Archives

Calendar

July 2021
M T W T F S S
« Jun    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  



Български issues

абхая

(от лекция на Свами Тиртха, 31.07.2016 сутрин, София)

(продължава от предишния петък)

„Онзи, чийто ум не се смущава дори сред тристранните страдания, нито пък ликува когато има щастие, и който е свободен от привързаност, страх и гняв, се нарича мъдрец с устойчив ум[1].

Първото, което се споменава тук – да си несмутен насред страданията – е трудно. При все това, историческите събития около появяването на Кришна от време на време ни разказват същата история. Яда яда хи дхармася гланир бхавати бхарата –„Когато и да има упадък на религията, Аз ще дойда.”[2] „Било в оригиналната си форма, било чрез Мои представители, Аз ще дойда.” Така че за нас съществува надеждата, че когато във вселената има проблеми, божествената помощ ще се появи. Затова даже да имаме тревоги, трябва да храним тази надежда: „Моят спасител ще дойде.” Именно по тази причина не ни притесняват чак толкова страданията или негативните влияния.

От друга страна, да останем спокойни когато имаме някакъв успех или щастие това е още по-трудно. Съгласни ли сте? Когато се случва нещо наистина хубаво, просто се наслаждавате на ситуацията, носите се на вълните на щастието и забравяте за реалностите в света. Не е ли така? Виждате ли, този учител знае много добре как се чувствате, как реагирате. Защото сте Негова енергия. Кришна знае много добре как функционирате. Затова казва: „Ако някой е способен да остава спокоен в страдание или щастие и е свободен от привързаност, страх и гняв, се нарича мъдрец с устойчив ум.”

Три неща са споменати тук. Едното е привързаността. Обичайно ние действаме от привързаност. Ако имаме цел, тогава можем да работим. Ако имаме амбиция, можем да я осъществим. Ако сме привързани към плодовете, към резултатите, можем да се стремим към тях. Без значение дали са материални или духовни – едно и също е. И ако постигате целите си, сте щастливи и се наслаждавате на ситуацията. Ако не постигате целите си, сте нещастни. А като не можете да постигнете нещо, най-добрата линия на поведение е да го отхвърлите за да покажете колко сте велики: „Не ми е нужно това!”. Искате голяма кола, обаче не може да я имате и затова казвате: „Големите коли не струват!” Бхога да се наслаждаваш на ситуацията; а когато не можеш да получиш нещо, да го презреш, да го отхвърлиш: „Това не струва!” тяга. Първо искате да се наслаждавате на живота бхога: „Аз съм щастлив! Поне така си мисля. А когато всъщност не съм щастлив, тогава вече не искам да се наслаждавам и отричам този материален живот. Той е толкова калпав!” Отхвърляне, тяга.

Не си мислете, че това е много лесно и е нещо за начинаещи. Трябва да сте способни да се усещате когато сте в тези крайности, бхога и тяга. Много силно искате да се наслаждавате; а ако не се случва, искате да го отхвърлите. Затова се казва: „Свободен от привързаност”. Да отхвърляш нещо е друг вид привързаност, негативна привързаност. Затова стремете се да намирате златния среден път. Защо правим духовните си практики? „Защото искам да се наслаждавам на плодовете на моето мантруване, и ако те не се появят след две седмици, захвърлям всичко?” Бхога и тяга, наслаждение и отричане – не! Златният среден път когато сте независими от резултатите или от липсата на такива. Свободни от привързаност.

Страх – познавате ли този стар приятел, страха? Понякога сме изпълнени със страхове. Когато виждате страховете на другите, много категорично заявявате: „Как може да се боиш от такова незначително нещо?” Обаче когато се налага да се изправите срещу собствените си страхове, тогава другите ще ви рекат: „Стига де! Това е нищо!” Страх. Казват, че истински невинните не знаят що е страх. За себе си считам, че имам известно разбиране за страха. Така че моята невинност отдавна я няма. Имаме какви ли не страхове, фобии, панически кризи и т.н. В края на краищата има само един страх това е страхът от смъртта. И понеже живеем в много технологична епоха, имаме и по-високата степен – страх от живота.

Но кое е лекарството за страха? В нашите писания се казва, че онези, които са се отдали, не изпитват страх. Пълна отдаденост означава „без страх”. Защо? Защото се радвате на вниманието и закрилата на своя дивен възлюбен Господ. Няма страх. И няма гняв. Гневът е когато страстта не е овладяна. Така че ако сме избавени от тези три неща: привързаност, страх и гняв, вътрешният покой ще дойде.

 

(следва продължение)

[1] „Бхагавад Гита”, 2.56

[2] „Бхагавад Гита”, 4.7



55783775_2264556793566048_139661311284871168_n

(от лекция на Свами Тиртха, 31.07.2016 сутрин, София)

(продължава от предишния петък) 

Всички желания, които може да ни отвличат от божествения път, идват от неуравновесения ум. Затова е нужно да успокоим ума. Да се успокои умът е много лесно. Не ми ли вярвате?!

Хари Лила: Аз не съм намерила начин.

Свами Тиртха: Все още. Овладяването на дишането е пряко свързано с покоя на ума. Защо казвам това? Когато страстта ви, гневът ви се възпламенят, вие си поемате дълбоко дъх и започвате кавга с партньора. Познато ли ви е това усещане? Но ако можете да контролирате дъха, кавга няма. Ще има умиротворение на ума.

Отвъд шегата, това е истина; ако можем да контролираме тези простички телесни функции, ще последва и контролът на ума. Затова трябва да осигуряваме на тялото чиста енергия. Чиста храна, чисти мисли, чист въздух, чиста вода – всичко това помага да пречистваме системата си. Когато имаме този основен контрол на комплекса тяло-ум, тогава е нужно да открием и вътрешното удовлетворение. Не просто да станете като статуи – неподвижни, без страсти, без нищо, без действия, без последици. Нуждаем се и от съкровено удовлетворение, от вътрешна пълнота.

И тук се казва: атманй еватмана туштах[1]. Тушта, тушти е доволство, удовлетворение. А как да намерим удовлетворението на душата си? Можете ли да го постигнете с материални средства? Съмнявам се. Душата е различна по категория. Душата е духовна, трябва да приложим духовна енергия. Затова е казано: атманам атмана – чрез душата можете да удовлетворите душата; чрез душата можете да достигнете до Свръхдушата. Докато се отъждествявате с тялото, ще се стремите да удовлетворявате разбирането си по материални начини. Обаче не можете да закусвате два пъти. Веднъж споменах това пред едни младежи и едно момче каза: „О, можем!” Но разбирате какво искам да кажа. Ако привнасяте още и още, това няма да ви донесе онова вътрешно удовлетворение. Трябва да сме достатъчно умни и интелигентни да намерим верния път към съкровеното си удовлетворение. Атманам атмана – чрез душата можете да удовлетворите душата. Трябва да осигуряваме духовна храна за душата. Тогава ще дойде това тушти, този вътрешен покой, баланс, умиротворение.

Стхита прагяс тадочяте – „този вид съзнание се нарича установено”. Прагя означава съзнание, състояние на ума; идва от корена гяна, знание. Прагя е прогресивно състояние на знание или съзнание. В Упанишадите е казано: прагянанам брахма[2] това е една от махавакхите, великите сентенции на Упанишадите. Прагянанам брахма – „Съзнанието е божествено”. Тук е спомената същата дума прагя. Стхита прагя; стхита идва от стха, стха тиштатих на санскрит означава „Установен, който стои на едно място”. Гриха-стха – който стои у дома. Това означава, че сте установени, не тичате нагоре-надолу. Постоянни сте, стоите си у дома. И мисля, скъпи братя, че това е очакването на жените. Те искат мъжете винаги да си стоят у дома. Но понякога, мои скъпи сестри, оставете момчетата да потичат малко насам-натам.

И така, стхита-прагя е установено съзнание. Когато умът ви не се щура насам-натам, сканирайки цялата вселена, а можете да се съсредоточите върху целта си. Акамах сарва-камо ва мокша-кама[3], само едно желание – за съвършенство. Такъв е отговорът на Кришна накратко. Но след това Той продължава да го описва в повече детайли.

(следва продължение)

 

[1] „Бхагавад Гита”, 2.55

[2] „Айтарея Упанишад” 3.3

[3] „Шримад Бхагаватам” 2.3.10



Харидаса-Лакшахира

(от лекция на Свами Тиртха, 31.07.2016 сутрин, София)

(продължава от предишния петък) 

Обичайно когато бащите умират преди синовете си – това се нарича „мир”. Когато синовете умират преди бащите – това се нарича „война”. По същия начин, когато ученикът пита, а учителят отговаря – това се нарича мир. Когато учителят пита, а ученикът не може да отговори – това се нарича война, бедствие. И така, макар беседата „Бхагавад Гита” да се състои тъкмо преди битката на Курукшетра, нека разгледаме един много специален момент, когато цари мир. Когато ученикът пита, а учителят отговаря. Арджуна задава въпроса и Кришна ще отвърне.

арджуна увача

стхита-прагяся ка бхаша самадхи-стхася кешава

стхита-дхих ким прабхашета ким асита враджета ким

„Арджуна каза: „О, Кришна, Какви са признаците на оногова, чието съзнание е потопено в трансцендента? Как говори той и какъв е езикът му? Как седи и как върви?”[1]

Много важен въпрос – как да разпознаем един светец? Какви са симптомите на пречистеното съзнание?

„Върховният Господ каза: „О, Партха, когато човек изостави всички видове желания за сетивно наслаждение, възникващи от измислиците на ума, и когато умът му, пречистен по такъв начин, намира удовлетворение единствено в себето, тогава за него се казва, че е в чисто трансцендентално съзнание”.[2]

Това е много значим стих. Главният признак е външен контрол и вътрешен мир. Сарва кама, всички желания възникват от неуравновесения ум. Вие изпитвате ли някакви желания? Разбира се, всички изпитваме. Защото желанието е необходима съставка на живота. Без този плам ние не можем да поддържаме тялото си. Така че, кама не е нещо чак толкова лошо. Може би само наполовина лошо. Кама, желанието, е езикът на човешките същества. Когато в нещо има страст, ние го разбираме, нали? Когато има голямо щастие или голямо страдание, този език е разбираем за нас! Ние, човешките същества, сме страстни. Какво да правим тогава? За щастие, имаме съвет.

акамах сарва-камо ва

мокша-кама удара-дхих

тиврена бхакти-йогена

яджета пурушам парам[3]

Това е съветът. Акама означава „без кама”, когато нямате никакви страсти. Или сарва-кама, изпитвате всевъзможни желания. Или имате само едно желание за освобождение, мокша-кама – препоръката е: тиврена, жадно да служите с преданост на Бога. С такъв съкровен копнеж трябва да служите на Всевишния, пурушам парам. Всичко останало ще последва. Ако сте акама, ако сте йоги, отреченик – ще откриете своята кама, своята привързаност към Бога. Или ако имате сарва-кама, изпитвате всякакви желания, има два варианта. Или желанията ви ще бъдат удовлетворени, защото ако искате просто стъкълца, ще ги получите лесно; или ще изгубите всичките си желания, но не се тревожете, това не е истинска загуба. Или ако имате само едно желание – да постигнете съвършенство – то ще се сбъдне.

(следва продължение) 

[1] „Бхагавад Гита”, 2.54

[2] „Бхагавад Гита”, 2.55

[3] „Шримад Бхагаватам”, 2.3.10



Харидаса-Лакшахира

(от лекция на Свами Тиртха, 31.07.2016 сутрин, София)

(продължава от предишния петък) 

Обичайно когато бащите умират преди синовете си – това се нарича „мир”. Когато синовете умират преди бащите – това се нарича „война”. По същия начин, когато ученикът пита, а учителят отговаря – това се нарича мир. Когато учителят пита, а ученикът не може да отговори – това се нарича война, бедствие. И така, макар беседата „Бхагавад Гита” да се състои тъкмо преди битката на Курукшетра, нека разгледаме един много специален момент, когато цари мир. Когато ученикът пита, а учителят отговаря. Арджуна задава въпроса и Кришна ще отвърне.

арджуна увача

стхита-прагяся ка бхаша самадхи-стхася кешава

стхита-дхих ким прабхашета ким асита враджета ким

„Арджуна каза: „О, Кришна, Какви са признаците на оногова, чието съзнание е потопено в трансцендента? Как говори той и какъв е езикът му? Как седи и как върви?”[1]

Много важен въпрос – как да разпознаем един светец? Какви са симптомите на пречистеното съзнание?

„Върховният Господ каза: „О, Партха, когато човек изостави всички видове желания за сетивно наслаждение, възникващи от измислиците на ума, и когато умът му, пречистен по такъв начин, намира удовлетворение единствено в себето, тогава за него се казва, че е в чисто трансцендентално съзнание”.[2]

Това е много значим стих. Главният признак е външен контрол и вътрешен мир. Сарва кама, всички желания възникват от неуравновесения ум. Вие изпитвате ли някакви желания? Разбира се, всички изпитваме. Защото желанието е необходима съставка на живота. Без този плам ние не можем да поддържаме тялото си. Така че, кама не е нещо чак толкова лошо. Може би само наполовина лошо. Кама, желанието, е езикът на човешките същества. Когато в нещо има страст, ние го разбираме, нали? Когато има голямо щастие или голямо страдание, този език е разбираем за нас! Ние, човешките същества, сме страстни. Какво да правим тогава? За щастие, имаме съвет.

акамах сарва-камо ва

мокша-кама удара-дхих

тиврена бхакти-йогена

яджета пурушам парам[3]

Това е съветът. Акама означава „без кама”, когато нямате никакви страсти. Или сарва-кама, изпитвате всевъзможни желания. Или имате само едно желание за освобождение, мокша-кама – препоръката е: тиврена, жадно да служите с преданост на Бога. С такъв съкровен копнеж трябва да служите на Всевишния, пурушам парам. Всичко останало ще последва. Ако сте акама, ако сте йоги, отреченик – ще откриете своята кама, своята привързаност към Бога. Или ако имате сарва-кама, изпитвате всякакви желания, има два варианта. Или желанията ви ще бъдат удовлетворени, защото ако искате просто стъкълца, ще ги получите лесно; или ще изгубите всичките си желания, но не се тревожете, това не е истинска загуба. Или ако имате само едно желание – да постигнете съвършенство – то ще се сбъдне.

 

(следва продължение)

[1] „Бхагавад Гита”, 2.54

[2] „Бхагавад Гита”, 2.55

[3] „Шримад Бхагаватам”, 2.3.10

 



guru-shishya

(от лекция на Свами Тиртха, 31.07.2016 сутрин, София)

Разбрахме, че можем да срещнем Кришна в „Бхагавад Гита” в различни Негови аспекти. Можете да Го срещнете като Върховния Господ в божествено видение. Можете да Го срещнете като учител и съветник. А можете да Го срещнете и като приятел. Вече говорихме за възвишените божествени откровения. За Бога като приятел ще говорим другия път. Какво остава за днес? Днес ще Го срещнем като наставник, като учител. Каква е функцията на един учител?

Отговор: Да ни води и да ни показва неща, които не сме способни да видим.

Свами Тиртха: Така е, той може да ни даде очи, с които да виждаме. Може да донесе светлина насред мрака. Учителят просто ще ни учи – при условие, че позволим това да се случи. Има много специален обмен между учителя и ученика, защото те обединяват своите сили. С какво допринася учителят? На първо място с божествената наука. В нашата традиция тя се нарича Брахман – „като Бог”. Това божествено знание е толкова свещено, толкова висше, толкова отвъд материалното битие, че бива считано за самия Господ – толкова е божествено. Това е приносът на учителя – истинският духовен учител донася връзка с божественото. В нашата традиция се казва, че на първото стъпало е самбандха, моята връзка – къде принадлежа. Това е, което ни дава той. Много пъти сме говорили, ако видите на улицата куче без каишка, знаете, че може да е опасно. Куче без господар. Ако има каишка, знаете, че принадлежи на някого. По същия начин, ако и ние имаме каишка, значи принадлежим на някого. Някой трябва да ни каже, понеже ние не знаем; мислим си, че тук ни е мястото. И така самбандха, нашата духовна божествена връзка, ни се разкрива.

Следващото стъпало в наставленията е абхидея – какво да се направи? Щом принадлежа на Бога, тогава какво трябва да направя? А третото стъпало е прайоджана, перспективите. Ако мястото ми е там и ако направя това и това, какво ще постигна? Това е приносът на учителя.

А какъв е приносът на ученика? Той или тя също донася нещо божествено – чистото, искрено търсене. Това е, което можем да донесем на учителя – ушите си, вниманието си. Гурудев казваше: „Най-напред трябва да научите, че трябва да внимавате по време на лекция”. Това би следвало вече да го знаем: на лекция трябва да се внимава. Но после той добави: „А след това трябва да разберете, че трябва да внимавате винаги.” Защото не само думите трябва да приемаме, а по-скоро настроението как да достигнем до Върховния. А това е тайно учение, то не е словесно. То по-скоро е отношение, визия, дух на служене. И за това ни е необходим много пречистен подход. Това е, което можем да донесем – своето искрено търсене.

А невинната душа е много чиста. Често казваме, че в материалния свят ние сме в пропаднало състояние. Мисля, че заради предимно християнския светоглед, с който сме отраснали, имаме тази концепция за първородния грях. Колко пъти сте чували за този първороден грях, за първоначалното падение? Ала кой ще ни каже за изначалната ни чистота, за изначалната ни невинност? Тях също ги има. Като искри от духа, вие сте сияйни. Това означава, че по начало сте чисти. Така че в нашето искрено търсене, ние влагаме тази своя изначална чистота, тази първична невинност. В това е божественият принос на духовния ученик. И когато такова едно чисто намерение се срещне с шанса за духовна връзка, тогава може да се случи духовният обмен. По същия начин и Кришна разкрива себе си като учител, като наставник в „Гита”.

(следва продължение)

 



tatastha

(от лекция на Свами Тиртха, 30.07.2016 сутрин, София)

(продължава от предишния петък) 

Въпрос на Манджари: Понякога човек чувства някакво по-фино откровение вътре в себе си. Как да разбере дали то е божествено или е нещо друго?

Свами Тиртха: Има различни начини да се реши този проблем. Най-напред изучаваме какви откровения са имали другите? Как нашите светци са долавяли божественото? Какъв вид процес са следвали и какво са постигнали чрез него? Защото и в божествените откровения си има умение. Ако знаем, че например нашите светци, нашите предишни ачарии, духовните ни учители са следвали определен начин на живот, определен тип медитация и са постигнали определено божествено виждане, тогава това е някаква насока за нас. Разбира се, тяхното виждане, тяхното откровение си е лично тяхно. Но ако продължаваме да ги следваме, ние също можем да постигнем нещо.

Затова най-напред изследвайте: каква е целта, какъв е пътят, каква е структурата на цялата тази духовна школа. Ако имате цялата тази интелектуална, богословска база, тогава ще можете да се обучавате и да се наблюдавате: „Какво се случва, ако прилагам процеса?” Когато чистите предани възпяват светите имена: Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна Кришна, Харе Харе, Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе, те незабавно усещат божествен екстаз. А какво става с мен като прилагам процеса? Ще се случи и с вас, не се тревожете. Но когато и да ви споходи някакво по-малко или по-голямо осъзнаване, можете да проверите, да го наблюдавате – дали съответства на онова, което сме чували, или е нещо уникално. По малкото може да се разбере за голямото. И ако се проверяваме за мъничките откровения, тогава когато ни се случи великото, най-висшето откровение, ще знаем, че е истина. Така можем да кажем, че първата стъпка е един вид теоретична подготовка, а втората стъпка е прилагането на практика. Предоставете се на експеримента.

Има една много хубава история за това. Богородица се явила на три деца в Португалия. Две момичета и едно момче. Било доста странно откровение, понеже Богородица им се явила на 13ти май и казала на децата: „Всеки месец ще се появявам на тринадесети. Просто идвайте по този път отново – те били на полето, пасяли овце. Елате и другия месец, и ще ви кажа още нещо.” Другия месец те пак дошли и Дева Мария им казала: „Молете се на броеница.” На следващия месец те също дошли. Момиченцата били много послушни, особено при положение, че Дева Мария идвала при тях. Затова се молели много съвестно и отново имали божественото видение. Момчетата, знаете, понякога са малко палави, не са толкова послушни през цялото време. И докато момиченцата вече били в общение с Богородица, момченцето казало: „Аз не я виждам”. Тогава едно от момичетата рекло: „Разбира се, защото не се молиш!” Момчето веднага започнало да се моли и казало: „Да, сега и аз я виждам!”

Така че проверявайте се. Ако действате, ще постигнете. Ако не правите нищо, почти сигурно е, че няма да постигнете нищо. Но защо казвам „почти”? Защото Бог е по-силен от вашата съпротива. Той може да се разкрие дори на тези, които не желаят. И това понякога се случва, като гръм от ясно небе – Той се разкрива дори пред ония, които не искат. Тогава какво да говорим за тези, които искат? Какво да кажем за светите царе и за великите предани в миналото, в бъдещето и сега, днес?

Затова молете се, мантрувайте и ще видите, ще се срещнете. Може най-напред да ви споходи космическото откровение. Разбира се, то е нещо много, много висше. Ала по-късно може да се случи и някоя по-фина, по-съкровена среща.



61823859_478944989507570_5160367497785901056_n

(от лекция на Свами Тиртха, 30.07.2016 сутрин, София)

(продължава от предишния петък) 

И така, молете се както Арджуна се е молил. Но какво получил той след това? Може би очаквате учителят винаги да бъде много мек, много спокоен, много мъдър, много такъв, много онакъв. Имаме дълъг списък с очаквания: „Той трябва да ми обръща внимание,” и т.н. Но какво получил Арджуна след като признал: „Готов съм да се уча”? По много любезен начин Кришна му казал: „Скъпи ми приятелю! Ти скърбиш за нещо, за което интелигентните обикновено не тъгуват.” Какво означава това? „Ти си пръв глупак” – съвсем направо казано. Но Кришна е учтив Бог, затова казва „глупав си” по много мил начин.

Ала това е, което ще получите, ако изразите готовността си да учите. Защо? Защото един истински учител никога не би пропуснал възможността да поправи вашите недостатъци и грешки. Какъв учител бихте искали? Такъв, който ще ви остави да се лутате в мрака, потулвайки недостатъците ви? Или такъв, който ще разсече илюзията, дори да е болезнено. Гуру не е необходим на тези, които искат да си останат тук. За тях е по-добре да не го следват и да не го приемат. Гуру е нужен на ония, които не желаят да остават тук. Които са готови да тръгнат, или поне искат да тръгнат. И след това, естествено, Кришна започва да обучава Арджуна в божественото познание.

И така, в „Гита” можете да видите Кришна като свръхестествено, божествено същество. Можете да Го видите като учител, като водач. Можете да Го видите като философ, защото Той анализира и описва всичко перфектно. Но също в края на краищата ще видите Кришна като просяк. Защото през цялото време Той разкрива истинското си лице – дори когато иска да се представя за учител, за философ или за Бог. В края на всяка глава на практика какво казва Той? „Можеш да Ме уловиш чрез бхакти”. Например когато описва йога – различните видове йоги, пък различните видове школи – какво казва накрая? Казва: „Сред всички тези различни видове йоги, най-добрият е който е много близко свързан с Мен в према, в преданост.”[1] Дори и в края на Единадесета глава, космическото откровение, Той казва: „Но можеш да Ме познаеш какъвто съм чрез бхакти[2]. По такъв начин можете да срещнете Кришна дори в „Гита” като просяк за любов, като просяк за вашето внимание. Защо Той споменава, че: „Посредством преданост, посредством обич можеш да дойдеш при Мен”, защо? Защото се нуждае от вашето внимание. Той така ви кани: “”Елате при Мен! Ако дойдете с Мен, и Аз ще вървя с вас”.

И така, има толкова много различни начини, по които да срещнем Върховния – като Господ, като учител, като доброжелател. Но в крайна сметка можете да дойдете съвсем близо до Него и Той може да дойде съвсем близо до вас. А когато тази среща се случи – това е срещата с божественото. Това е победата на истината над илюзията. Това е ликуването на духа над материята. Това е денят Екадаши за преданите.

Бъдете готови за срещите с божественото. Стремете се да следвате, да извършвате тези дейности: себеконтрол, споделяне и жертва. Но най-доброто, най-висшето осъществяване на всички тези различни духовни дейности, учителите ни казват, че е кондензирано, обединено, слято в чистото възпяване на святото име. То е най-добрата жертва. То е най-добрият себеконтрол. То е най-доброто споделяне. А ако божественото се проявява чрез някой чист посредник, тогава е приложима песента на Нароттама Даса Тхакура, където той се моли на Шри Рупа Манджари: шри-рупа-манджари-пада, сеи мора сампада/ сеи врата, сеи тапа, сеи мора мантра-джапа, което означава: „Лотосовите нозе на Шри Рупа Манджари – те са моята тапа, моят себеконтрол; те са моята врата, моите обети; те са моята мантра, моята медитация, и моята джапа, моето мантруване.” Така че това е съвършенството на всички тези духовни практики.

(следва продължение)

[1] „Бхагавад Гита” 6.47

[2] „Бхагавад Гита” 11.54

 



0_XZxfQ2RJ168K0tQe

(от лекция на Свами Тиртха, 30.07.2016 сутрин, София)

(продължава от предишния петък) 

Но тогава идва следващият въпрос – „По какъв начин искам да срещна Бога?” Кое Негово лице искате да видите? Замисляли ли сте се някога за това: „Ако срещна Бога, какво ще Му кажа?” Знаете онази история за старата жена, която събирала дърва. Товарът бил толкова тежък на раменете ѝ, че тя го оставила, за да отдъхне за известно време. И понеже наистина много ѝ било дотегнало, започнала да се моли: „Ох, Боже мой, моля Те, помогни ми да нося тези дърва!” Молитвите ѝ били толкова чисти, толкова искрени, че Господ се явил начаса. Той казал: „Моя скъпа дъще, знам, че си много вярваща и кротка. Затова каквото пожелаеш, ще ти го дам! Просто поискай нещо и Аз ще сбъдна всяко твое желание.” Тогава жената казала: „Можеш ли да ми помогнеш да вдигна отново товара на гърба си?”

Затова бъдете умни! Бъдете подготвени! Ако Го срещнете: „Какво ще Му поискам? Моля Те, върни си ми бремето на живота? Искам си товара отново?” Или „Искам да Те следвам. Искам да дойда с Теб.” Учителите ще ви кажат: „Ако дойдеш с мен, и аз ще вървя с теб.” Пътят не е лек. Но компанията е добра.

И така, какъв Бог искате да срещнете? Кой от Неговите аспекти? Нека се опитаме да намерим някои от тях в „Бхагавад Гита”. Там има толкова много начини, толкова много препратки как можете да срещнете Бога. Например, най-популярната глава, особено за незапознати, е Единадесета Глава. Мисля, че тя е най-малко любима на бхактите, защото там се описва вселенската форма. Какво можем да правим с такова вселенско видение? Но хората като цяло са удивени от него. Защо? Защото е такова отнасящо ума преживяване! То е отвъд всичко, което можете да си представите. Отвъд човешките способности. Визия за всички различни елементи, всички планети, всички полубогове – като откровение за космическото единство. И там също Арджуна видял победата на истината над илюзията. Може да се е случило на Екадаши, не знам.

Това божествено величие е поразително. Ако искате да срещнете този аспект на Върховния, тогава се молете като Арджуна. „Моля Те, покажи ми, разкрий ми Своето божествено великолепие!” Но бъдете подготвени, защото ще го получите! А това видение дошло в повече дори на Арджуна. Въпреки че той е доста по-силен от нас.

В случай, че искате да уловите Кришна по друг начин, това също е възможно. Друга характеристика, друг аспект на Кришна в „Гита” е учителят. Не като Върховен Господ, а като доброжелателен учител. Ако искате да срещнете Бога по такъв начин, тогава молете се като Арджуна: карпаня-дошопахата-свабхавах[1] – „Аз съм объркан. Не зная кое е добро за мен, но моля Те, приеми ме като отдадена на Теб душа! И ми кажи кое е най-добре за мен.” Това звучи по-хубаво, а? По този начин ще получим помощта на Всевишния. Той ще ме научи кое е най-висшето благо за мен. А не просто някакво общо космично откровение. Какво мога да правя с него? Бъдете практични: „Кажи ми, кое е най-добре за мен?” Обаче след това бъдете подготвени, защото ще го получите. Ще получите съвета кое е най-добре за вас. И то може да не е най-лесното според фалшивите ви разбирания. Но ще е много благотворно за вас. Глупавите хора биха приели онова, което е приятно за сетивата или удобно за тялото. Докато мъдрите ще приемат нещо, което е полезно за душата. Бъдете мъдри, приемете това, което ще ви послужи за вечността, за вашата вечна душа.

Така че трябва да сме готови да се срещнем с божественото. Дали ще стане докато пътувате, докато сте на разходка в планината, или докато правите личната си джапа медитация; или домът ви изведнъж, ненадейно се превръща в духовния свят – това може да се случи всеки един миг. Бъдете подготвени.

(следва продължение)

[1] „Бхагавад Гита” 2.7



meditating sadhu

(от лекция на Свами Тиртха, 30.07.2016 сутрин, София)

(продължава от предишния петък) 

За какво всъщност постим? Не е просто, за да контролираме тялото, не е просто, за да се притесни умът – понеже ако сте гладни, сте притеснени. Най-висшата цел на поста е да срещнем Божественото. В действителност, в „Бхагавад Гита”[1] са препоръчани определени неща. Три вида дейности трябва винаги да се поддържат: себеконтрол, настроение на жертвоготовност и споделяне, или дарения. Тези три принципа трябва винаги да присъстват – в началото, в средата и в края. Такива действия са благотворни дори за осъзнатите и съвършени души.

Себеконтролът се отнася до тялото. Ако следваме саттвични, духовни правила в живота си, можем да пречистим телесното си съществуване и по този начин да го овладеем. Например, затова постим в определени дни. Споделянето или даването – това е вид контрол над ума. Тъй като умът ни обикновено е много привързан към онова, което имаме. Ако сте постигнали, да речем, материално богатство, започвате да се привързвате към него. Или ако сте постигнали някакво знание, започвате да се привързвате към своето ниво на съзнание. Затова споделянето, или даването на дарения е начин да се овладее умът. Споделянето е начин за контрол на ума. Каквото и да имате, стремете се да го споделяте с другите. „Да, аз имам голямо бреме, голямо страдание. Така че съм много щастлив да практикувам този принцип” – моля ви, не по този начин, но събирайте духовни съкровища, събирайте божествено знание и именно тях споделяйте с другите. Споделяйте нектара, пък горчивите капки запазвайте за себе си. И така, чрез споделяне, дарения, даване можем да контролираме ума. За да намалим поне малко тази привързаност.

А третата практика, настроението на жертвоготовност – тя е за Бога. Предишните две са за мен: за моето тяло и за моя ум. Третата е за духа, за душата, за моята душа, и за Върховната Душа. И ако темата ни е „Срещи с Божественото”, значи трябва да извършваме всички тези различни дейности, препоръчани в „Гита” в това настроение. Защо трябва да контролирам тялото си? За да срещна Бога. Защо трябва да постя в деня на Екадаши? За да срещна Бога. Защо трябва да споделям нектара, който съм получил? За да срещна Бога. Защо трябва да правя каквато и да било жертва в живота си? Единствено, за да срещна Бога.

Факирите изтезават телата си, йогите се опитват да контролират умовете си. Монасите най-общо се стараят да следват определени религиозни правила. Виждате, ние хората имаме различни начини, различни средства да изразим готовността си да се доближим до Божественото. Но какъв е в края на краищата пътят на един бхакта? Не е изтезанието на тялото. Не е само овладяването на ума. Не е просто следването на някакви правила. А божественият трепет. Да! Това е пътят на един бхакта! Пълна посветеност. И не просто да се докосне до нектара, но да препие с него! Дори на Екадаши – тогава взимаме двойна доза! Така че преданият има много специални начини да се доближи до Бога. Най-мощното нещо, което имаме в живота – това е нашата любов. Дори царят е под властта на любовта. Царят е много могъщ пред всичките си поданици. Обаче се покорява на своето внуче. И когато внучето поиска да язди „на конче” на гърба му, той ще се подчини. Могъщият цар ще стане конче за момчето. Как е възможно това? Възможно е единствено заради любовта.

Така че контролът на тялото, контролът на ума, следването на набор от правила – всичко това е осъществено, ако следваме пътя на бхакти, бхакти-марга. Този е начинът да се срещнем с Божественото – себеконтрол, споделяне и дух на жертва.

(следва продължение) 

[1] „Бхагавад Гита” 18.5



meditation-technique

(от лекция на Свами Тиртха, 30.07.2016 сутрин, София)

Днес е специален ден. Днес празнуваме победата на Бог над илюзията. В други дни противниковата страна празнува – когато илюзията надделява над нашата вяра. Тогава има големи празненства в мрака. Всички са щастливи: „Не изгубихме още един войник. Той или тя все още са много покорни слуги на илюзията.” Но в деня на Екадаши има друг празник – когато духът надмогва материята. Когато Бог прегръща човека. Когато божественото побеждава материализма.

Как се чества такова велико и празнично събитие? С песни, танци и торти? Песни и танци може, но без торти днес. Защото как празнуваме ние? С мъничко аскетични практики. На този ден трябва малко да възпрем материалните дейности. Поне малко да се избавим от материалното, телесно съзнание. Защото толкова здраво сме обусловени от това телесно съзнание. Ако нямате никакви проблеми, ще си кажете: „О, аз съм много навътре в духовното съзнание”. Но само щом дойде един комар, дълбоката ви медитация е смутена, нали? Какво да говорим пък, ако ни се случи нещо сериозно!

Затова трябва да сме много бдителни в духовните дейности. А един начин да повдигнем духовното си съзнание е като намалим материалното съзнание. Но това действа и по обратния начин. Ако повдигнете нивото на своето духовно съзнание, незабавно телесното ви съзнание ще намалее. Затова днес например се въздържаме от твърде много ядене. По този начин леко обуздаваме телесните функции, за да си освободим повече време за духовни дейности. Екадаши е единадесетият ден след пълнолуние или след новолуние; затова се нарича Екадаши – „единадесетият ден”. Това е ден за пост, когато се въздържаме от зърнени и бобови храни. Защо? Защо именно такъв тип храна не приемаме в този ден? Защото обикновено точно с това се храним, нали? А ако вършите нещо ежедневно и искате да направите почивка, тогава трябва да се въздържите от тези дейности и от тази храна. Кришна казва в „Гита”, че всяко тяло се поддържа от зърното[1]. Разбира се, Той не иска да не поддържате тялото си, да умрете от глад. Той много добре знае какви са телесните ви нужди. При все това, да направите кратка почивка е много благотворно. Затова в тези дни ние се въздържаме да ядем зърнени и бобови храни, плюс някои подправки, но това е основното.

Добре, обаче тогава може да си помислите: „Сега е ден за пост, значи няма да ям зърнени храни. Днес ще се храня само с екстри, със супер храни – и то по много! С много сокове и т.н., само и само да се въздържа от зърно.” Знаете, ние, хората, сме си такива. Ако нещо е забранено, ние изнамираме начини как да избегнем проблемите. Не е ли така? Такива сме си. Досущ като малки деца.

Ала да постиш означава да ти стане малко трудничко, да изпиташ някакво неудобство. И ако обуздаем поне мъничко телесните или материалните дейности, времето, което печелим по такъв начин, трябва да използваме за духовни практики. Да мантруваме повече, да сме по-силни в своята медитация. Това е начинът да отпразнуваме победата на Бог над илюзията. По-малко телесно съзнание и по-високо духовно съзнание.

 

(следва продължение)

[1] „Бхагавад Гита” 3.14