Calendar

March 2019
M T W T F S S
« Feb    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031



Български issues

Golden!

(от лекция на Свами Тиртха, 10.01.2013, вечер, София)

(продължава от предишния петък) 

Да поговорим ли малко за вярата? И така, какво е вяра? Ако вярата е някакво вярване – понеже не знаем нещо, затова го вярваме – това е надежда. Безнадеждно се надяваме, в повечето случаи се надяваме нещата да тръгнат на добре, но обикновено не си мръдваме пръста за това.

Вярата, обаче, е активен принцип. Така че ако искаме да навлезем в дълбочина – какво е истинска вяра – ще разберем, че всички различни теологии ни казват „Вяра е да приемаш Божията воля”. Това вече звучи по-сериозно, нали? Не е просто мое вярване, моя надежда, а нещо свише. Ако искаме да конкретизираме малко повече, в нашата традиция вярата се дефинира по следния начин: „Вяра е твърдата убеденост, че служейки на Кришна, цялото останало служене е извършено.” Това означава, че като служиш на Бога, изпълняваш всичките си други задължения. Въпреки че имаме множество задължения – към семейството си, към тялото си, към данъчните служби и т.н. Имаме много различни задължения. Как да осъществим всичките? Плюс това сме задължени на древните мъдреци, на вечните благодетели на света, на практика на всички учители, които са ни учили как да пишем и да четем – край няма! И на практическо, и на мистично ниво сме задължени много повече, отколкото ако сме взели заем от банката. Защото заема от банката вероятно можете да изплатите в течение на живота си. Но този дълг не може да се изплати и за много животи. Затова вяра означава, че служейки на Бога, изплащаме всичките си дългове, извършваме всичките си задължения.

Но моля ви, утре да не изтърсите това на вашите началници: „Скъпи шефе, днес не мисля да работя, защото съм служил на Бога.” Така че недейте да злоупотребявате с това. Но се стремете да разберете по-дълбоките нива на вярата – вяра е, че служейки на Бога, на практика можем да служим на всички. Защото не само човешкото тяло се сравнява с дърво, Богът също е сравнен с едно вселенско дърво. Всичките му листа, цветове и плодове сме ние – всички различни живи същества. И ако поливаме вода в корените на това дърво, цялото дърво ще процъфтява. Така и ако посвещаваме служенето си на Бога, тогава чрез корените Му, чрез Неговата система, нашето дребно незначително служене, малките капчици вода, които можем да дадем, ще достигнат до всеки, до цялото творение пропорционално. Ако се опитвате да поливате плодовете и цветовете, дървото ще загине. Затова по-нататък в „Гита” се препоръчва да потърсите корените на битието и да вложите служенето си там.

И така, това е друга дефиниция за вяра – „Служейки на корена, можеш да служиш на всички.” Удовлетворени ли сте от това определение? Да спрем ли изследването си дотук, без да навлизаме в по-дълбоките и по-висши недра на духовната наука? Или да продължим? Не бива да спираме своето търсене. Това не е шега. Защо аз понякога се шегувам? Просто, за да ви покажа, че често имаме съмнения и искаме да спрем насред пътя. Когато нашата сянка ни казва: „Накъде си се затичал толкова бързо?” Когато обстоятелствата или собствената ви вътрешна слабост казват: „Я по-полека!” Ала недейте да спирате своето търсене, продължавайте, защото това божествено знание е безкрайно. Влизаме в една стая и безброй стаи ни очакват.

И така, следващата дефиниция за вяра, която е малко по-смайваща, е: „Вяра е онова щастие, което извличате от вечно-нарастващото духовно блаженство от срещата на Радха и Кришна”. Звучи различно, а? Това не е вярване, не са нашите умствено конструкции, а нещо божествено. И основната природа на вярата, дефинирана по този начин, е блаженство. Не е страдание, не е изтезание, а блаженство. И каква е характеристиката на това духовно блаженство? То нараства. Не е нещо застояло. А какъв е източникът му? Единението на Божествената Двойка – ако Красотата и Любовта се срещнат, това донася щастие на всичките им следовници. Само си представете: ако Божествената Красота и Божествената Любов се срещнат – това е изригване. Това е Златният Аватар, досущ като златен вулкан. Това е много висш тип дефиниция за вяра – духовно блаженство, произтичащо от Бога и Неговата лила.

Но това е малко трудно определение. Едва ли ще го помните утре. Затова, ако мога да ви помогна да обобщим в една дефиниция, която включва всичко в себе си: „Вярата е убеденост, достигната чрез любов”. Съгласни ли сте? „Вяра е онази дълбока убеденост в сърцата ни, до която достигаме чрез любов”. В това кратко изречение е описано всичко. Вярата според тази дефиниция не е вярване, не е нещо, което не знам. Напротив, то е нещо, което дълбоко знам, дълбоко чувствам в най-съкровената си същност! Затова ом означава „да”. Ако има някакво значение на ом, това е „да, онова, което търсите, съществува”. Във вашите храмове как казват ом? „Амин”, но смисълът е същият. „Да, онова, което търсите, съществува”. Това е дълбока увереност, че „моят дом, моят подслон съществува”. Как можем да постигнем тази непоклатима увереност? Методът също е описан тук – чрез любов. Не материална, а духовна любов.

 

(следва продължение)

 

 



thirst

(от лекция на Свами Тиртха, 10.01.2013, вечер, София)

Много съм щастлив да съм тук заедно с вас. За мен е чест, че сте отделили време и сте си направили труда да дойдете, и съм сигурен, че нашият Бог много цени усилията ви. Много има какво да се каже, но дори повече е невъзможното за изказване. А което не можем да изречем с думи е много лесно да бъде изразено чрез емоционално наситени думи – тоест чрез божествена песен.

Затова моля ви, позволете ми да цитирам няколко стиха от божественото писание „Бхагавад Гита”. През последните дни разговаряхме за съвършенството на действието, а всъщност най-добрата и висша дейност е да възславяме Бога заедно чрез святото име. Това поставя началото на много фина и много въздействаща промяна в живота ни. Божествената енергия влиза в нашето съзнание и започваме да използваме устните си с различна цел от дотогава. Функцията на ушите ни също се променя и вместо да слушаме новините от света и да повтаряме тази незначителна материална информация, ставаме способни да обръщаме внимание на божествения звук. А това мощно трансформира цялата ни система. До този момент все сме търсили независимо щастие и удовлетворение, ала при все това винаги сме се чувствали незавършени. Все сме търсили удобства, но винаги сме се усещали не на място. Но сега, благодарение на тази промяна, започвате да се вслушвате в божественото послание и ненадейно чувствате: „Удовлетворен съм. Независимо дали имам нещо или го нямам, аз съм удовлетворен.” Тази промяна е като повратна точка, а всички се нуждаем от такава повратна точка в живота си. Затова нека си помагаме един на друг да си позволим това да се случи – от себичния си егоизъм да стигнем до истинския си аз.

И така, четем от Пета Глава на „Бхагавад Гита”, наречена „Карма-йога – действие в Кришна съзнание”: „Когато интелигентността, умът, вярата и убежището на човека са във Върховния, той изцяло се пречиства от съмнения чрез съвършено знание и поема по пътя на освобождението.”[1]

Това е начинът да се избавим от погрешните разбирания, въпреки че е много трудно да се долови истината. Все пак, ако вниманието, вярата и интелигентността ни са насочени към Бога, тази промяна започва. Не е завършена, но започва.

Коя е най-важната част от човешкото същество? Как мислите?

Отговори: Душата, сърцето.

Свами Тиртха: Душата, сърцето – да, правилно. Веднъж попитах един младеж и той посочи различна част от тялото си като най-важна. Но знаете, тези неща се променят от време на време. И накрая, след известно обмисляне, достигаме до вътрешния си аз. А него откриваме тук, в гръдта. Ето къде живеем вътре в тялото. Тялото е като дърво, а сърцето е като главния клон на това дърво. А на дървото живеят две птички. Едната сте вие, опитвайки се да вкусвате различните плодове на това дърво. Колко пъти се случва да намерим сладки плодове? Много пъти, но все са дребнички, като боровинки. А намирали ли сте кисели плодове, или пък горчиви? За беда те са по-едри, като дини. Уви, този материален свят е устроен така – малко сладост и много горчивина. Значи тази малка птичка, ние, се опитваме да се наслаждаваме на плодовете от действията си. И сме много заети да се наслаждаваме на тези плодове, въпреки че са кисели и горчиви, и само понякога сладки. Обаче на клона на това дърво стои и друга птица, и наблюдава. Това е присъствието на Кришна в нашето сърце. Тази Свръхдуша е наблюдателят, вашият вътрешен водач, готов да осигури всички необходими условия, които са ви нужни за просветление. И добрите, и лошите преживявания идват под божествен надзор. Така че нищо не е независимо от божественото наблюдение. Това е лесно да се приеме, когато ни спохожда нещо хубаво: „О, най-сетне Господ разпозна моето величие!” Но когато ни сполита някаква трудност, нещо неочаквано, ние въставаме. Например, навестява ни някакво страдание, някаква болест – какъв е първият ни въпрос? „Защо?” Но трябва да помним, че въпросът „Защо?” не е одобрен сред духовните запитвания. „Защо аз? Защо не ти?” – това е неправилен въпрос. Имаме и много други въпроси. Но нека по-добре опитаме да съсредоточим ума, интелигентността, знанието и вярата си в Бога.

(следва продължение)

[1] „Бхагавад Гита”, 5.17

 



sadhu-sanga

(от лекция на Свами Тиртха, 07.01.2013, сутрин, София)

(продължава от предишния петък)

Въпрос: Защо вярата трябва да бъде поставена на изпитание? Вярвам, Кришна много добре знае колко е верен и посветен даден човек. Защо се случва това?

Свами Тиртха: Гуру поставя вярата на изпитание. Недейте да вините Кришна! Винете гуру! Той е главният, който създава проблеми.

Коментар: Той също би следвало да знае.

Свами Тиртха: Именно затова го прави. Въпросът е дали вие знаете. Но не се тревожете, тези изпити са сладки. Понякога може да умрем, но е сладко.

Въпрос на Парамананда: Кой е най-големият, окончателният изпит за вярата?

Свами Тиртха: Готови ли сте да чуете отговора?

Отговор: Да.

Свами Тиртха: Окончателният изпит не е да изгубиш визията за Бога. Хората бездруго нямат визия за Бога, така че няма какво да губят в това отношение. Но когато изгубиш визията си за гуру – това е много добър тест за вярата. Дали е ставало дума за култ към личността или за божествена култура? Разликата е огромна. Затова аз никога не бих подкрепял някакъв култ към личността; но трябва да стигнем до много възвишено, извисено ниво на култивиране. И определено се нуждаем от реализации. Не просто вярвания, а осъзнавания – за божествеността, за реалността, за собствената си позиция, за позицията на останалите, за божествената сила, управляваща живота ни. Това е един добър тест.

Въпрос на Павитра: Преди споменахте, че трябва да сме мили и нежни към всекиго, защото не знаем кой е избраникът на Кришна. Какво точно имате предвид с това?

Свами Тиртха: Бъдете мили и нежни – това имам предвид. Другите неща може да са сложни, но това поне е лесно за разбиране. Естествено, мил и нежен не е материално качество. Често объркваме едното с другото. Материалната доброта не е духовно съзнание; което, разбира се, не означава, че трябва да сте лоши в материален смисъл. Няма да е правилно да кажем „Ние практикуваме материална лошотия, за да сме духовни. Понеже материалната доброта не е духовност, затова практикуваме материална лошота”. Моля ви, първо стигнете до нивото на добротата, пък сетне можете да продължавате нататък.

Мили и нежни. Понякога не сме мили и нежни. Кой е добър приятел – който винаги е мил и нежен ли? Или който понякога е строг? Истинският приятел ще ти каже истината, която обикновено е трудна за преглъщане. Но един истински духовен приятел, притежаващ магистърска степен, ще ти каже горчивата истина по такъв начин, че да си щастлив от това. Затова духовният учител е и наш добър приятел. Защото той ще ни каже истината и официално ние трябва да сме щастливи от това.

 

 



hand by hand

(от лекция на Свами Тиртха, 07.01.2013, сутрин, София)

(продължава от предишния петък) 

Трябва да се посветим на някаква много висша цел. Трябва да сме фанатични по отношение на нея. Обикновено ние не ценим фанатизма. Но как бихме могли да постигнем каквото и да било без голяма доза фанатизъм? Невъзможно е! Трябва да вложим усилията си, за да постигнем нещо. Ако не сте фанатици по отношение на вярата си, какво ще постигнете?

Да вземем за пример един спортист. Колко време е нужно, за да се постигне златен медал на Олимпиадата? Минимум 10 години тежки, денонощни усилия, ден след ден. Въпреки че това е просто някакъв златен медал на Олимпийските игри. Хората наистина си дават живота за своята цел. А нашата цел не е златен медал. Нашата цел е Златният Аватар. И през колко кризи трябва да премине един шампион? Не можете да си представите! Провали, грешки, а треньорът идва и казва: „Не, трябва да тичаш повече!” Чувстваш, че умираш, а той казва: „Продължавай!” И какво се случва накрая? Всички плачат, когато застанат на почетната стълбица и слушат националния си химн. А какво си мислят и чувстват там горе? „О, по дяволите миналото. Този момент си заслужава всичките проблеми.”

Така и за да станем свети, трябва да минем през всички тези трудности. Това не е състезание, преди всичко друго. Духовният живот не е състезание. Има много хубав пример за това. Обикновено най-интересната дисциплина в атлетиката е бягането на 100 метра. Какъв е световният рекорд? 9.58 – значи за по-малко от 10 секунди успяват да пробягат 100 метра. Това е невероятно! И казват, че спринтьорите не осъзнават какво се случва. Казват, че не е сигурно, че дишат през тези 10 секунди. Не знаят, тичат като в транс. Просто са отвъд обичайното ниво на съзнание. Сегашният световен шампион – не му знам името – каза: „Днес на земята живеят повече от 6 милиарда човека. В миналото, да речем, е имало още 4 милиарда. И аз съм най-бързият от всички тези 10 милиарда!” Представете си, това е вече нещо! Наистина, не го казвам като шега. Разбира се, един заек може да тича по-бързо от теб, така че не е кой знае какво, не си по-бърз от 20-те милиарда зайци. Но тъй или инак, ако можеш да си най-добрият сред цялото човечество, това е нещо велико! Затова всички тези 40-50 хиляди човека идват на стадиона, за да видят кой бяга най-добре. И знаете, през последните няколко години след Олимпийските игри винаги организират Параолимпийски игри. Там също имат 100 метра бягане. Прозвучал стартовият изстрел и те тръгнали. След няколко мига един от тях паднал. Паднал – това означава, че не можел да продължи да тича. Тогава човекът, който тичал най-отпред, по някакъв начин забелязал това. Спрял. И се върнал. И всички останали спрели и се върнали. Хванали се за ръце и изминали ходейки 100-те метра. Всички заедно. Духовният живот не е състезание. Кой е най-добрият, кой е пръв, кой е последен?

Има много примери как да се сдобием със свети качества. Не се притеснявайте, ако понякога спрете и се върнете при своя другар, при своя брат. Защото това не е моноспектакъл. И Кришна не се нуждае само от най-великите, от най-добрите, от тези, които са най-супер. Нуждаем се и от мъничките. Нуждаем се и от дребничките, и от глупавичките. Защото няма как да знаете кой е най-скъп на Кришна.

Каква е моята визия за софийския ашрам? Макар че тук аз виждам само шампиони… но има ли нужда, вие вървите ръка за ръка. Такава е моята визия. А вашата каква е? Моля ви, настройте визията си, в случай, че е различна.

И така, за да премахнем покривалото на невежеството и за да стигнем до истинското виждане, трябва да се развиваме. Да издигаме нивото си на осъзнатост; а ако имаме много висок идеал, много висока цел, тогава ще е много лесно да издигнем нивото си на осъзнаване. Защото в сравнение с тези идеали – безкористната божествена любов, екстазният плам на духовния транс – в сравнение с това всичко е незначително. Затова се препоръчва винаги да съзерцаваме лотосовите нозе на Бога. Вдигнете очи, не се вторачвайте в калта. Винаги спазвайте дхарма, не постъпвайте безнравствено. Гледайте надалеч, не под носа си и отдавайте почит на онези, които следва да бъдат почитани.

(следва продължение)

 



10690134_520549648081741_7375535470739325557_n

(от лекция на Свами Тиртха, 07.01.2013, София)

(продължава от предишния петък) 

Да си намериш храна – всички същества се борят за това. Ако имате куче, много послушно куче, ако му дадете храна и се опитате да му вземете чинията, то ще ви ухапе. Или поне силно ще се обезпокои. Затова не се месете твърде много в тези базисни инстинкти и на хората. Оставете на всекиго лично пространство. Давайте си пространство един на друг. Не се бъркайте във всяка дребна подробност, ако искате да станете истински чисти и святи.

Как да надмогнем тези елементарни инстинкти, особено в духовния живот, когато искаме да сме осъзнати за върховната реалност? Не за вторичната реалност на материалния живот, за върховната реалност! Много е просто – трябва да станете светци. А кой е светец? Светец е онзи, който е готов да посвети живота си на по-висша, божествена цел. Това е свят човек – който е готов да даде живота си за свята цел. Съгласни ли сте? Искате ли да стенете святи? Да, трябва да си поставим тази цел: „Искам да стана чист, отдаден слуга на Бога.”

Мисля, че съм ви казвал един анекдот. В западното християнство има някои монашески ордени, които са много стриктни. Един от тях се основава на мълчанието. Монасите в манастира трябва да са безмълвни. В анекдота се разказва, че веднъж в годината те имали право да проговорят. И така, присъединил се един млад практикуващ. Първия път, когато след една година дошло време да каже нещо, той рекъл: „Много е студено в малката ми килия.” Изтекла още една година. Тогава игуменът попитал: „Нещо да кажеш, синко мой?”, а той отвърнал: „И одърът ми е много твърд.” Добре, изминала още една година. На третата игуменът казал: „Ако само ще се оплакваш през цялото време, можеш да си отиваш вкъщи“. Така че има строги ордени. Ако използваме единствения си шанс в годината да проговорим, за да кажем това, кой би бил щастлив да го чуе? Не винете студа. Не винете твърдия одър. Не винете обкръжението. Виждате ли как това е универсално послание във всички традиции? Шрила Шридхара Махарадж също казва: „Недейте да обвинявате обкръжението.”

В крайна сметка това са много трудни стихове[1]. Темата е много мъчна за разбиране, защото най-напред научихме: „О, действат само гуните, не съм аз”. Затова е много лесно да хвърлим вината върху гуните. Ако направя грешка, лесно мога да кажа: „О, шастрите казват, че вината не е моя! Това са просто гуните, Прабху! Защо си огорчен от моето поведение? Та това не съм аз! Това са само проявленията на материалната природа.” Мисля, всички разбирате. Не бива да обвиняваме гуните, не бива да обвиняваме Кришна: „Ти си ме създал такъв, така че ще ме търпиш!” Не обвинявайте останалите! Винаги трябва да издигаме нивото си на осъзнатост. А това означава да се посветим на някоя много висша цел.

(следва продължение)

[1] „Бхагавад Гита” 5.14-15

 



8754_1

(от лекция на Свами Тиртха, 07.01.2013, София)

(продължава от предишния петък) 

Друга сфера, където обичайно губим контрол, е самоотбраната. Има три типа хора: едните създават конфликти, вторите избягват конфликтите, а третите решават проблемите. Тези са най-редките – които дават решение. Да се създават конфликти е много лесно! Да се избягват не е толкова лесно! Но да се разрешават – това на практика е невъзможно, ако играчите са много. Затова, както каза един от уважаваните ни старши братя и учители: „Трябва да изберете дали да сте част от проблема или от решението му.”

 Така че самоотбрана означава да отричам у мен да има каквато и да било вина и да се опитвам да стоварвам всичко върху останалите. Но подобни защитни техники са много елементарни и са свързани с определен вид себичност. Докато искаме да се доказваме, да утвърждаваме себе си независимо от останалите, можем да наречем това игра на егото, моноспектакъл. Но понеже сме се родили оплетени в тази материална мрежа, затова играем тази егоцентрична игра.

Именно затова можем да кажем, че духовен напредък означава от себичното си его да стигнем до истинския си добър аз. От фалшивото да стигнем до истинското. Практически всички различни символични системи описват този процес – как да преодолеем проблемите, произтичащи от себичната, изкривена самоличност. И особено в тези съвсем инстинктивни защитни техники за самосъхранение, ние обикновено виним другите. „Щастлив съм благодарение на собствените си усилия – в това няма съмнение. Обаче съм нещастен заради другите – защото правителството вдигна данъците, защото има световна криза, защото изгубихме Добруджа преди стотина години, и т.н.. Защото имам съпруг. Защото нямам съпруг.” Всеки друг е виновен, но не и аз. „Аз съм толкова чист, толкова велик, толкова добър, ама виж, останалите…”

И в крайна сметка, нали сме изучавали религия, знаем, че Господ е окончателната причина на всички причини. Така че „Очевидно Той е причината за всичките ми проблеми!” Което действително е вярно, защото Той иска да ни покаже огледало. Докато не бъдем изпитани… Веднъж срещнах един свещеник. Имахме много хубав разговор за вярата и той каза: „Докато вярата ти не бъде поставена на изпитание, не знаеш колко е силна.” Докато си седя у дома в креслото, може да си мисля: „О, вярата ми е толкова силна! Посветеността ми към Бога е толкова съвършена! Какво още бих могъл да предложа? Отдадох всичко! Докато никой не влиза в стаята ми. Само щом някой влезе в стаята ми, в моя живот, в моята купчина боклук – и умиротворението, и посветеността, и медитацията ми стават на парчета. Защото другите притесняват мен!”

Половината от цикъла на материалния живот изтича под знака на този принцип на егото – преминавайки през опитността на съществуването, опитността на притежанията, опитността на интелигентността, опитността на вярата, на служенето и най-накрая на любовта. Половината от цикъла са всички тези различни фази на его-принципа. А сетне откъм другата половина на кръга започвате: „Ние съществуваме, ние обичаме, ние служим, ние сме интелигентни и т.н.” – това е принципът на обединението, принципът на общността. Все пак всички трябва да изпитаме тези различни преживявания и да сме готови във всички позиции да надмогваме елементарните инстинкти. Как се постига това? Вдигнете нивото си на осъзнаване. Както ви казах, тук в този важен стих Кришна казва: „Върховният не е отговорен за ничии греховни или благочестиви постъпки”.[1]

Значи не можем да виним Бога за своето щастие и страдание, защото Той е независим. Ние може да не сме независими, но Той е! Така че издигайки нивото си на осъзнаване, можем да се избавим от невежеството, което покрива нашето истинско знание.

 

(следва продължение)

 

[1] „Бхагавад Гита”, 5.15

 



richmond-fighting_1737376i

(от лекция на Свами Тиртха, 07.01.2013, сутрин, София)

Обсъждайки главата за правилното действие, дотук слушахме много меко послание. Чухме само, че правилното действие не води до последици; че ако си чиста душа си под божествена закрила; че действията на посветения човек не водят до оплитане и че ако практикуваш действие или отречение подобаващо, ще постигнеш плода и на двете. Говорихме и как да пребиваваш умиротворено в града на материалното тяло. Но следващият стих носи много сериозно послание:

„Върховният Бог не е отговорен за ничии греховни или благочестиви дейности. Въплътените същества, обаче, са объркани от невежеството, което покрива истинското им знание.” [1]

Това е много важен стих, 5.15, моля ви, запомнете го! Никога не можем да виним за делата си Господ – нито за добрите, нито за лошите. Отговорността не е Негова. Не можем да кажем, че е и наша. Влизайки по някакъв начин в тази мрежа от материална илюзия, ние сме принудени да преминаваме през определена опитност. Встъпвайки в системата на илюзията, неминуемо действаме – през повечето време безсъзнателно. Болшинството от хората не осъзнават какво се случва. Дори ако се вгледате в себе си, ние сме тласкани от съвсем елементарни импулси и инстинкти. Много е трудно да контролираме реакциите си. Ако някакво насилие дойде към нас, обикновено автоматично отвръщаме с насилие. Това е много странен природен закон. Например, ако критикувате или забелязвате нещо у другите, това е защото самите вие сте чувствителни по този въпрос.

Друг път проектирате проблемите си върху останалите. И си мислите: „О, аз представям истината!” Съжалявам, но изобщо не се усещате какво става. Тези, които крещят, обикновено са много слаби. На унгарски имаме поговорка: „Куче, което лае, не хапе”. Така че изберете нивото си на осъзнатост. Подобни базисни функции и инстинкти могат да бъдат сведени до няколко елементарни фактора. Единият е как да се съхраняваме и защитаваме. На практика цялата природа действа на този принцип. Съществата се стремят да оцеляват, да поддържат живота си и да се защитават. Затова са всички тези битки. Защото всички, в това число и хората, искат да се съхранят и защитят. Обикновено сме привикнали да властваме над нещо, над каквото и да било. Ако ще да е купчина с боклук, поне е мястото, където аз царувам. Никой не може да пристъпи до тази купчина с боклук.

Така че съществуват такива съвсем елементарни инстинкти. От нашите писания и светци сме научили, че четирите основни принципа на живота са: хранене, спане, съвокупляване и защита. Ако само с това се занимаваме, тогава каква е разликата между вълка отвън и агнето отвътре? За да започнем да се превръщаме в истински човешки същества, трябва да надмогнем базисните инстинкти на материалното битие. За това е нужна осъзнатост. Каква е тази осъзнатост? Трябва да присъстваме. Виждали ли сте хора, които са обладани от гняв? Те напълно губят контрол, може да видите в очите им, че не са на себе си. Не осъзнават какво става. Тогава определен модел на поведение взима власт над човека и действията следват като лавина – пълна загуба на контрол.

Тази склонност да доминираме е вътре в нас. И ние обикновено я изразяваме в битки. Западноевропейското общество се старае да се култивира – през последните 50 години не са воювали помежду си. Какво велико постижение, а! Но къде текат битките сега? По футболните стадиони; спортът е като алтернатива на войната. Обаче принципът си е същият: кой е най-добрият, кой е най-силният, кой е световният шампион. Същото е – „моята купчина с боклук”.

Другата огромна сфера, където упражняваме елементарните си инстинкти е сексуалността. Кой ще доминира над тази жена? Това е голяма борба! Мъжете са готови да забравят всичко, само и само да получат жената. Отново виждате – пълна загуба на контрол, ако някой от тези базисни биологични инстинкти е закачен или притеснен дори малко. Липса на осъзнатост какво се случва. Точно както елените, които са готови да се бият и да блъскат рогата си заради женските – кой е алфа-мъжкарят в гората, чия генетика ще властва. Изобщо не осъзнавате какво става, това са просто функции на биологичната природа. Тотално отсъствие на самоконтрол и осъзнатост; просто действат елементарни подсъзнателни или дори още по-дълбоки кодове на материалното оплитане.

 

(следва продължение)

[1] „Бхагавад Гита” 5.15

 



india-moorti-museum-chandpole-bazar-jaipur-god-idol-manufacturers-19cvf27

(от лекция на Свами Тиртха, 06.01.2013, вечер, София)

Въпрос на Яшода: В някоя от предишните лекции стана дума за неотклонната преданост? Бихте ли казали повече за този тип преданост?

Свами Тиртха: Неотклонна преданост… Веднъж имало беседа между светци. Въпросът бил „Колко са боговете?”, а отговорът: “33 306”. „Добре, но колко са боговете?” „Трийсет и три”. „Обаче колко са боговете?” Тогава се казало: Добре, трима”. „И все пак, колко са боговете?” „Двама”. „Благодаря, но колко са боговете?” Какъв, мислите, бил следващият отговор? „Един и половина”. „Да, но колко са боговете?” И най-сетне се стигнало до един.

Какво е това? Може би учените са прави, че хиндуизмът е политеистична бъркотия? Ала не, защото скоро станало ясно, че тези 33 306 са просто еманациите на 33 главни божествени същества – различни аспекти на слънчевия бог, различни аспекти на лунния бог, адитите и т.н. – те са 33-те главни личности. В този списък са и Индра, и Праджапати… И ако съсредоточавате все повече вниманието си, в крайна сметка ще намерите окончателния източник, най-висшата личност.

Мисля, че ви стана интересно за единия и половина Бог. Това е Върховният Бог плюс жизнената енергия, прана тя е половинката. Защото това е нещо толкова важно, че заслужава да бъде обожавано. Така че животът е обожаем обект! Това е нашият един и половина Бог.

Ала за нас кой е Единственият? Ишварах парамах кришна Върховният господар е Кришна. Ишварах парамах кришна сач-чид-ананда-виграха – Неговото тяло е вечно, изпълнено със знание и блажено. Анадир адир говинда сарва-карана-каранам[1] преди да е имало когото и да било е съществувал Говинда. Той е първият сред първите, най-висшата причина на всички причини.

И така, проповядвайки най-общо, трябва да кажем, че Кришна е Върховният. Но искате ли да чуете някои други мнения? Да навлезем ли малко в дълбочината на тази тема? Ако не, можем да спрем дотук. Бхактисиддханта Сарасвати – който бил синха-гуру, сразявал всички погрешни концепции като лъв – веднъж в една от своите статии казал: „Целият религиозен свят е обсебен от монотеизма. Те смятат, че има само един Върховен Бог. Но това е огромна грешка. Двама са. Ние сме дуалисти. Съществува доминиращ аспект на Върховния и доминиран аспект на Върховния”. Кой е доминиращият аспект на Върховния? Това е Говинда, Кришна. А кой е доминираният аспект? Радха!

И може да си речете, че това е краят: Радхе-Шям, Радха-Кришна. Веднъж имало един много известен махараджа в Индия, и той посетил езерото Радха Кунда, обикаляйки го с дандавати. Знаете как се прави: изправяте се, покланяте се с цялата дължина на тялото си, просвайки се на земята, сетне отново се изправяте и стъпвате на мястото, до което са достигнали преди пръстите на ръцете ви, и после отново се покланяте – това бил начинът, по който той обикалял Радха Кунда. Бхактите казали: „О, този човек има толкова голяма посветеност към Кришна, че извършва този дандават парикрам”. Ала Бхактисиддханта Сарасвати отвърнал: „Ние имаме по-различно разбиране. Нашата почит не е насочена към Кришна. Ние почитаме Кришна единствено защото Той е скъп на Радхарани. Цялата ни посветеност е за Радхарани. Пък Кришна участва в картинката защото е Нейният любим!” Но разбира се, обикновено ние не казваме това.

Така че да си мислим, че религията е обожание на 33 306 различни полубогове; че тя е политеистична, монотеистична, дуалистична система… не! Сведете това само до Една! Защото само Една е тази, която се споменава най-много пъти в маха-мантрата. Великите светци казват, че в крайна сметка съществува една-единствена сила. Затова трябва да сме неотклонни в своето обожание.

Много пъти сме говорили, че някои от преданите се фокусират върху тъмния Бог, нашия Кришна; други предани се фокусират върху светлата Богиня, Шримати Радхарани. А пък онези, които не могат да решат, могат да изберат Златния Аватар, защото в Него се сливат и двамата.

 

[1] Молитвите към Говинда от „Шри Брахма Самхита” 5.1

 



a8924d21de1466181330fb84ef6f4073

(от лекция на Свами Тиртха, 06.01.2013, вечер, София) 

Въпрос: Кога душата влиза в тялото? Преди раждането, по време на раждането, по време на зачатието – как се случва?

Свами Тиртха: Има много различни концепции. Едни например казват, че няма душа. Няма някой, който да приема тялото; няма някой, който да влиза. Други религиозни концепции твърдят, че с раждането на ново тяло се ражда и нова душа. Но това противоречи на нашата философия; нашата философия гласи, че душата е вечна –няма начало, нито край; не се ражда, нито умира. Тя има качеството на духовна енергия, която влиза в тялото и започва да го формира от мига на зачатието. Тази духовна енергия, пренесена чрез семето на бащата, влиза в яйцеклетката и тогава благодарение на този енергиен заряд материалните клетки на майката се активират. Тогава, ако енергията е там, тялото започва да се образува. Ако енергията не е там, никакво тяло не се образува.

Затова бащите са толкова важни, защото те носят семето. Разбира се, майките също са толкова важни, защото те пък носят яйцеклетката. Това е материалната основа и всичко, което ще имате после в тялото си се носи в тази яйцеклетка. Затова ние не ядем яйца, понеже вътре в яйцето е цялото пиле – с костите и перушината. Бихте ли изяли пиле, наред с костите и перата? Не бихте! Тогава не яжте и яйца! Много е просто.

Но да се върнем на темата, и двете страни са необходими. Енергията, душата, не е семето, разбира се, защото тя влиза в телата на мъжките същества чрез храната. С храната тази духовна енергия влиза в тялото ви, а сетне се впръсква в утробата на майката. Затова Кришна казва в „Гита”: „Всяко тяло се храни със зърно”[1]. Защото зърното донася семето в мъжкото тяло. Но разбира се душата не е зърното. Тя просто е прикрепена, пътува със зърното.

Откъде идва душата? Душата пада с дъжда. Какво е дъждът? Дъждът е вода, а вода означава живот. Затова и предвечният океан се нарича Гарбходака – околоплодната вода. За да родите бебе ви е нужен океан в утробата. Макар да не съм експерт в тази сфера, но когато водата изтече, това е признак: „О, бебето скоро ще се роди”. Така че всички ние сме родени от океана на майчината утроба. По същия начин целият свят е роден от утробата на Майката Вселена. Животът означава вода, а водата означава живот. Ако няма вода, няма живот. И така, душите идват на планетата Земя чрез дъжда и след това преминават в зърното. Но разбира се душата не се равнява на дъждовните капки. Тя просто пътува с капките. Откъде идва душата?

Отговор: От светлината?

Свами Тиртха: От един вид светлина, но от сребристата светлина, светлината на Луната. Душите идват на планетата Земя от Луната. Затова Луната понякога намалява – когато душите идват тук. Това не е шега! А после Луната започва да расте – това означава, че всички онези, които напускат Земята, влизат в сферата на Луната. Тогава, като повече дживи отиват там, Луната расте. Какво означава това? Луната е като преходна зона. Някои отиват там, други се връщат тук. Но има и такива, които продължават нататък. Така че Луната е като портал към по-висшите сфери – тя е порта към Слънцето, можем да кажем. Луната е Слънчевата порта. Но от Слънцето връщане няма; от Луната има връщане.

И така, това е пътят на душата. От Луната, тази преходна зона, чрез дъжда, чрез зърното, чрез семето на бащата, през утробата на майката вие започвате да развивате своето тяло, раждате се, а накрая давате финалния изпит. Тогава се решава накъде ще продължите – към Луната или към Слънцето.

Опитайте се да разберете тази красива, интегрирана природна картина. Много хора мислят, че човешките същества идват от звездите, че извънземните са манипулирали човешката генетика. Всички ние сме родени от Слънцето и Луната. Това означава, че до един сме извънземни. Принадлежим към различна сфера, идваме от звездите. Досущ като ангели. Затова не забравяйте, че сте ангели. Показвайте понякога крилете си. Това означава, че принадлежим на божествения свят и трябва да използваме това тяло, за да достигнем божествената сфера.

[1] „Бхагавад Гита” 3.14

 



27750226_10215514171594213_6329363684415954180_n

(от лекция на Свами Тиртха, 06.01.2013, вечер, София)

Въпрос на Парамананда: Имам въпрос за мантруването. Веднъж по време на посвещение Шрила Шридхара Махарадж казва, че мантруването без броеница е липса на служене към Радхика. Не е служене. Бихте ли обяснили какво означава това и защо е така?

 Свами Тиртха: О, това е твърде висше. Сложно е, не знам. Шрила Шридхара Махарадж е много божествен. Аз съм щастлив ако мога да получа няколко трохи от неговото чапати, а не да се храня на трапезата му.

Но ти попита за мантруването и аз много се зарадвах на тази тема. Защото какво е мантруването? В началото начинаещият бхакта може да си мисли: „О, аз възпявам светите имена. И аз мога да използвам маха-мантрата за своето пречистване.” Или „Аз мога да се възползвам от маха-мантрата, за да постигна духовните си цели.” Което е груба злоупотреба. Всяко нещо, което е по-висше от нас, не бива да го използваме; трябва да му служим и да го ценим. Така после ще разберете: „Не мога да използвам маха-мантрата. Има само една причина да възпявам тази мантра и тя е да славя Бога.” Това е по-добро разбиране, но все още не е краят на историята, защото още по-нататък ще разберем, че мантруването е възхвала на срещата между Радха и Кришна.

И така, повтарянето на маха-мантрата няма функцията на обикновените мантри. Тя е встъпване в много специфичен и възвишен тип духовен мистицизъм. Въпреки че е открита, публична мантра.

Но най-висшата версия е, когато мантрата иска да бъде повтаряна. От начинаещата степен, когато „Аз казвам мантрата”, трябва да стигнем до оттатъшната страна – че мантрата иска да бъде повтаряна. Маха-мантрата се нуждае от хора, които да я възпяват. Толкова е прекрасно да има покана свише! Не вие използвате или злоупотребявате с една духовна възможност, а сте поканени и въвлечени в много фин и много висш тип служене.

И маха-мантрата е съвсем простичка мантра – само три думи. Това не са осемнайсетте хиляди стиха на „Шримад Бхагаватам”. Само три думи: Харе, Кришна, Рама. Ако попитаме коя е най-често повтаряната от ваишнавите дума, някои може да си рекат: „Кришна”. Но това е грешка, не е „Кришна”. „Харе!” „Харе” се споменава много повече пъти в мантрата, било от „Кришна”, било от „Рама”. Оттук ясно личи кой е най-важният в тази мантра. На чие име се набляга още, и още, и още.

Същевременно тази мантра в действителност е есенциалното резюме на нашата философия. Защо? Кое е най-висшето ниво, върховната концепция в нашата философия?

Парамананда: Радха-дасям?

Свами Тиртха: Махапрабху би казал: „Влез по-надълбоко!” Не е радха-дасям, служенето към Шримати Радхарани. Какво е чувството на Шримати Радхарани? Раздяла! Най-общо религията означава просто: „Искам да се доближа до Бога! Искам да съм в компанията на Бога! Търся Го.” Това е добре. Но по-висшата степен на същото духовно търсене, където чувствата са много по-интензивни, е когато сте разделени от Него. Когато сте заедно с някого, приемате това лековато. Фамилиарността донася презрение. Обаче ако някой ви липсва, тогава чувствате нуждата.

Но тогава по какъв начин раздялата се съдържа в мантрата? Как присъства там по скрит начин? Много лесно – Радхарани не е спомената директно. В други главни мантри на други сампрадайи (школи) например съществува мантрата Радхе-Шям: Радхе-Кришна, Радхе-Кришна, Кришна-Кришна, Радхе-Радхе. Радхе-Шям, Радхе-Шям, Шям-Шям, Радхе-Радхе[1]. Радха-Кришна-Шям. А тук – Харе-Кришна-Рама. В нашата маха-мантра Радхарани е скрита, не е директно спомената. Това е много висше разбиране. Не е пряко назоваване на нашата възлюбена, а индиректно – свакия и паракия. Радхе-Кришна Радхе-Шям – това е свакия, официално. Харе-Кришна е отвъд тези ограничения. Така че това е отворена мантра, не е тайна. При все това е изключително тайна, върховно секретна! И нашите ачарии дават своите тълкувания на маха-мантрата. Някои от тях бих изрекъл тук, други не бих изрекъл.

Въпрос на Крипадхам: Гурудев, споменахте, че в мантруването има няколко степени. Интересува ме втората част във връзка с обожание. Какво трябва да направи човек, който осъзнава, че трябва да обожава, но не може. Теоретичното разбиране е налице, той знае, че това трябва да се прави, обаче не може да го извършва правилно вътрешно. И мантруването му се превръща в оскърбление.

Свами Тиртха: Веднъж един млад бхакта попита Гурудев: „Чувствам, че ако предлагам храната си на Кришна, това е оскърбление. Затова ми е неловко да предлагам храната си.” Тогава Гурудев каза: „Е какво, бхога[2] ли искаш да ядеш? Може днес това да е за теб някаква ритуална формула, но въпреки всичко трябва да го правиш! За да се превърне в чисто предано служене.”

Мисля, че е много подобно с всеки друг вид служене, включително и с мантруването. Дори и да не чувстваме висшия екстаз, който описват ачариите, трябва да го правим – стараейки се да избягваме грешките и да подобряваме качеството на своето мантруване. Защото това е начинът да стигнем до по-дълбоко осъзнаване. Не се притеснявай, Кришна чува молитвите ти! Божественият звук е пряка връзка, градски разговор.

[1] Маха-мантрата на Нимбарка Сампрадая

[2] Неосветена храна