Archives

Calendar

July 2020
M T W T F S S
« Jun    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  



Български issues

Silhouette of asian muslim man raising hand and praying during sunset background

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София)
 
(продължава от предишния петък)
 
Продължаваме да четем от Шрила Шридхара Махарадж, „Най-чистата молитва”.
Следва въпросът: „Махарадж, отново на въпроса за Туласи Деви – забелязах, че в този матх, докато обикалят Туласи по време на нейното арати, бхактите не обичат да пеят мантрата  яни кани ча папани брахма-хатядикани че, тани тани пранашянти прадакшинах паде паде (Онези, които обикалят Шримати Туласидеви стъпка след стъпка унищожават всички грехове, които са извършили, дори убийството на брамин). Защо е така?”[1]
Виждате ли, обуславянето действа много здраво. Отначало си нямаме и представа от ботаническата наука на Индия. След това разбираме, че определени растения се считат за свещени. По-нататък научаваме, че някои растения трябва да бъдат обожавани по такъв и такъв начин. И после, натъкнем ли се на храм, където това свещено растение се обожава по различен начин, сме изненадани. Така от обуславяне, в което нищо не разбирате, стигате до обуславянето че „трябва да се прави така и по никакъв друг начин”. А откриете ли, че е по-друг начин, сте смаяни: „Как така?! Трябва да следват моето познание.” Може да помислите това за незначителен въпрос, но то не е. 
Отговорът на Шрила Шридхара Махарадж: „Един възвишен бхакта не би трябвало да има молитви от типа „Освободи ме от греховете ми.” На практика всички останали религии най-напред се стремят да научат хората, и това е максималното им постижение: „Моля ви, опитайте се да измолите опрощение за своите грехове!” Обаче Шридхара Махарадж казва: „Първокласният предан не се вълнува от такива незначителни неща като реакциите от греховните му дейности.” 
„Първокласният бхакта се моли: „Каквото и лошо да съм сторил, готов съм да изстрадам всичко до последно. Но се моля единствено да получа нектарна капчица от милостта на Кришна.” Такава трябва да бъде молитвата на истински предания: може заради кармата си да стана птица, звяр, червей или буболечка, може да ида в рая или в ада, все ми е едно. Нека страдам в съответствие с кармата си. Но се моля: „Дано не бъда лишен от благодатната милост на Кришна, дано я получа. Нея искам, предаността към Него искам! Само преданост и нищо друго! Дали ще се наслаждавам на резултатите от добродетелите си в рая, дали ще страдам поради злодеянията от предишните си животи в ада, няма да се стремя да избягам от това. Благодарение на кармата си ще се мъча или ще се радвам, но ми е все едно. Не се моля да бъдат отнети последиците от греховете, нито от заслугите ми – моля се единствено да се сдобия с чиста преданост въпреки тях.”
Виждате ли израстването в начина на мислене на предания? Защото независимо дали искаме да се радваме на някакви райски облаги или искаме да избегнем последиците от действията си, всичко това все още касае единствено самите нас. „Става дума за мен. Историята започва и завършва с мен.” Но какво е това – нима такава е нашата религия? „Аз съм във фокуса на моята религия.” Не! По-високото ниво е: „Срещу каквото и да трябва да се изправя, моля Те, нека оставам свързан с Теб.” Това означава, че дори в ада можете да практикувате бхакти-йога. Не съм убеден, че в рая ще можете да я следвате, защото там се живее твърде леко и хубаво. Но поне тук, имам предвид поне в ада, можем да имаме някаква мотивация. 
 
(следва продължение)
 
1. „Златната стълба”, Гл 3 Най-чистата молитва, от Шрила Шридхара Махарадж
 


christian-schloe-garden-of-melancholia

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София)
 
Когато обсъждаме някои елементарни теми в духовния живот, те въпреки всичко не са прости. Елементарни са в смисъл, че са основата, фундамента на истинското духовно виждане. Не забравяйте, че живеем в много необичайна епоха, Кали Юга, и не можем да очакваме твърде много. Това е епоха на кавги и лицемерие. Тя не е благоприятна за духовни практики като цяло. В някои западни псевдо-мистични традиции очакват да настъпи Епохата на Водолея. Но какъв е този период? Какво е всъщност това време? Това е времето на карнавала, на фестивала. А какво е карнавал? Всичко е скрито зад маска. Всичко, което обикновено не е възможно, сега е възможно. Царят може да се държи като просяк, просякът може да се държи като цар. Ето какво очакват повечето хора: „О, ще настъпи Епохата на Водолея!” Това е поредният маскарад. Не можеш да разбереш кой кой е, кое какво е. Някои се надяват, че ще е по-духовен период, но трябва да съзнаваме и опасностите на този маскарад.
И точно както е описано в нашите свещени книги, както Кришна казва в „Гита”: „Липсата на религия ще бъде считана за религиозност, а религиозността за липса на религия.”[1] Или ако искаме да го кажем по друг начин: науката ще приеме ролята на религия, хората ще вярват в научните факти, а духовните факти ще считат за някакви митове или легенди. Затова казвам, че в такава необикновена епоха трябва да намерим фундамента на нашата вяра. Да разберем и утвърдим за самите себе си, че основата на всичко, което е възможно в този свят е съзнанието – произходът е съзнанието. И не става дума за информация, нито за знание, а за съзнание. При това върховното съзнание. На други места се казва, че цялата тази проявена физическа вселена е просто сън на Вишну. Нека помогнем да не го превръщаме в кошмар. 
Наскоро имаше коментар: как можем да се месим в божествената подредба. Нима бихме могли да превърнем съня на Вишну в кошмар или пък в успех? Възможно ли е да се намесваме? Ако разсъждаваме на теоретично ниво, можем да си речем: „Как ще могат хората да се бъркат в божествените дела?” Но ако мислим според принципите на предаността – че преданите могат да изразяват мнението си и да влияят на Бога, че могат да Го призовават – тогава, мисля, е по-очевидно, че ако съществува връзка между човека и Бога, значи това е истински обмен. Така че на теория можем да спорим дали човекът може да се намесва и да помага или пък не, и как се случва. Но спомняте си това красиво описание как всички се събрали под хълма Говардхана, който Кришна повдигнал, за да се радват на закрилата на Бога от всякаква опасност. Тогава възрастните гопали повдигнали тоягите си, за да помагат на Кришна. Те не си рекли: „Това момче вдигна цял хълм, може би не Му е притрябвала помощта ни да го поддържа!” Виждате ли каква божествена илюзия, забрава. Но те били готови да подпомогнат божествения план. „Щом Той иска да повдига хълма, и аз ще Му помагам.” Това е начинът да спомагаме божествения план да се прояви. Не че вие го осъществявате, но сте участници в него. Влагате енергията си, вниманието си там. Това е важното. 
Затова трябва да разберем тези съвсем основни, фундаментални принципи на нашата вяра – че съзнанието, върховното съзнание е източникът на всичко онова, което възприемаме, на всичко онова, което можем да направим, дори на всичко онова, което можем да почувстваме. Трябва да стигнем до нивото да виждаме как това божествено съзнание прозира зад цялото многообразие на проявения свят. А как да направим това по верния начин? За да добием подобно виждане е неминуемо да достигнем до нивото на душата.
 
(следва продължение)
 
1. „Бхагавад Гита” 18.32


rasadance

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София)
 
Въпрос на Ямуна: Махарадж, преди ти изрече мантрата[1] три пъти; и всъщност една от нашите основни практики е мантруването – просто постоянно повтаряне на една и съща мантра. Чувала съм, че някои хора като че са притеснени от идеята многократно да повтарят едно и също нещо. Тук в България имаме поговорка, че „Повторението е майка на знанието и баща на затъпяването”. Популярна теория е, че хората искат да се изкачват по спирала, а не да циклят, обикаляйки в кръг. Какво би казал на някой, който е смутен от това и не иска да повтаря постоянно едно и също?
Свами Тиртха: Маха-мантрата е молитва, а освен това е и медитативна формула. Както говорихме, съществува кратък музикален откъс, а съществува и музиката като принцип, музиката като нещо духовно. Свирейки откъса, ние се докосваме до оригинала, извикваме оригинала, свързваме се с оригинала. По същия начин, повтаряйки своята мантра, изричайки отново и отново молитвите си, ние се свързваме с изначалното име (наам), влизаме в досег с оригиналната духовна същина. 
Въпреки всичко, тъй като това е много фин и много свещен метод за медитация, просто празното механично повтаряне няма да помогне. Трябва да вложим цялото си внимание, да вложим цялото си сърце и душа в тези молитви. Ако обичате някого, обичате ли да повтаряте името му? По естествен начин обичаме да си го спомняме, обичаме да го повикаме, обичаме да поговорим с него. По същия начин, повтарянето на Божиите имена е разговор с Него. Още повече, че светците, които са изучавали науката на мантрите и медитацията, казват, че съвършенството идва от повторението. Затова, следвайки техния съвет, нека се стараем да повтаряме нашите мантри с внимание и посветеност. Така че не става въпрос само за количество, но също и за качество, и тогава няма да циклите в кръг, а ще танцувате в кръг. Виждате ли огромната разлика? Това не е някакъв принудителен метод, а вдъхновен танц. Макар да повтаряме все същите думи, така да се каже, все същата форма, ако я изпълвате с все повече и повече чувства, с все по-дълбоко разбиране, резултатите ще са различни. 
А ако някой казва, че с повтаряне доникъде не се стига и че трябва да престанете да повтаряте едно и също, просто го попитайте: „Колко пъти си ял в този живот? Повтаряш тази практика по толкова пъти на ден! Не ти ли омръзва?“ „Не! Закуската никога не ми омръзва! Това е невъзможно! Искам още и още!” Така че толкова пъти повтаряме разни неща, а при все това извличаме все нова и нова наслада от тях. Защо си мислите, че повтаряйки имената на Бога няма да откривате нов и нов вкус? 
 
1. Харе Кришна Маха-мантра
 

 



IMG_6818

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София)

Въпрос: Говорихте за това да жертваме светското заради духовното. Светското включва и нашите семейства, нашите деца. Затова много отреченици нямат семейства и деца, докато тантристите имат. В тази традиция вие очевидно не отричате семействата; при все това тя е ведантическа традиция, а не тантристка. Бихте ли поговорили по този въпрос?

Свами Тиртха: Благодаря Ви за въпроса; ценя това, че сте добре информиран. Преди всичко, дори аскетите се раждат в семейства. Така че семейството е много важна институция. Без приноса на майката и бащата, никой не може да дойде на тази планета Земя. Е, някои много специални души могат, но обичайно ние не можем. И мисля, всички сме съгласни, че да се отречеш от даден обект, но при все това да таиш привързаност към него, е нищо. Това е лъжа, самозалъгване.  Така че грешката не е в обекта; привързаността е това, от което трябва да се откажем, нали? Нищо лошо няма в децата ви, нищо лошо няма в семействата ви. Но ако сте привързани по погрешен начин към тях, тогава това е капан. Ако го приемаме за шанс да служим на Бога чрез тях, ако ги считаме за дар Божи – да, моля ви, считайте своите съпрузи и съпруги за дар Божи – тогава не сме привързани към обекта, привързани сме към принципа, който се проявява чрез този обект. А това е божествен принцип, даден от Бога. Дори нашата привързаност към свидните ни хора е дадена от Кришна. Но какви характеристики ще придадем на тази привързаност, на тази отговорност? Това зависи от духовното ни израстване. Ясно е, нали? 

Що касае различните школи в хиндуизма, като например тантричната и ведантичната традиции: тантра означава „практика”, тантра не значи сексуален мистицизъм или някакво изкуство на сексуалната черна магия. Това е практика. Всички различни школи имат тантра учения, тантра практики. Съществува също и ваишнавска тантра. Например една много важна мантра, идваща от ваишнавската тантра е: ом агяна-тимирандхася гянанджана-шалакая чакшур унмилитам йена тасмай-шри гураве намаха. Тя идва от ваишнавската тантра – това значи ли, че сме тантристи? В един смисъл, ако следваме принципите, които са благоприятни за духовните ни практики – да, ние сме тантристи. Но, разбира се, не принадлежим на школата тантра в тесния смисъл на думата, защото това е различна традиция. 

Трите основни инструмента на медитацията са янтра, мантра и тантра. Янтрата е визуален обект, например мандала. Тантра, както говорихме, е практически набор от правила и предписания –  „прави това, не прави онова”. А мантрата е звуков начин за медитация. Думата мантра се състои от две свързани думи: едната е манас, а другата траяте. Манас е мисловността или съзнанието на човека, а траяте означава „да освободиш”. Така че мантрата освобождава ума ви, освобождава вашето съзнание. 

Това е малко информация по отношение на тантристката школа. А както Вие споменахте, ние принадлежим на школата веданта. Веданта е считана за най-извисената, за най-висшата сред шестте класически философски школи на Индия. Веданта също съчетава две значения: веда е „знание” или „наука”, а пък анта означава „краят на нещо”. Така че това е апогеят на всички божествени науки. Разбира се, в рамките на веданта има различни школи и приемствености. Но можем да кажем, че това на практика е най-висшият интелигентен или научен подход. А всъщност в нашата специфична школа предопределящи са чувствата. Така че това е емоционален метод – посредством служене, посредством обожание. Ние обожаваме Кришна като малко момче, когато Той си е играел на тази планета Земя. Сигурен съм, че всички майки и бащи понякога си спомнят Кришна, наблюдавайки пакостите на своите синове и дъщери. „О, скъпи мой, пак си откраднал маслото!” Така че това е начин да помним. Защото в бхакти веданта има две основни инструкции. Само две са, лесно е да се запомнят: „Винаги помнете Бога и никога не Го забравяйте!” Тези две заръки са есенцията на бхакти веданта

В нашата традиция ние имаме както семейства, така и отреченици. Най-общо в Индия, в хиндуизма има четири различни стъпала в живота. Едното е животът на ученика, второто е животът на семейния, третото е отшелническият живот и четвъртото – животът в отречение. И четирите се считат за ашрами. Ашрамът е място за духовна практика. Така че това не е просто сградата на храма, а е място, където мога да израствам духовно. Ние се стараем да се отнасяме позитивно към живота, защото Кришна е закрилникът на живота. Той е Богът на любовта и обича децата. Както и децата със сигурност Го обичат. При все това, самият аз принадлежа към ордена на отречението; обаче както говорихме малко по-рано, когато се отричаш от нещо, ще бъдеш компенсиран. Така че аз нямам къща, но имам много домове, в които живея! Нямам семейство по кръв, но мнозина ме считат за част от своите семейства. И между нас казано, наскоро се заех да преброя внуците и внучките си. Като стигнах до тридесет се отказах. Е, ако някой може да постигне това без да има кръвен син или дъщеря… Така че в един смисъл аз си нямам свое социално семейство, ала от друга страна имам голямото щастие да съм част от едно духовно семейство. И бъдете сигурни, понякога ми се налага да изпълнявам задълженията на баща – като например да плащам сметката, когато някой от синовете ми сътвори някоя глупост. А от време на време ми се налага да изпълнявам задълженията и на майка – да бърша дупета, ако някой се наака. Но това са радостни занимания. Затова аз дълбоко ценя служенето на бащите и майките, понеже и сам имам мъничко разбиране за това колко много любов и грижа трябва да вложиш, за да стане някой човек. А това е компенсацията за всички проблеми, които може да сме имали междувременно. Да гледаш как някой израства духовно е велико служене.   

 



,,,,,, те, щастие

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София)
 
(продължава от предишния петък)
 
„Земно” означава тленно, подлежащо на погибел; то всеки миг умира. Всичко, на което разчитаме, за да поддържаме тялото си, загива всеки миг. Всичко. Затова копнеем да напуснем тази умираща земя и ако е възможно да заживеем в свят, в който няма смърт. То е амрита – онова което не умира – то е сладко; то е Ваикунтха, то е Голока. Ваикунтха означава разбирането за безмерната перспектива. Кунтха значи предел, а Ваикунтха – безпределност. Да живееш във Ваикунтха означава да живееш свързан с безграничната цялост.” [1]
Затова моля ви, търсете своята вечна страна, съкровената си същност. Може би имате въпроси или коментари? 
Въпрос на Хаягрива: Как да хармонизираме интелекта с материалните емоции? Божествените чувства са много по-висши, разбира се. Но по мое мнение интелектът трябва винаги да владее емоциите. Или греша? 
Свами Тиртха: Да. Естествено, на материално ниво е по-добре пречистеният ни интелект да ни води. Но в края на краищата, кое носи по-големи проблеми на хората – умът или сърцето? 
Отговори: Умът. Чувствата.
Свами Тиртха: О, много хубаво. Една жена каза „чувствата”, а един мъж „умът”. Мисля, че е разпределено според пола. Но моето смирено разбиране е, че хората са готови да си изгубят ума заради чувства, обаче обикновено не сме готови да разменим чувствата си за някакви мисли. Това ме навежда на мисълта, че чувствата се нещо по-силно. Затова са и по-важни. Не интелектът е най-важното. Защото сме готови да се хвърлим в глупава любов, но нима може да има любовна теория?! Затова трябва да овладяваме и да хармонизираме тези две способности. Да открием един по-висш синтез. Както ви казах, философията без религия е суха, а религията без философия е сантиментална. Затова използвайте и двете способности, за да постигнете по-висш синтез. А знаем кой е най-добрият хармонизиращ процес: Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Харе Харе, Харе Рама Харе Рама Рама Рама Харе Харе.
Всъщност в тази молитва отново се постига единение на двете страни, има стремеж към него. Това е възхвала на срещата между божествената красота и божествената любов. Така че не само два принципа се обединяват, но това е възхвала на срещата между Радха и Кришна в Тяхното единение.
Въпрос: Не се ли пораждат чувствата от мислите?
Свами Тиртха: Много лошо, ако е така. 
Коментар: Всъщност казва се, че мантрувайки светите имена ние пречистваме себе си, сърцата си, но това е малко неясно за мен. Имам предвид, че някои емоции възникват от ума, от някаква идея за реалността. Например, гневът от нещо, което се случва. Обаче всъщност се казва, че той е в сърцето, така че откъде е – от ума или от сърцето? 
Свами Тиртха: Умът се намира в сърцето. Значи ако пречиствате сърцето си, пречиствате и ума. Не е чак толкова сложно. 
Въпрос: Как така! Искате да кажете, че умът не е в главата?
Свами Тиртха: И това се случва често, да. Последен въпрос!
Крипадхам: Бих искал да попитам дали връзката на Радха и Кришна е хармонична или вулканична?
Свами Тиртха: Понякога е хармонична, друг път вулканична. Затова нашият Бог, Златният Аватар, е наречен Златният Вулкан. Защото от Него избликва лавата на божествения екстаз – например докато мантрува светите имена. 
 
1. „Златната стълба”, Душата си има свое собствено тяло, от Шрила Шридхара Махарадж
 


temple-rudraksha-beads-tim-gainey

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София)
 
(продължава от предишния петък)
 
„Чистотата зависи от любовта, а любов означава жертва, „умри, за да живееш.” Трябва напълно да умрем по отношение на интереса си да живеем тук; тогава в нас ще се пробуди друг един интерес и ние ще заживеем в него. Такъв е нашият стремеж и заради него сме изоставили всички „стабилни” неща – дом, собственост, приятели, баща, майка, деца и близки. Изоставили сме толкова много неща, за да търсим нещо друго. Вече не ни запленяват земните притежания, защото търсим надземното.”[1]
Както е казано в Библията: „Ако сте привързани към нещо друго, освен към Мен, не идвайте с Мен. Ако сте положили ръка на ралото, не обръщайте лице назад”. Веднъж решили ли сме, че искаме да намерим път извън този лабиринт на материалното битие – нека вървим напред! Нека не се страхуваме! Може да си мислите, че губите нещо, но от личен опит ви казвам: онова, което ще получите, е много по-добро. 
Може ли да ви разкажа нещо лично? Защото досега говорим на теория. Веднъж един мой много скъп брат бе писал на духовния ни учител, възхвалявайки своите духовни братя и сестри: „Аз търсех приятели, а намерих близки роднини.” Долавяте ли разликата? „Търсех приятели, а открих своето семейство”. Толкова по-съкровена връзка! Мисля, че това е нещо много красиво: отказваме се от незначителните светски взаимоотношения и намираме нещо по-дълбоко, нещо наистина духовно. Така че, ако тъй да се каже, изгубите нещо, онова, което ще получите, ще е много по-добро. 
Има една много специална история. Един духовен учител имал много ученици, а един от тях бил на поклонение в Индия. Междувременно какво се случило с учителя? Представете си, откраднали му джапа-малата. Това е много необичайно – някой да ти задигне най-святото, броеницата. Обикновено ние получаваме своята джапа-мала от учителя си. Така че това е пряка връзка – тъй като той я е докосвал, хванем ли броеницата си, ние хващаме ръката му. Така че можете да си представите как се е чувствал учителят: „Джапата ми е изгубена!” Човек се замисля: „Къде сбърках, че да се случи подобно нещо?” Той разсъждавал и медитирал дълбоко; междувременно неговият ученик се завърнал от поклонническото си пътуване и казал на учителя си: „Гурудев, донесъл съм ти нещо от Индия!” Защото нали знаете, това съответства на традицията – когато отиваш при духовния си учител му носиш нещо. Дали ще е златен ролс-ройс или малко дърва за огрев – нещичко донасяш. Той не се нуждае от вашия ролс-ройс, нито му трябват много коли, но ние самите имаме нужда да се научим: „Трябва да съм достатъчно внимателен да не идвам с празни ръце”. Или: „Щом отивам в храма и се явявам пред муртите, трябва да донасям нещичко.” Я златно ферари, я нещо друго. Като ходите на гости, занасяте там нещо, нали – съвсем просто е. Нима може да идваме пред Бога с празни ръце? Нещичко трябва да донесем – едно цвете, едно кило ориз за кухнята. 
И така, този предан много добре познавал традицията и казал: „Мой скъпи учителю, донесох ти нещо от това поклонение.” Учителят попитал: „Какво е, мой скъпи сине?” А момчето казало: „Бяхме на посещение в един много специален храм. Там обожаваха Кришна. А в един ъгъл открих това” – и подал нещо на учителя. Какво било то? Джапа-мала, много необикновена джапа-мала. А сетне разказал историята: „Бяхме в този толкова изключителен храм, изпълнен с много наситена атмосфера, и не щеш ли видях в ъгъла да си стои една джапа-мала. Знам, че може би не е много хубаво да се взима джапа от някой храм, но въпреки това усетих, че трябва да ти я донеса!” 
Така че ако изгубите нещо, ще бъдете възмездени. Разбира се, това не означава всички да почнете да си губите джапите и да очаквате да получите нова раса джапа, изпратена директно от храма Радха-Говиндаджи. Но трябва да сме сигурни: каквото изгубим, ще бъдем компенсирани неимоверно по някакъв незнаен начин. Днес може да виждате само загубата, но утре ще видите и осъществяването. Така че каквото и да изгубите, ще получите повече. Например, ако изгубите привързаностите си, ще получите свободата си. Ако изгубите лъжовния си егоизъм, ще можете да достигнете до нивото на атман – духовното ниво. Който не играе, не печели.
 
(следва продължение)
 
1.  „Златната стълба”, Душата си има свое собствено тяло, от Шрила Шридхара Махарадж

 



3W72119s5BjWMGm4Xa2MvD5AT2bJsSA8F9WeC71v1s1fKfGkK9mMKuc3LcvF4KigbWg9UsrpEPG4dkp6e1WrAiWD227wo5F6Af66YNChSW33bz7FdB5Btr

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София)
 
(продължава от предишния петък)
 
И така, има форма, а има и същина. Следващата глава се нарича “Душата има свое собствено тяло.”
„След като някой призрак или йоги може да покаже облика си, защо Бог да не може? Той е способен да го направи. По Своя воля Той казва: „Да бъде вода!” и има вода. „Да бъде светлина!” и има светлина. Неговата воля е закон. Което пожелае да стори, на мига е сторено; нима Му е нужно постоянно тяло от плът и кръв? Според волята си Той може да прояви каквото си поиска, и то всичкото е духовно, без ни най-малък досег от каквото и да било светско замърсяване. Но очите в най-възвишеното царство на реалността не са като тези очи от плът тук. Всичко има там: очи, уши – само че не като тези. Точно както насън; тогава тези наши очи и уши от плът не действат, но ние виждаме, чувстваме, движим се, храним се и пием. Умът е само наполовина материален и след като дори в менталната равнина всичко това е възможно, преминавайки отвъд нея откриваме чистия духовен свят, където има духовни очи, духовни уши, духовен ум – всичко там е духовно. Това е възможно.”[1]
В древните мистични трактати се казва: „Каквото горе, такова и долу; а каквото е долу, е и горе”. Всичко, което възприемаме тук е отражение на нещо оригинално. Щом тук имаме уши и очи, значи имаме уши и очи и в абсолютната равнина. Щом тук имаме тяло и самоличност, изградени от съответните субстанции, и в изначалната равнина имаме тяло и самоличност, които обаче са съставени от други субстанции. Ако тук имаме страдание, което е ограничено във времето, там имаме страдание, което е безгранично. Или духовно, можем да го наречем. Но не забравяйте: то е с различна природа. Тук обикновено не харесваме страданието, но там страданието ни се нрави. Ямуна пита дали съм сигурен. Не съм сигурен. Но никой не ви пита дали ви харесва или не. Ще го получите тук, ще го получите и там. 
Ямуна: Гурудев, това е публична лекция. 
Свами Тиртха: О, аз мислех, че е тесен кръг. Но всичко, което тук възприемаме като неприятно и гнило, оригинално е чисто и есенциално. И това, което прави човешкото тяло да оживява е присъствието на душата. Така че душата е съществената част. 
„На бойното поле, при стълкновението на два танка, мъжете вътре може да си мислят: „Тези танкове приличат на два демона, които се блъскат един друг.” Танковете се блъскат, но вътре в тях има хора. По същия начин и душата вътре в тялото си има свое тяло, своя равнина на съществуване, своя храна – има си всичко свое в духовната област – а този свят е изкривено отражение на онази сфера.” И сега, моля ви, внимавайте! Нещо много важно идва. „Нека чистият ни копнеж е единствено да заживеем в онази духовна сфера; чистотата зависи от любовта, а любов значи жертва, „умри, за да живееш.”  
Това е есенциалното послание. „Чистотата зависи от любовта, а любов значи жертва.” Радвам се, че си водите записки. 
 
(следва продължение)
 
1. „Златната стълба”, Душата има свое собствено тяло, от Шрила Шридхара Махарадж

 



Ravana-Sita

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София)
 
(продължава от предишния петък)
 
Шридхар Махарадж продължава: „Веднъж Шри Чайтаня Махапрабху гостувал на един първокласен преданоотдаден от школата Рамануджа, който бил поразен от похищението на Сита Деви от Равана.”[1]
Вие най-вероятно знаете историята. Рамачандра е божествен аватар, появил се на тази планета Земя, а Негова спътница е Сита Деви. Той е божествен принц, а Тя е Неговата любима. И защо тяхната история е известна през последното хилядолетие? Защото във връзката им имало криза, наречена раздяла. Насилствена раздяла, тъй като Сита Деви била отвлечена. Равана, страховитият враг, я похитил. 
„Този бхакта дал на Бога да се храни, но самият той спазвал пост и непрестанно хлипал и ридаел. Махапрабху го запитал: „Защо не вземеш да хапнеш нещо?” Той отвърнал: „Искам да умра. Чух, че моята възлюбена Майка Джанаки, Сита Деви, е била отмъкната от един демон! След като се налага да слушам това, след като тази вест се докосна до ушите ми, искам да умра. Не желая да живея повече!” Тогава Махапрабху го утешил: „Не, не, не бива да мислиш така. Сита Деви е самата Лакшми Деви. Тя е чинмая, въплътено съзнание; Нейното тяло не е съставено от никакви материални елементи. Снагата на Сита Деви не е направена от плът и кръв. Така че как можем да говорим за насилствено отвличане – та Равана не е могъл дори да се докосне до Нея, не е могъл дори да Я зърне! Обликът на Сита Деви е съставен от такава субстанция, че Равана не би могъл нито да Я види, нито да Я досегне. Това е факт. Затова недей да тревожиш в ума си. Такава е истината, казвам ти, така че вземи си прасадам.” И тогава предано отдаденият приел прасадам.”
Обикновено ние, хората, в криза реагираме по два начина. Ако сте под напрежение, едното решение е да преяждате; другата реакция е, че въобще не можете да се храните. Така че реакцията на чувствата и съзнанието ви се проявява в съвсем елементарните, ежедневни, телесни функции. Дойдат ли лоши новини, ще изпитате някакво неприятно чувство в тялото си. Но тук преданият, обезсърчен от отвличането на Сита Деви, получава добри вести. „Не се тревожи! Врагът не е могъл да Я докосне, не е могъл дори да Я зърне”. Макар Равана да си мислел, че може да види Сита Деви и да я отмъкне, понеже бил омаян от красотата на Сита, тук разбираме, че той не е видял самата Сита Деви, а само някакво нейно отражение. Ала дори отражението Ѝ било толкова красиво! Само си представете, ако той можеше да зърне истинската Сита. 
„По-късно Махапрабху продължил да пътува на Юг и на едно място сварил бхактите да четат „Курма Пурана”, където се споменавало, че когато Равана дошъл да отвлече Сита, тя намерила убежище, влизайки в огъня, а богът на огъня Агни върнал на Равана една имитация на Сита; и именно тази мая-Сита отнесъл Равана. Тогава, след като погубил Равана и спечелил победата, преди да си вземе Сита от Ланка, Рамачандра рекъл: „За да докаже непорочността си, нека Тя влезе в пламтящия огън и ако премине това изпитание, Аз ще я приема. Цяла една година Тя живя в демонско семейство, затова не мога непосредствено да вярвам в целомъдрието Ѝ.” 
Защото ако една жена е под властта на друг мъж, съществува риск. Но никога не бива да забравяме, че Сита Деви никога не е била под властта на друг мъж. При все това, за да насочи хората и обществото по пътя на дхарма, Рамачандра поставил този изпит. 
„Тогава толкова много преданоотдадени заплакали, но по заповед на Рамачандра бил накладен огън и Сита Деви трябвало да влезе в него. Когато пламъците стихнали, Тя излязла оттам с усмихнато лице, а бхактите завикали: „Джая! Сита Деви ки джая!” Така пишело в „Курма Пурана” и Махапрабху помолил четящия: „Моля те, дай Ми оригиналната страница, а добави написано наново копие в книгата; познавам един брамин, който е изключително притеснен, мислейки си че Сита Деви наистина е била отвлечена от Равана. Искам да му покажа тази древна страница, за да го убедя, че не просто съм го утешавал, а че си е написано в шастра, че Равана не е могъл да докосне истинската Сита Деви, защото Тя е олицетворено съзнание, а не материя, плът, кръв, кости или нещо подобно.”
Това показва, че Сита Деви и Рамачандра са не само божествени същества, слезли на тази земя, но Те също така олицетворяват нещо. Рамачандра символизира съзнанието у човека. Тъй като е мъж, принц, Той олицетворява една от главните мъжки характеристики, а именно интелекта. Сита Деви представя женския принцип, Тя е сърцето, чувствата. И виждате: ако интелектът и чувствата са разделени, това е голяма трагедия. И двете страдат. Интелектът страда от липсата на емоционалността; а чувствата умират в отсъствието на обожаемия мъжки характер. Така тази древна, божествена история ни разказва по толкова красив и очевиден начин, че трябва да обединим своите способности. Човешките същества, ние, спадаме към вида хомо сапиенс – същества, надарени с интелект. Понякога това се вижда, друг път не си личи чак толкова. Все пак принадлежим на тази категория. А това живо същество, надарено с някакъв интелектуален капацитет, има също така и сърце. 
И така, тази притча ни учи, че когато сърцето и интелектът вървят заедно, когато действат заедно в хармония, тогава всичко е блаженство. Но щом интелектът ни е откъснат от нашето сърце, или щом сърцето ни се отдели от ума ни – това е трагедия. Затова трябва да се стремим да хармонизираме тези си две способности – интелектуалната и емоционалната страна. Можем да направим паралела, че философията е интелектуалната страна, а религията – емоционалната. А Шрила Прабхупад казва, че „Философията без религия е суха и куха, а религията без философия е сантиментална.” Помислете дълбоко върху това. Нека се стремим да обединим двете способности, с които разполагаме. От една страна трябва да дадем сърце на ума си, а също и да вразумим сърцето си. Трябва да се стремим да постигнем хармонично единство на тези две сили.
 
(следва продължение)
 
1.  „Златната стълба”, „Измаменият Равана” от Шрила Шридхара Махарадж

 



18221872_1279640862149773_6237098559136731302_n

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София)
 
Много ви благодаря, че посвещавате ценното си време и внимание на божествените теми. Защото всички сме се събрали заедно да пречистим сърцето си, да извисим съзнанието си и да се съсредоточим върху Бога. Мисля, че божествените звукови вибрации ни помагат да отворим сърцата си. Звукът е магически инструмент; както разбрахме от прочетеното досега, той е начин за преминаване отвъд.  
Ще продължим да четем от книгата на един много възвишен учител, неговото име е Шрила Бхакти Ракшак Шридхар Дев-Госвами Махарадж. Бхакти означава, че той принадлежи на школата на предаността, ракшак означава „защитник”, а шридхар значи „който притежава най-голямото богатство”. Така че той бил такъв учител, който е способен да закриля най-безценното съкровище на предаността. 
„Поглед с очите на душата”. Това е беседа между неколцина предани и Негова Божествена Милост. И така, има въпрос:
„Гурумахарадж, имам един въпрос за Туласи Деви. Бхактите тук в този матх твърдят, че дори тяхната джапа-мала да не е направена наистина от туласи, когато мантрувате върху броениците им по време на посвещението, Вие превръщате зърната в туласи-мала. В крайна сметка, важно ли е броеницата да е направена от туласи или не?”[1] Туласи е свещен храст, посветен в божествено служене на Кришна. „Шрила Шридхар Махарадж отговаря: „Съществува по-висше духовно съображение. Има светско, а има и обожаемо. Ако искам да изразя почитта си към нещо, а смятам, че то е със земна природа – това би било оскърбително. Ако смятам, че онова, което трябва да обожавам, е просто камък; ако считам гурудева за обикновен човек; ако гледам на ваишнавите като на брамини, шудри и т.н. – тоест, според общественото им положение – ако считаме водата, умила лотосовите нозе на Бог Вишну или на ваишнавите за обикновена вода; или ако считаме, че Господарят на всичко, Богът на всичко, Вишну, е просто един от многото богове, тогава ще трябва да идем право в ада. Така е казано в „Падма Пурана”. А в „Шримад Бхагаватам” четем: душа, която се самоотъждествява с тялото, или счита, че „тази съпруга и тези деца са мои”, или си мисли, че „нашият обожаем обект е нещо материално”, или смята, че „материалният елемент вода е онова, което е пречистващо във всички свети поклоннически места”, тогава тя може да бъде считана за магаре, каквото се използва, за да носи храна на кравите! Затова трябва да спрем да идентифицираме духовното с материалното. Нуждаем се от духовното, не от материалното – безапелационно трябва да разберем истинското положение на нещата.”
Това означава, че всички ние, като човешки същества, имаме шанс. Този живот, това тяло, тези обстоятелства, с които разполагаме, са шанс. Можем да оползотворим този шанс и да достигнем до по-високо ниво на съзнание и разбиране. А можем и да злоупотребим с възможността и да я пропилеем. В коя посока да поемем? Нека разграничаваме материалното, което ще погине, от духовното, което е вечно – него нека да търсим. Един музикален откъс може да има начало и край. При все това звукът е нещо вечно и докосвайки вашия инструмент, вие докосвате вечния звук, а той се спуска. Нашата опитност, нашата душа също е инструмент. Ако е пречистен, ако е фино настроен, при досега на един виртуозен майстор този инструмент ще зазвучи много красиво. По същия начин и ако един съвършен учител докосне нашето пречистено сърце и душа като инструмент, те ще отекнат много красиво. Може краткият миг, в който ще зазвучи тази музика, да отмине. Но вечният звук ще остане. Божествената любов е вечната мелодия, която всички искаме да чуем, да слушаме, да се влеем в нея. Единственото ни задължение е да се пречистим достатъчно така, че да се включим в това прекрасно пеене и танцуване. 
И така, отвъд материалното отражение на обектите нека виждаме оригиналната им позиция. Едно свято място не е някаква физическа площ, един божествен звук не е просто движенето на устните. Нито пък чистият предан е обикновен човек. Има външна форма, а има и вътрешен смисъл. И не само у тях, но също и у вас. Вие имате външна форма, но имате и вътрешен смисъл, съкровена същина. Тази своя вечна страна нека да търсим. Именно заради това трябва да добием способността да виждаме с очите на душата. 
 
(следва продължение)
 
1.  „Златната стълба” Глава трета „Поглед с очите на душата” от Шрила Шридхар Махарадж

 



55783775_2264556793566048_139661311284871168_n

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София)
 
Въпрос: Как трябва да гледаме на другите? Споменахте на лекция, че обикновено възприемаме останалите въз основа на собственото си погрешно разбиране и на различните обременености, които носим със себе си. Но понякога виждаме хората по изключително идеалистичен начин, имаме силно идеализирана визия за тях. Кой е правилният начин да възприемаме, да гледаме на другите?
Свами Тиртха: Зависи от силите ти. Защото ако визията ти е слаба, ако силата ти недостига, тогава въпреки опитите ти да виждаш повече добро в другите, отколкото притежават, те не могат да развият тези качества. Ала ако някой е по-силен, той преднамерено ще вижда другия по-добър, отколкото е, и човекът ще е способен да се квалифицира. Да вземем един пример. Някое малко момче е много хилаво, много глуповато, много незабележимо, много непослушно. Но в очите на баща си: „О, ето го великият учен на бъдния век!” Това реалистично ли е? Понастоящем не, но ако бащата е достатъчно твърд и готов да помогне това да се случи, то ще се случи. Така че ако обгърнете с изкривен, романтичен ореол другите за собствено удовлетворение – това ще се провали. Понеже искате да служите на себе си. Но ако тази могъща визия се стреми да служи на човека отсреща, тогава няма да се провали. 
Въпрос на Манджари: Нещата не са ли обикновено смесени? Дори бащата служи мъничко и на самия себе си, гордеейки се със сина си.
Свами Тиртха: Мъничко да. Защото „Което аз не успях да постигна, той ще го направи.” Но истинският баща е щастлив ако синът му израсне повече от него. Един истински гуру е щастлив, ако ученикът израсне повече. Така че къде е реалността? Питаш къде е реалността? Измечтай си реалност. Знаете ли какво е невролингвистично програмиране? Означава: излъжи си по-добър свят за себе си. Това е техниката, която се опитват да прилагат. Нещо подобно е. Къде е реалността? Къде е истината за другия човек? Много е трудно да се открие. Но къде е истината в собствения ми поглед към него или нея? Всъщност трябва да достигнем до нивото на атман и в това отношение – да виждаме душата в другия човек. Не само тялото и ума, но и душата. А тя е реалност, не е моето въображение. 
Въпрос на Гиридхари: В отговора си съвършено описахте ситуацията: слабият човек просто ще постъпи погрешно, докато силният може да промени другия. Както в ситуацията с Махапрабху и с двамата грешници Джагай и Мадхай. Това обаче е рядка ситуация. По-често се случва и „мъчителят”, и „жертвата”, така да се каже, да са еднакво силни или еднакво слаби. Какъв е изходът тогава? Имам много предположения. 
Свами Тиртха: Моето предложение е да мантруваме повече, защото тогава силите ни да се караме ще намаляват, а силите ни да действаме и да ценим другите ще нарастват. Много е важно това, което казваш. Защото веднъж попитах един ачария: „Ами кавгите? Какво да правя, ако започнат някакви интриги?” Той отвърна: „На удара можеш да отговориш с удар, срещу политиката можеш да използваш политика, но това, уви, принизява съзнанието ти.” Моментално. И след това добави: „Има ли кавга, няма гопи-бхав[1]”. 
Така че ако имаме някакво несъгласие на материално ниво – понеже то обикновено идва оттам, битка между едно его и друго – къде е духовността в това? По-добре да правим някаква духовна практика – да мантруваме повече, да се пречистваме повече, да се стараем да виждаме истинските качества у другите. Защото атман не ти е враг, атман ти е брат. Но ако брат ми редовно ме удря, може би няма да го прегръщам, а ще го уважавам от известно разстояние; при все това няма да се бия. Вътрешното настроение трябва да е хармонично, като междувременно взимаме предохранителни мерки да не разпалваме ситуацията. Ала всъщност всичко е въпрос на раса. Щом Кришна търпи всички различни подходи на бхактите – разбира се Той е Бог и е велик и в търпението – ние също рано или късно трябва да добием способността да изтърпяваме различните въздействия. Нека приемем това като духовна практика. 
 
1.  Настроението на гопите