Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 17.08.2018, Лудащо)

(продължава от предишния петък) 

„Мадхавендра Пури се приюти в храма да пренощува, но към края на нощта имаше друг сън. Мадхавендра Пури сънува, че Гопала се появява пред него и казва: „О, Мадхавендра, вече получих сандаловото дърво и камфора. Сега просто смеси всичкото сандалово дърво с камфора и след това всеки ден мажи пастата върху тялото на Гопинатха докато свърши. Няма разлика между Моето тяло и това на Гопинатха. Те са едно и също тяло. Затова, ако намажеш пастата от сандалово дърво върху тялото на Гопинатха, ти естествено ще я намажеш и върху Моето тяло. По този начин температурата на тялото Ми ще бъде понижена. Не бива да се колебаеш да действаш в съответствие с Моята заповед. Вярвайки в Мен, просто направи необходимото.”[1]

Тук виждаме определено ниво на интензивност. Може да си речете, че това е философия: понеже Бог Кришна е един, Той се проявява в различни форми на мурти. По този начин едно служене достига на практика до всички аспекти. Обаче какво се случва на нивото на практикуващия? Когато цари такава висша хармония, върховно, божествено и духовно единство между хората, например когато жената е по-добрата половинка на мъжа – нима не се случва, че когато аз се храня, ти се засищаш; когато аз постигам, това е твоя победа; когато аз съм щастлив, ти си блажен; когато аз мисля за теб, ти също си спомняш за мен? Това аз наричам интензивност. И то не е невъзможно. Обаче нали се съгласихме, че трябва да се стремим към невъзможното, така че по-добре да не копнеем за това щом е възможно – а?

Скъпи мои, просто искам да ви обърна внимание: ако си мислите, че сте постигнали нещо в духовните си усилия, не считайте, че това е краят на пътя. Направете следващата стъпка в духовната интензивност. Моят успех е и твой успех. Това означава също и, че моят провал е и твой провал. Такъв е принципът на единството – каквото имаме, споделяме го.

„След като даде тези напътствия, Гопала изчезна и Мадхавендра Пури се събуди. Той веднага повика всички слуги на Гопинатха и те дойдоха пред него. Мадхавендра Пури каза: „Помажете тялото на Гопинатха с тези камфор и сандалово дърво, които съм донесъл за Вриндаванския Гопала. Правете това редовно всеки ден. Ако пастата от сандалово дърво бъде намазана на тялото на Гопинатха, тогава Гопала ще бъде охладен. В крайна сметка, Върховният Бог е напълно независим; Неговата заповед е всесилна”. Слугите на Гопинатха останаха много доволни да чуят, че през лятото цялата паста от сандалово дърво ще бъде използвана за помазване на тялото на Гопинатха. Мадхавендра Пури каза: „Тези двама помощници редовно ще стриват сандаловото дърво и също така трябва да намерите още двама други души да помагат. Аз ще плащам надниците им.” По този начин Гопинатхаджи бе снабден с паста от стрито сандалово дърво ежедневно. Слугите на Гопинатха бяха много доволни от това. Така пастата от сандалово дърво бе помазана по тялото на Гопинатха, докато целият запас бе изчерпан. Мадхавендра Пури остана там дотогава. В края на лятото, Мадхавендра Пури се завърна в Джаганнатха Пури, където остана с голямо удоволствие през целия период на Чатурмася.“[2]

Приготвяли ли сте някога сандалова паста? О, това е такова хубаво служене. Използва се и в служенето към мурти. Имате малка платформа от камък, груб камък. Взимате малка пръчка сандалово дърво, слагате малко вода и започвате да триете, да мажете. Малко по малко започва да се образува паста. Отнема време от дървото да се получи тази паста. И обичайно това е, с което домакините помазват челата на видните гости – те взимат едно цветенце, потапят го в пастата и след това я нанасят върху челата. Това е толкова красиво!

(следва продължение)

[1] „Чайтаня Чаритамрита“, Мадхя 4.157-161

[2] „Чайтаня Чаритамрита“, Мадхя 4.162-169

(от лекция на Свами Тиртха, 17.08.2018, Лудащо)

(продължава от предишния петък)

„Мадхавендра Пури искаше да напусне Джаганатха Пури защото хората го ценяха като велик отдаден; все пак, това заплашваше да възпрепятства събирането на сандалово дърво за Бог Гопала. Шри Мадхавендра Пури разказа на всички служители на Бог Джаганнатха и на всички отдадени там историята на появата на Шри Гопала. Когато всички отдадени от Джаганнатха Пури чуха, че божеството Гопала иска сандалово дърво, с голямо удоволствие се заловиха да го събират. Тези, които познаваха държавни служители, се срещнаха с тях и помолиха за камфор и сандалово дърво, които те събраха.” [1]
Затова има такава поговорка всред ваишнавските кръгове: „Няма значение какво знаеш, има значение кого познаваш.” Ако познаваш отговорните лица, можеш да се сдобиеш с камфор и сандалово дърво. Мисля, че и в комунистически времена този принцип беше доста застъпен: нямаше значение какво знаеш, защото най-големите глупаци бяха на най-добра служба; понеже имаха връзки – успяваха. Такава е и моята надежда. Аз съм глупав човек, обаче имам връзки.
„Един брахмана и един слуга бяха дадени на Мадхавендра Пури, само за да носят сандаловото дърво. Бяха му дадени също така и необходимите пътнически разходи. За да мине покрай събирачите на таксите по пътя, Мадхавендра Пури бе снабден с нужните документи за освобождаване от държавните служители. Документите му бяха дадени в ръцете. По този начин, Мадхавендра Пури тръгна към Вриндавана с товара от сандалово дърво и след няколко дни отново достигна селото Ремуна и храма на Гопинатха там. Когато Мадхавендра Пури стигна до храма на Гопинатха, той поднесе смирените си почитания много пъти в лотосовите нозе на Бога. В екстаз от любов, той започна да танцува и пее без да спира. Когато свещенослужителят на Гопинатха видя Мадхавендра Пури отново, той му отдаде почитта си и, давайки му от сладкия ориз прасадам, го накара да яде.” [2]
Този храм все още се слави със същия този прасадам. И се казва, че ако си за пръв път, си добре дошъл, можеш да се наслаждаваш на прасадама. Обаче втори път не може. Следва много хубав въпрос: защо? Как така прасадам не идва втори път? Можеш да получиш от прасадама и втори път само, ако си довел някого, който още не го е вкусвал.
Много добра маркетингова стратегия. Значи следващия път ако искате да дойдете на лекция… За пръв път може, обаче втория път…? Затова ви казвам, че каквото виждате сега е просто началото – на мисията, не на Кали Юга. Днес сме неколцина; утре ще бъдете много.

(следва продължение)

1. „Чайтаня Чаритамрита“, Мадхя 4.148-151
2. „Чайтаня Чаритамрита“, Мадхя  4.152-156

(от лекция на Свами Тиртха, 17.08.2018, Лудащо)

Мадхавендра Пури приел сладкия ориз, който бил запазил за него Гопинатх. Той изял ориза, счупил гърненцето и завързал парченцата му в своето дхоти. Всеки ден изяждал по едно парченце и отново изпитвал блажения екстаз.

„След като счупи съда и зави парчетата в дрехата си, Мадхавендра Пури си помисли: „Господ ми даде гърненце със сладък ориз и когато утре сутрин хората чуят, ще има големи тълпи”. Мислейки за това, Шри Мадхавендра Пури отдаде почитанията си на Гопинатха на място и напусна Ремуна преди утрото.“[1] Той се криел, бягал от репутация, слава и престиж.

„Вървейки и вървейки, Мадхавендра Пури най-накрая стигна до Джаганнатха Пури, който е познат и като Нилачала. Там той видя Бог Джаганнатха и беше преизпълнен с любящ екстаз. Когато Мадхавендра Пури се изпълваше с екстаз от любов към Бога, той понякога се изправяше, а понякога падаше на земята. Понякога се смееше, танцуваше и пееше. По този начин той се наслаждаваше на трансценденталното блаженство от виждането на Бог Джаганнатха.”[2]

А понякога изпускаше мобилния си телефон… Виждате ли, ако Кришнадас Кавирадж Госвами беше писал „Чайтаня Чаритамрита“ в днешно време, може би щеше да даде и други примери. Но чувството е същото.

„Когато Мадхавендра Пури пристигна в Джаганнатха Пури, хората разбраха за неговата трансцендентална репутация. Затова тълпи от люде идваха и му предлагаха всякакви почитания в отдаденост. Дори и на някого да не му харесва, репутацията, предопределена от провидението, идва при него. Наистина, неговата трансцендентална репутация е известна по целия свят. Страхувайки се от репутацията си (пратиштха), Мадхавендра Пури избяга от Ремуна. Но репутацията, породена от любовта към Бога, е толкова възвишена, че върви редом с отдадения, сякаш го следва.”[3]

Аз лично съм виждал пример за това. Веднъж Гурудев ни заведе на едно много далечно място от другата страна на земното кълбо, където имаше негови духовни братя и сестри в една местна чудесна общност. И отначало можеш да си речеш, че това е друга планета и никой не те познава, никой не знае нищо за теб. Но после се заприказвах с някои от преданите и те започнаха да изреждат по списък имената на бхактите в Нанда Фалва. „Да, ние сме чували, че има такъв и такъв бхакта, а пък има друг еди какъв си. И неговото служене е такова, пък нейното е такова…” А по онова време имаше само един канал на комуникация – това беше Гурудев. Оказва се, че той беше дал на своите братя и сестри пълен списък на учениците си в Нанда Фалва. И те ги възхваляваха като стожери на предаността. Тогава осъзнах, че ежедневната му практика е била да хвали своите бхакти. И разбрах нещичко за духовната му обич и привързаност към неговите последователи.

(следва продължение) 

[1] „Чайтаня Чаритамрита“, Мадхя 4.141-142

[2] „Чайтаня Чаритамрита“, Мадхя 4.143-144

[3] „Чайтаня Чаритамрита“, Мадхя 4.145-147

(от лекция на Свами Тиртха, 15.08.2018, Лудащо)

(продължава от предишния петък)

Трябва да открием, да определим основанието, висшия смисъл на живота си. Кой е факторът, който оправдава съществуването ни? Замисляли ли сте се някога за това? Дайте ми някои идеи. Обикновено какво хората казват, че е смисъл, основа на живота им?

Отговор: Семейство, деца.

Рамвиджай: Парам-дхарма, най-висшият духовен дълг.

Свами Тиртха: Други пък живеят за своите амбиции и цели. „Имам цел, затова живея. Имам работа, живея за работата си.“ Но когато работата приключи, те практически умират, или поне наполовина. Така че ако имаме ограничено разбиране какво придава смисъл на съществуването ни, това не е достатъчно. Някой друг може да си мисли: „Аз умея много добре да дебатирам – това е смисълът на живота ми. Кара ме да се чувствам толкова силен. Аз притежавам истината.“ За други пък е вдъхновението: „О, обичам този човек! Тя или той е смисълът на живота ми!“ Но какво ако този човек изчезне от живота ви? Какво ако обикне някой друг, не вас? Тогава животът ви е погубен, смисълът на живота ви е погубен. Онези, които са по-интелигентни, ще кажат: „Аз живея за вдъхновението.” Дълго време не разбирах това. Но след това малко по малко се съгласих: вдъхновението, източникът на вдъхновение – това е нещо много могъщо. Ако сте още по-префинени, ще речете: „Смисълът на живота ми не е любовта на конкретен човек, а да се възхищавам на любовта. Аз живея за любовта.”

Обаче усещате ли значимостта на този въпрос? Кое ни дава правото да съществуваме? Именно затова ние винаги искаме да се самодоказваме: „Постигнал съм това, имам онова.” Толкова пъти намираме смисъла на живота си в нещо външно. Ала това е много слаба, много ограничена, много материална концепция. Ако свържете смисъла на живота си с нещо ограничено, животът ви също ще бъде ограничен. Приключи ли се с обекта, животът ви също приключва. Понеже сте били закачени за този обект.

Затова трябва да търсим. Да търсим източника – откъде идваме. Защото ако идваме от нищото, значи ще се върнем в нищото. И тогава всъщност нищо не придава смисъл на съществуването ни. Не знам дали това е удовлетворяващо за вас, за мен не е. Затова можем да кажем: ако отричате съществуването на Бог, по този начин отричате собственото си съществуване.

Върховният факт, който ни дава основание да съществуваме, е самото съществуване. Моля ви, опитайте се да видите разликата между живот и съществуване. Животът е проявление, съществуването е принцип. Така че ако стигнете до едно по-извисено и пречистено състояние на съзнанието, няма да е нужно да доказвате себе си, няма да е нужно да намирате външна обосновка за своя живот. Защото в края на краищата божественият произход е силата, която ни дава правото да живеем, да съществуваме. Върху тялото ни е печатът на тлението, на смъртта. Но върху душата ни е печатът на вечният живот, на вечната връзка.

Така че от един момент нататък не е нужно да се самодоказвате. Мисля, че всички различни кавги и конфликти, присъщи на себичния интерес, в основата си се дължат на липсата на идентификация. Не се чувствате признати и приети, затова все искате да се доказвате. Обаче какво виждаме от примера на нашите светци? Когато главният пуджари, който е в много престижна позиция, среща Мадхавендра Пури – беден просяк от улицата – той незабавно е готов да му поднесе своите дандавати.

Има една история от Унгария, от наши дни. Сутринта двама бхакти малко се скараха. И после какво стана следобед? Имаха съревнование. Несъмнено, кавгата си беше доста материална. Но какво беше съревнованието? Единият отиде при другия и каза: „Прабхуджи, моля те, извини ме. Аз сбърках.” Тогава другият отвърна: „Не, не, не, моля те, ти ме извини, бях прекалено рязък.” И започнаха състезание по поднасяне на дандавати – кой ще поднесе по-пълен дандават на другия. Виждате ли, това е единственото съревнование, което може да имате със своите братя и сестри – кой ще поднесе по-пълен дандават на останалите.

В крайна сметка, кое придава смисъл и право на съществуването ни? На въпроса „Защо живеем?“, отговорът е: благодарение на вечния източник. На въпроса „С каква цел живеем?” – за да постигнем съвършенство. И на третия въпрос „Как да живеем правилно?” – да живеем като предани. Да служим на собственото си духовно добро, да сме полезни на другите и да живеем в прослава на Бога.

Обаче сега възниква един друг въпрос – простете, че толкова дълго отнемам времето и вниманието ви… „Кое дава основание на собственото ми съществуване?” Аз съм просяк. Добре, понякога и на мен ми дават сладък ориз, но аз съм просяк. И съм изгубил учителя си във физическа форма, така че смисълът на живота ми е изгубен. Но се чувствам голям късметлия, че Кришна ми е изпратил спасители. И ако вие ми давате възможност да ви служа, тогава чувствам, че този живот, това съществуване имат смисъл.

Понякога преживяваме загуби. Може да загубиш една битка, но не бива да губиш войната. Надявам се, това не е придаване на външен смисъл на живота ми. Но моля ви, вие също намерете за себе си онзи източник, който ще придаде смисъл на вашия живот. Прегърнете принципите си, прегърнете идеалите си. Тогава нищо не може да ви обезсърчи, нищо не може да ви увреди.

Рамвиджай: Гурудев, това, което казваш, е като прозорец към съвсем друг свят…

(от лекция на Свами Тиртха, 15.08.2018, Лудащо)

(продължава от предишния петък)

Любовта към Бога не е нещо ново за нас. Тя е изначално, първично, древно и вечно послание. Тя е причината и смисъла на нашия живот. Тя осмисля съществуването ни. Тази божествена връзка е върховното основание, последната дума в духовните истини. Така че не се налага да научаваме нещо ново, единствено трябва да съживим това изначално познание, тази изначална истина, която бездруго си я има.

Добре, обаче как да направим това? Наскоро разговарях с една млада жена. И тя каза: „Много ми харесва да слушам лекциите на еди кой си свами – толкова са хубави, той говори такива добри неща. Той е известен прославен учител. И неговото учение е: „Аз нямам учител. Всички истини са вътре в сърцето ви, не ви е нужен учител.” Това е учението на този учител – че няма нужда от учител. И че няма нужда от учение. Обичам да слушам лекциите му.” Чакайте малко! Какво е това? Разумни хора ли сте? „Аз съм учител, за да ви кажа, че нямате нужда от учител.“ Какво е това? Хората са толкова смешни. Той действа като учител, който учи хората: „нямате нужда от учител“. Наистина умопомрачително!

Но встрани от шегите, затова трябва да сме много, много благодарни, ако имаме възможността да чуем едно добро послание от добър източник. Тогава вече разполагаме с две трети от тази света троица – добро послание от добър източник. А каква е третата третина? Да, добър слушател, добра почва – такива трябва да станете. Ако я има тази света троица, това осигурява много задълбочен фундамент за истински духовен растеж.

И така, храмовият свещенослужител, главният пуджари, начаса отдал почитания на скитника. Да си главен пуджари е много престижно и съкровено служене. Понякога на хората им е трудно да разберат мистерията на този толкова личен тип обожание, служенето на мурти. Но мисля, че за вас, идващи от културата на православието, е по-лесно, понеже там иконите са изключително почитани и уважавани, от тях се усеща жива сила и може да се установи жива връзка. Чувал съм също и, че в някои католически среди почитат Дева Мария и имат нейна пътуваща статуя. Едно семейство се грижи за нея един месец, сетне Дева Мария идва в следващото семейство. Онези деца, които прегръщат Богородица най-силно, могат да я вземат за месеца.

Защо споменавам това? Защото без да си го практикувал, няма как да знаеш какво е това – служене на мурти. Теоретично можем да имаме някакво разбиране, да говорим нещо за това. Но само щом го пробвате, ще разберете как действа. Тогава незабавно се установява това настроение на служене и на внимание.

„Свещенослужителят отдаде почитанията си на Мадхавендра Пури и се завърна в храма. Тогава, в екстаз, Мадхавендра Пури изяде сладкия ориз, предложен му от Кришна. След това, Мадхавендра Пури изми гърненцето и го счупи на парчета. После завърза всички парчета във връхната си дреха и ги запази усърдно. Всеки ден Мадхавендра Пури ядеше по едно парче от този глинен съд и след като го изяждаше незабавно бе завладяван от екстаз. Това са удивителни истории.”[1]

Тук спираме за днес; прочетохме още една красива част от тази история. Обикновено са ни учили и са ни казвали, че хората трябва да служат на божественото – човекът трябва да служи на Бога. Но ето тук друг пример, където Богът служи на Своя любим слуга. В обичайния случай духовната или религиозната практика е търсене на Бога. Но тук като духовна практика виждаме търсене на слугата. Кой беше, Диоген ли, който ходел с фенер денем по пазара и казвал: „Аз търся хората”. Така че понякога ние търсим, друг път наставниците ни търсят. Най-общо казано е толкова хубаво, че хората търсят Бога. Но не е ли многократно по-хубаво, вълнуващо и невероятно, че Богът търси Своите слуги?! Мисля, че ако вие бяхте Бог, също щяхте да търсите слуга като Мадхавендра Пури.

А вие имате ли такова търсене в живота си? Преди няколко години Яшода ми прати едно писмо. Беше доста интересно, понеже беше поетично и романтично обяснение на това търсене. Спомняш ли си? Как Кришна тича след Радхика, а после историята имаше и втора глава – как Радхика търси Кришна. И някакви изпуснати тук-таме сарита и чадари, и следи от стъпките им напомнят един за друг и така те знаят, че са в правилната посока. Ние също трябва да намираме тези знаци, че това е правилната посока.

(следва продължение)

[1] „Чайтаня Чаритамрита“, Мадхя 4.138-140

(от лекция на Свами Тиртха, 15.08.2018, Лудащо)

(продължава от предишния петък)

„Привършвайки дневните си задължения, свещенослужителят отиде да си почине. Насън той видя божеството Гопинатха, което дойде да му говори и му каза следното: „О, свещенослужителю, моля те, стани и отвори вратата на храма. Запазил съм една купичка със сладък ориз за санняси на име Мадхавендра Пури. Тази купичка със сладък ориз е точно зад Моята платнена завеса. Ти не я видя заради хитростите Ми. Един санняси на име Мадхавендра Пури седи на празния пазар. Моля те, вземи тази купичка сладък ориз и му я занеси.” Събуждайки се от съня, свещенослужителят веднага стана от леглото и реши, че е мъдро да се изкъпе преди да влезе в стаята на божеството. След това той отвори вратата на храма. По наставленията на муртито, свещенослужителят намери съдинката сладък ориз зад платнената завеса. Той взе гърненцето и избърса мястото, където то бе стояло. После излезе от храма и затваряйки вратата отиде до селото с гърненцето сладък ориз, като търсеше при всяка сергия Мадхавендра Пури. Държейки гърнето сладък ориз, свещенослужителят викаше: „Моля този, чието име е Мадхавендра Пури, да дойде и да вземе тази съдинка! Гопинатха е откраднал този съд със сладък ориз за теб!” Свещенослужителят продължи: „Ще дойде ли моля санняси, чието име е Мадхавендра Пури, да вземе това гърне със сладък ориз и да се наслади на прасадама с голямо щастие! Ти си най-големият късметлия в тези три свята!”[1]

Тези стихове описват разликата между абсолютната истина и относителната истина. Тук Гопинатх очевидно се проявява като крадец – задига купичка сладък ориз. И това не е запазено в тайна, а дръзко е заявено, че „Господ е крадец.” Защото когато Той краде, това носи много, много наслада на всички. В материалния свят кражбата е криминално деяние, но в духовната сфера всички са щастливи от нея.

Тогава какво да правим? Ние сме последователи на Кришна, така че нека да следваме Неговия пример – да крадем сладък ориз, така ли? Преди два дни тук имахме сладък ориз. Беше толкова вкусен, че определено си мислех да си открадна още една купичка. За щастие, бхактите предотвратиха това криминално деяние като сами ми донесоха.

При все това, някои неща можете да крадете. Например, можете да отнемете вниманието си от илюзията. Или пък, можете да откраднете сърцето на някого. Това е позволено. Обаче не за себе си, а като съкровено приношение. Това е проповядване. Насочвате вниманието на другите към божествената цел. Мисля, че това е много възвишена кампания.

И така, свещенослужителят имал този сън през нощта. След това последвал заръката, взел сладкия ориз и хукнал по пазара да търси Мадхавендра Пури.

„Чувайки тази покана, Мадхавендра Пури излезе и се представи. Тогава свещенослужителят му предаде гърнето със сладък ориз и му отдаде почитанията си, просвайки се пред него. Когато му бе разказана историята за гърненцето със сладък ориз детайлно, Шри Мадхавендра Пури веднага потъна в екстатична любов към Кришна. Когато видя признаците на екстатичната любов да се показват в Мадхавендра Пури, свещенослужителят бе поразен от учудване. Той можа да разбере защо Кришна му бе станал толкова задължен и видя, че действието на Кришна бе правилно.”[2]

Вие понякога стигате ли до същото заключение? „Той отново се оказа прав.“ Понеже е казано: „Преданият може напълно да контролира Бог Кришна. Невъзможно е Кришна да бъде победен, ала чрез предано служене бхактата е способен изцяло да Го владее“. В „Брахма Самхита“ се казва: ведешу дурлабхам адурлабхам атма-бхактау[3]– „Посредством Ведите е невъзможно да Го постигнеш, но чрез атма-бхактау, чрез сърдечна посветеност, чрез отдаденост от душа, е лесно да Го разбереш“. Просто като четете ведическата литература не можете да разберете Кришна. Ако някой не Го обича, той не може да Го разбере. Затова освен да изучавате ведическите писания, трябва и да обожавате Бога. Тези два процеса се подпомагат един друг. Любовта към Бога спи в сърцето на всекиго. И ако просто следваме предписанията на преданото служене, тази спяща любов се пробужда.

(следва продължение)

[1] “Чайтаня Чаритамрита“, Мадхя 4.126-4.134

[2] „Чайтаня Чаритамрита“, Мадхя 4.135-4.137

[3] „Брахма Самхита“ 5.33

(от лекция на Свами Тиртха, 15.08.2018, Лудащо)

„Мадхавендра Пури избягваше да проси. Той беше напълно необвързан и безразличен към материални неща. Ако, без да е молил, някой му предложеше храна, той ядеше; иначе гладуваше. Парамахамса като Мадхавендра Пури винаги бе доволен в любящото служене към Бога. Физически глад и жажда не можеха да попречат на дейностите му. Когато пожела да опита малко от сладкия ориз, предложен на муртито, той реши, че е извършил обида като е пожелал да изяде това, което е било предложено на божеството. Мадхавендра Пури напусна храма и седна на селския пазар, където беше свободно. Седейки там, той започна да мантрува. В същото време, свещенослужителят от храма сложи божеството да почива.”[1]
В пояснението четем: „Храната, която искаме да предложим на божествата, обичайно се съветва да се покрива, за да може докато бъде отнасяна пред муртите да не я гледат останалите. Онези, които не са запознати с висшите принципи на служенето, може да пожелаят гозбите, а това е оскърбление. Затова е добре тя да е покрита; обаче когато бъде поставена пред муртите, следва да се открие. Мадхавендра Пури видял тази непокрита храна, която била поднесена на божеството, и пожелал да приготви същата за своето мурти. Обаче бил толкова стриктен, че счел това за оскърбление. Затова напуснал храма без да каже и дума. Той бил считан за парамаханса. Парамаханса е този, който е победил шестте материални качества. Това са: кама (удоволствие), кродха (гняв), лобха (алчност), илюзия, лудост и завист; а също и инстинктите за ядене и пиене. Ония, които са надмогнали тези врагове, са считани за парамаханси.”
Може да кажете, че това е очевидно: правилата за предлагане трябва да се спазват, храната трябва да се покрива. Освен това ние не пожелаваме храната, преди да е предложена – знаете, това е очевидно. Веднъж имаше една случка. Много пъти съм ви я разказвал, но тя толкова добре описва природата ни. Имаше един новодошъл в храма и когато той видя множеството различни ястия, подредени красиво върху един голям поднос, попита: „За кого е това голямо блюдо?” Бхактите отвърнаха: „Не, това не е за теб, това е за муртите.” И тогава нашият приятел попита: „Аз кога ще стана мурти?” Такава е човешката природа, такива сме си. Хубава чиния за някой: „Леле! Аз искам да бъда този някой.” Намирам това за толкова искрено, толкова простосърдечно.
Та ония, които са способни да овладяват тези импулси кама, кродха, и т.н. – те са парамаханси. Така че внимавайте, ако сте на лов за титли. Преди да се самоидентифицирате като парамаханси – най-напред победете тези врагове. Много е неловко да се представяте например с: „Аз съм Лакшми Деви”. Как можете да кажете: „Аз съм богинята на сполуката в пълното ѝ великолепие”? Затова ние обичайно казваме: „Аз съм Лакшми Деви даси. Аз съм слугиня на Лакшми Деви” – така е по-добре, по-безопасно е и по-вярно. Или ако кажете: „Аз съм Кришна Прабху. Аз съм Бог Кришна.” Кой ще вземе това на сериозно? По-добре кажете: „Аз съм Кришна дас. Аз съм слуга на Бога Кришна.”
Гурудев беше много чувствителен на тази тема. Когато някой му кажеше: „Аз откак станах бхакта…” той не търпеше това: „Ти си мислиш, че си бхакта!?” Много ни гълчеше. И това не са само думи. Това е начин на мислене. Затова казвам, че той представяше много добра школа. Даваше много добра школовка на своите ученици.
Въпрос на Кришна Прия: Прочетохте, че парамаханса контролира тези шест врага. Аз си мислех, че те вече не съществуват у него?
Свами Тиртха: Е добре, ханса ги контролира, а парамаханса не знае какво да контролира. Може ли да ви дам едно странно доказателство за това? Веднъж един западняк попита възрастен индийски садху: „Какво е вашето мнение за хомосексуалността?” А садху отвърна: „Какво е това?” Той нямаше представа! Ако си нямаш и идея какво представляват тези врагове – кама, кродха, лобха – тогава какво да контролираш? Така че виждате, има различни нива на съзнателно съществуване.

(следва продължение)

1.  “Чайтаня Чаритамрита“, Мадхя 4.123-4.125

Вниманието на възвишената душа

(от лекция на Свами Тиртха, 15.08.2018, Лудащо)

Свами Тиртха: Продължавайки нашето четене от „Чайтаня Чаритамрита“, най-напред трябва да си припомним какво се случи, какво беше заключението от предишните ни сесии?

Премалата: Че в нашето село никой не гладува.

Рамвиджай: Че приемането на прасадам е универсална духовна практика.

Свами Тиртха: Можем да добавим и, че обичайно ние си носим предходните обусловености – независимо дали са материални или духовни. И всички се съгласихме, че непривързаността и удовлетворението са два ключови фактора за успех в живота.

И така, Мадхавендра Пури уредил всичко за обожанието и служенето към Гопал във Вриндавана. И Първо отишъл в Бенгал, а след това продължил към Южна Индия.

„Когато отиде в Южна Индия, Шри Мадхавендра Пури посети Ремуна, където се намира Гопинатха. Като видя красотата на муртито, Мадхавендра Пури бе поразен. В коридора на храма, откъдето хората обичайно виждаха божеството, Мадхавендра Пури пя и танцува. После той седна там и попита един брахмана какви видове храни предлагат на божеството. От прецизността на приготовленията, Мадхавендра Пури разбра в заключение, че се предлагаше само най-добрата храна. Мадхавендра Пури си помисли: „Ще попитам свещеника какви храни се предлагат на Гопинатха, така че като готвим в нашата кухня да можем да предложим подобни храни на Шри Гопала”. Когато браминът свещенослужител бе запитан по този въпрос, той подробно обясни какви видове храни се предлагаха на муртито на Гопинатха. Браминът свещенослужител каза: „Вечерта на божеството се предлага сладък ориз в дванадесет глинени съдинки. Тъй като вкусът е досущ като нектар (амрита), сладкишът се нарича амрита-кели. Този сладък ориз е известен по целия свят като гопинатха-кшира. Той не се предлага никъде другаде до света”. Докато Мадхавендра Пури говореше с брамина свещенослужител, сладкият ориз бе поставен пред муртито като приношение. Чувайки това, Мадхавендра Пури си помисли: „Ако без да поискам ми дадат малко сладък ориз, бих могъл да го опитам и да направя подобно ястие, което да предложа на моя Бог Гопала”. Мадхавендра Пури много се засрами, когато пожела да опита сладкия ориз, и веднага започна да мисли за Бог Вишну. Докато мислеше за Бог Вишну, предлагането приключи и започна арати церемонията. След като приключи аратито, Мадхавендра Пури предложи почитанията си на божеството и след това напусна храма. Той не каза нищо повече на никого.”[1]

Мадхавендра бил много отдаден служител на Гопал. Понеже той бил намерил Гопал, двамата имали връзка: той направил храм на Гопал, поставил началото на обожанието на Гопал – въобще бил запленен от Гопал. Затова където и да отидел си мислел за Гопал. „Да, това е един чудесен човек – можем да го поканим в служенето към Гопал. Да, в планините Малая има много хубаво сандалово дърво – ще донеса такова за Гопал. Тук, в този храм на Гопинатх в Ремуна, има много хубав сладък ориз – мога да направя такъв ориз и за моя Гопал.“ Всичко свързвал със своя любим Гопал.

Такова чувство трябва да развием, такова настроение. Ние като цяло го имаме: „О, каква хубава кола, ще ми се и аз да имам хубава кола! Съседът има такава голяма къща, о, и аз искам голяма къща!“ Така че ние го имаме този инстинкт; нужен е само мъничък фокус, малко фина настройка.

Обаче какво се случва тук? Само щом си помислил: „Ще ми се да го вкуся тайничко. Ако някак успея да го получа, ще мога да го опитам и сетне да го сготвя“ – той си рекъл, че е сбъркал, понеже искал да се наслади на ориза преди да бил напълно предложен на божеството. Възвишените души обръщат огромно внимание на тези неща. Да вземем за пример гхи-лампата. Обикновено в стари времена гхи-лампата се използвала, за да освети муртите. Понеже в храмовете нямало осветление, пуджарите се нуждаели от тази мъничка гхи-лампа, за да покажат муртите. Когато хората идвали, те им показвали: „Ето го нашето божество. Ето го лицето Му. Ето ги лотосовите Му нозе” – та да могат хората да видят. Това е практическата полза при поднасянето на гхи-лампата. Обаче гхи-лампа основно се поднася заради Кришна. Тази светлина е за Него, огненият елемент е Негов. Затова в някои храмове поднасят две гхи-лампи – една за Него и една за полза на другите. Това е много красиво – едната е за служенето към Всевишния, а другата – да служи на хората, на посетителите.

(следва продължение)

[1] „Чайтаня Чаритамрита“, Мадхя, 4.112-4.122

(от лекция на Свами Тиртха, 14.08.2018, Лудащо)

(продължава от предишния петък)

Въпрос: Какво означава, че ако действително сме достигнали някакво духовно осъзнаване, тогава всичко останало, което сме възприемали или постигнали дотогава, ще добие различна форма, ще имаме различно разбиране?

Свами Тиртха: Една ключова практика в това отношение е благодарността. За да елиминираме склонността си да се оплакваме, благодарността е много силен метод. Често ние забравяме това, понеже по някакъв начин сме свикнали, научили сме се да се оплакваме: „Това не е добре, онова липсва и т.н”. Но ако започваме молитвите си с благодарност за всичко, което сме получили в този живот, малко по малко лошата ни обусловеност ще се промени. Мисля, че теоретично всички се чувстваме късметлии, че сме получили шанс за духовно усъвършенстване, нали? Това означава, че всички проблеми и страдания, които сте имали в живота си, са необходима предпоставка за това да бъдете тук сега. Ако сте се родили другаде, ако сте имали много по-малко неприятности или каквото и да било друго, нямаше да седите тук. Ако краят е добър, всичко е добро.

Така че това е един много простичък метод. Трябва да сме благодарни за всичко, което ни е осигурено. Защото ако вярвате в един милостив Бог, той ще бъде милостив към вас. Ако вярвате в справедлив Бог, той ще упражнява правосъдието си над вас. В шастрите се казва, че ако отричаш Бога, значи отричаш и собственото си съществуване. Ако приемаш Неговото съществуване, това придава смисъл и на твоето битие.

Благодарност. Практикувайте благодарност. Тогава дори и да губите, поне ще сте се научили да практикувате благодарност. Точно както Мадхавендра Пури – даже когато имал храна, той не ядял, понеже бил свикнал така отпреди. Как да се отървем от някоя лоша практика? Като установим добра практика. Перспективите са високи. Пътят е дълъг, но перспективите са високи. Всъщност не вярвайте на всичко, което казвам, пътят не е толкова дълъг. Защото се казва, че пътят от мая до гуру е по-дълъг отколкото от гуру до Кришна.

Карунамайи: Бих искала да изразя благодарността си за това, че всичко, което се случва в живота ни си струва. И днешния пример – нямаше вода тук сутринта. Повечето хора смятат това за голям проблем и неудобство, обаче когато имаме проблем се учим да сме благодарни за това, което сме приемали за даденост, вместо да се тревожим за проблема. И да сме благодарни, че има предани, които са готови да хукнат до другата ферма и да донесат каквото е необходимо, за да се оправят нещата.

Свами Тиртха: Това го считаме за истинска духовна практика. Имаш проблем, реагираш спокойно и не щеш ли появява се Ишвара, който казва: „Да бъде вода!“ и водата потича. Божествена реализация!

Карунамайи: Да, нашите духовни братя и сестри са онези божествени сили, който работят за нас.

(от лекция на Свами Тиртха, 14.08.2018, Лудащо)

(продължава от предишния петък)

„Накрая двама отречени брахмани пристигнаха от Бенгал и Мадхавендра Пури, който много ги хареса, ги задържа във Вриндавана и им предостави всякакви удобства. Те двамата бяха посветени от Мадхавендра Пури и той им възложи ежедневната грижа за Бога. Това служене се провеждаше постоянно и почитанието към божеството стана много пищно. Така Мадхавендра Пури беше много доволен. По този начин обожанието на муртито в храма бе изпълнявано с голямо великолепие в продължение на две години. Тогава, един ден, Мадхавендра Пури сънува сън. В този сън Мадхавендра Пури видя Гопала, който каза: „Телесната Ми температура все още не е намаляла. Моля те, донеси сандалово дърво от провинцията Малая и намажи пастата по тялото Ми, за да Ме охлади. Донеси сандалова паста от Джаганнатха Пури. Бъди любезен да тръгнеш по-бързо. Тъй като никой друг не може да го направи, ти трябва да го сториш.” След като сънува този сън, Мадхавендра Пури Госвами бе много щастлив в екстаза на божествената любов и, за да изпълни заръката на Бога, потегли на изток към Бенгал. Преди да тръгне, Мадхавендра Пури направи всички приготовления за редовното почитане на божеството и възложи на различни хора разнообразни задачи. След това, за да изпълни заръката на Гопала, той пое към Бенгал. Когато Мадхавендра Пури пристигна в къщата на Адвейта Ачария в Шантипура, Ачария остана много доволен като видя екстатичната божествена любов да се проявява в Мадхавендра Пури. Адвейта Ачария помоли да бъде посветен от Мадхавендра Пури. След като го посвети, Мадхавендра Пури продължи към Южна Индия.[1]

И така, тук виждате един бизнес модел. Започваш като безпаричен просяк; сънуваш сън; след това установяваш голяма мисия, голям храм, голямо обожание; после сънуваш друг сън – и отново ставаш просяк. Независимо дали имаме или нямаме нещо, един трябва да е стабилно установеният фокус в живота ни – служенето и скъпата компания на Бога. Великолепен храм или сън под дърво – няма значение. Бъдете свързани. Ето този бизнес модел трябва да следваме. Може днес да сте в настроение да поднасяте храна и зърно в церемонията Аннакута. Но когато в съня ви Кришна ви призове за друго служене, бъдете готови да скочите.

Това са нектарните капки за днес. Мога ли да добавя и няколко горчиви капки? Не си мислете, че такива случаи съществуват само във ваишнавската история, от времената на легендите. Аз чувствам, че ние трябва да живеем по такъв начин, че да пресъздадем тези идеали, тези чисти условия. Моля ви, помагайте ми в това. Аз искам да го направя. Харесва ми, искам да виждам и да предлагам такива условия. Наоколо е пълно с толкова много глупост. Защо да се държим така? Защо не по духовен начин? Най-висшите неща са съвсем простички: идвате от Бога, принадлежите Му, вие сте души от Духа и помежду ви има жива връзка на обич. Защо е нужно друго усложняване? Какво още е необходимо?

Днес всички се съгласяваме, усмихваме се и казваме: „Да.” А утре? Утре се връщаме в обичайното си състояние. По-добре да подобряваме цялостното състояние на съзнанието си, за да можем да заживеем в чудо. Моля ви, помогнете ми в това.

Всички ограничения и всички недостатъци, които виждаме, са на по-ниско ниво.   Страданията, присъщи на материалното битие, са на по-ниско ниво. Вие не страдате от по-висшите същества. Не страдате от тежки болести… е, понякога се случва, но правим каквото можем. Не умирате от глад. Повечето ви страдания са на нивото на ума. Хората не страдат заради външните обстоятелства, а от това как ги възприемат. Много пъти животът ни се струва толкова труден. „Оплаквах се, че нямам обувки, докато не видях човек, който нямаше крака.“ Така че издигнете нивото на съзнанието си. Недейте да засядате в калта на своя ум. И моля ви, правете разлика между тези различни нива на реалност на страданията – телесното, менталното. Всички умствени проблеми, които имаме, не са духовни. Не са! Веднъж достигнем ли духовното ниво, ще трябва да преоценим средата си.

Махдавендра Пури бил много щастлив когато бил беден просяк без пукната пара. Без пари, без социални осигуровки, без пенсия, без роднини, без съратници, без храна. Обаче можел да мечтае. След това започнал да служи в храма. По цял ден бил зает с различни служения, готвел, предлагал. Но всъщност бил твърде обусловен от просешкия си живот – пак не ядял нищо. Единствено вечерно време малко млечни продукти. И може да кажете, че и ние сме като Мадхавендра Пури. И ние привнасяме в духовния си живот предишната си обусловеност. Преди сме се оплаквали, сега също се оплакваме. Но спомнете си думите на Гурудев: „Какъв е вашият киртан?”

(следва продължение)

[1] „Чайтаня Чаритамрита“, Мадхя, 4.103-111