Calendar

November 2018
M T W T F S S
« Oct    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  



Български issues

hindu-scriptures

(от лекция на Свами Тиртха, 06.01.2013, сутрин, София)

(продължава от предишния петък)

Ом е мистична формула. Това означава, че всичко се съдържа в този звук – всичко в творението, всичко в съществуването и всички думи, които идват след това. Така че формата му е много кондензирана, като символично представяне на божественото, а също и на битието. Затова можем да кажем, че това е първата дума в творението според индийската традиция. А всъщност е и първата дума в писанията, във философията.

По-късно това божествено послание се разгръща все повече и повече. Коя е следващата стъпка в разгръщането на божествения звук? Това е мантрата. Ом също е мантра, но в много кондензирана, семенна форма. Следващата истинска мантра, формула за медитация, а също и за възхвала е Гаятри мантрата. Мантра, знаете, е звукова формула за освобождаване на ума, на съзнанието. А Гаятри е специален вид мантра, възхваляваща слънцето. Защото слънцето донася светлина и живот във вселената. Това отново не е просто набор от думи и изрази. Гаятри е изпълнена със смисъл молитва – молите се за освобождение. И тогава божествената светлина, божествената сила ви спохождат. Но тъй като се състои от множество различни срички, тя е по-сложна от ом. Значението на Гаятри е: „О, божествено Слънце, моля те, озари ме и помогни на медитацията ми да постигне пълнота.” Тази мантра се нарича Майка на Ведите, Майка на знанието, защото представя божественото Слънце, което ще ни донесе просветление.

След това идва самата Веда. Думата Веда е санскритска и означава „знание, мъдрост”. Ом е една сричка; мантрата е няколко думи; Ведите са хиляди химни. Съществуват четири главни Веди. Една е за химните. Втората е за песните или мелодиите. Третата е за логос, силата на речта – това са формули; а четвъртата е за общи молитви и напътствия. Тези четири литературни сборника съдържат на практика цялата насока и познание, които съществуват и са необходими в този живот.

Но виждате, нещата стават все по-сложни. Вече имаме хиляди химни. Та кой би могъл да ги изучи? Там е обяснено същото знание, което се съдържа в ом, първоначалната формула, ала вече много по-разширено. И така, от четирите Веди стигаме до следващия сборник ведическа литература, есенциалното учение на Ведите – нарича се Веданта. Друга дума за Веданта е Упанишади. Упанишад е свещено учение. Упа-ни-шад означава „да седиш близо до някого”. Сад – „да седиш”; упа „близо до нещо”. Какво означава това? Да седиш близо до някое тайно учение? Това не би помогнало с нищо. Не, Упанишад означава, че трябва да седнеш близо до учител. Отиваме при някой, който знае; и в близкото взаимодействие с него можем да получим божественото познание.

Преди имахме само четири Веди; сега вече имаме 108 Упанишади. Системата все повече се усложнява! Това означава, че познанието се разкрива във все по-разцъфнала форма. Още и още аспекти, още и още дълбочина можете да видите, да изследвате. Упанишадите са не само свещени, но и тайни учения – а това означава, че са изпълнени със скрити значения и символичен изказ. Така че ако нямате ключа за тях, няма да разберете. Мъдреците в стари времена са прозрели, че е необходимо същината на това знание да се кондензира в една книга – това се нарича сутра. Сутра означава „нишка”. Тази нишка е есенциалното послание на Упанишадите. Тъй като Упанишадите като литературен дял са Веданта, или краят, венецът на Ведите, затова и тази сутра, която съдържа цялата информация на ведическите Упанишади, се нарича „Веданта Сутра”, или „Пътеводната нишка на венеца на Ведите”. Тя е изключително есенциална, като кондензирано мляко. И в нея виждаме 555 – не книги, а сутри, кратки афоризми.

(следва продължение)

 



hindu-scriptures

(из лекции Свами Тиртхи, 06.01.2013, утром, София)

(продолжение с предыдущей пятницы)

 

Ом это мистическая формула. Это означает, что все содержится в этом звуке – все в творении, все в существовании и все слова, которые следуют затем. Так что его форма очень сжатая, как символичное представление божественного, а также и бытия. Поэтому можем сказать, что это первое слово в творении согласно индийской традиции. А в сущности это и первое слово в писаниях, во философии.

Позже это божественное послание развертывается все больше и больше. Каков следующий шаг этой эволюции божественного звука? Это мантра. Ом это тоже мантра, но в очень конденсированной, семенной форме. Следующая настоящая мантра, формула для медитации, а тоже и для прославления это Гаятри мантра. Мантра, знаете, это звуковая формула для освобождения ума, сознания. А Гаятри это специальный вид мантры, прославляющая солнце. Потому что солнце приносит свет и жизнь во вселенной. Это сново не просто сбор слов и выражений. Гаятри это исполненная смыслом молитва – молитесь для освобождения. И тогда божественный свет, божественная сила приходят к вам. Но так как состоит из множества разных слогов, она сложнее чем ом. Значение Гаятри это: „О, божественное Солнце, прошу тебя, озари меня и помоги моей медитации постичь полноту.” Эта мантра называется Мать Вед, Мать знания, потому что представляет божественное Солнце, которое принесет нам просветление.

Затем приходит сама Веда. Слово Веда санскритское и означает „знание, мудрость”. Ом это один слог; мантра это несколько слов; Веды это тысячи гимнов. Есть четыре главные Веды. Одна из них для гимнов. Вторая для песень или мелодий. Третяя для логоса, силы речи – это формулы; а четвертая для общих молитв и напутствий. Эти четыре литературные сборники содержат на практике все советы и знания, которые существуют и необходимы в этой жизни.

Но видите, вещи становятся все более сложными. Теперь имеем тысячи гимнов. Кто мог бы их выучить? Там объяснено то же знание, которое содержится в ом, первоначальной формуле, только уже гораздо более расширенное. И так, из четырех Вед приходим к следующему сборнику ведической литературы, к основному учению Вед – называется Веданта. Другое слово для Веданты это Упанишады. Упанишада это тайное учение. Упа-ни-шад означает „сидеть рядом с кем-то”. Сад – „сидеть”; упа „близко к чему-то”. Что означает это? Сидеть рядом с тайным учением? Никакой от этого пользы. Нет, Упанишада означает, что надо сидеть близко к учителю. Мы приближаемся к человеку, который знает; и через эту связь сможем получить божественное познание.

Раньше у нас были четыре Веды; сейчас у нас есть уже 108 Упанишады. Система все больше усложнется! Это означает, что одно и тоже знание показывается в еще более расцветшей форме. Есть все больше и больше аспектов, все больше и больше глубин, которые вы можете видеть, вы можете экспериментировать. Упанишады не только священные, но и тайные учения – а это означает, что полны скрытыми значениями и символическим выражением. Так что если у вас нет  ключа к ним, вы не поймете. Мудрецы древних времен осознали, что необходимо сущность этого знания конденсировать в одну книгу – это называется сутра. Сутра означает „нить”. Эта нить есть основное послание Упанишад. Так как Упанишады как литературные произведения это Веданта, или конец, венец Вед, поэтому и эта сутра, которая содержит всю информацию ведических Упанишад, называется „Веданта Сутра”, или „Путеводная нить венка Вед”. Она исключительно существена, как конденсированное молоко. И в ней мы видим 555 – не книг, а сутр, короткие афоризмы.

 

(продолжение следует)

 

 



индийски гълъб

(от лекция на Свами Тиртха, 06.01.2013, сутрин, София)

 

Трябва да кажа, че всички вие идвате от едно различно място. Тялото ви принадлежи на тази страна, но душата ви принадлежи на друга страна. В това отношение ние всички сме от едно и също царство. Нашата цел е да изпълняваме дълга си на тази планета Земя както трябва, като междувременно не изгубваме и вечното си благо.

Наскоро чух, че за пощенските гълъби, които се използват за пренасяне на информация, в наши дни е много по-трудно да намерят пътя. Те изминават същото разстояние за по-дълго време от преди. Някак им е по-трудно да си намират пътя. А щом това се случва на тези мънички животинки, които са експерти в това да намират пътя, мисля по същия начин е много трудно и за нас да открием верния път. И може би все повече и повече, тъй като живеем в трудна епоха, която не е особено благоприятна за духовни практики.

При все това, колкото повече са проблемите, толкова повече искаме да намерим решение. Затова, за да открием верния път се нуждаем от известна помощ и насока. И всъщност ние, хората, имаме три алтернативи, три източника на информация в това отношение. Единият е традицията, вторият е вдъхновението или интуицията, третият е интелигентността.

През последните няколкостотин години, особено западната човешка цивилизация следва пътя на интелигентността. И можем да видим резултатите – проблеми с околната среда, криза след криза. Несъмнено има някакъв технически напредък, но и повече вътрешно страдание, повече сърдечна пустота. Така че в нашето духовно търсене едва ли бих препоръчал този път.

Добре, да вземем интуицията. Съжалявам да го кажа, но интуитивните ни способности са малко или много блокирани при повечето от нас. А в случай, че хората притежават някаква сила на интуицията, те я използват за съвсем незначителни цели – например за разрешаване на ежедневните проблеми, за постигане на по-голям успех или за печелене на повече пари. Това е злоупотреба със силата на интуицията. Докато съществуването ни, съзнанието ни не е пречистено, бих казал, че интуицията е много несигурен инструмент, не безопасен.

Какво остава? Традицията. Но в нашите страни традицията е била блокирана и разрушена от множество исторически фактори. Политически промени, Османска империя, промени в идеологическите структури, които са засегнали традициите ни или дори са ги прекратили. Ала ако започнете своето духовно търсене, рано или късно ще се натъкнете на индийската традиция. Било то чрез йога, или чрез Аюрведа, или чрез медитация – повечето практики и визии се основават на индийската традиция. Затова предложението ми е да намерим насока там. Много е добре да се опрем на традиция. Ако се опитаме да се обърнем към индийската традиция, ще можем да пречистим интелигентността си, а също и интуитивните ни способности ще се развият. Това е причината, поради която предлагам: нека навлезем в дълбочина в индийската традиция.

И тъй като вече от известно време вие се събирате в името на тази цел, днешната беседа е върху една красива скъпоценност на свещената индийска литература. Нарича се „Бхагавата Пурана”. Идеята ми е да се опитам да намеря и разкрия структурата на индийските разкрити писания. Нека открием мястото на „Бхагавата Пурана” там, а също и да обсъдим някои основни точки на тази творба.

Тази творба, тази книга започва с медитация. Защото медитацията, и по-специално звуковата медитация, е начин да се обърнем към Бога. Ако повтаряме изключително свещената мантра ом, това е толкова мощно, толкова въздействащо. Индийската традиция се основава на разкритието на божествения звук. И първата дума в индийското откровение, в тази древна традиция е ом. Всъщност това е по-скоро звук, свещена вибрация. Не е точно дума, изразяваща някакво пряко значение, а внася божествената вибрация в тази вселена. И както усещате, черепът ви има кръгла форма – сферична конструкция досущ като вселената. Тази божествена звукова вибрация създава много добър, позитивен резонанс в тази ваша индивидуална вселена. По същия начин, ако този свят е проникнат от божествената звукова вибрация, от хаоса това ще сътвори порядък. Затова ом, като божествена звукова вибрация, е като насока за цялото творение. Той си има и смисъл, не е просто някакъв безсъдържателен божествен звук. Означава „да”. „Да! Онова, което търсите, съществува!” Това е един много позитивен, утвърдителен отговор на нашето търсене, на желанието ни да открием хармония, пълна красота, съвършенство. 

(следва продължение)

 



Letter

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2013, вечер, Кюстендил)

(продължава от предишния петък)

Мога ли да ви разкажа една история? Веднъж посетихме един много красив храм в Индия. Мястото е известно, то е рожденото място на Кришна, когато се е появил на планетата Земя. Градът е сравнително малък, но има 5 000 храма. Така че практически всяка къща, всеки дом е храм, но има и някои големи – като катедрали. Веднъж посетихме един от главните храмове в този град. Когато вечерната служба приключи тъкмо излизахме от храма, когато не щеш ли, на голямата порта на храмовия комплекс насреща ни се зададе един много внушителен възрастен мъж. Той влизаше, а ние излизахме. Бях толкова впечатлен от него, че го попитах: „Може ли да Ви фотографирам?” Индийците се отнасят по два начина към снимките – или им се нрави, или не обичат. Този обичаше. Отвърна: „Да, може!” Беше с много красиви коси, красива брада, красиви дрехи – правеше много силно впечатление. Позира известно време, а докато го снимахме, каза: „Освен служенето към Кришна, към Бога, нищо друго не е истинско”. После добави: „Между другото, аз ръководя този храмов комплекс,” а след това влезе.

Така че животът е изпълнен с неочаквани срещи. Мислите си: „О, това е един добре изглеждащ възрастен господин, който идва да посети храма”. Ала не, той е скрит пророк или светец от най-висш калибър. Не само осанката му, но и думите му бяха много сериозни. Както ние се молихме заедно: „От нереалното отведи ме към реалността”. А какво е реалността? Това е Бог, служенето към Бога. Ето истинската реалност. И всъщност тази реалност е мистично преживяване.

Веднъж мой приятел запитал един учител: „Учителю, можеш ли, моля те, да ми кажеш как работи бизнесът? Как така нещата се случват? Каква е тайната на успеха?” Учителят отвърнал: „О, има две страни: едната е практична, другата мистична”. Всички били смаяни: „Сега ще чуем мистичното обяснение на бизнеса.” Нещо като „как да постигнеш успех за 30 дни”. И учителят казал: „Практическият аспект на успеха в бизнеса е, че се молиш, а мистичният аспект е, че някак се получава.” Човек би си помислил, че мистичната страна е молитвата, а практическата е, че се осъществява – обаче не! Нашата практика трябва да е тази жива и любяща връзка с Бога, източника на всичко. А мистичното нещо, че не можем да разберем как се случва е, че по някакъв начин се случва. Така че пренасочете вниманието си, добийте божествен фокус. И ако казваме молитвите си, ако повтаряме мантрите си, ако не пропускаме медитациите си, тогава можем да усъвършенстваме тази вътрешна чувствителност. Мантрите, и особено святото име, могат много бързо да ни изведат на по-високи нива на реалност.

Въпрос: Как да се отърсим от негативизма на другите хора?

Свами Тиртха: Много е лесно! Ако пощальонът ти подаде писмо, което не е адресирано до теб, ще кажеш: „Това писмо не е за мен.” По същия начин, ако получаваш някакво негативно послание от някого, трябва да откажеш тази пратка, това писмо: „Не, това не е за мен.” И ако го кажеш сериозно, можеш да пресечеш негативното влияние.

А ако се молиш, ако се отдадеш под божествена закрила, нищо лошо не може да влезе в теб. Защото Слънцето и Луната са на дланите ти. И ако ги събереш заедно, това е най-висшият защитен печат. Понеже където Слънцето и Луната са заедно, никакво зло не може да пристъпи. Те са на дланите ти и ако са винаги заедно, винаги обединени, тогава нищо не може да те нарани.

 



key

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2013, вечер, Кюстендил)

Въпрос на Ядунатх: Много често в живота си търсим Господ, но не знаем има ли Го или не. Нито знаем как да Го постигнем. Други пъти вярваме, че сме Го намерили, а после отново сме Го изгубили. Докато достигаме момента, в който не сме абсолютно сигурни дали съществува или не. Дали ние сме на Неговата карта или не? Дали имаме лична връзка и как можем да си я върнем? Защо винаги сме изгубени? Има ли начин да открием тази жива връзка и просто да останем там? Дори до степен да не умрем…

Свами Тиртха: Това е сложна и дълга тема, но да започнем от края, ако нямаш против. Казва се – посланието е тежко, така че пригответе се – „Умри, за да живееш!” Трябва да умрем, за да живеем. Разбира се, не пропагандирам някакъв самоубийствен култ. Но какво означава това? Трябва да умрем за себе си, за себичната си идентичност и да се родим на едно по-висше ниво на съзнание, където светлината, блаженството, вечността, божествената хармония и мира са естествена среда за нас. Разбира се, че всички сме на картата на Върховния. Той е всемогъщ и знанието Му е всеобхватно, така че Той не забравя за вас. Главният въпрос е дали Бог е на нашата карта или не? Това е въпросът, който трябва да си зададем: „Доколко се осланям? Доколко вярвам? Доколко това е истинско за мен?” Духовен напредък означава да добиеш вярна перспектива за всичко материално – защото нашето съществуване тук си има своите материални страни, но вие ще добивате все по- и по-чисто духовно виждане.

И знаете ли, не е чак толкова сложно. Повечето от вас тук са жени; какво мислите, животът лесен ли е или труден?

Отговор: Лесен.

Свами Тиртха: Виждате ли, ако бях запитал мъжете дали животът е лесен или сложен, те щяха да кажат: „О, много е сложен!” Защото ние имаме различен подход към тази красива опитност, наречена живот. Живеем в света на опита. Притесняват ни не външните неща, а отражението на техните въздействия върху нас. Така че много е лесно: всичко се завръща откъдето е взето. Тялото е взето от материята и ще се върне в материята. Но душата е взета от божественото ниво, там и ще се върне. Толкова. Това сложно ли е? Не е! Което е малко по-сложно е „как да го осъществим”? Но тук-там се намират съвети и насоки и за това.

Така че истинският духовен напредък не означава, че ще трябва да придобиете нещо ново. Просто трябва да пробудим своята изначална духовна природа. Защото ние не сме това умиращо, невежо и страдащо тяло. Ние сме вечни, напълно осъзнати и блажени души. Именно тази трансформация, това ново отъждествяване трябва да придобием. То е вътре във вас. Просто съживете това изначално съзнание.

Следващият въпрос е: „Как? Как мога да съживя своето изначално духовно съзнание?” Точно като въпроса в началото: Кой е най-добрият път, най-добрият подход към Върховния? Дали теоретичните конструкции или любящото обожание, любящото служене? Така че извършвайки духовни дейности, можем да помогнем на духовното си съзнание да надделее.

Преди няколко години направиха изследване във Франция: по колко време от живота си посвещаваме на определени дейности. Разбира се, това беше преди проникването на интернет и на компютрите, защото сега по-голямата част от времето ни се пилее пред монитора. Но като историческа препратка: например, в търсене на ключовете по колко време губите в живота си? Познайте! Зависи от човека, но средностатистически три месеца. Колко време спите? Зависи от човека. Обаче 25-30 години спим. Половината от живота си спите! Колко време посвещавате на четене? Какво е предположението ви? Осем седмици. И това е отпреди компютрите. Така, ако пресметнете колко време губите в ядене и т.н.. в крайна сметка ще видите: „Чакай малко, макар да живея, да речем, 60-70 години, разполагам с време максимум няколко години!” Първите двайсет години са глупави. Последните двайсет – глупави. Междувременно трябва да се спи, да се работи, да се изкарват пари… а колко време можем да отделим за своята вечна душа? Моля ви, скъпи дами; ако влезете в някой козметичен магазин, там има стотици метри рафтове с какви ли не балсами и лосиони за да поддържате тялото си. Но колко балсама ще намерите за душата си?

Така че трябва да погледнем истината в лицето. Вниманието ни е прекалено уловено от външните неща. Фокусираме се толкова много върху променливото. Отнасяйте се внимателно към своето време! Използвайте го правилно. Бог ни е дал интелигентност. Това означава, че трябва да използваме времето си подобаващо. Така че посвещавайте повече внимание на своята вечна душа.

Това е начинът да съживим изначалното си съзнание. Молитвите са много важни, медитацията е много важна. Служенето на Бога – да ходите в храма или да си имате вкъщи домашен олтар – също е много важно. Да посветите поне една седмица от тези осем седмици четене на някаква свещена литература е много важно.

 

(следва продължение)

 



heart-lantern

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2013, вечер, Кюстендил)

„Просто установи ума си върху Мен, Върховния Бог, и вложи цялата си интелигентност в Мен. Така ще живееш в Мен винаги, без съмнение.”[1] Това е окончателният отговор на всички проблеми, въпроси и съмнения в живота. Насочете ума си към Върховния, мислете за Него и прилагайте интелигентността си във връзка с Него. Така несъмнено винаги ще живеете с Него.

Понякога си мислим, че това е трудно-осъществимо. Но не е. Или поне не е чак толкова. Защото това е много скъпа тема за човешките същества – Върховният Бог. А е толкова лесно да мислиш за някого, когото обичаш. Ние обичаме близките си, нали. Майките наистина обичат децата си. Това е много силен израз на обич. Хората обичат също кучетата си и домашните си любимци. Но колко обичаме Бога, от когото произлизат всички тези същества и комуто принадлежат? Така че вяра означава жива вяра. Нашата вяра трябва да е много практична. Казва се, че Бог е по-близо до вас от собствената ви кожа. Но къде е? На много специално място.

Веднъж Господ попитал ангелите: „Нужна ми е почивка. Толкова съм обременен от всички тези проблеми, които хората създават на Земята. Не престават с тези молитви: „дай ми това, дай ми онова”… Покажете Ми къде да се скрия, че никой да не Ме притеснява, къде мога да намеря покой? Покажете ми такова място.” На ангелите им хрумнала идея: „Има едно тайно място. Иди и се скрий в сърцата на хората. Там никой няма да Те търси.”

Така че Той е по-близо до вас от кожата ви. Разбира се, това е забавна историйка, но всъщност е вярна. Защото вътре в сърцето ни има пещера. И ако се издигнете на по-високо ниво на съзнание, ако се пречистите и достигнете до по-извисено съзнание, това мъничко пространство в сърцето ви става толкова голямо, че може да обгърне цялата вселена. Затова и Бог може да се побере в това малко местенце в сърцето ви. То се нарича скритото място в сърцето, тайната пещера в сърцето. Затова и жизнената ви енергия струи от сърцето, нали. Докато сърцето ви бие, вие сте живи. И когато искате да посочите себе си, докосвате не главата си, а сърцето си с думите: „Аз мисля така и така.” Така че ние всички знаем, че живеем в сърцето си. Защото душата, тази духовна енергия, е вдъхната в сърцето ни, тя живее в сърцето ни. То е мястото на живота.

Съществуват различни пътища, различни енергийни канали, започващи от сърцето. Йога описва това много добре. Цялата енергия преминава в тялото и ума посредством тези канали. В тялото ви има около 72 000 канали. Но един е главен. Този главен канал от сърцето достига върха на черепа ви и се нарича „канал на светлината”. И ако е свързан със слънцето – разбира се, не става дума за материалното слънце на тази вселена, а за духовното слънце – ако това слънце озарява този път, душата ви лесно може да премине по този канал. Тогава най-големият проблем на живота – смъртта – се превръща в точка на преминаване. Не е краят на нещо, а начало на нова глава.

Затова ние имаме една много красива молитва. Асато маа сат гамая/ тамасо маа джйотир гамая/ мритьор маа амритам гамая. „От нереалното води ме към реалността. От мрака води ме към светлината. И от смъртта води ме към безсмъртието!”[2]

Моля ви, запомнете тази молитва. Страданието е нереално. Така че когато сте в такава нереална ситуация, спомнете си първата молитва: „От нереалното води ме към реалността.” Върховната реалност е позитивно съществуване, висше познание и блаженство – сат-чит-ананда. Ако чувствате, че мракът иска да ви обземе, да властва над вас, спомнете си втората част от нашата молитва: „ От тъмнина води ме в светлина”. И не забравяйте последната: „От смърт води ме към вечност”. Отнесете това със себе си, мои скъпи братя и сестри, то може да ви послужи.

[1] „Бхагавад Гита” 12.8

[2] „Брихадараняка Упанишад” 1.3.28

 



namaste

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2013, вечер, Кюстендил)

(продължава от предишния петък)

В древни-древни времена имало странна история в една гора. Петима братя били в изгнание и бродейки из тази огромна гора, те много ожаднели. Искали да намерят вода. Най-големият брат казал на по-младите: „Моля ви, намерете вода!” Най-малкият брат тръгнал. Недалеч се натъкнал на езеро. Искал да пийне малко вода, тъй като бил много жаден, а след това искал да отнесе вода и на братята си. Но какво се случило само щом докоснал водата? Чул се силен глас: „Спри! Не докосвай водата ми! Аз съм духът на това езеро. Отговори на въпросите ми и тогава можеш да вземеш от моята вода!” Ала най-младият брат отвърнал: „О, не ме интересуват въпросите ти. Жаден съм. Искам да пия и ще правя каквото ми се ще.” Той гребнал малко вода и на мига паднал мъртъв. Останалите чакали: „Къде се дяна най-малкият ни брат?” Тогава вторият тръгнал. Той също намерил езерото и видял брат си да лежи там мъртъв. Изненадал се, без съмнение, но също бил много жаден и искал да пие. Обаче отново духът на езерото казал: „Спри! Не пий от водата ми! Преди това трябва да отговориш на моите въпроси. Инак ще умреш като брат си.” „Не ме интересува. Първо трябва да пия.” Същото се случило и с него. Останалите трима братя чакали в гората. Още двамина отишли, намерили езерото и братята си, паднали край него, ала и с тях станало същото. Накрая, когато никой от братята не се върнал, най-възрастният също поел да търси вода и видял четиримата си братя да лежат на брега. Тогава и той чул гласа: „Спри! Недей да пиеш от моята вода! Отговори на въпросите ми!” И той бил достатъчно мъдър да отвърне: „Добре, ще отговоря на въпросите ти”.

Тогава духът на езерото задал повече от сто въпроса. Разбира се, сега няма да ги повторя всичките, само няколко. Един от въпросите бил: „Кое е най-удивителното нещо на планетата Земя?” И отговорът бил много проникновен, защото Юдхищхира, най-възрастният брат, казал: „Най-удивителното е, че макар всички от предходните поколения да са си отишли от този свят, онези, които живеят сега си мислят, че са изключение.” Това е поразително! Всички умират, а ти си мислиш, че на теб няма да ти се случи.

Имало и друг въпрос: „Какви са новините, какво се случва в света?” Странен въпрос. Не бихте очаквали подобен въпрос в такава ситуация. Но понеже въпросът бил леко необичаен, отговорът също бил много необикновен. Най-големият брат казал: „Ами, какво се случва? Животът готви живите същества в казана на битието“. Много странен отговор. Но какво всъщност означава? Огънят под казана е слънцето, времето. Знаете, ако искате да приготвите хубаво сабджи, трябва да нарежете картофите и останалите зеленчуци, и те трябва да се сварят, да омекнат. Именно това се случва в живота. Ние сме като сурови картофи; нужно ни е време и топлина, за да омекнем.

Последвал друг въпрос: „Кой е щастлив на тази Земя?” Този въпрос го разбираме – кой е щастлив? Отговорът бил: „Онези, които нямат дългове са щастливи. Които са изплатили всичко дължимо.” Мисля, че това е съвсем практично; разбира се не е ставало дума за погасяване на банкови кредити по онова време. По скоро се касае за приношенията и благодарността към Бога, към божествените създания, към учителите, към живите същества – този вид дългове трябва да изплатим. И така, щастливи са онези, които са изчистили задълженията си.

Имало и друг въпрос, който гласял: „Кой е най-големият провал?“ Вие какво бихте отвърнали? Отговорът бил: „Най-големият провал е победата.” Сетне последвал друг въпрос: „Кой е най-големият ти враг?” Какъв е вашият отговор?

Отговор: Самият аз.

Свами Тиртха: Правилно! Моят най-голям враг съм аз самият! След това дошъл един много красив въпрос, с дори още по-красив отговор: „Какво е пространство? Дай ми пример за пространство!” Отговорът бил безмълвен, единствено с допиране на длани (като в Анджали мудра). Това е пространство! В шепите си можете да поберете цялата вселена. Ала трябва да можем да допрем длани и да поднесем почитанията си на Бога. Това е най-добрият пример за пространство. Защото целият този свят е създаден от Него. И е създаден за Него. Така че с каквото и да разполагаме, то трябва да бъде превърнато в молитва и възхвала.

Накрая дошъл последният въпрос: „Какво трябва да се прави? Как да се постигне съвършенство?” И последвал много важен отговор: „Следвай стъпките на светците.” Това е сигурният път към божественото.

Така най-големият брат отговорил на всички въпроси. И какво се случило тогава? Можел да пийне от водата; нещо повече – духът на езерото се съгласил да му изпълни едно желание. „Ти отвърна на всичките ми въпроси толкова добре, толкова съвършено! Готов съм да сбъдна желанието ти. Поискай нещо и ще го направя!” И той казал: „Можеш ли да съживиш братята ми?”

И така, ако сте способни да дадете отговор на предизвикателните въпроси на живота, може да ви споходи огромна сила, с която ще можете да помагате и да служите на останалите живи същества по един много дълбок, много хубав начин. А в крайна сметка се оказало, че духът на езерото всъщност бил божественият баща на този герой. Така виждате, че дори такива необичайни истории и сложни ситуации се намират под божествено управление и наблюдение.

 



ocean_1024

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2013, вечер, Кюстендил)

(продължава от предишния петък)

„Ала онези, които искрено почитат непроявеното, намиращо се отвъд възприятията на сетивата, всепроникващо, невъобразимо, неизменно, установено и неподвижно – безличностната концепция за Абсолютната Истина – овладявайки сетивата си и еднакво разположени към всекиго, такива личности, заети с благополучието на всички, накрая също Ме достигат”.[1]

И така, дали по този път или по другия, рано или късно ние ще се озовем обратно у дома, при Бога. В какво се състои разликата? Следващият стих ще ни каже: „За онези, чийто ум е привлечен към непроявения, безличностен аспект на Върховния, напредъкът е изпълнен с несгоди. Да се развиват в тази практика е винаги трудно за въплътените.”[2]

Обикновено ние искаме лесни решения – дайте ми бърз и ефективен метод за постигане на щастие. Как да забогатея за 30 дни. Или как да науча езика суахили от два урока. Или как да постигна божествено съвършенство на едно съботно-неделно обучение. Такива неща са много популярни; ние винаги искаме бърз и ефективен метод. Дайте ми истинското нещо! Същото се случва и с духовните стремежи: някои видове духовни усилия са трудни, други типове дейности са по-лесни. Защото ако се опитваме да си представим Бога като невъобразим, ще срещнем известни трудности. Как можеш да си въобразиш невъобразимото? Не е възможно, нали. По тази причина този тип теоретичен подход е много сложен и труден.

„Но тези, които Ме обожават, отдавайки Ми всичките си дейности и са Ми посветени неотклонно, заети в предано служене, винаги медитирайки над Мен, съсредоточили ума си върху Мен, о сине на Притха, тях Аз бързо избавям от океана на раждането и смъртта.”[3]

Тук е споменато нещо много важно – океана на раждането и смъртта. Ние не сме родени, за да умрем. Щом имаме възможността да живеем на тази планета Земя, би трябвало да има някаква по-висша и много божествена цел на това съществуване. Въпреки че тази вселена е подредена така, че щом нещо е започнало, то ще има и край. Всичко материално има начална точка и ще има и крайна. Обаче вие сте отвъд това ниво. Ние всички споделяме духовни качества. Ако се вгледате в тялото си, ще видите материалните качества – конструкцията, физическата субстанция на своето тяло, някои функции, някаква биология. Но вие чувствате, че сте нещо повече от това. Не сте просто тези 60 килограма материална субстанция. Усещате: „Аз съм повече!” Именно това духовно самоотъждествяване трябва да усъвършенстваме у себе си, за да избягаме от този океан на раждане и смърт. Защото най-големият проблем в живота е смъртта. Обикновено повечето хора се боят от тази тема, тъй като не ни се ще да мислим за нея.

 

(следва продължение)

[1] „Бхагавад Гита” 12.3-4

[2] „Бхагавад Гита” 12.5

[3] „Бхагавад Гита” 12.6-7



krishna-arjun

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2013, вечер, Кюстендил)

На практика най-значимата духовна творба на Индия е Божествената песен, „Бхагавад Гита”. Тя е също толкова важна за източната част на света, както е Библията в нашата култура. Тя е досущ като енциклопедия на живота и на божественото знание. „Гита” съдържа седемстотин стиха. Не е кой знае колко много. Има много светци и учени, които знаят всички тези седемстотин стиха наизуст. А се казва, че тези, които познават „Гита”, могат да постигнат освобождение. Но знаете, ние живеем в западната част на света и нямаме време да наизустяваме трудните санскритски шлоки на някакво древно писание – седемстотин стиха накуп. При все това шансът не е изгубен, тъй като книгата съдържа осемнадесет глави. И се казва, че дори да не знаеш целия текст, а само една глава, това е достатъчно за постигане на съвършенство. Обаче и толкова е твърде дълго. Ала за щастие, даже да не знаете цяла една глава, ако знаете един-единствен стих – това е достатъчно за съвършенство. И все пак, в случай, че не можете да запомните цял стих, и половин стих стига за съвършенство.

И така, откъде да започнем – с цялата книга или с половин стих? Моето смирено предложение, ако сте съгласни, е да разгледаме една глава. Разбира се, всички глави на едно свещено писание са много важни. При все това, бих искал да поговорим за една от най-значимите глави, а именно Дванадесета Глава.

Тази книга е разговор междy Бога, Кришна, и Неговия много скъп преданоотдаден, слуга и приятел Арджуна. Арджуна е воин, той трябва да се сражава за божествената истина. Намираме се тъкмо преди началото на една велика война за истината. И Арджуна, този воин, изпитвал съмнения в сърцето си: „Трябва ли да се сражавам или не?” Вие понякога изпитвате ли съмнения дали да постъпите по един начин или по друг? Непрестанно ни се налага да се изправяме пред подобни избори. Така и Арджуна не знаел как да постъпи правилно, какво да стори, кое е най-добре за него. Затова попитал Кришна, който бил негов помощник в тази битка: „Моля Те, напътствай мe. Кажи ми кое е най-добре за мен.” Каква щастлива ситуация! Само си представете – да изпитвате някакви съмнения и да разполагате с Господ за свой помощник. И така, нека скочим в средата на разговора.

„Арджуна попита: „Кои са считани за по-съвършени: тези, които правилно са заети в предано служене към Теб, или онези, които почитат безличностния аспект на Бога, непроявеното?[1]

Много сериозен въпрос. Как да почитаме Върховния, как да се обръщаме към Него? Кой е Бог? Само светлина? Само някаква фина енергия? Или може би лилава мъгла? Някакъв газ или какво? Или може би личност? Представете си себе си; мога ли да попитам как се казвате?

Отговор: Ива, казвам се Ива.

Свами Тиртха: О, много хубаво. И така, ако някой каже: „Ива е много хубав, мил човек” или каже: „Ива е един сноп енергия” – кое от двете е по-подходящо обръщение към вас? Да ви считат за някакъв дим или за личност? По същия начин и този въпрос гласи: Какъв е най-висшият аспект на Бога? Как да се обръщаме към Бога – чрез някаква обща вяра или чрез лична връзка с Него?

Тогава Кришна казва: “Тези, които насочват ума си към личностната Ми форма и винаги са заети да Ме обожават с голяма трансцендентална вяра, тях Аз считам за най-съвършени.”[2] Директен въпрос, директен отговор! Кое е по-добре: пряк и личен подход към Теб или някакви общи вярвания по отношение на Теб? Върховният Бог отговаря: „О, по-добре е човек да се обръща към Мен по много личен, дълбоко свързан, любящ, жив начин”.

(следва продължение)

[1] „Бхагавад Гита” 12.1

[2] „Бхагавад Гита” 12.2

 



demons-demigods fight

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2013, сутрин, София)

Въпрос: Съществуват ли зли, демонични същества, които понякога ни обсебват? Каква е тяхната природа, можете ли да ни кажете нещо за тях? Тези същества по някакъв начин по-малко напреднали ли са от ангелите по техния духовен път?

Свами Тиртха: Мога да ви кажа доста неща за тях, но защо да говорим толкова много? В нашата традиция тази двойственост е описана като съревнование между полубоговете и демоните, което звучи доста чернобяло. Дева, бог, полубог означава сияйно, светещо същество. Така че това е като вечния конфликт между светлината и мрака. И може да си речете: „О, демоните са толкова ниска класа, те са много пропаднали, много лоши същества.” Ала не, нашето разбиране за тях е малко по-различно. Понякога те са представители на висшето общество, на много издигната цивилизация. Всичко е хубаво, добре организирано. Много наподобява западните общества. Всичко е прекрасно, организирано, ефективно – обаче без Бог. Именно това имаме днес – това е тъй-наречената „развита цивилизация”. Но от духовна гледна точка това е примитивно състояние на човешко съществувание. Повечето от нас не са свързани с абсолютното ниво, нямаме нито вяра, нито практика. Макар да напредваме технически, духовно или дори психологически страдаме дълбоко.

Без съмнение тази култура има своите предимства – натискаш копчето и светва, стига да си си платил сметките; ако не си платил, и да натискаш копчето, няма да има светлина. Това означава, че за да получавате облагите на доставената енергия, вие също трябва да посветите своята енергия, да дадете нещо в замяна. Всеки знае това правило. Разширете малко повече светогледа си. Енергията на живота се осигурява от главния доставчик – Бог. Ние натискаме копчето на живота, винаги искаме да се наслаждаваме на благодатта на живота, само дето забравяме да си плащаме сметките към Него – няма молитви, няма служене, няма приношения, няма нищо – искаме единствено да ползваме благата. Е, този доставчик е доста търпелив, може да ви даде тримесечна отстъпка, обаче след това доставката ще намалее.

Но да се върнем на въпроса: нито демоните са напълно лоши, нито пък полубоговете са без грешки и недостатъци. И най-бялата лилия има сянка. Но всъщност кое е главното тук? Че те принадлежат на едно и също семейство. В действителност демоните и полубоговете са братя и сестри, имат един и същ баща, но различни майки. Така че те са близки родственици. А както знаете, каквото е там горе, такова е и тук долу – в семейните взаимоотношения винаги има някакви дребни конфликти. Обаче това са си семейни дела межди полубоговете и демоните. Карат се, бият се, но не е толкова сериозно. Тъй като те просто изпълняват ролите си. Въпреки това, препоръката е да станем като ангели. Мисля, че можем да се съгласим по този въпрос – нека следваме ангелите.