Sharanagati

Да запазиш трансцендентната си позиция

(от лекция на Свами Тиртха, 03.01.2018 сутрин, София)

(продължава от предишния петък)

И така, смиреното ми предложение е да прочетем нещичко за божествените взаимоотношения от Шрила Рупа Госвами. За да завършим едно обучение, трябва да го започнем от началото. Ние сме готови да скочим на изводите, обаче въпреки всичко трябва да започнем от началото. Затова днес ще прочетем за неутралната любов към Бога. Вие харесвате ли неутрални отношения в живота си?

Кришна Прия: Не особено.

Свами Тиртха: Да, ако някой е неутрален, няма какво да направиш с това. Няма кой знае какъв обмен. И в един смисъл можем да кажем, че това е най-горчивото. Ако имам позитивна връзка с някого, това ме прави щастлив. Но много пъти сме говорили, че дори за една хубава кавга ни е нужен добър партньор. Да влезеш в конфликт – това предполага близка връзка. Наистина е така! С някой неутрален човек нямаш никакви конфликти, нали? Така е. Така че дори кавгата е взаимоотношение. Дори врагът ти е приятел. Внимавайте приятелите ви да не ви станат врагове, но се отнасяйте към враговете си като към приятели. Да имаш истински враг е дар от Бога. Наистина имам предвид, че да имаш добър партньор за разговор, качествен партньор за спор – това е дар. Защото то изважда нещо от теб – аргументация, отговори, реакции. Провокира те толкова много, че можеш да покажеш нещо от себе си.

Така можем да заключим, че няма кой знае каква полза от неутрални отношения. При все това, науката за божествените взаимоотношения започва с неутралната връзка към Бога. Защо? Защото на божественото ниво дори в неутралността има някакъв смисъл. Тя също има своето място. Не можем да работим с неутралните отношения в ежедневния си живот, но в божествените отношения те имат място.

“Шрила Рупа Госвами поднася своите почтителни молитви на вечната Върховна Божествена Личност, който винаги е тъй прекрасен и заради когото чистите предани са винаги заети в любящо трансцендентно служене. Тази трета част на „Бхакти Расамрита Синдху” описва петте основни вида предано служене – а именно неутралност, служене, приятелство, родителство и интимна любов. Тези пет теми ще бъдат подробно обяснени тук, и по този начин ще бъдат метафорично описани като петте вълни от западната страна на нектарния океан на предаността. Когато човек е способен да запази трансцендентната си позиция, неговото ниво се нарича неутралност в преданото служене. “[1]

И така, тук ни е дадена дефиниция: „Онзи, който действително е способен да съхрани своята трансцендентна позиция в преданото служене – това стъпало се нарича неутралност.” Имате ли някакви въпроси? Мисля, че сега имаме домашно – да се изкачим до това толкова високо ниво да съумяваме да запазваме духовното си съзнание. Така че когато смело и дръзко заявявате: „О, неутралността е нищо, кръгла нула!”, първо, моля ви, замислете се за миг. Дали сме способни да поддържаме духовната си позиция, духовното си съзнание, или не? Уви, често пъти не. Това означава, че не сме достигнали неутралното ниво в преданото служене. Тогава какво е нивото ни? Интимна любов; или най-висш екстаз? По-вероятно сме под нивото на неутралността.

Но кое се намира под неутралността? Атеизмът; нима това е нашето стъпало? Надяваме се, че не. Може би малко по-високо – ние поне не отричаме, че съществува Върховният. Тогава да не би да сме адхармачари? Адхармачари е човек, който не следва принципите на дхарма. Е, мисля, че това сме ние. Много пъти не можем да последваме принципите на дхарма, нали. Значи може би сме адхармачари. Или ако се принуждаваме да се владеем и да следваме своята садхана, можем да подобрим стандартите си и току-виж сме станали дхармачари – следовници на дхарма. Обаче сред хиляди дхармачари, едва малцина са просветлени и съвършени. Духовното съвършенство и освобождение са нещо много рядко. Не знам дали вие се чувствате освободени или не, но е рядко. А сред множество освободени души, едва неколцина са емоционално свързани с Кришна. Ето оттам започва неутралността. Тези души поне са способни да запазват съзнанието за своята духовна идентичност.

И е много добре описано от ачариите как се случват тези прогресивни степени. Най-напред чуваме информацията за правилния начин на живот, но не можем да я следваме. После понякога се случва: „Днес успях да постигна нещо. Посрещнах изгрева. Не съм спал през деня.” Велики постижения! „Днес не бях буйно раздразнителен, само малко.” Това означава, че сте могли да постигнете нещо; много пъти забравяте, но понякога успявате да си спомните. После следващото ниво е, когато се справяте добре, но понякога не успявате. През по-голямата част от времето поддържате добър стандарт, и само понякога идват грешките, сянката ви отново ви покрива, предишните навици се завръщат. Обаждат се: да видят дали се отнасяте добре към старите си познайници или не. А сетне на следващото ниво това изчезва и най-сетне преданото служене се утвърждава в сърцето като неоспорим факт.

Но знаете ли, независимо дали сте на нивото на провалите, или на стъпалото където сте през повечето време добре, или сте на съвършеното ниво, от оттатъшната страна – всички ви обичат и ви се радват. Има някой, който ви очаква. Когато за първи път сте чули за възможността да се усъвършенствате, в духовното небе е настанал голям празник. Когато сте направили първите си крачки в духовния напредък, всички полубогове са скачали от радост. Когато ви е сполетял първият ви провал, Кришна се е усмихвал. А когато сте осъществили първото си постижение, Той се е усмихвал дори още по-очарователно. Така че не се притеснявайте. Не се колебайте да направите първите си стъпки. Бог е добър. И вие също трябва да станете добри! Неговата работа е свършена. Сега идва вашата част.

(следва продължение)

[1] „Нектара на предаността”, Глава 35

(от лекция на Свами Тиртха, 03.01.2018 сутрин, София)

Много съм щастлив, че сме заедно тази сутрин. Вчера вечерта поговорихме малко повече с бхактите и някой каза: „Докато чета еди коя си книга, се разтрепервам от смисъла и значимостта ѝ”. Тогава и аз казах: „Да, когато чета книгите на Рупа Госвами, аз също треперя.” Затова мисля, че е най-добре да изучаваме книгите на Рупа Госвами. Защото процесът, към който сме се присъединили, касае божествените взаимоотношения. Така че не става дума просто за взаимоотношения, а за божествени такива. В крайна сметка всичко е свързано с върховния, най-висш източник. Ишварах парамах кришнах сач-чид-ананда-виграхах анадир адир говиндах сарва-карана-каранам[1]– Ишвара, всевишният управник, е Кришна. Неговата характерна природа е вечност, съзнание и блаженство. Ишварах парамах кришнах сач-чид-ананда-виграхах – Той е въплъщение на тези висши качества. Анадир адир говиндах – Той е предвечният, изначален Говинда; и причината на всички причини – сарва-карана-каранам.

И така, цялата тази вселена, целият този всемир е предопределен от някои фактори. Единият фактор е пространството. Вторият, много близко до първия, е времето. Всичко на това относително ниво съществува в пространствено-времевия континуум. А третият фактор е законът за причината и последицата – нарича се карма, действие-следствие. Освен това има и четвърти, много силен фактор, който предопределя на практика всичко, а именно информацията. Съгласни ли сте? Който владее информацията, владее хората, нали? За щастие, Ведите притежават цялата необходима информация. Понеже Веда значи „информация”, Веда значи „знание”. Така че цялата информация, която е нужна да се сътвори и пресътвори една вселена се съдържа в оригиналните Веди. С всички трансформации и пермутации на повече от осемдесет милиона мантри на Сътворението.

И сред всички тези фактори, цялото знание принадлежи на Кришна. Времето е самият Той. Този свят е излъчена, разширена Негова енергия. И Той е сарва-карана-каранам, причината на всички причини. Така на практика всички тези фактори, предопределящи живота ни – време, място, карма, информация – е Той. Или идват от Него, или е директно Той. И знаете, обикновено резултатът или последицата съдържат на практика цялата причина. Казва се: „Крушата не пада по-далече от дървото.” Така че действие-последица, причина и резултат са много близо едно до друго. Щом Кришна е сач-чид-ананда-виграха, какво да кажем за нас? Мисля, можем да се съгласим, че ние по някакъв начин сме следствия от Кришна. Той е най-висшият източник на всички енергии, а джива-шакти е Негова експанзия, Негова енергия. Този резултат, тази последица би трябвало също да отразява оригиналната природа и характеристики на причината. Значи ние също сме сач-чид-ананда. Макар тези ни характеристики да са доста блокирани понастоящем, при все това ние не сме родени, за да умрем. Не това е причината и смисълът на живота ни. То определено ще ни се случи на телесно ниво. Но ако нещо погива, това показва, че не е вечно. А духът е вечен, душата е вечна. Затова трябва да стигнем до духовното ниво, където ще разберем истинската си природа: какво означава, че сме вечни души? Каква е същината на чистото просветлено съзнание? И каква е природата на блаженството?

И така, коя от тези теми да обсъдим? Удовлетворени ли сте с правилата на съществуването? Удовлетворени ли сте от някаква суха информация за теоретичната конструкция на съзнанието ви? Или да поговорим за любовта? Мисля, всички можем да разберем, че последната тема е по-привлекателна от предишните.

Пък Рупа Госвами е много умел автор. Той познава вкуса на човешките същества. Знае, че хората не се задоволяват с основните правила на битието. Знае, че не им стига суховатата информация, а жадуват, отчаяно търсят някакво духовно блаженство, анандам. Не знам какъв е вашият опит, но моят опит е, че най-голямото блаженство идва от взаимоотношенията. Разбира се, най-голямата мъка също идва от взаимоотношенията. Но в края на краищата всичко е въпрос на раса. Какво съумявате да извлечете от отношенията – нектар или отрова? И това не са основните правила на съществуването, нито е суха информация, а това е науката за божествените връзки. Затова моето смирено предложение е да прочетем нещичко за божествените взаимоотношения от Шрила Рупа Госвами.

(следва продължение)

[1] „Брахма Самхита” 5.1

(от лекция на Свами Тиртха, 02.01.2018 вечер, София)

(продължава от предишния петък)

Въпрос на Манджари: Имам въпрос за кармичните последици и за шанса за служене. Как да разграничаваме между двете? Понякога е очевидно, но понякога не е. Когато ни спохожда трудна ситуация, дали това е възможност да бъдем силни и да служим, или е някаква кармична последица, която ни блокира?

Свами Тиртха: Ако е сладостна и те прави щастлива, тогава най-вероятно е възможност. Ако те пречупва, значи вероятно е последица. Но ако имаме някакво затруднение или пък задължение, трябва да пробваме до три пъти да го разрешим или изпълним. И ако и тогава не се получи, можем да приемем, че такъв е божественият аранжимент, такава е волята на Кришна – Той не го иска. Обикновено три пъти е достатъчно. Но както ви казах, унгарците са много упорити. Затова за тях има един допълнителен опит – три плюс един. Ако и тогава не успеят, с леко сърце могат да заключат, че такава е божествената подредба.

Но всъщност ако наистина посветим живота си, вече нямаме кармични последици. Защото тогава приемаме всичко като дар от нашия Любим. А да имаме върху себе си вниманието на нашия възлюбен Господ или на нашите наставници, дори да е трудно е много благословено.

Едно от значенията на „гуру” е „тежък”. Да имаш компанията на истински гуру е тежко. Много е трудно да общуваш с някой, който живее на съвсем различно ниво от теб. Разликата е твърде голяма. Ако срещаш такава чистота, такава интензивност, много е трудно да си в досег с това.

А нашият Гурудев беше доста интензивна личност. Не казвам, че беше тежък човек, но да общуваш с него правилно си беше голяма задача. Понякога беше толкова непоносима, че ти се иска да избягаш. „Днес по-добре да си ида вкъщи. Просто ми идва в повече.”

Веднъж той беше поканен на гости у едно семейство свои любими ученици. И двамата му бяха преки ученици и съпругата готвеше. Беше толкова нервна и тревожна, очаквайки Гурудев, че каза: “Ох, не мога да готвя повече, просто спирам! Не мога повече да правя това!” Така че беше доста интензивно. Да се срещнеш с него беше доста интензивно. Защото той беше готов да се разпорежда с живота ни, да се намесва тук и там, да дава съвети, да очаква – как го каза ти: „малко цветя, малко вода” в началото… Обаче после, след като ни напусна, бхактите плачеха: „Ех, да можеше отново да се разпорежда с живота ни! Де да имаше кой да се разпорежда с живота ни!”

Така че трудностите са дарове. За една отдадена душа не съществуват кармични последици, а само дарове от Бога. По-добре да станем отдадени души, инак ще имаме много проблеми. Така че ако сте бхакти, може и да имате някакви причини да се оплаквате, но нямате правото да се оплаквате. Затова нека по-добре да станем бхакти, защото това е начин да се отървем от проблемите си. Гурудев веднъж каза: „Да си тъжен или потиснат е признак на мая, значи си в илюзия.” Помислете за това следващия път когато сте потиснати. И ако наистина наблюдавате и изследвате своята позиция, ще разберете, че не само нямате право да се оплаквате, но че всъщност нямате и причини за това.

Но казва се, че процесът бхакти е за духовно щастие. То не е цел, а следствие. Ако се стремим красиво и посветено да изпълняваме служенето си, ще ни споходи естествено състояние на удовлетворение и пълнота. И госвамите казват: „Кой може да разбере дълбината и сладостта на святото име? Криш-на – колко много смисъл има в това! Каква дълбина! Дори да имах хиляди устни, те не биха стигнали да вкуся нектара, който е вътре. Дори хиляди усти няма да са ми достатъчни да възпея тези имена. И дори да имах хиляди уши, нямаше да ми стигнат да се наслушам на светите имена.”

Ние нямаме нито хиляди уши, нито хиляди усти, но каквото имаме, нека го заемем в служенето на възпяването. Защото то ни напомня на оригиналния език на сърцето и душата.

(от лекция на Свами Тиртха, 02.01.2018 вечер, София)

(продължава от предишния петък)

И така, какво харесвате в Кришна? Анандини, какво е твоето предпочитание?

Анандини: За мен Кришна е всепривличащият и ме води в компанията на бхактите и Гурудев.

Свами Тиртха: Много хубаво. Други мнения?

Павитра: Трудно е да се отговори на този въпрос, но първата ми мисъл беше че макар да е себедостатъчен, Той харесва да има компания, и това е нашият шанс.

Свами Тиртха: Много добра бележка. И накрая, може би още една идея от теб, Теджасвини?

Теджасвини: Харесвам тази игривост на Кришна; как Той може да дойде толкова близо до нас, че да ни накара да забравим, че е Бог.

Свами Тиртха: Да. Величието на Бога, изобилието, всемогъществото Му – тези Негови характеристики всички религиозни хора могат да ги ценят и боготворят. Но в това има такава огромна дистанция! Да срещнеш всемогъщия Господ – ще се разтрепериш. Обаче когато Той е готов да се откаже – и още повече – да забрави за Своята божествена позиция, това е истинската скрита тайна. Как така Бог, който знае всичко и е съвършен във всяко отношение, започва да забравя?! Добре, понякога ние забравяме себе си. Познато ви е това чувство, нали? Но как така и Той прави същото? Да не би да не е Всевишният? Да не би съвършенството Му да е само частично. Чували ли сте за частично съвършенство? Какво е това? Или е съвършено, или е частично; трябва да е цялостно. И така, ако приемаме, че Кришна е цялостен и завършен във всяко едно отношение, тогава и неговата самозабрава трябва да е много специална божествена черта – когато Той е готов да забрави своето величие, когато е готов да се откаже от божествената си позиция, изискваща настроение на благоговение и страхопочитание. Когато идва съвсем близо. Той може да се наслаждава на божествената си позиция по всяко време, но когато се доближава – тогава историята започва да става интересна.

Така че за нас това е особено интересно – когато Той се прави на един от нас. Идва толкова близо, досущ като човешко същество. Разбира се винаги запазвайки божествената си природа. И не само природа, но и божествената си същност, божествената си божественост. Понякога ни я разкрива – повдигайки тук-таме по някой хълм. Тогава съселяните си измислят обяснения: „О, нещо съм се объркал, не съм видял правилно.” Това носи един много съкровен вкус на близко общуване с божественото по съвсем естествен начин. Това е, което обожаваме в Кришна – човешката страна. Когато се държи като човек, когато идва като човек.

Добре, но тогава какво ценим у човека? Телесната му форма? Или ценим интелекта му, или някакви други негови черти? Не, онова, което наистина ценим, което ни възхищава у човека е божественият досег в него, неговото духовно лице.

Това е, което харесваме в Бога – че Той е готов да дойде като човек. И това е, което ценим в човека – че носи божествена искра отвътре. Неговата духовна страна – това е, което истински ценим и обожаваме. И то е като пресечна точка – бхакти е пресечната точка. Кришна идва по-близо към тази покана, която преданият отправя. Преданият тича към Кришна и Кришна тича към предания. Всемогъщият Бог и отдаденият предан са непобедимо съдружие.

Моля ви, пазете това привличане, което изпитвате към Кришна. Трябва да започнем пътуването си, както и да достигнем местоназначението си – и двете.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 02.01.2018 вечер, София)

(продължава от предишния петък)

Може ли да ви запитам нещо? Какво харесвате у Кришна?

Манорам: Той е всичко. В „Бхагавад Гита” се казва, че Той е вкусът на водата, Той е „А” в азбуката, въобще Той е всичко.

Свами Тиртха: Значи ти харесва това божествено всеприсъствие. Други? Какви са вашите предпочитания?

Коментар: Безусловната любов.

Прем Прасад: Че Той ни обича и ние Го обичаме.

Свами Тиртха: Това е истински мистичен отговор. Не е официален, а истински. Много ми харесва! Ти си мъдър. Мъдрост означава практическото прилагане на любовта. Други?

Манджари: Харесва ми Неговото чувство за хумор.

Свами Тиртха: Понякога е убийствено, друг път горчиво… Ала е толкова сладко, дори когато е горчиво. Толкова сладко, че не можем да се откажем. Това се нарича привличане. Други?

Коментар: Най-много ми харесва, че Той е всепривличащият и най-прекрасният. Когато доведох един християнин, той каза: „Леле! Какъв олтар! Какви песни, танци и храна. Християните не могат да се сравняват с това.” И започна да посещава.

Свами Тиртха: Да, в Мисията на Махапрабху е гарантирано пълно удовлетворение. Всичките ви сетива ще бъдат въвлечени. Слушането, виждането, обонянието, вкусът, допирът – всичко.

Веднъж чух за един много хитър йоги. Той карал публиката си да танцува по много специален начин. Започвал с беседа за акупресурата. И казвал: „Знаете ли, на ходилата има много специални точки. Ако активирате тези точки, ще можете много повече да внимавате в думите ми. А най-добрият начин да активирате тези специални точки на ходилата е танцуването.” Виждате, йогите понякога са много хитри. Въвличат ви в танцуване на някакво теоретично ниво. Но аз мисля, че това е съвсем вярно, защото и в „Чайтаня Чаритамрита” се казва, че ако танцувате пред олтара и муртите с вдигнати ръце, скачайки по време на киртан, тогава всичките ви кармични последици, целия ви товар просто се изхвърля. Избавяте се от бремето си.

И така: „Каква е твоята практика за кармично пречистване?” „Ами, танцувам.” Онези, които не разбират – не им обръщайте внимание. Танцувайте! Продължавайте да танцувате! Наистина съм съвсем сериозен. Защото не можете да танцувате теоретично, нали? Можете да танцувате единствено когато сте поканени. А когато дойде това настроение, това всепривличащо пленително настроение, от само себе си започвате да се изразявате: чрез движения, чрез думи, чрез песни, чрез сълзи и т.н. Защото българите са много емоционални. Единствено италианците са по-емоционални. Какво да говорим за японците? Унгарците са изключение; те са с каменни сърца и квадратни глави. Двама унгарци – това са три различни мнения. Ние нямаме кой знае какъв шанс в Мисията на Махапрабху. Но Той е дошъл за пропадналите, нали? Така че може поради тази причина и за нас да има някакъв мъничък шанс.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 02.01.2018 вечер, София)

Много съм благодарен, че мога да идвам и да ви посещавам. Някои хора обичат да пътуват, аз обичам да пристигам. Защото мнозина тръгват, но малцина стигат. Въпреки всичко, целта не е да потеглиш, а да пристигнеш. Началото на нашия човешки живот вече е дадено. Но започнали ли сме наистина своето пътуване? Какво да говорим за пристигане у дома? Пътешествието определено е дълго, но пътят е славен. Защото чувствам, че най-висшата сила, която можем да си представим или усетим, е силата на любовта. Особено когато става дума за божествената любов. Затова нека я ценим като най-скъп идеал в сърцето си. Тя е като език, който всички разбираме, изначалния език.

Ами вие? Обичате да пътувате или обичате да достигате местоназначението си?

Баладев: Най-много обичаме, когато Вие пристигате.

Свами Тиртха: Значи вие нищо да не правите? Пак аз да работя.

Ведавид: Зависи с кого пътува човек.

Свами Тиртха: Да, по този дълъг път ние имаме спътници. Веднъж Гурудев попита: „С каква цел ваишнавите са ни изпратени от Кришна?” Ние се объркахме, опитахме се да измислим някакви отговори. Накрая той рече: „Ваишнавите са ни изпратени, за да можем да им служим”. Така че те за нас са нещо свято. Това е основата на нашето общуване. То е като визия; не навик, а виждане. Отношение към реалността в такова любящо, служещо, приятелско настроение.

Така че дали ни харесва пътуването или пристигането – и двете са добри. Разбира се, вярно е и това, че ако не тръгнеш, няма никога да стигнеш.

Навремето имахме приятел, доста увлечен по преданото служене, който искаше да се присъедини към групата на преданите. Тогава един много скъп приятел на Гурудев беше на посещение и даваше лекция. И този младеж зададе въпрос: „Каква е вашата препоръка, ако някой иска да поеме по духовния път и има желание да се присъедини към преданите?” Отговорът беше много кратък. „Не се колебай!”

Така че по-добре да тръгнем колкото е възможно по-скоро, защото няма как да знаем какво ще се случи утре. Ако нещо е даденост днес, въобще не е сигурно, че утре също ще бъде достъпно. Обаче това не важи за кармичните последици. Ако днес имате някаква кармична последица, тя ще ви споходи и утре. Но ако имаме шанс за служене, не е сигурно, че той ще ни е гарантиран и утре. И така, можем да пропуснем възможностите, но никога няма да пропуснем последствията. Това показва, че божествените възможности са много по-висш принцип от обикновените кармични последици. Защото кармичните последици са неизбежни, но божествената подредба винаги е несигурна в един смисъл. Последиците няма как да не се случат, те ще дойдат. Но божествената милост не е по принуда, тя е волна. Тя е свободен дар.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 18.08.2017 сутрин, Лудащо)

Трябва да се завърнем в божествената реалност. С цялото си смирение, с всичките си сили ви умолявам: постарайте се с най-доброто от себе си, и с малко повече.

Изначалната функция на душата е жива и любяща връзка с Бога. Хари, гуру, ваишнава – те всички служат на нашето благо. Духовният живот е много фино нещо. Затова трябва да сме много внимателни, много чувствителни за желанията на Върховния.

Но как да преведем тези висши идеали в приложение на практика? Защо трябва да оставяме хората да умират с разбирането, че са телата? Нека им помагаме да разбират, че са души! Ако самите ние започнем да постигаме нещо духовно, междувременно нека помагаме и на останалите да се доближат до духовно осъзнато ниво. Ако искате раните ви да се излекуват, стремете се да лекувате раните на другите.

Но защо трябва да говорим за рани? Раните не съществуват, те са илюзия. На душата няма рана. Атман е съвършен. Къде са тия рани? Те са по тялото и по ума. Отървете се от ограничените разбирания. Идентифицирайте се като интегрална част от съвършеното Божие творение. От божествена перспектива тялото и умът са такава груба илюзия, че даже не съществуват. Те са фалшива концепция. И тогава всичките ви проблеми изчезват. Това е чудо! Едничко нещо – а намирате отговор на всичките си въпроси. Много е специално! Ние си мислим, че трябва да вървим стъпка по стъпка и първо да намерим решение на това, после да осъществим онова, пък може би след и аз не знам какво, ще постигнем нещо си… Не! Тъкмо сега. Ако не можете да сте щастливи днес, как очаквате, че ще сте щастливи утре?

Защо? Защото възможността за служене не е даденост. Възможността за служене е дар. Така че не е сигурно, че утре ще можем да го вършим. Точно както тази мела – днес все още можем да направим нещо. Утре тя вече просто ще е свършила.

Но всъщност тя никога няма да свърши. Ето го нашето интензивно съвършенство. Макар материалното проявление да се разпада, същината ще остане с нас. И така, ако започнахме с това: че се нуждаем от такава духовна практика, от такъв Бог, от такова съвършенство, които можем да споделим, според които можем да живеем, тогава ето го нашият начин, по който се стремим да усещаме това.

Аз тайно наблюдавах някои от вас. Веднъж видях, че някой беше заспал и беше толкова очевидно, че това е от служене. Защото тази бхакта беше служила толкова много, че просто се разпадаше, но вместо да се разпадне, тя се опитваше да събере сили, за да продължи към следващото служене.

Санатана: Индулекха.

Свами Тиртха: Добра догадка. Имаше и други тайни. Но мисля, че всички имахме възможността да зърнем такива скрити моменти. Скрити епизоди.

И трябва да изразя своята благодарност на всички предани, които участваха в организацията на тази мела. Някак стана така, че мечтите ни се сбъднаха. И много хубаво, че той не присъства в тази зала, но мисля, че Януш трябва да бъде поздравен с овации.

Ала най-дълбоката благодарност е за тези, които присъстваха като гости. Защото без тях, без вас, е безсмислено да се организира каквото и да било. Ако няма кой да изяде храната – каква полза от готвене? И също трябва да спомена с разбито сърце колко много от бхактите ни липсваха. Отсъствието им бе трудно да се понесе. Но може би те искат да ни научат на заключението на Махапрабху, че раздялата е най-висшият принцип. Въпреки всичко, аз усещах присъствието им. Вие служите на своя учител по-добре от всичко, което аз успях да поднеса на моя. И съм сигурен, че всичките ви доброжелатели и наставници са много удовлетворени от това служене.

(от лекция на Свами Тиртха, 18.08.2017 сутрин, Лудащо)

Животът като цяло е добър. Животът в преданост особено е по-добър. А осъщественият живот е най-добър. Но какво е това осъществяване, какво е това съвършенство? Мисля, че през последните няколко дни имахме въведение в него. Бавното съвършенство е когато водите много съсредоточен и осъзнат живот – осъзнати сте за истината, осъзнати сте за себе си, осъзнати сте за действията си и можете да контролирате каквото си поискате. Но интензивното съвършенство е когато сте осъществили предишната степен и след това губите контрол. Когато вече не можете да владеете ума си, интелекта си, чувствата си. Но чакайте малко, та това се случва навсякъде. Хората са неспособни да овладеят нищо. Не могат да контролират думите си, емоциите си; избухват на всяка втора секунда. Нима това означава, че са на нивото на интензивното съвършенство? Едва ли. Те минават под предишната летва, без дори да са достигнали степента на контрола.

Затова вместо липсата на какъвто и да било контрол, и вместо бавното съвършенство на контрола, нека встъпим в по-висшия тип съвършенство, интензивното съвършенство, когато по много фин начин се преминава отвъд очакванията.

Както казах, животът е хубав; по-добре е да се живее, отколкото да не се живее. Защото живот означава възможност да осъществим нещо. Ако идвате в този живот с мисия, много хора ще си мислят, че сте егоист. Затова има правила, които да се следват, за да се избегнат грешките, включени автоматично в живота като опитност, както и специфично в духовния живот.

Трудно е да се използват такива възвишени думи, но при все това трябва да намерим мисията на живота си. Най-общо можем да кажем, че целта ни е да намерим пътя си обратно към дома, при Бога. Да се завърнем в духовната реалност. Бхактивинод Тхакур казва, че целта на живота, или съвършенството на живота е когато си възвърнем изначалната функция на душата, която е любящо настроение на служене към Върховния. И това е много славен път. Защо? Защото се казва, че слугата на царя също живее в двореца.

Но отвъд формалното съвършенство и официалната величествена и малко страховита концепция за върховната реалност, ние се нуждаем от нещо, което можем да изпитаме, което можем да преживеем и съответно да споделим. Духовният живот е нещо, което можете да споделите, с което можете да живеете. Не е някакъв официален режим, то е животът ви, то е ваша… не втора, а първа природа. Кришна също иска да изрази Своето милостиво отношение, съкровената си прегръдка, не само величественото си дистанцирано отношение, айшваря. Защото и Той се нуждае от близка връзка.

Нека ви дам пример за този духовен живот, в съответствие с който можете да живеете. Знаете, че в Индия ще откриете толкова много чудни неща. Когато пътувахме с Дина Бандху Прабху, той беше очарован от чадара[1]. И всеки път когато даваше своите над сто лекции за индийското си пътешествие, за да вдъхновява хората, винаги споменаваше и демонстрираше този „многофункционален преносим пуловер”. Това е чадарът, удивително нещо. Трябва да призная, че и аз съм влюбен в чадара. До такава степен, че исках да го въведа като престижен знак за постигната степен в бхакти. Първоначалната концепция беше, че чадарът е само за посветените в браминство предани, нещо като униформа. Обаче какво се случва днес? Този многофункционален брамински мобилен пуловер завива някое дете. Защото нашият Бог е милостив, Той иска да завива децата. Той ги харесва. „Забрави своята официална концепция за униформа. Аз искам да ги защитя. Харесвам ги.”

Какво искате да бъдете? Надут официален пандит – или дете? Какво съвършенство искате? Отвъд официалното съвършенство, нуждаем се от простичко съвършенство.

[1] Чадар – голям индийски шал

(от лекция на Свами Тиртха, 17.08.2017 сутрин, Лудащо)

(продължава от предишния петък)

Въпрос: Как е бил посветен Харидаса Тхакура?

Свами Тиртха: Не си спомням точно формалната структура на неговото посвещение, но съм сигурен, че е повтарял светите имена с благословиите на Чайтаня Махапрабху. Понеже е произхождал извън хиндуисткото общество, формално не е имал достъп. Но Махапрабху е бил въплъщение на безусловната милост. Затова, макар Харидаса Тхакура да не влизал в храма на Джаганнатх, Махапрабху го посещавал докато мантрувал.

Мисля, че примерът на Харидаса Тхакура е много поучителен за всички ни. Защото той е бил обърнат във вярата и ние също сме обърнати. Били сме в друга религиозна среда, но сме променили посветеността си. Затова мисля, че е много напътстващо как е постъпвал той и как е практикувал.

Въпрос: Понеже е бил бит многократно по пазарищата, каква е била дълбочината на неговото мантруване, как е възприемал той мантруването?

Свами Тиртха: Нямам представа за дълбочината на неговото мантруване. Ни най-малка. Но считам края на живота му за много поучителен. Накрая той едва можел да се движи и когато Махапрабху го посетил, Харидаса Тхакура бил много тъжен. Махапрабху го попитал: „Какво има? Болестта ти ли е толкова мъчителна?” „Не. не. Обаче не можах да си направя днешните 172 кръга.” Тогава Махапрабху казал: „Не се тревожи! Ти толкова много си мантрувал, не е нужно да полагаш такива усилия.” Както в християнството, мисля, има разрешение ако си над шестдесет или седемдесетгодишен, можеш да не постиш. Така и Махапрабху искал да му даде разрешение: „Мантрувал си през целия си живот, вече не е необходимо, ти си надхвърлил тези бройки”. Но разбира се, не успял да утеши Харидаса Тхакура.

А какви са нашите проблеми? Че не сме могли да завършим своите 172 кръга? Обичайно имаме други проблеми. Но когато са го били, сигурен съм, че вярата му е ставала все по-силна. Приемал е трудностите като вдъхновение, като източник на сила за практиката си.

Въпрос на Шяма Туласи: Понякога, особено в началото докато мантрувам, мантрата започва да идва като бхаджан, но така е доста бавно. Не мога да направя много кръгове така, защото времето ми е ограничено. Какъв е вашият съвет?

Свами Тиртха: Вечността е пред теб.

В първите години имаше един бхакта, на когото му отнемаше двойно повече време да си свърши кръговете, отколкото на останалите. Известно време бхактите бяха търпеливи и толерантни, обаче после започнаха да го питат: „Как така ти отнема толкова много време?” Защото всички вече отдавна тичаха по различните си служения, а той все още си мантруваше кръговете. Как така му отнемаше толкова дълго време? Тогава той обясни: „Ами, аз мантрувам в едната посока и това е половин кръг, и после на обратно – и става цял.” Всички бяха потресени – всъщност той беше мантрувал двойно.

Но както телесните ни функции, да речем храносмилането, може да са по-бавни от на другите, може и мантруването ти да е малко по-бавно от на другите. По-високата степен на джапа е бхаджанът, по-високата степен на бхаджана е киртанът, а по-високата степен на киртан е санкиртан. Въпреки че джапа, самата дума, означава „да си мърмориш”. Така че това е твоят личен разговор с Кришна. Затова казвам, че е нещо много съкровено. Няма значение бавно или бързо – прави го.

Миналия път в София попитах един предан за мантруването му и той каза, че десет кръга му отнемат два часа. Отвърнах: „Добре, това е много хубаво.” Най-напред исках да му кажа да увеличи бройката, но после проумях, че за него това е толкова интензивно, че дори да прави по-малко кръгове, те са по-наситени – и тогава е добре. А понякога мелодии със святото име те спохождат насън, ако обкръжението е благоприятно.

Затова моля ви, приемете съвета за чисто мантруване и се молете мантруването ни да носи радост на Божествената Двойка. Защото по този начин можем да се доближим до дара на божествената любов.

(от лекция на Свами Тиртха, 17.08.2017 сутрин, Лудащо)

(продължава от предишния петък)

Има още един много мощен инструмент, много силна помощ в мантруването – добрата компания, вдъхновяващата компания. Тогава сърцето и душата ви политат. Ако имате такъв приятел, такъв брат или сестра бхакти край себе си, имате всичко. Защо се нуждаем от такова наситено общуване? Защото мантруването е нещо лично. Не знам вие как го чувствате, но понякога не е лесно да мантруваш на воля в компанията на другите. Това е нещо толкова съкровено, не е ли така? Но ако сте в такова благоприятно обкръжение, ако усещате тази подкрепа в чувствата, в раса, в целите –това ще умножи ентусиазма в мантруването.

Мисля, че вчера имахме експеримент с голямата джапа. Там можахме да усетим умножаването на енергиите. Така че благоприятно обкръжение означава също и да намериш подкрепа.

И трябва сериозно и дълбоко да се отнасяме към святото име. Защото другите видове служене могат да ги вършат и останалите последователи на другите религии. Ала съвсем малцина са тези, които обожават Бога чрез светите имена. Така че това е специална литургия, специална служба. Затова нека допринесем към това толкова специфично служене – възпяването на светите имена. Понеже повечето хора се молят: „Дай ми това, дай ми онова.” Но ние се молим: “Нека Ти дам себе си.” Това е различно. Можем да кажем, че Говинда гладува. Той жадува за нашия принос. „Моля те, позови Ме с името Ми, скъпи синко, скъпа дъще!” Той чака. И затова чрез чистото възпяване на името, ще Го срещнем. Точно както посрещате изгряващото слънце всяка сутрин, накрая ще посрещнете и Него. Може би имате някакви коментари или въпроси?

Въпрос на Кришна Прия: Защо и кога святото име идва насън?

Свами Тиртха: Ако пренебрегвате святото име в будното си състояние, Кришна си го иска и ще дойде в сънищата ви. Но целта е да съсредоточим съзнанието си докато сме будни, да поддържаме добър стандарт на съзнанието докато сме будни. Тогава, Гурудев казва, че ако сме постигнали това, е по-лесно да пречистим съзнанието си и по време на сън. Защото нашата цел е чисто съзнание по 24 часа на ден. 365/ 7/ 24. Това означава и докато спим. Как така?! Невъзможно е да овладяваме ума си докато сме будни, камо ли нощем! Обаче Гурудев е вдигнал летвата високо. Той не казваше просто: „Ами, помнете нашия Кришна само за час и половина докато си мантрувате кръговете.” Не, той казваше: „По 24 часа”.

Така че ако святото име отеква в сънищата ни, или ако например сънуваме бхактите, или духовния си учител – мисля, че можем да се опрем на това, можем да го приемем за духовно напътствие.

Понякога хората ми казват: „О, сънувах Бхакти Абхай Нараян Махарадж! Той ми преподаваше нещо…” Аз винаги питам: „Помниш ли какво ти каза?” „Не!” Тогава потвърждавам: „Той е бил!” Защото обикновено хората не помнят на какво ги е учил. Така че трябва да научим езика и на сънищата.

Но най-общо можем да кажем, че ако животът ви е толкова лек, щастлив и безгрижен, че забравяте за Него, Той ще ви създаде известни проблеми, за да си Го спомните. И няма значение дали това става в будно състояние или насън.

(следва продължение)