Archives

Calendar

May 2021
M T W T F S S
« Apr    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  



Български issues

c515a91da80c9fa97be6f80ea34249fc

(от лекция на Свами Тиртха, 24.07.2016 вечер, София) 

(продължава от предишния петък) 

Срещите с божественото са на две нива. Едното е неутрална, имперсонална среща. Натъкваш се на някакъв принцип, на някаква енергия и си мислиш: „О, тази върховна сила е като лилава мъгла”. Но когато срещнеш бхактите, те ще кажат: „Не, не е лилава мъгла, а тъмносиньо момче. За каква лилава мъгла говориш; Той е тъмносин, не е лилав.” Така че отново се налага да променяте обусловеността си. Преди сте знаели как да действате в този материален свят. После са ви омръзнали всички тези двойствености и сте поискали да намерите истината – неутрална, умиротворена, имперсонална, лилава. Но след това отново се натъквате на друга реалност – тази на тъмносиния Бог. За да очарова онези, които не са твърде благоразположени към Него, Кришна ангажира мая да ги заплени. Той ангажира и Своята скрита, неутрална мощ под формата на истината да очарова онези, които искат да намерят свобода, умиротворение и т.н. Кришна им дава да се заситят с един вид пасивна вечност. Ала в крайна сметка Той дава самия себе си като личност на тези, които искат да открият любовта.

Така че това е нашият избор – какъв вид магия, какъв мираж искате да ви обземе? Ако искате материална магия – тя работи много добре, напълно удовлетворително. Илюзията спазва своите обещания, нали? „Тази нова кола ще е по-мощна от предишната. Новият ви компютър ще е много по-бърз от предишния. Предишният ви мобилен телефон е бил смартфон, а сега този новият е супер смартфон.” Така че илюзията изпълнява обещанията си. Но искате ли тази магия?

Истината също е много привлекателна. Нейната привличаща сила идва от Кришна, който е всепривличащ. В истината ще намерите своя покой. Ще намерите знание, ще намерите просветление. Ще намерите безсмъртие. Това е мистично преживяване, защото всички мистични школи достигат до известни резултати в своите търсения. Всички различни мистични школи говорят за два много специални резултата, като най-висши откровения в тяхното мистично търсене. Искате ли да узнаете тези две откровения или да ги запазим скрити? Тези две разкрития на всички традиционни мистични школи са следните: точка номер едно – всичко е свързано, съществува единството като принцип. Точка номер две – има вечност. И губите двадесет години от живота си, за да достигнете до тези две заключения. А ако присъствате на една лекция при бхактите, това ще бъде въведението. Преди да заговорим за сериозните неща, нека споменем два незначителни аспекта на реалността: всичко е свързано и съществува вечен живот!

Но нека оставим настрана тези незначителни резултати, странични ефекти, така да се каже. Нека сега се съсредоточим върху нещо по-интересно. Това неутрално или негативно, регресивно безсмъртие е запазено за мистичните школи на гяните. То е поредната магия и тя е толкова пленителна, че мнозина са привлечени към това ниво. Ала третото ниво на реалността е позитивното и прогресивно безсмъртие. Това е животът в преданост. То е нивото на любящата посветеност. Лична любов, където вие сте субектът в тази любяща връзка. И трябва да намерите обекта на своята обич. Субект в този случай означава ашрая-таттва. Татва значи „истина” или „принцип”, а пък ашрая значи „подслон”. Принципът на подслона – тези, които го имат, които могат да прислонят това чувство. И така, в тази връзка вие сте ашрая, вие сте вместилището на любящите, нежни чувства. Обаче кой е вишая, кой е целта, кой е обектът на вашето внимание? Ако сме сериозни, трябва да определим целта на своите духовни стремежи. Или откриваме обекта на своето внимание в Кришна, всепривличащия пастир; или в Неговата най-свидна Любима. А понякога откриваме целта си в Техен представител – ако не можете да изберете между двамата, тогава може да обожавате Махапрабху, който Ги обединява.

 

(следва продължение)



Radha-Krishna jhulan-lila

(от лекция на Свами Тиртха, 24.07.2016 вечер, София) 

(продължава от предишния петък) 

Истината винаги е имперсонална. Истината винаги е безличностна, защото е истина за мен, истина е за теб, истина е за всички останали. Тя просто е еднаква за всички. Слънцето грее над всички еднакво. Добре, някои се крият в пещери, където то не може да влезе. Това е така. Но тези, които са на открито, могат да се радват на светлината му. Независимо дали го ценят или не, слънцето изгрява. Винаги е там, съвсем безкористно. Там е и за тези, които го осмиват, не само за тези, които го обожават. То е много безкористно. Много несебично.

И така, истината, върховната истина за мистерията на битието е обща, неутрална, безличностна. Истината си е истина. Обаче има и друг принцип – любовта, обичта. А обичта е винаги лична, нали? Защото не може да има обич без субект и обект. Обичта не съществува по принцип. Тя е обмен, а за един обмен са нужни участници. Без този жив опит, тя не съществува.

Истината винаги е безличностна; любовта е винаги лична. И така, ето ви две хапчета: едното е синьо, а другото червено. Кое избирате? Умиротворената, неутрална и саттвична истина; или любовта с всичките ѝ проблеми, но лична. От вас зависи. Този избор е вашата свобода. Този избор е вашата свобода. Дали искате да се наслаждавате на благословиите на истината; или искате да сте щастливи. Сериозен съм. Само си представете да имате тази благословия – или проклятие, не мога да преценя – каквото и да казвате, каквото и да виждате, да е истина. Каквото предвидите да е винаги вярно. Вашето наблюдение да се сбъдва. Каквото казвате да се случва. Винаги да сте прави. Представете си да сте такива. Не знам дали това е благословия или проклятие. Мисля, че е по-близо до проклятие. Много скоро то се превръща в такова бреме, че е почти невъзможно да се носи. По-добре хвърлете този товар.

(следва продължение)

 

 



79965781_1500311043451808_3887549855102402560_n

(от лекция на Свами Тиртха, 24.07.2016 вечер, София)

Срещи с Божественото. За това трябва да говорим, то е, което търсим. А понякога е и от което се боим. В момента сме дотолкова обусловени от илюзията, че се чувстваме у дома. Просто погледнете живота си. Живеем удобно, знаем как да се движим всред обкръжението си, познаваме добрите и лошите страни на живота си. Затова се чувстваме като у дома, познаваме тази околна среда. Това е един вид обусловеност. Ако се наложи да посетите, да речем, друга държава или друг град, попадате в непозната среда. Незабавно се появява чувство на отчаяние: „Не знам как да се движа тук. Не познавам езика, забравил съм си мобилния телефон вкъщи. Къде ми е сигурността? Това обкръжение ми е непознато.” Въпреки че човек никога не знае какво може да го очаква в едно ново обкръжение. Може там да ви споходят най-големите благословии. Но тъй като средата ни е непозната, това някак ни плаши. Разбирате ли какво имам предвид? Само си представете, че изведнъж ви отстранят от настоящото ви обкръжение и като парашутист ви хвърлят в напълно непозната обстановка. Изложени сте на неочаквани неща. Разбира се, че ще сте притеснени. Затова не бързайте с такава лекота да отхвърляте настоящото си обкръжение. Защото изведнъж може да се озовете в съвсем нов свят. По мое скромно разбиране, трябва да ценим каквото имаме. Може да не е много, но поне е отправна точка за пътуването ни.

В същото време трябва правилно да наблюдаваме кое какво е. „Каква е истината за сегашната ми материална обусловеност и каква е истината за духовните ми амбиции?” Защото може да очакваме да заменим сегашната си материална обусловеност с друга обусловеност, да я наречем “духовна”. Живот означава да изразяваш себе си. В едно познато обкръжение ние вече знаем как да се изразяваме. Ала в един нов свят, в ново обкръжение трябва да изучим нов език, нов начин на изразяване. Например, ако се присъедините към кръговете на преданите, започвате да учите нов език. Това е нов вид обуславяне. Слагате си други дрехи. Преди вие, дами, идвахте в джинси; сега започнахте да имате сарита. Или мъжете – обличате дхоти, което допреди ви е било напълно непознато. Или пък започвате да изразявате себе си чрез скачане и танцуване по време на киртан. Започвате да имитирате санскрит, държите се сякаш го знаете. И по множество други начини започвате да изразявате новата обусловеност – да учите и показвате новия език. Но къде е смисълът? Само формалностите ли сме променили? Заменили сме българската народна традиция с фолклора на Утар Прадеш, Индия? Заменили сме една носия с друга? Само формата ли сме променили или същината? Започнали сме да учим нов език, но запазвайки стария си начин на мислене, или започваме да придобиваме нов начин на мислене? Макар че начинът на мислене – това не сте вие, то е нещо, което притежавате.

Не бива да разбираме погрешно – промяната на формалностите не е равнозначна на достигане до някаква същина. Недейте да заменяте обусловеността с друга обусловеност. Заменете обусловеността със свобода. Пристъпете една крачка по-близо до истината.

 

(следва продължение)



155242_486791050488_528890_n

(от лекция на Свами Тиртха, 24.07.2016 сутрин, София) 

Въпрос: Как да отсъдим кой има вяра и кой не, кой е истински и кой фалшив в своята преданост?

Свами Тиртха: Позволете да разкажа две случки в отговор на този въпрос. Веднъж Шридхара Махарадж запитал преданите, които били край него: „Как човек да прецени дали някой е интелигентен или не?” Всички се замислили много интелигентно как да разрешат тази задача? Но не могли да измислят добър отговор. Тогава Шридхара Махарадж казал: „Ако самият ти си интелигентен. Ако ти си интелигентен, незабавно ще разбереш кой е интелигентен.” Защото ако не сме интелигентни, ще считаме някой глупав човек за много интелигентен. Но ако имаме правилното мерило, веднага, без да се замисляме ще разбираме кой е на същото ниво. По подобен начин, Ако сте чисти по сърце, незабавно ще разпознаете тези, които са чисти по сърце. Ако сте силни във вярата си, незабавно ще виждате силната вяра у другите. Ако сте истински, ще разберете кой е истински.

Но това не е най-високото ниво. Най-високо ниво означава, че дори да виждате грешките и недостатъците на другите, те не ви интересуват. Дори да виждате, че другите не са толкова силни, вие сте готови да ги направите по-силни.

Другият случай е когато някой попита Гурудев: „Как можем да преценим нивото на напредък на някой предан?” Как можем да съдим за бхактите – като цяло това беше въпросът. Знам, че съм ви споменавал тази история стотици пъти, но си струва да се повтори. Той много се натъжи и каза: „Бог не ни е изпратил бхактите, за да ги съдим, а за да им служим!” Така че това трябва да е принципът. Ако имаме бхакти наоколо си, нека ги ценим. Защото вероятно ние не можем да отсъдим кой е истински и кой не е. Обаче Кришна може и гуру може. Ала нека си помагаме един на друг да ставаме по-истински. Защото ние работим според един много специален принцип – твоят успех е и мой успех. Тоест ако един човек направи стъпка напред в духовното си развитие, това е благотворно и за всички останали, това е постижение и за всички останали. Защото духовната сила на цялата група нараства.

Разбира се, трябва да сме поне малко интелигентни, за да разбираме това. Защото какво е нашето мерило? Може някой да следва всички външни формалности, ала без вътрешната същина. Може някой да се радва на дадена позиция, но да не притежава истинските качества. Или пък може да си мислим: „Има бхакти на предна линия и има такива, дето са втора класа.” Но сам аз се чувствам трета или четвърта класа. Както и да е, малко интелигентност също е необходима, за да има човек вярното мерило. И има една бенгалска поговорка: ати бхакти чхорера лакхана. Ати бхакти – ще речете: „О, да! Става дума за бхакти! Това е за нас!” Но внимавайте! Ати означава „изключително, прекалено много”. Ати бхакти – прекалено много преданост. Лакхана е като „знак” или „символ” за нещо. А чхорера е падеж на чхора. Какво е чхора?

Отговор: „Крадец”.

Свами Тиртха: Да. И какво се получава, като съберем всичко това заедно? Като крадеш много си добър бхакта – или как? Ати бхакти чхорера лакхана – „Прекалената преданост е присъща на крадеца”. Значи ако някой прави шоу от своята преданост, бъдете нащрек. А ако някой просто смирено служи и продължава да изпълнява своите обещания – последвайте го, той е добър пример.

 

 



18360330-node-image-upload-darkness

(от лекция на Свами Тиртха, 24.07.2016 сутрин, София)

(продължава от предишния петък) 

Живей, обичай, остави. И така, ние живеем духовен живот, обогатяваме опита си с всичките му добри и лоши страни. Стремим се да се научим да изпитваме божествена любов. И след това да оставим; какво е това „да оставим”? Какво трябва да напуснем? Шридхара Махарадж казва: „От земите на недоверието трябва да влезем в земите на сигурността”.

Да напуснем означава, че понякога трябва да се избавим от своите духовни илюзии. Това е много полезно. Не е много лесно, но е много полезно. „Да оставим” означава пълно изоставяне. Сега просто говоря за това; не съм постигнал такова ниво. Казва се, че трябва да се откажем от всички концепции, сарва дхарман паритяджа[1]. Да изоставим всички привързаности! Лесно е да се изостави привързаността към обектите, по-трудно е да се изостави привързаността към партньорите и приятелите. Но да се откажем от привързаността към идеите си, към концепциите си – олеле! Може да си мислите: „Аз съм велик бхакта!” Или може да си мислите: „Аз съм мъничък бхакта.” Да се изоставят всички тези разнообразни разбирания – това е трудно.

Но именно в такива мигове на отчаяние божествената мистерия може да ви се разкрие като проблясък. Имам приятел; той ми разказа, че е направил огромна грешка, почувствал е: „Е, сега се провалих!” И точно в този миг имал откровение! Личен разговор с Бога! И така, каква е нашата цел? Да имаме този пряк досег. А какъв е пътят ни? Нима са провалите, грешките или всички глупости, които можете да извършите? Не, не, не. Мисля, разбирате какво имам предвид – че никога не сте оставени сами. Когато се чувствате силни, тогава не плачете отчаяно. Но когато животът ви рухва пред очите ви, ридаете: „О, Боже мой! Какво се случва? Не ми беше казал това! Очаквах нещо друго. А сега? Дотук се оправях някак с живота си. Но сега всичко се разпада. Вече е Твой ред. Ти се оправяй с живота ми. Аз не мога повече!” тогава незабавно всички риши, муни, йоги, бхакти, цялата парампара, всички предходни участници започват да се усмихват: „Най-сетне разбра! Да! Ето този момент чакахме!” Пресмятали ли сте някога колко доброжелатели имате? Нямате и идея. Понякога учените казват: „Човешките същества са толкова много, те са болшинство.” Не, тези същества тук – те са малцинство. Незначително малцинство. По-добрата и по-многобройната част живеят оттатък. Казва се, че една материална вселена – а тя е доста голяма – е като синапено зрънце. Ако имате голяма торба синапени семена и едно от тях се изгуби, каква загуба ще е? Никаква. Така че това е абсолютно малцинство. Живите същества, всички преживявания, които може да имате тук, всички концепции, които може да имате тук – всичко това е абсолютно миниатюрно в сравнение с божествената, духовната реалност. То е нищо.

И тук можем да имаме един или двама приятели. Това си е доста добра пропорция, ако в живота си имаш и един истински приятел. Който не другарува с теб само докато ти плащаш сметката. Защото докато ти плащаш сметката, ще имаш мнозина приятели. Мнозина лоши приятели, които са до теб само докато те огрява слънцето. Но да имаш истински приятел, който е твой втори аз, дар от Бога – това се намира по-трудно. А да имаш неколцина доброжелатели също е голяма рядкост – такива, които не искат нищо в замяна.

Знам как е, защото съм го изпитвал. Макар опитът да не е най-висшият тип доказателство, изпитвал съм го. Когато съм срещал Шрила Бхакти Вайбхава Пури Махарадж, винаги съм усещал това. Той беше на повече от 90 години. И всеки път, когато се срещахме, едва няколко пъти в живота ми, винаги чувствах тази не просто бащинска, но сякаш дядова обич от него. Въпреки че не съм бил част от неговата мисия, не съм му служил, не съм се навъртал много наоколо; но през цялото време усещах това толкова чисто, толкова любящо внимание от негова страна. Така че това съществува. Тук може да имаме неколцина подобни доброжелатели. Обаче оттатък са мнозина. Всички съвършени души ви очакват. Защото те чувстват, че никога не е достатъчно. Те чувстват: „Малцина сме. Там все още има няколко изгубени слуги. И докато не можем да съберем обратно тези изгубени, избягали слуги, ние не сме щастливи.” В това е нашата надежда и нашата убеденост – че болшинството наши доброжелатели ни очакват.

Затова „да живееш, да обичаш и да оставиш” е приложимо и в духовните дела. Нека живеем за Божествената Двойка, нека Ги обичаме, и нека изоставим всички фалшиви концепции. Живей, обичай, остави. Това е нашата правилна настройка, това е нашата религия.

Сега всички се носят на вълните на божествените чувства. Но позволете ми да счупя този сън. Какво означава всичко това на практическо ниво? „Да оправя разваления прозорец”. Това е практическото приложение на онова, което преживяхте сега. Не бъдете мързеливи готованковци, които се мотаят наоколо и се наслаждават на удобствата на ашрама и мисията. Свършете нещо! Но един човек е достатъчен; ако всички се втурнат да поправят един прозорец, това е друго нещастие. Бъдете добре организирани. Затова се казва: „Трябва да се чувстваш като глупак номер едно пред духовния си учител. Но не се дръж като такъв.” Не се дръжте като такива!

[1] „Бхагавад Гита” 18.66



52876822_2143362532397409_9005298431064801280_n

(от лекция на Свами Тиртха, 24.07.2016 сутрин, София)

(продължава от предишния петък) 

Тогава следващият принцип влиза в сила – обичай. Първата стъпка е живей, след това обичай – в това е смисълът. Страст! Всички говорим на този език, нали? Ако нещо е твърде саттвично, то е толкова скучно. Нищо не се случва – само покой и съвършенство. На нас ни дай страст, огън, действие!

Така че втората част е любовта. Тя е много силна страна всъщност на самата душа, тъй като не принадлежи на тялото, а на душата. Тази способност да обича, да цени – тя принадлежи на душата. Затова трябва да се научим как да прилагаме, как да… не да пречистваме, защото тя поначало е чиста, но как да изровим тази своя духовна способност. Всички имаме някакъв опит в материалната страна на обичта, нали? Но за духовната любов само сме чували нещичко. Тази информация е бонбонът, който ни приканва да я вкусим. Но трябва да има реализация. Да изпитаме пълния вкус, да развием пълната способност. Живей, обичай. Любовта е толкова могъща, че дори на материалното ниво хората са готови да умират заради нея. Колко нелепо!

Санатана: Пушкин.

Свами Тиртха: И много други, твърде много. Но в действителност, най-общо казано, дори да не умреш заради другия, умираш за собствените си илюзии и мечти. Щом сте готови да умирате за своите земни партньори, нима не сте готови да умрете за Бога, своя вечен партньор? Как така, скъпи мои?

И така, тази божествена любов е естествената функция на душата. Рупа Госвами сравнява тази основна, естествена функция на душата, със съвсем естествените отношения между човешките същества. Той казва: ако оставиш младо момче и младо момиче заедно, от само себе си помежду им ще възникне обич. Поривите на божествената любов са също толкова естествени. Ако поставите себе си, своята истинска духовна самоличност, близо до Бога, Кришна, по естествен начин ще се пробуди обич. Но също както на материалното ниво тези любовни, романтични взаимоотношения се движат вълнообразно, като змия, на зигзаг, по същия начин зигзагообразно се развива и божествената любов. Така че не се изненадвайте, ако пътят ви като че ли свива в друга посока или пък се натъкнете на някое неочаквано преживяване.

Веднъж Гурудев ни беше посетил през трудните времена и вече тъкмо си тръгваше от ашрама. Един предан му помагаше с багажа и когато наближиха колата, що да видят? Наоколо полиция, събрали се много хора. А в онези времена да видиш полиция около колата ти със западна регистрация… Затова Гурудев незабавно каза: „О, изненада!” и свърна в друга уличка. Разбира се, по-късно се оказа, че някой е разбил колата и полицията е била там просто да се притече на помощ. Но човек не знае предварително какво се случва. Така и понякога ние се натъкваме на неочаквано преживяване в духовния си живот. Какво може да кажете: „О, каква изненада!” И може да направите завой; но никога не правете обратен завой. Моля ви, отбележете това!

В „Ишопанишад”, едно от главните тайни учения, има възвание към Бог, Кришна: „О, мой Господи, тъй могъщ като огъня!” Той е много могъщ! А кои сте вие? Вие сте есенцията на живота. Животът е млякото, а есенцията на живота е маслото. Ако вземете парче масло от хладилника на материалното битие и го сложите близичко до Бога, който е могъщ като огъня – какво ще се случи от само себе си? Просто ще се разтопите. Това означава, че връзката, обичта ще започне да се проявява по някакъв начин. Може да имаме някаква информация, може да имаме някаква надежда, но ако прилагаме процеса, определено нещо ще се случи.

Помислете сами за себе си: само преди няколко години как е било преди да срещнете бхактите; и как е сега? Може да речете: „Преди бях по-щастлив, защото не знаех какво се случва. Мракът на илюзията беше толкова очарователен; никакви по-висши мисли, никакви проблеми. Преди имах само материални амбиции, сега имам двоен проблем, имам и духовни стремежи.” Внимавайте, повече проблеми ви сполитат. Но въпреки всичко си знаете, че си заслужава да имате такива проблеми. Защото сме намерили поне някакво мъничко парченце бонбон за себе си, щом сме тук.

(следва продължение)

 



1604728_606280356118246_1308257768_n

(от лекция на Свами Тиртха, 24.07.2016 сутрин, София)

Да живееш значи да поправяш грешките си. А според дефиницията на Шрила Шридхара Махарадж, религия означава правилна настройка. Каква е тази правилна настройка – за някакви благотворителни дейности ли става въпрос? Или е някакво устройване в материален план – как да направим живота си по-комфортен? Или е нещо друго? На практическо ниво правилна настройка, особено като се вземат предвид материалните измерения на живота, означава оцеляване. Раждаме се и се опитваме да оцеляваме – с все по-малко успех. Защото едно е сигурно: щом сме започнали това пътуване на планетата Земя, то ще приключи. В този смисъл, ако приемем, че материалната страна на живота е един вид оцеляване, тогава трябва да се вгледаме какъв е смисълът на това оцеляване. Животът не е просто биология, животът е мистерия. И не е достатъчно да се говори или да се разсъждава за тази мистерия; трябва да я изживяваме. Така че животът е преживяване. И то мистично преживяване, зависещо от качеството на живота ни. Можем да го пропилеем или да го изживеем. Но кое е това, заради което си заслужава да се живее, да се оцелее, дори на материално ниво? Именно мистичното преживяване, срещата с божественото. Да се докоснем до божественото в своя живот.

Ала както ви казах, колкото и да се стараем да оцелеем в това житейско преживяване, накрая няма да успеем. Животът на тази планета земя в три думи е: живей, обичай, иди си. Средната част – това е нашият опит да оцелеем. То е начинът, по който човешките същества се борят с този фундаментален страх от унищожението. То е нашият протест срещу смъртта. Обаче се проваляме, защото ние също трябва да си идем. Идваме и си отиваме. Така че в материален смисъл става дума просто за няколко години, нали. Само че понякога това кратко време ни се струва никога несвършваща игра.

Но духовно оцеляване означава, че умираш за тялото и се раждаш наново за душата. Умираш за ограниченото време и се раждаш наново за вечността. Умираш за незначителното и се раждаш за истинското. Това означава истинско оцеляване. И там отново какво е това, което ще изпитате? Живот. Истински живот. Духовният живот е истинският живот. Вечният живот. Разбира се, ако проектираме преживяванията си от този ограничен начин на живот във вечността, не съм сигурен, че бихме искали да живеем така вечно. Защото вие казвате, че животът е страдание. Нима трябва вечно да живея в такова страдание? Не съм готов на това. Не го искам. Да цитираме един много позитивен и оптимистичен човек – Шопенхайер, който казва: „Животът е страдание. Затова аз реших да размишлявам върху него.” Това удовлетворява ли ви? Него ли искате да проектирате във вечността? Не! Макар да знаем, че този ограничен начин на живот е някакъв вид страдание, естествено, когато мислим за вечния живот, искаме той да бъде изпълнен с наслаждение. Тогава започвате своята садхана и какво ще изпитате? Мислите си: най-напред умиротворение, сетне – екстаз, накрая – свръх екстаз. Започвате и какво изпитвате? Отново страдание! „Как така? Та нали направих желаната промяна! А все още вървя във същите обувки.” Но казвам ви, това е само началото. Предстои повече. Помислихте си за повече страдание ли? Не, не.

Без съмнение, в съответствие с предишната си обусловеност, трябва да преминем през някакъв период на пречистване. Който носи понякога горчив, друг път много щастлив опит. Както е казано, ако побеждаваш другите, си силен. Но ако надмогваш себе си, си могъщ. И всички ние имаме своите малки или по-големи победи.

Веднъж в същата тази храмова стая един предан попита: „Всички знаем, че духовният напредък означава сразяване на фалшивото его, но няма ли как това да стане по мек, нежен начин?” Именно затова е нужно да минем през период на осъзнаване. Стъпка по стъпка по-близо до истината. Това е първата стъпка – да живеем. Ако живеем за себе си – това е безполезно. Ако живеем за Бог, живеем за всички. Така че в духовния живот първият принцип отново е „живей”. Трябва да живеем, трябва да опитваме, трябва да действаме. С цялата борба, с всички трудности – да преминем през това. И да сме убедени, че в края на нашия път някой ни очаква. В сърцата ни трябва да го има това основополагащо доверие, че „колкото и да е нужно да се боря, през каквото и да се налага да премина, някой ме очаква накрая”.

(следва продължение)



43156441_1965409033521322_1259283844251516928_n

(от лекция на Свами Тиртха, 23.07.2016 вечер, София) 

(продължава от предишния петък) 

Веднъж имаше едно много мистично преживяване. Беше дошъл един свами от Индия да проповядва. Даде много стандартна лекция, описваща всички трудности на материалния живот. Това е много популярна тема, тъй като всеки я разбира. Междувременно един от нашите бхакти се бе замислил вътре в себе си: „Как мога да уловя Кришна в сърцето си?” Тогава си спомни разказаното от нашите ачарии, че има само едно място, откъдето Кришна не може да избяга – това е затворът на сърцето. Тъкмо в същия миг посетителят започна да разказва същото: „Ако искате да уловите Кришна, трябва да направите много хубав затвор в сърцето си.” Мистично! Мислиш си за нещо и лекторът подхваща същата тема.

Така че срещите с божественото не са чак толкова далеч от нас. Те са само на една крачка. Обаче тази крачка винаги остава. При все това трябва да започнем да тичаме. Това е гонитба. Но ако искате да имате успех в гонитбата, трябва да промените посоката ѝ – не вие да тичате след божественото, а божественото да тича след вас. Това е истинското нещо. Търсене с обич на изгубения слуга – такова е нашето разбиране за Върховния Бог. Той е толкова състрадателен, толкова преливащ от любящи чувства, че жадува да споделя. Затова и е измислил това усещане за раздяла. Той иска да среща новодошли. Казват, че понякога на Кришна му омръзват отдавна дошлите. Нужни са Му нови лица. А няма как да се срещнем, ако не сме били разделени, нали? Ако си винаги там, ти си като шкаф – все там си си, неподвижен. Нуждаем се от раздяла, за да се съберем отново. Това е пурва-рага. Когато сте разделени, копнеете за срещата. А когато се срещнете, изпитвате горчива капчица страх от раздялата. Познато ли ви е това усещане? Когато всичко е толкова прекрасно, но при все това имате този мъничък страх: „Колко дълго ще е така? Сега, в този миг, чувствам екстаз. Но ще дойде следващият миг и ще изгубя този екстаз – защото ме очаква свръх-екстаз.” Виждате, животът в преданост е пълен със загуби, винаги губите. Губещи сте. Губите настоящия миг на дълбок екстаз, за да дойде по-дълбок екстаз.

 

 



15355794_10207423046794181_7350877515059628430_n

(от лекция на Свами Тиртха, 23.07.2016 вечер, София) 

Животът е като дълго пътуване. Всички вървим по този път. Въпросът не е само да тръгнеш, но и да пристигнеш. Мнозина тръгват, но малцина стигат. Днес се чувстваме големи късметлии, защото тръгнахме и пристигнахме. Въпреки всичко, това е само началото на общото ни пътешествие.

Докато пътувах насам си мислех: какво бих могъл да ви кажа? Та вие знаете толкова много. Толкова сте квалифицирани, такива сериозни практикуващи сте! Поне аз така ви виждам. Но след това ми хрумна нещо: да поговорим за срещите с божественото. Как да срещнем божественото? Ние сме оплетени, обкръжени от материалното. Познато ни е. Но да срещнем божественото ни е непознато. Това е като бяло петно на картата на живота. И е истинско приключенско пътешествие да срещнем божественото в своя живот. Единият вид срещи са когато се натъквате на божественото, но не го разпознавате. Вторият вид – срещата се за малко, но след това губите връзка. Третият вид са когато се срещате и поддържате връзката, но понякога я изгубвате. А четвъртият вид срещи са когато се събирате и никога повече не се разделяте.

За щастие нашият Махапрабху е бил реалист. Не се е къпел в екстатичните вълни на единението, а винаги говорел за раздялата. Защо? Защото много добре познавал елементарното човешко поведение. Когато имаме нещо, не можем да го оценим. За да го оценим се налага да го изгубим! Тогава незабавно разбирате какво сте изгубили. Когато имаме божествения досег или блаженото състояние на духовна преданост, понякога сме неспособни наистина да го оценим. Ала в отсъствието на подобни благословии, веднага проумяваме ценността им.

И така, каква е перспективата пред нас? Дали да си останем нормални човешки същества, досущ като всички останали, свикнали да не ценят онова, което имат? Или да станем ангелски, свръхчовешки създания, способни да ценят това, което имат? И способни да ценят дори когато нямат нещо. Виждате ли дълбочината на подобна перспектива? Точно както е казал Махапрабху: „Независимо дали ме прегръщаш или ме отритваш, аз съм Твой безусловен слуга”[1]. Това е много извисен стандарт на духовна посветеност. Когато го прочетох за пръв път, бях наистина докоснат. Някак отвъд всякакви формалности, то просто затрогна сърцето ми. Толкова е дълбоко! Така че четете и си го припомняйте както първия път.

Нека насочим вниманието си към тези срещи с божественото. Нека се молим да се случват в живота ни. Те не са нещо, което зависи от нас. Ала не, трябва да преосмисля това – всъщност зависят! Защото нашият скъп Бог Кришна е като малко момче. А какъв е нравът на малките момчета? Те тичат нагоре-надолу, много е трудно да ги задържиш на едно място. Същото е и с Кришна, Той тича толкова бързо насам-натам, има толкова много занимания. Много е трудно да Го задържим на едно място, освен ако не съградим затвор. Една от Неговите божествени характеристики е, че е напълно и абсолютно независим и суверенен. Това означава, че никой не може да Го улови. Той е свободен. Затова и ние търсим свобода. Ние също искаме да сме свободни, искаме да сме като малки богове. Но тогава как да сложим суверенния Бог в затвор? Казват, че има само един затвор, от който Той не може да избяга.

(следва продължение)

[1] „Шикшащака” 8

 



Gurudev-Narayan-roses

(от лекция на Свами Тиртха, 8.09.2015 сутрин, София)

След тези няколко дни, които прекарахме заедно, идва един специален момент, моментът на срещата – ще се срещнем с чувството за раздяла. Която, както твърдят нашите учители, е много наситено чувство. Понякога, казват, е по-наситено от срещата. Защото докато сме всред прегръдката на божествената милост, приемаме я за даденост. Веднага щом усетим, че ни липсва тази божествена прегръдка, незабавно сме способни да я оценим. Дори повече от преди. Така че от гледна точка на духовното култивиране, кое чувство е по-добро?

Рукмини: Раздялата е по-дълбока, обаче без среща няма раздяла.

Свами Тиртха: О, виждам, че знаете по-висшите заключения на нашата предана философия. При все това си спомням няколко случая. Единият беше когато много скъп приятел на Гурудев дойде и сподели много дълбоки прозрения за нашата традиция, за нашата философия, а също и за прилагането им на практика. Та той каза: „Не приемайте нищо за даденост в духовния живот. Не си мислете: „Утре ще го оправя”. Не е сигурно, че ще има утре.” Ако не можем да го свършим днес, ако не можем да постигнем днес, ако не можем да сме посветени и – като следствие от това – удовлетворени днес, никога няма да дойде такъв ден. Ако пропуснем да служим днес, не е сигурно дали утре ще можем да го направим. Защото можем да пропуснем единствено възможността. Не можем да пропуснем своята карма – тя така или иначе ще ни сполети. Но шансът в предаността, божественият шанс идва по своя воля.

Това е едно малко нещо, което исках да ви напомня, а също и на себе си: не приемайте нищо за даденост, не си мислете: „Мога да отложа екстаза си за утре”.

И още едно нещо искам да си припомня днес. Вие винаги поднасяте много красиви гирлянди на своя духовен учител. И аз го познавам; той приема подобни неща единствено като представител на определена свещена институция. Но в стари времена веднъж се случи, че един млад брахмачари от ашрама работеше в разсадник, където продават градински растения. По същото време очаквахме в ашрама да пристигне нашият Гурудев. И знаете ли, имаше толкова много рози! Толкова много рози, че можахме да наслагаме цветчета из цялата храмова стая. Понеже когато розите са за продан, ако пъпчиците са дори мъничко отворени, вече не стават за продаване. Затова и този младеж можеше да набере всички тези разцъфнали рози. Той донесе розите в ашрама в ризата си. Ризата му беше пълна с рози, като че имаше голям търбух. Знаете ли, по онова време ашрамът беше толкова беден, не можехме да си позволим кой знае колко цветя за посрещане на Гурудев, но сега имахме тези рози! Тогава направихме толкова дълъг гирлянд, че би докоснал земята, ако го сложиш на шията на Гурудев. Завършихме гирлянда и чакахме, и чакахме, и чакахме. И Гурудев не дойде този ден.

Обикновено не споменаваме имена, но трябва да назова младия брахмачари, който набра тези цветя и направи този гирлянд за Гурудев – това беше Нандакумар Прабху. Надявам се, че ще можете да наберете толкова рози в градината на своя живот, колкото той набра, за да посрещне своя духовен учител.