Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2019 вечер, София)

(продължава от предишния петък)

Въпрос: Живял съм в манастира в Света Гора и знам, че в християнските обети има йерархия. Например, послушанието е по-висше от другите два обета – целомъдрието и бедността. Четох и една шиваитска книга, където са дадени същите обети, но не беше посочено някой от тях да е по-висш. Как стоят нещата във ваишнавската школа?
Свами Тиртха: Да речем, ако има спор между монаси, последният аргумент е: „В името на святото послушание, приеми моето мнение”. И тогава няма измъкване, трябва да кажеш: „Да, приемам го”. Това е много силен обет. Така че да, можем да кажем, че той е с висок приоритет.
Въпросът Ви е дали има подобен приоритет във ваишнавската школа? В това отношение трябва да се обърнем към напътствията на Чайтаня Махапрабху. „Защото в неговите известни „Осем наставления“, най-цитиран е стихът за смирението: „Бъди по-смирен от стрък трева. Бъди по-търпелив от дърво. Отдавай цялата почит на другите, без да очакваш в замяна почит към себе си. По този начин ще можеш да възпяваш светите имена безспир.“[1] Това е красив стих. И ако наистина възприемем смисъла на този стих, сигурен съм, че ще можем да прилагаме нужното смирение в нужното време и място.
Ала колко пъти се хващаме, че цитираме този стих, а пък действаме по тъкмо обратния начин! Казваме на другите: „Ти трябва да си по-търпелив от дърво като общуваш с мен.” Или: „Прабху, защо не си смирен като стрък трева?” Това е безполезно! Най-напред приложете принципа върху себе си. Стремете се да отдавате уважение на всички – така никога няма да изгубите. Защото каква е целта? Целта е да се повтарят светите имена във вярното настроение. Така че ако имаме такова открито, чисто, невинно, смирено отношение, тогава е по-лесно да доловим духовната същина. Все пак, нашите учители ни казват и че трябва да прилагаме този принцип на смирението спрямо мъдрите светци, а не спрямо лудите материалисти.
Но като цяло, трябва да добием вътрешно смирение. Не да демонстрираме външните признаци, пък вътрешно да сме надути, а по-скоро обратното. Това също е много добър признак. Разказвал съм ви тази история, тя е включена в „Шаранагати“, Година Четвърта, ако не греша, че веднъж имаше публична лекция и след нея личен разговор. Наблюдавах един човек в публиката – младеж, който слушаше с пълно внимание. Вие сте давали лекции, така че знаете: когато гледате аудиторията, виждате различни лица, но изведнъж виждате някой, който слуша с пълно внимание. Така след лекцията се заговорихме и аз го попитах: „Кой си ти, с какво се занимаваш?” Не съм приказлив човек, но този път се наложи да говоря много, защото той попиваше. Говорих почти час без да ме прекъсне, просто попиваше. Тогава някак споменах, че смирението е много важно нещо в духовния живот. И той каза: „Да, смирението! Мисля, че трябва да се науча на истинско смирение.” Трябва да ви кажа, че това доста ме впечатли. Защото щом той слуша с пълно внимание, с много смирен ум, а когато се спомене смирението, казва: „Да, трябва да се науча на смирение” – това е много добър знак. И после какво се случи? Той стана бхакта. Така че ако някой се вълнува от смирението, това е добър признак.
Да ви кажа ли още един добър признак? Бхаджанът е много добър признак. Друг път имаше друга публична лекция. Беше разнообразна лекция – с презентация, беседа, дискусия, готварски курс и какво ли не – течеше часове наред. Започнахме в 8 вечерта и след полунощ вече се разпадахме от умора, естествено… И тогава една жена от публиката попита: „Може ли да изпеем още един бхаджан?” Какъв момент! И после какво се случи? Тя стана бхакта. Доведе и бъдещия си съпруг да стане бхакта. Доведе и брат си да стане бхакта. Тя практикуваше йога. И след това ми каза: „Ходех на йога с години. И през цялото време говореха за това самадхи, самадхи, а аз не разбирах какво е. Сега, след бхаджана, знам какво са имали предвид.”
Така че има някои добри признаци. Ако те привлича смирението, ако те привличат бхаджаните, какво да говорим ако те привлича прасадама, значи си точният кандидат да станеш бхакта. Да, това е нашият списък на приоритетите.

(следва продължение) 

1.  „Шикшащака“, 3

(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2019 вечер, София)

(продължава от предишния петък)

Разговорът между Чайтаня Махапрабху и Рамананда Рая продължава, моля ви, включете се с вашите отговори. Дотук въпросите бяха привлекателни и позитивни. Но сега: „Коя е най-голямата болка?”

Кришна Прия: Да си разделен от Бога. 

Лилаватар: Да си разделен от бхактите. 

Свами Тиртха: Ти чел ли си „Чайтаня Чаритамрита“? 

Лилаватар: Не.

Свами Тиртха: Тогава може би си присъствал на този разговор. Защото всъщност това е отговорът: „Да бъдеш разделен от преданите е най-голямото страдание“. Понеже от Кришна тъй или инак сме по някакъв начин разделени, нали? Да, Той е в сърцата ни, но все пак има известна раздяла. Но можем да общуваме с преданите и ако ни лишат от тази божествена връзка, това е много болезнено. Затова е казано: по-добре е човек да изтърпи болката да бъде хвърлен в затвора или изгорен на клада, отколкото да понася страданието от раздялата с преданите. И разбира се, трябва винаги да се стремим да общуваме с по-възвишени предани. Ако няма такава възможност, тогава трябва да общуваме с предани на нашето ниво. Ако и за това нямате шанс, трябва да общувате с начинаещи предани. Ако и това е невъзможно, тогава общувайте с шастрите – те ще са вашата садху-санга. Ако и тази възможност нямате да общувате със светите писания, тогава общувайте със собствения си ум. Това трябва да е вашата садху-санга. 

„Кой е най-добрият постигнал освобождение човек?” – идва следващият въпрос. 

Парамананда: Този, който проповядва.

Свами Тиртха: Без да практикува ли? Както и да е, „Най-свободният е този, който обича Кришна“. Защото това доказва, че предаността е отвъд освобождението. 

И още един въпрос: „Коя е най-хубавата песен на предаността?” 

Отговор: Харе Кришна!

Свами Тиртха: Всъщност така е, това е махамантрата. Защото отговорът на Рамананда Рая гласи: „Най-добрата религиозна песен е тази, която описва божествената любов между Радха и Кришна“. 

От това можем да разберем ценностната ни система. Какви са нашите приоритети в живота като цяло и в духовния живот? Ако наистина искаш да си известен, бъди известен бхакта. Ако наистина искаш да си богат, отглеждай принципа на божествената любов. Ако искаш да си най-добрият певец, пей най-добрите песни. Такива са нашите амбиции. Такава е нашата ценностна система. Така че, моля ви, следвайте я и я култивирайте.

Макар преданите в Нанда Фалва, моите духовни братя и сестри, да бяха много добре възпитани и образовани, и разбира се не искаха да стават известни, така да се каже, веднъж имах възможността да се срещна с бхакти от другия край на света. Гурудев ги беше посещавал от време на време. И когато и аз ги посетих, те взеха да ме питат: „Кой си ти, откъде идваш?” И когато им отвърнах: „Идвам от Унгария, ученик съм на Гурудев”, те казаха: „О, унгарските бхакти! Много сме слушали за тях!“ И започнаха да ги назовават по име. Петнадесет хиляди мили разстояние, никога не са ги виждали, а ги знаеха по името и по служенето им. От това разбрах, че дори да си някакъв мъничък, незначителен слуга на Радха-Говинда или на Радха-Гопиваллабха, ти си световно известен. Така че Рамананда Рая е прав. Ако искаш да си прославен, бъди добър бхакта. 

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2019 вечер, София)

(продължава от предишния петък)

Основният фокус на беседата ни беше удовлетворението, щастието. В тази връзка бих искал да ви задам няколко въпроса. Веднъж имало дискусия между нашия Златен Аватар Чайтаня Махапрабху и Рамананда Рая. Първият ден от тази дискусия е предаден в прекрасната книга „В търсене на съвършената цел на живота“[1], която е много задълбочено изследване за всички онези, които действително търсят истината. В този разговор те търсели смисъла на живота. Започнали от дисциплиниран живот, целящ да удовлетвори Всевишния Бог Вишну и накрая достигнали до най-висшето ниво на живот и идеали – любящото единение на Божествената Любов и Божествената Красота. На следващия ден се срещнали отново и разговорът продължил. Махапрабху задавал въпросите, а Рамананда Рая, който бил губернатор, се стремял да отговори по най-добрия начин, на който бил способен.
Има тринадесет въпроса и сега ви моля да се включите в тази беседа, в този обмен. Ще ви казвам въпросите, а вие, моля ви, опитвайте да отговаряте. И така, първият ми въпрос, всъщност първият въпрос на Махапрабху е: „Кое е най-важното нещо, което трябва да знаем? Кое е най-доброто знание?”
Отговор: Кои сме ние.
Свами Тиртха: Добре.
Отговор: Кой е Бог?
Свами Тиртха: По-добре.
Отговор: Каква е връзката помежду ни?
Свами Тиртха: Най-добре! Отговорът бил много интересен: „Трансценденталното предано служене към Кришна – то е върховното знание, най-доброто знание.” А за това е нужно да разберете себе си, за това е нужно да разберете кой съществува оттатък, и за това е нужно да развиете жива и любяща връзка. Защото само ако има връзка тя може да прерасне в добра връзка.
Вторият въпрос е: „Кое е най-славното дело?”
Отговор: Преданото служене.
Свами Тиртха: Ти имаш този отговор за всички въпроси ли? Много е близо до отговора, който гласи: „Най-славното дело или постижение е да си верен следовник на Кришна.“ Виждате ли? Това е най-престижното постижение, което можете да имате – да станете предани. Защо? Можете ли да подкрепите това с цитати от писанията?
Манорам: Кришна казва: „Стани Мой предан.”[2]
Предан: Бих казал: стани предан като Махараджа Амбариша – на него цялата вселена му изглеждала като парче камък.
Парамананда: Махапрабху е казал: „Аз не съм брамин, не съм кшатрия, не съм такъв или онакъв, аз съм слуга на слугите на слугите на гопите.”[3]
Свами Тиртха: Правилно. Мисля, че Неговият пример най-добре подкрепя тази идея – че дори Господ е готов да дойде като предан. Това е такава славна позиция, че Той самият иска да опита какво е. Така че това е нещо много славно.
Третият въпрос е: „Кой е най-богат?”
Прем Прасад: Кришна.
Свами Тиртха: Внимавал си в лекцията, без съмнение. Но сега ни е нужен практически отговор, не богословски. Кой е най-богат?
Предан: Който служи на Бога.
Свами Тиртха: Много добре. „Най-големият богаташ е онзи, който е богат с любовта към Радха и Кришна.“ Това е скритото съкровище на живота.

(следва продължение)

1. От Бхактиведанта Свами Прабхупада
2. „Бхагавад Гита“ 9.34; 18.65
3. „Чайтаня Чаритамрита“, Мадхя, 13.80

(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2019 вечер, София)

Трябва да продължим започнатата тема. Говорихме за човешките амбиции. За целите и средствата, и как едното заменя другото. Често считаме средствата за цели, а после се изненадваме, че нещата не се получават. Инструментите не могат да функционират като идеали. Също говорихме за някои амбиции, които хората имат в този живот. Едната беше успех. След това пари и щастие. Обичайно това са трите много важни фактора в живота на хората. Обаче трябва да потърсим какъв е правилният източник и каква е правилната цел на всички тези елементи.

В „Ману Самхита“ се казва, че най-напред трябва да станеш човек. Да си роден от човешки майка и баща не е достатъчно. Трябва да станеш човек, а това означава да изпълниш определени изисквания. Признак на човешкото същество е, че не краде. Това означава, че трябва да знаем кой е собственикът, на когото принадлежи всичко. Защото ако заграбваме нещата, които са ни дадени в живота, без да отдаваме нужното уважение на собственика им, тогава вършим грешка, такова поведение е неподобаващо за човешко същество. Често си мислите, че източникът на парите е вашият шеф. И че правилният притежател на парите сте вие. И че правилното място на парите е във вашия джоб. Обаче това е грешка. Източникът им не е шефът, собственикът им не сте вие и мястото им не е в джоба ви. Кой е върховният източник и върховният притежател на всички богатства в цялото творение? Бог. Добре. Но в кой Негов аспект? Кувера? Не, Кувера е счетоводител, ковчежник. Лакшми? Не, Лакшми е самото богатство. А кой е собственикът на богатството? Да, Кришна, но кой аспект на Кришна? Маканчор ли?! Маканчор да е богаташ?! Не, стига! Маканчор е крадец. Собственикът не краде. Собственикът притежава. И така, кой е Той?

Джая Радха-Мадхава…. Колко стотици пъти сте пели тази песен? Мадхава! Мадхава е господарят на богинята на сполуката. Кришна е Мадхава, Той е собственикът на цялото богатство в тази вселена. Така че в крайна сметка източникът, притежателят и наслаждаващият се на тъй нареченото „ваше“ богатство е Той – Мадхава, Кришна. Пък дали Кришна ще иска да държи парите си в този или в онзи джоб, това не бива да ви разстройва. Понеже джобовете са си Негови. Единият джоб сте вие, другият джоб е някой друг човек. Затова не се разочаровайте, ако доходите са разпределени неравномерно. 

Но какво е сериозното послание тук? Че цялото богатство принадлежи на Бога – на Мадхава, собственикът на всички съкровища в тази сътворена вселена. 

Друга амбиция за мъжете е щастието, а ключ към щастието на мъжа обикновено е жената. Но кой в края на краищата притежава всички жени в целите три свята? Да, това е Кришна, Гопинатх. Не се изненадвайте, че не сте вие. Съществува някой, който е по-привлекателен. Това е възможно. Поразително, но е вярно. Затова трябва да считаме всички женски представителки на Шримати Радхарани за принадлежащи на Кришна. 

И накрая, третата амбиция, която обичайно имаме, е успехът. Ние сме много свикнали да използваме акроними. И така, от трите главни съставки на успеха едната е печалба, втората е адмирации – когато хората ви се възхищават и вие сте в центъра; и третата е когато заради специалните си качества постигате признание, достопочтеност. И ако направите акроним от тези трите какво се получава? П.А.Д. Печалба, Адмирации, Достопочтеност. Тоест, пад. Ако сте постигнали печалба, адмирации и достопочтеност в света на мая, тогава какви сте? Вие сте мая-пад. Но в духовен смисъл истинските съкровища, истинските печалби, истинските адмирации или възхищение и истинската достопочтеност идват от духовен източник. Затова в духовен смисъл вие сте Прабху-пад. Това означава някой, който се е отдал в лотосовите нозе на Всевишния. Пад означава „нозе“. Прабху означава „Господ“. Така че онези, които са се прислонили напълно у Бога, те са истинските ловци на съкровища, те наистина притежават божествените богатства. 

И така, всички богатства принадлежат на Върховния Господ, Мадхава. Всички жени принадлежат на Гопинатх, Кришна. А каквато печалба дойде при вас, трябва да осъзнавате, че тя не е ваша, а принадлежи на Всевишния. Каквато жена дойде при вас, трябва да осъзнавате, че тя не е ваша; вие можете просто да се грижите за нея, да ѝ служите, но тя принадлежи на Кришна. Добре, но тогава какво да правите с успеха или възхищението, които ви спохождат? Тях трябва да поднасяме в лотосовите нозе на нашите учители. Тогава сме в безопасност. Защото макар това да са нормални житейски стремежи, те могат да ни донесат както успех, така и провал. Ако забравим, че всички тези различни неща принадлежат на нашите висшестоящи, тогава сме в грешка. Тогава не сме хора, защото започваме да крадем, да си присвояваме. Затова трите главни добродетели на всяка една силна духовна общност са тези: да не ламтиш за богатства; да си целомъдрен – тоест да се въздържаш да не злоупотребяваш с другия пол; и също да си смирен. Ако се присъедините към някой монашески орден в християнството, това са трите главни обета, които трябва да поемете: бедност, целомъдрие и покорство. Тоест, ако се присъедините към бхактите, това означава, че се присъединявате към много висш порядък монашеска дисциплина. Което е много добре. Защо? Защото ако следваме тези принципи, това ще ни направи истински човеци. 

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2019 сутрин, София)

(продължава от предишния петък)

Третата цел, третата амбиция на човешките същества е щастието. Успех, пари, щастие – светата троица. Щастието! Ако се обърнете към хората и им говорите как да станат щастливи, те ще са много доволни. Няма да са щастливи, но ще са доволни. Защото това е цел за начинаещите – щастието. Те искат да получат плодовете, без да са копали градината. 

Отново, трябва да разберем тайната на щастието, тайното изкуство на щастието. Добре, понякога то мъничко зависи от външните обстоятелства; ала като цяло е вътрешно качество. В края на краищата нашето щастие е скрито вътре; то не е външен обект, който можете да купите, да намерите, да придобиете. И също трябва да разберем, че то е следствие, щастието е следствие. То не е цел само по себе си, а е резултат от нещо друго. Ако служим на щастието на нашия Кришна, тогава всички ще бъдат щастливи, включително и ние. Ако човек полива корените, цялото дърво процъфтява. Считам това за много важен принцип, моля ви, опитайте се да го запомните – че нашето щастие, както и добруването на цялата вселена, зависи от удовлетворението на коренната причина, изначалната причина на всички причини. Разбира се, щастието на Кришна не е ограничено от нашето пренебрежение. Но Той определено е щастлив, ако ние също допринасяме. А какво означава да служим на корена? Означава да действаме според истинските себе си. Иначе действаме според фалшивите си идентичности, ползвайки манталитета си да притежаваме или да се наслаждаваме. Но ако постъпвате според изначалната си природа, сварупа, тогава сте съвсем близо до своята истинска, най-висша същност. А какви са качествата на душата? 

Манорам: Сат-чит-ананда.

Свами Тиртха: Правилно! Това означава, че ако сте в съответствие със своята изначална идентичност, по естествен начин вашата ананда ще се проявява. Затова казвам, че това не е нещо външно. То е вашата изначална природа. Стремете се да действате според тази изначална природа и тогава незабавно ще се докоснете до своята ананда. Именно затова казвам, че удовлетворението, щастието не е цел, нито амбиция. То е резултат от правилна идентификация.

И така, действие, знание, активи и щастие – те са цели в човешкия живот. Дхарма, артха, кама, мокша; и према. Добродетелите са на първия ви пръст, палеца. А целите, артха, което означава ценностите, богатствата – тях можете да отъждествите с показалеца си. Третият пръст няма да го показвам. Обичайно той е малко по-дълъг от останалите. Така че кама трае дълго. Но това не е нещо лошо. То означава емоции, не става въпрос само за страстни привързаности, но за чувства! Това е емоционалният живот на човешките същества, а пък ние сме емоционални същества, скъпи мои! И така, това е на средния ви пръст. А на безименния? Мокша. Как можем да преведем най-общо мокша? Свобода, нали? Тук някой има ли годежен пръстен? О, да. Ако носите пръстен, това означава „Отказал съм се от свободата си, вече не съм свободен.“ Това е нещо важно. Понеже може да си мислите „Свободен съм“. Не, съжалявам. Не си свободен, ангажиран си. Затова мокша, освобождението, свободата са на този пръст. Наричат го още лечителския пръст. Защото се казва, че в древни времена са забърквали всички мехлеми и мазила именно с този пръст. А с този пръст си слагате тилак, нали? Тилакът е върховният лечебен мехлем, който премахва всяко главоболие. И накрая остава само най-мъничкият пръст, кутрето, ала най-важният дълг в живота се пада на този пръст – и това е према, божествената любов. И знаете, по характеристиките на този пръст се разпознава интелигентността. Това означава, че ако сте наистина интелигентни, ще упражнявате божествената любов. 

Толкова за човешките амбиции. Моля ви, продължавайте с духовните си практики. Стремете се да достигнете своята сварупа, своята истинска идентичност – тогава незабавно ще разберете нещичко за ананда. Не си пилейте живота. Родени сме не за да умрем, а за да живеем вечно.

(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2019 сутрин, София)

(продължава от предишния петък)

Успехът от една страна е резултат от вашите действия – последица, тъй очаквана от хората като цяло. Но ние знаем, че има и друг фактор за това, а именно божественото провидение, божествената воля, която в действителност осигурява узряването на плодовете на вашите действия. Така че успехът в материален смисъл не е цел, не е амбиция за нас. Понеже ние знаем, че той не е цел, а резултат от правилни постъпки. От правилните постъпки можете да очаквате правилните резултати. Но не успехът сам по себе си е целта. Нужно е да постъпваме правилно; тогава ще последва и правилната реакция, правилният резултат. 

Обаче какво се случва, ако вие се стремите да постъпвате правилно, а пък не идват никакви добри резултати, никакъв успех? Тогава следващия път на лекция ще възроптаете: „Махарадж, извинявай, ама твоята версия не работи. Тази философия е сгрешена. Това е окончателното ми заключение: има грешка в мисията на Махапрабху”. Но бъдете търпеливи. Изцелението на някоя болест понякога става като симптомите се засилват. Отначало треската ви е висока, ала това е за да убие бактериите. Понякога тялото прегрява. Особено ако сте велик светец. Чувал съм за светци, чиято телесна температура била 48 градуса по Целзий. Мислим си: това е невъзможно. Но то е възможно. Всичко е възможно. Разбира се, не това е целта – да вдигнем температура, за да докажем, че сме велики светци. Ала ако все пак това се случи, противно на всички принципи на биологията и здравеопазването, не се изненадвайте. 

И така, успехът не е цел. Правилното действие е цел. Нека сега вземем за пример друга цел, която хората като цяло имат. Кажете ми някакви цели, някакви амбиции на човешките същества. Пари. Парите са по-сладки от мед. Но мисля, хората най-общо казано разбират, че парите са инструмент за тяхното щастие, нали? Че могат да постигнат каквото си искат, ако имат пари. 

Обаче всъщност какъв е полът на парите? Женски, всеки знае това. Защо женски? Всъщност това е заради природата им – много бързо се движат, не остават на едно място. Особено не и в джобовете ни. И така, парите, богатството са женски. Пък знаете, това разделение по пол е много полезно, тъй като е нужен баланс. Ако се съберат мъж с мъж това се нарича битка. Ако се съберат жена с жена, това е бъбрене. Но ако се съберат пари и жена, това означава харчене. Затова мъжете трябва да се грижат за паричните дела. Защото тогава ще има баланс – мъжко и женско. Точно както в семейството – мъж и жена, плюс деца. Не мъж и мъж плюс деца. Нито пък двама бащи и една майка. Понякога се случва. Защото тогава ще има космически баланс в тази малка единици, семейството. Затова е важно. 

Също така парите са проявление на Лакшми Деви. Има една хубава история за един младеж, който бил много беден, пък искал да стане богат. Затова се молел на Лакшми Деви и я почитал. Отдавал всичките си действия и всичките си мисли, своята карма и гяна на Лакшми Деви. Но на практика без резултат, нямало подобрение във финансовото му състояние – цял живот си останал беден. Най-сетне, съвсем близо до края на живота си, той имал даршан с Лакшми Деви. Бил доста разочарован и възроптал: „Твърде късно си дошла. Молих ти се цял живот, а ти идваш накрая? Стараех се да те почитам, но ти ме пренебрегна. Разбирам, че не ме харесваш. Това е толкова болезнено за мен”. Но тогава Майка Лакшми отвърнала: „Не, тъкмо обратното е. Харесвам те толкова много, затова не ти дадох благословиите си. Защото тогава щеше да забравиш за мен. Ако беше получил парите, щеше да забравиш за мен – източника на твоето богатство. Сега вече си стар, а все още мислиш за мен.” Така че не си мислете, че липсата на отговор е липса на внимание.

Най-общо можем да кажем, че изкуството да си богат зависи от удовлетворението. Понеже ако запитате някой богат човек дали е удовлетворен, те обикновено казват „не“. Ако запитате беден човек дали е удовлетворен, ще каже: „не“ – тогава каква е разликата? Единствено в голямото главоболие; да натрупаш благосъстояние е голямо главоболие. Да го запазиш е дори още по-голямо главоболие! А когато започнеш да го губиш е много горчиво. 

И така, отново можем да кажем, че парите не са цел, те са инструмент – за служене. Парите могат да се използват по три предназначения. Едното е да ги използвате, за да поддържате себе си, семейството си и т.н. Второто – да ги дадете за някаква добра кауза. И третата възможност е да ги изгубите. Това са трите приложения на парите.

Те са поток от енергия. И както добиваме вещина, да речем, в отглеждането на цветя, за да ги поднасяме на нашия любим Махапрабху, по същия начин можем да се научим и как да се отнасяме с тази енергия добре, за да я използваме в служенето. Така че парите не са нито полубог, нито демон. Те са инструмент, те са един вид енергия, която можем да влагаме в служене. 

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2019 сутрин, София)

(продължава от предишния петък)

И така, ако добавим мъничко преданост към действията си, тогава карма се превръща в карма-йога. Но тогава как да превърнем нашето знание, нашата гяна в гяна-йога? „Знание“ има същия корен като гяна. И как да превърнем това във връзка? Приложете същия метод – добавете малко посветеност към вашето знание и тогава то ще ви свърже с Бога. И така, ако добавите бхакти към вашето знание, то се превръща в гяна-йога. Тогава действието ви се пречиства. Знанието ви също се пречиства. Какво още имаме в този човешки живот? Имаме малко преданост. Но как да превърнем предаността си в супер преданост? Какво става ако добавите бхакти към своята бхакти? Супер бхакти. Но това не е шега. Ако наситим рутинната си преданост, рутинната си практика с това интензивно чувство на посветеност, тогава това става по-висока степен на живот в преданост.
Можем да кажем, че карма, действието, най-общо е за всички. Всеки е подвластен на магията на действието. Всеки трябва да работи, всеки трябва да е активен – по един или друг начин. А когато действаш, поканваш и последиците на своите действия. Действие – последица. Спомняте си от уроците по физика, когато учителят показва онези висящи топчета и като задвижи едно топче в единия край, то удря цялата поредица, чак докато помръдне последното топче на другия край. Действие – не знаем как става, но последицата идва. А ние действаме от колко милиони животи? Само помислете. Пък после се чудите, че идват някакви реакции? Моля ви, скъпи мои, не се изненадвайте, че в живота ви се случват определени последици. Така че кармата касае всекиго. Всеки е подвластен на магията на действията и реакциите. Материалното действие води до материални резултати.
Викарма, или греховното действие – това вече е тежък случай. Да убиеш някого случайно или поради небрежност е сериозно, но имаш някои извинения. Обаче ако убиеш преднамерено и с особена жестокост – тогава наказанието е много по-строго. По същия начин, ако вървим срещу природните закони, срещу божественото желание на Всевишния – съжалявам, това е греховно действие и трябва да очаквате по-тежки последствия.
Какво можем да сторим тогава? Не можем да избегнем да действаме. Защото например дишате – това е действие. Какво да кажем за микробите, които вдишвате? Най-вероятно някои от тях ще бъдат убити. Така че налице е действие –      последствие. Не можем да ги изоставим напълно. Но можем да изоставим греховното действие – това сме способни.
Коментар: В „Бхагавад Гита“ Арджуна пита Кришна: „Защо трябва да избивам роднините си?” И Кришна отговаря: „Аз вече съм ги убил, ти си само инструмент.”
Свами Тиртха: Това е така. Но има и друг случай. Когато един отдаден предан на Махапрабху пита: „Защо трябва да спася всички тези пропаднали души?” Той отвръща: „О, това вече е направено, ти си просто инструмент”.
Знаете ли, малко по-трудно е да се разбере правилно насилственото действие. Ала трябва да решим дали искаме да сме инструмент на божествената воля по мек начин или по по-насилствен начин. Моят избор е меката алтернатива. Но това означава, че в крайна сметка всичко е под божествен контрол, нищо не е независимо от божествената воля.
И така, щом не можем да се откажем от действието изобщо, обаче можем да се откажем от греховните действия, тогава можем да стигнем до нивото на акарма. Не обикновено действие – карма, не греховно действие – викарма, а акарма – действие без последица. На практика можем да кажем, че това е не-действие, тъй като няма последствие. Действието може да се познае по последиците, нали? Вие не виждате първото топче, но виждате последното; така от последицата можете да разберете, че е имало някакво действие в началото. Обаче ако няма последица – това е истинската тайна на действието. Да постъпваш по такъв начин, че да няма лоши последствия; добри също няма – единствено трансцендентални последствия.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2019 сутрин, София)

След толкова много години практика отново се събираме заедно. Животът в преданост е живот в очакване. Но обикновено животът на хората и без преданост е живот на очаквания, нали? Тогава каква е разликата между посветения живот и един по-малко посветен живот?
Баладев: Целта на очакванията.
Свами Тиртха: Съгласен съм. Понеже обичайно в живота хората искат да постигат цели. Обаче те не знаят какво е цел и какво инструмент. Ние не искаме да постигаме цели. Ние искаме да практикуваме инструментите. Например, най-общо хората смятат, че успехът е цел. Те очакват успех като цел. Но всъщност успехът е резултат – резултат от правилни действия. Ако действията ви са неправилни, какъв успех очаквате? Така че най-напред трябва да разберем науката на правилното действие. Постъпвате според прищевките на природата си, а си мислите, че ще постигнете нещо значимо? Ако сте под властта на материалната природа, какво ще постигнете? Единствено материална природа. Шрила Шридхара Махарадж казва, че нещо, което не е Кришна, не може да ви даде Кришна. Това означава, че ако нещо не е духовно, то не може да ви отведе към духовна цел. Това е съвсем смислено.
Така че успехът зависи първо от правилните действия и второ от благословиите, от съгласието на Всевишния: „Добре, ще ти дам този резултат“. Затова се казва, че двуколката не може да върви на едно колело. Нужни са две колела. Едното е човешкото усилие, а второто е божествената благословия. Но в най-висш смисъл можем да речем, че е само божествената благословия. Понеже Кришна казва: „Аз съм способността у човека.“[1]  На други места се казва, че Бог се превръща в действие у хората. Така че на практика Той е единственото колело. Обаче за да задоволи себичните ни желания – „Добре, вие сте второто колело“.
Затова е толкова необходимо изкуството на правилното действие. Затова е нужно да разберем какво е действие, какво е последица, какво е забранено и какво е очаквано. Защото вие можете да правите каквото си искате, обаче не всичко е позволено. За можене – можете да направите много неща; обаче някои неща не бива. Някои постъпки са препоръчителни, други не само не са препоръчителни, но е по-добре да се избягват.
В един смисъл, да се действа е по-добре, отколкото да не се действа. Защото да не се действа е малко тамастично. Действието е раджастично. Затова поне бъдете активни – това е малко по-висше. Обаче ако научим правилната наука на действието, това е саттвично. На саттвично ниво също понякога ще изглеждате неактивни, но това е съвсем различно от бездействието на тамастично ниво. Затова Трета Глава на „Гита“ се нарича „Карма Йога“, нали? Обаче Пета Глава се нарича „Действие в Кришна Съзнание“ – тоест действие на по-висока степен. А как да превърнем нашата карма в нещо по-висше, как да превърнем обикновените действия в духовна практика – как да сторим това? Помогнете ми.
Баладев: Когато ги правим за Бога.
Друг: Когато вършим всекидневните си дела осъзнато, без да очакваме резултата.
Хари Лила: Когато предлагаме действията си.
Свами Тиртха: Добре. Най-общо можем да кажем: ако добавим малко преданост към нашите действия, тогава карма се превръща в карма-йога. Тогава това е пътят на свързаността, основаваща се на действия, на активност. Същото е със знанието. Обикновено знанието се счита за нещо много ценно в човешкия живот. Затова цялата тази информационна технология се възползва от този човешки стремеж към знание. Обикновено хората очакват информация, обаче получават дезинформация. Или лоши новини – това е, което се разпространява. Затова се казва: „Недейте да разнасяте лоши новини“. Вместо знание, често се разпространява просто невежество. Каквото не помага на духовното ни съзнание да се развива, в крайна сметка ще бъде изгубено и затова не служи на окончателната цел. Ограниченото, материално знание или информация всъщност не помагат. Казва се, че мъдростта не е многото информация, а познаването на същината.

(следва продължение)

1.  „Бхагавад Гита“ 7.8

(от лекция на Свами Тиртха, 03.01.2019 вечер, София)

(продължава от предишния петък)

Въпрос на Парамананда: Шрила Шридхара Махарадж обича често да цитира това: „Глупците нахълтват там, където ангелите се боят да пристъпят.” По нашия духовен път има множество врати, които изглеждат много привлекателни. И те са отворени. Но не всеки път имаме покана. И не всеки път имаме инструкция да влезем през тези врати. Чудя се, дали има моменти, в които трябва да прекрачим даден праг?

Свами Тиртха: Да. Други въпроси? Дълъг и подробен въпрос, прост отговор. Извинете ме, аз съм прост човек. Не мога да давам сложни отговори. Но ти спомена едно важно нещо – поканата. Аз искам да спомена и друго важно нещо – настроението. Ако имаш нужното настроение, за да влезеш, и ако имаш поканата, тогава можеш да го направиш. Защото тук има обективна и субективна отговорност. Обективната е поканата, а субективната е да я приемем. Така че ако имате настроението, можете да влезете.

В Индия имало един много известен философ, наречен Чарвака Муни. Той знаел как да живее. Имал много специална философия, която гласяла: „Не, не, не, не съществува никаква карма. Забравете за вечността на душата – няма такова нещо. Какво пък да говорим за прераждане? Това са глупости… Истината е в наслаждението. Забравете всичко останало. Наслаждавайте се!” Виждате ли какъв модерен философ е бил той? Много актуален в 21-ви век, нали? Наслаждавайте се! И той казва: „Най-добрата храна е гхи. Стремете се да се сдобиете с толкова гхи, колкото можете. Забравете за греховните постъпки. Забравете инструкциите за бъдния живот. Карма не съществува. Гхи! Доберете се до гхи. Изпросете, заемете или откраднете колкото можете повече и го отмъкнете! Сега! Бъдеще не съществува. Няма утре. Вземете го днес!”

И на 99% можем да се съгласим с него. Гхи е нещо много добро. Кой знае има ли утре или не? И също, никога не бива да изпускаме и най-малката възможност за истинско наслаждение. Не губете и миг. Е, по другите точки ми е малко трудно да се съглася с него. Обаче с този принцип – измоли, заеми или открадни – съм съгласен. Защото това се подкрепя и от нашите учители – където и да намирате истинско духовно вдъхновение, вървете там. Молете, взимайте на заем, откраднете – просто се стремете да го получите. 

Този вътрешен копнеж, това съкровено желание донася успеха. И така, ако имаме поканата и освен това имаме наклонността, тогава можем спокойно да пристъпим. Съгласен съм, повечето врати в духовния живот са отворени. Но в повечето случаи ние не сме готови да влезем. Ако сме реалисти, трябва да се съгласим по този въпрос. Обаче ако съхраняваме своята посветеност в духовната си практика и ако се стремим да се откъсваме от лъжовни пристрастия, тогава най-вероятно ще се доближаваме до окончателната си цел. Или пък всичко може да се случи в един миг. 

Има различни начини да се постигнат тези окончателни цели. Съществува садханата, като духовна практика. И какъв е резултатът от садханата – ще станеш садху, човек, посветен на истината. Това е истинският плод на садханата. Или пък – при нас идва капка милост от някой, който е постигнал това. Тогава няма нужда да правите нищо повече. Можете да правите, разбира се, ала тази милостива покана е толкова всепомитащ резултат, че е много лесно да вървите по нейната сила. 

Има три пътя за постигане на съвършенство. Съвършенството се нарича сиддха на санскрит. И така, или сте нитя-сиддха, вечно съвършени. Или  втората възможност е да сте садхана-сиддха, тоест постигнали сте съвършенство посредством духовна практика. Или имате още един шанс, и той е да сте крипа-сиддха – да постигнете съвършенство по милост. Не знам какви са шансовете за вас, но ако се вгледам в себе си, със сигурност не съм нитя-сиддха, не съм вечно съвършена душа. Садхана, духовна практика… казват, че в Кали Юга има само едно отречение, тапас, което можем да правим. Как мислите, какво е то? 

Отговор: Да повтаряме святото име.

Свами Тиртха: Но това не е тапас! Това е нектар. 

Отговор: Да говорим истината.

Свами Тиртха: Би било хубаво. Но това касае Сатя Юга.

Отговор: Да не ядем месо.

Свами Тиртха: Това е предпоставка, за да се наречеш човек. Да ви помогна ли? Да изтърпяваме другите – това е единственото отречение, което можем да направим. Толкова е трудно, Боже мой, толкова е трудно! И така, само това малко отречение ако правите, можете да постигнете един вид съвършенство. Но като се вглеждам в себе си, аз определено се нареждам на опашката за милост.

(от лекция на Свами Тиртха, 03.01.2019 вечер, София)

Аз чувствам, че вашите врати са винаги отворени. Затова идвам от време на време, за да науча това от вас – как да има човек отворени врати, как да сложи поканата: „моля ви, елате, присъединете се към нас”. Обикновено хората харесват компания, нали? Обикновено хората се събират заедно. Казва се, че дори самотните вълци понякога имат конференции. А ако се събираме с някаква добра духовна цел, мисля, че това е най-добрият начин на общуване. Затова благодаря ви, че държите вратите си отворени. Помагайте на останалите да влизат през вашите врати и порти. 

Махадев: Бих искал да споделя нещо за портите. Бях в Йерусалим и видях Златната Порта, през която Исус е влязъл в града, яхнал магаре. И се казва, че през тази врата ще дойде следващият Месия. Обаче когато след кръстоносните походи мюсюлманите завзели града, те изцяло зазидали портата. Това е бил моментът, в който християнството се разделя на католицизъм и православие. И оттогава насетне има упадък в християнската църква. 

Свами Тиртха: Не се притеснявай, Махапрабху вече дойде. И се казва, че Той намерил съкровищницата на божествената любов затворена и заключена. И какво направил? Строшил катинара, отворил вратата и започнал да разграбва всички съкровища. Ала не за да ги запази за себе си, а да ги раздаде безплатно. Обаче знаете, за да свършиш една голяма задача не е достатъчно да си сам. За да се построи една голяма църква са нужни поне петима. И за да разграби съкровищницата на божествената любов, Той също си имал помощници. Госвамите, Харидас Тхакур и толкова много други му помагали да раздава съкровището на святото име. А то е истинското съкровище за тази епоха. Затова в молитвата „Отче наш“ се казва: „Да се свети името Ти!” Святото име, фокусът е върху святото име. Независимо от религиозните практики, този фокус остава. Затова нашите врати са винаги отворени, защото Махапрабху е счупил портите и катинарите. Да, Златната Порта – много важно нещо. 

Въпрос на Кришнаприя: Искам да попитам за тези отворени врати на сърцето – не е ли така, че не може просто да пускаш всекиго вътре? Това е специално място за специални личности. 

Свами Тиртха: Да, определено. Призраци, вещици, черни магьосници – обичайно те обитават сърцето ни. Нашите лоши желания и привързаности, цялото неразбиране, което имаме – те са на трона на нашето сърце. Ние го пазим за тях. И го украсяваме с мрак, с паяжини и с този толкова лош влажен дъх на мазе. И така, вместо гирлянд – паяжини; вместо свещи – мрак; а инсенсът е тази толкова лоша миризма. И те се чувстват добре. Чувстват се обожавани. 

Изпъдете ги от сърцето си – всички фалшиви разбирания, всички разочарования, всички проблеми, които имате. Всъщност всички те са се случили в миналото, така че вече не съществуват. Приключете с миналото си. Докато материалните желания, лъжовните разбирания и надеждата за освобождение присъстват като призраци в нашето сърце, нежната Богиня на предаността не може да дойде. Най-напред почистете мястото. Заменете тъмнината със светлина. Вместо тези паяжини, нанижете истински гирлянди. Донесете най-добрите благоухания и тогава ще можете добре да подготвите мястото. И после може да се помолите на Богинята на предаността да влезе. Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Харе Харе Харе Рама Харе Рама Рама Рама Харе Харе. 

И съм съгласен, трябва да пазим най-добрата страна на същността си за най-добрата цел. Затова не се задоволявайте просто с любов. Понеже обикновено тя идва и си отива. Търсете божествена любов. Тя ще дойде и никога няма да ви напусне. 

(следва продължение)