Български issues

(от лекция на Свами Тиртха, 14.08.2018, Лудащо)

(продължава от предишния петък)

Абхишека е церемония по къпане и сега ще получим описанието ѝ.

След като всички неблагоприятни неща бяха премахнати чрез възпяването на мантрата, церемонията по изкъпването на божеството започна. Първо муртито беше масажирано с голямо количество олио, така че тялото Му стана много лъскаво. След първото къпане бяха направени още къпания с панча-гавя, а после с панчамрита. Сетне беше направена маха-снана с гхи и вода, които бяха донесени в стотици купи. Когато маха-снана приключи, муртито отново бе масажирано с ароматизирано масло и тялото Му стана лъскаво. После последната церемония по къпане бе направена с ароматизирана вода, държана в раковина. След като тялото на божеството бе почистено, то бе облечено в много красива премяна. Сетне върху тялото на муртито бяха поставени паста от сандалово дърво, гирлянди от туласи и други гирлянди от ароматни цветя. Като приключи церемонията по къпането, бяха запалени аромати и светлини, и всякакви храни бяха предложени на божеството. Тези храни включваха кисело мляко, прясно мляко и толкова сладкиши, колкото бяха донесени.”[1]

Поставянето на мурти е много специална церемония. Има подробни описания как Кришна да бъде подобаващо посрещнат, така че да дойде и да заеме формата на мурти. Тук също са споменати различните видове бани, които Той получава. Красиво е! Предлага му се баня с вода – разбира се, ние познаваме тази баня. Но Му се предлага също къпане в мед, гхи, кисело мляко. Поднася се също къпане със зърно – тоест, обливате тялото на муртито със зърно. И също Го окъпвате в скъпоценни камъни. Какво поетично посрещане на Бога!

И дълго време, въпреки че церемонията по къпането е започнала, очите на муртито са покрити, завързани. И в  края на церемонията със специални мантри и молитви ние молим Кришна да отвори очи за света, за нас.

За начало на божеството бяха предложени много разнообразни храни, след това ароматизирана вода за пиене в нови стомни, а сетне вода за измиване на устата. Накрая бе поднесен пан, смесен с разнообразни подправки. След последното предлагане на тамбула и пан бе направена бхога-аратрика. Накрая всички отправиха разнообразни молитви и после поднесоха почитанията си, падайки по лице пред божеството в пълно отдаване. След като хората от селото разбраха, че муртито ще бъде поставено, те донесоха всичките си запаси от ориз, дхал и пшеничено брашно. Количествата бяха толкова големи, че цялата повърхност в горната част на хълма беше изпълнена. Когато селяните донесоха своите запаси от ориз, дхал и брашно, грънчарите от селото донесоха всякакви видове съдинки за готвене и на сутринта готвенето започна.”[2]

Мисля, че това ни е много познато. Събираме се заедно, натрупваме съставките (бхога) и започваме да готвим.

„Десет брахмани готвеха зърнените храни, а петима брахмани готвеха сухите и течните зеленчуци. Зеленчуковите ястия бяха направени от различни видове спанак, корени и плодове, събрани от гората, и някой бе направил бада и бади от намачкан дхал. По този начин брахманите приготвиха всякакви видове храна. Пет до седем мъже бяха приготвили огромно количество чапати, които бяха добре покрити с гхи, както и всички зеленчуци, ориз и дхал.”[3]

Огромно количество чапати – това е толкова хубаво.

(следва продължение)

[1] „Чайтаня Чаритамрита“, Мадхя, 4.60-64

[2] „Чайтаня Чаритамрита“, Мадхя, 4.65-68

[3] „Чайтаня Чаритамрита“, Мадхя, 4.69-71



(от лекция на Свами Тиртха, 14.08.2018, Лудащо)

 

Сигурен съм, че всички помните историята, където спряхме. „В Моето село никой не гладува.“

Мадхавендра Пури, като странстващ монах, прехранващ се с просия, накрая стигнал до Вриндавана, дома на Кришна. В това село той срещнал едно младо момче. А когато заспал, отново срещнал същия божествен водач, който му казал: „Чаках те да дойдеш. Моля те, извади Ме от тези храсти и установи обожание към Мен.”

И така, „Мадхавендра Пури плака известно време, но след това събра ума си, за да изпълни поръчката на Гопала. Така той стана спокоен. След сутрешното си къпане, Мадхавендра Пури влезе в селото и събра всички хора. След това заговори както следва: „Собственикът на това село, Говардхана-дхари, лежи в храстите. Нека да отидем там и да Го спасим от това място. Храстите са много гъсти и няма да можем да навлезем в джунглата. Затова вземете сатъри и лопати, за да прочистите пътя”. След като чуха това, всички хора придружиха Мадхавендра Пури с голямо удоволствие. Според неговите указания, те окастриха храстите, прочистиха пътя и влязоха в джунглата. Когато видяха муртито, покрито с мръсотия и трева, те всички бяха поразени от учудване и удоволствие. Като почистиха тялото на божеството, някои от тях казаха „Муртито е много тежко. Сам човек не може да Го помръдне”. Тъй като божеството беше много тежко, някои от по-силните мъже се събраха, за да Го занесат до върха на Хълма. Мадхавендра Пури също отиде там. Един голям камък бе направен на трон и божеството бе монтирано върху него. Друг голям камък бе поставен зад Божеството за подкрепа.”[1]

Виждате, това е разликата между Вриндавана, Говардхана и скритата Вриндавана, Гупта Вриндавана – Лудащо. Там те имат камъни, а тук имаме само парчета дърво. Но и там са два къса, и тук също са два къса.

Всички брахмани свещенослужители от селото се събраха, взеха девет стомни и вода от езерото Говинда-кунда бе занесена там и пречистена. Когато муртито беше поставено, деветстотин стомни с вода бяха донесени от Говинда-кунда. Имаше музикални звуци от рогове и барабани, и песни на жени. По време на фестивала за церемонията по поставянето, някои хора пееха, а някои танцуваха. Всичкото прясно и кисело мляко и пречистено масло в селото бяха донесени на фестивала. Различни храни и сладкиши, както и други видове почерпки бяха донесени там. Не съм способен да ги опиша всичките. Селяните донесоха голямо количество листа от туласи, цветя и различни видове одежди. Тогава Шри Мадхавендра Пури лично започна абхишека ( церемонията по умиване).”[2]

Ето това е празненство – събираш и донасяш каквото имаш, за да го поднесеш. Абхишека е церемония по къпане и сега ще получим описанието ѝ.

(следва продължение)

1. „Чайтаня Чаритамрита“, Мадхя, 4.46-54
2. „Чайтаня Чаритамрита“, Мадхя, 4.55-59



(от лекция на Свами Тиртха, 12.08.2018, Лудащо)

(продължава от предишния петък)

Помолих за малко внимание, за да обсъдим нещо важно. Понякога имате чувството, че илюзията побеждава духа.  Понякога вярата и надеждата ни в победата на духа са в режим на очакване. „Не я виждам. Надявам се, но не я виждам. Не значи, че не съществува, но уви, в момента ми липсва да я усетя.“ Това е горчиво чувство. То е и жажда за тази красива победа, за великата победа на божествената любов.

Взаимоотношенията са нещо много деликатно, много чувствително. Защото обичайно те никога не са на едно и също ниво. Едната страна е по-възвишена от другата. А понякога виждаме, че и емоционалният заряд не е еднакъв. Едната страна има нужда от повече, другата от по-малко; едната може да допринесе повече, другата по-малко. Съвсем подобно е и в духовните взаимоотношения. Макар да се стремим да сме духовни практикуващи, понякога се държим като обикновени човешки същества. Понякога просто става дума за нас – като обикновени хора, не като духовни практикуващи. Понякога не действа Яшода, а просто Вяра. Разбира се, това също е добре – ако вярата действа. Но мисля разбирате какво имам предвид. Понякога има конфликти и неразбирателства между преданите. И те обичайно не са философски или свързани с раса, а обикновени кавги и елементарни недоразумения. Между нас също има конфликти и неразбирателства. Чувствате се в задънена улица. Каквото и да направите, няма добро решение. Какво можете да сторите тогава? Да чакате, да се молите. Да оставите малко време, малко дистанция. Там, където свършват човешките способности, започва божествената милост.

Имаше време, когато аз създавах известни проблеми на един старши ваишнава. Чувствах, че каквото и да сторя, не мога да оправя нещата. Беше горчиво чувство, но разбира се времето лекува раните. Животът и служенето продължаваха. Така че практически болката бе приключила. Но товарът оставаше. Защото ако създаваш проблеми на другите, ти самият също ще носиш товар.

Съвсем наскоро получих лична покана от този старши ваишнава. Става въпрос за Бхакти Алока Парамадвейти Свами Махарадж. Бях изненадан от тази лична покана; той ми се обади по телефона: „Моля те, ела. Искам да те видя. Искам да говоря с теб.“ За съжаление, не успях да ида на уговорената дата, но веднага щом ми беше възможно незабавно хукнах. И мога да ви кажа, че от един-единствен негов жест, целият товар се отмахна. И така, аз бях поканен на тази лична среща и разговор. Бях наистина дълбоко трогнат от този негов толкова великодушен жест. Това в крайна сметка показа кой стои по-високо и кой по-ниско. Защото аз чувствах, че каквото и да направя, не мога да помогна на ситуацията. А той направи само един жест и с него реши всички възможни проблеми.

Та това исках да ви разкажа. Някои от вас знаят някаква част от историята, други не. Но това всъщност няма значение. Защото какъв е изводът? Че ако прилагаме принципите на нашата вяра, те действат. Конфликтът е илюзия. Той не е истински. В крайна сметка в този случай победи не илюзията, а духа. И един жест от страна на по-извисения е достатъчен да хармонизира всичко. Така че докато искате да показвате силата си, винаги ще се проваляте. Но веднага щом проявите мощта си, ще спечелите. Това е когато духът побеждава илюзията. Мисля, че всички усещате величието и значимостта на такъв един момент. Защото той ни заставя да прилагаме принципите.

Трябва да дадем малко време. В този случай бяха 16 години. Понякога трябва да сме търпеливи. Но никога не се отказвайте от духа. И тъй като имаме много приятелски и любящи отношения с преданите от неговата мисия в София, както и тук в Унгария, това е изключително добра новина и аз чувствам, че ангелите танцуват днес в небесата.



(от лекция на Свами Тиртха, 12.08.2018, Лудащо)

(продължава от предишния петък)

Въпрос: Казахте в началото, че това не е начална информация, а следдипломната квалификация в живота в преданост. Нима това означава, че можем да започнем от следдипломната квалификация?

Свами Тиртха: Мисля, че това определено не е началото. След години на изучаване, служене и посветеност би трябвало да развиваме все по-добро и по-добро разбиране за все същата истина. Може да сте чували тази история още в първите седмици на духовното си израстване, но днес трябва да я слушате по по-задълбочен начин. И от тази най-първа част, моля ви, запомнете това – че „в Моето село никой не гладува“. Приемете го като мото за живота си. Това е покана за служене.

Крипадхам: Гурудев, споменахте, че трябва да се подготвим за евентуална среща с Кришна. Опитвал съм се да го направя много пъти, но не можах да измисля подходяща фраза. Бихте ли ни дали съвет каква трябва да бъде?

Свами Тиртха: „Радхе!“ Ще Му хареса. Съгласни ли сте? Затова ви казах: намислете си нещо, за да можете после да го забравите. Защото ние живеем най-вече в умствената равнина, не в духовната. В ума си измисляме нещо, някакви думи, някакви мантри, някакви гостоприемни, поздравителни слова. Обаче когато наистина сте там, всички тези приготовления просто се изпаряват – всичко, което не е истинско, което не е духовно. Ято вачо нивартанте апрапя манаса саха[1]„От Него и думите, и мислите рикошират, понеже не съумяват да Го изразят.” Така че трябва да имаме нещо, което да забравим.

Лабанга: От дълго време исках да попитам за значението на този израз „В Моето село никой не гладува“ и сега получих отговор.

Свами Тиртха: Онзи ден, когато обявиха пълната програма на мелата, някой попита: „А ще ходим ли пак за сладолед?” Защото в моето село никой не гладува.

Рамвиджай: Наистина ли някой е питал?! Че то е очевидно.

Свами Тиртха: Не е толкова очевидно за новодошлите. Понеже в моето село никой не гладува, всички нужди трябва да бъдат обезпечени. Понякога по сладостен начин, друг път чрез сгълчаване, но е едно и също – това, от което имате нужда, ще го получите несъмнено! И не става дума само за физическите, телесни нужди. Защото те са второстепенни. По някакъв начин ще оцелеете. Всеки ще оцелее. Няма да умрете. Обаче не бива да гладуваме в духовен смисъл. Ако усещате, че сте гладни, това е само на умствено ниво. Душата ви не бива да гладува. Това е най-висшата нужда, която трябва да удовлетворим. Без глад на духовно ниво. Бездруго онтологично това е невъзможно, защото духовното ниво означава осъществяване, там всичко е цялостно, всичко е абсолютно; там няма липса, няма недостиг на нищо. Ала това трябва да е нашият идеал. В моето село никой не гладува.

(следва продължение)

[1] „Тайттирия Упанишад“, 2.4.1



(от лекция на Свами Тиртха, 12.08.2018, Лудащо)

(продължава от предишния петък)

Имате ли си план за когато срещнете Кришна? Замисляли ли сте някога за това? Да речем, вашата садхана е да поднасяте по хиляда дандавата всяка сутрин. Покланяте се и не щеш ли виждате пред себе си едни прекрасни лотосови нозе. Мислили ли сте някога за това? Какво ще направите? „Чакай, искам да си довърша дандаватите!” Или какво? Моля ви, имайте свой личен план. Поне ще имате нещо, което да забравите когато Го срещнете. Ако нямате поне нещичко, което да забравите, тогава какво ще можете да донесете на Кришна?

Затова искаме да следваме примера на Мадхавендра Пури. Дали е ден или нощ – няма значение. Всеки ден под различно дърво – няма значение. Дори „Аз живея аскетичен живот, затова постя, а някой идва и ми дава мляко – готов съм да се откажа от привързаността си към моето отречение. Приемам го.“ Но има запитване: „Кой си ти? Откъде знаеш, че гладувам?”

Защото най-напред в будното си съзнание ние трябва да контролираме ума си. А след това – и по време на сън. Какво означава „денят и нощта се сливат“? В неговия случай това означава, че той е винаги с Кришна – и буден, и насън. Той винаги идва при него. Как беше казано? „Търсех те дни наред, очаквах те да дойдеш. Кога ли ще дойдеш, че да можеш да Ми служиш?” Виждате ли, това е качеството, към което се стремим. Не вие да търсите Бога, а Той да ви търси. Това е надграждането! Още на най-първата лекция сте научили: не живей така, че да видиш Бога, а живей така, че Той да те види. Какво означава това? Ето го тук: „Чаках те да дойдеш да Ми служиш.” Такава интимна връзка!

Така че ако искате да научите какво означава да си добър бхакта, това е методът. Мадхавендра Пури малко си поплакал. Можете да си представите какво означава „малко поплакал“ за такъв човек. Океани от сълзи, дъждовни порои! Но после се овладял, понеже си спомнил: „О, аз имам задача да свърша“. Виждате, затова понякога духовният ви учител казва: „Ох, стига с тези романтични истории. Хайде да свършим нещо, да бъдем по-реалисти. Почивката свърши; обратно на работа“ Това ще ви донесе покой. Ако се фокусирате върху служенето си, това ще ви донесе покой. Няма да има вече плач. Е, само понякога.

(следва продължение)



(от лекция на Свами Тиртха, 12.08.2018, Лудащо)

(продължава от предишния петък)

„Докато седеше под едно дърво, непознато пастирче дойде с гърне с мляко, постави го пред Мадхавендра Пури и, усмихвайки се, му заговори както следва: „О, Мадхавендра Пури, моля те, изпий млякото, което съм донесъл. Защо не помолиш за някаква храна и не ядеш? С каква медитация се занимаваш?” Когато видя красотата на това момче, Мадхавендра Пури остана много доволен. Като чу сладките Му думи, той забрави изобщо за глада и жаждата. Мадхавендра Пури каза: „Кой си Ти? Къде живееш? И откъде знаеш, че постя?”[1]

И така, ако идете във Вриндавана и се натъкнете на непознато мургаво пастирче, вероятно ще се досетите кой ли може да е това. Досущ както се досетил и Мадхавендра Пури. „Кой си ти? Къде живееш? Откъде знаеш, че гладувам?”

Момчето отговори: „Господине, аз съм пастирче и живея в това село. В Моето село никой не гладува.[2]

Това е селото на Кришна. Това е мисията на Кришна. „В Моето село никой не гладува. В Моята мисия никой не гладува. В Моето семейство Аз се грижа за всеки.” Това е нещо много важно. Ако принадлежите на това село, ще бъдете осигурени, обаче и вие трябва да служите на другите. Защо? Защото в това село никой не гладува. Затова във Вриндавана не се спазва постът Екадаши. „В Моето село никой не пости.” Така че това е не смирена молба от моя страна, а директно очакване: ако искате да сте тук, служете на останалите. Защото в това село никой не бива да гладува. Това е ваше задължение.

„В това село човек може да моли другите за храна и така да яде. Някои хора пият само мляко, но ако човек не помоли никого за храна, Аз го снабдявам с всички провизии. Жените, които идват тук да вземат вода, са те видели; те Ми дадоха това мляко и ме пратиха при теб”. Момчето продължи: „Трябва много скоро да отида да издоя кравите, но ще се върна и ще взема обратно гърнето за мляко от теб”. Казвайки това, момчето си тръгна. Наистина, То внезапно изчезна от взора и сърцето на Мадхавендра Пури се изпълни със съмнение. След като изпи млякото, Мадхавендра Пури изми гърнето и го остави настрани. Той гледаше към пътя, но момчето така и не се завърна. Мадхавендра Пури не можеше да заспи. Той седна и започна да мантрува Харе Кришна маха-мантрата, а към края на нощта се унесе за малко и външните му дейности спряха. Насън Мадхавендра Пури видя същото това момче. То дойде при него и, държейки ръката му, го заведе до един храст в джунглата. Момчето показа на Мадхавендра Пури храста и каза: „Аз живея в този храст и затова много страдам от страшен студ, поройни дъждове, ветрове и изгаряща жега. Моля те, доведи хората от селото и ги накарай да Ме извадят от този храст. После ги накарай да Ме положат подобаващо на върха на хълма. Моля те, постройте храм на върха на хълма,” – продължи момчето – „и Ме поставете в този храм. След това Ме измийте с големи количества студена вода, за да може тялото Ми да бъде изчистено. Много дни те наблюдавам и се чудя: кога ли Мадхавендра Пури ще дойде да Ми служи? Приех служенето ти заради екстатичната ти любов към Мен. Затова Аз ще се появя и в Мое присъствие всички паднали души ще бъдат избавени. Името ми е Гопала. Аз съм този, който повдига хълма Говардхана. Бях поставен от Ваджра и тук Аз съм на власт. Когато мюсюлманите атакуваха, свещенослужителят, който Ми служеше, Ме скри в този храст в джунглата. След това той избяга в страх от атаката. Откак свещенослужителят си отиде, Аз стоя в този храст. Много е добре, че ти дойде тук. Сега просто внимателно Ме премести.” След като каза това, момчето изчезна. Тогава Мадхавендра Пури се събуди и започна да обмисля съня си. Мадхавендра Пури започна да съжалява: „Видях Бог Кришна директно, но не можах да Го позная!” Той падна на земята в екстатична любов. Мадхавендра Пури плака известно време, но след това събра ума си, за да изпълни поръчката на Гопала. Тогава се успокои.[3]

Не можем да продължим нататък с тези нектарни капки, защото ще изгубим свяст.

(следва продължение)

[1] „Чайтаня Чаритамрита“, Мадхя, 4.24-27

[2] „Чайтаня Чаритамрита“ Мадхя, 4.28

[3] „Чайтаня Чаритамрита“ Мадхя, 4.29-46



(от лекция на Свами Тиртха, 12.08.2018, Лудащо)

(продължава от предишния петък)

“Богът остана там, защото беше много нетърпелив да получи остатъците от сладкия ориз, предложен на муртито на Гопинатха, след като бе чул разказа от Своя духовен учител, Ишвара Пури, за това какво се бе случило някога там. Това мурти бе познато надлъж и шир като Кшира-чора-гопинатха и Чайтаня Махапрабху разказа на преданите си историята как божеството бе станало толкова известно.”[1]

И така, следвайки стъпките на Махапрабху, а също и на Гурудев, нека и аз повторя тази история. С Махапрабху били само четирима предани. Съвсем малцина. И навремето Гурудев бе дал лекция на тази тема. Лекцията била дълга, така че подгответе се. Била вечерна лекция и започнала с тази дълга история. И разбирате, след дълъг ден, прекаран в служене, танцуване, киртан и прасад, бхактите били изтощени. А пък лекцията започнала и продължавала ли продължавала часове наред. Бхактите, които са присъствали, ми разказаха случката. Гурудев се смеел, сияел, скачал и се наслаждавал възторжено. А те били много изморени, през цялото време заспивали. Даже решили да подпрат с клечки кибрит клепачите си. Гурудев ги дразнел: „Е, ако ви се спи, можете да отивате да спите.” Но той разказвал историята толкова екстатично, че никой не искал да спи. Защото Махапрабху е като златен вулкан. Лавата изригва и изгаря всичко, но е толкова сладка, че не можеш да я оставиш. Искаш да се скриеш, ала си неспособен да избягаш. И така, нека се гмурнем.

„Преди това муртито открадна гърне със сладък ориз за Мадхавендра Пури; затова Той се прослави като Бога, който открадна сладкия ориз. Веднъж Шри Мадхавендра Пури пътуваше до Вриндавана, където се натъкна на хълма, познат като Говардхана. Мадхавендра Пури беше почти полудял в екстаза на любовта си към Върховния и не знаеше дали е ден или нощ. Понякога се изправяше, а понякога падаше на земята. Не можеше да разграничи дали е на правилното място или не. След като обиколи хълма, Мадхавендра Пури отиде до Говинда-кунда и се изкъпа. После седна под едно дърво, за да отдъхне вечерта.[2]

Такъв е стилът на пътуване на госвамите. Знаете, че има различни видове туризъм. Например пътешествие тип оцеляване, екскурзии за въодушевление, луксозни ваканции. Или пък в стила на госвамите. Те се подслоняват под някое дърво; на следващата нощ под друго дърво. Не за да се наслаждават на удобствата на другото дърво, а по-скоро да не развият привързаност към предишното дърво. И това не е някакъв петзвезден хотел, или пък седемзвезден като онзи Бурдж Халифа. Хиляди звезди!

И така, Мадхавендра Пури бил почти полудял от екстаза на божествената любов. Той не различавал дали е ден или нощ. Такава реализация присъства и на степента на скучното съвършенство. Там казват: „Мой Господи, моля те, помни всички жертви, които съм извършвал за Теб; заради духовните ми практики нощта и денят се сливат.” Същата реализация се случва и посредством аскетични практики или се дължи на някакво екстатично преживяване. Така че ако сте толкова заети, че не знаете ден ли е, нощ ли е, недейте да ми се оплаквате. Това е екстаз, такъв е стилът на живот на Мадхавендра Пури. А вашият киртан какъв е?

(следва продължение)

[1] „Чайтаня Чаритамрита“, Мадхя, 4.18-19

[2] „Чайтаня Чаритамрита“, Мадхя, 4.20-23



(от лекция на Свами Тиртха, 12.08.2018, Лудащо)

(продължава от предишния петък)

„Шри Чайтаня Махапрабху продължи към Джаганнатха Пури с четирима от Своите предани, възпявайки святото име на Бога, Харе Кришна мантрата, с голям плам. Всеки ден Шри Чайтаня Махапрабху лично отиваше до някое село и събираше голямо количество ориз и друго зърно за приготвянето на прасадам. Имаше много реки по пътя и при всяка река имаше събирач на такси. Ала те не възпираха Бога и Той им даряваше милостта си. Най-накрая Той достигна до селището Ремуна. Муртито на Гопинатха в храма на Ремуна бе много привлекателно. Бог Чайтаня посети храма и предложи Своите почитания с голяма преданост.“[1]

Много е хубаво, когато Шрила Прабхупада дава подробности. Той казва: на пет мили западно от гара Балешвар се намира селцето Ремуна. От еди кое си кръстовище завивате наляво, после надясно и там ще намерите Кришна. Каква висша форма на грижа за детайлите от страна на един чист предан. Красиво е!

„Когато Шри Чайтаня Махапрабху предложи почитанията си в лотосовите нозе на муртито на Гопинатха, короната от цветя върху главата на Гопинатха падна върху главата на Чайтаня Махапрабху. Когато цветната корона падна на главата Му, Шри Чайтаня Махапрабху много се зарадва и пя и танцува по различни начини заедно с отдадените си. Всички слуги на муртито бяха удивени от интензивната любов на Шри Чайтаня Махапрабху, Неговата изящна красота и трансценденталните Му качества. Понеже обикнаха Шри Чайтаня Махапрабху, те Му служеха по многообразни начини и тази нощ Богът остана в храма на Гопинатха.”[2]

Толкова често жадно чакаме някакви знаци: „О, Боже мой, моля те, дай ми знак.“ Но тогава Кришна ще рече: „Защо са ти други знаци, щом можеш да Ми се молиш? Нима това не е знак само по себе си – че можеш да се молиш?“ Ала понякога наистина се случват чудеса. Не, не, не, по-добре да кажа: чудото е постоянно, а понякога го долавяме. Ако посетите едно свято място и се помолите искрено, тогава несъмнено и ще получите.

Имам един приятел, който посетил гробницата самадхи на Рупа Госвами. Той казал: „О, Рупа Госвами! Ти си най-старшият, най-висшият напътстващ духовен учител на цялата сампрадая, затова моля те, дари ми милостта си!“ И веднага дошъл един пуджари и му дал гирлянд.

Обаче има и едно мъничко умение как да се молим. Защото някой ми каза, че се е молил пред самадхи-мандир на Бхактисиддханта Сарасвати. И молитвата му била: „О, ти си господарят на проповядването, моля те, дай ми възможност да направя нещо за теб.“ И когато се върнал в своята страна, толкова много задължения и задачи се струпали на главата му. Защото той бил забравил едно нещо – да се моли за сили да може да изпълнява служенето. Така че благословиите ще дойдат; бъдете внимателни за какво се молите.

Ето тук короната от цветя, украсяваща главата на Кришна, паднала на главата на Махапрабху. Какво означава това? То значи: „Аз нося този гирлянд – дали в тази или в онази форма, все е за Мен.“

(следва продължение)

1. „Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя, 4.10-13
2. Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя
, 4.14-17

 



(от лекция на Свами Тиртха, 12.08.2018, Лудащо)

(продължава от предишния петък)

Тази глава на „Чайтаня Чаритамрита“ е за един много необикновен предан. Това е „Преданото служене на Мадхавендра Пури“.

„Поднасям почтителните си поклони на Мадхавендра Пури, на когото бе дадено гърненце сладък ориз, откраднато от Шри Гопинатха, който оттам насетне стана известен като Кширачора. Зарадван от любовта на Мадхавендра Пури, Шри Гопала, муртито на Говардхана, се появи пред хорските очи. Вечна слава на Бог Чайтаня Махапрабху! Вечна слава на Нитянанда Прабху! Вечна слава на Адвейта Прабху! И вечна слава на всички предани на Бог Чайтаня!”[1]

Това е много кондензираното обобщение на главата. Има много имена и много подробности, но в този първи стих се съдържа всичко. Трима са главните герои тук. Единият е Гопинатх, мурти на Кришна. Другият е Гопал, друго мурти на Кришна. А третият е Мадхавендра Пури, един предан. Защото нашият любящ Бог не може да съществува без Своите предани. И така, можем да кажем, че Гопал е купил Мадхавендра Пури. Но можем да кажем и, че Мадхавендра Пури е купил Кришна. Кой е купувачът и кой – продавачът? И каква е стоката? Огромен въпрос. Именно това ще разберем – за какъв вид обмен става дума тук.

„Богът отиде в Джаганнатх Пури и посети храма на Бог Джаганнатх. Срещна се и със Сравабхаума Бхаттачария. Всички тези забавления са много подробно описани от Вриндавана даса Тхакура в неговата книга „Чайтаня Бхагавата“. По своята природа всички дейности на Шри Чайтаня Махапрабху са много удивителни и сладостни, а когато ги описва Вриндавана даса Тхакура, стават като порой от нектар. Затова съвсем смирено признавам, че след като тези случки вече са така добре разказани от Вриндавана даса Тхакура, би било много горделиво да повтарям същото и никак не би било добре. Аз нямам такива сили. Затова представям само кратък обзор на събитията, които Вриндавана даса Тхакура вече подробно е описал в своята „Чайтаня Мангала“ [понастоящем позната като „Чайтаня Бхагавата“]. Някои от случките той не е разказал детайлно, а само ги е обобщил, и именно тях ще се опитам да опиша в тази книга. Поднасям почтителните си поклони в лотосовите нозе на Вриндавана даса Тхакура, надявайки се, че няма да го оскърбя чрез това свое деяние.”[2]

От това, макар то да е просто една литературна експозиция, можем да научим нещичко – как да почитаме по-старшите. Защото този Вриндаван дас Тхакур е старши член на ваишнавската традиция, и Кришнадас Кавирадж Госвами, авторът на тази книга, автоматично поставя себе си в подчинена позиция. Той казва: „О, моят висшестоящ е разказал всичко, затова няма да го повтарям. Но какво ще направя? Аз събирам трохичките, паднали от неговата трапеза. Такава е моята позиция.” Ето това можем да научим от тази експозиция: ако искаме да следваме, трябва да уважаваме. Ако не уважаваме, значи не следваме – съвсем просто е.

Всички последователи на Махапрабху били толкова възхитени, че определено искали да запишат историята. Рагхунатх Дас Госвами, един от преките ученици на Махапрабху, имал много стриктен дневен режим. Спял, мисля, един-два часа на ден, мантрувал много, хапвал съвсем мъничко и т.н. Но всеки ден по час и половина прекарвал във възхвала на Махапрабху – това била негова ежедневна практика. Каква красива садхана!

Сега трябва да добавя няколко горчиви капки. Нашият Гурудев беше много строг духовен учител.  Веднъж той се караше на своите бхакти: „Казах ви да направите това и това, за да подпомогнете киртана. А вие по цял ден се оплаквате. Това ли е вашият киртан?” А нашият киртан какъв е? Вашият киртан какъв е? Имате ли по час и половина на ден да прославяте Махапрабху или вашите наставници? Или имате по час и половина на ден оплаквания: „Това не е добре, онова не е добре“? И особено другите не са добре. Що за киртан е това? Това е грамя-катха[3].

(следва продължение)

[1] „Чайтаня Чаритамрита“, Мадхя, 4.1-2

[2] „Чайтаня Чаритамрита“, Мадхя, 4.3-9

[3] Селски приказки, сплетни



(от лекция на Свами Тиртха, 12.08.2018, Лудащо)

Много мислех за различните теми, които трябва да разгледаме. И както обикновено, мислех да ви дам няколко горчиви капки. Но после си рекох: защо? Бездруго толкова много горчиви капки получаваме в живота си. Нека ги заменим с няколко нектарни капки. Така че какво искате? Горчивите хапове или няколко капчици нектар?

Коментар: От Вас дори горчивото е много сладко.

Свами Тиртха: Виждам, че сте добре обучени в красноречието. Трябва да преминем през някои горчиви истини за живота, но определено трябва да се стремим към нектарни перспективи. Защото със сигурност не можем да сме песимисти. Това изобщо не стои под въпрос. Може би понякога можем да сме реалисти. Но основно нека да сме оптимисти. А в края на краищата трябва да сме идеалисти. Затова, за да осъществим всички тези различни цели, предлагам да разгледаме една тема: как да станем добри предани. Съгласни ли сте?

Това не е начално ниво в духовния живот. То е следдипломна квалификация. Първо, трябва да разберем изначалната си духовна позиция. Второ, да определим най-висшата си цел. А сетне трябва да научим как да достигнем тази цел, какво да направим за това. От ограничения опит в материалния живот трябва да стигнем до едно съвършено състояние на съществуване. Но отвъд това съвършенство започва красотата. Казват, че философията свършва до истината, а религията започва от красотата.

И така, откъде да започнем? От бруталната опитност в материалния живот? Харесва ли ви такова начало? Или пък да говорим за онова досадно съвършенство? Всичко е толкова перфектно, че всъщност нищо не се случва. Или да започнем разговора си от красотата, красотата на духовното битие – истинския живот.

Всички вие сте много опитни практикуващи. Така че какво да ви кажа? Всичко, което мога да кажа е Харе Кришна или Джай Радхе! И считам, че вие ще го разгърнете сами за себе си. Но как да го произнасяме все по- и по-правилно – това е въпросът, това е умението в духовния живот. А откъде можем да се сдобием с такова умение в духовния живот – как да станем истински предани? Най-висшият източник е „Чайтаня Чаритамрита“. Защото щом Бог се появява като предан, като Махапрабху, за да покаже какво е това чувство – там трябва да насочим вниманието си. Някои порицават Махапрабху: „Той е ненадежден. През цялото време припада”. Ала ние именно това търсим.

Веднъж бях в Индия и влязох в една книжарница в Ню Делхи. А тези, които ме познават, знаят, че това е много опасно – отнема половин ден. Там имаше един многоуважаем индийски джентълмен, който каза: „О, колко хубаво, че сте дошли в Бхарат Варша. Накъде сте се запътили? Кои места ще посетите?”  Отвърнах: „Ами, ще ходим тук и там и накрая ще идем във Вриндавана.“ Той възкликна: „Вриндавана!? Защо? Защо не в Бенарес? Там е знанието. Във Вриндаван има само бхакти. Само бхакти. Защо ви е да ходите там?” Във въпроса се съдържа и отговорът. Именно затова отиваме във Вриндавана, именно затова изучаваме „Чайтаня Чаритамрита“, защото искаме да изучим тази наука, искаме да опознаем тази тема.

(следва продължение)