Archives

Calendar

January 2022
M T W T F S S
« Dec    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  



Български issues

namisaranya

(от лекция на Свами Тиртха, 24.08.2016 сутрин, Лудащо)

(продължава от предишния петък)

„Един ден, след като приключили сутрешните си задължения, като запалили свещения огън и предложили почетно място на Шрила Сута Госвами, великите мъдреци отправили запитвания с голяма почит по следните въпроси”.[1]

Мъдреците започнали да поставят въпроси по много смирен и духовен начин. Ето нещо от коментара на Шрила Прабхупада: „Тези, които слушат „Бхагаватам”, могат да задават въпроси на лектора, за да изяснят истинското значение, но това не бива да се прави в дух на предизвикателство. Човек трябва да задава въпроси с голямо уважение към говорещия и към темата. Това е и начинът, препоръчан в „Бхагавад Гита”: човек следва да изучава трансценденталните теми чрез смирено слушане от верния източник. Затова мъдреците се обърнали към лектора Сута Госвами с голяма почит.”

Едно от основните правила на нашата общност на преданите по отношение на общуването е дадено тук от Шрила Прабхупад. „Разговорът трябва да се основава на голямо уважение към говорещия и темата”. Има три права и три изисквания при общуването в нашите среди. Най-напред ще ви дам трите права: можем да общуваме свободно, няма табута, за всичко може да се говори. Това са трите права – няма нищо стаено – открито общуване. Обаче можете да упражнявате правата си само ако изпълнявате и изискванията. А трите изисквания по отношение на общуването в нашите кръгове са: първото е споменато от Шрила Прабхупад тук – необходимото уважение към отсрещната страна и към обсъжданата тема; да няма въпроси само заради въпросите; и трябва да има готовност за приемане на отговора. Съгласни ли сте с правилата? Благодаря ви! Тогава няма да имате проблеми. Каквото и да идва към вас индивидуално вътре в мисията, винаги можете да надмогнете трудностите.

Въпрос на Яшода: Имаше веднъж такава ситуация в ашрама, когато бе проявено очевидно неуважение към лектора. Какво трябва да се направи в такъв случай? Трябва ли лекторът да настоява за уважение, или трябва да работи да го спечели?

Свами Тиртха: Ако се налага да се борим за уважение, значи нещата са много зле. Това е краят на историята. При все това трябва здраво да се потрудим да бъдем преки представители на нещо по-висше. И за щастие вие имате много грижовно, много защитено обкръжение в ашрама. Защото ако лекторът не се бори за правата си, другите ще го защитят. Трябва да образоваме хората, че правилното отношение при запитване не е предизвикателството. Понеже тогава едно от изискванията липсва – готовността за приемане на отговора.

Но знаете, понякога като проповядваме се натъкваме на какви ли не нелепи ситуации. Подобни предизвикателни моменти винаги са много благотворни за практикуване на смирение. Така че аз всъщност не виждам чак такъв голям проблем. Само си представете, веднъж Гоура Кишор Дас Бабаджи бил на една програма, голям празник в храма. Той бил абсолютен аскет, изключително непривързан. Бхактите му поднесли прасадам и тогава един млад брахмачари казал: „А, този Бабаджи Махарадж идва само заради безплатните чапати!” А той отвърнал: „Ами да, прав си! Най-сетне разбрахте моята мотивация!” Така че такива предизвикателни ситуации са добри за практикуване на смирение. Проблемът не е на Гоура Кишора Дас Бабаджи Махарадж; проблемът е на младия брахмачари.

Но ако вие чуете някой да критикува вашия Бабаджи, сложете край на това.

 

[1] „Шримад Бхагаватам” 1.1.5



Gurudeva

(от лекция на Свами Тиртха, 24.08.2016 сутрин, Лудащо)

(продължава от предишния петък)

„Един ден, след като приключили сутрешните си задължения, като запалили свещения огън и предложили почетно място на Шрила Сута Госвами, великите мъдреци отправили запитвания с голяма почит по следните въпроси”.[1]

Нека сега насочим вниманието си към мъдреците, към техния начин на живот, защото искаме да се научим как се прави. Жертвеният огън – това бил центърът на сутрешните им дейности. Всъщност всички ние имаме жертвен огън в собствените си тела. Това е химическият огън, който гори вътре – огънят на храносмилането, който е енергийната квота, спомагаща за поддържането на нашето индивидуално съществуване. Ако не използваме тази енергия за свята цел, това е обикновен огън. Ако посвещаваме живота си на божествено служене, тогава е свещен огън, различен по качество.

Как се подхранва свещеният огън? Хвърляме зърно и изливаме гхи в пламъците. Но как да извлечем духовна полза от свещения огън в нечие тяло? Замисляли ли сте се за това? Щом човек има свещен огън вътре в индивидуалното си тяло, как може да се използва това? Много е просто: хранете брамините сипвайте гхи и ориз в техните уста, в техния храносмилателен огън. Тъй като те са пожертвали своя живот за божествена цел, техният индивидуален огън гори за Бога. И ако ние удовлетворяваме брамините, ваишнавите и мъдреците по такъв начин, тогава правим жертвоприношение.

Добре, навярно вие не палите свещен огън всяка сутрин у дома си – това е възможно. Но хранете съпруга си всяка сутрин, хранете децата си всяка сутрин – тогава това е свещеният огън, в който поднасяте своето зърно и гхи. По този начин правите същото. Моля ви, съпруги, помнете това. Но трябва да напомня и на скъпите си братя, че за да получите сутрин своята закуска, трябва да посветите живота си на Бога. Защото тогава това е свещен огън.

Защо споменавам това? Защото вчера се съгласихме, че трябва да надмогнем ограниченията на времето. Навярно не можем да седим всяка сутрин в Наимишараня, да палим свещения огън и да слушаме „Бхагаватам” напълно е възможно. При все това, винаги когато имате възможност, можете да практикувате в същото настроение, със същата посветеност и в същия дух. Тогава ще можем да извисяваме нивото на съзнанието си в съвсем незначителните ежедневни задължения.

И мъдреците предложили почетно място на Шрила Сута Госвами.  Сута означава „колесничар” като функция, ала същевременно и „бард, минестрел” – разказвач на древни истории, говорещи за истината – това е другата му функция. Затова водещият, преподавателят, така да се каже, в тази среща е Сута Госвами. Почетно място – това е асана. Асана означава „позиция”, асана означава „възглавница”, и асана означава „мястото на Вяса” – тоест вяса-асана. Вяса е идеалният образ на духовния учител. Така че когато давате лекция в ашрама, трябва да станете представител на Вяса. Затова отдаваме уважение на лектора. Защото в този момент той или тя не са самите себе си, а са представители. И затова даването на лекция не е престижна позиция, а престижна позиция на служене. Тогава се превръщаме наистина в прозрачен посредник.

Но можете ли да се свържете с Вясадев? Може би можем да се свържем с някой, който е по-близо. Това е системата парампара. Системата парампара не е теория. Чрез тази толкова фина и изпълнена с преданост връзка и идентификация е възможно винаги когато говорите, учителят ви да говори. Когато ядете, той да се подхранва. А ако ви застигне уважение, то е за него. Това е системата парампара.

(следва продължение)

[1] „Шримад Бхагаватам” 1.1.5



following

(от лекция на Свами Тиртха, 24.08.2016 сутрин, Лудащо) 

Ом намо бхагавате васудевая! Това възвание е молитва за най-висш подслон. Безразсъдните глупци смятат, че не се нуждаят от подслон. Но тези, които са действително силни и умни знаят кой е източникът на цялата сила, на цялото знание, на цялото чисто виждане и т.н. Тези, които са силни, са готови да приемат своите слабости. Които са победили себе си, своя фалшив егоизъм, са готови да преклонят глави пред Върховния. Които са истински господари, са готови да бъдат слуги.

И тъй като това е молитва за такъв вид подслон, какво се случва като я повтаряме? Ние извеждаме себе си изпод влиянието на илюзията и се отдаваме под божествена закрила. Понеже начинът да се отървем от дадено въздействие е да се поставим под друго въздействие. Вместо погрешното, по-низше влияние, избираме много висш тип чисто влияние и му се предоставяме. Това е личното благо, което можете да извлечете от повтарянето на тази мантра. А какво е универсалното благо от повтарянето ѝ? Че всички останали, които поканите под този закрилящ шит, могат също да се възползват от божествените благословии. Тогава какво е божественото благо от повтарянето на тази мантра? Че Всевишният ще е удовлетворен. Така че тя работи на три нива: вашето лично добруване, добруването на останалите и щастието на Бога.

Защо споменаваме това? Защото трябва да сме умни – да си пробием път през джунглата. Нали търсим съкровище. И така, през джунглата на всички фалшиви концепции, през всички капани на илюзията и дори още по-големите капани на фалшивия егоизъм, ние си проправяме път през цялата тази мрежа и се стремим да се свържем пряко с чистата духовна есенция, с божествената същност. Въпреки всичко не бива да се обезкуражаваме, че тази джунгла е толкова гъста и заплетена. Защото се намират пътеки.

Затова е някак символично, че мъдреците се събрали заедно насред джунгла, насред гора. Както прочетохме: „Веднъж, на едно свято място в гората Наимишараня, великите мъдреци предвождани от мъдрия Шаунака се събрали, за да извършат хилядогодишна жертва за удовлетворение на Бога и Неговите предани[1]. А днешният стих гласи:

та екада ту мунаях

пратар хута-хутагнаях

сат-критам сутам асинам

папрачхур идам адарат

„Един ден, след като приключили сутрешните си задължения, като запалили свещения огън и предложили почетно място на Шрила Сута Госвами, великите мъдреци отправили запитване с голяма почит по следните въпроси”.[2]

Шрила Прабхупада казва: „Сутринта е най-доброто време за духовно служене”. Вие как чувствате: достатъчна ли ви е една кратка сутрин за целия ден? Не, ние трябва да удължим сутринта – да имаме постоянен изгрев всеки ден, за да не залязва слънцето никога на хоризонта на нашето сърце и съзнание. Понеже нямаме власт над мрака. Затова нека винаги оставаме в светлината.

Мъдреците плуват в нектар, но искат още една глътка. Такъв е техният начин на живот. А какъв е начинът на живот на обикновените хора? Когато се събудят, вече е твърде късно, трябва да хукват на работа. Поемат първата глътка силно кафе, за да дадат тласък на системата, и може би една цигара, а сетне в горчиво настроение започват деня си. Така че трябва да изберете кой стил на живот искате – на мъдреците или на  обикновените хора. Веднъж трябва да направите своя избор. Възможно е да се живее по всеки от двата начина; но не можете да яздите два коня с един задник.

 

(следва продължение)

[1] „Шримад Бхагаватам” 1.1.4

[2] „Шримад Бхагаватам” 1.1.5



DSCN0033

(от лекция на Свами Тиртха, 23.08.2016 вечер, Лудащо) 

(продължава от предишния петък) 

Въпрос: Бих искал да попитам каква е била жертвата, която тези мъдреци подготвяли за хиляда години в гората Наимишараня? Какъв вид жертва е била?

Свами Тиртха: Всъщност това е част от самата история, така че ще стане ясно в следващите стихове. Но дори в този стих беше споменато, че целта ѝ е да зарадва Бога и също да удовлетвори Неговите предани. Защото в действителност желанието на мъдреците, които се били събрали, било да служат за благото на света, на живите същества. А това е и философски въпрос. Понеже как можем да служим за благополучието на всички същества? Ако удовлетворим извора на творението. Така че ако Кришна е доволен, всеки е доволен. Затова първата цел на жертвата е да се удовлетвори Всевишния. Но как можем да пожертваме Всевишния? Извинете – да удовлетворим Всевишния? Ако удовлетворим Неговите предани. Така че и двете страни участват. От едната страна Бога, от другата – слугите Му.

Но аз казах „как да пожертваме Бога”, нали? Мислите си, че е било грешка на езика[1], но не е. Ако прочетете Риг Веда, ще разберете.

Така че това трябва да изучим – как да удовлетворим Върховния, как да удовлетворим Неговите свидни предани. Това е главната цел на живота ни. Трябва твърдо да вярваме в това! Затова общуването с преданите за нас не е материална компания, то е свещена практика. Защо? Защото когато Бог бил малко претоварен, Той запитал ангелите: „Нужно ми е място да се скрия. Кажете Ми къде няма да Ме намерят. Искам да се скрия. Но хората винаги Ме намират със своите молитви: „Помогни ми! Дай ми!” Имате ли идея къде мога да се скрия?” Тогава ангелите рекли: „О, има много добро място. Това са сърцата на човешките същества. Никой няма да Те потърси там.”

Това означава, че Кришна живее в сърцата. И особено в сърцата на чистите предани. Но тогава идва следващият въпрос: Кой живее в сърцата на чистите предани? Кришна. Затова толкова високо ценим чистите предани – защото са в сърцето на Говинда, а Говинда живее в техните сърца. Ако искате да намерите Бога, намерете своя ангел. Намерете своите госвами.

 

[1] На английски думите sacrifice (жертвам) и satisfy (удовлетворявам) са близки по звучене.



preaching

(от лекция на Свами Тиртха, 23.08.2016 вечер, Лудащо) 

(продължава от предишния петък) 

Въпрос: Казахте, че има три типа Пурани, съответстващи на трите гуни. Кой категоризира хората, кой им дава специфичните Пурани за четене? Учителите ли разпределят писанията?

Свами Тиртха: Много добър въпрос. Случва се по различен начин. Големи късметлии сме ако нашите учители ни напътстват, давайки ни подходящото свещено писание, отговарящо на вкуса ни, духовните ни нужди и перспективи. Но се случва и по обратния начин. Ако наклонностите ви водят към определени Пурани, това ще ви подскаже каква гуна ви вдъхновява. Защо? Защото тези, които са в страстта, искат да постигат нещо. Така че те ще търсят такава информация дори в свещената традиция, която би удовлетворила амбициите им. Има такива, които искат да експлоатират и да използват разрушителните сили на духовността – това е тамастична наклонност. Генерирате един вид полу-псевдо-духовни сили, за да ги използвате по погрешен начин.

Ала за щастие „Шримад Бхагаватам” не спада към никакви подобни категории. Защото това е „Безгрешната Пурана”; тя е есенциална, чиста, по-чиста от най-чистото. Безупречна. Тя не съответства на гуните, тя е трансцендентална. И не е просто трансцендентална литературна творба, а е считана за инкарнация на Върховния. Телом Той се е оттеглил от света. Обаче не го е напуснал, защото е оставил „Бхагаватам” – това е Неговата писмена инкарнация. Така че ние не сме оставени сами – това е още една причина защо „Бхагавата Пурана” е толкова важна. Тя е Петата Веда, съдържа раса литература, любима е на Чайтаня Махапрабху и е лична инкарнация на Кришна. Именно затова тя е за всички.

 

акамах сарва-камо ва

мокша-кама удара-дхих

тиврена бхакти-йогена

яджета пурушам парам[1]

 

Акамах – дали нямаш никакви желания; или си изпълнен с желания – сарва-камо ва; или пък имаш само едно желание – за съвършенство, за освобождение, мокша-кама – няма значение. Тиврена – с жажда, с ненаситна жажда, тиврена бхакти-йогена, с преданост, с връзка на преданост яджета пурушам парам, трябва да служиш на Всевишния. На Всевишния трябва да се служи с жадно, изпълнено с преданост желание. Така че няма никакво значение дали спадаме към някаква класификация, духовната душа е трансцендентална. „Бхагаватам”, като трансцендентална литература, касае пряко душата. Затова изучаването на „Бхагаватам” е препоръчително за всички. Всъщност този стих е от самия „Бхагаватам”.

Въпрос: Кой стих е това?

Свами Тиртха: Не зная номера наизуст, но се надявам да съм запомнил смисъла му.

(следва продължение)

[1] „Шримад Бхагаватам” 2.3.10



Naimisharanya (1)

(от лекция на Свами Тиртха, 23.08.2016 вечер, Лудащо) 

(продължава от предишния петък) 

Това дотук беше въведението. Сега идва самата история.

наимише ’нимиша-кшетре
ришаях шаунакадаях
сатрам сваргая локая
сахасра-самам асата[1]

 

„Някога, в свещената гора Наимишараня, великите мъдреци, оглавявани от мъдреца Шаунака, се събраха да извършат хилядогодишна жертва за удовлетворение на Бога и Неговите предани”.

Това е началото на историята. Има едно свято, свещено място в Северна Индия, наречено Наимишараня – Наимиша-араня. Какво означава араня? Това е „гора”. А какво е наимиша? Идва от нимиша; нимиша значи „миг”. Наимиша означава „принадлежаща на мига” – значи това е „Мигновената гора”. Що за специално място е това? Гората на мига? Толкова дълго време, хиляди години са нужни, за да израсте една голяма гора! Как така е наречена „Гората на мига”? Много странно име. Защо е такова? И защо именно на това място са се събрали светците? Защото всъщност тази гора е място на квантов скок. Да, квантов скок хиляди години назад. Защо? Защото това е мястото, където можете да надмогнете времето. Където можете да преминете отвъд ограниченото време и да достигнете вечността.

Така че това е много специално място. То е място, където може да се премине отвъд пределите на времето. Затова са се събрали там, за да извършват жертва. И каква жертва? Когато ние се събираме за жертвоприношение, след половин час всички започват да се местят неудобно. Сега е девет без десет и вие се чувствате много неудобно на тази жертва, лекцията. А тези светци се били събрали заедно, за да извършат хиляда години дълга жертва! Представете си, ние сме тук заедно от три дни, а тяхната перспектива била хиляда години. Как може някой да извърши жертва с продължителност хиляда години? Много е лесно – или седиш там самичък в продължение на хиляда години, или намираш 999 партньори и седиш само една година.

Но това не е шега. Защото главното, значимото нещо е жертвата. Това била целта, с която се събрали. А ние защо се събираме? Да извършваме жертва. Те са се събрали преди хиляди години; ние се събираме днес –  но смисълът, духът е същият. И тогава ние можем да прескочим назад в тяхното време, можем да призовем същата атмосфера, същото настроение, което те са изпитвали. Затова самите ние трябва да направим тази жертва. И каква била нейната пряка цел? Удовлетворението на Бога и Неговите предани. Така че ако извършваме действията си със същата цел, значи сме в Наимишараня.

Мисля, че това е много добра тема на нашата медитация и размисъл – да се върнем назад във времето и да въздигнем духа си. И не става въпрос просто за пътуване назад във времето, но за една стъпка по-близо до вечността, до вечните ценности, за да надхвърлим ограниченията на времето.

(следва продължение)

[1] „Шримад Бхагаватам” 1.1.4



1500-1200_BCE,_Rigveda_manuscript_page_sample_iii,_Sanskrit,_Devanagari

(от лекция на Свами Тиртха, 23.08.2016 вечер, Лудащо)

(продължава от предишния петък)

Това беше обяснението защо отделяме толкова много внимание на „Бхагавата Пурана”понеже в нея се обсъжда раса и затова тя е зрелият плод на ведическата литература. Но моля ви, дайте ми друг аргумент защо я ценим толкова високо?

Манджари: Защото идва от Шукадева.

Свами Тиртха: О, много хубаво! Но кажете ми нещо повече, влезте по-надълбоко! Кой е главният авторитет в нашата школа?

Манджари: Радхика.

Свами Тиртха: Нима бих могъл да кажа не? Но моля ви, малко по-близо до земята. Явно киртанът е бил много екстатичен. Слезте на земята. Кой е главният авторитет в нашата школа?

Яшода: Бхактисиддханта Сарасвати.

Свами Тиртха: Радхика и Шукадева са твърде назад в миналото. Бхактисиддханта е съвсем неотдавна. Кажете ми някой друг по средата.

Отговор: Чайтаня Махапрабху.

Свами Тиртха: Чайтаня Махапрабху, правилно! Недейте да забравяте за Него! А „Бхагаватам” била любимата книга на Махапрабху. Той казал: „Сред множеството различни разкрити писания, считаме това за най-важното.” Именно затова отделяме толкова много внимание на „Бхагаватам” – защото е Неговият избор. Заради тези раса глави – затова е зрелият плод.

Но в тези три стиха, които обсъждахме досега, имаше възхвала на източника. Знам, че е вече късно, но въпреки това нека ви попитам: Цялата ведическа литература е разделена на два дяла. Кои са те? Шрути

Коментар:  И смрити.

Свами Тиртха: Щом аз кажа шрути, вие казвате смрити. Не е зле. Да, това са двата основни раздела. Шрути – прякото откровение; и смрити – онова, което се помни. И така, към коя категория спадат Пураните? Или към едната, или към другата. Та? Имаше предложение, че спадат към прякото откровение, но всъщност те принадлежат към другата група, а именно смрити, свещената традиция – част са от свещената традиция. Обаче специално в Кали Юга, Пураните, Итихасите, Махабхарата, Рамаяна биват считани за равнозначни на Ведите. Наричат ги Петата Веда. Това е много важно да се разбере – че окончателното заключение на прякото откровение и на свещената традиция е едно и също.

 

(следва продължение)



(от лекция на Свами Тиртха, 23.08.2016 вечер, Лудащо)

Нека продължим нашето изучаване. Мисля, става все по- и по-очевидно, че това е много кондензирана духовна наука. Няколко реда, няколко изречения, няколко идеи, но какви необятни значения и дълбока основа откриваме в тях! „Бхагаватам” е наричан „Безупречната Пурана”. Защо безупречна? Защото е толкова значима.

Пураните са класифицирани по два начина. Едната класификация е според гуните, а другата според темите. Има три типа гуни и съответно три типа Пурани – саттвични, раджастични и тамастични. Възможно е да запитате: „Как така? Свещено писание – пък тамастично? Нима е възможно?” Ала всъщност не Пураната е тамастична, а онези, които я четат. Хората се класифицират според трите категории и има Пурани за всяка една категория. Има Пурани за такива, които са под въздействието на саттва-гуна. Има някои Пурани за раджастичните люде, а има и други Пурани за тези, които са повлияни от тамас. Така че всъщност не става дума за тамастична Пурана, а това е Пурана за попадналите под тамастично въздействие.

Такава е едната класификация; Пураните предават послание за всяка от класите хора. Другата класификация е според темите – каква?

Манджари: Според целта, според пътя.

Свами Тиртха: Тук има две класи Пурани: едните са големите Пурани; и как мислите, кои са другите? Малките Пурани. Малките Пурани обсъждат пет теми. Как мислите, колко теми обсъждат големите?

Санатана: Пет.

Свами Тиртха: Толкова са за малките Пурани. А големите?

Санатана: Двойно.

Свами Тиртха: Правилно. Да, малките Пурани обсъждат пет теми: например сътворението и абсолютната цел. Така че в този смисъл е вярно това, което Манджари спомена – каква е целта, какъв е пътят. А големите Пурани навлизат в повече детайли, обсъждайки десет основни теми. Например първичното сътворение, вторичното сътворение, манвантарите[1], потеклото на царете и т.н. Обсъжда се и върховният подслон, методът за постигане на целта и какво е мокша, съвършенството. И сред всички тези най-различни видове свещена литература – Пураните – този „Бхагаватам” е считан за най-висш, най-значим. До такава степен, че ако сте ученик в Индия и имате за домашно да пишете на деванагари[2], домашното е да препишете Първа Песен на „Бхагаватам”. Той е толкова значим, че е като училищен учебник. И защо е толкова значим? Всъщност, всред всичките му дванадесет песни, безброй глави и 18 000 стиха, най-най-важни са пет глави. Не, не. Извинете: сред всичките дванадесет песни, една е най-важна. Коя?

Отговор: Десета Песен.

Свами Тиртха: Да, правилно. Това е Десета Песен. А сред всички тези стотици и хиляди глави и теми, пет основни глави са най-важните. Кои? Тези, в които става дума за раса. Затова „Бхагаватам” е зрелият плод на калпатару[3] на ведическата литература.

(следва продължение) 

[1] Епохите на управление на Манувците, предците на човечеството

[2] Древното писмо на индийския субконтинент

[3] Сбъдващо желанията дърво



flame of life

(от лекция на Свами Тиртха, 23.08.2016, сутрин, Лудащо)

(продължава от предишния петък)

Пибата бхагаватам расам[1]. Това е главното послание на този стих – расика. Тази литература е за онези, които са расика. А какво е раса? Раса е есенциалният подход, емоционалното отношение към Всевишния.

И тук Шрила Прабхупада споменава: „Всяко живо същество, като се започне от Брахма, първородния в материалния свят, чак до дребната мравчица, желае да се наслаждава на някакъв вкус, извлечен от сетивните възприятия. Тези чувствени наслади технически се наричат раса. Те са различни по вид. В разкритите писания са изброени следните дванадесет разновидности.”

Кое е първото? Раудра, гняв. Познато ни е, нали? Виждате, разкритите писания казват истината. Те говорят за нас: гняв. Второто е адбхута, удивление. Каква е дефиницията за философия на Платон? Изкуството да се удивяваш. Така че Платон е бил расика. Неговата философия не е била просто теория, а приложение, мъдрост. Да се удивяваш на красотите на творението и Бога! Третото е шрингара. Какво е шрингара? Интимна любов. Навремето в ашрама получихме два пакета благоуханни пръчици от Гурудев. По онова време това беше нещо толкова безценно, толкова трудно да се намери, че беше като съкровище за нас. Единият пакет беше блед, почти бял. Как мислите, какъв беше цветът на другия? Да, беше черен. На белия пишеше „Мускус”. Беше много, много деликатен. А названието на черния беше „Шрингара”. По него време това беше нещо толкова ценно за нас, че не можехме да палим по цяла клечица, използвахме само по половин за приношение. Това беше първата ни среща с шрингара – черната раса.

Следващото е хася – комедиен, весел подход. Един духовен брат на Гурудев се наричаше Хася Прия. Веднъж, още навремето през комунизма, той беше дошъл в Будапеща. По онова време да срещнеш преданоотдаден беше близко до невъзможното. Докато си вървял по улиците из Будапеща, не щеш ли видял насреща му да върви човек с кантимала. Възкликнал: „Харибоооооол!” Другият човек отвърнал кратко: „Харибол!” и отминал. Като че било най-обикновеното нещо да срещнеш предан на улицата. И Хася Прия Прабху десет години след това си спомняше случката като невероятна история: „Нима в Будапеща има толкова много бхакти, че просто си казват „Харибол!” и се разминават, без да си обръщат никакво внимание?!” Беше удивен, мислел си, че в Калифория има много бхакти, но явно в Будапеща се оказали много повече, това било нещо съвсем обикновено. И така, хася – веселие или щастие.

Следващото е вира, рицарство – когато се бориш за истината. Когато си готов да умреш за своя Гурудев. След това е дая, милосърдие – такъв искаме да виждаме Кришна, милостив. После идва дася, служене; сетне сакхя, приятелство. Мисля, че е съвсем очевидно, нали? Всички познаваме и се възхищаваме на тези чувства. Но след това идва бхаянака, ужас и бибхатса, шок. Много странни чувства! Ала изпитвали ли сте някога усещането, че нещо е толкова възвишено, толкова чисто, че треперите пред тази истина? Или пък сте шокирани от собственото си поведение? Случва се! Обаче това са много крайни реакции – като пълно настроение на служене, героично отношение или шокиращо преживяване. „Не, не са ни нужни подобни крайности!’ И тогава идва следващото: шанти, покой, неутралност. А накрая дванадесетата раса е ватсаля или родителство. Ватсаля означава търпение, обич, грижовност – това, което ежедневно изпитвате. Така че не си мислете, ако отново се налага да готвите за семейството си, отново трябва да перете мръсните чорапи на синовете и дъщерите си, че това е горчиво. Не, то е изпълнено с раса! То е за тези, които са опитни във вкусването на раса.

Разбира се, отвъд шегите, тези различни емоционални подходи към Всевишния са основните настроения, в които да изразим своята благодарност и любящото си търсене на Бога. И така, призивът и посланието на този стих е, че трябва да станем расика предани, умели във вкусването на раса.

[1] „Шримад Бхагаватам” 1.1.3



108138602_634165767491773_5514477138767364462_n

(от лекция на Свами Тиртха, 23.08.2016, сутрин, Лудащо)

(продължава от предишния петък)

„Шримад Бхагаватам” е плод. Плодовете са сладки. Как може да се прецени дали един плод е наистина зрял или не? Ако е накълван от човката на папагал, можете да сте сигурни, че е сладък. А плодът на „Шримад Бхагаватам” излиза от „човката”, от устните на Шукадева Госвами.

Папагалите се считат за нещо много ценно в нашия процес. В Индия, а също и във Вриндавана, има много папагали. Те са зелени и много шумни. При все това техният шум никога не дразни. И защо ги ценят толкова много? Защото те предават съобщения. Когато Радха и Говинда не могат да се срещнат, Те искат да общуват. А това е доста сложно под надзора на семействата, обществените привички и т.н. – за Тях е невъзможно да се срещнат. По онова време не е имало мобилни телефони. Но им е било нужно някакво общуване. И Те са избрали папагалите за Свои пратеници. По това се вижда колко сме деградирали ние в Кали Юга. Вместо зелени папагали, използваме черни телефони. Онова е жив пратеник, а това – мъртъв предмет. Но хората пак ползват месинджър със същата цел – за любовни послания. Само че посланията, които изпращате, трябва да отразяват победата на дхарма над адхарма, победата на духа над материята, победата на истината над илюзията. Защото това ни дава Шукадева Госвами в „Шримад Бхагаватам”. Той е станал по-вкусен от преди, макар да е бил наслада за всички, дори за освободените души.

Пибата бхагаватам раса[1]. Пибата – пийте, вкусвайте нектара на „Бхагаватам”. А как можете да пиете нектара на „Бхагаватам”? През ушите. Така със слушателите се случва мистична трансформация. Премахнали сте резетата и сте отворили още повече ушите си. Това е мистичната промяна, от която се нуждаем, за да можем да превърнем тази ограничена материална конструкция в духовен приемник. Духовен приемник на трансценденталното послание. И както в първия стих имаше един много важен израз, сварат – независимият Бог, тук е споменато друго много важно нещо – расика. Расика –  „тези, които умеят да вкусват раса.”

Това е много деликатна част от духовното отглеждане. То не е бой в джунглата, а много фина страна на духовното култивиране. То е търсене на съкровище. Да вземем един пример от насърчаването на раса: преданите на Махапрабху били толкова чувствителни, че когато и да срещнели Махапрабху, техния възлюбен Господ, незабавно съумявали да разберат и усетят специфичното емоционално настроение, което вкусвал в момента. И можели да цитират подходящите шастри, шлоки и раса истории. Когато Махапрабху бил навлязъл прекалено надълбоко в настроението, те започвали да цитират нещо, което да Го успокои. А когато бил твърде пасивен, цитирали нещо, което да Го развълнува. Винаги в съответствие с Неговия вкус. Виждате какви дълбини на пречистен сетивен подход. Не „Аз идвам с моите проблеми”. Не – „Аз идвам да Ти служа според Твоето желание”. Когато идвате с проблемите си – това е боят в джунглата. А когато разберете нещичко за този раса подход – това е търсенето на съкровището. Така че изберете сами дали искате да сте партизани в джунглата или ловци на съкровища. А ако изберете да сте сред ловците на съкровища, елате с раса, не идвайте с торбата си с проблеми.

(следва продължение)

[1] „Шримад Бхагаватам” 1.1.3