.

Тук отговорът гласи: „Човек трябва да живее във Вриндавана, където постоянно се играят забавленията раса-лила.” Така че тези две неща се неотделими: във Вриндавана винаги тече раса-лила; а където има раса-лила, там винаги е Вриндавана. Това е най-съкровеното забавление на нашата любима Божествена Двойка. То е и същината на Вриндавана.

Следващият въпрос е: „За какво трябва да слуша човек, оставяйки настрана всички останали теми.

Отговор: За забавленията.

Свами Тиртха: Добре, следващия път вие ще давате лекцията. Да, какво трябва да слушаме? На каква тема следва да посветим вниманието си? Забавленията, произтичащи от взаимната обич между Радха и Кришна са единствената тема, която трябва да влиза в ушите на живите същества”. Това са най-добрите новини, които можем да получим, най-добрата тема, която да слушаме. Защото такова едно послание ще промени живота ни. Чрез своята способност да слушаме можем да бъдем свързани с по-висшата реалност.

И ако имаме цялото това знание, натрупано дотук в разговора, идва следващият въпрос: „Кой е най-висшият обект на обожание сред всичко, което трябва да бъде обожавано?” Някакви предложения?

Коментар: Бих предположил, навярно, лотосовите нозе на духовния учител?

Свами Тиртха: Близко до това. „Най-висшият обожаем обект са комбинираните имена на Радха и Кришна”. Препоръчано е, ако не разбираме нещо да приложим специален подход – обожание. Тогава то ще се разкрие. Какво разбираме ние от комбинираните имена на Радха и Кришна? Лично аз не кой знае колко; затова обожавам. Защо? Защото в края на краищата това не е тема, която да бъде разбрана. Да разбереш нещо означава да го принизиш, да го вземеш на дланта си. Поставяш себе си над него. Но е казано: пуджала рагапатха гаурава бханге[2]всичко, което е по-висше, трябва да го обожаваме, поставяйки го над главите си. Така че комбинираните имена на Радха и Кришна трябва не да бъдат разбрани, а да бъдат обожавани. А всички знаем кое е най-доброто обожание.

И така, научихте ли нещичко за най-висшата цел на живота? Може да възроптаете, че имаше прекалено много въпроси: „Изгубих се в джунглата от въпроси!” Но не забравяйте, че всички отговори се свеждаха до едно. Без значение какъв беше въпросът, отговорът беше все същият. Божествената любов е най-прекрасното нещо! Обожанието на комбинираните имена на Радха и Говинда е най-прекрасното нещо. Най-добрата медитация е върху лотосовите нозе на Бога. А най-добрата песен… Нека я изпеем.

[1] „Търсейки съвършената цел в живота” от Бхактиведанта Свами Прабхупада

[2] Шрила Шридхара Махарадж често рецитирал този стих, чут от неговия духовен учител Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Тхакура

 



Tirtha_maharaja_lotus

(от лекция на Свами Тиртха, 6.09.2015 вечер, София)

(продължава от предишния петък) 

Следващият въпрос е: „Кого трябва да помнят непрестанно съществата?”[1] Кого трябва да помним? Какво да пазим в ума си?

Отговори: Бог. Кришна.

Свами Тиртха: Да. „Човек трябва непрекъснато да мисли за трансценденталното име, слава и качества на Шри Кришна.” Защо името? Понастоящем всички големи религии на тази планета Земя имат знание за славата на светите имена. В исляма възпяват 99 имена на Бога. В християнската молитва „Отче наш” във втория ред се подчертава: „Да се свети името Ти”. Също и в православните практики имат „Исусовата молитва”, която е като мантра медитация. А в нашата традиция фокусът е много голям, много задълбочена информация има за светите имена.

Казва се, че няма разлика между името и личността, която то назовава. Шрила Прабхупада имал много специален начин на даване на лекции. Седял на голяма платформа и казвал на някой свой ученик: „Сега ти ще говориш!” Тогава този предан започвал да обяснява някои основи на философията. Веднъж един предан казал: „Бог Кришна присъства в Своето свято име”. Тогава Прабхупада, макар обичайно да мълчал, незабавно го прекъснал: „Не! Той не присъства в святото име, Той е святото име!”

Така че няма разлика между нама и нами, името и наименованият. Затова процесът е да се възпяват имената, за да се разбере по съвършен начин какво представлява името. Посредством името, съвършенството на името ще ви се разкрие. И не само съвършенството на името, но и останалите качества на Кришна – нама, рупа, гуна, лила всичко ще се прояви. Входът, верният път към божествените откровения е чрез святото име.

Толкова за името. След това: винаги трябва да мислим за славата на Бога. Как се казва „слава” на санскрит? Обикновено какво казвате: „Прабхупада” или…?

Отговор: Шрила.

Свами Тиртха: „Шрила Прабхупада”. Така че как е „слава”? Правилно, „Шри”. Ние казваме „Шри Кришна”. Какво е това „Шри”? Някаква титла ли е? Това „Шри” е нещо различно. Шри е Тя. Като казвате Шри Кришна, всъщност казвате Радха-Говинда. Така че винаги трябва да пазите Нея в ума си. Пазете името на Бога в ума си, както и Нея, Шри. Шримати Радхарани е славата на Кришна. И след това качествата, гуна на Кришна; Той е всепривличащ, привлекателен дори за самия себе си, не забравяйте. Какво да говорим за вас.

Следващият въпрос гласи: „Върху какво трябва да медитира живото същество?”

Отговор: Лотосовите нозе.

Свами Тиртха: И ти ли си он-лайн? „Най-съвършеният тип медитация е върху лотосовите нозе на Радха и Кришна.” Или имам алтернатива – да медитирате върху лотосовите нозе на чист предан. Ако медитирате върху лотосовите нозе на чист предан, по естествен начин ще вървите в стъпките му. Накъдето върви, ще го следвате. А накъде върви един чист предан? Затова е казано: махаджано йена гатах са пантхах[2] – нека следваме стъпките на великите души. Така че, моля ви, винаги пазете лотосовите нозе на свидните си учители в прегръдката на сърцето си. Защото те ще ни водят. Те ще ни помогнат да достигнем най-висшето местоназначение. Това е съвършен тип медитация.

 

(следва продължение)

[1] „Търсейки съвършената цел в живота” от Бхактиведанта Свами Прабхупада

[2] „Махабхарата”, Вана Парва 313.117

 



20200621_090950

(от лекция на Свами Тиртха, 6.09.2015 вечер, София)
 
(продължава от предишния петък)
 
Дотук научихме какво е истинското знание, каква е истинската слава и какво е истинското богатство. Досега само позитивни неща. Сега идва следващият въпрос: „Коя е най-мъчителната тъга от всички болки и несгоди в живота?”[1] 
Махабхава: Раздялата.
Свами Тиртха: Да не би да сте он-лайн? Да, отговорът е: „Няма по-голяма тъга от нещастието, причинено от раздялата с преданите на Бог Кришна.” И от личен опит мога да ви кажа, че това е много болезнено. Да си изключен от любящото братство на преданите е много болезнено. Не допускайте да преживеете такава болка в живота. 
Но щом най-голямото страдание е да си разделен от преданите, тогава можем да обърнем това така: най-голямото щастие е да си в компанията на преданите. Затова, моля ви, винаги се стремете да цените този принцип. Общуването с преданите не е просто една добра компания, в която да си побъбриш приятно – не, това е духовна практика. 
Следващият въпрос: „Кой е получил най-съвършеното освобождение измежду всички освободени души във вселената?” 
Отговор: Чистият предан.
Свами Тиртха: Да. „Този, който има трансцендентална любов към Шри Кришна е най-възвишената сред всички освободени души.” Това също определено доказва, че има нещо отвъд освобождението. То не е най-висшето ниво на духовен напредък. Така, след горчивия хап за най-голямата мъка, Махапрабху незабавно компенсира с нещо сладко – кой е най-добрият тип освобождение. В „Гита” също се казва йогинам апи сарвешам[2]  – „Сред всички различни видове йоги, тези, които много съкровено са свързани с Мен в екстаза на предаността, са най-добрите.” 
Но сега можем да си помислим, че това е поредният теоретичен разговор. „Кое е най-голямото знание? Кое е най-голямото страдание? Кое е най-голямото богатство?” Човек може да си рече, че това е някакво философско търсене. Обаче тогава Махапрабху задава изненадващ въпрос. Той пита: „Коя е най-хубавата песен, която може да изпее човек?” „Забрави тези теории и философии; дай една песен!” Ала Неговият партньор, Рамананда Рая, е много трудно да бъде изненадан. Той казва: „Есенцията на всички песни е възпяването на трансценденталното величие на Радха и Кришна”. Това е най-добрата песен. 
„Каква е най-висшата полза в живота, която човек може да търси?” Тоест, каква е целта? Можем да изпишем дълъг списък с материални амбиции. Обичайното за материалните печалби е, че разбираме ценността им чак когато ги изгубим. Какво става ако изгубите парите си? Усещането е болезнено, нали – като змийско ухапване. Обаче се казва, че ако изгубите парите си, не сте изгубили нищо. Те така или иначе не са били ваши. Просто са се намирали в джоба ви. Какво става, ако изгубите здравето си? Това е по-сериозно. Ако изгубите здравето си, изгубили сте нещо. Но какво става, ако изгубите добродетелите си, ако изгубите своята нравственост? Тогава сте изгубили всичко. Затова бъдете умни да не разпознавате стойността на нещата едва след като ги изгубите. Какъвто и материален стремеж, каквато и материална печалба да имаме, трябва да има нещо отвъд. Кое е отвъд? 
Харибхакти: Ако изгубим божествената любов.
Свами Тиртха: Не, нея не можем да я изгубим. И всъщност ние не говорим за загубите. Говорим за това кое е най-висшето благо в живота. 
Манджари: Да бъдеш в компанията на чист предан. 
Свами Тиртха: Мисля, че сте он-лайн. Да, „Няма по-голямо благо от компанията на преданите, заети в служене на Шри Кришна”. 
 
(следва продължение)
 
1. „Търсейки съвършената цел в живота” от Бхактиведанта Свами Прабхупада
2. „Бхагавад Гита”, 6.47


ff9af002fbff2814ba83e2faef97f154

(от лекция на Свами Тиртха, 6.09.2015 вечер, София)

(продължава от предишния петък) 

Няма по-висше знание, няма по-превъзходна наука от знанието, отнасящо се до преданото служене на Кришна. Мисля, че съм ви казвал много пъти, но трябва да повторя отново: съществуват 64 елемента, или съставки на обожанието, които можем да поднесем. Любимото ми е: това, което сам предпочиташ, което сам харесваш – него дай на Бога. Мисля, че това прави нещата много лични. А кой е най-свидният ни обект на привързаност?

Отговор: Самите ние.

Свами Тиртха: Значи в края на краищата и този толкова скъп обект трябва да дадем, да поднесем. Защото това прави всичко толкова лично. Виждате, това не е някаква теоретична наука, това е животът. Това е животът в преданост! „Господи мой, готов съм да Ти отдам себе си!” Науката винаги е жива. Истинската наука е винаги практична.

Добре, вече разбрахме кое е върховното знание. Обаче „В какво се изразява най-висшата слава на света?”[1] Обикновено ние сме много амбициозни. Искаме да се къпем във вниманието на другите. Искаме да се наслаждаваме на вниманието им, да бъдем известни. И така, коя е най-голямата слава?

Махабхава: Да бъдеш преданоотдаден. Слуга на слугата.

Свами Тиртха: Мисля, че сте инфектирани от този ваишнавизъм. Защото по някакъв начин отговорът е много подобен на това, което споменахте. Най-висшата слава за едно човешко същество е неговата репутация на преданоотдаден на Кришна.” Да бъдеш преданоотдаден – това е много изключителна позиция. И защо например ние обожаваме чистия предан? Защото има някой в сърцето му. Божествената Двойка е в сърцето му. Така че ако искате да намерите Тях, идете по-близо до садху. Тогава ще е много лесно да откриете възлюбената Божествена Двойка. Това е което прави садху, чистия предан, толкова безценен за нас. Затова да бъдеш преданоотдаден е такава славна позиция.

Но може да кажете: „Въпреки че съм преданоотдаден, никой въобще и не знае за служенето ми на тази планета Земя, толкова съм незначителен. Какво бих могъл да поднеса на Кришна? Та Той си има всичко.” Ала духовната реалност ползва различни мерки от земните. Нито цифри, нито тежина, нито дължина се пресмятат в духовния свят. Въпросът е във финото качество. Финото качество, емоционалният заряд във всяко най-дребно, незначително служене. Бог Кришна притежава всичко в това творение. Той има нужда от едно единствено нещо – вашата обич. Затова да си предан е такава славна позиция. Дори и никой да не знае за служенето ви на тази планета Земя, не се притеснявайте, то е записано в духовното небе.

Можем ли да минем на третия въпрос? „Кое е най-ценното притежание на живота измежду всички ценности на света?” С други думи, кой може да бъде считан за богат. Кое е най-голямото съкровище?

Отговор: Према.

Свами Тиртха: Да. „Най-богат на света е този, който притежава трансцендентална любов към Радха и Кришна.” Вие къде поставяте себе си в скалата на богатството?

Отговор: Просяк съм.

Свами Тиртха: Просяк? Такава славна позиция! Наскоро срещнах един доста влиятелен човек и той каза: „Аз съм съвсем скромно богат.” Така че и цялото богатство на света не може да задоволи желанията ви. Ако нямате, искате да имате. Ако имате, искате повече. Ако имате повече, искате още повече. Край няма тази история. И казвам ви, този материален свят е отражение на оригиналния – същото се случва и в духовното небе. Ако нямате божествена любов, искате да я имате. Ако имате една капка, искате две. Ако имате две капки, искате цяла чаша, а след това цял океан. Това е жаждата, ненаситната присъща алчност, която всички споделяме. Мисля, че на всички ни е познато това чувство – да искаме още и още! Просто трябва да преобразуваме това чувство, което е насочено към някакво материално удовлетворение, към духовното служене.

Колко трае животът на вселената? Един живот на Брахма. Това е много дълъг период – триста и единадесет хиляди милиарда години. Но се казва, че това е по-кратко от мигване на окото за Кришна. По същия начин, ако натрупаме всичкото богатство на цялото мироздание, то е съвсем незначително в сравнение със съкровището на божествената любов. Затова не можем да я купим. Няма как да я изплатим, няма начин да я купим. Тя не е стока. Тя е нещо друго – скъпоценност, която се раздава безплатно.

 

(следва продължение)

 

[1] „Търсейки съвършената цел в живота” от Бхактиведанта Свами Прабхупада



2016-05-26_10-26-55-586x800

(от лекция на Свами Тиртха, 6.09.2015 вечер, София)

(продължава от предишния петък) 

Ако искаме наистина да сме интелигентни и начетени, тогава от общото знание трябва да стигнем до специфичното. Основното, генерално възприятие е материята – че материалната сфера съществува. Но дори на това първо стъпало имаме надежда, че съществува и нещо повече. Защото всичко, което е пред очите ни, със сигурност ще отмине. При все това имаме надеждата, че нещо би трябвало да остава. Ние изпитваме всеобщ страх от смъртта и унищожението. Решението за този проблем е да надзърнем във вечното съществуване, в божественото битие. Тогава разбираме, че всичко, което сме възприемали дотогава е просто отражение. Така вместо мрака на материята вече виждаме сиянието на духа. Понякога то е толкова блестящо, че ни заслепява. Но недейте да спирате до тази слепота на духа, духовната слепота. Често се казва в писанията: „О, мой Господи, истинският Ти лик е покрит от божествено великолепие. Моля Те, махни това великолепие! Не искам да виждам него, искам да виждам Теб!”

Така че ако изпитвате това желание – да намерите източника на цялото духовно величие и великолепие – тогава сте на прав път. Защото там, зад този върховен, величествен, могъщ и справедлив Бог стои някой друг. В крайна сметка това е Бог Кришна, Всепривличащият. Неговото име означава „привлекателен за всички”, включително и за самия Него. Това е нещо много интересно! Знаете, когато Кришна понякога вижда собственото си отражение, Той е хипнотизиран от тази гледка. Казва: „Кой е този красавец? Как може да е толкова изключително красив! Нима е възможно да съществува?!” Разбира се, не искам да кажа, че нарцисизмът идва от божествен източник. Но какво е символичното значение – че Неговата красота е отвъд даже собственото Му разбиране! Можем ли да си въобразим такава красота, която смайва дори самата красота? Мисля, че сега говорим някакви думи, но нямаме разбирането. Затова един учител е казал: „Пътеката на Кришна е изпълнена с чудеса. Бъдете готови за чудеса!” Само си представете да съзрете тази върховна красота и хармония – та вие бихте припаднали! По-добре да не добиваме тази визия, защото какво ще правя с толкова много припаднали бхакти. Кой ще чисти храма? Кой ще готви прасадам? Затова моля ви, не губете свяст! Но това не е само шега. Доказва, че то е далеч-далеч отвъд всичко, което можем да си представим.

Така че да сме истински интелигентни и начетени означава да сме свързани с онази равнина на реалността. Има три степени в наблюдението. Едната са фактите; втората е истината. Фактите са много, истината е една. Обаче третата степен е реалността – отвъд фактите и отвъд истината. Трябва да сме в досег с това най-висше ниво на съществуване. Материалният живот е факт, тъй като сме се родили в тяло. Вечният живот е истина. А любящото обожание е реалността. Надявам се сега да виждате разликата между всички тези различни градации. Затова, ако сме интелигентни, трябва да сме свързани с този най-висш план на битието.

Тогава как да отсъдим дали сме интелигентни или не? Трябва да преминем тест за интелигентност. Готови ли сте да направим такъв тест? Ще ви задам някои въпроси, а вие трябва да отговорите. Всъщност сега ще си припомним един много проникновен разговор между Чайтаня Махапрабху и един от Неговите много, много възвишени последователи -–  Рамананда Рая. Бог Чайтаня задавал въпросите, а Рамананда отвръщал. Чайтаня Махапрабху, този толкова специален аватар на Радха и Кришна в едно, пита. Представете си себе си в такава ситуация: Бог да ви задава въпроси. Обикновено ние сме тези, които питат: „О, мой Господи, моля Те, кажи ми как е това, как е онова?” Обаче сега Той поставя въпросите.

Първият въпрос е: „Каква е есенцията на знанието в областта на просветителните дейности.”[1] И така, какво е знание? Какъв е вашият отговор? „Не знам” – това е верен отговор! Ние си нямаме и представа какво е истинско знание. Отговорът – моля ви, внимавайте – гласи: „Няма по-висша наука от преследването на знание, свързано с преданото служене към Кришна.” Така че най-висшата наука е как да се служи на Бога. А служене означава връзка, служене означава взаимоотношения. Не съществува теоретично служене. „На теория ти служа, обаче…” Няма как да е така! Служенето винаги е лично. Служенето винаги се основава на взаимосвързаност. Вчера научих нещо от вас. Каква е главната мантра на малките деца? “Мамо, мамо, мамо.” Колкото повече повтарят тази мантра, толкова нещо зазвучава в нея. Какво е то?

Отговор: Ом.

Свами Тиртха: Ом. Така че в тази толкова основна мантра на децата ви е скрито свещено знание. И те стават все по-екстатични, докато я повтарят все повече. Виждате ли, божествената реалност е скрита дори в тези толкова основни, дребнички, житейски неща. По същия начин, ако някак отразявате върховната истина, рано или късно ще влезете в досег с нея. За щастие, нашите наставници и нашият Чайтаня Махапрабху са ни казали една мантра: харе кришна, харе кришна, кришна кришна, харе харе, харе рама, харе рама, рама рама, харе харе. Надяваме се, че чрез този процес на мантруване можем да се доближим до тази висша наука за духа.

 

(следва продължение)

[1] „Търсейки съвършената цел в живота” от Бхактиведанта Свами Прабхупада

 



Krishna-and-His-devotees

(от лекция на Свами Тиртха, 6.09.2015 вечер, София)

Казва се, че нашият Бог никога не е сам. Той винаги харесва компанията на тези, които обича. Затова където и да се появи нашият Бог Кришна, с Него има и още някой. И в символичен смисъл е толкова красиво, че първо идва Богът, а след един ден се появява Шрила Прабхупада. Той е бил джагад-гуру, учител на целия свят. Донесъл е посланието на Чайтаня Махапрабху на Запад. И благодарение на това послание ние имаме голямото щастие да седим тук.

Кой е най-добрият начин да честваме такава велика личност и такова едно събитие? Ако слушаме напътствията на този велик учител. За едни кратки единадесет години той на практика е осъществил своята мисия да установи Кришна-бхакти в света. А ние колко сме постигнали през последните единадесет години от живота си? Световно влияние? Може би не. При все това, ако сме успели да усъвършенстваме живота си и своето настроение – това също е голямо постижение. И не са само изминалите единадесет години; предстоят ни още единадесет години напред. И се надявам през това предстоящо десетилетие да осъществим нещо велико.

Шрила Прабхупада бил много красноречив оратор; написал е много книги и е превел много свещена литература. Дори на смъртния си одър е продължавал да превежда „Шримад Бхагаватам”. Това е такъв красив пример за нас – че дори в последните си мигове той е бил привързан към служенето. А една от неговите ранни книги е съкровищница. В нея се разглежда постепенното развитие на разбирането ни, на нашата вяра. Книгата се нарича „Търсейки съвършената цел в живота”. Мисля, че всички трябва да определим каква е целта на живота ни. Да живеем, да обичаме, да си идем? Три стъпки: живей, обичай и след това си тръгни. Ако съумеем да изпълним тези неща по верния начин – това е достатъчно. Защото след като сме дошли тук, несъмнено ще трябва и да напуснем това място. Така че идването и заминаването са сигурни. Какво ще направим помежду входа и изхода – в това е въпросът. Така от тези три забавни думички, любовта, божествената любов е онова, което трябва да осъществим. А как да го постигнем – това е въпросът. Затова ще прочетем от тази толкова важна книга на Шрила Прабхупада. И знаете, за да определим целта си е нужна интелигентност. Затова тази глава се казва „Най-начетеният”.

„Постепенното развитие на образованието трябва да бъде оценявано по следния начин: първо е брахма-видя, или знанието за душата, което е по-висше от това за физическия свят. Знанието за Божествената Личност е още по-висше от знанието за безличностния Брахман, или Духа. А знанието за Шри Кришна и Неговите забавления е по-висше и от знанието за Божествената Личност Вишну[1].

Тук получаваме едно постепенно обяснение на все по-висши и висши сфери и постижения на духовното знание. Първото ниво на знание или възприятие е външният свят. Колко знаем за материалното си обкръжение? Не особено много. Мислим си, че всичко е открито на тази планета Земя. Обаче то не е! Всеки миг дори тази планета Земя може да ни разкрие нови чудеса. Ала отвъд този тип материално знание съществува знанието за душата – че има нещо повече. Това се нарича брахма-видя – да знаеш, че има жив, духовен принцип, скрит зад всички материални проявления. Това е една съвсем обща концепция за божественото. Но ако искаме да фокусираме вниманието си повече, ще достигнем до личностната концепция за Бога, ще видим извора на всички божествени сили и енергии. Мнозина имат личностни концепции за Върховния Бог, но сред всички тези различни подходи – арадханам сарвешам вишнор арадханам парам[2]най-добрият начин на обожание е обожанието на Бог Вишну, който прониква цялото битие. Има ли нещо отвъд това? Отвъд това е една много специфична концепция за Бога. Игривият Бог; това е Шри Кришна с Неговите забавления. А забавленията включват и преданите. Така че това е начинът – потърсете Него и ще намерите там и всички останали. Кришна винаги е заобиколен от Своите любящи предани.

 

(следва продължение)

[1] „Търсейки съвършената цел в живота” от Бхактиведанта Свами Прабхупада

[2] „Падма Пурана”

 



Prabhupada's eyes

(от лекция на Свами Тиртха, 6.09.2015 сутрин, София)

(продължава от предишния петък) 

Понякога Прабхупад бил много забавен. Например, неговият коментар за американското общество бил: „Вие имате ууш-ууш цивилизация”. Защото големите коли – знаете края на шейсетте години в Америка с огромните коли – просто профучавали, ууш-ууш, по булевардите. Затова „вашата цивилизация е ууш-ууш”. И знаете, когато пристигнал в Ню Йорк, това била първата му среща със зимата и снега. Преди това той не бил виждал сняг. В Бенгал няма сняг, нито във Вриндавана. Спомняте си тази негова толкова трогателна снимка – с дхоти и дебело палто през зимата в Ню Йорк – толкова е очарователна! Неговите предани го питали: „Прабхупада, има ли сняг в духовното небе?” Предизвикателен въпрос. Той се замислил за малко, сетне отвърнал: „Да, но не е студен.”

Той летял на различни места из Америка и навсякъде се отнасяли с него като с ВИП персона – специални посрещания и интервюта, стотици интервюта. И знаете, именно по онова време жените започнали да носят мини поли. Имало една репортерка, която интервюирала Прабхупада и въпросите ѝ били изключително проникновени: „Защо главата ви е гола? Защо си бръснете главата?” Тогава Прабхупада казал: „Защото нашата философия е: хладна глава, но топли крака. А вашите крака защо са голи?” И се усмихвал докато отговарял, шегувал се досущ като дете. Глупав въпрос, закачлив отговор. Има много, безброй истории.

Бил е също много духовит, остроумен и практичен. Веднъж бхактите го попитали: „Прабхупада, каква е дефиницията за интелигентност?” Всички очаквали някакъв много философски, възвишен и сложен отговор. Тогава Прабхупада рекъл: „Знаете ли, интелигентност е винаги да имаш по някоя пара в джоба.” Не бихте очаквали подобен отговор от един садху, нали? Но той е знаел какво е да нямаш пукната пара в джоба, още когато бил в Индия и отивал при някои търговци да събира дарения, за да публикува списанието „Обратно при Бога”. Било около единадесет или дванадесет часа по пладне. Докато разговаряли, накрая един господин попитал: „Свамиджи, ти ял ли си нещо днес?” Прабхупад отвърнал: „Не, не съм имал възможността.” Тогава човекът незабавно му донесъл някакъв прасадам. Така че той е знаел какво е да нямаш пари. Затова и много добре знаел, че интелигентност означава винаги да имаш по нещо в джоба. Вчера се сетих, в началото на проповядването в София също имаше трудни времена, когато нямахме достатъчно средства да финансираме халва. Не ни стигаха парите да купим масло за халвата. Сега можем ли да си позволим масло за халва? Можем. И вие правите големи празненства. Но не забравяйте онези времена, когато халвата я правехме с олио. Може би това означава, че сте интелигентни.

И ако може да разкажа любимата си история за Шрила Прабхупада. Ако гледате записи с него, има много хубав запис как приема прасадам. Това е духовно преживяване, моля ви, погледнете това видео – напълно неземно! Има и други записи, как пристига на разни места, където преданите му го очакват. Стотици бхакти стоят от двете страни, за да мине Шрила Прабхупада между тях, всички скачат и танцуват в голям киртан. Той бил нисичък човек, невисок. Вървял с дандата си и с огромни гирлянди, обикновено с много спокойна крачка. И знаете, понякога цветчетата се сипят от гирляндите. Когато той минавал, ако паднели няколко цветчета, бхактите от двете страни се хвърляли върху тези цветчета, за да получат малко маха-прасад. Преданите танцували, смеели се, плачели, викали – в пълен екстаз. По онова време имало един по-отдавнашен предан, който му бил личен секретар и пътувал навсякъде с него. Сърцето на този младеж било разбито. Защото макар да бил толкова близко до Шрила Прабхупада – пътувал с него, живеел с него, през цялото време му служел – той нито скачал, нито плачел, нито викал, нищо! Това му тежало като камък на сърцето. Една вечер най-сетне се решил: „Трябва да говоря за това с моя духовен учител”. И така, докато масажирал Шрила Прабхупада, той му разкрил: „Прабхупада, твоите бхакти те обичат толкова много! Където и да пристигнеш те посрещат с киртан, подскачане, смях и сълзи. Изпитват толкова силни чувства към теб, а аз нито скачам, нито плача, нито те обичам. Аз не изпитвам любов към теб.” Представете си себе си на негово място: разкривате сърдечната си мъка пред своя учител… ала Шрила Прабхупада не отговорил нищо. След масажа отишъл да вземе душ; нито коментирал, нито отвърнал – нищо. После очаквал вечерята, младежът му донесъл пълна чиния с прасадам – все още нито дума. Прабхупада започнал да се храни, а момъкът чакал до вратата. След дълги, дълги мигове мълчание, Прабхупада попитал: „Обичаш ли да ми служиш?” Младежът отвърнал: „Да, разбира се! Разбира се, че обичам!” Тогава Прабхупада казал: „Ами, това е любов! Да скача и да танцува всеки може, но да свърши някакво служене…”

Така че той бил много сладостен, много дълбок, много забавен и едновременно с това много строг. Истински гуру! Шрила Прабхупада ки джай!

 

 



Gurudev&Prabhupada

(от лекция на Свами Тиртха, 6.09.2015 сутрин, София)

(продължава от предишния петък) 

Крипадхам: За пръв път се осмелявам да споделя нещо за Шрила Прабхупада, макар никога да не съм го срещал. И въпреки че ние го почитаме по различен начин, не както в Искон, където е поставен на голям пиедестал, забелязал съм, че някак всеки предан има някаква връзка с него и мнозина го сънуват. Той се появява в сънищата им като чайтя-гуру, който ги насочва. В моя живот се е появявал по такъв начин два пъти. Първият път беше преди да срещна бхактите. Сънувах много мощен, див киртан с много бхакти, а в центъра беше Шрила Прабхупад. Събудих се в 4 ч. сутринта целия мокър и помислих, че това е някакъв кошмар. Споделям това, защото понякога нещата, които мислим за кошмари, са най-прекрасните неща, които някога сме преживявали.

Вторият път беше в период, когато мантруването не ми беше приоритет, но исках това да се подобри и тогава Шрила Прабхупада се появи в съня ми. Понякога насън се случва да се намираш на едно място с мнозина духовно извисени личности и не знаеш как си се озовал сред тях. Те си обсъждат своите неща; там беше и Свами Прабхупада, но не в своето тяло, а в друго тяло с черна коса. Обаче вътре в себе си знаеш, че това е той. Случва се. Той ми казваше защо трябва да мантрувам, как да мантрувам и много ентусиазирано ми показваше. После се събудих и мантрувах много хубаво сутринта – това беше второто ми общуване с Шрила Прабхупада. Исках да попитам дали ти, Гурудев, имаш някаква визия защо Шрила Прабхупада се явява насън?

Свами Тиртха: Ще ти кажа. Защото ако прекият ти духовен учител е много слаб и много незначителен, тогава прадядото ще дойде и ще поправи всички грешки. Сега това не е просто шоу на смирение, но наистина е така; в случай, че аз допусна някакви грешки, моите наставници ще дойдат и ще ви помогнат. Защо? Защото цялата тази институция е с вас. Не само аз лично. Аз съм ваш слуга, това е моята идентичност. Аз съм ваш слуга. Но като слуга мога да допусна някакви грешки, мога да причиня някаква вреда. Аз съм ограничен, обаче те не са. Това е системата парампара. Затова ние обожаваме този принцип, защото той никога не греши. Никога!

Въпрос на Дамодар: Бих искал да попитам нещо. Една от мантрите към Шрила Прабхупада е: намас те сарасвате деве/ гоура-вани-прачарине/ нирвишеша-шунявади/ пашчатя-деша-тарине. В тази мантра се казва, че Шрила Прабхупада се противопоставя на шунявади ученията. Но тези школи винаги си съществуват и аз не мога да разбера дали Шрила Прабхупада се бори срещу самите школи или срещу философията им?

Свами Тиртха: Много добра тема. Какво е санняс името на Шрила Прабхупада? Всъщност неговото санняс име е Свами. Така че ако искате да го повикате, той е Свами Свами. Както Свами Тиртха, той е Свами Свами, защото неговото санняс име е Свами, Бхактиведанта Свами. А каква е средната част на името му? Бхакти обозначава школата – той принадлежи на школата на божествената любов. А средната част в неговия случай, Бхактиведанта, е веданта – винаги е с три срички. Когато пристигнал в Америка, той написал една поема, в която казва: „О, скъпи Господи, моето име е Бхактиведанта, но аз нямам нито бхакти, любов, нито веданта, знание. Въпреки това съм дълбоко убеден, че святото име може да прави чудеса.”

Така че той е веданта, в изключителна степен притежава духовното знание. Ние не приемаме смиреното му мнение за самия него. Именно заради това той обикновено много ясно представя личностната концепция за обожание на Върховния, противопоставяйки се на безличностните концепции. Защото, мисля, дълбоката му убеденост била, че този любящ, личностен подход към Кришна е по-удовлетворяващ за душата и за Бога; затова е бил против инперсоналната концепция.

Веднъж той разговарял по тези теми със своите предани; той ги е обсъждал много пъти, но имало един случай, когато казал на учениците си, че трябва да имат книгите на Шанкара в своите библиотеки. Те били смаяни: „Книгите на Шанкара! Главния водач на школата Маявада?” Тогава Прабхупад казал: „Всъщност Шанкара е 99% прав. Той е велик индийски философ и има своето място. Обаче тези негови глупави последователи в наши дни – тяхното проповядване е неправилно!” Така че той цени садху, макар и да е на различно мнение, като Шанкара. Затова и е давал някои коментари към стихове на Шанкара. Но е бил много против изкривяването, което се случва понастоящем в името на Шанкара. И като цяло мисля, че той не се е борил против нещо, а се е борил за нещо. Това е далеч по-добър подход.

Понякога мислим, че е изисквал прекалено много от учениците си. Това е вярно в един смисъл, но в същото време той е бил с много широко скроен ум. Проповядването му е било много открито. Когато хората го питали: „Ако искам да се присъединя към вас, трябва ли да се откажа от религията си?” Той казал: „Не. Не е необходимо”. „Трябва ли да напусна работата си?” Той казал: „Не. Не е необходимо”. „Трябва ли да напусна семейството си?” „Не. Не е необходимо”. „Трябва ли да си обръсна главата?” „Не е необходимо”. Защо? Защото истинската връзка е отвъд тези формалности. И неговата идея била: ако срещнете християнин, помогнете му да стане по-добър християнин; ако срещнете мюсюлманин, помогнете му да стане по-добър мюсюлманин. И разбира се, помагайте на себе си да станете по-добри бхакти. Това е целта, за която трябва да се борим, всеки да напредва в съответните си житейски условия.

 

(следва продължение)

 



ШПШМ

(от лекция на Свами Тиртха, 6.09.2015 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

После в 1965 г. Шрила Прабхупада най-сетне пристигнал в Ню Йорк. И да ви кажа поверително, индийците имат много особено разбиране за Запада. Съвсем наскоро, преди 10-15 години, когато един друг индийски санняси искаше да пътува на Запад с учениците си, те носеха със себе си картофи за всеки случай. „Ако случайно на Запад няма картофи, поне да можем да си готвим нещичко.” Такава невинност!

И на нас ни се случи подобно нещо когато летяхме от Индия към Шри Ланка. Имаше една стюардеса, която като видя кантималите[1] ни, много се зарадва: „О, вие следвате дхарма, колко хубаво!” И започна да ни носи още портокалови сокчета и фъстъци. „Понеже отивате на това странно място, Шри Ланка! Кой знае какво има там!” Попитах я: „Вие излизали ли сте от летището?” Тя отвърна: „Никога! Моля ви, вземете това за всеки случай!”

И така, Прабхупада също пристигнал със своите амуниции, така да се каже, и заживял самичък в Щатите. Най-напред се приютил у едно индийско семейство, но сетне наел квартира в един много лош квартал на Ню Йорк, пълен с пияници. На горния етаж имал стая, а на долния – магазин. И вижте колко символично – табелата на магазина, останала от предишния собственик, била „Несравними подаръци”. И той изнасял лекциите си в помещението на този магазин, „Несравними подаръци”. Какъв символ! Онези, които започнали да идват, били съвсем обикновени хора от предградията на Ню Йорк. Шрила Прабхупада започнал своето проповядване и се сдобил с някои дребни аксесоари за обожание като олтар, гхи-лампа и т.н. Веднъж се случило един човек да пуши в храмовата стая и изгасил цигарата си в гхи-лампата. Мисля, че това е било изпитание за търпението на Шрила Прабхупада. Но той не го приел за твърде голямо оскърбление – да използваш свещената гхи-лампа за пепелник, Боже мой! Друг път някой донесъл руло тоалетна хартия в дар за ашрама. Бхактите били леко шокирани: „Какво е това?” Но Прабхупада бил много доволен, той казал: „Много добро дарение!” Това е началото, отнякъде трябва да започнем. Да донесем нещичко в храма, в ашрама! Така, в тези ранни години неколцина младежи се събирали около стария свами и го слушали, стремели се да следват и практикуват онова, което им предлагал.

Сетне през 1966 г. той учредил организация – Международното общество за Кришна съзнание (Искон). Тогава настъпили златните години на Шрила Прабхупада. В последвалите няколко години, хиляди се присъединили към него. Не е ясно дали в крайна сметка е имал 3000 или 5000 хиляди посветени ученици. Но тъй или инак, това си е едно малко село – 3000 човека. Обаче проповядването на това село достигнало целия свят. Затова неговите духовни братя разбрали и разпознали, че той е бил избран за тази цел. Отначало пътувал из Съединените Щати, после се върнал в Индия, а след това започнал околосветска кампания.

И тогава настъпило следващото десетилетие. Какво се случило през 1977 г.? Той напуснал този свят. Така за някакви кратки 11 години, най-сетне успял да сбъдне желанието на своя духовен учител след като 44 години медитирал върху него. Сетне отново преданите били сполетени от бедствие, когато техният любим Шрила Прабхупада си отишъл. После изминали още 11 години и какво се случило през 1988 г.? Шрила Шридхара Махарадж си отишъл. Защото всъщност Шрила Прабхупад имал мнозина приятели сред своите духовни братя, но с Шрихара Махарадж взаимодействал и проповядвали заедно много. Имали си споразумение помежду си. Прабхупада казал: „Аз ще свиря на мридангата, а ти ще проповядваш!” Виждате ли, толкова е хубаво! Сътрудничество означава разпределение на задълженията. И по-късно те служели заедно и проповядвали заедно. Така по естествен начин той считал своя духовен брат Шридхара Махарадж за много старши. Веднъж разговаряли помежду си на бенгалски, докато западните му ученици се опитвали да доловят по някоя дума, но не разбирали нищо. Шрила Прабхупада казал на западняците: „Ако можехте да чуете неговите заключения, щяхте да припаднете”. Затова било естествено, че след напускането на Шрила Прабхупада, някои от неговите ученици намерили подслон при Шрила Шридхара Махарадж. Както направил нашият Гурудев. Тогава също започнала една нова глава.

Но дори да имахме хиляди усти, те не биха ни стигнали да го прославим подобаващо. Може би имате някакви коментари за него или реализации?

Нанда Кумар: Имам само едно много силно впечатление от Шрила Прабхупада, защото имах щастието да срещна един негов предан през 1988 г. Това бе само 11 години след като Шрила Прабхупада си беше отишъл и е много трудно да се изкаже с думи атмосферата, която цареше в Нандафалва по онова време. Такава беше мощта на Шрила Прабхупада. Много съм щастлив, че вкусих това, въпреки многото противоречия, които последваха. Това наистина беше несравним подарък. Чувствам, че то продължава да живее вътре в мен. Невъзможно е да се изрази, но имам спомени, имам усещания, аромати, цветове – толкова много впечатления. Не зная дали следващото поколение може да почувства това или не. Може би не, не зная. Но съм сигурен, че Господ се грижи за всички и Той ще даде всекиму други различни прекрасни вкусове и спомени.

Свами Тиртха: Не зная дали имате информация за това, но той е трябвало да дойде в Унгария. Унгария е била в списъка за посещения през 1977 г., обаче в крайна сметка това не се е случило. Ала както Нанда Кумар спомена, преданите от онези времена казваха: „Всеки път, когато идваха проповедници, ученици на Прабхупад, имаха един много специален блясък в очите. Те донасяха присъствието на своя учител със себе си.” Това е още едно доказателство, че ние вярваме в съществуването на душата, а не в съществуването на тялото. И всъщност, без неговите усилия, без неговата жертва, нямаше да седим тук и да разговаряме. Мисля, че сме му вечно задължени.

 

(следва продължение)

 

[1] Кантимала – огърлица от мъниста туласи, каквато носят преданите

 



Prabhupad in Radha-Damodar Temple

(от лекция на Свами Тиртха, 6.09.2015 сутрин, София) 

(продължава от предишния петък) 

Какво се случило с Шрила Прабхупада през 1944 г.? Започнал да издава списание. Не се наричало „Раковина”, но почти. Заглавието било „Обратно при Бога”. Няколко странички, като брошура, но това е исторически момент за бхактите. В течение на тези години той все още се подготвял как да осъществи своята мисия.

После дошло следващото десетилетие. Какво станало през 1955 г.? Той приел санняс, встъпил в ордена на отречението в живота. Наближавал шестдесетгодишна възраст и знаете известната история как съпругата му продала личния му „Шримад Бхагаватам”, за да купи бисквити, мисля. Това не е критика към дамите, защото те искат да се погрижат за ежедневната житейска реалност. Но той искал божествената реалност, така че помежду им се получил малък конфликт. И защо бисквити? Защото тя обичала чай. А чай без бисквити е половинчата работа. Прабхупад не обичал особено чай. В крайна сметка той попитал: „Чая или мен?” Жена му отвърнала: „Чая!” Това било неговото разрешително: „Добре, щом избираш чая, значи аз мога да си тръгна!”

Мои скъпи братя, когато дойде моментът, можете да повторите тази мантра: „Чая или мен?” И моля ви, мои скъпи сестри, ако чуете тази мантра и ако искате да се радвате на компанията на скъпите си съпрузи, заявете: „Теб!” Не чая. Виждате, в живота може да има някакви конфликти, но ако искаме да намерим истинското решение, трябва да усъвършенстваме живота си. Ако замените една грешка с друга – каква полза от това? Минете нататък, към следващото ниво.

И така, той приел санняс от един свой духовен брат, Кешава Махарадж. Вече се чувствал по-установен в мисията. И тъй като винаги бил активен човек, започнал истинските си, преки, духовни, мисионерски дейности. Опитал се да учреди Общество на преданите. В унгарската версия на „Най-висшата цел на живота” в предговора сме публикували устава на това Общество. Много е интересен! Той е искал да установи санскрит като основен език в Индия. Защото тогава разбирането на всеки ще се основава на свещената традиция. Не хинди, а санскрит, защото хинди е бил избран по политически причини. И много други неща… той излага виждането си как би следвало да работи една подобна духовна общност и е имал планове не само за Индия, но и за целия свят – дори в онези ранни години. Искал е да си намери помощници и ученици. Защото санняси без брахмачари или ученици – това също е половинчата работа. Бил е критикуван за това: „Защо искаш да имаш последователи?” Но той отвръщал: „Вие ме оженихте за моята данда[1], а не ми позволявате да имам деца. Това не е хубаво!” Така че, мои скъпи братя, ако дойде моментът, след като сте приели санняс, да ви упрекват: „Този има такова голямо его, иска да се прави на велик гуру”, спомнете си тази мантра: „Имам съпруга, така че се нуждая от семейство, нуждая се от деца.” Неколцина се посветили да следват Шрила Прабхупада – това били първите преданоотдадени в Индия по онова време.

Но на практика това Общество на преданите не просъществувало. Тогава той се оттеглил във Вриндавана, където живял няколко години. Това е много важно място за нас; ако отидете там, трябва да посетите неговата стая в храма Радха-Дамодар. Съвсем аскетична малка стаичка с кухничка към нея, много добре поддържана сега от неговите последователи – ученици и техните ученици. Там той бил дълбоко вглъбен в своята медитация и подготовка. „Най-висшата цел на живота” също била написана в онези години.

Изминало още едно десетилетие и настъпила 1965 г. Какво се случило тогава? Най-сетне той поел на своето пътуване. Имало едно известно и богато търговско семейство. И една възрастна дама от това семейство подарила на Шрила Прабхупада билет за Америка на борда на парахода „Джаладута”. Всички се опитвали да го възпрат да не заминава: „Стар си! Слаб си! Пътуването е дълго, там е напълно различна страна. Не отивай!” Но той бил много решителен и не се отказал. И така, той заминал. А знаете, за правоверните индуисти да прекосят океана е забранено. Защото отиваш в страната на млечхите[2] и ще бъдеш замърсен. Ала това не го спряло. Той си събрал багажа; този багаж е много забележителен. Какво имало вътре? Няколко печатни книги – Първа песен на „Шримад Бхагаватам” –  а освен това чадър. Защото един индийски джентълмен без чадър е нищо. И още – имал 7 долара в джоба! Това бил багажът му. Най-важните неща: малко пари в джоба – но 7 долара дори в онези времена са нищо; чадър – по практически причини; и „Шримад Бхагаватам” – по мистични причини. Виждате каква невинност! Отиваш да завладееш целия свят с „Бхагаватам” и чадър. Толкова красиво!

 

(следва продължение)

 

[1] данда – жезълът на отреченика

[2] млечхи – един вид варвари, незапознати с ведическата култура