Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 11.05.2017 сутрин, София)

(продължава от предишния петък)

„Със сигурност обаче тези невинни хора, които носят паланкина ти без възнаграждение, страдат от тази несправедливост. Те заслужават съжаление, защото ти си ги накарал да го носят насила. Това доказва твоята жестокост, въпреки че, заслепен от горделивостта си, ти се смяташ за защитник на гражданите. Това е смехотворно. Държиш се дотолкова глупаво, че сред мъдреците никой не би те почитал като велик човек.”[1]

Звучи като революция. „Смърт на царете! Да бъде демокрация, където никой не е експлоатиран!” Но съжалявам, скъпи мои, това не е XX век, защото историята не завършва с тези „равни права за всички” – не! Този стих завършва с „компанията на светците и мъдреците”. Така че всякакви видове противопоставяне и неразбирателства на материално ниво са се случвали епохи и епохи назад. Това не е съвременната политическа ситуация; тези опозиции ги има от векове. Обаче истината не е въпрос на гласуване. Тя съществува независимо от вашето мнение. Затова да се намери хармонията не означава да се заеме тази или онази страна. Да се намери хармонията означава да се стигне до по-висш синтез. Ако сте по-мъдри, ако имате по-извисено съзнание, много лесно ще намерите пътя към истината. А пътят на истината се нуждае от хора, които да вървят по него. Понякога може да си мислите, че си избирате пътя, но по-добре е да кажем, че пътят ни позовава.

Обаче познато ли ви е това чувство – да носите паланкин без да ви плащат? Познавате ли усещането? Вършите си работата, а възнаграждение няма. Това се случва и подобна несправедливост поражда страдание. Но скъпи мои братя и сестри, нима може да има несправедливост в която и да било справедлива кармична ситуация? Най-вероятно не. Всичко си има причина. Причина и смисъл; защо ни се случва и с каква цел? Може би днес трябва да нося паланкина без никакво заплащане, ала кой знае, може преди да съм бил цар, наслаждаващ се да го носят с паланкин. Така че няма как да знаем какво е било преди. И определено не искам да звуча като проповедник на религиозни идеи от типа: „И ти също можеш да станеш цар!” защото това не помага на ситуацията. „Днес страдаме, но ако променим системата ще се наслаждаваме” – стига, това е безсмислено. То е поредното ухапване на материалната илюзия – че можете да излекувате материалната болест чрез някакви други материални средства; безсмислено е.

Така че нищо не е несправедливо, при все това избавлението зависи от добрия късмет. Добрият късмет, иначе казано, е божествената милост. Мисля, че сега сте по-готови да приемете това.

(следва продължение)

[1] „Шримад Бхагаватам” 5.12.7

(от лекция на Свами Тиртха, 11.05.2017 сутрин, София)

(продължава от предишния петък)

„За съмненията си ще те попитам по-късно, а сега искам да разбера тези сложни напътствия, които ми даваш за това как да осъзная духовната си природа с помощта на мистичната йога. Моля те, повтори ги по-простичко, за да мога да ги проумея. Умът ми е вечно търсещ и аз жадувам яснота.

О, повелителю на йогийските сили, ти каза, че макар и да усещаме умора от движенията на тялото си, всъщност умората не съществува. Тя е просто нещо привидно. А също и че с подобни въпроси и отговори никой не може да достигне до разбиране за Абсолютната Истина. Това малко ме обърква.”[1]

Тук Шрила Прабхупад пояснява: „Формалните запитвания и отговори, касаещи телесни концепции, не съставляват знание за Абсолютната Истина. Знанието за Абсолютната Истина е доста различно от формалното разбиране за телесните болки и наслади. В „Бхагавад Гита” Бог Кришна казва на Арджуна, че страданията и удоволствията, изпитвани във връзка с тялото, са временни; те идват и си отиват. Човек не бива да се смущава от тях, а да ги търпи и да продължава да върви към духовна реализация.”[2]

Мисля, че това е съвсем уместно запитване: ако не схващаш нещо е по-добре да питаш, докато не се доближиш до някакво разбиране. Не можем да започнем даден процес от края, трябва да го започнем от началото, нали? Всяко дълго пътуване започва с първата стъпка. Най-напред трябва да разберем, че тук, в този светски живот, ние усещаме разграничения. Сетне се нуждаем от това запитване: как да постигнем съвършенство, което е отвъд ограниченията? Трябва да се храним с нектар, а не с боклук. Да мислим за Бога, вместо за материални неща.

„Джада Бхарата, който познаваше своята духовна природа, каза: „Чрез взаимодействията си различните проявления на материята се съединяват и образуват всевъзможни земни форми. Поради някаква причина тези форми ходят по земята и се наричат носачи на паланкина. Онези форми, които не се движат, са груби материални предмети, като например камъните. Във всички случаи материалните тела са направени от земя и камък под формата на глезени, прасци, колене, бедра, торс, гърло и глава. На раменете е поставен дървен паланкин и в него се намира така нареченият цар на Саувира. Тялото на царя е просто една шепа пръст, но в това тяло обитаваш ти, повелителю мой, въобразявайки си, че си царят на Саувира.”[3]

Можем да кажем, че това са направо оскърбителни думи – „Ти не си никакъв цар, а една буца от камъни и пръст”. Ако някой ти каже така, това е трудно за преглъщане. Защото обичайно когато си цар се обръщат към теб с много смирени слова и възхвали: „О, толкова си велик, толкова си прекрасен!”

Но в края на краищата можем да кажем, че елементите присъстват в състава на тялото ни. Например, земният елемент осигурява всичко, което поддържа тялото. Водният елемент осигурява всичко течно в тялото. Елементът огън осигурява храносмилателния огън, както и топлината, която имаме. Елементът въздух ни помага да дишаме, пък докато дишаме това означава, че живеем, че прана е с нас. А етерът прониква тази телесна конструкция със силата на живота. Така че всичко присъства – и отвътре, и отвън, и на практика е едно и също. В различни комбинации тук и там, например един е рус, друг е смугъл – но е едно и също.

Тогава къде е разликата? Щом всичко е комбинация на едно или друго, каква е разликата? Замисляли ли сте се някога за чушките? За мен това е тема на медитация от дълго време. Садиш едно, второ, трето семе в една и съща почва. И една чушка е сладка, друга е люта, а трета – свръх-люта. Макар да знаем, че всяко растение е просто трансформация на пръстта – нищо повече. Но как се получава тогава едната да е сладка, а другата – люта? Разбира се сега можете да извадите знанията си по биология и да речете: „Такава е генетичната структура на семето” и т.н… Но то е просто трансформация на пръстта. Кое прави една чушка сладка, а друга люта? Трябва да разберем онази фина същина, която различава едното от другото. Вашата коса е къдрава, а на друг дълга и права – кое създава разликата? Едно тяло е такова, а друго онакова – коя е фината същина, която прави разликата? Това многообразие, тази пъстрота се създават от душата, от онова индивидуално присъствие, което е невъзможно да бъде повторено – то е единствено в цялата вселена. И трябва да имаме очите да долавяме тази уникална същина. Не се удовлетворявайте от отраженията, търсете оригинала. Не се удовлетворявайте просто с просветлението, стремете се да намерите оногова, който е отвъд божествената светлина.

(следва продължение)

[1] „Шримад Бхагаватам” 5.12.3-4

[2] „Шримад Бхагаватам” 5.12.4 Пояснение

[3] „Шримад Бхагаватам” 5.12.5-6

(от лекция на Свами Тиртха, 11.05.2017 сутрин, София)

(продължава от предишния петък)

И така, Шрила Прабхупада казва в началото, че „Понеже Махарадж Рахугана все още се съмнявал, че е разбрал ясно, той помолил Джада Бхарата да повтори своите наставления и да осветли идеите, които не е успял да проумее.”

„Цар Рахугана каза: „О, най-възвишени, ти не се отличаваш от самия Върховен Бог. Под влиянието на истинската си същност, ти си се освободил от всички противоречия в шастрите. Изпълнен си с трансцендентално блаженство, но го криеш под облика на приятел на брамин. Поднасям ти най-дълбоките си почитания.

О ти, най-добър сред брамините, тялото ми е изпълнено с нечистотии, а зрението ми е замъглено от ухапването на змията на гордостта. Заради материалните си разбирания аз съм болен. Твоите напътствия са като нектар за мен, те са лекарството за моята треска и студената вода за измъчената ми от жажда душа.”[1]

Тук се описва състоянието на болен човек. Мои скъпи братя и сестри, ние всички страдаме от материалната болест. Цялото ни тяло е изпълнено с не особено чисти неща. Какво пък да говорим за ума. Толкова много храна-боклук има в него. Всички сме ухапани от гордостта и от фалшивите концепции на илюзията. Тя е като змия и тази змия върви заедно с една друга змия – нарича се Време и поглъща цялата Вселена. Горната ѝ челюст е бъдещето, долната ѝ челюст е миналото и тя просто изяжда всичко. Внимавайте със змиите! Освен това имате още една змия в тялото си – кундалини-шакти, чийто сили всички искат да събудят. Но внимавайте, трябва да сме много нащрек с тези змии. По-добре да почитаме една друга змия, служещата змия, осигуряваща ложе за Върховния Бог Вишну – Ананта, Ананта Шеша – безкрайната, безграничната, всеобхватната.

Тази концепция за безкрайността е много символична. Знаете, когато нещо се обрисува в образи, това е много символично и разкрива философията. Защото ние сме съвсем мънички, нали? А една от най-величествените и възвишени концепции, които човек може да си представи, е безкрайността. Ние едва ли можем да си въобразим как е възможно нещо да е безмерно. Нямаме и понятие за това. Математиката понякога говори нещичко за безкрайността или за несвършващата поредица от числа – че дори да стигнем до най-голямото число, пак можем да добавим още едно. Така че няма предел тази безмерна концепция за необятната, грамадна, никога не свършваща последователност. Това е едно от най-висшите разбирания, които можем да имаме – безкрайността и вечността. То е символизирано в космогонията и в нашата иконография от тази змия на вечността. И какво прави тя? Лежи под Бога. Толкова е лесно да се разбере – вечността е по-низша концепция, а личностният Бог е по-висша концепция. Вечността, или разбирането за безкрайността, служи на Всевишния – толкова просто е да се проумее! Затова по-добре да служим на тази концепция, понеже по този начин ставаме слуги на слугата.

А какво прави Бог Вишну на това змийско ложе? Отдъхва в божествена дрямка. Тук има много йога учители и практикуващи – йога-нидра е божествената дрямка. Йога-нидра не значи да заспиш. Йога-нидра е творчески сън, съзидателно състояние на съзнанието – когато сте свързани. Това е целта на йога-нидра – да постигнете тази връзка с божественото, божественият досег, който ще насити съзнанието ви с прекрасни, божествени мисли и чувства.

И когато Бог Вишну е рисуван по този начин, край Него има множество помощници, полубогове и различни същества – някои стоят край главата Му, а други край нозете. Ако пресмятаме как да дойдем по-близо до Бога, може да си речем, че е по-добре да сме до главата Му, нали? Той е толкова умен, може пък част от Неговата енергия да се отрази и върху нас. Обаче Лакшми Деви стои при лотосовите Му нозе. Тя не отива при главата, а винаги е в лотосовите нозе на Вишну, дори докато Той дреме. И може да си помислите: „О, да прегръщаш нозете на някого, пък бил той и Бог, е много низша позиция”. Но в Унгария имаме поговорка „Да хванеш нозете на Бога” – това е най-голямата сполука. Вие имате ли подобна поговорка?

Отговор: „Да хванеш Господ за шлифера.”

Свами Тиртха: Да, нещо такова. И така, ако сте задрямали – да задремеш не означава да спиш дълбоко, а просто да си отпуснат – и ако отворите очи какво ще попадне пред погледа ви? Ще видите собствените си крака, нали, както и тези, които са близо до тях. Затова трябва да бъдем слуги на слугите. Защото нашият Бог винаги наглежда Своите слуги. И затова имаме този красив израз „да се отдадеш в лотосовите нозе на Бога”. Защото когато и да отвори очи, първият Му поглед отива към нозете. И онези, които са около нозете Му, получават този поглед, даршан. Така че това е един начин да се намери лекарство за материалната болест.

(следва продължение)

[1] „Шримад Бхагаватам” 5.12.1-2

(от лекция на Свами Тиртха, 11.05.2017 сутрин, София)

Продължаваме да четем от „Бхагавата Пурана”. Пурана означава „древна”. Ала за нас това значи „вечна”. Древно не е нещо остаряло или излязло от мода. Древно означава докосване до вечността – валидно за миналото, полезно и за бъдещето. Затова без корени няма плодове. Нужни са ни дълбоките корени на дадена традиция, на дадена духовна приемственост, пък сетне можем да разгръщаме тези истини.

Съществуват множество Пурани. Например „Шива Пурана”, „Линга Пурана”, „Вишну Пурана”, „Агни Пурана” – безчет са. Но сред всички тях е избрана една, която е свързана с Бхагаван, с Всевишния. Разбира се, и всички останали са много полезни за своите специфични цели. Но за онези, които искат да разберат науката за Бога, „Бхагавата Пурана” е най-ползотворна. Обаче удовлетворява ли ви науката за Бога?

Кришна Прия: Не.

Свами Тиртха: Не ви удовлетворява, а въпреки това сте така усмихнати и сияещи! Науката в края на краищата кулминира в чувства. Ако познаваш нещо или някого, започваш да го цениш, нали? Разбира се, вярно и е обратното – започнеш ли да цениш нещо, започваш и да го опознаваш. Но понякога хората като че ли не харесват знанието, друг път изглежда не разбират любовта. Затова малко знание и малко чувства – това е най-добрата комбинация.

„Бхагавата Пурана” дава немалка доза знание и немалка доза любов. Затова тези, които искат да пият нектара на безсмъртието, трябва да се вглъбят надълбоко в „Бхагаватам”. Щом нещо е свързано с Бога, то е наситено и проникнато от Бога. Така можем да кажем, че това е вечната наука за Бога. А най-съществената ѝ част касае обмена – как преданите, верните на Бог Кришна се чувстват и Го следват. Това е най-важното – каква е мотивацията на предания. Какво е вдъхновението в сърцето на чистия светец? Много е интересно да се разбере, да се навлезе в тази тема: какво тласка чистия светец? Разберем ли това, разбрали сме почти всичко.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 10.05.2017 вечер, София)

(продължава от предишния петък)

Въпрос на Харибхакти: Възможно ли е за нас да познаем и видим Бога с това съзнание, което ни е дадено, щом дори бог Брахма в „Шримад Бхагаватам” обяснява на Нарада, че самият той не може да разбере Бога?

Свами Тиртха: Какво мога да кажа? Мисля, че това, което казваш, е много вярно, защото макар Всевишният да е съвсем близо до нас, ние се чувстваме много далеч от Него. Така че това не е въпрос на реална дистанция, а да го наречем на изкривено съзнание. Съвършенството е тук и сега. Ако не можем да го усетим тук, сега – тогава кога? Защо си мислите че утре ще съумеете да го направите? Ако не можем да се докоснем до божественото сега, ако не можем да застанем пред Бога и да се радваме на компанията Му – тогава кога? Защо утре да е по-добра възможност от днес?

Въпреки всичко, в повечето случаи това, което казваш, е съвсем валидно – че е трудно. Но ако сме внимателни, дори и да не виждаме Бога лице в лице, можем да виждаме знаците, които Го издават. Те ще ни разкрият всичко за Него. И това е нещо, което винаги можем да виждаме. Всеки ден виждате слънцето. Какво е слънцето? За нас слънцето е окото на Бога. Или виждате луната – това е Кришна Чандра, Гоура Чандра. Те са пълната луна на хоризонта на нашето среднощно небе. Така че има безброй начини да помним. Единствено са ни нужни очи, възприятие за това.

Това е много добре описано от Шрила Шридхара Махарадж. Веднъж го посетил един много добър предан; той седял самичък на верандата на своя храм. По онова време храмът бил заобиколен отвред от огромна зелена джунгла. Шридхара Махарадж просто медитирал, оглеждайки се из джунглата и казал: „Тук има толкова много неща, които ни напомнят за Чайтаня Махапрабху.” Ти виждаш само джунгла; той вижда Махапрабху.

Затова е казано: глупецът и мъдрецът гледат едно и също дърво, но не виждат едно и също дърво. Ето го животът като дърво, ние наблюдаваме живота. Но какво виждаме в него? Ограничения, страдания, смърт?  Или шанс за вечен живот, щастие, радост? Какво виждате? Нека сме реалисти – съществуват ограничения. Но нека сме и оптимисти – съществува по-висша реалност.

Така че отговарям: да, възможно е да виждаме Бога.

Веднъж Гурудев попита бхактите: „Искате ли да се срещнете с Шримати Радхарани?” О, всички отвърнаха: „Да, разбира се, разбира се!” и тогава той каза: „В 4:30[1] сутринта можете да Я срещнете в храма. Тя е тук на олтара.”

Така че ако искате нещо – направете малка жертва. Идвайте навреме.

[1] Часът на първото сутрешно арати, мангала арати

(от лекция на Свами Тиртха, 10.05.2017 вечер, София)

(продължава от предишния петък)

Можете да се отнасяте с ума като с враг или като с приятел. Ала едно е сигурно – умът е досущ като гладен дух. Той иска да яде, трябва да го храните. Каква храна ще му давате – това зависи от вас. Но тази храна ще има въздействие върху функционирането на вашия ум. Умът подбира. И не знам как е с вашия ум, но моят ум има наклонност към лошото, негативното. Винаги търси дефектите, винаги се стреми да намира грешки и какво ли не… Господи, колко ми е трудно!

Не бива да търсим грешки. Не бива да храним ума си с недостатъци. Не бива да го храним с лоши вести. Защото тогава лошите вести вече няма да са навън, а вътре. И тогава ще си имаме наистина лоша компания. Затова нека сме внимателни с храната за ума.

Но понеже умът ни тъй или инак е нужно да яде, трябва да му даваме нещо. И понеже трите главни функции на ума са генерирането на мисли, желания и чувства, трябва да му даваме супер-храна, веган.

Каква супер-храна има за първата функция на ума – мисленето? Да мислим за Бога, да мислим за Неговите качества.

Втората функция е волята. Мислете за пътя си вън от лабиринта – така супер-храната за волята е вашият личен план за спасение. Трябва да намерите мисията на живота си. Не бива да чакате другите да свършат тази работа, тя е ваша задача. Открийте своето призвание. Имайте програма за живота си: „Да, аз искам да си ида у дома, при Бога. Искам с цялата си воля да кажа „не” на илюзията и „да” на божествената реалност!” В древните християнски писания кръщението е описано много подробно. Когато някой искал да се присъедини към църквата, трябвало да каже мисля три пъти „Не!”, отричайки се от дявола. Така че използвайте силата на волята си, за да се разграничите от глупостта. Това е супер-храната за втората функция на ума – използвайте волевата си сила, за да се посветите на истината.

А каква супер-храна има за третата функция на ума – чувстването?

Отговор: Възпяване на светите имена.

Свами Тиртха: Да, но нека започнем с една по-простичка храна – състраданието. Или да се усещате самотни в духовно отношение, вън от божествената реалност. Тогава можете да изпитвате състрадание към другите.

Но в края на краищата, защо да не храним ума си с нектара на безсмъртието, амрита! Дайте ми амрита! Наскоро помолих Павитра Прабху да ми донесе малко сметана, за да я добавя към някаква напитка – горещ шоколад. Обаче тя беше с изтекла годност; тогава Павитра Прабху веднага каза: „Ще донеса нова, няма проблем.” Отвърнах: „Тук съм още само ден-два, няма нужда да купуваш.” Но тогава ме споходи мъничко просветление и рекох: „Не, не мога да понеса да живея два дни без нектар! Дай сметана.” Защо да търпим да живеем без този нектар, без тази супер-храна за душата, ако можем да се сдобием с нея. Божествените чувства са най-добрата храна за душата! Затова отглеждайте ги, пийте този нектар! Вие сте родени от океана от нектар. Такава е съдбата ви. Не се удовлетворявайте с нищо по-малко, родени сме да се радваме на нектара на безсмъртието! Не сме се родили тук, за да страдаме и да приключим със смърт. Не, родени сме, за да извървим пътя си и да се насладим на божествения нектар. Прекрасните, пълни с любов игри на Божествената Двойка – това е най-добрата храна, която да съзерцава умът. Този е начинът да откриете вътрешния си покой.

„Този необуздан ум е най-големия враг на живото същество. Ако човек го остави без надзор или му даде шанс, умът ще набира все повече и повече мощ и накрая ще победи. Въпреки своята ефимерност, той е много силен. Умът покрива истинската позиция на душата. О, царю, моля те, опитай се да го покориш, използвайки за оръжие служенето в лотосовите нозе на духовния учител и на Върховния Бог. Прави това изключително внимателно.”[1]

Това е начинът, това е методът. Яся деве пара бхактир/ ятха деве татха гурау/ тасяите катхита хй артхах/ пракашанте махатманах[2] – божественото величие се разкрива на онези, чиято вяра в духовния учител и в Бога е пълна, нерушима. Яся деве пара бхактир ятха деве татха гурау – ако имате пълна вяра каквато в Бога, такава същата и в духовния учител, тогава всички божествени тайни ще се разкрият пред вас. Пракаш – откровение.

(следва продължение)

[1] „Шримад Бхагаватам”, 5.11.17

[2] „Шветашватара Упанишад”, 6.23

(от лекция на Свами Тиртха, 10.05.2017 вечер, София)

(продължава от предишния петък)

„Скъпи ми царю Рахугана, докато обусловената душа приема материално тяло и не е свободна от замърсяването на материалното наслаждение, докато не покори шестте си врагове и не достигне до нивото на себереализацията чрез пробуждане на духовното си знание, тя трябва да скита сред различни места и различни форми на живот в този материален свят.

Самоотъждествяването на душата с ума е причината за всички нейни страдания в материалния свят. Докато живото същество не осъзнава този факт, то трябва да се примири с нещастното си състояние в материалното тяло и да броди из тази вселена, заемайки различни позиции. Тъй като умът е жертва на болести, скръб, илюзия, привързаност, алчност и вражди, той се обвързва с материалния свят и се чувства измамно близък с него.”[1]

И така, тук е описан този толкова стар познайник – умът. И както вчера, или беше онзи ден, най-сетне успяхме да определим къде изпитваме страданието, къде се случва това – а именно на умственото ниво – тук получаваме насоки за различните бичове, които притесняват ума: болест, скръб, илюзия, привързаност, алчност и враждебност. Има толкова много неща, които ни безпокоят. Например, в това отношение се споменават няколко фактора. Кое носи тревога на ума? Някои от тези фактори са телесните неудобства – да речем, когато сте жадни или гладни, лесно ставате раздразнителни. Когато сетивата са заситени, когато сте се наяли, сте в по-добро настроение. Именно затова правят тези бизнес-обеди. Защото след ядене сетивата са удовлетворени и можете по-лесно да постигнете целите си. Или ако не сте се наспали достатъчно – отново ставате по-лесно възбудими. Или когато в живота ви има някаква несигурност, когато сте неуверени в нещо – о, това причинява големи проблеми. Мисля, че то е най-големият проблем, защото другите неща можете да ги преодолеете, но това наистина ви разсипва силите.

Обаче всички тези неудобства можем да ги прилагаме в духовното израстване. Ако не спите, ако будувате, ще станете по-сензитивни. Ако не ядете, първо ще станете по-гневни, след това ще получите главоболие, ала сетне ще започнете да усещате прилив на енергия и отново ще станете по-чувствителни. Възприятието ви за обкръжението ще се промени. Така всички тези неудобства могат да доведат до много добър резултат – стига да ги прилагате по духовен начин. Лесно е да гладувате когато вие решите. „Толкова съм силен в своята отреченост, днес ще постя!” Но по-добре постете когато нямате храна, когато някой друг решава вместо вас дали да ви даде да ядете или не. Казвам ви, тогава е доста по-трудно.

Тъй или инак, можете да използвате тези неудобства за духовен растеж. И тогава малко по малко чрез този постепенен процес можете да намерите своя вътрешен покой. Тогава ставаме по-чувствителни за духовните истини и за божествената реалност, и може би се доближаваме до онзи блажен миг, когато онази реалност ще ни се разкрие.

(следва продължение)

[1] „Шримад Бхагаватам”, 5.11.15-16

(от лекция на Свами Тиртха, 10.05.2017 вечер, София)

(продължава от предишния петък)

„Има два вида кшетрагя – живото същество, както бе описано по-горе, и Върховният Бог, когото ще опишем както следва. Той е всепроникващата причина за сътворението. Той е самодостатъчен и напълно независим. Той може да бъде постигнат чрез слушане или чрез директна среща. Той е себеозарен и не е подвластен на раждане, смърт, старост или болести. Той е властелинът на всички полубогове, начело с Бог Брахма. Той се нарича Нараяна и е убежище за живите същества след унищожението на този материален свят. Той е изпълнен с всички съвършенства и е убежище за всичко материално, затова се нарича Вāсудева, Върховния Бог. Чрез собствената си енергия, Той присъства в сърцата на всички живи същества, точно както въздухът или жизнената сила е в телата на всички същества, били те подвижни или неподвижни. По този начин Той контролира тялото. Чрез частичното си проявление Върховният Бог влиза във всички тела и ги управлява.” [1]

И така, тялото е поле – полето на действието. И на него има двама актьори. Единият е истинското действащо лице, а другият е наблюдател. В един много красив стих в Упанишадите се казва, че има две птички на дървото. Тялото е сравнено с дърво, а сърцето се сравнява с главния клон на това дърво. И малката птичка, индивидуалната душа, живее в сърцето. Когато искате да кажете “аз”, не се пляскате по челото, а докосвате гръдта си. Нали; така че това е вашето място. Защото сърцето е главният клон, където живеете вие вътре в тялото. Обаче там не сте сами. Там има още някой – божието присъствие е там. Той е наблюдаващата птичка, другата птичка.

Птичката, която сте вие, е малко глупавичка. Ала другата птица е всемъдра – тя наблюдава всичките ви действия, знае бъдещето ви, познава миналото ви и ви дава нужните напътствия. Малката птичка е атман, голямата птица е парам-атман, Великата Душа. Или антариями, вътрешният водач. Толкова е хубаво – никога не сте сами, имате своя вътрешен водач.

Когато обичате някого, къде слагате този човек? В джоба си? В мислите си? Или в сърцето си? Къде е най-доброто място, където да уловите някого? Мисля, всички ще се съгласим, че това е сърцето. Така че нека развием привързаност към някой, който бездруго вече е там – а именно Божието присъствие. Защото посредством любяща свързаност с това божествено присъствие в сърцето ви, ще долавяте посланията му по-точно. По този начин по-лесно ще общувате с този върховен познавач на вашето минало, настояще и бъдеще.

Тук са споменати някои аспекти и характеристики на Всевишния – като например, че е всепроникващ, причина на творението, самоозарен, сам за себе си. Много е трудно да се опише. Защото как можете да опишете този, който е всичко? Той е толкова отвъд човешкото разбиране и въображение. Ние сме ограничени, така че как бихме могли да обхванем безграничното? За щастие Безграничният не е ограничен в това да се разкрие на ограниченото. Така ли е? Може аз да съм ограничен, но Той не е. И е способен да разкрие каквото си пожелае. Затова се молим: „О, мой Господи, моля те, отстрани това сияние! Искам да видя Теб, лице в лице. Заслепен съм от Твоето сияние. Моля Те, покажи ми се такъв, какъвто си!” Това се нарича просветление – когато виждате, когато усещате Божието присъствие по такъв начин.

Въпрос на Кришна Прия: Казахте, че душата действа, а Свръхдушата наблюдава. Мислех, че всъщност душата също може да наблюдава делата на фалшивото его, подбудени от гуните, и чрез такова наблюдение да се сдобива с опит, както Джада Бхарата в тази история.

Свами Тиртха: Възможно е.

Въпрос: А защо тогава казахте, че душата е глупава, като тя е сат-чид-ананда?

Свами Тиртха: Добре, не е глупава, а малко глупавичка. Защо, защо, защо? Защото иска да се наслаждава на плодовете от дървото. И си мисли: „О, мога да се оправям и без този наблюдател, няма да Му обръщам особено внимание. Ето ги плодовете, за какво ми е притрябвал водач? Мога да се справя и самичка.” Това се нарича изкривено съзнание – прекалено съсредоточаване върху външните обекти, без да се взимат под внимание божествените тайни. Обаче е казано, че докато се стремите да берете плодовете на дървото, а те са смесени – някои са сладки, други са горчиви, а трети са горчиво-сладки – това е нивото на действията и последиците: карма, резултати, гуни, и т.н. Ала само щом индивидуалната душа насочи вниманието си към вътрешния си водач, с цялото страдание е приключено. Така че докато не сте изградили тази жива и любяща връзка със своя вътрешен водач, сте си малко глупавички. Макар че изначално, ако сте в своето пречистено съзнание, всичките ви духовни качества са проявени. Тях ги има. Тоест не е нужно да добавяме нищо, единствено трябва да махнем онова, което препречва божествената ни визия.

(следва продължение)

[1] „Шримад Бхагаватам”, 5.11.13-14

(от лекция на Свами Тиртха, 10.05.2017 вечер, София)

(продължава от предишния петък)

 „Индивидуалната душа, лишена от Кришна съзнание, има многобройни идеи и дейности, породени в ума от външната енергия. Те съществуват от незапомнени времена. Понякога се проявяват в будно състояние или по време на сън, но при дълбок сън (безсъзнание) или транс те изчезват. Онзи, който е постигнал освобождение в този живот, може ясно да види всичко това.”[1]

И така, това са четирите различни нива на съзнание. Древната традиция, древната мъдрост на йога описва човешката структура по множество различни начини. Първото състояние на съзнанието ни е будното състояние – когато сетивата са насочени навън. Второто състояние на съзнанието е по време на сън – когато функциите на сетивата са насочени навътре. Затова виждате сънища, това е състоянието на сънуване. Третото е когато спите, но не сънувате. Казват, че в това състояние се свързвате с каузалното ниво на реалността, с една по-висша сфера на вдъхновение. И накрая четвъртото състояние се нарича „четвъртото състояние” – то е духовното.

Това са различните нива, различните методи, по които работи нашето съзнание. Казват, че когато заспивате, напускате тялото си. А когато се пробуждате от сън се връщате в тялото – в добрия случай. За късмет, всичко това работи по прецизна система, така че няма как като заспите някой друг да влезе във вашето тяло, а пък вие да заемете нечие друго тяло. Затова, когато се събудите казвате: „Ох, как добре се наспах!” Това е изключително странно, че макар да сте извън тялото, все пак помните нещо, нали? Това означава, че вашата идентичност не се променя, остава незасегната. „Наспах се!” Макар че докато сте спали, сте чувствали: „Аз летя!” или „Плувам в океана”. Не сте знаели, че спите.

Ако постигнем освободено състояние на съзнанието, тогава виждаме как то функционира на всички тези различни нива. Такова постижение се нарича дживан-мукта – да си освободен още приживе. Макар да живееш тук, постигнал си съвършенство. Мисля, че на всички ни се нрави такова състояние. Но не съм сигурен, че всички сме готови да платим цената за постигането му.

Харесва ли ви свободата? Мисля, че всички харесваме свободата. А радвате ли се на пълна свобода? Не особено. Ето ви цел: харесва ни нещо, но не го притежаваме. Затова трябва да сме внимателни в това отношение и да разберем правилно какво е свободата. Защото обикновено когато хората се мислят за свободни, те всъщност са тласкани от невидими фактори. Така че свободата е много висша концепция. И да ви издам една малка тайна: върховната свобода е пълната отдаденост. (силен шум от клаксони отвън) Да, и сега не чухте нищо. Такава е природата на тайните, съжалявам.

(следва продължение)

[1] „Шримад Бхагаватам”, 5.11.12

(от лекция на Свами Тиртха, 10.05.2017 вечер, София)

(продължава от предишния петък)

„Съществуват пет сетива за действие и пет сетива за постигане на познание. Съществува също така и фалшивото его. По този начин разумът разполага с единадесет елемента, за да може да функционира. О, герою! Обектите на сетивата (като звук и допир), органичните процеси (като отделителните функции), различните видове тела и характер, обществото, приятелството и т.н. се считат от мъдреците за поле на дейността за функциите на ума.

Звукът, допирът, формата, вкусът и мирисът са обект на петте познавателни сетива. Говорът, осезанието, движението, отделянето и сексът са обект на сетивата за действие. Освен това съществува и още едно възприятие, чрез което мислим: „Ето това е моето тяло, моята общност, това е моето семейство, моят народ и т.н.” Тази единадесета функция, присъща на ума, се нарича фалшиво его. Според някои философи това е дванадесетата функция и нейното поле на дейност е тялото.

Към материалните причини за всички промени в този свят се отнасят физическите елементи, природата, която е първопричина за всичко, културата, съдбата и факторът време. Задвижени от тези материални причини, единадесетте функции приемат стотици нови функции, а сетне хиляди и дори милиони. Ала всички тези преобразувания не стават автоматично, само чрез комбинации на различни елементи. Не, те се осъществяват под ръководството на Върховния Бог.”[1]

И така, това е описание на системата, с която разполагаме. Какво трябва да разберем: има някакви материални, външни обекти, и чрез добиващите информация сетива ние влизаме в досег с тях. А посредством активните сетивни органи отвръщаме на импулса, на информацията, която ни достига. После нещо се случва в интелекта. И накрая всичко това води до съответните последици. Така че съществува градация между всички тези нива. Едното е материята, другото са сетивните органи, третото е реакцията на интелектуалните способности и накрая е душата.

В началото има само една стъпка пред вас – например взимате някакво материално решение. И тогава нещата започват да се разрастват, досущ като лавина. От комбинацията и действията на всички тези мънички елементи, накрая се стига до бедствие. Заплетена мрежа от милиони последствия.

(следва продължение)

[1] „Шримад Бхагаватам”, 5.11.9-11