Archives

Calendar

January 2020
M T W T F S S
« Dec    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  



Български issues

240_F_89515495_vAYHtWitULrbDnqECEHg22BMRl5aGIL2

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София)
 
Кришна наистина е колоритна личност. Той има множество различни аспекти, множество различни занимания. Понякога на хората им е много трудно да си представят: „Какво ще стане като постигна освобождение? Бог Отец седи на трон, ангелите свирят на тромпети. Но аз какво да правя там?” В сравнение с това толкова общо разбиране, по имената Му можете да си представите колко много различни видове занимания има Кришна. Това отново зависи от нивото ни на съзнание. Ние си мислим, че настоящите ни заетости са толкова истински. Нямаме и идея какво е истинският живот, защото мислим, че това е истинският живот. Ала истинският живот и истинската заетост започват оттатък. Там е истинският живот; това тук е оцеляване. А ние считаме това оцеляване за толкова скъпоценно и истинско. Без съмнение, то има известна реалност, дори материалната сфера съществува в относителен смисъл. Но духовното съществуване е съвсем различно. Тук животът се основава на недостиг или нужда; там животът се основава на изобилие. Затова тук ние все трябва да търсим нещо, все трябва да постигаме нещо или да съхраняваме нещо. Оттатък всички тези различни заетости не са необходими. Там нашето основно занимание е споделянето – как да раздаваме каквото имаме, как да преумножаваме служенето към божественото битие. 
За да научим това и да наблягаме на него все повече и повече в разбирането си, продължаваме нашето четене от книгата на Шрила Шридхара Махарадж. Завършихме с: „Нищо не може да бъде пожертвано”. Тоест, и абсолютното, и относителното ниво трябва да бъдат взети предвид и никое не бива да бъде пожертвано. 
„И едно нещо трябва винаги да имаме предвид – че не можем да изследваме цялото това фино и висше познание като субективни изследователи. По-скоро според степента на нашата шаранагати, на нашата отдаденост, Истината ще се спусне в ниското при нас и Той ще ни се разкрие. Нека винаги да помним това; иначе в нас възниква своего рода дух на подражание. Познанието за по-висшата сфера не е във властта на интелекта и да се мисли по такъв начин е много опасно. Интелектуализмът е пагубен; той ще ни накара да си въобразяваме, че сме „уловили Безкрайния”. Това би било пренебрежение към безграничните характеристики, към необятния аспект на Бога. Той е Адхокшаджа, отвъд разбирането на академичните изследвания.”[1]
Тук можете да видите огромната промяна в целия метод на търсенето ни. В този материален свят всички сме научени да използваме ума си, за да разберем нещо. Учи, изследвай, анализирай и тогава ще знаеш. Това малко или повече има известна власт над нещата, намиращи се под нашето съзнание, които можем да наблюдаваме. Но за нещо, което е по-висше, което е над настоящето ни ниво на съзнание, това изобщо не е добър метод. Както споменах, ако вземете пясък в юмрука си и се опитате да го задържите, колкото повече го стискате, той толкова повече ще се изплъзва от дланта ви. По същия начин, ако използваме повече интелектуална сила, за да се опитаме да разберем, да проумеем върховната реалност, тя ще ни убягва. Казано е, ако искате да уловите Шримати Радхарани, Тя ще избяга. И колкото повече се стараете да Я уловите, толкова по-надалеч ще бяга. Така че не това е методът. Трябва да правим разлика между физичната наука и метафизичната наука. Темата и методиката на физичната наука се отнасят до тази равнина. А метафизичната наука има различна методология и различна тема, различна цел, което изследва. Затова препоръката е: не прилагайте единия метод спрямо другата тема. Това означава: не прилагайте изследователските си сили спрямо Бога и не влагайте вярата си в материята, защото методът няма да работи. По отношение на материалните неща, мислите, разбирането, науката са нещо добро, то ще помогне до известна степен. Ала спрямо божествените теми нека прилагаме метода на вярата. 
Ние сме ограничени, но Абсолютната Истина не е ограничена. Дори нашите мънички способности за разбиране не са ограничение за Него. Кришна може да ни покаже всичките си различни черти; дори и да сме слепи, Той може да ни се разкрие. А даже да имаме хиляди очи, Той може да се скрие от нас. Всички права са запазени за Него. Абсолютната Истина съществува, и Той е способен да ни се разкрие. 
 
(следва продължение)
 
1.  „Златната стълба” Гл.2 “Хармонизиране на напътствията от по-висшата област”, от Шрила Шридхара Махарадж
 

 



78131745_3002093396484640_7276304009701359616_n

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, сутрин, София)
 
(продължава от предишния петък)
 
Преданите са, за да им служим. Защото едно нещо сме научили в нашия процес: арадхананам сарвешам вишнор арадханам парам[1] – „Сред всички различни видове служене, служенето към Бог Вишну е най-висшето.” Има ли нещо още по-висше? 
Хаягрива: Служенето към преданите. 
Свами Тиртха: Правилно. Да служим на тези, които са скъпи на Кришна! Това е дори още по-добро служене. Ако обичаме тези, които са много скъпи на Кришна, това е най-доброто служене към Кришна. Затова садху-санга, или общуването със светите предани, според нашето разбиране е нещо свещено. Понеже чрез тях, чрез преданите, можем да изразим своята благодарност към Кришна. Бхаката-сева парама-сиддхи[2] – „Служенето към преданите е най-висшето съвършенство”. Такава уникална възможност! Затова е препоръката да виждате всеки наоколо си като предан. Защото тогава сте в безопасност сред свята компания и ще имате шанса да извършвате това служене. Така че това е едно решение. Може кришна-таттва да е теоретична истина за нас, но ваишнава-таттва е нещо практично. 
Ала това не е единственото решение. Нека спомена примера на Вамшидас Бабаджи. Чували ли сте за него? Най-вероятно не. Той бил бабаджи, а бабаджите са абсолютно отречен орден. Нямат никакви материални притежания. Една препаска през слабините и толкоз. Обаче този бабаджи, Вамшидас Бабаджи, имал лично притежание – това било мурти на Кришна. Малко, така да се каже преносимо мурти на Кришна. Имали такава дълбока и интензивна връзка помежду си, че той винаги държал муртито в дясната си ръка, ден и нощ. Бил много отречен човек: понякога не спял дни и нощи наред, друг път не се хранел с дни, ала от едно нещо никога не се отказал – винаги държал своя Кришна. Не бил словоохотлив, но понякога останалите предани го чували внезапно да се разсмива или сякаш да отвръща на някакви въпроси. Понеже той постоянно разговарял със своя любим Кришна. В неговите длани Кришна не получавал царствено обожание; това мурти едва имало някаква дрешка на себе си. Без раджа-бхога приношения, без ветрила чамара, без украшения, без нищо. Обаче имали лична връзка. 
Така че примерът на Вамшидас Бабаджи е друго решение. Ако искаме да влезем в пряко съприкосновение с Кришна, трябва да сме толкова силни, че да Го уловим и никога да не Го оставим да си иде!
Но в шастра, в теорията се казва, че Бог притежава шест съвършенства – като красота, знание, сила, слава и последното е отречение. Той е отречен – или независим. Независим по отношение на Кришна означава, че се движи много бързо. Така както не идва в очаквания момент, а е готов да дойде когато не е очакван, така и съвсем неочаквано си тръгва, понеже е свободен. Той си харесва свободата и много пъти избягва от нас. 
Тогава какво да правим? Веднъж един много посветен предан си мислел за това: „Кой може да спре Кришна да не избяга?” Никой, понеже Той е свободен. Той е Господ. Как можеш да спреш Бога да направи това или онова? Как можеш да го принудиш да направи едно или друго? Няма начин! Той е независим. „Тогава по-добре да Му отнемем свободата. По-добре да Го сложим в затвор. Защото от затвора Той не може да избяга. И така, аз ще превърна сърцето си в затвор и ще сложа веригите на своята любов на ръцете и нозете на Кришна. Ще Го поставя в тъмницата на моето сърце, за да не може никога да избяга.” 
Виждате, има много, много различни мнения как да обърнете тази теоретична истина в практическа реалност в живота си. Опитайте! Има ли въпрос, има и отговор. 
И така, моля ви, стремете се да минете отвъд сетивата. Тази красива молитва ще ви помогне. Вземете святото име със себе си и се молете не само когато сте в беда. Вярно е, ако се молите, когато сте в беда, споделяйки неволята си с Бога или с някой ваишнава, тя ще намалее. Но молете се и когато сте щастливи, защото тогава щастието ще се преумножи. Ако го споделяте, то ще расте. 
 
1. „Падма Пурана”
2. „Шаранагати” от Бхактивинода Тхакура, Песен 3 „Шуддха бхаката чарана рену” 

 



roses

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, сутрин, София)
 
Въпрос на Махабхава: Всички знаем, че в този материален свят любовта към Кришна присъства като изкривено отражение; при все това за мен – говоря единствено за себе си – любовта към Кришна е нещо абстрактно. Като се опитвам да я сравня с човешките взаимоотношения, чувствам я много далечна, защото не мога да седна с Него на една маса, не можем да се разходим заедно, не можем да поговорим. 
Свами Тиртха: Малко съм изненадан, но продължи. 
Махабхава: Не че очаквам от Него да дойде на секундата. Но дори да се затвориш и да мантруваш ден и нощ, вечерта пак ще седнеш да вечеряш сам. Не можеш да общуваш с Него лице в лице. Поне аз не мога. И това е много неудовлетворяващо, защото знаем, че трябва да контролираме сетивата си, обаче не усещаме с цялото си сърце пълнотата от общуването с Кришна. 
Свами Тиртха: Какво да се прави? 
Махабхава: Това е въпросът ми. 
Свами Тиртха: Много тъжна история. Ние всички сме в училището на божествената любов. Някои са в първи клас, други са в по-високите класове. Други пък преподават в това училище, ала при все това и те го посещават. Защото то е най-доброто училище! И всичко зависи от това доколко е извисено съзнанието ни. Както се спомена в книгата, която четем: „Мой Господи! Съзнанието ми е толкова принизено! Съсредоточавам се върху толкова незначителни неща.”[1] Ако можем да извисим виждането си, тогава теорията ще се превърне в нещо съвсем практично за нас. Теоретичният Бог, Истината, ще станат наш хляб насъщен. 
Така че това е едно решение на проблема – трябва да се доближаваме все повече до реалността на Кришна. Понякога очакваме Той да дойде в миговете на интензивна медитация, когато се чувстваме като добри бхакти. Но преди казах полу на шега, че чакате, чакате, а Той не идва! А може да се случи да преживявате трудности и падения, пък именно тогава да усетите протегната ръка на Бога, да почувствате утехата на Кришна. Защото Той е хитрец. Идва в неочакваните мигове, а не когато Го чакате. „Днес съм подготвил всичко както трябва според очакванията, както е описано в книгите. Сега съм добър бхакта.” Чакаш, чакаш, чакаш, но Той не идва. 
Веднъж единственият брахмачари в ашрама по онова време работеше в градината с рози. Всеки ден се връщаше с цяла риза, пълна с рози. В ръкавите, вътре в ризата – идваше с огромен „корем”, пълен с рози. А очаквахме Гурудев. Само веднъж в живота имахме възможността да разполагаме с триста или дори повече розови пъпки. И можахме да направим толкова дълъг гирлянд, че метеше земята. Защото чакахме Гурудев да дойде. И какво се случи? Той не дойде! Това наистина беше най-големият гирлянд в живота ми! А той не дойде. А разбира се, когато нямахме дори листенце от цвете – той ще дойде! Когато сме най-неготови да го посрещнем. И не само цветя нямахме, но нямаше и бхога[2] в ашрама, нито пари в джоба. Гуру идва в такъв момент – когато не го очакваш. Когато не си подредил хубаво всичко както трябва да бъде. Друг път, когато и Гурудев да дойдеше, не знам как ставаше, но прасадамът все беше халва. Ние правехме халва веднъж годишно; обаче беше сигурно, че той ще дойде вечерта. И ще ни сгълчи: „Пак ли халва ядете? Всеки път халва! Как ще обясните това?” „Не, Гурудев, това е само веднъж в годината!” 
А щом добрите слуги на Кришна идват в неочакваните моменти, не бива да очакваме, че техният Господар ще дойде, когато се очаква. Защото тези слуги от Него се учат и Него следват. 
Ала всъщност ти си права, за повечето от нас любовта към Бога е някаква теоретична истина. Затова Кришна изпраща светците, които идват по-близо до нас. Чрез тях можем да научим нещичко за практическото служене, защото „любов” е равно на „служене”. Това означава също и че „служене” е равно на „любов”. Бхакти е нещо съвсем практично, защото ако не можем да служим пряко на Бога, Той ни изпраща Своите предани, на които можем да служим пряко. С тях можем да се храним заедно, с тях можем да пеем заедно, с тях можем да играем футбол. 
Както веднъж Гурудев ни покани да играем футбол. Аз бях в другия отбор, разбира се, и се надявам той да не приема това за оскърбление, но не го биваше много във футбола. За късмет и аз също не съм добър играч. При все това, нашият отбор беше по-силен от техния. Така че според всички сметки трябваше да победим. Обаче как може да спечелиш срещу духовния си учител! Чувствахме се много неловко и тогава ни хрумна добър изход: оставихме ги да победят. 
Но например, той беше много добър на шах. Понякога гуру е готов да покаже една съвсем човешка страна; при все това никога не забравяйте кой е той. Това зависи от нас. Ако един ученик е извисен, той е готов да се включи в танца, когато е поканен от своя учител. Обаче никога няма да забрави кой е започнал танца. 
 
(следва продължение)
 
1.  „Златната стълба” Гл.1 Виждане отвъд възприятието на сетивата от Шрила Шридхара Махарадж
2.  хранителни продукти

 



35078665_2169033013326269_1242539287182835712_n

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, сутрин, София)
 
(продължава от предишния петък)
 
Трябва да стигнем до нивото на светлината, на душата. Какво означава това? Че надолу от това ниво всичко е мрак. Можем да кажем също: ако долавяте някаква светлина в тялото си, в умствените си способности – това се дължи на присъствието на душата. Виждали ли сте очите на кое да е човешко същество? В очите има блясък, който ни пленява. Защо е този блясък в очите на човека? Заради душата, която е вътре. Ако погледнете в лявото око на човека, може да видите атман. Ако погледнете в дясното му око, може да видите Парам-Атман. И двамата присъстват. Единият е атман, другият Парам-Атман, душата и Свръхдушата. Затова обичаме да гледаме в очите на хората. 
Учените са правили психологически тестове, проследяващи човешкото око докато наблюдава лицето на друг човек. Съвсем кратка обиколка около косата и ушите; лоши новини за фризьорите. Но черен фокус около очите! Ако се опитате да проследите с линия наблюдението на лицето, всичко е дълбоко фокусирано около очите. Защо? Защото там усещаме някаква същностна вибрация. На пръв поглед може да се каже, че това е усещане на сетивата. Ала всъщност е начин да се премине отвъд сетивното възприятие. Усещали ли сте понякога някакво притеснение с тила си, а когато се обърнете, виждате, че някой се е втренчил във вас? Това е защото оттам идва енергия. Или пък спомняте ли си когато духовният ви учител се взира във вас, сякаш ви пронизва? Това е защото оттам идва енергия. Има школи, които ценят погледа на духовния учител толкова много, че жадуват да получат този поглед. 
Затова се казва, че окото е огледалото на душата. Това е много фина врата в тялото. Тя е вход, а също и изход. Влиза информация, а излиза сила. Така че внимавайте какво разглеждате и също така внимавайте как гледате другите. 
А щом окото е огледалото на душата, знаете ли втората половина на тази аналогия? Лицето е огледалото на ума. Вашите очи са огледало на душата ви, а лицето ви е огледало на вашия ум. И се казва, че след четиридесет годишна възраст носите отговорност за физиономията си. Докато сте млади няма значение. Ала след това трябва да достигнете до известно ниво на чистота на ума; тогава лицето ви ще сияе с тази чистота. 
И така, светлината е вътре. Затова искаме да видим, искаме да гледаме в очите на другите – защото там можем да доловим присъствието на душата. Където и да има светлина, това е заради присъствието на духовната светлина. 
„Ако по някакъв начин чрез душевна интроспекция можете да съзрете душата, тогава каквато и стойност да сте придавали на това материално проявление ще се превърне на пепел. Ще почувствате: „Истинската ми идентичност е тук, вътре. Тя е тъй дивна и скъпоценна, и незасегната от всички халюцинации от които съм страдал в съприкосновението си с външния свят. Вътрешният душевен мир е толкова възвишен, а съзнанието ми се е съсредоточавало толкова в ниското, в толкова противни неща.” Това е най-извисеният начин да се овладеят сетивата, очарованието на човека от света, от богатството, жените и известността.”[1]
При все това тук не става дума за отхвърляне на обектите от света; нашето виждане е за живота, про живота. Но трябва да сме достатъчно интелигентни да виждаме пределното и достатъчно жадни да търсим безпределното. 
Въпрос на Драги: Не можах да разбера от тази лекция кой е най-висшият начин за овладяване на сетивата. И ако позволявате, бих искал да задам един личен въпрос. Ако човек е в едно временно състояние и практикува медитативна йога, която е нестабилна, какъв е изходът? 
Свами Тиртха: Относно първата част на въпроса ти – какво е решението, какъв е най-добрият контрол – всъщност беше казано: стигнете до духовното ниво. Защото от духовното ниво можем да виждаме всичко ясно и добре да го контролираме. Тъй като трябва да овладяваме импулсите на сетивата, на различните сетивни обекти. А също и вътрешните си, умствени импулси. Така че най-доброто е не някаква индивидуална техника, а цялостна победа: самото достигане до духовното ниво. А как да стигнем до духовното ниво? Как да постигнем духовно осъзнаване? Нашият препоръчан процес е възпяването на светите имена. Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна Кришна, Харе Харе, Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе. Ако възпяваме в подходящото настроение, с вярната посветеност, една фина промяна ще започне в нас. Това е като разговор с Кришна, с Бога. Също така е и вибрация. Всъщност тялото ни е изградено от различни по дължина вибрационни вълни. Така че ако хармонизираме тялото си с трансценденталната вибрация, това ще има много положителен ефект. Това е и отговорът на втория ти въпрос – какво е решението, какъв е изходът от усложненията на живота –  духовното решение. 
Затова моля ви, стремете се да минете отвъд сетивата. Тази красива молитва ще ви помогне. Вземете святото име със себе си и се молете не само когато сте в беда. Вярно е, че ако се молите когато сте в беда, ако споделяте проблемите си с Бога или с ваишнавите, те ще намалеят. Но молете се и когато сте щастливи, защото ако споделяте щастието си, то ще се умножава.     
 
1.   „Златната стълба”, Гл.2 „Виждане отвъд възприятието на сетивата”, от Шрила Шридхара Махарадж

 



67815504_1100041087050994_5332540173903200256_n

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, сутрин, София)
 
(продължава от предишния петък)
 
Атман, още една санскритска дума, означава същината на нещо. Както душата е същината, а тялото е покривало. Така можем да кажем, че душата е атман, същината. Нашата най-важна страна е душата. По-добре да кажем: ние сме тази важна страна. Ние сме душата. Атман е като онтологично обяснение или дефиниция за нашето индивидуално съществуване. Това е нашата съществена страна, нашата есенциална същност. Друга дефиниция за вечната ни страна е джива. Джива е принципът на живота. Така можем да кажем, че живото същество е джива. Това можем да разглеждаме като функционална дефиниция за себе си. 
Едната беше оригиналната, теоретична дефиниция – това е атман, това е нещо същностно. Втората е функционалната дефиниция – джива, ние сме живи. Не сме мъртва материя, а жив дух. И третата дефиниция за нас самите е брахман – дух, не материя. Това е като окачествяваща дефиниция. А щом има брахман, или духовна субстанция, тогава съществува и Върховен Брахман, Върховно същество, духовна същност. Нарича се Пара-Брахман – Върховният Брахман, Върховната духовна субстанция. И щом има атман, нашата есенциална страна, има и Парам-Атман, Върховното есенциално същество. 
Но недейте да се изгубвате в джунглата от санскритски изрази. Ако искаме да го кажем съвсем простичко: има човешко същество и има Бог. Вие и Той. И истинската религия е връзката между двете. Съвсем просто е, нали? 
И така, ако сте възвишен духовен човек, дори някой да направи съвсем неутрална бележка за времето – което е обичайната тема за разговор, когато няма какво да се обсъжда – дори тогава можете да дадете много висш отговор. Моля ви, пробвайте следващия път, когато някой приятел или колега ви каже: „Ей, днес е много горещо!” да отвърнете: „Не обръщай внимание на това, то идва и си отива!” Само им вижте физиономията! А след това можете да продължите да обяснявате каквото сте научили. 
Ако стигнем до духовното разбиране за собственото си съществуване, това е революционна промяна в разбирането ни за себе си, в разбирането ни за света, и в долавянето на живата и любяща свързаност с Върховния. В сравнение с такава съвършена, вечна визия, всичко, което възприемаме тук, става съвсем незначително. Ние не отхвърляме, не пренебрегваме обектите и елементите на този свят, ала трябва да гледаме на тях от вярната перспектива. Те идват и си отиват. Затова не са от най-голямата значимост. 
„Понастоящем душата е запленена от толкова много неща, които пораждат посредствено съзнание, но в „Бхагавад Гита” е дадено решението как да постигнем контрол над сетивата си и над импулсите на ума си.” Не само външни импулси ни атакуват, но също и вътрешни. „Там се препоръчва стъпка по стъпка да се опитаме да се извисим до равнината на душата, елиминирайки по-нисшите нива: най-напред полето на опитността на сетивата; след това менталното поле – импулсът който действа чрез сетивата; после интелекта – онова което насочва умствените наклонности; прекосявайки всички тях, ние се стремим да намерим онази светла точица, която е душата.”[1]
Тук се описват основните нива, изграждащи човека. Едното е телесната, физическата страна. Другото е умствената, емоционалната страна. Третата е интелектуалната, която е много близо до умствената. И накрая е духовната идентичност. Съобразно нивото ни съзнание, ние разпознаваме себе си на някое от тези различни нива. Много пъти си мислим, че сме телата. Ако някой ви ритне, незабавно ще усетите, че сте тялото. Съвсем елементарен импулс – съвсем елементарна реакция. Ако някой ви поласкае с хубави думи, ще реагирате на умственото ниво, ще се почувствате много удовлетворени: „Да, да!” Ала ако срещнете духовен човек, той ще се отнася с вас по духовен начин. Понякога се чувстваме неловко: „Толкова е необичайно!” Но ако сме достатъчно търпеливи, трябва да сме способни да достигнем това ниво. А от това ниво, всичко по-малко е незначително, понеже то идва и си отива. Духовното ще си отиде ли?
Отговор: Не. 
Свами Тиртха: А ще дойде ли? 
Отговор: Да!
Свами Тиртха: Това е нашата надежда и очакване. Знаете, че гопите живеят в очакване цяла вечност. Така че може да дойде, може и да не дойде; но това е друга тема. 
 
(следва продължение)
 
1. „Златната стълба”, Гл.2 “Виждане отвъд възприятието на сетивата” от Шрила Шридхара Махарадж

 



69713259_2378518075535949_3669389649886838784_n

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, сутрин, София)
 
В края на краищата ние търсим чувствата, божественото присъствие. Затова, за да разберем по-добре процеса, трябва да изучаваме напътствията на великите. Ще прочетем от тази прекрасна книга, „Златната стълба” от Шрила Бхакти Ракшак Шридхар Дев Госвами Махарадж. Главата се нарича “Виждане отвъд възприятието на сетивата”. 
Защото всъщност ние възприемаме всичко със сетивата си. При все това знаем, че търсим нещо отвъд сетивата. Много е красиво това, което сме способни да видим, ала още по-красиво е което не можем да видим. Много е важно това, което успяваме да чуем, ала още по-важно е което не съумяваме да чуем физически. Много е важно това, което можем да си помислим, ала още по-важно е което се намира отвъд мисловния ни капацитет. Затова трябва да минем отвъд обхвата на сетивата. 
Това е разговор, въпроси и отговори, между този много уважаван учител и неколцина предани около него. Един предан отбелязва: „Времето започва да става горещо!”[1] Представете си себе си: седнали сте пред велик светец и това е всичко, което можете да кажете: „Ох, става горещо!” Нивото на въпроса обаче не ограничава капацитета на онзи, който отговаря. Шридхар Махарадж отвръща: „Не бива да обръщаме кой знае колко внимание на това. То идва и си отива, идва и си отива.” 
И дори да не беше добавил нищо повече, от това можем да разберем много важно учение. Защото всъщност какъвто и въпрос, какъвто и проблем да споделите с по-висш наставник, той ще даде същия отговор: „Не му обръщай внимание! То идва и си отива.” 
И после следва цитат от „Шримад Бхагавад Гита”: матра-спаршас ту каунтея/ шитошна-сукха-духкха-да/ агамапайино ‘нитяс/ тамс титикшасва бхарата – „О сине на Кунти, единствено заетостта на сетивата с техните обекти поражда усещанията за студ, горещина, наслада или болка. Но тези ефекти са временни; те идват и си отиват. Затова, о Бхарата, трябва да ги понасяш.”[2]
За този стих от „Бхагавад Гита” един учен, г-н Чатърджи, е обяснил значението на санскритската дума матра като „онова което се измерва посредством сетивата ни, резултатът от преценката на сетивата”. Така думата матра се доближава до думата „материя”; тя означава материята или света на материалния комфорт. Има толкова много различни гледни точки за света. Виждането на обикновения човек се различава от виждането на учения. Гледището на астронома е едно, на политика съвсем друго; погледа на социалиста, на хуманиста, на хуманитариста, всичките са различни. Но ако можем да достигнем до равнината на душата – дори до най-нисшата концепция за това какво представлява истинският съкровен аз – това би ни помогнало и в живота ни би настъпила революционна промяна. Тогава всички неща от този свят ще ни се струват смет, лишени от стойност, пусти.”
Така че внимавайте! Досега сме били щастливи, защото се занимаваме с материята и така извличаме повече или по-малко щастие. Поне сме заети с нещо. Но веднъж добиете ли по-висш вкус, вече няма да откривате щастие на по-ниските нива. Съжалявам, че отнемам илюзията ви! Отначало може да си помислите, че това е загуба. Но казвам ви, печалба е. Защото този по-висш вкус ще ни помогне да настроим виждането си по-вярно. 
И защо Шрила Шридхара Махарадж казва, че „Всичко, което възприемаме, ще ни се струва безсмислено.”? Защото всъщност този свят е много непостоянен, много временен. Каквото и да сме постигнали, каквато и сигурност да имаме тук, ще изгубим всичко. Макар да търсим стабилност и защита, рано или късно ще ги изгубим. Понеже, както говорихме наскоро, материалните неща имат начало и край. Затова, ако искаме да открием истински съкровища, трябва да прилагаме правилен метод. Вместо материални неща, нека търсим духовни. Казано бе: ако стигнем до нивото на атман, душата, това ще ни помогне да имаме вярната настройка. 
 
(следва продължение)
 
1. „Златната стълба”, Гл.1 “Виждане отвъд възприятието на сетивата”, от Шрила Шридхара Махарадж
2. „Бхагавад Гита”, 2.14
 
 

 



Havan_New

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, вечер, София)
 
Въпрос на Крипадхам: В историята за Дхрува Махарадж се разказваше, че следвайки известни отречения, той в края на краищата постигнал даршана на Вишну. Знаем, че това не е нещо рядко срещано в шастра: ако някой се моли много усилено, Вишну се появява. Пък ако някой е демон, моли се на Брахма и Брахма се появява. Но никъде не се казва какво трябва да правим, за да постигнем даршана на Кришна или на Радхарани. Това дори не се препоръчва. Въпросът ми е има ли начин да провокираме Радхарани да се появи пряко или Тя се появява индиректно? 
Свами Тиртха: Да, да! Има начин. Възхвалявай Кришна! Тя ще дойде и ще ти срита задника. 
Крипадхам: Какво трябва да направим, за да получим тази благословия? 
Свами Тиртха: Кришна казва в „Гита”: „Просто чрез отречение не можеш да добиеш съвършенство”[1]. Въпреки че знаем, че чрез отречение можем да постигнем мокша; тогава какво е това съвършенство, което Той описва, щом то е нещо различно от мокша? Значи има някаква по-висша тайна, по-висше постижение. Съвършенството, за което загатва Кришна в този стих е нещо отвъд. Това е съвършенството в предаността, срещата в предаността. Така че за да срещнем Кришна, или Радха, или Божествената Двойка, трябва да извършваме много специален тип тапася. Просто да изтезаваме тялото си не е достатъчно. Макар че не забравяйте, Васудева и Деваки също са правили тапас и медитации, за да постигнат благословията Богът да дойде като техен син. Но някога да сте чели или чули Яшода и Нанда Баба да са извършвали някакви отречения? Така че съществуват различни нива, различни пластове на реалността. Известно ниво можете да достигнете чрез отречение, ала има стъпала, които са отвъд капацитета на отречението. 
Тогава какъв вид жертва трябва да правим, за да се появят Кришна и Радхарани? Тази специална жертва е позволена, дори препоръчана за Кали Юга, и това е жертвата на святото име. Харер нама харер нама харер намаива кевалам калау настй ева настй ева настй ева гатир анятха.[2] Няма друг начин да постигнете целта си. Така че санкиртанът е ягя, санкиртанът е жертва. Точно както в жертвения огън принасяме гхи и зърно, символично изгаряйки кармата си – по същия начин в пламъците на санкиртана изгаряме всичко, което ни пречи да влезем. Това е фазата на пречистване, можем да я наречем садхана-бхакти – когато мантрувате като правило, като стриктно зададена духовна практика. Но когато съумеем да предложим любящите си приношения в този жертвен огън на светите имена, тогава това не е елементарно мантруване за пречистване, а възхвала на Божествената Двойка. 
И как да удовлетворим огъня който е запален от Тях? Трябва да ползваме най-доброто гориво за този огън. Най-добрите дърва за горене сме самите ние. А кое е онова гхи, което ще помогне на огъня да се възпламени? Любовта ни. Така че вашата прана – това са дървата, а вашата према е гхи. Тогава ще се случи истинската жертва на святото име. Затова стотици пъти нашите ачарии ни напомнят: не празните думи са това, което трябва да повтаряте; не е само на устните. Дълбоко, дълбоко трябва да се посветим. 
И ако очакваме да встъпим на следващо ниво в духовния си живот – тъй като това е постепенен процес на идване все по-близо и по-близо до съществените неща – тогава смиреното ми предложение е: стремете се да се фокусирате повече върху духовните си практики. 
 
1.  „Бхагавад Гита” 3.4
2.  „Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя 6.242

 



manjari

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, вечер, София)

Въпрос на Хаягрива: Как трябва да се концентрираме върху Шримати Радхарани? Защото Кришна е описан детайлно, знаем нещо за Неговите качества, за забавленията Му, но Шримати Радхарани е някак скрита. Какво трябва да е нашето отношение? 

Свами Тиртха: Намерете онези, за които Шримати Радхарани не е скрита. Стремете се да ги запитвате и да учите от тях. 

Обаче защо Тя е скрита? Защото това е мистичната страна на нашата религия. Всъщност Махапрабху е дал любовния мистицизъм, мистичния път на божествената любов. А мистичен означава скрит, не общодостъпен. Макар че Неговата програма, Неговата кампания, така да се каже, е съвсем открита: „Всеки може да дойде и да се присъедини към възпяването на светите имена!” При все това, съществената страна е запазена скрита. Ала всъщност на практика всички госвами са писали за Нея или за тази съкровена връзка – бхаава

Това е едната възможност – да потърсите преданите на Радхика. Но ако нямате шанс за това, дори в такъв случай не отпадате. Защото тогава ще търсите Кришна, нали. Най-напред ние намираме Шри Гуру и следваме дхарма, следваме ученията, правилата и предписанията, и се пречистваме. И в края на краищата срещате Кришна. Казвате: „Скъпи Господи, ето ме тук!” Но понеже сме добре обучени предани, трябва и да Го запитаме: „Как мога да Ти служа?” Не казваме: „Моля дай ми това, дай ми онова. Най-сетне съм тук! Така че сега е Твой ред”. Не, ние сме добре образовани ваишнави, затова: „Как мога да Ти служа, мой Господи?” Но тогава ще видите всезнаещия Господ да отвръща: „Не знам! И понятие си нямам от служенето към Мен. Ако искаш да научиш за това, имам при кого да те изпратя.” И сетне ще каже: „Иди при Шримати Радхарани! Тя знае всичко за служенето към Мен.”

Така че в края на краищата ще Я срещнете. По един или по друг начин, ще срещнем слугите на Бога. Това е принципът. Ние не търсим самия Бог, а търсим служенето към Бога и слугите на Бога. 

Виждате отново: такъв фин метод, такава фина структура. Повечето религии, на практика всички религии търсят Бога. А ние търсим чистите слуги на Бога. Защото знаем, че Върховният е винаги с тях. В това е въпросът. Така че отново виждате колко фин, колко пречистен е този процес. Затова ако срещнем някой чист предан – за нас това е свято място. Дори и той да говори за цената на цимента, понеже строи храм – за нас това е чиста кришна-катха. Защото той е фокусиран и ако аз съм фокусиран в него, тогава съм фокусиран в неговия фокус. Това е системата парампара

Шримати Радхарани също е много хитра, нравът Ѝ не е лек. Властна жена е. Така че вие, българските жени, мисля сте добри представителки. Нейните нозе, стъпалата Ѝ, са много красиво декорирани. Много красиви фигури са нарисувани на стъпалата Ѝ. И гопите също искат да са упълномощени за определен вид служене. А за специално служене се нуждаем от специални знаци по тялото. Затова си поставяме тилак ако ще правим пуджа. Или в някои други случаи, преданите си имат печати и отбелязват светите имена на челата си. Но за специален тип служене най-благоприятни са същите шарки, които са изписани на стъпалата на Радхарани. 

Обаче как да се сдобием с такива шарки? Как да ги получим на тялото си? Имам предвид не на нашите тела, но такава е медитацията на гопите: „Как мога да имам същите декорации?” И така, те служат на Шримати Радхарани много добре, една Ѝ реше косата, друга Я масажира с ароматни масла, други свирят на лютня, за да създадат приятна атмосфера, но една от гопите не медитира как да обогати прекрасната атмосфера, а: „Нуждая се от тези отпечатъци. Как да се сдобия с тях?” Радхарани е в много сдържано настроение и сега е малко ядосана на Кришна, защото пак е бил лош. Но инак Тя е съвсем отпусната, всички гопи се стараят да я утешат. И тогава тази гопи започва да възхвалява Кришна. Шримати Радхарани мечтае и си почива, а тази гопи е застанала не близо до главата, а до нозете Ѝ. И когато Радхарани чува името „Кришна”, Тя подскача и изведнъж стъпалата на нозете Ѝ се притискат в челото на тази гопи. Радхарани извиква: „Сакхи, какви ги говориш?”, ритайки я с крак. И тогава нашата гопи казва: „О, каква благословия! Най-сетне имам този специален знак на челото си! Това ме прави адхикари! Адхикарини! Вече съм упълномощена за специално служене.”

Ала едно е сигурно – не е достатъчно да четем, да слушаме или повтаряме някакви красиви истории; трябва да развием настроението. Защото в Ганг не водата е това, което ще ви пречисти. Божественият елемент ще ви пречисти.



72086174_2506979309381665_7428420511396265984_n

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, вечер, София)
 
(продължава от предишния петък)
 
„Въпрос: „Казва се, че Бхакти има пет принципа – общуване с преданоотдадените, възпяване на харинама, слушане на „Шримад Бхагаватам”, обожаване на Туласи, и обитаване на свята дхама. По отношение на обитаването на дхама, това за всички бхакти ли важи или за по-големите късметлии и за по-извисените?”[1]
И така, кой може да живее на свято място? Начинаещият, човекът на средно ниво или извисеният? Споменати са три типа предани: каништха-адхикари е начинаещият, междинното ниво е мадхяма, а най-висшето – уттама. Адхикари е много важна дума. Адхикари означава компетентен, упълномощен за дадено служене. Затова грихастха прабхутата обичайно се наричат „еди кой си дас прабху адхикари”. Защото адхикари значи, че си упълномощен да практикуваш, упълномощен си да действаш, упълномощен си да помагаш на останалите. Така че каништха означава начинаещ, но той също е упълномощен да прави нещо. Може да не разбира много, да няма много опит. Но да бъдеш каништха-адхикари е добре, не е нещо лошо. Нали всеки трябва да започне отнякъде. Не можете да започнете като напълно съвършен маха-бхагавата бабаджи. Тръгваме отнякъде. Но имаме посока, имаме цел. Така че това е добре. 
При все това, трябва да отдаваме почит на тези, които са пред нас. А това е нивото мадхяма. Мадхяма, преданият на междинното стъпало, е такъв, който може да разграничава: „Този е по-издигнат от мен; този е приятелски настроен към мен; а на този мога да съм от помощ”. И за мадхяма може да си речете: „О, това е само някакво си междинно ниво.” Обаче не, мадхяма е много висше. Мадхяма-адхикари вече е способен да помага на другите. 
И в крайна сметка най-горе е уттама-адхикари, на практика съвършеният предан. Препоръчва се да намерим уттама-адхикари за свой водач. Обаче един уттама-адхикари не би поел подобно служене. Защото той казва: „О, аз съм напълно удовлетворен да си седя тук, да си мантрувам кръговете и да си живея в моята медитация. Моля ви, не ме закачайте!” Затова гуру, или водачът, винаги действа на междинното ниво. Не бива да си мислим, че той е на нивото мадхяма, но той действа на нивото мадхяма. 
И затова се казва, че мадхяма-адхикари вече може да живее на свято място. Това означава също и, че ако направите дома си свято място и живеете там, това е характеристика на мадхяма. Не е единственият признак за мадхяма, но също и правилното разбиране. И тук отново е дадено нещо много важно – „религия означава правилна настройка”. Моля ви, опитайте се да запомните това. Правилна настройка не означава безгръбначност. Не означава да нямате ценностна система. Не означава, че всеки вятър може да ви отвее къде ли не. Правилна настройка означава, че можете да виждате кое какво е, кой кой е. И също, че сте способни да прилагате теорията, която сте научили, в практическия живот. Така че всички тези въпроси трябва да намерят отговор: “”Кой съм аз? Защо съм тук? Защо имам проблеми? Какъв е истинският смисъл?” Всъщност това са симптоми на мадхяма-адхикари.
Санатана Госвами, като ачария на самбандха-гяна, или принадлежността към Бога, към вярната божествена истина, задал тези въпроси на Махапрабху: „Кой съм аз в края на краищата? И защо тези материални условия ме притесняват?” Тогава Махапрабху дал много важен отговор, описващ изначалната позиция на душата. Какъв е той?
Хаягрива: Дживера ‘сварупа’ хая – кришнера ‘нитя-даса’. 
Свами Тиртха: Да, кришнера татастха-шакти бхедаабхеда-пракаша.[2] И така, изначалната позиция на душата – на вас, живото същество – е, че принадлежите на Кришна, че сте жива шакти, енергия на Бога. Сварупа, вашата сварупа, вашият изначален облик е, че Му принадлежите като енергия. Кришнера ‘нитя-даса’ – вечен слуга на Кришна. Кришнера татастха-шакти – спадате към татастха-шакти; бхеда абхеда-пракаша – вид еманация, която е едновременно еднаква и различна с Бога. 
Така че ако изпитвате притеснения от материалното обкръжение, трябва да си спомните този отговор. „Аз съм енергия на Кришна – малко подобен и повече различен от Него. И моята изначална позиция е да правя нещо за тази връзка.” Тогава ще добиете съвсем различен поглед към предишните проблеми. 
 
1. „Златната стълба”, Глава 2  “Хармонизиране на напътствията от по-висшата област” от Шрила Шридхара Махарадж
2. „Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя 20.108

 



ремса

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, вечер, София)
 
(продължава от предишния петък)
 
„Въпрос: „Казва се, че Бхакти има пет принципа – общуване с преданоотдадените, възпяване на харинама, слушане на „Шримад Бхагаватам”, обожаване на Туласи, и обитаване на свята дхама. По отношение на обитаването на дхама, това за всички бхакти ли важи или за по-големите късметлии и за по-извисените?”
Това са петте основни практики на нашия процес: садху-санга, нама-киртан, бхагават-шраван, шри мурти шраддхая-сева и матхура вас[1]. И така, живеенето на свято място за кого се отнася? 
„Шрила Шридхара Махарадж отговаря: „Най-общо казано това се отнася до мадхяма-адхикарите, до онези, които умеят да разграничават. Каништха-адхикарите не правят разлика между разнообразните позиции на различните личности – кой е напреднал, кой е неутрален, кой е завистлив. Но „религия – това означава правилно настройване” – нашият Гурумахарадж често казваше така, а това „правилно настройване” изисква самбандха-гяна, да се знае кое какво е. Тогава служенето на човека ще бъде в съответствие с това и оттук ще произлизат нуждите и местоназначението му. Санатана Госвами е ачария по отношение на самбандха-гяна. „Кой съм аз? Къде съм? Какъв съм?” Всички тези въпроси: „Защо страдам? Какъв е истинският смисъл на живота ми?” – намират своя отговор когато има правилно настройване към Абсолютното и относителното. Нито едно от двете не бива да бъде жертвано.” [2]
За да разберем по-добре, от това описание виждаме, че има някои съществени точки като духовните практики. Всъщност именно за това говорех вчера. Може ли да ви задам един въпрос? Идвайки тук, какво послание получавате; има ли нещо полезно, което можете да отнесете със себе си?
Отговор: Да. Всеки път.
Свами Тиртха: Това е добре, защото се чудех дали помага на хората или не? 
Отговор: Помага.
Свами Тиртха: Благодаря ви! Това успокоява сърцето ми. По някакъв начин трябва да сме способни да изразяваме себе си в духовен смисъл. Тогава, ако печелим нещо, посещавайки ашрама, съвсем естествено е и да откликваме. Какъв е нашият отклик? Идваме отново. Или следващия път ние ще дадем лекцията. По някакъв начин започваме да сме част от този обмен. Нещо идва от божествения източник, въздейства ни и тогава ние го отразяваме, отвръщаме. 
Всъщност това са петте принципа и практики, които можем да следваме. Ако искаме да практикуваме бхакти-йога, ето петте възможности: да възпяваме светите имена, да общуваме с преданите, да слушаме ученията, да обожаваме и да живеем на свято място. На практика почти всичко можете да правите сами. Ако си оформите свещен кът у дома, поставяйки олтар, който е като посолство на божествената сфера, тогава можете да превърнете дома си в свято място. Ако пуснете компютъра си и слушате лекции върху „Бхагавата” или ако мантрувате светите имена вкъщи, ако поднасяте цветя и благоухания на Бога. Но има едно нещо, което не можете да правите у дома – това е общуването с преданите. Защото у дома живеете само вие; само аз съм, сам със себе си. Разбира се, големи късметлии сте ако живеете със съпруг или съпруга, със семейство, където също са предани. Но тогава това е садху-санга, не е обикновено семейство. При все това, ако отидем в ашрама, ще бъдем въвлечени в някакво служене. „О, колко хубаво, че дойде! Можеш ли да ми помогнеш мъничко?” Приближавайки се повече, можем да станем част от този обмен. Така че ако искате да практикувате – моля ви, отделяйте внимание на тези пет принципа! 
 
(следва продължение)
 
1. Чайтаня Чаритамрита” 2.22.128.
2. „Златната стълба”, Глава 2 “Хармонизиране на напътствията от по-висшата област” от Шрила Шридхара Махарадж