Archives

Calendar

April 2020
M T W T F S S
« Mar    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  



Български issues

unnamed

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София)
 
(продължава от предишния петък)
 
„В Упанишадите се казва: ясмин вигяте сарвам евам вигятам бхавати ясмин прапте сарвам идам праптам бхавати – „Като познаеш Онова, ще познаваш всичко; стигнеш ли Там, постигнал си всичко.” [1]
Моля ви, помнете това! Много е важно. Нека то е нашият стремеж. Постигайки едно единствено нещо, постигате всичко. Познавайки едно единствено нещо, ще знаете всичко. Тогава защо да търсим многото, щом едно стига? Защо да изучаваме толкова много различни обекти, щом изучим ли, разберем ли един върховен обект, или субект – Бога – ще знаем всичко? Защо да жадуваме и да постигаме толкова много различни неща, ако достигнем ли едно, ще сме достигнали всичко? То е най-висшето постижение, най-върховната цел. Ясмин вигяте: вигяте – познавайки, ясмин – което, сарвам – всичко, евам – със сигурност, вигятам – познато, бхавати – ще бъде. Познавайки което, със сигурност всичко ще бъде познато. И постигайки което, всичко е постигнато. 
„Това е казано обобщено, което обаче не означава, че с такова съзнание ще пристигнете в онази равнина и всичко ще ви се поднесе на длан. Не; колкото повече се засилва, колкото по-интензивен става копнежът ви да се доближите, да напреднете – толкова повече удовлетворение ще получавате и с толкова по-голяма настойчивост ще продължавате да вървите напред. Това не е нещо, което може да бъде осъществено и приключено. Дори тук, в „сянката”, не намираме край или предел, а това е просто отражение; така че нещата са динамични. „Върви нататък, и още, и още нататък!” Но има разлика между същината и сянката. Онзи свят не може да бъде елиминиран. Той е константен, вечен. Там душата намира истинската си същност, но въпреки това не е удовлетворена: „Искам повече!” Такава е природата на истинската същина и звукът ще я разкрие.”
И така, споменат е трети елемент. Сянка, същина и накрая звук. 
„Тук звукът е най-финото нещо, но там е тъкмо обратното; там звукът е нещо грубо. Това означава отражение, и то изкривено.” 
В материалното разбиране звукът е много фин елемент, много фина сила. Докато в изначалната равнина той е най-ниският, най-грубият елемент. Точно както ако наблюдавате дърво, което се отразява във водна повърхност. В оригинала короната на дървото е отгоре, докато в отражението тя е в дъното. А дънера е в основата в оригинала, докато в отражението той е най-отгоре. Сред материалните елементи звукът е считан за много фин, много висш, а там той е нещо съвсем основно. 
„Дясната ръка в отражението е лява; а в образа на едно дърво върхът на короната му се намира най-долу.” 
Това е нещо много интересно. Представете си огледало пред себе си. В отражението лявото и дясното са разменени вертикално, но не и хоризонтално – не сте с главата надолу. Това е много странно. Затова отражението, огледалото е нещо много особено. Има нещо объркано тук. Не знаем как действа. Такава е природата на илюзията. Тя отразява нещо от оригинала, но ние не разбираме как е всъщност. 
„Така и в равнината на същността звукът е най-осезаемото, конкретно нещо. Най-финият план тук – най-съкровеният, дълбокият план, този на звука – може да прекоси много покрития в този свят и да влезе в досег с природата на онова битие, чието покритие е съставено от звук. И така посредством звука можем да проникнем там.”
 
(следва продължение)
 
1.  „Златната стълба” Гл 1 „Същина, сянка и звук” от Шрила Шридхара Махарадж
 
 

 



shadow-dark

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София)
 
(продължава от предишния петък)
 
„Да се завърнем към Бога означава да се завърнем в собствената си родина, в истинския си дом. Онова, което е нощ сега за нас – него ще превърнем в свой ден! Където в момента е мрак за нас – там ще намерим светлина; а онова което е привидно просто и многозначително ясно, трябва да бъде пренебрегнато. Според честния ни поглед целият свят на експлоатацията и личния интерес трябва да бъде отритнат в мрака и напълно да се отдръпнем от това „знание”. А което е тъмно за нас сега трябва да се опитаме да осветлим, като винаги отдаваме вниманието си, задълбочените си размисли и вярна последователност в достигането на онези висши земи, земите на чудесата, къде всичко е дивно.”[1]
И така, преминаване от едно ниво на друго. А това е много величествен път, защото за характера на тази промяна можем да съдим по плодовете ѝ. Тя ще донесе вечни, добри плодове, затова пътят е толкова славен. 
Следващата глава се казва: „Сянка, същина и звук”.
„Духовната равнина е същността. А защо нещата съществуват каквито са тук? Това е отражение на онази равнина, изкривено отражение. Онази природа може да бъде намерена и тук, но същината ѝ е там, а тук е нейната сянка. Сянката няма същина, тя не притежава истинско съществуване; самата същина е истинското съществуване. Разликата е огромна.”[2]
Сянката не притежава реалност. Вие имате ли все още сянка? Ако застанем на слънце, ще видим своята сянка. Това означава, че отражение съществува само когато има оригинал, даващ силата, която да бъде отразена. Светлината винаги е пред нас, а сянката е винаги зад гърба ни. Разбира се, понякога може да обърнете гръб на слънцето, но не става въпрос за това, изразът е символичен. Ние търсим светлината, но въпреки това имаме сянка. А ако искате да избягате от своята сянка, тя ще дойде с вас. И колкото по-бързо бягате, толкова по-бързо ще ви следва. Как да се отървем от сенките си? Всъщност има начин. Защото се казва, че полубоговете нямат сянка. Така че ако искате да разпознаете дали някой е полубог, просто проверете сянката. Ако няма сянка, значи е полубог. Докато все още има сянка, значи е бъдещ полубог. 
Как се образува сянката? Всъщност има блокиране на светлината. Ако има плътен обект, който препречва потока на светлината, това е сянката. Ако обектът е прозрачен, сянка няма. И защо тогава полубоговете нямат сянка? Защото не препречват светлината. Всъщност определението за полубог в книгата за Кришна[3] е, че те живеят единствено за удовлетворението на Кришна – тат прияртхам. Тези, които живеят само за удовлетворението на Бога са като ангели, като полубогове. В действителност „дева”, полубог, идва от „див”, светлина. Те са сияйни личности, не пречат на светлината. Нямат себичен интерес, нямат фалшиво его. То би препречило светлината. Така че ако искаме да се избавим от своята сянка, трябва да пречистваме сърцето си. 
 
(следва продължение)
 
1. „Златната стълба” Гл 1 „Отдръпнете се от знанието” от Шрила Шридхара Махарадж
2. „Златната стълба” Гл 1 „Същина, сянка и звук” от Шрила Шридхара Махарадж
3.  „Кришна, източникът на вечно наслаждение”
 


нашата врата

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София)
 
Говорихме, че трябва да стигнем до нивото на душата, нивото на атма и вместо с противни занимания, да заемем съзнанието си с нещо свещено. Понякога ни казват да сме реалисти, приземени, но това е много нереалистично. 
„В „Шримад Бхагаватам” (1.1.2) се казва ведям ваставам атра васту шивадам тапа-трайонмуланам: Реалността е ваставам-васту, истинската същност над всички нереални, въображаеми неща от този свят. Всичкото натрупано знание, свързано с този свят, цялото е пълна измислица. То е резултат от неправилното тълкуване на обкръжението и е пълно с погрешни интерпретации и неразбиране. Всичко – лексиката, историята, епопеите – всичко, което е било насъбрано, е неправилно представяне на истината и ние живеем насред това. Уловени сме в него, но в същото време имаме способността да встъпим в равнината на истинския живот, защото сме частици от този по-висш свят. Затова трябва да се върнем към Бога, да се върнем у дома. Там е нашият дом. Какво очарование може да има за нас тук, където съществува смъртта, а след нея следва ново раждане; където всичко е банално и води единствено до прахосничество и страдание? Тлен, мъка и смърт – и това дори не е всичко, ами се налага непрестанно да се завръщаме тук и отново и отново да следваме все същия житейски път! Затова опитайте се да намерите истинско облекчение и да помогнете и на другите да се заемат с присъщия си живот, далеч от тази нежелана атмосфера. Нека се завърнем „обратно към Бога”, където всичко е прекрасно. Кой е този Бог? Нашият дом е в Него – сладкият ни, уютен дом! Ние сме деца на онези земи и свещените писания ни приканват: „Получили сте този човешки живот като шанс, така че винаги, по всякакви начини се опитвайте – чрез мислене, медитации, разговори, слушане – да развивате своята истинска идентичност, възвишената си същност в родната земя, където живее душата ви. Винаги, винаги, винаги бъдете заети с това. Опитайте се по всякакъв начин да избягвате тази равнина на неразбирането и да влезете в онези земи.”[1]
Горчиви, но реалистични думи за настоящото ни обкръжение. Защото тук всичко е ограничено от толкова много различни фактори – недостиг на знание, недостиг на време, определени причини за страдания или други ограничения. И обикновено това е много популярно – да се описват трудностите на земния живот. Защото всеки ще го разбере, всички сме изпитвали това. Ако някой попита: „Срещали ли сте трудности в живота си?”, всеки ще потвърди. Всъщност от време на време правя изследване. Когато се срещам с хората в дадена група, задавам им въпроса: „Какво е вашето разбиране за живота? Хубаво преживяване ли е или горчиво?” И отговорите на групата варират в съответствие с възрастта. Обичайно студентите в университета ще кажат: „Да, хубаво е! Прекрасно е!” Хората над четиридесет отвръщат: „О! По-добре да сме реалисти”. Така че зависи какво сте насъбрали междувременно. Трябва да внимаваме с какво храним мозъка си, интелекта си, ума си. И ето тук поканата: „Стремете се да намерите своя истински дом”. Много е лесно да се каже: „Тук на Земята има страдание; оттатък в Рая няма страдание”. Но това удовлетворява ли ви? В един смисъл подобен отговор като че отлага целия проблем. Защото ни внушава, че трябва да понасяме всичко, да чакаме, да чакаме, да чакаме, и може би някъде там, като постигнем съвършенство, ще сме щастливи. 
И можем да си помислим, че трябва да сменим обкръжението си, че трябва да идем от едно място на друго, за да сме щастливи и удовлетворени. В един смисъл това е вярно. Усетили сме, че промяната на обкръжението помага понякога. Отивате на ваканция и след това сте по-отпочинали; или пък повече в мая. Но има и друг път, друго решение за проблемите на живота. Когато променяме не мястото – например от Земята да идем на Небето – но променяме нагласата си. Тогава започваме да се учим на изкуството на удовлетворението тук и сега. Имаме цивилизация на удобства, а култура на оплаквания. Що за комбинация е това? Докато един духовен човек би трябвало да понася, да е неутрален към всякакви условия и да е удовлетворен – било то със или противно на всякакви обстоятелства. Така че има тайна. Това е възможно! Обикновено се нуждаем от дом и ни е толкова трудно да се сдобием с него. Но странниците, аскетите нямат къща, ала при все това се чувстват у дома навред по света. Често се нуждаем от някакви неща, искаме да ги получим, а те не идват. Но тези, които са се отказали от ламтежа по притежанията, ще имат всичко. А дори и да нямат нищо, пак са удовлетворени. Така че къде е свободата? Къде е тайната? Не е във външните неща, а във вътрешната нагласа, във вътрешния начин, по който подхождаме към нещата. Вместо да променяте позицията си, по-добре променете мисленето си. И тогава няма да трябва да чакате да влезете в Рая, за да сте удовлетворени. 
 
(следва продължение)
 
1.   „Златната стълба” Гл 1 „Отдръпнете се от знанието” от Шрила Шридхара Махарадж

 



20190512_133310

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София)
 
(продължава от предишния петък)
 
Въпрос на Гиридхари: Махарадж, въпросът ми е малко сложен; споменахте, че анализът може да убие нашата вяра. Самият Бог е казал – мисля, че в „Бхагавад Гита” 5.4 – че който и път да избере човек, аналитичния или мистичния, ще постигне резултатите и на двата. Познаваме два типа знание – емпирично, примитивно, което е полезно в рамките на специфичните ни нужди; и аналитично, което ни позволява да узнаем природата на нещата и да правим прогнози за бъдещето. Моето впечатление е, че тези видове знание се обогатяват едно друго и това е нещо като възходяща спирала. Кришна казва, че пропадналият йоги въпреки всичко напредва. Така че това не е порочен кръг, а един вид прогресивен кръг. 
Свами Тиртха: Не е проблем, има подходяща употреба за нашия интелект. Никога не съм казвал да изключите ума си. Трябва да включим ума си в нашето духовно търсене. Но по някакъв начин интелектът не е върховният инструмент в нашия подход. Единствено това исках да подчертая. 
Гиридхари: Да, разбирам. Самото знание ли е това, което ни пречи? Например ако знам, че Екадаши носи добри резултати, това може да е извинение за мен да се държа лошо и да разчитам, че постът ще ме пречисти. В знанието ли е проблемът или в начина, по който злоупотребяваме със знанието?
Свами Тиртха: Най-вероятно е второто. 
Гиридхари: Аз вярвам, че знанието само по себе си не е препятствие за нас. Прабхупад ни дава знание. 
Свами Тиртха: Опитай се да разбереш правилно думите ми. Като казвам „знание” може би това не е самата гяна, и определено не е брахма-гяна или атма-гяна божественото познание. Това е представата, в която сме обучени: „Чрез моето разбиране, чрез мозъка си аз знам.” Обаче не можем да прегърнем своя брат или своя любим на теория – това искам да кажа. В този смисъл теорията, интелектът и т.н. не са най-висшият начин да подходим. И това не са камъни в градината на гяна, на знанието; това е възхвала на према, на бхакти. Така че трябва самите ние да разберем и да се опитаме да покажем на останалите, че чрез божествена посветеност може да се достигне до различен слой на реалността. С материално знание ще постигнем материални резултати; с божествено знание можем да постигнем освобождение, което е божествено постижение; обаче с чистосърдечна посветеност можем да постигнем божествена любов. Това са различни резултати. 
Гиридхари: Благодаря! Следващият ми въпрос е защо забравяме, защо не се учим от грешките си? 
Свами Тиртха: Впечатлението остава. Самият ти преди малко каза, че падналият йоги отново ще се изправи и ще учи. Така че и позитивните, и негативните впечатления остават, може би не в съзнанието, но подсъзнателно като сянка те следват душата. Ала едно нещо е сигурно – с карма не можем да надмогнем теглото на карма. Нито с помощта на материалните гуни можем да преодолеем гуните. Но чрез посветеност, отдавайки себе си под божествена закрила, е възможно. В това е въпросът. 
На практика всички ние сме в един дълъг, дълъг процес на обучение. И в този процес на обучение – който изглежда като интелектуален процес – забравата е основен елемент. Защото трябва да забравим всичките си глупави обусловености. Затова ние почитаме забравата. Почитаме божествената лудост. Моля ви, опитайте се да го разберете правилно. Когато стигнем до истинското ниво на познанието, брахма-гяна, виждаме всичко каквото е. И може да прозрете, че Бог е велик, тъй като Той е Господ. Но тогава отново трябва да направим пуджа на забравата. Понеже тъй като сме съвсем незначителни поданици на това божествено царство, царят е много далеч на висок трон, а пък ние сме тук, съвсем изолирани от Него – докато осъзнаваме Неговото величие и позиция, както и собствената си позиция. Но как можеш да играеш футбол с царя? Невъзможно! Обаче малкият принц се катери по гърба му, нали? Защото „Той не е цар, той е скъпият ми баща! Затова мога да го яздя „на конче”. Нима можете да сторите това ако осъзнавате, че това е царят, или Богът? Не можете. Така че божествената забрава е много важен принцип. Уддхава е готов да забрави за своята позиция на приятел в Дварака, за да стане неутрална тревичка във Вриндавана. 

 



e5a241d23d9af2bf48066a60c92776c6

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София)
 
(продължава от предишния петък)
 
Въпрос: Понеже в лекцията споменахте различните типове раса, въпросът ми е: кога се разкрива това? Кога човек разбира своята раса?
Свами Тиртха: „Да разбереш раса” е в пълно противоречие с темата на лекцията. 
Коментар: Не да разбереш, но да почувстваш или осъзнаеш.
Свами Тиртха: Това се случва вследствие на пречистването. Както в нашия малък кръг, така и сред множество практикуващи в различните школи на божествеността, разбирането и практиката ни са съсредоточени върху личното пречистване на човека. С намаляването на материалното, телесно съзнание, духовното съзнание би следвало да се разкрива все повече и повече. Това е дълъг процес и не е нужно да го насилваме прекалено. Защото за дълго-дълго време е напълно удовлетворително да се самоопределяме като „Аз съм слуга на моя учител. Аз съм слуга на бхактите. Аз служа на храмовите мурти.” А по-нататък, когато всички анартхи са отстранени от сърцето и съзнанието – тоест няма себичност, няма материално обуславяне и т.н. – у нас остава повече пространство, в което божественото да навлезе. Всъщност ние имаме покана, постоянна покана. И пречистването ни позволява по-добре да откликнем на тази покана. От друга страна, това е едно красиво търсене – да открием резонанса: от какво имат нужда в духовното небе, какъв вид покана отправят и на коя можем да отвърнем. Но мисля, че започва да става твърде сложно. Така че чакайте; чрез мантруването ще ви се разкрие – да го кажем съвсем простичко. Защото това е нещо много висше и много свято. Затова трябва да се отнасяме към него с изключително внимание. 
Въпрос: В своето духовно търсене ние се стремим да породим чувство, което ще ни върне при Бога. Къде е балансът между очакването това чувство да се роди от само себе си от една страна, и от друга да се стремим да подпомагаме неговото пораждане, прилагайки понякога някакво усилие? Нима трябва само да чакаме? Понякога пресъхваме насред търсенето си.
Свами Тиртха: Аз бих променил последователността. Защото вие споменахте да чакаме и понякога да подпомагаме. Стремете се да правите обратното. Спомагайте с всичките си усилия, а ако не се случва веднага – чакайте. Така че и двете са необходими. Всъщност това е големият дебат за начина на маймуната и начина на котката. Как хората ще постигнат съвършенство? Като котенцето, което майката пренася? Малкото коте просто виси в устата на майка си – не участва кой знае колко активно. Или като малката маймунка, която се вкопчва в козината на майката, докато тя подскача от едно дърво на друго? Това са двете основни разбирания за постигане на съвършенство при хората. Едните казват: „Просто чакай. Ти си виси, майка ти ще те пренесе.” А другата версия гласи: „Хвани се здраво!” Тъй като поговорихме малко и за логиката, тук трябва да приложим същото: важат и двете. Не само това или пък онова, но използвайте и двете. Когато подпомагаме – това е когато се държим. Когато се стремим да спомогнем нашето съвършенство да ни споходи – това е когато се вкопчваме в майката, която ни носи. Обаче кога ще се случи – това е начинът на котето. Ненадейно се оказваме пренесени, и определено не чрез собствените ни усилия. Така че моето скромно разбиране по отношение на този дебат е, че трябва да прилагаме и двата метода – в зависимост от времето, мястото и обстоятелствата. 
 
(следва продължение)
 

 



25564715_405157916570826_1830564428_n

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София)
 
(продължава от предишния петък)
 
Въпрос на Махабхава: Бих искала да помоля да обясните малко повече цитата от Буда – че изкуството убива съвършенството. Не можах да го разбера. Благодаря! 
Свами Тиртха: Действителният цитат беше, че изкуството е сигурен начин да забравиш за съвършенството. Вчера споменахте за Фейсбук мая, нали? Тя привлича и много хора се закачат на тази кукичка на комуникацията. И всъщност изкуството, ако не е правилно или божествено насочено, също е много привличащо. Би могла да съществува артистична мая, или можем да я наречем също културна мая. Хората посвещават пълното си внимание на това, и ако то не е свързано с божественото, тогава забравяш за главното. А знаете, Бог Буда е бил малко аскетичен тип, особено в началото. Така че може би такова е било мнението му по онова време. 
Но освен всичко, това също така показва, че в древни времена изкуството е било начин за медитация. Определено е било дълбоко свързано с божествените принципи и с божествената красота. А какво да кажем за днешното изкуство? То е изпълнено с човешки принципи. Всъщност изкуството е дело на страстта, родено сред алкохол и ЛСД. Това е реалността, това се случва. Нобеловата награда се раздава за толкова низша класа вкус, толкова низша раса. Както и да е, моля ви, опитайте се да разберете, Кришна е най-добрият художник, най-добрият танцьор. Радхарани е най-добра в металургията. Ние имаме позитивно отношение към изкуството и науката. 
Въпрос на Гандхарвика: Бих искала да се включа по въпроса за изкуството на съвършенството. Поне на английски думата „изкуство” има и друго значение, което е по-скоро „майсторство”. Начинът, по който аз разбирам тази сентенция е, че това е майсторене – в смисъл, как ние подреждаме нещата по начина, по който искаме да им указваме влияние. А това убива съвършенството, сътворено от Бог. Не знам дали сте съгласни с тази интерпретация?
Свами Тиртха: Да. Бойните изкуства също убиват естеството. Още нещо: „изкуство” не означава само „артистично”, но също и „изкуствено”. Така че то не е нещо естествено. Радвам се, че тази бележка предизвика такъв ответ. 
Ямуна: Бхактите се вълнуват от изкуство.
Махабхава: Отново свързано с тази тема: в един стих от „Бхагавад Гита” Кришна казва: „Аз съм талантът у човека”.[1]
Свами Тиртха: Как е казано на санскрит там? Моля ви, намерете стиха. Той гласи: „Аз съм способността у човека”. Паурушам нришу. Нри-, нришу. „У хората Аз съм паурушам, Аз съм пуруша принципът.” Така че това не е точно артистичният талант, а по-скоро „Аз съм което прави човека човек”. В един смисъл това е умът, така че интелектът също е даден от Бога. Не от дявола. Артистичните таланти също се включват. Способностите – като възможността да сме активни – също са дадени от Бога. Затова с каквото и да се заемем, трябва да отразяваме този божествен източник в делата си. Било то изкуство, думи, мисли – каквото и да е. Това е начинът да възстановим връзката си с божественото. Тогава изкуственото изкуство става естествен начин на изразяване. 
 
(следва продължение)
 
1. „Бхагавад Гита” 7.8 

 



74789382_10214765104030751_9209126781385179136_n

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София)
 
(продължава от предишния петък)
 
Въпрос на Манджари: Гурудев, във връзка с красивата молитва, която ни даде, да се молим на Бог да ни се разкрие; след това да ни преизпълни; и накрая да стори пътя на другите лек, въпросът ми е: нима Той бездруго не прави пътя на другите възможно най-лек или има някакъв шанс да стане още по-лек? И ако има такъв шанс, защо Бог би чакал ние да Го молим за това, а не помага иначе? 
Гиридхари: Защо ние се месим в Неговата съвършена подредба?
Свами Тиртха: Бог може да го направи, свободен е да го направи. И Той не зависи от това дали ще се молим или не. Но това, което Го интересува е дали ние сме готови да го правим или не. Дали сте удовлетворени със собственото си лично освобождение или сте готови да го споделите и с другите. Защо? Защото някои хора не се молят: „Моля Те, разкрий ми се!” Затова ако се молим за тези, които не се молят, това е добре. 
Определено не можем да се намесваме в божествената подредба твърде много. Ала не бива да ползваме това за извинение. „Господ бездруго ще го стори, защо аз да правя каквото и да е? То си е Негова работа.” Веднъж Гурудев каза на един ученик: „Добре, приемам, че не ми помагаш в служенето към мисията на Махапрабху. Но поне не ми пречи!” Така че и ние имаме своя принос тук-таме. Може да сте помощ, може да сте и спънка. Можем да сме част от решението, а можем да сме част от проблема. От нашето решение зависи коя страна ще подкрепим. 
Но какво означава първата стъпка? „Моля Те, разкрий ми се!” „Първата стъпка означава: „Аз съм в недоимък. Ти не си с мен, моля Те, ела при мен!” Какво означава втората стъпка? „Залей ме! Изпълни ме, проникни ме!” Това е стъпалото на изобилието, на излишъка. „Какво да правя с толкова много? Не мога да го побера в себе си. Трябва да го раздам на другите, инак ще се удавя.” Затова ние споделяме – това в съвсем конкретен смисъл означава проповядване. То е нещо толкова важно! И така идва третата стъпка. Защото ако имаш излишък си готов да споделяш, готов си да даваш. Това е тайната наука на обичта, на любовта. Повечето хора обичат от недоимък. Не им достига нещо, нуждаят се от нещо, затова искат да го намерят в другия човек. А великите души обичат, защото преливат; те имат толкова богатства, толкова съкровища, че се нуждаят от партньори, за да споделят. Това е тайната на любовта, можем да кажем. Недейте да обичате от липса – това няма да ви донесе желаното щастие и осъществяване. По-добре натрупайте имàнето на божествената любов и тогава ще можете да я споделяте с останалите. 
Разбира се, не можем да се месим в божествената подредба, но можем да изразим своята готовност: „Да, мой Господи, готов съм да Ти служа! Каквото искаш да свършиш чрез мен, ето ме!” Точно както Рупа Госвами, Санатана Госвами – те са били боговдъхновени от Чайтаня Махапрабху да извършат определени постижения. Били са упълномощени за това. По същия начин и вие можете да бъдете упълномощени, ако склоните да служите на божествената цел. А молитвата е пътят. Молитвата е пътят.
Въпрос на Лилаватар: Гурудев, тъй като умът ми има склонността да анализира и теоретизира, ако Кришна ти се разкрие, изпълни те и после споделиш, възможно ли е да чувстваш дори още по-голяма липса след това? 
Свами Тиртха: И да, и не. Защото се казва, че йогите са удовлетворени с това, което са постигнали; така че твоят йоги аспект би следвало да е доволен. Но преданите винаги се стремят да работят за въздигането на останалите. Точно както гопите чувстват милион пъти повече щастие ако доведат някой друг в досег с Кришна, вместо да Му се наслаждават самите те насаме. Ако няма на кого да се раздава прасадам, нашето предано сърце е разбито. Така че като йоги може да си много удовлетворен, но като бхакта няма проблем да си малко неудовлетворен. Защото ще чувстваш нуждата. 
Въпрос на Парамананда: Би ли препоръчал настроение, в което да се молим за благото на останалите, а също и подход?
Свами Тиртха: Моля ви, преминете през първите две стъпала; тогава ще добиете вярното настроение. Защото последователността си е последователност – тя е нещо важно. И ако правилно следваме процеса, необходимите нива ще дойдат, нужното настроение ще ни се разкрие. 
 
(следва продължение)

 



db54043eda8883e74c198779a242948d

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София)
 
(продължава от предишния петък)
 
„Предан: „Махарадж, как трябва да гледаме на различните животни, насекоми и дървета в дхама?” Шрила Шридхара Махарадж: Всички те изцяло са чинмая.” Чин е чит, мая е „направен от”. Така че те са съставени от съзнание. „Те не са по никакъв начин ограничени, но се представят и държат по определен начин.” Защото едно животно на материалното ниво е ограничено, обусловено. Но животното на духовното ниво не е ограничено. „Съществуват различни типове служене и те са напълно удовлетворени от собствената си равнина на служене. Следователно те пият най-блажени съкровени чувства и не желаят нищо друго. Напълно са удовлетворени в своята относителна позиция. Същото важи и за останалите раси: сакхя, ватсаля; всеки един усеща: „Това, което имам, е най-доброто. Придобих най-добрата позиция и не ме интересува никоя друга.” В шанта-раса е същото: има дървета и растения, пясък, множество животни и птици, но все пак между тях има качествени различия. Уддхава, най-възвишеният преданоотдаден в Дварака, жадува да се роди като тревица във Вриндавана. Така че съществуват качествени различния вътре в самата шанта-раса. В Дварака също присъства шанта-раса, но онзи, който притежава най-висшия тип сакхя-раса в Дварака копнее да служи в шанта-раса във Вриндавана след като веднъж е зърнал мъничко от атмосферата на типа служене, което се отдава там. Това показва, че дори най-извисеното нещо на дадено място все пак е в относителна позиция насред абсолютната подредба. Макар относителната позиция да е удовлетворителна на това място, абсолютната винаги я надхвърля; инак единството, свързаността с целостта биха били в крайна сметка разрушени и дезорганизирани.”[1]
Уддхава е много специален, много скъп предан на Кришна. Той е един от главните Му помощници и близки в Дварака, и изпитвал опасението, че Кришна ще изчезне. Затова все подтиквал Кришна: „Кажи ми отново кое е най-важното? Кажи го пак! Ти го каза преди на Арджуна, но кажи и на мен. Каква е тайната?” Тогава Кришна започнал да го обучава по подобен начин, както учел Арджуна в „Гита”. Разговорът им е включен в „Шримад Бхагаватам”, Единадесета Песен. Просто си представете да изпитвате този страх: „Може би моят възлюбен Бог ще изчезне, ще се оттегли от този свят” и Той потвърждава: „Да, ще си тръгна.” Това е много болезнено. Учението е дълго. Но малко по малко накрая достигате до разбирането, че Той ще си тръгне. Какво болезнено заключение! 
Раса, връзката на Уддхава с Кришна, се счита основно за сакхя или приятелство. Но той е в расабхаш, в смесена раса. При все това тази смес не е безвкусна, а съдържа още повече вкус. Има и капка мадхуря в нея. Той е много близък партньор на Кришна, но основно Му е приятел. Понякога се и грижи за Кришна, заемайки позицията на висшестоящ. Така че това е много разнообразна, много богата връзка.
Ала Уддхава има стремеж. Едни от най-известните му думи са: „Мечтая да съм растение, храст във Вриндавана.” Как така? Нима иска да се откаже от приятелството си с Бога, за да бъде някакъв храст? Как е възможно? „Аз разговарям с Него: „Хей, нима ще си тръгнеш?” и Той отвръща: „Да, ще си тръгна!” „Нима трябва да изоставя тази позиция, за да стана храст?” Каква тайна е скрита тук? Пасивният храст във Вриндавана е в по-висша позиция от активния приятел в Дравака. 
Всъщност неговата мечта не е да стане растение. Мечтата му е друга: „Защо искам да стана храст – и дори не във Вриндавана, а около Вриндавана, близо до Вриндавана. Защо? Защото някой път гопите ще минат оттам. И докато минават, знаете, когато някой върви се вдига прах. Така прахта, вдигнала се изпод нозете им, може да попадне върху моите листа.” Именно затова той иска да се роди като храст. Вие искате ли да се родите като храст следващия път? Но това е нещо много същностно, то не е шега. 
Мнозина искат да видят Кришна, Върховния Бог. Обаче Той се крие. Много често се крие; например когато пасе кравите или теленцата. Животните вървят напред, а Той и Баларам идват отзад. И какво се случва, докато минават животните? Те също вдигат прах. Този облак прах ще скрие Кришна от очите на тези, на които не достигат качества. Така че дори прахта може да е наш гуру във Вриндавана. Защото ако тази прах слегне, тя може да ни разкрие Кришна. 
Във всички многообразни раси всички различни практикуващи чувстват „това е най-доброто за мен”. „И така, погледът към Абсолюта е възможен от всяка една позиция. Макар всички слуги да са напълно удовлетворени от мястото, в което се намират, те осъзнават превъзходството на Вриндавана. Безпристрастното отсъждане винаги присъства и между относителното и абсолютното, абсолютното винаги държи първенство. Сарва-дхарман паритяджа. Абсолютната, с други думи „революционната” гледна точка стабилно се въздига над относителната или „законната” когато Кришна казва в „Бхагавад Гита” (18.66): „Просто изостави всякаква дхарма, всякакви съображения за обществени и религиозни задължения – дори онези, които самият Аз съм установил в различните писания и които описах тук в досегашните си напътствия към теб – просто напълно Ми се отдай.” Това се нарича духовна революция. „Изостави всички други разбирания и се отдай на Мен. „Навсякъде абсолютното съображение взима превес.”
 
(следва продължение) 
 
1. „Златната стълба”, Гл.2 “Пълно удовлетворение, абсолютна реализация” от Шрила Шридхар Махарадж

 



13043331_1752472541650976_5143168177877541463_n

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София)
 
(продължава от предишния петък)
 
„Веднъж запитах Прабхупада (Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Тхакура): „Шрила Рупа Госвами дава обяснение за раса-лила на Бог Баларама по един начин, а Шрила Санатана Госвами го описва по друг, а и двамата са получили напътствия от Махапрабху; откъде тогава идва тази разлика?” Моят Гурумахарадж отвърна: Защо Кришна е наричан Адхокшаджа? Адхокшаджа не може да бъде хармонизиран от нашия интелект. Това е ачинтя-бхеда-абхеда, невъобразима и едновременна еднаквост и различие. И двете обяснения може същевременно да са верни. Това е ачинтя, немислимо. Ачариите обясняват, че докато Баладева е изпълнявал раса-лила, Той всъщност е провеждал раса за Кришна в сърцето си. Външно изглежда, че Баладева пряко участва в забавления с гопите, но вътре в себе си Той прави така, че Кришна да се наслаждава на тази раса. Баладева сам по себе си не е наслаждаващият се.” Такива са хармонизиращите напътствия от по-висшите селения и този е начинът, по който ние следва да съгласуваме нещата.”[1]
Тук отново бе споменат определен метод. Ние обикновено сме обучени в логика – това е или черно, или бяло; или е нула, или едно. Как се нарича в компютърното програмиране? Двоична система. Много хора вярват единствено в двоичната система. Веднъж срещнах един програмист и той ми каза: „Допреди година вярвах само в двоичната система. Сега търся някаква духовност, вярвам в Бог.” Така че обичайната логика казва: или е така, или е иначе. Това е едностранчива логика, можем да кажем. Ала ние трябва да добавим многообразие в логиката: или това, или онова; а може би и двете; а може би нито едното. Трябва да добавим и още една възможност: „Не знаем”. Защото ако елиминираме чудесата, светът става много скучен. Затова оставете на Бог правото да има някои тайни. 
Ако виждаме противоположни мнения, можем да си речем, че никое от двете не е вярно. Например когато се казва, че Рамананда Рая е инкарнация на Лалита или Вишакха. „Как така? Нима те не могат да решат кой кой е?” И тогава според западния си начин на мислене можем да си кажем: „Те просто не знаят. Значи никое от двете не е вярно.” Докато източната гледна точка ще рече: „О, какво чудо! И двете становища са верни.” Или ако сме на средата между запада и изтока, ще се помислим: „Не знам как е, но е много красиво. Не го разбирам, но щом е казано така, значи е с двойна значимост. Не е обикновена инкарнация на една личност, а двойна. Значи е подчертано, още по-важно е!” Такава е философията ачинтя.
 В един смисъл можем да кажем, че например преди две хиляди години е имало повече чудеса в живота. Защото нашите научни изследвания доказаха, че някои чудеса не са чудеса, а просто липса на знание. Тогава можем да си помислим, че ако прилагаме този метод, в крайна сметка ще проумеем всичко. Но това е сигурният начин да изгубите вярата си. Точно както Бог Буда е казал, че „Изкуството е сигурен начин да изгубите съвършенството”. По същия начин можем да речем, че прилагането на този анализиращ метод ще погуби вярата. 
Разбира се, вяра не означава да сложите превръзка на очите си и да се чувствате в безопасност. Ала трябва да решим дали искаме да живеем в скучен свят или търсим чудесата. А в случай, че има някакво противоречие или разлика в мненията, ачинтя бхеда-абхеда е визията, която може да ни помогне да ги съвместим. Ачинтя значи „невъобразимо”, бхеда значи „сходство”, а абхеда означава „разлика”. Това е диалектичен подход към истината. Онова, което е невъзможно да бъде разбрано от мозъка, по-лесно може да се долови или почувства чрез вътрешния емоционален капацитет на човека. 
 
(следва продължение)
 
1. „Златната стълба” Глава 2 “Хармонизиране на напътствията от по-висшата област”, от Шрила Шридхар Махарадж

 



58374040_2318697494818644_9198414273955495936_n

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София)
 
(продължава от предишния петък)
 
Шрила Бхакти Валлабх Тиртха Махарадж казва: „Да повтаряш Харе Кришна мантра е като да сложиш на вратата си покана: „Моля Те, мой Господи, ела! Чакам Те!” Но когато Той поиска да влезе, нима затваряте вратата? Или не правите тутманик да Го нагостите? Щом сте Го поканили, бъдете подготвени, че Той ще дойде. Да се посрещат гости е цялостен ангажимент. Не е достатъчно просто да окачите една табела, а дверите ви да са затворени. Затова, ако изпълняваме духовните си практики, нека развием това настроение. Въпреки че през цялото ни образование, обучение и физически опит сме свикнали да прилагаме метода на научния анализ спрямо всичко, ето една много специална тема, в която цялата наука и знание корабокрушират. 
Шрила Шридхар Махарадж произхожда от браминско семейство, бил много образован човек. Когато срещнал бхактите си казал: „Ето нещо отвъд обхвата на интелекта. Затова ще използвам цялата си интелектуална сила да разбера това.” Така че има правилно приложение за всичките ни способности. Използвайте ума си, за да проумеете пределите на своя ум; достигнете ли това ниво, ще откриете своите скрити ресурси. Защото най-голямата сила на човека не е неговият интелект, нито мощта на мускулите му, нито страстта, която го тласка. Най-голямата сила на човека е вярата. Тя трябва да се прилага спрямо духовните теми. Нека чакаме и молим Кришна да се разкрие. Дори в мантруването това е верният подход. И в по-широк смисъл: в молитвите, в каквито и медитации да имаме, правилно е да чакаме вдъхновението. 
Има три нива, три стъпки, които можете да направите в своето мантруване. Нещо като три молитви или три копнежа, и можете да мантрувате последователно в това настроение. Първата стъпка е: „Моля Те, Господи, покажи ми лика си! Разкрий се! Аз съм тук и чакам, моля Те, разкрий ми се!” На второто стъпало, когато Той се разкрие, не бива да спирате, но се молете: „Облей ме! Моля Те, пропий ме! Отнеси ме! Вземи ме, проникни ме!” Но ако Той дойде и ви залее, не спирайте дотам. Защото тогава трябва да се приложи следващият принцип, който е споделянето, принципът на милостта. „Направи пътя на другите лек.” Нека не ви е достатъчно собственото ви спасение – макар че това е една основна мотивация за хората. Но не спирайте дотам, минете нататък, помагайте и на другите. Молете и Бога да им помага. И така: „Разкрий ми се!” „Изпълни ме!” и „Помогни на останалите!” Това добра медитация по време на мантруване ли е? Благодаря ви!
Това показва, че не ние сме тези, които го правят. Случва се според този принцип: чакайте божествената истина да ви споходи. Затова се казва, че като индивидуални търсачи не можем да постигнем това. Гоура Кишор Дас Бабаджи, трябва да сте чували за него, бил високо извисена духовна личност и мисля, че не можем да поставим под съмнение качеството на неговото мантруване. При все това понякога той се хвърлял в Ганг, искайки да се удави. Защото чувствал: „О, святото име не се появява на устните ми! То не се спуска над мен!” Това е вярното настроение – чакайте святото име да дойде при вас и тогава можете да отвърнете. Не се ли случва, не е нужно да скачате в Ганг. Ала стремете се да развиете настроението. Не се опитвайте да имитирате примера на великите, а се старайте да добиете настроението. 
 
(следва продължение)