Archives

Calendar

October 2021
M T W T F S S
« Sep    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031



Български issues

drop into ocean

(от лекция на Свами Тиртха, 22.08.2016 сутрин, Лудащо)

(продължава от предишния петък) 

Сварат, Бог е независим. Ала в същото време Кришна не е независим. В началото се казва, че е независим, но в края ще разберем, че не е. Той не е свободен от Своите предани. Виждате, отначало започваме с много висш клас медитация над върховната абсолютна истина, над независимия Господ, това-онова. Обаче в крайна сметка, навлизайки все по-нататък разбираме що за вериги можем да наденем на Върховната Личност.

Казва се, че творческият процес е само за свободните духом. Все пак аз чувствам, че бхакти-йога е много творчески процес във всеки възможен смисъл. Това означава, че трябва да бъдем свободни. Свободни от оплитането в илюзията, от катрана, полепнал по крилете ни. И също свободни от умствените шаблони и лошите навици. Трябва да сме свободни по правилния начин. Защото ако следваме процеса е казано, че всички божествени качества се прехвърлят върху предания. Това означава, че свободата на Кришна може да споходи и вас – Неговата независимост. Надяваме се, че ще постигнем тази свобода на ума, свобода на съзнанието, свобода от илюзията. Сварат – онази божествена независимост, основаваща се на пълна зависимост от божествената истина, от божествената любов – това е ключът към успеха. Когато волно отдаваш свободата си. Мисля, че дори в човешките отношения знаем, че това работи. Какъв е ключът към успеха в едни взаимоотношения? Че доброволно се отказваме от свободата си, нали? Знаем, че това е принципът, но при все това е толкова трудно да го приложим на практика. Отново и отново искаме да се борим за свободата си, макар всички да знаем, че тайната е да дадем, да направим жертвата.

Сварат. И ако можем да постигнем този вид духовна свобода, независимост – да зависим от върховната истина, да зависим от Кришна – тогава идва поканата накрая: сатям парам дхимахи[1] – „Медитирайте над върховната истина!” Това е заключението на първия стих на „Бхагаватам”. Какво беше началото? Ом намо бхагавате васудевая, „Поднасям почитта си”. А каква е поканата накрая? „Нека медитираме върху висшата истина.”

Така дори в един-единствен стих имате всичко. Какъв е пътят на съвършенството? Този: поднасяй почитта си и медитирай върху висшата истина. Всичко е включено: тогава надмогваш илюзията, тогава ставаш независим, тогава постигаш всичко – постигаш съвършено съзнание. Една капка съдържа океана.

Именно затова сме заедно – да се докосваме до различни капки от този божествен океан. Защото това е много мистично нещо – една капка може да потопи цялата вселена. Сатям парам дхимахи.

[1] „Шримад Бхагаватам”, 1.1.1



74789382_10214765104030751_9209126781385179136_n

(от лекция на Свами Тиртха, 22.08.2016 сутрин, Лудащо)

Каква е целта на една духовна среща? Да разговаряме за духовната истина и да извисим съзнанието си. Или, на езика на предаността – душата ни да полети. Защото „извисяване на съзнанието” звучи много сухо, докато „полет на душата” е много сладостно. Въпреки това понякога вместо да летите може да се чувствате като полумъртъв гълъб, овъргалян в катран. Що за полет е това? Неистински. Много пъти когато си мислите, че летите, всъщност просто шляпате с криле в катрана. Какво да сторим тогава? Как да се докоснем до нещо истинско? Ако искаме досег със същината, трябва да следваме примера на великите. Как да влезем в съприкосновение с трансцендента, да срещнем божественото, както говорихме последния път в София? Като поднесем почитта си.

„О, мой Господи Шри Кришна, сине на Васудева, о, всепроникваща Божествена Личност, поднасям Ти почтителните си поклони. Медитирам върху Бог Шри Кришна, защото Той е абсолютната истина и предвечната причина на всички причини за сътворението, поддържането и унищожението на проявените вселени. Той е пряко и косвено осъзнат за всички проявления, и е независим, защото няма друга причина отвъд Него. Единствен Той е който пръв предаде ведическото познание в сърцето на Брахмаджи, първото живо същество. Той поставя дори великите мъдреци и полубоговете в илюзия, както някой се обърква от илюзорното видение на вода в огъня или на земя във водата. Единствено заради Него материалните вселени, временно проявени поради реакциите на трите гуни на природата, изглеждат действителни, макар да са нереални. Затова медитирам върху него, Бог Шри Кришна, който вечно съществува в трансценденталната обител, завинаги свободна от илюзорните проявления на материалния свят. Медитирам върху Него, защото Той е Абсолютната истина.”[1]

Такава е експозицията на „Бхагаватам”, който считаме за толкова важен за нас. Това е молитва, възхвала и определяне на целта. Обикновено всички велики Пурани и свещени писания в първата си шлока или сутра посочват каква е целта, или темата. Тук за цел е посочен Бхагаван. Затова тази Пурана се нарича „Бхагавата Пурана”, тъй като става дума за Бхагаван, свързана е с Него. Това е Първа Песен, 1.1.1. Започваме от началото, не от края. Всеки процес трябва да започне от началото и да завърши в края, а не обратното. Кое е по-важно – да тръгнеш или да пристигнеш? Ако пристигнеш, това включва и тръгването.

И така, тук се споменават различни неща: сътворението, илюзията и какво ли още не – толкова много неща дори в самия кратък първи стих. Но в крайна сметка една дума е много важна тук – сварат, независим. Тя е толкова важна, че едно знаково политическо движение от 20 век в Индия се е нарекло „Сварадж” – Индийско движение за независимост. Какво е окончателното сварат или сварадж – окончателната независимост? Независимостта на Бога. Така можем да кажем, че което е краят на индийската история е началото на „Шримад Бхагаватам”. Сварат, Кришна е сварат, Бог е независим. Затова всичко, което бе споменато: сътворение, унищожение, поддържане, илюзия, това-онова – то не Го касае, Той е независим от това. Което е важното тук е, че Той е независим. Ние искаме да обожаваме независимия Бог. Защо? Кришна е свободен. И тъй като противоположностите се привличат, може би робите са най-привлечени от този свободен Бог.

(следва продължение)

[1] „Шримад Бхагаватам”, 1.1.1



изтеглен файл

(от лекция на Свами Тиртха, 31.07.2016 вечер, София)

(продължава от предишния петък) 

Въпрос на Теджасвини: Как можем да поддържаме връзката с божественото, как можем да развием вкуса?

Свами Тиртха: Излезте от мрака, винаги оставайте в светлината. Всичко зависи от състоянието на съзнанието. Веднъж един старши предан отишъл при Шрила Шридхара  Махарадж, който е много възвишен светец, духовен брат на Шрила Прабхупада. Той имал храм на брега на Ганг в Бенгал, в светия Навадвип, който е рожденото място на Чайтаня Махапрабху, „Златния Аватар”. На щанда с книгите ще намерите тази красива книга за Неговия живот и учения. Биографичната част е много сладостна и лека за четене. Философската част е много сложна и трудна за четене. Едното е бхакти, другото е йога – сладките капки и още по-сладките капки.

И така, Шридхара Махарадж седял на верандата на своя храм. Какво може да види човек в Бенгал? Джунгла, нищо друго. Само дървета. Ала в много проникновено и медитативно настроение, той казал: „Като се огледаме наоколо има толкова много неща, които ни напомнят за Чайтаня Махапрабху.” Какво виждаме ние? Само някаква джунгла. Какво вижда чистият предан? Напомняния за неговия любим Бог. Ето друг пример как да разпознаем светия човек. Той има различен поглед. Ние си мислим, че това е реалността, а той идва и казва: „Не, това е илюзия, скъпи мои.”

Та как да поддържаме осъзнатостта си? Как да развием вкус за духовността? Всъщност планът на Кришна е готов за нас. Просто трябва да се отворим за този план. А същевременно трябва да следваме всички необходими правила и предписания на свободата. Това е начинът да постигнем свобода. Най-добрият начин да развием вкус към духовността е да имаме личен разговор с Бога. Не просто официална молитва, а лична беседа. А тя е концентрирана във възпяването на светите имена. Светите имена на Бога са прославени навред. Специално Махапрабху е дошъл и е дал мантрата на любовта. Както говорихме: ом сътворява порядък, ом намо бхагавате васудевая дава закрила, а харе кришна маха-мантрата е за развиване на божествена любов и за обожаване на божествената любов. Ако преведем съвсем просто смисъла на тази мантра, това са само три думи: кришна е „красота”, харе, хара е „любов, божествена любов” а рама можем да кажем е „щастие”. Така че какво представлява тази мантра? „Красота, любов, щастие!” Какво ще стане, ако повтаряте тези думи? Нима ще станете тъжни и нещастни? Не! Ще ви споходят красота, любов и щастие. Така че как да поддържаме съзнанието си? Винаги бъдете свързани с божествената реалност. Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна Кришна, Харе Харе, Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе.

Святото име е идентично с Бога. Всички енергии и божествени части присъстват в него. Такова е заключението и на „Шримад Бхагаватам”: „Възпявайки светите имена можете да преодолеете всички трудности и ограничения на настоящата епоха.”[1] Просто като повтаряте тази мантра вие се свързвате с красотата, любовта и хармонията. Светците винаги ще ни напомнят, че принадлежим там – към земите на красотата, земите на божествената любов и нерушимата хармония. Служейки на тези свети люде, възпявайки светите имена и изучавайки свещените писания, можем с лекота да поддържаме съзнанието си.

 

Belleza, amor, felicidad

 

(Conferencia  vespertina de Swami Tirtha,, 31.07.201, Sofía)

 

(continua la conferencia del pasado viernes)

 

Pregunta de  Tejasvini: Como podríamos mantener la conexión con lo divino, como podríamos desarrollar / mejorar el sabor?

Swami Tirtha: Saliendo de las tinieblas, permaneciendo a la  luz del día. Todo depende del estado de la conciencia. Una vez un devoto mayor de edad se dirigió a Shrila Prabhupada, un santo elevado, hermano espiritual de Shrila. Este tenía un templo en la orilla del Ganges en Bengal, en el santo sitio  Navadvip donde había nacido  Chaitanya Mahaprabhu, el célebre Golden Avatar/ el Avatar de oro. . Podéis hallar este libro en algún estante de librero, algún libro referido a Su vida y Sus enseñanzas. La parte biográfica es una dulzura y la lectura es fácil. La parte filosófica es complicada y su lectura  es difícil. Una parte bhakti, otra parte yoga – Gotitas de dulzura y otras  de aun mayor dulzura.

Bueno, Shridhara Maharaja estaba sentado en la  veranda  de su templo. Que  es lo que puede ver uno en  Bengal?  Nada más que selva. Nada más que árboles. Por lo tanto, encontrándose en

[1] „Шримад Бхагаватам” 12.13.23



IMG_3194

(от лекция на Свами Тиртха, 31.07.2016 вечер, София)

(продължава от предишния петък) 

И така, защо ни е нужна компанията на свети хора? Защото те донасят посланието за божественото присъствие. Затова препоръката е да отдаваме уважението и вниманието си на учителите. И особено да влагаме вниманието си в учители, които ни учат за божествената любов. Защото в сравнение с този идеал, всички останали са подчинени. Затова беше въпросът: как да разпознаем светеца? И затова имаме всички тези красиви отговори от Върховния Бог, че „Този, чието съзнание е непоклатимо и независимо от добри и лоши въздействия – той е свят човек.”

А ако намерим такъв свят човек за себе си сме големи късметлии. Аз намерих своя светец.

Санатана: Аз също.

Свами Тиртха: Значи сме братя.

Срещата с него беше като да срещна бял ангел. Веднъж моят учител ме посети докато още живеех у дома. Учениците му ни бяха уредили среща; казаха ми: „Той ще дойде при теб, така че подготви се!” И когато влезе в стаята ми, беше целият облечен в бяло. Сияеше. Но по-късно разбрах, че въпросът не беше в белите дрехи; божественото излъчване сияеше през него. По онова време имах служенето да превеждам, та той ме попита: „Как върви служенето ти?” Виждате ли, ангелите не само се усмихват и те милват по рамото. Понякога задават и предизвикателни въпроси. Отвърнах: „Ами, след 8-10 години работа може и да успея да преведа нещичко.” Но той каза: „Не! Това не е достатъчно!” И оттогава се започна.

Така че ако общувате с ангели, внимавайте! Животът ви ще премине на съвсем друга скорост. Но в това е нашето щастие – да можем да намерим такъв ангел в живота си. Затова е казано: следвайте ангелите. А колкото повече пречиствате виждането си, толкова повече ангели ще намирате. И в компанията на светците е съвсем възможно и за нас да развием някои добри качества. Като общуваме с пияници, ставаме пияници. Ако общуваме с велики светци, току-виж също сме станали светци. А основният признак за един свят човек е, че винаги е свързан с божественото. Затова моля ви, бъдете винаги свързани!

Да срещнеш себеосъзнат човек е рядкост. Но не е невъзможно. И ако всичко е под божествен контрол, това е защото истинският ученик е много искрен. Той притежава онази изначална чистота, която е божественото състояние на душата. Ако имаме тази чистота е много лесно да се свържем с божествената истина, с божествената реалност.

Повтарянето на мантрата на светите имена е най-добрият метод за пречистване на едно от най-важните места в нашето тяло – сърцето. Сърцето е досущ като лотосов трон. И ако си представите сърцето си като лотосов трон, трябва да пречистите всичко там и да поканите най-подобаващия да приеме този трон. Този трон очаква Бога да го приеме. Кришна е сравнен със слънцето – сияйно и донасящо просветление. Докато илюзията се сравнява с мрака; а когато има светлина, няма мрак. Така че ако можем да поканим Кришна на лотосовия трон на сърцето си, никаква илюзия, никакъв мрак не може да остане там. Затова нека се молим от тъмнината да намерим пътя към светлината. От нереалното да достигнем до реалността, божествената реалност. Това е начинът да избегнем смъртта и да достигнем вечността.

Стремете се да пречиствате това място – сърцето. Украсявайте го с най-добрите приношения, които имате и поканете Кришна на този лотосов трон. И не се тревожете, че: „Сърцето ми е твърде малко да побере Бога, да Му осигури място”. В сърцето си ние имаме тайна пещера. И тази мъничка тайна пещера е достатъчно голяма да обгърне целия свят. Сърдечната чакра, сърдечните чувства са точка на пробив.

 

(следва продължение)

 



205740_10150177599750489_1187575_n

(от лекция на Свами Тиртха, 31.07.2016 вечер, София)

(продължава от предишния петък) 

„Съзерцавайки обектите на сетивата, човек развива привързаност към тях, от подобна привързаност се поражда похот, а от похотта възниква гняв.”[1]

Това е анализ на процеса: какво се случва ако мислите не са контролирани. Те автоматично отиват да си търсят някаква тема. Умът ви ще си намери с какво да се занимава, ако не е въвлечен в служене на Бога. И тогава тръгва поредицата. Щом започнете да медитирате, да мислите върху някакви сетивни обекти, ще възникне привързаност. От привързаността се поражда по-висш, по-интензивен тип привързаност – похот; от похотта – гняв. А всъщност именно това са нещата, които искаме да избегнем, нали? Ние не харесваме всички тези негативни качества. Въпреки всичко те се появяват от време на време.

Следващият стих гласи: „От гнева възниква пълна илюзия.”[2] Така че недейте да слушате ядосан човек. Не, това не е вярно. Слушайте ядосания човек, защото той ще ви каже истината. Препоръчва се да се обърне внимание на думите на дете, на пиян и на гневен човек. Защото те не са учтиви, ще ви дадат истинското си мнение. Ще ви опишат такива, каквито сте.

Но като цяло разбира се знаем, че гневът не е добър съветник. Затова ако сте гневни, настъпва пълна заблуда. Забравяте за всичко. Гневът е много интензивно състояние на съзнанието. Какво да говорим за омразата. Омразата е толкова концентрирана, че ще анализирате обекта на ненавистта си перфектно! Ще откриете в него несъществуващи качества. Усещали ли сте как когато много ненавиждате някого, той е непрекъснато в ума ви? Почти е невъзможно да се избавите от мисълта за този човек, нали? Значи може би трябва да намразим Бога? Тогава мислите ни за Него ще бъдат много интензивни. Способни сме да анализираме предмета на своята омраза много задълбочено. Но чувствам, че тази идея не ви се нрави, а? Именно затова просто да сме осъзнати за Бога или да сме негативно свързани с Него не е достатъчно. Понеже гневът е изкривено състояние на съзнанието. И води до илюзия.

“…а от илюзията следва объркване на паметта. Когато паметта е объркана, интелигентността се губи, а изгуби ли се интелигентността, човек отново пропада в материалния свят.” [3]

Това е кратката история на пропадането. Дори да сте достигнали някакво ниво на съзнание, ако следвате тази поредица пак ще паднете долу. Такъв е горчивият хап. Какво да правим, как да избегнем такова падане?

„Ала онзи, който е свободен от всякаква привързаност и отблъскване, и е способен да контролира сетивата си чрез предписаните принципи на свободата, може да постигне пълната милост на Бога.”[4]

Тук е споменато нещо много важно – предписаните принципи на свободата. От този израз ни харесва само третият елемент, свободата. Не ни се нравят предписаните принципи. Но съжалявам, без задължения няма свобода, няма права. Съгласни ли сте? Ние искаме да имаме правата, но не искаме да поемаме задълженията. Затова този стих е много поучителен. Така че трябва да научим правилата на свободата. Трябва да следваме правилата на свободата. Тогава ще постигнете свобода. А отвъд нея, както бе казано, ще постигнете и пълната милост на Бога. Прасадам адигаччхати – ще постигнете пълна милост. Каквото е невъзможно за човешкото същество е съвсем възможно за божествената милост.

 

(следва продължение)

 

 

[1] „Бхагавад Гита”, 2.62

[2] „Бхагавад Гита”, 2.63

[3] „Бхагавад Гита”, 2.63

[4] „Бхагавад Гита”, 2.64



,

(от лекция на Свами Тиртха, 31.07.2016 вечер, София)

(продължава от предишния петък) 

Трябва да сме способни да разграничаваме кой какъв е. Арджуна пита Кришна: „Как да разпознаем светия човек?” Кришна отвръща: „Онзи, който обуздава сетивата си, държейки ги под контрол, и насочва съзнанието си към Мен, е познат като човек с устойчива интелигентност.[1]

Една от основните ни способности като човешки същества е нашата интелигентност. Пък тя е отражение на съзнанието ни. Съзнанието е по-висше от интелигентността, а интелигентността е по-висша от ума. Умът е по-висш от сетивата, а сетивата са по-висши от сетивните обекти. Така че това е последователността – първо е обектът, а в края на краищата достигаме до съзнанието. И всички тези различни нива на нашето съществуване – мислите, сетивата, умът и интелигентността – трябва да бъдат пречистени, за да постигнем уравновесено състояние на съзнанието.

Това е разговор между Върховния Бог и Неговия приятел, ученик и паришад – вечен спътник. Този ученик се нарича Арджуна. Какво означава думата арджуна? „Бял”. А кой е говорещият? Това е Кришна. Какво означава кришна? „Черен”. Значи това е беседа между черния и белия. Белият, Арджуна, е вечният човек – това сме ние. Той е пълен със съмнения, с въпроси. Готов е да се посвети като ученик, точно като нас. Ние също бихме искали да питаме: „Кой е най-добрият път? Как да усъвършенствам живота си? Досега живея в страдание, искам да постигна спокойствие. От мрака искам да намеря път към светлината.” И тъй като това е искрен разговор, Арджуна с лекота може да разкрие съмненията и въпросите си. Понякога той дори противоречи на Бога. Казва: „Това, което ми описваш е невъзможно. По-лесно е да спра вятъра, отколкото да овладея ума си.” Така че той говори от наше име, защото знае колко трудно е да се контролираш и съсредоточиш. Арджуна много добре знае колко трудно е да се достигне нивото стхита прагя, уравновесеното съзнание. Въпреки всичко Кришна признава всички тези ограничения и дава по-нататъшни съвети.

Има технически начини за овладяване на ума, а има и естествени начини. Технически начин за контрол над ума е да се опитваме да фокусираме вниманието си, да се стараем да следваме дадени правила и предписания, касаещи обуздаването на ума. Как мислите, това ефективно ли е? До известна степен да, но съм съгласен, че е доста трудно. Защото ако единствено се налага да изключвам всичко, което е ненужно, списъкът е дълъг и е трудно. Йогите в древни времена са се стремили да практикуват това – криели са се в джунглите, живели са сами, медитирали са в продължение на стотици хиляди години. Но в тази епоха това е трудно. Например, миналата седмица опитахме нещо подобно. Отидохме в Рила за три дни. Едва оцелях. Тогава разбрах, че не бих могъл да медитирам там хиляди години. Така че подобен вид техническо, аскетично съвършенство е близо до невъзможно в наши дни. Каква полза от външен самоконтрол, ако умът ви копнее за покритие на смартфона? Така че не се самозалъгвайте. Техническото съвършенство в тази епоха е близо до невъзможното. Механичните начини за контрол над ума са практически безполезни. Умът е по-силен.

Но ако имаме естествен начин да овладяваме ума, тогава става лесно. Естествените неща са винаги лесни. Водата всякога тече надолу. Това е естествено, нали? Става с лекота. Естествените неща винаги стават с лекота. Обаче естественият контрол над ума е нещо различно. Водата тече към дадено местоназначение. По подобен начин и нашите мисли трябва да текат към правилното местоназначение. И ако можем да мислим за Бога, тъй като Той е всепривличащ, естествено всичките ни мисли ще са заети с Него. Това е естественият начин за овладяване на ума. Ако сте достатъчно силни, можете да надмогвате елементите на природата. Например, можете да спрете времето – което не е лесно. Но ако имаме това любящо внимание към Бога, тогава е по-лесно да насочваме всичките си мисли, цялото си съзнание към Него и по този начин да се доближаваме до съвършеното състояние. Да постигнем уравновесено съзнание.

 

(следва продължение)

[1] „Бхагавад Гита” 2.61



Magician

(от лекция на Свами Тиртха, 31.07.2016 вечер. София)

Започнахме една тема сутринта; въпросът беше по какво да познаем духовния човек. Мисля, че това е интересен въпрос, така че е полезно да имаме някаква информация по него. Затова смиреното ми предложение, ако сте съгласни, е да продължим да беседваме на тази тема.

Да ви запитам: каква е ползата от светеца? Обичайно светият човек е много безполезен. Той не ходи на работа, не е като нас. Малко е аутсайдер. А пък все той получава гирляндите, не ние – как става така? Не върши нищо, а получава цялото уважение. Каква е ползата от светия човек? Има ли някаква материална облага от светеца?

Казвате не; тогава за какво ни е такъв човек? Вече сме научили, че в духовния живот полезността е главният принцип – каквото правите, трябва да е пригодно. А каква е материалната пригодност на един светец? Няма особена материална полза от него. Тогава за какво трябва да говорим на тази тема: как да разпознаем светеца? Да не би, за да го избягваме? Защото ако срещнете такъв опасен човек, такъв аутсайдер, може би е по-добре да го избягвате. Но щом няма материална полза от светеца, да не би да има някаква друга полза? Обикновено ако отидете при някой духовен човек с материалните си амбиции, какво ще се случи?

Отговор: Ще ни даде благословии.

Свами Тиртха: Да, разбиването на мечтите ни си е вид благословия. Затова трябва да сме внимателни като общуваме със свети люде. Защото те работят за най-висшето ни благо, а не за относителното ни добруване. Единствено на относителното ниво можем да кажем, че няма полза от светия човек. На духовното ниво това е важното: да намериш светец и да общуваш с него.

В Индия светците ги наричат садху. Но кой е садху? Който живее според истината, според истинното – сат. Сат, божествената реалност, е това, което го прави садху. И ако вие не живеете според духовните стандарти, според тази истина, е много трудно да сте в неговата компания. Един садху винаги ще ни напомня за тази божествена реалност. Ние имаме своите относителни съображения, а неговото виждане е абсолютно. Това се нарича конфронтация.

Веднъж се случило така, че Шрила Прабхупада, много прославен и възвишен духовен учител, посетил един от своите храмове. Отворил вратата в стаята на брахмачарите, на учениците, и що да види? Някакви остатъци от прасадам, полуизгнила храна. Той се вбесил. Защото нали практикуващите йога би трябвало да упражняват себеконтрол, а не да се запасяват с храна за през нощта или за черни дни. Какво пък да говорим за вмирисани остатъци. Затова той бил бесен. А когато гуру е бесен, това е тежък момент. За щастие нашата традиция дава добър съвет какво да правиш, когато духовният ти учител е вбесен. Което пък показва, че не бива да очаквате духовният ви учител да е винаги мил и спокоен. Учителите понякога се вбесяват, точка номер едно. Точка номер две: какво да се прави в такъв случай? Препоръката в свещените писания е щом ученикът види, че духовният учител е разгневен, и то особено на него, трябва да избяга извън обсега на звука и да изчака докато учителят се успокои. Защото се очаква той скоро да възвърне самообладанието си.

Виждате ли, практикувайки йога, и особено йогата на предаността, ще откриете много-много неочаквани неща. Изгнила храна в шкафа, вбесени гуру наоколо. Какво да се прави в такива случаи? Обаче защо Шрила Прабхупад е бил разгневен от тази случка? Разбира се, той не е изгубил самоконтрол. Но е искал да покаже на учениците си кое е правилно и кое не. Той казал: „Ако оставяте скрита и гниеща храна по ъглите, това е тама-гуна. А аз живея в саттва-гуна – прекалено голямо е разстоянието между двете. Затова се появява такова напрежение.” И така, един начин да се избегне гнева на духовния учител е: 1. Да не се оставя храна по ъглите. 2. Да дойдете по-близо до неговия стандарт. А не да очаквате той да дойде по-близо до вашия. Стремете се да се възвисите и следвайте неговите стъпки.

И какво ще стане, ако следвам някакъв аутсайдер? Аз също ще стана аутсайдер. Обаче знаете ли, да си аутсайдер спрямо илюзията – това е славна позиция. Така че ние искаме да сме аутсайдери. Затова е казано, че един себеосъзнат човек, макар да живее тук, при все това живее в съвсем различен свят. Единствено тялото му е тук; умът, съзнанието са някъде другаде. Те винаги са свързани с божественото. Именно поради тази връзка е такова предизвикателство да се срещнеш с подобен човек. Защото той носи различна вибрация.

(следва продължение)



IMG_4522

(от лекция на Свами Тиртха, 31.07.2016 сутрин, София)

(продължава от предишния петък) 

Канака, камини, пратиштха – пари, жени и слава – как да подхождаме към тези източници на проблеми? Казва се, че трябва да ги предлагаме на Бога, знаейки какъв е източникът им и какво е тяхното местоназначение.

Най-напред парите. На кого принадлежат парите? Нито на банките, нито на нас, определено не на нас. Цялото богатство на Земята принадлежи на Бога. Ако ни е дадена някаква мъничка част, трябва да разбираме, че това е дар от Бога. Те са си Негови, аз съм просто като ковчежник или счетоводител. И трябва да служа с тези ресурси отново на Него. Да черпим от източника и да поднасяме обратно. Кришна, като притежател на цялото богатство, е Мадхава. Цялото имане е Негово.

Ами жените? Мои скъпи братя, нима мислите, че жените са ваши? Може да сте много привлекателни, но за беда Кришна е по-привлекателен. Той привлича всички жени в целите три свята! Всяка тича след Него. Ние сме просто заместители. Като няма кон, човек е доволен и на магаре. Такова е горчивото ни положение, скъпи братя. По-добре да проумеем, че жените принадлежат на Върховния. Гопинатх е Богът на красавиците в селото. И така, ако искате да сте защитени от въздействията на богатството или жените, трябва да ги поднасяте обратно на източника, на техния притежател.

А какво да кажем за славата? Знаем, че Кришна е много прославен. Често казваме Шри Кришна, славният Кришна. Но как да се отървем от този изначален проблем – гордостта? Нея можете да поднесете на своя духовен учител. Ако към вас дойде някакво уважение, можете незабавно да го предадете нататък към своя учител. Например: „Какъв велик художник си! Рисуваш шри-янтра толкова красиво!” Това уважение трябва незабавно да поднесете на своя учител.

Въпрос: Но как се прави това поднасяне?

Свами Тиртха: Просто казвате: „Не аз рисувам, а ти рисуваш чрез мен, учителю. Не съм аз, аз съм просто инструмент в ръцете ти.” Това е нещо много сериозно! Ако съм покорен слуга на моя учител, той действа чрез мен. Тогава не съм аз. Каквато слава дойде при мен, тя не е за мен – всъщност той действа чрез мен. Затова светците са предпазени от капана на гордостта.

Надявам се нашите гопи да не са се обидили. Не означава, че вие сте източникът на всички проблеми в този живот. По-скоро проблемът е в нас, ако не сме доразбрали ситуацията. Например веднъж някой направи забележка на една жена в един храм: „Ти имаш много кама (похот), защото ухото ти е извън булото на сарито!” На кой му пречи едно ухо?! Най-вероятно проблемът не е в жената с ухото. Знаете, всички имаме уши, какъв е проблемът в това? Проблемът си е твой.

Така че опитайте се да разберете правилно, понеже това са енергии на Всевишния. Канака камини пратиштха – или богатство, привързаност и слава – са като базисни житейски проблеми. Затова ни е нужно лекарство. Това е един начин да се справим със ситуацията – да поднесем обратно на източника.

Всички реки текат към океана, носейки водите си. При все това океанът не се променя. По същия начин и Кришна е най-славният, най-богатият, най във всяко отношение. И каквото и да Му поднесете, Той няма да се промени. Защото вече е пълен, цялостен.

Към всяко нещо, което е непълно, недовършено в материалната сфера, ако добавим една божествена капка, то става съвършено. Нашето знание е ограничено, съзнанието ни е ограничено. Ала веднага щом влезем в досег а Бога, например чрез мантруване, то става съвършено, свързваме се. Мантрувайте повече и тогава ще разберете – това е пътят на вътрешното откровение, на вътрешното просветление. Как да стана по-добър предан? Мантрувай повече! Как да се избавя от глупостта си? Мантрувай повече! Защото духовната практика ще замени материалната практика, ще я надмогне.

Рупа Госвами казва, че святото име действа като лекарство. Ако страдате от жълтеницата на материалното съзнание, казват, че при тази болест когато ядете сладко, то ви се струва горчиво. Така и ако сме заразени с жълтеницата на материалния живот, ако вземете сладкия бонбон на святото име, той ви горчи. Въпреки всичко, това е лекарството. Приемайте бонбона и ще дойде време, когато вместо горчивина ще вкусвате сладостта. Затова мантруването е нашето основно лекарство. Джив джаго, джив джаго! „О, спящи души, събудете се!” Махапрабху е донесъл лекарството за тази Кали Юга.

 



41952243_10155738852266778_4282580133576966144_n

(от лекция на Свами Тиртха, 31.07.2016 сутрин, София) 

Въпрос на Баладев: Тъй като има разлика между светия човек и нормалния човек, който се влияе от шестте врага…

Свами Тиртха: Значи светият човек не е нормален, така ли? Той е ненормален?

Баладев: Въпросът е за гордостта, която е най-големият от враговете. Как да се избавим от тази гордост и по какъв начин тя е свързана с останалите главни врагове?

Свами Тиртха: Един светец е много горд, той е изключително горд; но не със себе си, а със своя учител, със своя Бог. Така че, мисля си, хората в материалния свят нямат и понятие какво е гордост. Защото си мислят, че е нещо, което им принадлежи. Но ако я поднесем, ако я отдадем на своите наставници, тогава тя идва на правилното си място.

И какъв беше въпросът на Арджуна? Как да разпознаем светеца? Тогава Кришна започна да описва добрите и лошите страни на материалния живот, и каква е реакцията на светия човек към тях. Тук в материалния свят имаме само три вида проблеми. Канака, камини, пратиштха – пари, жени и слава. Да нямате пари е горчиво, това е проблем. Но да имате пари е още по-голям проблем. Защото казано е: парите не ви променят, а показват какви сте. Ако се сдобиете с пари, те ще разкрият какви сте. Защо? Защото те са женска енергия на Бога – Лакшми Деви. А каква е природата на жените? Обикновено те идват и си отиват. Особено парите – понякога идват, но през повечето време си отиват. Обикновено не остават дълго при нас. Понеже са чанчалам – с много изменчива природа. Имате ли понякога парични проблеми? Това е единият източник на проблеми в материалния живот.

Вторият проблем са жените. Ако жените не съществуваха, мъжете щяха да скучаят до смърт. Но за щастие Бог е дал жените. По този начин, скъпи братя, имаме занимавка. Когато нямате съпруга, плачете. Тогава Бог се смилява и ви дава съпруга – и отново плачете. Каква е разликата?

Третият източник на проблеми е славата. Какво е славата? Кой е славата? Как се нарича? Шри – отново жена. Шри означава „слава”. Значи можем да сведем проблемите от три до един – жената. Защото парите са жена, жената е жена, славата също е жена. Скъпи братя, имаме само един проблем! Но защо?

Санатан: Няма жена, няма плач.

Свами Тиртха: Защо? Защото ако ни е дадено по позитивен начин, това е благословия. Ако знаете източника и целта на парите, и ако ги използвате правилно, тогава те са благословия. Ако цените жената като дама, като възлюбена – тогава отношението ви е правилно. И ако се отнасяте към славата по верния начин, тогава сте в безопасност.

(следва продължение)

 



Krishna_Arjuna

(от лекция на Свами Тиртха, 31.07.2016 сутрин, София)

(продължава от предишния петък) 

„Който е способен да оттегли сетивата си от сетивните обекти, както костенурката прибира крайниците си вътре в черупката, е стабилно установен в съвършено съзнание.”[1]

Когато костенурката усети някаква опасност, просто се скрива в черупката. Щом се прибере е защитена. Същото е и с човешките същества. Ако се показвате прекалено много, ще бъдете уязвими. Ако се оттеглите, сте защитени. Така понякога трябва да се оттеглим от външните дейности, заради вътрешното отглеждане. Да се живее този живот е много изискващо. Няма време за никакво вътрешно отглеждане. Затова е нужно да се отдръпнем и да посветим някакво време и внимание на духовно култивиране. Когато има опасност, незабавно идвате на себе си. Трябва да поддържаме този начин на мислене, защото ако сме способни да отдръпваме силите си и да се концентрираме, ще ни е по-лесно да направим следващата стъпка.

Стхита прагя – стабилна интелигентност, неизменно съзнание. Това са някои от признаците на светия човек. Тук Кришна напътства Арджуна, а ние имаме големия късмет да се радваме на същите напътствия. Най-напред във Втора Глава Той описва санкхя, анализа – когато сме способни да направим разлика между материалното и духовното. А във втората част описва йога – когато сме винаги свързани.

Тук получаваме съвет по отношение на абхидея – какво да правим. Щом принадлежим на Бога, тогава как следва да действаме? Разбира се, да се опитваме да контролираме комплекса ум-тяло е доста суховата практика. Но в преданото служене са включени всички тези необходими практики. Докато мантруваме, успокояваме ума си; да пеем сутрин пред Махапрабху – това са нашите дихателни упражнения. Да седим на лекция в продължение на два часа – това са нашите асани. Да следваме принципите на бхакти-йога – това са нашите правила яма-нияма. Така че всичко е включено тук, просто поемете на този дълъг път. Това ще помогне.

Въпреки всичко, тук Кришна все още крие истинския себе си. Държи се като наставник, като водач. По-нататък Той разкрива по-съкровен Свой облик. Защото Арджуна е много искрен в своите запитвания. По същия начин, ако и ние сме искрени в търсенето си, все повече и повече от божествената истина и реалност ще се разкриват пред нас. За това е нужно да бъдем много сериозни, честни и смели. Това са трите качества, които трябва да добием.

И така, намерете онзи светец, когото бихте последвали, и действайте!

[1] „Бхагавад Гита”, 2.58