Calendar

July 2019
M T W T F S S
« Jun    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  



Български issues

11988539_10153608669809628_866992268485997133_n

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София)

 

(продължава от предишния петък)

 

Въпрос на Крипадхам: Какво представлява привличането ни към нашия гуру?

Свами Тиртха: Да – дали е към външния му образ, или към поведението му, към начина му на хранене, към вкуса му, към каквото и да било? Или е някакво съществено разбиране: каква е целта на живота; как да живеем правилно; как да се изразяваме правилно? Защото само си представете: ако, да речем, седяхме в Египет в някой дервишки манастир и обсъждахме божествения принцип, щяхме да използваме различен изказ. Бихме имали различно разбиране за нещата, бихме носили различни имена. Дори диетата ни щеше да е друга. Но каква ще е темата? Как да открием обратния път към дома, към Бога? Дервишите биха казали: „Нека потанцуваме малко!” и това е пътят обратно към дома за тях.

Или например както вчера получих този бюлетин. Пише „Православна църква „Св. св. Кирил и Методий” и има цитат от посланието на Св. Апостол Павел до Филипяни: “Братя! Радвайте се винаги в Господа! Господ е близо!”

Добро послание! Мои скъпи братя, открийте своето щастие в Бога! Това е част от всеобщото послание и винаги има практикуващи за тези общовалидни принципи. Тогава какво е специфичното на нашия процес? Именно това трябва правилно да разберем. Не е въпросът кой е по-добър, кой е втори, кой първи. В този смисъл това не е състезание. Но ние трябва да изследваме какъв е специалният принос, от който Богът се нуждае от нас. Защото от дадена група Той може да вземе, да речем, това цветче; от друга група може да вземе онова служене. А какво е служенето, което иска от нас? Това е, което трябва да разберем – какъв е специфичният принос на един предан за пълното удовлетворение на Кришна? Ако сме способни да определим това, ще сме напълно убедени какво да правим, как да живеем, кое да избягваме. Тогава ще знаете: „Ето това е моето любящо приношение за моя възлюбен Бог!”

Въпрос: Не познавам толкова добре книгите, които цитирахте, но за мен това не е пречка, защото дори извън формата мъдростта остава. Затова идвам с радост тук. Но понеже съм чел посланието на Апостол Павел, не разбрах шегата за него.

Свами Тиртха: Шега?

Коментар: С бюлетина.

Свами Тиртха: О, но това не беше шега! Не, не, не! Моля ви, недейте да го разбирате погрешно! Просто исках да покажа, че в много отношения ние сме еднакви. Това просто ми се случи вчера и какво беше посланието?: „Бъдете щастливи в Бога!” Разбира се, че сме щастливи да чуем такова послание – че Господ е близо. Та нали това искаме! Това показва, че независимо от културната среда, независимо от религиозните различия, съществува универсално, общовалидно послание.

Коментар: Моето убеждение е, че всички тези религии идват от Бога и ако нещо донася благо, то е добро. И всъщност всички сме братя.

Свами Тиртха: Да, така е. Това е вярно. Всички принадлежим на Бога. Различията между религиите и между човешките същества са дело на хората. Единството е установено от Бога. Така че трябва да решим дали сме откъм човешката или откъм божествената страна. Духовното е универсално, човешкото е ограничено. Големият въпрос е как да станеш истински християнин, истински последовател на Христос? Как да изпълниш заръките на „Новия Завет”? Има съвсем прост отговор – стани предан. Защото съм видял, че преданите живеят онова, което е написано в Библията. За тях това не са просто някакви стари книги; не, за тях това е животът – да живееш в божествена любов. 

(следва продължение)

 



reflections

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София)

(продължава от предишния петък) 

„Да предположим, че ученикът приема следващото си раждане в дадена страна или секта. Гуру може също да се появи в дадена страна или секта, но че ученикът отново ще дойде в същата позиция като преди – това може и да не е така. И че гуру също ще дойде както е било преди, в същата установена позиция – това също едва ли ще е така. Но те ще са способни да се разпознаят един друг. Гуру ще знае предишния живот на ученика, а ученикът също ще си мисли: „Той знае всичко за мен.” С такава широта на погледа трябва да гледаме на своя Гурумахарадж. И така, гуру-таттва означава сакшад харитвена: не просто личността, а личността плюс нещо повече.” Сакшад означава „директно”, хари – „подредено от Хари”. Това е божествена връзка. „Подредбата се извършва от Бога или от неговата сварупа-шакти. Но каквито и да са външните обстоятелства, няма да има притеснения по отношение на пътя на ученика.[1]

Това говори ли ви нещо? Мисля, че е много значимо. Какво означава? Историята върви на две различни нива. Едното е външното ниво, където се държим като учители и като ученици. Но другата, вътрешната история продължава непрекъснато. Нещо божествено се крие там. Затова трябва да подхождаме към тази тема с изключително внимание. Защото тук е скрито нещо много важно. Може би имате някакви въпроси?

Въпрос на Крипадхам: Това значи ли, че гуру-таттва сама по себе си е личност, по същия начин както гуру е личност? Понеже идва от сварупа-шакти

Свами Тиртха: Бе споменато, че това е под закрилата или на Бога, или на Неговата сварупа-шакти. Така че можете да решите в коя раса искате да влезете. Защото тогава ще трябва да си изберете и съответния гуру. За обичайна раса може да имате гуру-таттва дадена от Бога. За специална раса ще трябва да се сдобиете с гуру от сварупа-шакти.

Крипадхам: Значи, ако гуру напусне, а ние останем на това материално ниво, на практика възможността точно той, точно същата личност, да се върне за нас е съвсем минимална.

Свами Тиртха: Да. Обаче вие може да тръгнете с него!

Крипадхам: Но ако се случи ученикът да не е много отдаден и съответно да не може да последва своя гуру, гуру по някакъв начин се проявява – било на луната, било някъде другаде – и ученикът отново го разпознава. И се каза, че гуру също ще разпознае ученика.

Свами Тиртха: „Олеле! Пак ли този – не! Спаси ме, Господи!”

Ямуна: Но за ученикът ще бъде: „Отново моят гуру!”

Свами Тиртха: „Отново мога да смуча кръвта му!”

Ямуна: Махарадж, имаме съвсем различен поглед за същата ситуация.

Свами Тиртха: Зависи от коя страна сме.

Крипадхам: Въпросът ми е – тогава кое е това, което разпознава, щом не е същата личност? Кой разпознава кого?

Свами Тиртха: Трябва да правим разграничение между нашата личност и нашата идентичност. Личността може да се променя, тъй като тя се основава на фалшивото его. Вие я изграждате, разгръщате я в съответствие с преживяванията си, в съответствие със своите желания и т.н. Така че тя подлежи на промяна. Но идентичността не се променя. Тя е нашето истинско его, нашият истински аз; и истинската връзка трябва да се установи на това ниво. Защото променящата се личност на практика е съставена от спомени и впечатления. Но истинската идентичност е съставена от духовна същина. И там, на онова ниво, връзките са вечни. На материалното или менталното ниво те са променливи. Затова казах, че историята тече на две нива. Едното е външното, което от време на време се променя; а другото е есенциалното, което не се променя.

И така, можем да кажем, че гуру-таттва е покана от Бога: „Върни се при Мен!” И това не се променя. Това е вечна покана. И ако сте свързани с този принцип, ако се свържете с тази божествена енергия, не можете да идете там просто с тялото си; трябва да идете със своята същност, с душата си, с атма.

(следва продължение)

[1] От „Златната стълба”, глава Втора, Шрила Шридхара Махарадж

 



Гурудев и Югала

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София)

Нашите учители може и да са различни като личности, но са единни като духовен факт. Като същина, като принцип са еднакви. И този принцип ни обединява всички. Тъй като това е нещо толкова важно за всички ни, мисля, че трябва да се спрем малко на тази тема. Ще ви кажа защо. Защото когато на програмите ни идват нови хора, е много лесно да ги дразним с гуру принципа. Те ще си кажат: „О, аз си нямам. Аз съм външен човек!” И е толкова лесно у хората да се създават лоши чувства, ако нямат достъп до нещо. Но аз мисля, че е много важно да се изследва правилно този принцип, трябва да навлезем в дълбочината на тази тема. А Шрила Шридхара Махарадж без съмнение е авторитет по този принцип. Защото, да ви кажа, търсил съм, слушал съм и старателно съм се опитвал да разбера мненията на много ачарии; и мнозина, разбира се, дават много съществен принос. Но дълбочината и финото разбиране са уникални тук.

„Очите, с които да видим Шри Гуру”. Един предан пита: „Често сме чували за гуру и шишя (ученикът), че ако шишя не успее да стане напълно чист преданоотдаден в този си живот, тогава гуру ще се върне, приемайки ново раждане. Гуру лично ли приема ново раждане?[1]

Просто си представете ситуацията един учител приема толкова много ученици и 90% от тях не са в час. Тогава гуру трябва да се размножи, защото един отива на луната друг отива на слънцето, трети отива в ада – на толкова много места трябва да тича след тях. Как стоят всъщност нещата? Защото вие се чувствате големи късметлии: „Ако аз не успея да се справя, моят гуру ще дойде и ще ме спаси”. Ами братята и сестрите ви? Нали той трябва да спаси и тях! Затова нека много внимателно разгледаме този въпрос.

Шрила Шридхара Махарадж отговаря: „Връзката трябва да продължи.” Всъщност това съвсем кратко изречение е достатъчно да отговори на целия този въпрос. Връзката ще продължи. „Дали същата тази определена душа, която е била упълномощена като гуру в предишния живот, ще дойде отново лично – дали ще бъде изпратен отново той или не – в това няма гаранция. Но при всички случаи ученикът ще запази съзнанието си за тази по-висша връзка. Той ще я разпознае точно каквато е била в предишната степен, макар че може да е в различна форма. Това няма да е ново и непознато за него. И той ще почувства също, че „Аз не съм непознат за учителя си.” Но външната форма на гуру може да не е същата.”

Това означава, че принципът присъства, същината присъства. Формата може да е различна, но есенцията е там. Защото кой е гуру? Гуру е нашият личен спасител. Той е като протегнатата ръка на Бога към вас. И виждате, тези индийци знаят нещо – понякога те описват Бога със стотици ръце. Защото Той ги протяга към нас, към теб, към другия, към всички. Той няма само две ръце; понякога проявява четири, а често и стотици ръце. Всъщност ръцете Му са безброй – достигайки до нас, до вас. Този принцип – че той ви кани, че иска да ви прегърне – винаги присъства. А когато се проявява чрез някого, сме толкова щастливи.

И нещо много важно – ще разпознаете и ще бъдете разпознати. Държали ли сте се като ученици? Когато внезапно разпознавате нещо: „Тук трябва да има някаква връзка”. Вярвате ли във връзките? Във великите срещи? Аз съм вярващ, вярвам във великите срещи! Не е случайно. Не е въпросът просто кой е дошъл пръв. Някои гуру казват: „Ако аз ида пръв, ще обикнат мен. Ако ти идеш пръв, ще обикнат теб”. Което може да се случи, но това не е голямата среща, важната среща – когато разпознаваш: „Нещо ме улавя тук.” Затова попитах: държали ли сте се като ученици? Но трябва да зададем и друг въпрос: държали ли сте се като учители? Когато разпознавате някого: „О, срещал съм вече този човек.” Именно това е описано тук: ще разпознаете нещо и ще бъдете разпознати. Това е връзката. Нещо се случва зад кулисите. Не го знаете с външното си съзнание, но с финия си вътрешен радар ще разберете. Разпознавате и бивате разпознати.

 

(следва продължение)

[1] От „Златната стълба”, Глава Втора, Шрила Шридхара Махарадж

 



bug

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София) 

Въпрос: Имам въпрос, който носи вътрешно противоречие. Имал съм възможността да изследвам и преживея, и вярвам, че съм стар дух, както повечето от вас тук, и че ние идваме с мисия в този живот. Мисля, че ми е нужно време да си припомня тази мисия отново в главата, да се сетя защо съм дошъл. Но защо когато се родя, не помня посоката, живея в невежество и илюзия? Разбирам, че това е относителна реалност, но през това време мога да допусна много грешки. И продължавам да ги допускам. Докато не достигна съвършенство, ще правя грешки. Защо ни се позволява да допускаме големи грешки в миналото си? Защо не получаваме незабавно насока относно задълженията си?

Свами Тиртха: Това е добър въпрос. Веднъж имало един светец, велик аскет. Живеел напълно отречен от всички притежания и очарования в живота, отдаден на медитация, съсредоточен, без да обръща внимание на нищо външно. Седял си той под сянката на едно дърво, вглъбен в своята медитация, когато не щеш ли, дошли някакви войници. Те търсели някакъв престъпник и се натъкнали на този човек, седнал под дървото. Зарадвали се, че има кого да хванат и го набучили на кол. Преди говорихме за действие-последица. Доста е изненадващо – както си медитираш те измъчват до смърт чрез подобен странен метод. И така, човекът бил отведен при Ямараджа, господаря на смъртта. И той възроптал: „Хей, Ямараджа! Има някаква грешка в системата ти! Нали записваш всички грешки и грехове на хората. Аз цял живот медитирах и какво стана накрая!? Допуснал си някаква грешка!” Тогава Ямарадж казал: „Да, много добре! Но спомняш ли си онази малка буболечка?” Защото когато този аскет бил малко момче, веднъж пробол с трън една буболечка. И когато светецът си припомнил това, отвърнал: „Добре, няма грешка в твоята система!”

Тази история илюстрира, че за всяка реакция, която ни спохожда, си има причина. Нищо не е случайно. И ако непрестанно съзнаваме това – че зад всяко нещо, което преживяваме в живота си, има скрита история – ще ни е малко по-лесно да понасяме всичко, което ни сполита. И така, защо ни е даден шанса да вършим грешки?

Отговор: Защото притежаваме независимост.

Свами Тиртха: Не исках да навлизам в тази тема днес. Но защо? Защото обикновено хората запомнят най-трудните моменти в живота си най-дълбоко. Грешките съществуват, за да се учим от тях. Шрила Прабхупад е казал: „Пропадането, грешката е колоната на успеха”. Така че нашите грешки и дори грехове би трябвало да ни помагат да осъзнаваме кое е правилно и кое не е. Щом не знаем кое е правилно – ами, действието ще доведе своята последица и ще трябва да платим цената. Обаче ако знаем кое е правилното и въпреки това действаме срещу него, това вече е тежък случай.

А може би се проявява и известно количество свобода. Когато Ганди държал реч в Английския парламент, той казал: „Ние се стремим към независимост.” И получил отговора: „О, но вие няма да можете да се справите със своята независимост, ще допускате грешки. Няма да съумеете да я прилагате правилно.” Но тогава той казал: „Не, ние изискваме свободата да допускаме грешки!” Защото това е играта. Иначе е досадно. Иначе всичко е установено. Този мъничък елемент на свобода е което можем да използваме или с което можем да злоупотребим. Ако злоупотребим, ще започнем с грешки, ще продължим с грехове. Ако го прилагаме правилно, ще избягаме от системата по-бързо. Защото тогава улавяме божествената милост.

 

 



Ganga

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София)

(продължава от предишния петък) 

Въпрос: В началото на лекцията си говорихте за живота и споменахте, че той е енергия. Щом казваме, че душата също е енергия, безсмъртна енергия, бихме ли могли да кажем, че те са едно и също – душата и животът? И двете са енергия, но една и съща енергия ли са? Можем ли да кажем, че има енергия, която съживява мъртвата материя, да речем растенията? И бихме ли могли да кажем същото и за камъните и кристалите?

Свами Тиртха: Да. Дори човешкото тяло е мъртва материя. Но то оживява от присъствието на душата, атма. По същия начин, ако имаме духовно виждане, ще съзираме присъствието на духовната искра, на жизнената енергия, душата. В това е разликата между научния светоглед и духовния светоглед. Научното тълкувание ще вижда мъртва материя дори където присъства жизнената енергия. Те изтъкват разни биохимични обяснения за живота. Но той не е биохимия. Докато духовната парадигма ще прозре присъствието на живота дори в тъй наречената мъртва материя. Затова казват „Майка Ганг”. Те не виждат водата на реката, виждат богинята. Примерите са безброй.

Така че трябва да пречистваме виждането си; тогава ще можем да съзираме жизнената енергия даже в скалите. Цялата тази вселена е пропита с Бог, с Неговите излъчени енергии. Има божествено присъствие навред. И в един смисъл енергията на живота и енергията на душата са много близо една до друга. При все това трябва да посочим, че душата е първоначалният фактор. Животът принадлежи на душата. Той е като естествен елемент за душата. Джива – това означава принцип на живота. А съзнанието е друг признак на душата. Не забравяйте, започнахме с това красиво обяснение, че съзнанието е в основата. Като хора ние имаме ограничено и малко съзнание, простиращо се само до известен предел. Върховният Бог Кришна притежава неограничено съзнание, Неговото съзнание е безмерно.

 



'The black horse'

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София)

(продължава от предишния петък) 

Въпрос на Драги:  Когато дойде времето да се отдам, да отдам тялото си на Кришна и да кажа: „Кришна, прави каквото искаш с мен, нека изразявам Твоята воля!”, ако човек е способен да посвети себе си, можем ли да кажем, че връзките между действие и последица се съкращават по Божията милост?

Свами Тиртха: Всъщност да посветим себе си е начин да намалим кармичните си окови. Знаем, че божественият звук може да ни доведе до Бога, до лотосовите нозе на Кришна. Но дори небрежното мантруване на наам, святото име, може да ви дари освобождение. Така че да се намалят кармичните последици и обвързване е резултат на добро мантруване. Това е като страничен ефект. Разбира се, каквато карма сме наченали в този живот, трябва да я осъществим, трябва да преминем през нея. Но обикновено, ако изразим готовността си да сме съгласни с Бога, последиците ни спохождат в намалена пропорция. Последици има, обаче по-леки отколкото би трябвало да изтърпим. Духовните дейности също имат последица. Само че тяхната последица е съвършенство. Така че има начин да се преодолее капана на действия и последици – и това е съвършенството. Действие-последствие-съвършенство.

Въпрос на Маха Вишну: Махарадж, въпросът ми касае нашето отношение към обкръжението и към всички. Кришна казва в „Бхагавад Гита”[1], че трябва да се обръщаме към духовния учител със смирение и с желание да служим, за да можем да видим истината, понеже духовният учител я е видял. Ако нямаме такова отношение, нима можем да получим и реализираме истината, ако не подхождаме със смирение и с желание да служим на всички? Тъй като не знаем кой е духовно извисен.

Свами Тиртха: Да, затова е най-добре да уважаваме всички. Защото не знаем кой кой е. Може да си мислим: „О, този човек е съвсем пропаднал, незначителен бхакта,” а той може да е любимецът на Кришна. Така че как можем да знаем? Това се нарича „черният кон”. Сигурен съм, че не си падате много по конни надбягвания, но знаете ли какво е „черният кон”? „Черният кон” е неочакваният победител. Никой не би очаквал, че този кон ще спечели надбягването. Всички залагат на известните коне, но не щеш ли този черен кон излиза и незнайно как печели състезанието. Така че никога не може да знаете кой е черният кон сред преданите. Кой е любимецът на Кришна, кой ще спечели надпреварата. Ако въобще животът е надпревара – но мисля, че разбирате. Затова е най-добре да уважаваме всички. Защото тогава няма да изгубим.

Обаче от друга страна: да, истината могат да реализират дори оскърбителите. Освобождението, или псевдо-освобождението, е достъпно дори за оскърбителите. Даже за тези, които отричат съществуването на Бога освобождението е достижимо. Един вид истина можете да достигнете. Но изпълнено с обич приятелство с Бога – не можете. Това е разликата. Затова трябва да сме позитивни – не е достатъчно винаги да мислим за Кришна, Върховния, но трябва да се отнасяме позитивно към Него. И за щастие, божественото послание е по-силно от нашата съпротива. Така че дори да не сме достатъчно възприемчиви, то ще влезе в ушите. А влезе ли в ушите, ще стигне до сърцето. Ще пречисти сърцето. И тогава ще започне голяма промяна. Както Шрила Садху Махарадж казва: „Ще започнете да говорите с очите”. А кои са словата на очите? Те са нещо, което трябва да поднесем на Бога – сълзи.

[1] „Бхагавад Гита” 4.34

 



20170818_055126

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София)

(продължава от предишния петък) 

Въпрос: Откъде знаете всички тези становища, които изричате? Само защото сте чели много или лично сте ги преживели? С една дума – просветлен ли сте?

Свами Тиртха: Това си е моя работа. Обаче учителите ми са.

Коментар: Все пак не съм убеден, че имате реализации относно темите, по които говорите. Думите Ви по-скоро звучат като коментари на нещо прочетено.

Свами Тиртха: Всъщност вие сте прав, редно е да изследвате. Не бива да вярвате или приемате всичко, което чувате. Затова се радвам много, че имате силата да разсъждавате. Обаче дали аз съм реализирал нещо или не – това не променя вашата позиция. Защото вие също трябва да потърсите собственото си просветление. Така че помислете отново. Ако в тези думи има някакъв смисъл, ако те ви носят вдъхновение – тогава продължавайте, стремете се да намерите вътрешното си удовлетворение. Може би тук, може би на някое друго място – това няма значение. Всички принадлежим на Бога. Аз не искам да правя някаква тесногръда пропаганда, тъй като сме се събрали да разговаряме за божественото. Но всички ние трябва да намерим своя път навън от този лабиринт на материалното битие. И в случай, че открием братя и помощници в това усилие, сме големи щастливци. Така че ако Вие ми помогнете да осъзная в по-голяма дълбочина или да открия истината, ще ви бъда много благодарен. Защото всички ние служим, всички ние търсим – и Вие, и аз, и останалите – всички сме еднакви в това отношение. Всеки напредва по съответния си път, ала има нещо, което ни обединява – всички сме хора. В момента преминаваме през този опит и имаме способността да мислим, да разсъждаваме за себе си, за света и за Бога. И Вие сте прав – невероятно трудно е да се изрази неизразимото, да се говори за онова, което е отвъд думите, да се достигне Бога. Това е нещо толкова велико, толкова надхвърлящо всичките ни възможности. Всъщност то е най-големият шанс в човешкия живот – да можем да влезем в досег с истината. И затова трябва да търсим. Моля Ви, помогнете ми да намеря.

Отговор: Стига да мога, ще го направя.

Свами Тиртха: Благодаря Ви! Обаче дали съм реализирал нещо или не, отново повтарям, си е моя работа. Защото всички ние трябва да намерим сами собственото си лично освобождение и просветление. Аз не мога да постигна вашето съвършенство вместо вас. Моят духовен учител не може да постигне моята реализация – сам трябва да работя за нея. Той дава, но аз трябва да приема. Затова дали аз съм постигнал или не, това не значи, че вие не можете да постигнете. Но трябва да търсите. Всички ние трябва да търсим.

Коментар: Понеже Ви считат за духовен водач, затова е редно да задам такъв въпрос. Защото учителите са два вида: със сила и без сила.

Свами Тиртха: Сила аз нямам.

Гиридхари: Махарадж, съжалявам, но се чувствам оскърбен да присъствам на подобна сцена. Един гост се опитва да сравнява духовния учител с когото и да било. Аз не съм дошъл тук, защото Вие сте най-силният и най-умният, а защото имам нужда именно от това, което Вие ми давате. Лично аз не бих следвал духовен учител, който е много силен, но използва силата си, за да мачка своите ученици…

Свами Тиртха: Не, не, не, моля… Няма проблем! Простите въпроси са добри. Сложните въпроси са още по-добри. Но предизвикателствата са най-доброто. Защо? Защото тогава се вижда кой кой е и кое какво е. Така че аз съм много удовлетворен. Трябва да даваме на хората свободата да имат собствено мнение. Поне до определени граници. Защото това е изключително важно! Затова трябва да го изследваме. Това е много голям въпрос: на какво да посветим живота си? Чий съвет да приемем? Много е важно. Естествено, че трябва да видите кое какво е. Аз съм много удовлетворен от това. А щом учителят е удовлетворен, всички ученици също са доволни. Съвсем просто е. Защото когато преданите са удовлетворени, учителят също е доволен. Това е начинът да правим всички все по- и по-щастливи. Такова е нашето съревнование. Аз искам да ви направя духовно щастливи, не материално щастливи – различно е. А вие трябва да работите за духовното удовлетворение на своите учители – не на един, а на всички. Тогава, ако всеки действа за успеха на останалите, това е истински успех. Защото обикновено какво се случва в материалната сфера – всеки работи за собствения си успех. И хората наистина постигат известен успех. Само че той не им носи удовлетворение. Aber Leben ist schwierig – но животът е труден. Затова трябва да достигнем и да действаме на различно ниво – когато искаме да служим на другите, когато искаме да подпомогнем удовлетворението на другите. Това е божествен принцип. Ние не действаме за собственото си щастие и удовлетворение, а работим за другите. Поне бъдете безкористни. Поне толкова! Но това е по-добро от знанието, по-добро и от медитацията.[1] Така че да посвещаваме дейностите си в настроение на служене, да помагаме на останалите, да сме им полезни, да служим на Бога и т.н. – това е нещо добро и духовно.

Научил съм от учителя си, че всички въпроси са добри. Особено ако касаят висшето благо на човечеството.

 

(следва продължение)

 

[1] „Бхагавад Гита” 12.12

 

 



cocoon

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София)

(продължава от предишния петък) 

Съзнанието е фонът. То е основата тук. Всичко произтича от него, всички различни концепции, -изми, философии и какво ли не идва от този източник. Ишварах парамах кришнах сач-чид-анада-виграхах анадир адир говиндах сарва-карана-каранам.[1] Той е окончателната причина на всички причини! Васудева Кришна е върховното съзнание и всичко е породено от Неговия ум, така да се каже. Затова ви пожелавам да се превърнете в много красива мисъл на Бога.

Въпрос: Във връзка с това, което казахте, че Кришна е окончателната причина на всички причини – последния път, когато бяхме тук, четохме от „Бхагавад Гита”, че Кришна не е отговорен нито за добрите, нито за лошите постъпки на хората.

Свами Тиртха: При все това Той е източникът, Той е окончателната причина. Обаче не е отговорен.

Въпрос: Как се хармонизират двете становища?

Свами Тиртха: Защото Той е свободен. Вие не сте свободни от последиците на действията си, но Той е. Вие също сте причина за толкова много последици. И не сте свободни от тях, тъй като действието носи след себе си последствие – това е съвсем логично. Всъщност ние сме досущ като гъсеница. Тя е много заета. Храни се с листата на дърветата – от едната страна яде, от другата произвежда нишка. И тази нишка е толкова много, че гъсеницата няма къде да я сложи, затова започва да я завива в спирала. Но понеже е много и тя я увива около себе си, накрая се оказва вътре в пашкула. Действието носи последствие. Ние всички сме много заети и с постъпките си създаваме множество последици. Така се озоваваме в собствения си личен пашкул. Мислите си, че сте свободни, защото се наслаждавате, активни сте и искате да видите резултатите. Но в крайна сметка сте вътре в капана.

Знаете ли колко е дълга нишката около гъсеницата? Почти километър и половина. Пашкулът е ей толкова мъничък, но нишката е километър и половина дълга. Така и ние сме вглъбени в своята игра на действия и последици, но сме вътре в капана, вътре в пашкула – не сме свободни от последствията.

Едно от божествените качества на Кришна е автономност, суверенност. Той е независим. Понякога преданите не разбират това – нарича се „отречение”. Не можете да разберете как така Богът е отречен, но то означава това – Той е суверенен, независим. Понякога Кришна е активен, друг път е пасивен. Защото на Него всъщност не Му се налага да действа. Той не е принуден да действа. А ние сме тласкани да действаме от различни импулси. Кой е главният импулс за хората? Страстта. Друго основно влияние върху хората е тамас, невежеството. Но то всъщност не ви кара да действате. Просто ви блокира, не сте толкова дейни. Но активният принцип е раджас, страстта. Малцина са подтиквани от саттва.

Така че действията и последиците са на човешкото ниво. На божественото ниво Кришна не е принуден да действа. Защото нещата се случват дори и без да действа – достатъчно е да си помисли за нещо и то става. Как се нарича това? Нарича се сатя-санкалпа. Санкалпа означава „решение”; сатя-санкалпа значи, че каквото е решил се сбъдва. Не Му се налага да го осъществява, да действа за него – не. Достатъчно е да си го помисли, да го пожелае и то ще се случи.

Но замислете се, ние всички имаме тази божествена способност. Вие всички имате сатя-санкалпа. Как – нима като си помислите за вселена и тя се създава? Тогава бихте били наистина могъщи. Обикновено все още не е така. Но в едно отношение притежавате тази сатя-санкалпа. Ако мислите за страховете си, за личните си демони, незабавно можете да ги сътворите. Така че това е много могъщо качество. Ние можем да създаваме своите грешки. Достатъчно е да си помислим за илюзията и тя се въдворява. За да мислите за нещо божествено се налага да се трудите здраво – с кръв, пот и сълзи. Но да мислите за илюзията е толкова лесно.

Така че на хората е делегирана известна сила – затова трябва да сме внимателни по отношение на нея. Защото можем да използваме интелекта си, да използваме нашите способности, нашите таланти по правилен и по неправилен начин. Животът, както казах, е енергия. Можете да ползвате енергията за добра цел, а можете и да злоупотребявате с нея. Вие, като духовна душа, имате определена сила. Тя се проявява в температурата на тялото ви. Докато душата е вътре, тялото има тази определена температура. Когато душата отлети от тялото, то изстива – енергията си е отишла. Затова трябва да сме внимателни как използваме енергията си. Отговорността не е на Кришна, Той е свободен.

 

(следва продължение)

 

[1] „Брахма Самхита” 5.1



огънят

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София)

(продължава от предишния петък) 

Някои предани имат предпочитания всред различните неща, които поднасят. А вашето предпочитание какво е? Има 64 елемента на приношение. Да споменем няколко: когато встъпвате в храма и звъните с камбанката – това е един вид служене, приношение. После когато влезете и се поклоните – това е друг начин да изразим настроението си на служене към Него. Или като пеем молитвите, мантрите, бхаджаните си – това е друг тип служене. Сетне, да се поднасят 16-те елемента на обожание – като храна, дрехи, накити, благоухания, огън, вода – това също е част от служенето. Ако пуснете няколко стотинки в кутията за дарения – това е още един вид приношение. Или пък ако донесете цветя в израз на любовта си.

И така, кое е вашето предпочитание сред тези 64 елемента?

Отговор: Посветеността.

Манджари: Цветята.

Свами Тиртха: Колко хубаво! Такова простичко изражение!

Гиридхари: Не мога да разбера въпроса. Ако един родител има пет деца, това е все едно да го питаш кое му е най-скъпо?

Свами Тиртха: Добре отбелязано. Но аз не питам върховния Отец: „Какво е предпочитанието ти, татко мой?”, а питам себе си какво аз предпочитам. Защото дори и най-незначителното приношение, дадено от сърце и душа, е много свидно за Него. И ти си прав, не бива да правим разграничения. Каквото Му се нрави, трябва да го правим. Всъщност всичко това са Негови предпочитания. Кришна съвсем ясно обяснява в „Шримад Бхагаватам”, Дванадесета Песен, какъв е вкусът Му. Но внимавайте, защото Той дава дълъг списък! Има едно много хубаво: че по принцип всеки ден, но ако не поне на дните Екадаши, трябва да организираме театрални пиеси и драматични мюзикъли за Него. Списъкът е дълъг.

Но някои бхакти казват, че самите те имат предпочитания. Някои харесват гхи лампите. Защото знаете, като поднасяш гхи лампата и Кришна стои зад танцуващите пламъци е прекрасно! Това е начин да се доближим, да зърнем истинската реалност.

Мога ли да ви споделя нещо лично? Аз също си имам предпочитание от този дълъг списък. Има едно нещо в списъка; Кришна казва: „Дай Ми това, дай Ми онова. И трябва да ми поднесеш също това, което ти самият най-много харесваш!” Това е моето предпочитание, защото именно то прави всичко толкова лично. Ако харесвам нещо, трябва да го споделя с моя скъп приятел. Но уви, „Аз също имам дълъг списък. Харесвам толкова много неща! Затова трябва да имаме големи храмове и ашрами, за да съхраняваме нещата, които харесвам, за да мога да Му ги поднасям. Животът е толкова сложен!”

Но встрани от шегата, това е нещо съществено. Дайте на Него това, което на вас ви харесва! А обикновено ние какво харесваме? Харесваме цветя – добре, можем да Му дадем. Харесваме храна – добре, можем да Му дадем и това! Харесваме децата си – можете да Му ги посветите! Харесвате съпругите и съпрузите си – обаче недейте да предлагате партньорите си на Бога когато се карате с тях, когато не ги харесвате. „Върви при Бога си! Не те искам тук, тръгвай за храма!” Предложете ги когато ги харесвате. „О, скъпа моя, скъпи мой, харесвам те толкова много! Моля те, удовлетвори нашия Бог”. А има и още едно нещо, което обичаме повече от мед – кое е то?

Рамвиджай: Парите.

Свами Тиртха: Парите са по-сладки от мед! Щом ги харесвате, най-добрата им употреба е за Него. Защото ако днес дадете една монетка, в този живот ще получите десет, какво да говорим за следващия живот? Казвам ви, това е най-добрата инвестиция. Когато давате за правилната цел, за най-добрата цел, те се увеличават.

Това е точно както ти спомена, че не можем да изберем между децата си кое обичаме най-много, защото обичаме всички. Веднъж един човек запитал майка с трима сина – плюс бащата, четвърти: „Как успяваш да разделиш любовта си между всички тях?” А тя отвърнала: „Знаеш ли, то е тъкмо обратното – не се дели, а се умножава!” По същия начин, ако разделите богатството си с Бога, то не намалява, а расте. Каквото и богатство да притежавате.

Но освен синовете и дъщерите си, освен партньорите си, освен банковата си сметка има още нещо, което харесваме дори още повече. Какво е то?

Рамвиджай: Самите себе си!

Свами Тиртха: Да! Всички ние харесваме себе си! Щом харесвате себе си – предложете се! Кришна казва: „Дай Ми това, което ти харесваш!” И това е начин да се доближим до върховната реалност. То не е прашинка. Не е облак илюзия. Не, това е път към реалността.

(следва продължение)

 

 



light-1097599_960_720

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София)

(продължава от предишния петък) 

Как и къде да намерим реалността? Светите учители казват: „Не отделяйте твърде много внимание на външния свят! Стремете се да медитирате повече!” „Медитация? Това е прекалено пасивно! И какъв е резултатът от тази медитация? Повтаряне на мантри? Пеене на песни в гореща храмова стая? Единственият резултат, който съвсем ясно усещам е потта! Кръв, пот и сълзи.” Или може би отначало чувствате само потта. Но ако бхаджанът е истински, сълзите също ще дойдат. Това е нашата реалност. Когато не е просто физическата топлина, а един различен тип енергия.

Животът е енергия. Ако нещо е живо, то се движи, расте, черпи и отдава енергия. Където има движение, където има признаци на живот, там можем да доловим реалността.

Така че, за да открием своята реалност, трябва да приложим верния метод. И просто се опитайте да възприемете визията на Шрила Шридхара Махарадж – че основата е съзнанието. Онова, което ни се струва толкова реално е само леко трептене в тази атмосфера от съзнание. Ако имате една свещ и тя е запалена, погледнато през пламъка ѝ всичко отзад сякаш танцува. Разбира се, може да се опитвате да го обяснявате чрез науките физика и оптика. Но забравете, това не е реално! Там всичко танцува – има танц, има скрита поезия.

За да намерите реалността приложете правилния метод. Дори една проста свещица може да докаже нереалността на материалните неща. Но ние използваме лампи в свещените си приношения към нашите божества. Знаете всички различни елементи, които поднасяме на Бога – благоухания, вода, огън, парче плат, цветя и т.н. Толкова е красиво! Това е начин да изразим благодарността си, своята дълбока медитация и настроението си на служене към Него: „Цялата тази красота идва от Теб и Ти я заслужаваш.”

И трябва да добавя – всички тези приношения не са прах във въздуха, те са реални. Защото са оттеглени от материалната, светска сфера и са свързани с Върховния. Това е огромна трансформация. Всъщност е жертва. Дефиницията за жертва е, че нещо е извадено от ежедневния си контекст и чрез този процес на предлагане е свързано, дадено, поднесено на Бога, на божествеността – то не е за нас, то е за Него. Така че дори една проста, мъничка свещ може да ни даде урок по реалност. Ако виждаме как образът зад светлината на свещта танцува, това намеква, че нещо е нереално и че има нещо, което би трябвало да е реално.

Но какво се случва като поднасяте гхи лампа на Кришна? Всъщност в стари времена, когато в храмовете не е имало електрически крушки, използвали гхи лампа или камфорова лампа, за да покажат муртите. Когато хората се събирали в светая светих, било тъмно, скришно и муртите не се виждали, затова свещенослужители използвали фитили и парченца камфор, които дават силна светлина и това бил начинът да покажат олтара на хората наоколо. Така тази светлина се използвала, за да могат хората да видят Бога. Но тогава възникнал голям догматичен проблем. Как можем да поднасяме нещо, щом сами го ползваме? Жертвата трябва да се въздаде на Бога, а не за да служи на самите нас да виждаме. Как можем да се наслаждаваме или облагодетелстваме от приношение, което е за Него? Разбирате ли проблема? Затова решили: „Добре, ще поднасяме две лампи – една като жертва за Него и друга за нас, за да можем да Го виждаме.” Така че има ли въпрос, има и отговор. По този начин не се облагодетелствате от приношението, но от едната лампа можете да се възползвате, а другата можете да поднесете пряко в служба Нему.

(следва продължение)