Calendar

May 2019
M T W T F S S
« Apr    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  



Български issues

огънят

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София)

(продължава от предишния петък) 

Някои предани имат предпочитания всред различните неща, които поднасят. А вашето предпочитание какво е? Има 64 елемента на приношение. Да споменем няколко: когато встъпвате в храма и звъните с камбанката – това е един вид служене, приношение. После когато влезете и се поклоните – това е друг начин да изразим настроението си на служене към Него. Или като пеем молитвите, мантрите, бхаджаните си – това е друг тип служене. Сетне, да се поднасят 16-те елемента на обожание – като храна, дрехи, накити, благоухания, огън, вода – това също е част от служенето. Ако пуснете няколко стотинки в кутията за дарения – това е още един вид приношение. Или пък ако донесете цветя в израз на любовта си.

И така, кое е вашето предпочитание сред тези 64 елемента?

Отговор: Посветеността.

Манджари: Цветята.

Свами Тиртха: Колко хубаво! Такова простичко изражение!

Гиридхари: Не мога да разбера въпроса. Ако един родител има пет деца, това е все едно да го питаш кое му е най-скъпо?

Свами Тиртха: Добре отбелязано. Но аз не питам върховния Отец: „Какво е предпочитанието ти, татко мой?”, а питам себе си какво аз предпочитам. Защото дори и най-незначителното приношение, дадено от сърце и душа, е много свидно за Него. И ти си прав, не бива да правим разграничения. Каквото Му се нрави, трябва да го правим. Всъщност всичко това са Негови предпочитания. Кришна съвсем ясно обяснява в „Шримад Бхагаватам”, Дванадесета Песен, какъв е вкусът Му. Но внимавайте, защото Той дава дълъг списък! Има едно много хубаво: че по принцип всеки ден, но ако не поне на дните Екадаши, трябва да организираме театрални пиеси и драматични мюзикъли за Него. Списъкът е дълъг.

Но някои бхакти казват, че самите те имат предпочитания. Някои харесват гхи лампите. Защото знаете, като поднасяш гхи лампата и Кришна стои зад танцуващите пламъци е прекрасно! Това е начин да се доближим, да зърнем истинската реалност.

Мога ли да ви споделя нещо лично? Аз също си имам предпочитание от този дълъг списък. Има едно нещо в списъка; Кришна казва: „Дай Ми това, дай Ми онова. И трябва да ми поднесеш също това, което ти самият най-много харесваш!” Това е моето предпочитание, защото именно то прави всичко толкова лично. Ако харесвам нещо, трябва да го споделя с моя скъп приятел. Но уви, „Аз също имам дълъг списък. Харесвам толкова много неща! Затова трябва да имаме големи храмове и ашрами, за да съхраняваме нещата, които харесвам, за да мога да Му ги поднасям. Животът е толкова сложен!”

Но встрани от шегата, това е нещо съществено. Дайте на Него това, което на вас ви харесва! А обикновено ние какво харесваме? Харесваме цветя – добре, можем да Му дадем. Харесваме храна – добре, можем да Му дадем и това! Харесваме децата си – можете да Му ги посветите! Харесвате съпругите и съпрузите си – обаче недейте да предлагате партньорите си на Бога когато се карате с тях, когато не ги харесвате. „Върви при Бога си! Не те искам тук, тръгвай за храма!” Предложете ги когато ги харесвате. „О, скъпа моя, скъпи мой, харесвам те толкова много! Моля те, удовлетвори нашия Бог”. А има и още едно нещо, което обичаме повече от мед – кое е то?

Рамвиджай: Парите.

Свами Тиртха: Парите са по-сладки от мед! Щом ги харесвате, най-добрата им употреба е за Него. Защото ако днес дадете една монетка, в този живот ще получите десет, какво да говорим за следващия живот? Казвам ви, това е най-добрата инвестиция. Когато давате за правилната цел, за най-добрата цел, те се увеличават.

Това е точно както ти спомена, че не можем да изберем между децата си кое обичаме най-много, защото обичаме всички. Веднъж един човек запитал майка с трима сина – плюс бащата, четвърти: „Как успяваш да разделиш любовта си между всички тях?” А тя отвърнала: „Знаеш ли, то е тъкмо обратното – не се дели, а се умножава!” По същия начин, ако разделите богатството си с Бога, то не намалява, а расте. Каквото и богатство да притежавате.

Но освен синовете и дъщерите си, освен партньорите си, освен банковата си сметка има още нещо, което харесваме дори още повече. Какво е то?

Рамвиджай: Самите себе си!

Свами Тиртха: Да! Всички ние харесваме себе си! Щом харесвате себе си – предложете се! Кришна казва: „Дай Ми това, което ти харесваш!” И това е начин да се доближим до върховната реалност. То не е прашинка. Не е облак илюзия. Не, това е път към реалността.

(следва продължение)

 

 



light-1097599_960_720

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София)

(продължава от предишния петък) 

Как и къде да намерим реалността? Светите учители казват: „Не отделяйте твърде много внимание на външния свят! Стремете се да медитирате повече!” „Медитация? Това е прекалено пасивно! И какъв е резултатът от тази медитация? Повтаряне на мантри? Пеене на песни в гореща храмова стая? Единственият резултат, който съвсем ясно усещам е потта! Кръв, пот и сълзи.” Или може би отначало чувствате само потта. Но ако бхаджанът е истински, сълзите също ще дойдат. Това е нашата реалност. Когато не е просто физическата топлина, а един различен тип енергия.

Животът е енергия. Ако нещо е живо, то се движи, расте, черпи и отдава енергия. Където има движение, където има признаци на живот, там можем да доловим реалността.

Така че, за да открием своята реалност, трябва да приложим верния метод. И просто се опитайте да възприемете визията на Шрила Шридхара Махарадж – че основата е съзнанието. Онова, което ни се струва толкова реално е само леко трептене в тази атмосфера от съзнание. Ако имате една свещ и тя е запалена, погледнато през пламъка ѝ всичко отзад сякаш танцува. Разбира се, може да се опитвате да го обяснявате чрез науките физика и оптика. Но забравете, това не е реално! Там всичко танцува – има танц, има скрита поезия.

За да намерите реалността приложете правилния метод. Дори една проста свещица може да докаже нереалността на материалните неща. Но ние използваме лампи в свещените си приношения към нашите божества. Знаете всички различни елементи, които поднасяме на Бога – благоухания, вода, огън, парче плат, цветя и т.н. Толкова е красиво! Това е начин да изразим благодарността си, своята дълбока медитация и настроението си на служене към Него: „Цялата тази красота идва от Теб и Ти я заслужаваш.”

И трябва да добавя – всички тези приношения не са прах във въздуха, те са реални. Защото са оттеглени от материалната, светска сфера и са свързани с Върховния. Това е огромна трансформация. Всъщност е жертва. Дефиницията за жертва е, че нещо е извадено от ежедневния си контекст и чрез този процес на предлагане е свързано, дадено, поднесено на Бога, на божествеността – то не е за нас, то е за Него. Така че дори една проста, мъничка свещ може да ни даде урок по реалност. Ако виждаме как образът зад светлината на свещта танцува, това намеква, че нещо е нереално и че има нещо, което би трябвало да е реално.

Но какво се случва като поднасяте гхи лампа на Кришна? Всъщност в стари времена, когато в храмовете не е имало електрически крушки, използвали гхи лампа или камфорова лампа, за да покажат муртите. Когато хората се събирали в светая светих, било тъмно, скришно и муртите не се виждали, затова свещенослужители използвали фитили и парченца камфор, които дават силна светлина и това бил начинът да покажат олтара на хората наоколо. Така тази светлина се използвала, за да могат хората да видят Бога. Но тогава възникнал голям догматичен проблем. Как можем да поднасяме нещо, щом сами го ползваме? Жертвата трябва да се въздаде на Бога, а не за да служи на самите нас да виждаме. Как можем да се наслаждаваме или облагодетелстваме от приношение, което е за Него? Разбирате ли проблема? Затова решили: „Добре, ще поднасяме две лампи – една като жертва за Него и друга за нас, за да можем да Го виждаме.” Така че има ли въпрос, има и отговор. По този начин не се облагодетелствате от приношението, но от едната лампа можете да се възползвате, а другата можете да поднесете пряко в служба Нему.

(следва продължение)

 



hand-with-sand

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София)

Ще четем от книгата на Шрила Шридхара Махарадж „Златната стълба” – стълбата, която ни отвежда от настоящата ни позиция до най-висшето възможно ниво на съществуване. И тя е направена от злато, това възвисяване е златно. Първата глава се нарича „Съзнателното небе”.

„Изначалната субстанция е духът, душата, съзнанието, а материята е част от тази съзнателна същност, от тази съзнателна субстанция. Не е така, че материята е сътворила съзнанието, но тя се намира в една част от съзнанието. Съзнанието е безгранично и всичко се намира в този океан. Някъде има лед, някъде има мъх, някъде желязо – всички тези различни концепции се намират в този океан. Но съзнанието е всичко на всичко, и всичко е подслонено в него. Точно както виждате късчета облаци в небето или безброй прашинки из въздуха, по същия начин и материалната концепция е някъде там из небето на съзнанието. Това е небе – съзнателното небе – и някъде из него има разпокъсани облаци и прашинки. Не виждате въздуха, но прашецът е в него! Не виждате небето – същинския етер – но облаците са в него! Така че основата е съзнанието, а вътре в него намираме тук-там облаци и прашинки.

Дарвин и други предполагат, че съзнанието първоначално е произтекло от материалните елементи, но моят отговор на това е: „Произход от вкаменелостта? Разбийте това на пух и прах, и утвърдете духовната безграничност!” Всичко е духовно: концепцията за вкаменелостта е една от безбройните концепции всред духовната равнина. Съзнанието е в основата и в него съществуват развити позиции и градации: бхур, бхувар, свар, маха, джана, тапа, сатя, брахмалока всички тези различни нива на материалното творение – а когато се добави и служенето, то се разгръща още по-обширно. Сладостната структура започва от точката, в която към съзнанието се добави служене. Служенето може да основе една красива столица, една красива държава. Тя съществува, единствено трябва да почувствате това, да влезете и да поемете определеното ви служене. Ще усетите: „Това е домът ми! Това място, тази служба са ми толкова близки. Завърнах се вкъщи.” Това е вродената способност или същност, присъщата съкровена природа – сварупа – която понастоящем е покрита с невежество, с неразбиране.[1]

Тук се споменава нещо много важно: че не материята е изначалният и първичен източник, от който се е разгърнало всичко; а по-скоро и материята, и всяко материално преживяване, което имаме, са просто като малки прашинки във въздуха. Пътувайки насам, спрях на едно място и изневиделица се появи огромен облак. Толкова огромен, че изпитах усещането, че трябва да бягам, понеже се приближаваше с такава сила. А виждате, Шрила Шридхара Махарадж казва: „Това е просто една фалшива концепция във въздуха.” Така че не забравяйте, живеем в свят на опитност. И понякога преживяванията са много мощни, изглеждат съвсем реални! „Толкова съм щастлив!” Но това е всъщност малко прашец във въздуха. Или „Толкова съм потиснат!” Поредният облак в небето. Какво означава това – че не е истинско. На практика повечето от нещата, които преживяваме, не са реални.

Тогава къде е реалността? Нима трябва да живеем в увеселителен парк, който ни прави повърхностно щастливи? Или да взимаме някакви хапчета, за да подпомогнем промяната на съзнанието си? Съжалявам, това е просто една химическа ананда – то не е истинско. Тогава къде е истината? Какво е реалността? Ако осъзнаем, че всичко, което вярваме за толкова стабилно и реално, изцяло е фалш, може да се почувстваме малко объркани. Губиш контрол, не можеш да задържиш нещата, те сякаш се изплъзват между пръстите ти. Какво можем да сторим? Опитваме се да ги сграбчим още по-силно. Сигурен съм, че всички сте били на морския бряг. Като гребнете пясък и пробвате да го задържите в юмрука си, какво се случва? Той започва да изтича, ако е сух. И колкото повече го стискате, толкова повече изтича! Същото е и с всички останали преживявания, които имаме. Когато чувстваме, че губим нещо, стремим се да се вкопчим още по-силно в него. А това е сигурният начин да го изгубим напълно. Напълно.

Но тогава как и къде да намерим реалността?

 

(следва продължение)

[1] „Златната стълба” от Шрила Шридхара Махарадж, Гл. 1

 



10169420_10201668406414902_809619139_n

(от лекция на Свами Тиртха, 11.01.2013, сутрин, София)

 „Благодарение на добродетелта на истинското познание, смирените мъдреци гледат с еднакви очи на учен и благороден брахмана, на крава, слон, куче и кучеядец”.[1]

И така, смиреният мъдрец, заради истинското си знание, ще има равноправна визия. Ние често искаме да определим докъде сме стигнали в духовния живот. Можете точно да го разберете по това доколко цените останалите. Дали имам равноправно, умиротворено, еднакво виждане или не? Защото всички обекти, които наблюдаваме, са различни – като например куче, слон, брамин или човек от низша каста. Формата е различна, но скритата същина е една.

Така че ако искате да проумеете позицията си, просто разгледайте отношението си. И винаги се стремете да гледате надалеч. Трябва да сме независими от предпочитанията на материалните си сетива. Но можем да сторим това единствено ако имаме божествено, трансцендентално мерило.

Имаме важна работа да вършим тук, в живота като цяло. А също и специално тук, в ашрама – трябва да помагаме на хората да идват все по-близо до духовните си идеали. Ала можем да сторим това само ако и ние самите сме се доближили до духовните си идеали. Веднъж Шрила Прабхупада казал: „Вместо множество резолюции, дискусии, събрания и какво ли не… просто мантрувайте, мантрувайте повече!”

И така, знаете метода, знаете целта, знаете също и настоящите условия; стремете се да събирате тези три аспекта все по-близо един до друг. Не в смисъл да принизявате идеалите си, а по-скоро да въздигате сегашните си условия. Старайте се да действате така, че плановете и желанията на Кришна да се проявяват.

Въпрос на Манджари: Възможно ли е да се намесим и да попречим на волята на Кришна да се прояви?

Свами Тиртха: Ако сте достатъчно могъщи. Има такива, които контролират плановете на Кришна. Но основно трябва да помагаме на хората да разбират, че съществува Върховен Бог и преди всичко трябва да Му се покоряваме. По-малките детайли може да дойдат и по-късно.

В нашите шастри се казва, че пеейки някои мантри, можете да добиете благословиите на Върховния. Така че това е възможно. Особено ако пеем за другите. Разбира се, не искам да компрометирам по-висшите аспекти на маха-мантрата, например – че тя трябва да бъде възпявана за Тяхно щастие, не за наше собствено благо. Какъв е дългът на предания? Да не препятства делата на Кришна. Но дори да се опитвате да поставяте препятствия, Той е достатъчно умен да ги избягва.

Моля ви, продължавайте със своето служене! Бъдете силни в посветеността си и задълбочавайте убежденията си, достигайте до все по-осъществено ниво на нашите красиви идеали. Израствайте в предаността! А каквото имаме, нека се стремим да го поднесем за удовлетворение на Махапрабху тук. Не се главозамайвайте от различни измерения на успеха в цифри. Не вярвайте на това. Винаги търсете по-дълбоката същина.

Разбира се, хубаво усещане е да сме повече хора заедно, но трябва да сме достатъчно решителни да продължаваме с духовната си практика дори никой да не ни обръща внимание. Обаче знаете ли, аз губя силата си. Преди няколко години казах на един предан, че съм готов да продължа, ако ще всички да си тръгнат. Но да губиш сили означава все повече и повече да зависиш от другите. Така че може някои от вас да си мислят, че вие зависите от мен, но е тъкмо обратното. Аз завися от вас. Това е като раса танц. Кой след кого тича? Тъй или инак, тичаме един след друг.

Затова моля ви, помагайте ми да осъществявам наследеното от моите учители. Това е един път на трансформация. Нямаме кой знае каква свобода в това отношение; трябва да култивираме каквото сме получили. Великите казват: „Ако дойдеш с мен, и аз ще вървя с теб!”

 

[1] „Бхагавад Гита” 5.18

 



Sanatan Goswami

(от лекция на Свами Тиртха, 10.01.2013, вечер, София)

(продължава от предишния петък) 

Веднъж един бедняк отишъл при един светец. Светецът бил Санатан Госвами, един от шестимата изтъкнати последователи на Чайтаня Махапрабху. Беднякът знаел, че този свят човек притежава философския камък. Знаете, това е специален камък, който може да превръща практически всичко в злато. Човекът си мислел: „Намирам се в такава нужда. Ако имам богатство, ще мога да оправя живота си и да съм щастлив.” Затова отишъл при Санатан Госвами и казал: „О, Госвамиджи, страдам от толкова дълго време, а чух, че ти имаш този камък. Наистина ли го имаш?” „Да, имам го.” „Знаеш ли, иска ми се да сложа край на мизерията си – може ли да го получа?” „Да, можеш да го получиш”. Нашият човек леко се изненадал: „Как! Нима мога да го получа? Много хубаво! А къде да го намеря?” „Ами, иди ей там, дето съм изхвърлил боклука и порови – ще го намериш”. Човекът се втурнал натам, поровил малко и открил камъка. Бил много щастлив и се прибрал у дома, притежавайки най-сетне ключа към успеха. „Вече ще бъда богат! Вече ще бъда щастлив!”

Но после започнал да мисли: „Чакай малко, ако Санатан Госвами държи този толкова скъпоценен камък на боклука – а това не е място за такова съкровище – значи трябва да има нещо много по-безценно! Щом той това хвърля на боклука, не мога да си представя какво ли съкровище притежава.” Не успял да мигне цяла нощ. Бил изпълнен с очаквания и фантазии: „Какво ли е?” И тъй, на сутринта се върнал при светеца. Думата госвами означава „господар на сетивата”, това е титла на аскетите в ордена на отречението; тяхното основно задължение е да се посвещават на божествени занимания – медитация, изучаване и божествен екстаз. И така, Санатан Госвами си седял под дървото, дълбоко вглъбен в медитация. Нашият човек пристигнал много въодушевен и казал: „Госвамиджи!” „О, много хубаво, че идваш, синко – щастлив ли си?” „Връщам ти камъка! Не ми е нужен вече! Щом го държиш на боклука, значи имаш нещо по-ценно! Така е, нали?” Санатан Госвами отвърнал: „Да, разбира се, че имам нещо много по-ценно от някакъв си глупав философски камък!” Човекът попитал: „Може ли да го получа?” Санатан Госвами отвърнал: „Да, можеш да го получиш!” „При какви условия?” „Трябва да хвърлиш камъка в реката.” Представете си да сте на мястото на човека – държите в ръка ключа към мечтите си, а трябва да го захвърлите?! Нима това не е като сянката, която ви казва: „Спри! Нима трябва да рискувам? Може да заложа всичко, а да няма печалба! Кой знае какво има той?” Но този човек бил достатъчно смел, отишъл до реката и го хвърлил. После се върнал при Санатан Госвами и рекъл: „Направих го! Сега къде е твоето съкровище?” и тогава Санатан Госвами казал: Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна Кришна, Харе Харе, Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе. И нашият приятел бил много щастлив.

Знаете, в нашата традиция има някои чудотворни елементи. Единият е вълшебната крава. Но нейният капацитет, макар и много продуктивен, все пак е ограничен. По колко мляко на ден дава една добра крава? Добрата крава дава 30 литра мляко дневно. 30 литра – това е близо до максимума. Обаче кама-дхену, вълшебната крава, може да дава неограничено количество мляко – колкото поискате! В това отношение нейният капацитет е безграничен. Само че тя не може да даде капучино – дава само мляко. Така че в това отношение пък е ограничена. След това има и този философски камък. И каква е природата на този камък? Той може да превръща желязото в злато. Не е, че като кравата може да произвежда повече мляко и този камък да произвежда повече желязо – не, той може да промени качеството на онова, до което се докосва, от желязото може да направи злато. Но не може, да речем, да направи диаманти от желязото. Така че също има ограничение.

Но това не е последното магично нещо в нашата традиция. Имаме и вълшебно дърво. Това е калпатару, сбъдващото желанията дърво. То не само произвежда мляко и още мляко, не просто превръща едно нещо в друго; но може да изпълни мечтите ви, вашите желания. Каквото поискате, то може да го създаде. Ако гладни се случи да седите под сбъдващо желанията дърво и кажете: „Толкова съм гладен! Да имаше една хубава закуска!” тя ще дойде. Така че може да опитате. Сядайте под различни дървета. Въпросът ви е как да разпознаете? Ако закуската ви се появи, това е било сбъдващо желанията дърво. И така, за това дърво ограниченията са дори още по-малко. Но и то е много незначително, в сравнение с вълшебната сила на святото име. Защото то е нещо божествено, което напълно ще ви удовлетвори. Въпросът не е от невярващ да станеш вярващ. Не това е голямата промяна. За това не са ви нужни нито кама-дхену, нито магически камък, нито калпатару. Това не е кой знае какво. Голямата промяна е когато от по-общ вярващ се превърнеш в човек, който обича Бога в екстаз. Това е голямата промяна. И тя се осъществява от божествения философски камък на святото име. Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна Кришна, Харе Харе, Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе.

 



Apr

11

palms

(от лекция на Свами Тиртха, 10.01.2013, вечер, София)

(продължава от предишния петък)

Въпрос: Бих искал да попитам дали вярата е функция на свободната ни воля или тя също е предопределена.

Свами Тиртха: Обикновено хората казват, че вярата е дар. А всъщност дарът идва от някого, не се образува в джобовете ви, някой ви го дава. Откъде идва вярата? В „Бхагавад Гита” е описано: „Вярата идва от общуването със светците, от святата компания”. Ако общуваме със свети хора, ще съберем вяра. Ако общуваме с пияници, и ние ще се пропием. Така че избирайте компанията си. Ала веднъж встъпим ли в тази божествена компания, мисля, че със свободната ни воля е свършено. Защо? Защото този събор на светците, тази божествена атмосфера е толкова сладостна, че не можем да се отърсим. Толкова е пленително. Нима това е свободна воля – да не можеш да се отърсиш от нещо? Не е! Но щастливи ли сме в подобна ситуация? Да! С радост сме готови да скочим в този… бих го нарекъл океан от нектар, и то наистина е така.

Човешките същества обикновено имат съвсем ограничена свободна воля и обичайно нещата не се случват по начина, по който хората като цяло си мислят и чувстват, че би трябвало да действа свободната воля: „Аз мога да реша дали да съм цар или просяк”. Не, не можеш! В „Шримад Бхагаватам” е казано, например, че съдбата на гопите е изписана на челата им. Това означава, че тяхната съдба е предопределена. Голяма част от нашата съдба също е написана на челата ни или на други места по тялото ни. Например дланите. Какво пише там? Вглеждали ли сте се? Какво всъщност виждате на дланите си?

Ямуна: Мрежа от линии.

Свами Тиртха: Виждате ли някакви символи, някакви букви? Виждате ли “M”? Две „М” са изписани на двете ви длани – какво значи това? В действителност, написано е на латински, за да може всеки да го разбере, независимо от националност, език и култура. Това е memento mori – „помни смъртта”. Дадени са ни две ръце – да помним, че ще отминем. Ние всички ще отминем. Така че живейте, помнейки това. То не е някакво страховито очакване, не – това е реалността. Затова трябва да живеем по такъв начин, че да си отидем с лекота.

Обаче знаете, че междувременно изпитваме някои трудности. Кармата отвръща на удара. Затова хората с голямо желание ходят на обучения за освобождаване от кармата в рамките на един съботно-неделен курс. „Дайте ми бърз и лесен метод за освобождение!” Макар че ние също разполагаме с метод, който променя съдбата ви, променя дори линиите на дланите ви. Съвсем просто е. Трябва да пляскате с ръце по време на бхаджана бхаджан е когато пеем и пляскаме. Това ще промени линиите на дланите ви. Ще промени съдбата ви. Най-добрият, най-бърз и най-лесен метод да „изтриете кармата си” е този.

Хората обикновено харесват скъпите уикенд обучения. Така че ако искате и да платите, може да пуснете малко дарение в кутията. Тогава и материалната ви заблуда също ще бъде удовлетворена. „Да! Толкова е скъпо, че със сигурност е истинско.” Защото сме толкова глупави. Ако нещо е безплатно смятаме, че няма стойност.

 

(следва продължение)

 

 



960

(от лекция на Свами Тиртха, 10.01.2013, вечер, София)

(продължава от предишния петък) 

Въпрос на Ядунатх: Мнозина от нас се питат: „Това мои идеи ли са или са идеи на Бога” по отношение на предстоящото? Как да познаем?

Свами Тиртха: Ако не се случи, значи е било ваша идея. Мисля, че не е нужно да довършвам изречението. Втората половина можете да си я добавите. Затова бъдете умни! Понякога животът поставя много сложни въпроси. Как да преценим? Как да видим Бога? Не е чак толкова сложно. Ако нещо се осъществи, станало е заради Него. Разбира се, знаем, че участват и някои други играчи, но най-общо можем да кажем, че е благодарение на Него. Защо? Защото нищо не е независимо от божественото наблюдение.

Но разбира се, това е само един теоретичен принцип. Той не кара сърцата ни да политат. „О, всичко идва от Бога! Значи и всичките ми страдания идват от Бога” – не, не казвайте така! Защото, както говорихме, вярата не е самоизтезание. Не, тя е щастливият път на освобождението. Защо? Защото само едно нещо можем да изгубим в този процес – оковите си.

Коментар: Понякога човек е много упорит и не знае кога да спре. Преди да разбере кое е Негова идея и кое не е, той се инати много.

Свами Тиртха: Да, така е – пробвайте до три пъти. Ако и на третия път не стане… Но въпросът Ви е много уместен. Трябва да сме решителни. Надявам се да не ме разбирате погрешно. Веднъж една двойка предани ми каза: „Ние имаме желание за син.” След година време ги попитах: „Какво стана?“ а те отвърнаха: „Ами, опитахме веднъж, но не се получи!” Така че поне три пъти. Може и да стане.

Въпрос: Дефиницията за вяра в Библията – не мога точно да я цитирам – е „Знание за неща, които не можеш да видиш”. От тази гледна точка твърдата убеденост е много близо до знанието. Каква е разликата между тях, ако има такава?

Свами Тиртха: Много добър въпрос, благодаря Ви. Знанието е теория. Убедеността е реализация. Това е малко странна дума, реализация. Какво значи? Смисълът, осъществяването на реализацията е, че тази истина става ваша. Тя е ваше лично виждане, ваше лично усещане, ваше лично преживяване.

Така че каква е разликата между светските вярвания и тази увереност, или между знанието и убедеността? Материалният свят се опира на сетивната опитност. Затова хората казват: „Вярвам, ако видя”. Защото принадлежат на визуалната култура, така да се каже „Като видя, ще повярвам”. А какъв е подходът на духовния човек? „Ако вярвам, ще видя”. То е тъкмо обратното. Давам възможност на по-висшата реалност да ми се разкрие, ако вярвам. Ако аз имам връзка с по-висшата реалност, ще видя и няма да имам съмнения в това.

Истинската вяра не е някаква интелектуална заигравка. Тя не е в глава, тя е по-близо до нас – в сърцата ни. Защото интелигентността може да ни отведе само до предела на материалния океан. Но не може да ни преведе до оттатъшната страна на този океан. Знанието е част от саттва-гуна, то е свързано със саттва-гуна. А тази гуна може да ни доведе само до освобождението – не повече. Ако искаме да продължим нататък, трябва да приложим различен метод. И този различен метод е вярата, като отношение към върховната реалност. Това е нещо много фино. Много е лесно да се разклати или съсипе нечия вяра. Но ако вярата ни не бъде поставена на изпитание, не знаем колко е силна.

 

(следва продължение)

 



They (1)

(от лекция на Свами Тиртха, 10.01.2013, вечер, София)

(продължава от предишния петък) 

Непоклатима увереност – какво е това? Това е нещо, което никога няма да се промени. Като се замислите, ще видите тонове неща, които се променят около вас и във вас. Ако се вгледате в огледалото, не разпознавате шестнадесетгодишното момче или момиче. Просто си е отишло, променили сте се – имам предвид, телесната ви структура се е променила. Къде е младостта ви? Къде са вашите идеали? Когато сме млади, имаме толкова красиви идеали: „Да, ние ще променим света!” някой имал ли е такова разбиране по онова време? Да, всички сме го имали! А в последствие какво открихте? „Не успях да променя свята. Не успях да променя дори себе си.” Тогава отново вдигаме и двете си ръце: „Отказвам се, Господи!” И ще започне да се случва чудо.

И така, непоклатима увереност означава нещо, което никога не се променя. Лесно е да се каже, но ако прегледате списъка с нещата, в които сте убедени, ако прегледате списъка с идеалите си – колко от тях не са се променили за последните десет години? Колко не са се променили за последната една година? Колко не са се променили за последната седмица? Този свят преминава през постоянна трансформация; вие също. При все това има нещо зад, отвъд всички тези преживявания, което казва „Аз съм”, което казва „Ти си”. Това са окончателните сентенции на духовното търсене. „Аз съм” и „Ти си”. Но трябва да се запитаме кой го казва. Дълго време си мислим: „Аз казвам, че аз съм. Аз съм центърът на света.” Но всъщност тези думи са на Бога. Той казва: „Аз съм”. Тогава какво остава за вас? Вие съществувате единствено, ако Той каже: „Ти си, вие сте”. Така че „Аз съм” е резервирано за Бога. А „Ти си” също е милостиво възклицание от Негова страна.

Ето как можем да свържем интелигентността си, ума си, вярата си с Върховния – ако се стремим да навлизаме все по-надълбоко в това красиво царство на вярата, ако се опитваме да потърсим корена на битието. А коренът на битието на практика не е нищо друго, освен срещата на Божествената Красота и Любов. Това е изворът на всичко. Всичко останало произтича от тази среща. Точно както децата – те идват от срещата на бащата и майката. Така всичко идва от срещата на Божествената Красота и Любов – това са Кришна и Радха. Защото Кришна е върховната Красота, а Радха е върховната Любов, затова тяхното единение кара всичко останало да се прояви.

Това е нещо много високо над нас. Въпреки всичко трябва да свържем интелигентността си с него. Ала това не е окончателният начин да се подходи към нещо по-висше. Правилният метод е чрез вярата – а тя е мистично преживяване. Защото нещо ще ни бъде разкрито, неочаквано. Шрила Шридхара Махарадж казва: „Пътеките на Кришна са изпълнени с чудеса”. Затова гответе се за чудеса. Чудесата съществуват само за тези, които са готови.

И още веднъж стиха за божественото търсене: „Когато интелигентността, умът, вярата и подслонът на човека са установени във Върховния, той изцяло се пречиства от съмнение чрез пълно знание и така върви право по пътя на освобождението.[1] 

 (следва продължение) 

[1] „Бхагавад Гита”, 5.17

 



Golden!

(от лекция на Свами Тиртха, 10.01.2013, вечер, София)

(продължава от предишния петък) 

Да поговорим ли малко за вярата? И така, какво е вяра? Ако вярата е някакво вярване – понеже не знаем нещо, затова го вярваме – това е надежда. Безнадеждно се надяваме, в повечето случаи се надяваме нещата да тръгнат на добре, но обикновено не си мръдваме пръста за това.

Вярата, обаче, е активен принцип. Така че ако искаме да навлезем в дълбочина – какво е истинска вяра – ще разберем, че всички различни теологии ни казват „Вяра е да приемаш Божията воля”. Това вече звучи по-сериозно, нали? Не е просто мое вярване, моя надежда, а нещо свише. Ако искаме да конкретизираме малко повече, в нашата традиция вярата се дефинира по следния начин: „Вяра е твърдата убеденост, че служейки на Кришна, цялото останало служене е извършено.” Това означава, че като служиш на Бога, изпълняваш всичките си други задължения. Въпреки че имаме множество задължения – към семейството си, към тялото си, към данъчните служби и т.н. Имаме много различни задължения. Как да осъществим всичките? Плюс това сме задължени на древните мъдреци, на вечните благодетели на света, на практика на всички учители, които са ни учили как да пишем и да четем – край няма! И на практическо, и на мистично ниво сме задължени много повече, отколкото ако сме взели заем от банката. Защото заема от банката вероятно можете да изплатите в течение на живота си. Но този дълг не може да се изплати и за много животи. Затова вяра означава, че служейки на Бога, изплащаме всичките си дългове, извършваме всичките си задължения.

Но моля ви, утре да не изтърсите това на вашите началници: „Скъпи шефе, днес не мисля да работя, защото съм служил на Бога.” Така че недейте да злоупотребявате с това. Но се стремете да разберете по-дълбоките нива на вярата – вяра е, че служейки на Бога, на практика можем да служим на всички. Защото не само човешкото тяло се сравнява с дърво, Богът също е сравнен с едно вселенско дърво. Всичките му листа, цветове и плодове сме ние – всички различни живи същества. И ако поливаме вода в корените на това дърво, цялото дърво ще процъфтява. Така и ако посвещаваме служенето си на Бога, тогава чрез корените Му, чрез Неговата система, нашето дребно незначително служене, малките капчици вода, които можем да дадем, ще достигнат до всеки, до цялото творение пропорционално. Ако се опитвате да поливате плодовете и цветовете, дървото ще загине. Затова по-нататък в „Гита” се препоръчва да потърсите корените на битието и да вложите служенето си там.

И така, това е друга дефиниция за вяра – „Служейки на корена, можеш да служиш на всички.” Удовлетворени ли сте от това определение? Да спрем ли изследването си дотук, без да навлизаме в по-дълбоките и по-висши недра на духовната наука? Или да продължим? Не бива да спираме своето търсене. Това не е шега. Защо аз понякога се шегувам? Просто, за да ви покажа, че често имаме съмнения и искаме да спрем насред пътя. Когато нашата сянка ни казва: „Накъде си се затичал толкова бързо?” Когато обстоятелствата или собствената ви вътрешна слабост казват: „Я по-полека!” Ала недейте да спирате своето търсене, продължавайте, защото това божествено знание е безкрайно. Влизаме в една стая и безброй стаи ни очакват.

И така, следващата дефиниция за вяра, която е малко по-смайваща, е: „Вяра е онова щастие, което извличате от вечно-нарастващото духовно блаженство от срещата на Радха и Кришна”. Звучи различно, а? Това не е вярване, не са нашите умствено конструкции, а нещо божествено. И основната природа на вярата, дефинирана по този начин, е блаженство. Не е страдание, не е изтезание, а блаженство. И каква е характеристиката на това духовно блаженство? То нараства. Не е нещо застояло. А какъв е източникът му? Единението на Божествената Двойка – ако Красотата и Любовта се срещнат, това донася щастие на всичките им следовници. Само си представете: ако Божествената Красота и Божествената Любов се срещнат – това е изригване. Това е Златният Аватар, досущ като златен вулкан. Това е много висш тип дефиниция за вяра – духовно блаженство, произтичащо от Бога и Неговата лила.

Но това е малко трудно определение. Едва ли ще го помните утре. Затова, ако мога да ви помогна да обобщим в една дефиниция, която включва всичко в себе си: „Вярата е убеденост, достигната чрез любов”. Съгласни ли сте? „Вяра е онази дълбока убеденост в сърцата ни, до която достигаме чрез любов”. В това кратко изречение е описано всичко. Вярата според тази дефиниция не е вярване, не е нещо, което не знам. Напротив, то е нещо, което дълбоко знам, дълбоко чувствам в най-съкровената си същност! Затова ом означава „да”. Ако има някакво значение на ом, това е „да, онова, което търсите, съществува”. Във вашите храмове как казват ом? „Амин”, но смисълът е същият. „Да, онова, което търсите, съществува”. Това е дълбока увереност, че „моят дом, моят подслон съществува”. Как можем да постигнем тази непоклатима увереност? Методът също е описан тук – чрез любов. Не материална, а духовна любов.

 

(следва продължение)

 

 



thirst

(от лекция на Свами Тиртха, 10.01.2013, вечер, София)

Много съм щастлив да съм тук заедно с вас. За мен е чест, че сте отделили време и сте си направили труда да дойдете, и съм сигурен, че нашият Бог много цени усилията ви. Много има какво да се каже, но дори повече е невъзможното за изказване. А което не можем да изречем с думи е много лесно да бъде изразено чрез емоционално наситени думи – тоест чрез божествена песен.

Затова моля ви, позволете ми да цитирам няколко стиха от божественото писание „Бхагавад Гита”. През последните дни разговаряхме за съвършенството на действието, а всъщност най-добрата и висша дейност е да възславяме Бога заедно чрез святото име. Това поставя началото на много фина и много въздействаща промяна в живота ни. Божествената енергия влиза в нашето съзнание и започваме да използваме устните си с различна цел от дотогава. Функцията на ушите ни също се променя и вместо да слушаме новините от света и да повтаряме тази незначителна материална информация, ставаме способни да обръщаме внимание на божествения звук. А това мощно трансформира цялата ни система. До този момент все сме търсили независимо щастие и удовлетворение, ала при все това винаги сме се чувствали незавършени. Все сме търсили удобства, но винаги сме се усещали не на място. Но сега, благодарение на тази промяна, започвате да се вслушвате в божественото послание и ненадейно чувствате: „Удовлетворен съм. Независимо дали имам нещо или го нямам, аз съм удовлетворен.” Тази промяна е като повратна точка, а всички се нуждаем от такава повратна точка в живота си. Затова нека си помагаме един на друг да си позволим това да се случи – от себичния си егоизъм да стигнем до истинския си аз.

И така, четем от Пета Глава на „Бхагавад Гита”, наречена „Карма-йога – действие в Кришна съзнание”: „Когато интелигентността, умът, вярата и убежището на човека са във Върховния, той изцяло се пречиства от съмнения чрез съвършено знание и поема по пътя на освобождението.”[1]

Това е начинът да се избавим от погрешните разбирания, въпреки че е много трудно да се долови истината. Все пак, ако вниманието, вярата и интелигентността ни са насочени към Бога, тази промяна започва. Не е завършена, но започва.

Коя е най-важната част от човешкото същество? Как мислите?

Отговори: Душата, сърцето.

Свами Тиртха: Душата, сърцето – да, правилно. Веднъж попитах един младеж и той посочи различна част от тялото си като най-важна. Но знаете, тези неща се променят от време на време. И накрая, след известно обмисляне, достигаме до вътрешния си аз. А него откриваме тук, в гръдта. Ето къде живеем вътре в тялото. Тялото е като дърво, а сърцето е като главния клон на това дърво. А на дървото живеят две птички. Едната сте вие, опитвайки се да вкусвате различните плодове на това дърво. Колко пъти се случва да намерим сладки плодове? Много пъти, но все са дребнички, като боровинки. А намирали ли сте кисели плодове, или пък горчиви? За беда те са по-едри, като дини. Уви, този материален свят е устроен така – малко сладост и много горчивина. Значи тази малка птичка, ние, се опитваме да се наслаждаваме на плодовете от действията си. И сме много заети да се наслаждаваме на тези плодове, въпреки че са кисели и горчиви, и само понякога сладки. Обаче на клона на това дърво стои и друга птица, и наблюдава. Това е присъствието на Кришна в нашето сърце. Тази Свръхдуша е наблюдателят, вашият вътрешен водач, готов да осигури всички необходими условия, които са ви нужни за просветление. И добрите, и лошите преживявания идват под божествен надзор. Така че нищо не е независимо от божественото наблюдение. Това е лесно да се приеме, когато ни спохожда нещо хубаво: „О, най-сетне Господ разпозна моето величие!” Но когато ни сполита някаква трудност, нещо неочаквано, ние въставаме. Например, навестява ни някакво страдание, някаква болест – какъв е първият ни въпрос? „Защо?” Но трябва да помним, че въпросът „Защо?” не е одобрен сред духовните запитвания. „Защо аз? Защо не ти?” – това е неправилен въпрос. Имаме и много други въпроси. Но нека по-добре опитаме да съсредоточим ума, интелигентността, знанието и вярата си в Бога.

(следва продължение)

[1] „Бхагавад Гита”, 5.17