Български issues

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2018 сутрин, София)

(продължава от предишния петък)

Мога ли да ви дам един пример за връзка на дълбоко, наистина дълбоко предано приятелство?

Преди в Нандафалва – мнозина от вас са били там – имахме една малка храмова стая; това беше единствената стая, която можехме да ползваме и за спане. Така че денем беше място за обожание, а нощем – за дрямка. Сега ще ви разкажа още една история. Спяхме съвсем близо един до друг, като сардини: първото място беше за Джанардан Прабху, втори беше Кришнананда и всички останали се нареждаха нататък. Една нощ се събудих и що да видя? Растенията Туласи бяха на една хубава здрава малка масичка точно под прозореца. И аз видях най-младия от нас посред нощ да стъпва на тази масичка, опитвайки се да отвори прозореца. Беше в сомнамбулски транс. Искаше да отвори прозореца, за да излезе навън. Казах му: „Хей, Прабху! Не натам, върни се в спалния си чувал.” И той се върна в спалния чувал. Само си представете, ако ашрамът беше на десетия етаж!

Но какво исках да ви разкажа за истинското приятелство: един от нашите бхакти вероятно беше сънувал лош сън, кошмар. Той внезапно се събуди посред нощ, а аз пак не спях, така че що да видя? Той скочи с вик и незабавно сграбчи ръката на своя приятел, на своя брат-бхакта, крещейки името му. Тогава разбрах, че приятелството им е истинско. За мен това е стандартът на преданото приятелство. Когато се стреснеш от кошмар, незабавно да хванеш ръката на своя брат и да извикаш името му. Не името на Бога, не своето име, не името на кошмара си, а името на своя другар. Мисля, че можем да приемем това за истинска връзка. Това е естествен поток, първата ти мисъл.

(следва продължение)



(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2018 сутрин, София)

(продължава от предишния петък)

Добре, разбрахме, че съществува приятелството като взаимовръзка между човешките същества. Понякога със своите добри страни, друг път със своите недостатъци, но го има. Но какво да кажем за божествените, за духовните връзки на приятелство? Сега това е нашата тема. Както казахме, истинският приятел харесва това, което харесвате и вие, харесва всичко свързано с вас. И вие също харесвате всичко свързано с него. „Каква хубава жълта дреха. И аз искам да имам такава!” Така че споделяне: „Каквото ти имаш, и аз искам да го имам, и определено искам да ти дам това, което аз имам.”

Веднъж един духовен брат на Гурудев му даде дарение. Той също беше санняси като Гурудев, и Гурудев му каза: „Не, как мога да приема дарение от монах?! Не мога да приема дарение от теб.” Тогава неговият приятел отвърна: „Не, не, трябва да го приемеш, понеже знам, че ще е на много добро място в твоя джоб. Дори да си купиш сладолед с него, много по-добре ще е да е у теб, отколкото у мен.” Виждате ли какъв приятелски обмен! Не официален, а приятелски. Каквото имам аз, ти също го имаш. Докато за мен има чапати, и за теб ще има чапати. Много красиво!

„Има примери за приятелска обич и извън пределите на Вриндавана. Когато синовете на Панду, предвождани от Махараджа Юдхищхира, видели Кришна на бойното поле Курукшетра в четириръката Му форма, държащ раковина, диск, боздуган и лотосов цвят, те напълно забравили себе си и потънали в океан от нектарно щастие. Това показва как синовете на Панду – цар Юдхищхира, Бхима, Арджуна, Накула и Сахадева – били в плен на приятелската обич към Кришна.”[1]

Тук виждаме случай, когато Кришна запалва огъня на чувствата на приятелска преданост.

„Понякога приятелската обич може да бъде предизвикана от различните имена, форми, атрибути и трансцендентални качества. Например, красивите дрехи на Кришна, здравото Му и силно тяло, благоприятните знаци по снагата Му, различните езици, които знае, изключителните Му учения в „Бхагавад Гита“, необикновената Му гениалност във всички области, Неговото знание и опит, милостта Му, благородството Му, поведението Му като любим, интелигентността Му, снизходителността Му, това, че привлича всички хора, богатството и щастието Му – всичко това предизвиква у предания приятелска любов.”

Така че има много неща, които ни примамват да бъдем омаяни от този Кришна. И където и да видим признаци на истинско духовно приятелство, ние сме готови да го почитаме, да му се възхищаваме. Защото това е нещо истинско.

(следва продължение)

[1] „Нектара на предаността“, Гл. 41



(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2018 сутрин, София)

(продължава от предишния петък)

Знаете, добрият приятел, истинският приятел, е ваш втори аз. Но как да го намерим в духовния живот? Да имаш втори аз – това как се нарича в психологията? Алтер его, шизофрения? Има различни названия, но това е като пробив, като чип в съзнанието ни, в нашата самоличност. Нима това е вашият приятел!? Обикновено такава втора самоличност е ваш враг. А големият проблем е когато по-слабото ви его и фалшивото ви его се борят помежду си. Къде тогава е истинската ви самоличност?

Но тъй или инак, как можете да намерите този истински приятел? Кой е ваш втори аз? Най-напред, вие самите трябва да станете себе си. Тогава, ако познавате себе си, ще сте способни да разпознаете и другия на духовна основа.

А лошият приятел е досущ като ваша сянка – винаги ви следва докато сте в светлината. Когато вече не сте в светлината, той няма да ви следва. Трябва ли ви такъв приятел? По-добре да имаме истински приятели, които са наш втори аз.

Приятелство също така означава споделяне на притежания и на принципи, идеали. О, какво качествено разбиране за приятелство! То не е, че просто пием заедно. Но споделяме едни и същи принципи и споделяме каквото имаме. Много възвишена връзка!

И така, приятелството е отношение. То не е чувство, защото чувствата идват и си отиват; то е визия: имам приятелско благоразположение към живота. Какъв е съветът в „Гита“: „Превърни ума си в свой приятел, не във враг.”[1] Така че да се сприятеляваш – това е практика. А ако умът ви стане ваш втори аз, това означава, че той вече ви е добър приятел. Ключът тук е контролът; ако умът ви е контролиран, той е добър приятел; инак може да бъде враг.

И знаете, отново и отново се появяват поговорки по отношение на приятелството. Чух една нова немска поговорка, касаеща унгарците, която не е много благосклонна, но си заслужава да се замислим върху нея: „Ако имаш приятел унгарец, нямаш нужда от врагове.“ Когато за първи път я чух, бях леко обиден. Нима трябва да имаме такова виждане? По-добре да обърнем нещата: ако имаш враг унгарец, нямаш нужда от приятели. Защото добрият враг е съкровище. Не можеш да имаш истински спор или благородна кавга със слабохарактерен човек. Защото ако другият е рицар, ти също си принуден да се държиш като рицар. Не можеш да се държиш като убиец. Затова добрият враг е нещо много скъпоценно. И затова ние толкова харесваме ума си, защото той е добър враг. Винаги му идват нови и нови идеи.

Баладев: Има и друга поговорка: „Аз сам ще се пазя от враговете си, но Господи, моля те, пази ме от приятелите ми!”

Свами Тиртха: Така е – независимо дали са унгарци или не.

(следва продължение)

[1] „Бхагавад Гита“ 6.5



(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2018 сутрин, София)

(продължава от предишния петък)

Днес продължаваме да изучаваме различните взаимоотношения с Бога. В една от творбите на Бхактивинода Тхакура… виждате, нашите ачарии са готови да пишат литературни творби; не само теоретични трактати, но и неща, на които се наслаждавате, докато ги четете. Защо? Защото по този начин посланието ще ви достигне по-лесно.

И така, в тази творба има едно място, където преданите се събират заедно, за да беседват. И има един въпрос: „Бихте ли разказали по-подробно за различните взаимоотношения с Всевишния?“ Тогава лекторът почти пада в несвяст. Той започва да трепери и казва: „Да! Това е най-добрият сред най-добрите въпроси!” Така че независимо дали сте слушатели или лектори, ако темата е за отношенията с Бога, позволено ви е да затрептите мъничко. Затова сега преминаваме към следващата глава, така да се каже, тоест към следващата фаза в преданото служене.

Тук в идващите глави Рупа Госвами описва някои детайли, някои нюанси на предаността. Например, говори за различните фактори, които подбуждат и провокират преданото служене към Кришна. И раздялата, той говори за раздялата. И просто за да вземем една перличка от него: „Когато преданият е напълно влюбен във Всевишния, може да се появят следните симптоми заради чувството на раздяла с Бога: трескавост, отслабване, безсъние, безстрастие, летаргия, болест, лудост, безсъзнание и понякога смърт.“[1]

Да изглеждаш болен, луд и т.н. – това са най-висшите признаци в екстаза на предаността, когато имате чувството, че умирате в раздялата. Той напред говори за раздялата, а след това заговаря за срещата. Но сега няма да разглеждаме тези глави, защото ще затрептите прекалено силно. По скоро ще преминем към „Приятелската преданост“, към приятелството като начин на духовни взаимоотношения.

„Когато отдаденият е постоянно установен в предано служене и чрез различните признаци на екстаза е развил зрял вкус на братство в отношенията си с Всевишния, чувствата му се наричат приятелска любов към Бога. Вдъхновение за приятелската любов към Бога е самият Бог. Когато човек постигне освобождение и открие вечните си взаимоотношения с Всевишния, самият Бог дава тласък на задълбочаването и усилването на приятелската любов. Вечните спътници на Бога във Вриндавана са описали това по следния начин: „Бог Хари, чийто тен на кожата наподобява скъпоценния камък индранила, чиято усмивка е красива като цветето кунда, чиято дреха е жълта като златистия есенен листак, чиято гръд е украсена с гирлянди от цветя и който постоянно свири на флейтата си – този враг на демона Агха вечно привлича сърцата ни, разхождайки се из Вриндавана.”[2]

Ако имате приятел, той се превръща във ваш идеал, нали? Ако той тръгне надясно, вие също тръгвате надясно. Ако обича сладолед, отивате с него за сладолед. А ако той стане бхакта, вие също ставате бхакти. Защото приятелите винаги вървят заедно.

(следва продължение)

[1] „Нектара на предаността“, Гл. 38

[2] „Нектара на предаността“, Гл. 41



(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2018 сутрин, София)

Да принадлежиш към дадена традиция означава да знаеш нещо съществено. Това не е някакво повърхностно присъединяване, а реална убеденост. Фундаменталните истини на нашата вяра са много значими, понеже ни дават пътеводните насоки в живота. Бхактивинода Тхакура казва: „Кристално-чиста преданост; способност да се съчетават ежедневните задължения с висшите идеали; и състрадателна благожелателност спрямо другите живи същества – това са трите най-важни фактора, каймакът на напътствията за тези, които действително търсят истината.” Каймакът – най-доброто от най-доброто.

Много съм щастлив, че идвам във вашата страна. По този начин можем да добием поне мъничко разбиране за раса. Защото каймакът не е просто масло. Не, той е най-отгоре на най-горното, най-доброто от най-доброто. Сгъстен, и наситен, и сладък, и кисел, и божествен – и още повече! Именно това е раса – нещо, което не може да се обясни, но трябва да се вкуси, за да се разбере какво е.

След този емоционален изблик, нека се върнем на сухата философия: първата от трите главни точки за истинските търсачи на истината е: кристално-чиста преданост. И така, започва се с отношението. Какво е отношението ни? Основното ни отношение към всичко в живота е преданост, посветеност. Ако се посветите, можете да постигнете много повече, отколкото чрез всеки друг метод. Мисля, всички знаем каква е разликата между това да правим нещо, защото сме длъжни, и да го правим от сърце и душа, нали? Едното е работа, другото е радост. Разликата е огромна! И не става дума просто за преданост, но за кристално-чиста преданост. „Кристал“ идва от „Кришна“. Именно това е пречистващото, свързаността с Кришна ще пречисти нашата преданост. Кристалът е прозрачен, но когато го докосне слънчев лъч, той го отразява по много пъстър начин.

И така, кристално-чиста преданост към Всевишния – това е първият принцип. Ако носим тази сияйна светлина в живота си, цялата тъмнина ще изчезне. Това е като източната звезда на хоризонта на нашето съзнание. Сияйната звезда на Изтока.

Вторият принцип е състрадателна любяща доброта към другите живи същества. Ние какъв вид внимание предпочитаме да получаваме от останалите? Мисля, всички бихме се радвали, ако някой съчувствено, мило и с обич ни отделя цялото си внимание, нали? Тогава – нека даваме на другите това, което очакваме за себе си. Или да го кажем по обратния начин: не давайте на другите онова, което вие самите не бихте се радвали да получите. Това е съвсем прост принцип, нарича се Златното Правило, и присъства на практика във всички различни култури. Махапрабху също казва: „Давайте уважение на другите и не очаквайте уважение към себе си.”[1]

И така, тази любяща доброта, този състрадателен подход към останалите – това е вторият принцип. Той може да прехвърли мост дори над пропастта между противостоящи мнения.

И третият принцип е да сте способни да хармонизирате ежедневния си живот, практическите си действия, с божествените принципи. Това е много важно. Защото ако практиката ви е съвсем мизерна, тогава какви постижения очаквате?

И тук трябва да сме много конкретни. „Мизерна практика“ не означава, че понякога страдаме, докато извършваме духовното си служене – това е неизбежно. „Мизерна практика“ означава да пренебрегвате служенето си. Да сте небрежни по отношение на служенето си. Да не забравяте да ядете и спите, но да забравяте да мантрувате и медитирате. Това може да се нарече мизерна, жалка практика. А с такава жалка практика, какви резултати чакате? Резултатите също ще са жалки – липса на удовлетворение, само някакво полу-съвършенство. Но най-добрата практика носи най-добри резултати. И не защото практиката ни е толкова силна, че принуждаваме природните и Божиите закони да ни осигурят най-добрите резултати. Но ако това е смирено приношение, то ще привлече вниманието на Всевишния и на някои помощници свише. И те ще могат да поднесат служенето ни по-нататък.

И така, това е каймакът, есенцията на всички напътствия за тези, които действително търсят висшата истина. Съвсем простичко и съвсем практично; много добър съвет как да повишим стандартите си. Виждате, Бхактивинода Тхакура понякога е много конкретен, давайки добри съвети; друг път е много поетичен, пишейки новели. Но каква е целта? Да фокусира все повече вниманието ни.

(следва продължение)

[1] „Шикшащака“, 3



(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2018 вечер, София) 

(продължава от предишния петък)

Въпрос на Арадхана: Кое е най-важното по отношение на пуджата?

Свами Тиртха: Тези, които служат на Кришна, на практика винаги са заети с някакви дейности. Носят вода, подготвят бетеловите ядки, перат дрехите, отнасят някакви послания тук и там, и т.н. Ами ние? Ние се занимаваме с какви ли не други неща. Разглеждаме Ютюб каналите; и моля ви, не превръщайте това в реклама. Знаете, заети сме с толкова много глупави занимания. Затова трябва поне да се захванем с правилно служене. И на практика има два начина за формално служене на Кришна, на Бога. Единият е ягя, другият е пуджа. Ягя е обществено събитие, жертвена церемония; а пуджа е лично, частно, съкровено служене към муртите. За ягя е най-добре много хора да се съберат заедно: да поднасят молитви, да пеят химни, да хвърлят в огъня зърно – тогава всичко благоприятно спохожда участниците. Но пуджата е лично преживяване – когато се отнасяте към Кришна като към гост, който сякаш е дошъл в дома ви. Или сякаш вие сте отишли в Неговия дом. Като отивате на гости, винаги носите нещо – такъв ни е обичаят. Ако отивате на гости на Кришна, моля ви, следвайте същия принцип – занесете нещичко.

Пуджата е именно това – донасям малко вода, донасям малко благоухание, донасям малко цветя да Ти ги поднеса. Искам да Те направя щастлив и удовлетворен. И обикновено не нося второкласни неща. Ако отивам при скъп приятел, искам да занеса първокласни неща. Затова Бхактивинода Тхакура ни напътства: „Използвайте най-добрата вода, с която разполагате. Използвайте най-добрия огън, с който разполагате.” Защото обичайно тези неща – основните елементи – се поднасят обратно на източника им, на Кришна. А кой е най-добрият огън, който имаме? Това са искрите в очите ни. И коя е най-добрата вода, която имаме? Това са сълзите в очите ни. Това е, което трябва да поднесем. То е същината на пуджата. Дай най-доброто от себе си. Дай най-доброто.

Когато поднасяте така, фитилите на гхи лампата ще ви помогнат да разберете какво е екстаз, какво е истинско духовно щастие. Знаете, едно от имената на Махапрабху е Големият танцьор. И въпреки че Той винаги танцува, понякога не го виждате. Мислите си, че стои на олтара в застинала поза. Замисляли ли сте се колко е трудно да стоиш така цяла вечност?

Коментар: Тапася.

Свами Тиртха: Не, това не е тапася, това е екстаз, то е према. Някои йоги също стоят с вдигнати ръце да речем по 12 години. Стигат дотам, че ръцете им изсъхват. И държат пръстите си свити в юмрук – за да прораснат ноктите им през плътта на дланите. Онова е тапас. Но тук става въпрос за екстаз.

Нашият Махапрабху винаги танцува. И когато поднесете тези пламъчета и погледнете към Махапрабху през тях, докато фитилите горят, въздухът сякаш танцува. И всичко, което е зад пламъчетата, танцува. По такъв начин пуджата, поднасянето на гхи-лампата, е начин да се види реалността. Да видим, че нашият Махапрабху винаги танцува. Това е нещичко по отношение на пуджата.

Разбира се, пуджата е нещо толкова лично, толкова съкровено, че отнема цял живот да се преживее. Всъщност, този тип интимно обожание не е само когато се покланям пред олтара и извършвам някакви ритуални стъпки; ние постоянно трябва да живеем в пуджа. Затова се казва: не е достатъчно да правите само нещата, които обичате да правите. Но каквото и да правите, правете го с обич. Това е пуджа. Тогава то не е обикновена дейност, а служене. Това е много мистериозна трансформация. И преданият, и не-преданият копаят градинката си по един и същ начин. Но единият върши обикновена работа, а другият върши предано служене. Всички имаме този шанс да усъвършенстваме ежедневните си дейности – да ги превърнем в божествено служене, в божествена връзка, в израз на божественото в живота си.

И така, пуджата е индивидуална, ягята е обща. А коя ягя е най-препоръчителна? Санкиртан-ягя. Да! Не забравяйте, че възпяването на светите имена заедно също е ягя. То също е жертва за удовлетворението на Всевишния. В тайните учения се споменава, че имало един свещенослужител и той запитал събралите се: „Какъв вид благословии искате? Ще изпея тези благословии върху вас чрез мантрите си.” Така че санкиртан-ягя означава да постигнете всички благословии. Просто посочете какви благословии искате. Дали искате да постигнете сиддхи; или искате да подобрите финансовите си стандарти; или искате да постигнете пълна власт над планетата Земя за една година? Или може би искате да станете смирен слуга на слугите на слугите? Така че моля ви, определете желанията си.



(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2018 вечер, София)

(продължава от предишния петък)

„Тези, които отдават на Бога лично служене, се наричат ануги, или последователи. Сред тях са Сучандра, Мандана, Стамба и Сутамба. Те живеят в град Дварака и дрехите и украшенията им са като на останалите придружители на Бога. На анугите са поверени най-различни видове служене. Мандана постоянно държи чадър над главата на Бог Кришна. Сучандра му вее с бяла чамара (ветрило от опашка на як), а Сутамба Му поднася бетелови ядки. Всички те са велики предани и постоянно са заети с любящо служене към Бога.

Ануги има не само в Дварака, но и във Вриндавана: Ето имената на някои от тях: Рактака, Патрака, Патри, Мадхукантха, Мадхуврата, Расала, Сувиласа, Премаканда, Марандака, Ананда, Чандрахаса, Пайода, Бакула, Расада и Шарада.

В следния откъс се описва външността на анугите от Вриндаван: „Нека отдадем смирените си почитания пред неразделните приятели на сина на Нанда Махараджа. Те никога не напускат Вриндавана. Телата им са украсени с бисерни нанизи и златни гривни. На цвят те са като черните пчели и златната луна, и дрехите им подчертават тези особености. За специфичните им задължения говорят думите на Майка Яшода: „Бакула, моля те, почисти жълтата дреха на Кришна. Варика, сложи във водата за къпане благоухание агуру. Расала, ти приготви бетеловите ядки. Ето, Кришна вече се връща! В далечината се вдига прах и кравите се виждат съвсем ясно.

Сред всички Ануги, Рактака е най-добрият. За привързаността на Рактака към Бог Кришна говорят думите, с които той се обръща към Расада: „Чуй ме! Моля те, направи така, че постоянно да служа на Бог Кришна, който се прочу с повдигането на хълма Говардхана.”[1]

Много красива покана – да станем лични слуги на Кришна. Наистина, замисляли ли сте се някога, че може да сипвате специален аромат във водата за къпане на Кришна? Или да Му донесете нещо за Негова лична наслада. Това не е просто някакво принудително задължение да обожавате Кришна по време на пуджа с дадени приношения. Не, това е съвсем лично. Каква прекрасна покана!

„Преданите на Кришна, които Му служат лично, винаги са много предпазливи, защото знаят, че да си личен слуга на Бог Кришна не е обикновено нещо. Вечно щастие постига този, който се отнася почтително дори с мравките, които служат на Бога, какво да говорим за личните слуги на Кришна! Веднъж Рактака си мислел: „Аз служа не само на моя обожаван Бог Кришна, но и на гопите, обожаваните приятелки на Кришна. И не само на тях – готов съм да обожавам и да служа на всеки, който е слуга на Бога. Знам, че трябва да съм много внимателен да не се възгордея, че съм един от слугите и преданите на Бога.” От тези думи можем да разберем, че чистите предани, които наистина служат на Бога, са много предпазливи и никога не се възгордяват със служенето си.”

Нататък Шрила Рупа Госвами описва подразделенията на тези разнообразни чувства на преданост. И последният абзац гласи:

„Преданите, които са привързани към трансцендентното любящо служене към Бога, могат да бъдат наречени отдали се души; души, напреднали в знанието за преданото служене; и души, напълно погълнати от трансценденталното любящо служене. Тези предани се наричат съответно начинаещи, съвършени и вечно съвършени.”

И така, трябва да имаме пълната и вечна убеденост, че първо можем да се квалифицираме като начинаещи; след това да продължим към следващото ниво – съвършени, не полу-съвършени. И сетне кое беше последното? Вечно съвършени. Вчера не сме били съвършени в служенето си, но отсега нататък за вечността сме се посветили на това – ето какво означава вечно. Защото за щастие, миналото ни вече не съществува. За нещастие, бъдещето ни също още не съществува. Времето е латентно, или да го наречем, евентуално съществуващо в бъдещето. Времето е несъществуващо по отношение на миналото. Съществува само този сегашен миг. Миналото е история, бъдещето е мистерия, а настоящият момент е дар.

(следва продължение)

[1] „Нектара на предаността“, Гл. 36



(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2018 вечер, София)

(продължава от предишния петък)

Сега нека видим третата категория слуги – постоянните придружители.

„В Дварака сред най-близките придружители на Кришна са: Уддхава, Дарука, Сатяки, Шрутадева, Шатруджит, Нанда, Упананда и Бхадра. Те са нещо като секретари на Бога, но понякога Му отдават и лично служене.”[1]

От тези личности нека вземем първите две. Кой е Дарука? Дарука е колесничарят на Кришна. Това е много престижна позиция. Защо? Защото Кришна е заел тази позиция по отношение на Арджуна. Това е нещо много съкровено – Кришна действа като подчинен, като слуга. Той е готов да отдава такова служене на Своите приятели. Но само си представете, какъв ли трябва да е този, заради когото Кришна би приел такова служене!

Понякога хората си мислят, че да имат престижна кола е голямата работа. И са щастливи да карат собствените си коли. Но това е много ниска класа. Истинската висша класа е да имаш шофьор. Ако сам си караш колата – това е ниска класа. Защо? Защото тук Кришна има шофьор. Това е истински елегантно. Защото понякога и самият Той е готов да бъде такъв. Не е ли красиво това? Не е ли съкровена връзка? Същевременно означава и контрол. Защото ако сам си караш колата, само ти си знаеш къде ходиш. Обаче ако имаш шофьор, той също ще знае къде ходиш. Винаги има някой, който те наблюдава.

Така че това е Дарука; странно, но имах приятел на име Дарука и той беше авто-монтьор. Виждате, името и професията са свързани.

Другата личност, спомената тук, е Уддхава. Уддхава е много специален приятел на Кришна. Преди Кришна да напусне тази планета, Уддхава усещал: „Не ни остава още много време.“ Затова смирено помолил Кришна: „Би ли могъл, моля те, пак да обобщиш най-важното?” Тогава Кришна отново резюмирал Своите учения в „Уддхава Гита“. Това са няколко много кондензирани и значими глави от Единадесета Песен на „Шримад Бхагаватам“.

Уддхава също е много близък слуга на Кришна. Понякога той действа като пратеник. И понеже по черти е много подобен на Кришна, когато отишъл във Вриндавана, гопите се объркали: „Да не би нашият Кришна да се е върнал? О, не, това е просто Уддхава…” Също така Уддхава има различни настроения на своите взаимоотношения с Кришна. Основно е приятелство; с леко наставническо отношение – като по-голям приятел или роднина; и също е и любящ приятел. Усещате ли разликата между просто приятел и любящ приятел? Огромна разлика има.

„Сред многобройните близки придружители на Бог Кришна най-издигнат е Уддхава. Ето как е описан: „На цвят тялото му е тъмно като река Ямуна и прохладно като нея. Той се облича в жълти копринени дрехи и винаги се украсява с цветните гирлянди, които е носил Бог Кришна. Ръцете му са по-силни от тежките резета на порти, очите му приличат на лотоси. Той е първи сред всички придружители на Бога. Нека отдадем смирените си почитания в лотосовите нозе на Уддхава.

Уддхава описва трансценденталните качества на Шри Кришна така: „Бог Шри Кришна – наш господар и обект на обожание, повелител на Шива и Брахма, и властелин на цялата вселена, послушно изпълнява заповедите на дядо си Уграсена. Въпреки че е собственик на милиони вселени, Той моли океана за малко земя. И макар да е океан от мъдрост, понякога се съветва с мен. Толкова е велик и милостив, но при все това се занимава с дейностите си като обикновен човек.”

Виждате ли, това е, което ценим и обичаме у Него – че идва като човек.

(следва продължение)

[1] „Нектара на предаността“, Гл. 36



(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2018 вечер, София)

(продължава от предишния петък)

„Предани, които са под закрилата на Бога“ – втората категория.
„Веднъж един от жителите на Вриндавана казал на Кришна: „Мой скъпи Кришна, о радост за Вриндавана! Ние сме приели подслон при Теб, защото се боим от това материално битие, а Ти можеш да ни защитиш от всичко! Ясно съзнаваме величието ти, затова сме изоставили всяко желание за освобождение и сме приели убежище в лотосовите ти нозе. Откак чухме за всенарастващата трансцендентална любов към Теб, доброволно се отдадохме в служба на Теб.” Това са думите на преданоотдаден, който е приел покровителството на Бог Кришна.”[1]
Виждате ли, тъкмо преминахме отвъд неутралната степен и сега стигаме до служенето. И тук е ключът към следващите нива. Защото „Чували сме за всенарастващата любов към Теб и затова сме приели подслон. Ние все още не я притежаваме, но сме слушали за нея.” А вие чували ли сте за всенарастващата любов и привързаност към Кришна? Да, подочули сме нещичко за нея. Затова сме готови да приемем подслон в този процес, при нашите ачарии, при тази покана. Понеже вярата е насладата, която можем да получим от възхищението и възхвалата на всенарстващата любов между Радха и Говинда.
И тук се споменава много красив пример за прислоняване под лотосовите нозе на Бог Кришна – Калия, отровният змей.
„Под постоянните удари на Кришна, стоварващи се върху главата му, Калия, черният змей в Ямуна, се опомнил и си признал: „О, Господи, извърших много оскърбления към Теб, но Ти си толкова милостив, че въпреки всичко беляза главата ми със следите от лотосовите си нозе.” Това е още един пример за приемане на убежище в лотосовите нозе на Кришна.“
Виждате, това са групата предани, които са под закрилата на Бога.

(следва продължение)

1. „Нектара на предаността“, Гл. 36



(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2018 вечер, София)

Днес бях благословен с компанията на един много добър стар приятел. Той е ученик на Шрила Парамадвейти Махарадж, американец по рождение, обаче е почетен унгарец. Говори перфектен унгарски, което е чудо. Учител е по йога, а в Унгария стана и бхакта. И следобед имахме среща с този прекрасен стар приятел. Връща се от Индия към Унгария и е спрял за малко в София.
Виждате ли, това е едно предимство на духовния живот в нашия бхакти процес. Ще имаш приятели по цял свят. Това е нещо много ценно. И ние не живеем в спомените си, не живеем в миналото си, нито пък живеем в бъдещето на нашите надежди. Ние живеем във вечния щастлив днешен миг.
Затова нека продължим да изучаваме духовната наука. Което не е просто някаква теоретична конструкция, а жива опитност. Сутринта започнахме да говорим за настроението на служене спрямо Бога. Сега нека продължим нататък.
Шрила Рупа Госвами казва: „Преданите на Бога, свързани с Него в отношения на служене, се делят на четири групи: 1) назначени слуги (като бог Брахма и бог Шива, на които е поверено да управляват материалните проявления на страстта и невежеството), 2) предани слуги, които са под закрилата на Бога, 3) предани, които са вечни придружители на Бога и 4) предани, които просто следват стъпките на Бога”
Това е, което ще изучаваме днес. „Назначени слуги“.
„В един разговор с приятелката си Калинди, Джамбавати, една от съпругите на Кришна, попитала: „Коя е тази, която обикаля около Кришна?” Калинди отвърнала: „Това е Амбика, която управлява всички дела във вселената.” Джамбавати попитала: „А кой е този, който трепери при вида на Кришна?” Калинди отвърнала: „Това е бог Шива.” Тогава Джамбавати попитала: „Ами кой е този, който отдава молитви?” Калинди отвърнала: „Това е бог Брахма.” Джамбавати отново попитала: „Кой е паднал по очи на земята, поднасяйки почитания на Кришна?” Калинди отвърнала: „Това е Индра, небесният цар.” Накрая Джамбавати попитала: А кой е този, който е дошъл с полубоговете и се смее с тях?” Калинди отвърнала: „Това е по-големият ми брат Ямараджа, повелителят на смъртта.”
В този разговор са споменати всички полубогове, включително и Ямараджа, които са назначени от Бога на определени служби. Те се наричат адхикрита-девата, тоест полубогове отговорни за определени сфери на дейност” .[1]
Разбира се, това няма как да се случи в София. Защото вашият Махапрабху познава всички ви много добре. Но в случай, че поради някакъв екстаз не ви разпознава, Той ще попита: „Кой е този предан, който ми носи цветя?” Тогава водачката на ашрама Туласи ще отвърне: „О, това е еди кой си бхакта.” „А кой е този другия, който ми пее толкова хубаво?” а тя ще каже: „О, това е Парам.” И после: „А кой там готви в Моята кухня?” пък тя ще рече: „Това е Прия, която е прекъснала своите санкиртан дейности само, за да ти сготви.” „А коя е онази другата гопи, която не съм виждал толкова отдавна?” „Това е нашата Рагичка, която има мисия в Унгария.” „А кой е този чудесен предан, който изпитва такава обич към Мен?” „Това е Вальо, който повтаря мантрите си и проповядва вярата си.” И много други, разбира се – няма как да изчерпаме списъка. Защото стотици и хиляди предани са тук в служба на Махапрабху.
И това наистина е така; днес виждате тук само 30-40 човека, но в „Българската Пурана“ ще бъде написано „В началото на 21 век имаше много силна общност от предани в София, хиляди се включваха в гръмовния киртан на Крипадхам.” Между другото, нашият Махапрабху ще попита – понеже очите му са пълни със сълзи на екстаз – „А кой е този чудесен бхакта, който днес има рожден ден?” Той е Крипадхам Прабху, ки джай хоооо! И това е реалността, това е нашата реалност! Ние не сме ограничени до 20-30 човека; стотици и хиляди седят тук. Математиката на предаността е много специална. Мислите си, че едно плюс едно е две. Но това не е вярно, неправилно е. Едно плюс едно е минимум три. Едно сте вие, още едно – другият предан, плюс любящото отношение на приятелство и служене помежду ви. В единството, в хармонията, малкото нараства. В дисхармонията, в недоверието, дори силното отслабва. Затова моля ви, отглеждайте това, което имате! Тогава местната Пурана ще казва истината: „В началото на 21 век имаше много силна, единна група предани тук, в София. И хиляди се събираха в служба на Махапрабху.”
Това са назначените слуги. Така че моля ви, квалифицирайте се така, че да бъдете назначени за някое специфично служене.

(следва продължение)

1. “Нектара на предаността”, Гл. 36