Archives

Calendar

September 2020
M T W T F S S
« Aug    
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930  



Български issues

Bhaktisiddhanta Bhaktivedanta

(от лекция на Свами Тиртха, 6.09.2015 сутрин, София) 

След красивия и интензивен празник Джанмащами идва друг много значим празник – празникът на чистия предан. Много специален човек се е родил на следващия ден след Джанмащами, рождения ден на Кришна. Появил се е в уважаваното бенгалско семейство Де. Името му е Абхай Чаран Де, роден в самия край на 19 век. Знаете, когато се сменят вековете, настават множество промени; не просто годините се сменят, но се случват и значими събития. Но това момче се родило в семейството и привидно имало съвсем обикновен живот, досущ като всички останали момчета вън на улицата. Баща му обаче имал визия за своя син, имал две очаквания към своето момче. Спомняте ли си тези две очаквания? Да стане чист предан на Радхика и да свири съвършено на мриданга. В днешно време ние не харесваме очакванията. Казваме: „Очакванията ще съсипят детето”. Но ако един баща има такива очаквания от сина си: че той трябва да стане чист преданоотдаден на Шримати Радхарани и отличен свирец на мриданга, те се осъществяват. Така че аз не споделям съвременния психологически подход „без очаквания”. Аз съм за очакванията, но правилните очаквания.

И ако четете историята на неговия толкова забележителен живот, ще разберете, че когато бил малко момче, той организирал фестивали за Джаганнатх. Джаганнатх е Богът на цялата вселена. И навярно Той е бил толкова удовлетворен от приношенията на това малко момче, че го е направил проповедник на цялата вселена.

Друго много важно нещо в детството му било, че баща му винаги приемал садху, светци, в дома си. Така той израснал в тази атмосфера как да се служи на светците: ако някой садху дойде, отделяй му внимание, служи му, следвай съветите му. Това бил неговият детски отпечатък – ако трябва да използвам друг психологически израз. Ако го сравним с нашите отпечатъци от детството, има известна разлика, нали? Защото какви са нашите детски отпечатъци? Пусни на детето телевизия, за да мълчи. Но по този начин това момче имало възможността да долови някои много важни неща. То не просто живеело в традиционно ваишнавско семейство, но и практикувало.

После, когато пораснал, той станал аптекар и започнал своя частна търговия. Не особено успешна, честно казано. Много пъти фалирал. Но в онези времена си припомнял един стих от „Шримад Бхагаватам”: „На тези, които Кришна харесва, Той прави пътя им труден, отнема им всичко материално.” Въпреки всичко, той никога не изоставил своята посветеност към Върховния и продължавал с усилията си в материалното битие. Бил добре образован, каквото било неговото поколение в началото на 20 век в Индия – знаете бенгалците много се гордеят с това, че са бенгалци. Едно са бенгалците, друго е останалата Индия. В онези ранни години на 20 век всички интелигентни млади хора били силно повлияни от движението на Ганди за самоувереност и независимост на Индия. Ганди е считан за светец сред политиците и политик сред светците. Поколението на Шрила Прабхупада било добре образовано и съвсем в крак с времето – те били добре информирани млади хора.

И тогава ненадейно през 1922 г. с него се случило нещо специално. Какво било то? Срещнал един садху, специален садху. Научил, че един садху дава лекции там и си казал: „Добре, ще отида. Срещнал съм толкова много садху, ще отида и този път.” Името на този садху било Бхактисиддханта Сарасвати Тхакур. И само щом Абхай Чаран Де влязъл в стаята, той бил напълно запленен. А какво било първото изречение на този садху към интелигентния младеж? „Ти говориш добър английски! Защо не идеш да проповядваш на Запад?” Доста неочаквано послание! Ала то проникнало в сърцето на младежа толкова надълбоко, че през следващите 44 години той медитирал как да изпълни тази поръка.

Това се случило през 1922 г. А какво станало през 1933 г.? Той получил посвещение от този садху, неговия духовен учител. Чакал бил 11 години. Понякога се случва за по-кратко време, но за някои може да отнеме и 10-11 години да се въвлекат. При все това, истинската връзка се случва в един миг – това е важното тук. Защото има официални, формални страни на отдаването и посвещението; а има и истинското нещо. Ние търсим истинското нещо. Всичко останало е второстепенно. Разбира се, има добра причина всички формалности да се следват. Обаче може да изпълните цял списък с формалности; ако не сте се докоснали до същината, полза няма. А коя е същината? Онази посветеност – да получиш послание и да медитираш над него 44 години. И така, през 1933 г. той бил посветен в Гаудия Матх, обществото на ваишнавите. И там бил считан за обикновен семеен. Но той винаги се стремял да тласка мисията по някакъв начин, канел садху, организирал срещи, слушал, посещавал лекциите на учителя си и т.н. И какво отбелязал неговият духовен учител за него?

Дамодар: Че ще стане много добър проповедник, защото е много добър слушател.

Свами Тиртха: „Той е добър слушател”, да. Така че ако следваме този пример – да доловим нещо съществено, да вложим вниманието си, нещичко ще се случи и в нашия живот. И после, след няколко години, неговият духовен учител си отишъл – през 1937 г., мисля. Можете да си представите настроението на раздялата – когато сияйният герой на живота ви се е оттеглил. Това определено бил тежък момент за цялата група ученици. Но животът никога не спира, така че настъпило следващото десетилетие. И какво се случило през 1944 г.?

 

(следва продължение)

 

 



Vasudeva-Devaki-Krishna

(от лекция на Свами Тиртха, 5.09.2015 вечер, София)

(продължава от предишния петък) 

Най-сетне Деваки заченала с Кришна. И това се случило по много, много необичаен начин. Защото преди всичко божественото появяване се породило в ума на бащата Васудева. Умът и съзнанието му били озарени от Божието присъствие – той сякаш засиял с блестяща аура. Така че моля ви, мои скъпи братя, ако искате да станете бащи, най-напред се озарете! Божественото зачатие трябва да се случи първо в съзнанието ви. Е, не мога да обещая, че ще родите божествен син. Но поне самите вие ще просветнете. Разбира се, синът или дъщерята са дар от Бога. Казва се, че всяко новородено бебе е доказателство, че Господ не се е отказал от надеждата си в човечеството. Щом нови души идват на тази планета Земя, значи Бог има надежда.

И така, всичко отначало се случило в съзнанието на Васудева, той бил озарен от божествена мъдрост, сила, присъствие. Сетне изведнъж тази божествена искра преминала у жена му. Тя също сякаш била обляна, проникната от това божествено присъствие. Това е нещо много специално – най-накрая, след толкова дълго време, тяхното духовно желание се сбъднало. Те искали да имат Кришна за свой любим син. Трябвало да преминат през това толкова трудно отречение в миналото по собствена воля; а в настоящия живот били принудени от обстоятелствата да приемат трудностите. Въпреки всичко, никога не се отказали от надеждата, че ще посрещнат свидния си Бог като свое дете.

‘Conception’ има две значения: едното е „разбиране” – когато проумяваш концепцията. А другото е да заченеш дете, „зачатие”.

А когато настъпил моментът Кришна да се появи, макар да имало толкова много проблеми във вселената, както и на планетата Земя, всичко започнало да се променя. Кришна се появил на осмия ден след пълнолуние – тоест на намаляваща луна. На пълнолунието се е появил Баладев, а Кришна дошъл при намаляваща луна. Но казват, че непълната луна сякаш се изпълнила. Дори съзвездията започнали да се променят. Навред започнали да се явяват всякакви благоприятни знаци. Това показва, че дори природата искала да служи на божествената лила при появяването Му на тази планета Земя. Ако целта на полубоговете е да подпомагат мисията на Кришна, природата също помага. И трябва да ви кажа, че лично за мен това е един от най-пленителните моменти от цялото това събитие – че дори неодушевената природа започва да се променя от желание да служи. Затова молитвата ми е: ако това желание да служа се надигне в сърцето ми, може би аз също ще се променя! Вие искате ли да служите, да помогнете на този божествен план да се прояви на планетата Земя? Да! Тогава нека се оставим да бъдем променени – да ни се случат личните, частни чудеса. Искате ли да сте част от тези чудеса? Тогава моля ви, елате!

Религия означава вярна настройка. Религията не е сляпа вяра. Не е обществен навик или някаква национална традиция. Не, религия означава правилна настройка. Виждате, дори природата започва да се настройва спрямо Божията воля. В това е нашата надежда – че ако имаме желанието да се включим в това божествено служене, промяната ще се случи и с нас.

И тогава най-сетне Кришна се появил. След божественото озарение на бащата и сетне споделянето на божественото присъствие с майката, Той се появил. Появил се в цялото си божествено великолепие – с четири ръце, прекрасни накити, корона и какво ли не. Нима това не е изненада за една майка? „Какво става? Какво необичайно рождение! Четири ръце! Да не би синът ми да е деформиран!?” Да, Той не е нормален, Той е свръхнормален.

Представете си този миг, в който божественото докосва човешкия свят. Ние трудно можем да стигнем до духовното царство, но Той може да дойде както Му се харесва. Празнуваме деня на появяването на Кришна веднъж годишно, ала в действителност трябва да се докосваме до това преживяване ден след ден. Трябва да установим тази връзка и да я живеем ден след ден.

Васудева и Деваки, тази толкова решителна и божествена двойка, имали желанието да поканят Бога за свое дете. И извършили такава сурова жертва, за да постигнат целта си. Казва се, че жертвата е начинът за постигане на духовните цели. Тяхната посветеност, тяхната медитация и тапася се случили много, много отдавна – когато хората били повече способни да изпълняват подобни предизвикателни задачи. В днешно време ние действително нямаме способностите да извършим такава сериозна жертва. При все това, жертвата е пътят. Какъв вид жертва можем да предложим? Ягя, санкиртан-яга. Киртан означава „възхвала”, сам означава „заедно”. Значи да славим заедно. Обаче сам означава също и самяк, „съвършен”. Така че съвършенството на киртана е прославата на светите имена. Съвършенството на арадханам, съвършенството на служенето, на обожанието – това е санкиртан.

Така че ако искаме да призовем Кришна да се появи в нашия живот, смирено ви каня да се присъедините към ягята, към жертвата – да прославяме Върховния Бог и Неговите обични чрез възпяване. Защото съвършенството, което хората са могли да постигнат в предишните епохи чрез ритуали, обожание или медитация, в тази епоха е свободно достъпно чрез възпяване на светите имена. Нека окъпем Бога в млякото на своя живот и в маслото на любовта си. Това е същината, която можем да дадем. Това прави живота ми пълен и аз никога не изоставям надеждата, че Той ще дойде и ще ме прегърне.

 

 



kamsa

(от лекция на Свами Тиртха, 5.09.2015 вечер, София)

Този свят не е изоставен от Бога. Когато и да има истинска нужда, Той ще дойде и ще помогне. В този смисъл проблемите са нещо хубаво, защото предизвестяват идването на Бога. Разбира се, не ви казвам: „Молете се за повече проблеми”. Те се случват от само себе си. По-добре да се молим за идването на Бога. Защото мотивацията на Бог Кришна да се появи не е само нещастното състояние на материалния свят; много повече Го мотивират пламенните молитви на възлюбените Му служещи.

Но какво се случило в историческата страна на тази божествена игра? Имало двамина избраници: единият бил от царско потекло – Васудева, бъдещият баща на Кришна; а другата била една много уважавана дама – Деваки. Животи наред те се били посветили на божествена медитация. В предишно свое раждане имали едно много силно желание. В книгите пише, че за да постигнат това желание, те извършвали тапас, отречения – хиляди години уединена медитация, хранейки се единствено със сухите листа на дърветата.

Какво ще стане, ако отправим покана за подобна тапася? Участниците няма да са кой знае колко. „Да! Готов съм да ям суха шума в продължение на хиляди години!” Та кой е готов на това? Но ако целта е висока, цената също е висока. Тяхната цел била много висока. Те искали да станат майка и баща на Бога. Искали Бога за свое дете. Можете ли да ми кажете нещо по-висше от това? Мисля, заслужава си да се плати цената на няколко кратки години лека медитация и добра диета. В сравнение с целта, тази незначителна жертва, която далеч надвишава способностите на днешните хора, си струва. Дотолкова, че те получили обещанието: „Да, Аз ще се родя като ваш син”.

И ето, в този живот те били Васудева и Деваки. Прекрасна млада двойка в деня на тяхната сватба. Толкова романтично! Те били в сватбена процесия, ала същевременно братът на Деваки, младата булка, бил много нервен, защото бил получил послание: „Внимавай с тази двойка, понеже тяхното осмо дете ще те убие.” Доста силни и тежки думи. „Какво да сторя? Как да се защитя, след като получих такова послание?” Той взел решение: „По-добре да разреша проблема веднъж завинаги.” И така, той решил да се включи в сватбеното шествие с меч в ръка. Да убие младата невеста, собствената си сестра. Хубаво решение, а? Просто да направи случая по-паметен. Сватбено шествие в кръв. Всеки би запомнил подобна случка за вечността. Такова било неговото решение: „Ще убия бъдещата майка, за да се защитя.”

Васудева и Деваки били леко смаяни. И знаете, един млад съпруг има малко собственически чувства към младата си съпруга. Тъкмо я е придобил, затова не желае незабавно да я изгуби. Разбира се, Васудева искал да защити жена си. Но как да се бориш срещу такъв освирепял враг? Той започнал да прилага дипломатически методи. Най-напред казал: „О, ти си толкова добър! Такъв прославен благородник си. Защо трябва да постъпваш така? Това не ти носи добра репутация.” После се опитал да отклони вниманието му: „Нека ти предложа нещо.” Той се стараел по всякакви начини да избегне опасността и най-сетне успял. В края на краищата Камса, братът, не погубил собствената си сестра и Васудева го убедил: „Няма защо да се боиш. Пророчеството говори за осмото дете, защо е нужно да убиваш майката? Осмото дете е опасността, а не майката.“ Камса склонил на много по-леки условия: „Няма да ви убивам засега, но ви осъждам на доживотен затвор.” В един смисъл това е добра възможност, защото за момента било решение. И те били хвърлени в тъмница. Доста неочаквано: поемаш на романтична сватбена процесия, а се оказваш в затвора. Ала поне все още били живи.

И тъй, какво можем да научим от всичко това? Че понякога има смъртни опасности. Тръгваме на романтично пътешествие, а се озоваваме всред лабиринт от трудности. Но по-добре е да опазим живота си от непосредствената опасност, за да намерим по-късно истинското решение.

Такава била цената, която Васудева и Деваки, които медитирали, за да получат Кришна за свой син, трябвало да платят. Докато минавали годините, те имали деца. И макар пророчеството да споменавало осмото дете, при все това Камса убивал всичките им новородени бебета. Това е много болезнено положение. Не разполагаш с свободата си и когато родиш ново дете си сигурен, че то ще умре. Въпреки всичко те приели трудностите, приели ситуацията и чакали по-добър шанс, благословена възможност.

Най-сетне Деваки заченала с Кришна.

 

(следва продължение)

 

 



35078665_2169033013326269_1242539287182835712_n

(от лекция на Свами Тиртха, 05.09.2015 сутрин, София)

„Някога светът бил претоварен от ненужната военна мощ на множество монарси, които в действителност били демони, но се представяли за царски особи.”[1] Ами вашето сърце – претоварено ли е то от някакво ненужно, тежко бреме? Да, обикновено е така. В сърцето и съзнанието ви действат определени сили. Те се представят за ваши царе и управници, но всъщност материалната им власт иска да ви обсеби напълно, да ви обладае като призрак. Те също имат своята военна мощ – кама, кродха, лобха[2] и много други стари приятели, работещи за тези царе, обзели сърцето ви.

„По това време целият свят бил в безпорядък…” Именно това се случва ако тези мними властници упражняват военната си мощ в съзнанието и ума ви – безпорядък. “…и богинята на Земята, известна като Бхуми, отишла да разкаже на бог Брахма за своите неволи, причинени от демоничните царе. Бхуми приела облика на крава и застанала пред Бог Брахма със сълзи на очи.”

Виждате ли, когато сме в беда е много благотворно да използваме женствената си нежност. Защото ако си в беда и се представяш за силен герой, едва ли ще намериш състрадателна помощ. Но ако дойдеш като смирена жена е лесно да намериш подслон. Тази планета Земя е представена от женско божество – Бхуми. Брат Слънце, сестрица Луна; татко Небе, майка Земя. Ако се представим в своето унизено, потиснато състояние пред нашия Бог, Той ще се смили. 

„Чувайки това, бог Брахма много се натъжил и незабавно поел към млечния океан, където обитава Бог Вишну.” И така, веднага щом в бедственото си състояние заемем смирена позиция и намерим помощ и подслон, те ще ни отведат до океана от нектар. Защото млечният океан, изворът на този космос, е източник на всички благословии на света.

„С бог Брахма тръгнали всички полубогове, начело с бог Шива, а Бхуми също ги последвала.” И така Брахма, като водач на тази космична структура, знаел къде е изворът, къде е отговорът. И всички останали полубогове последвали неговия пример – идете при по-висшия източник. Дори бог Шива дошъл с тях. Кой е бог Шива? Той е представител на Гурудев. Така че всичките ни помощници са там. Водачът на материалната вселена, най-висшият интелект в една космична структура, собственият ни Гурудев също е там, присъстват и всички полубогове. Къде е нашето място? Там, следвайки техните стъпки. И там е мястото, където обитава Бог Вишну.

„Пристигайки на брега на млечния океан, бог Брахма се обърнал с молитви към Бог Вишну, който преди вече бил спасявал планетата Земя в трансценденталния си облик на Вараха Дева.”

Това е решението: когато почувствате влиянието на илюзията или материалното оплитане – приемете смирена позиция, потърсете интелигентен водач, намерете своите помощници, полубоговете, и последвайте примера на своите духовни учители. Защото какво правят те? Всички се молят на Вишну, или на нашия Кришна, можем да кажем. Арадханам сарвешам вишнор арадханам парам[3] – „Всред всички различни видове обожание, обожанието на Бог Вишну е най-велико.” Всички тези толкова възвишени личности на практика обожават Върховния със своите молитви и медитации. Този пример трябва да бъде следван: ако искате да съхраните себе си, ако искате да помогнете на света или ако искате да удовлетворите Всевишния – нужно е обожание, арадханам. Има някакъв проблем, всички се молят за някакво решение: „Моля Те, Кришна! Ела и спаси света, а с него и мен!” И ако тази молитва е достатъчно интензивна, Той не може да устои. Върховно независимият Бог е принуден да изпълни дълга си да спаси Своите предани.

Но тук има нещо много, много важно: точната санскритска дума за полубог. Моля ви, запомнете тази дума! Дефиницията е тат приятрхам – един полубог живее единствено за Божието удовлетворение. Тат прияртхам: тат означава Върховния Господ, Бог Кришна. Прия означава „скъп”, „щастие”, или „непосредствено удовлетворение”. А атрха значи „цел”. Така че ако вашата цел е единствено щастието на Бога, тогава сте полубог. Как се чувствате? Порастват ли ви крила? Може би още не, но съсредоточете се повече. Тат прияртхам – това трябва да е нашата цел, да живеем единствено за удовлетворението на нашата възлюбена Божествена Двойка. Тогава незабавно се озовавате на съвсем различно ниво на съществуване. Това е нашият стремеж – да постигаме все по-висши и по-висши степени на посветеност. Каквито и неволи да има около нас, нека приключат; нека започнем нова глава и да се радваме на изначалната божествена природа, ананда природата на нашия Бог. Трябва много сериозно да се посветим на усъвършенстване. Посвещаваме се на практиката, която ще следваме, посвещаваме се на служенето към своите братя и сестри. Това не е самотен път, а обмен, общуване.

[1] Из „Кришна, източникът на вечно наслаждение” от Шрила Прабупада

[2] Похот, гняв, алчност

[3] Стих от „Падма Пурана”, цитиран от Шрила Прабхупада в „Шримад Бхагаватам”, 8.20.11 (и на много други места)

 



107807741_277186463494897_6568134527961364735_n

(от лекция на Свами Тиртха, 05.09.2015 сутрин, София)
 
Има толкова много причини защо Бог Шри Кришна е дошъл и се е присъединил към човечеството на тази планета Земя. Една очевидна, лесно разпознаваема причина била, че на Земята имало проблеми. Но това е едва второстепенно, защото в материалния свят винаги има проблеми, това не е нещо специално. Понякога са повече, понякога по-малко, но основно такава е природата на илюзията – винаги да създава проблеми. Съгласни ли сте? Илюзията винаги носи притеснения. Така че нямало нищо специално, та Кришна да дойде. Но каква била скритата причина за идването Му на тази планета? Той би могъл да избере да посети коя да е планета, нали? Съществуват безброй много планети. Преди всичко, съществува Неговата собствена планета, която е много приятно място. Има и множество други духовни планети, също много приятни места. А има и безчет планети в материалната сфера – те не са толкова приятни, но все пак може би са по-добри от планетата Земя, при това затънала в проблеми. Въпреки всичко, Той дошъл именно тук. Защо?
Павитра: Защото някой е дошъл преди Него.
Свами Тиртха: Да, всъщност и аз исках да предложа това като решение за тази загадка – понеже е имало такива, които се молели за Неговото пришествие. Всичките Му близки вече били дошли на тази планета Земя. А Кришна не може да живее без Своите предани. Точно както преданите не могат да живеят без своя Кришна. Те си принадлежат един на друг много силно, това е много здрава връзка. Независимо от проблемите наоколо, независимо от влиянието на илюзията, Кришна идва като източник на върховната светлина. Като слънцето – кришна сурия-сама[1] , Той е като слънцето. Носи надежда, духовно присъствие. Надеждата, че има нещо отвъд справедливостта. И че Той ще сподели Своята висша природа с нас, която на първи план е милостива, а на втори, по-дълбок – блажена. Ананда-мая, Кришна е ананда-мая – Той се състои от щастие. Затова когато идва на дадено място, Той го променя изцяло. Дори това място да се намира в сферата на илюзията, то ще се превърне в рай. Може мястото, което Бог посещава, да изглежда като част от материалната сфера, но то всъщност се превръща в духовно царство. Или може да си мислим, че то е място обременено от тежки проблеми, но не щеш ли, Неговата ананда-мая природа прониква и надмогва всички препятствия и трудности. 
Моля ви, посочете някое случайно място в тази вселена. 
Отговор: Този ашрам. 
Свами Тиртха: Добре; но локализирайте го по-прецизно. 
Отговор: Нашето сърце.
Свами Тиртха: О, благодаря ви! Що за място е то? Подвластно на конфликти и заблуди? Частичка от материалната природа? Адска планета – или какво? Каквото и да е, ако по някакъв начин лъчът на Кришна проблесне там, тази божествена трансформация ще се случи. Просто се замислете как е било преди и как е сега. Има ли някаква малка промяна? Голяма промяна! Значи където и да дойде Кришна със Своя антураж, ще се случи голяма промяна. 
Ние възпоменаваме Неговото идване не само общо, като исторически факт, но като духовно присъствие или духовна реалност. Най-добрият начин да превърнете сърцето си в най-прекрасното място на вселената е да повтаряте светите имена в настроение на посветеност.
 
1. „Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя 22.31

 



drop into ocean

(от лекция на Свами Тиртха, 04.09.2015, вечер, София)

Никога не можем да се наситим на духовното братство. Ако имате една капка, нуждаете се от цяла чаша. Ако имате чаша, нуждаете се от езеро. Ако имате езеро, нужен ви е океан. За щастие нашият изначален извор е бездънен. Така че когато сме в нужда, знаем къде да намерим. Много хора казват: „Аз съм търсещ, отворен човек.” Но това означава, че все още не си намерил. Обикновено ако хората казват, че са отворени, това значи, че още не са решили – дали да останат тук, на това относително ниво, с всичките му възходи и падения; или да се посветят на това да открият пътя си обратно към дома, обратно към Бога. Вие взели ли сте своето решение?

Отговор: Да!

Свами Тиртха: Затова идвам при вас! За да се уча от вас. Как да открием тази посветеност, тази решителност да постигнем своите духовни цели? В началото си мислим, че пътят е много кратък и лек. Или, както казват на Лои Базар: „Евтин и добър”. Ала след няколко месеца, няколко години, няколко живота осъзнавате, че не е толкова лесно, нито толкова бързо. Но когато стигнете и се обърнете назад, виждате: „Целият този път е бил по-кратък от миг.” Защо? Защото се казва, че откак сме напуснали своя духовен дом са изминали само две мухурти – само час и половина. А когато ви се струва, че сте толкова далеч от възлюбената Божествена Двойка, всъщност Те са по-близо до вас от кожата ви. При все това се нуждаем от известна решителност, нуждаем се от посветеност в духовните си практики. И аз много се радвам, че сте направили своя избор. Че сте решили накъде да вървите, къде да влагате енергията и вниманието си.

Защото трябва да призная: Кришна е добър. По толкова много начини можем да усетим грижата и вниманието Му навсякъде около нас. Всъщност Той следва принципите на философията. Защото се казва: Бог лесно дава това, което е евтино, а много трудно дава онова, което е скъпоценно. Така че ако все още се удовлетворявате със стъкълца, ще ги получите. Но ако искате да намерите истинското съкровище, ще трябва да изчакате известно време. Въпреки всичко, този период на очакване също е сладостен. Защо? Защото Върховният Бог ни е пратил помощници в този процес. Например, можем да общуваме с Него чрез светите имена, можем да се срещаме с Неговото обкръжение, с Неговото семейство. Можем да упражняваме онова, което искаме да вършим в духовното небе. Затова трябва да сме внимателни, защото в зависимост от практиката си тук, ще получим и практиката си там. Така че ако в духовните си усилия непрекъснато се оплаквате, тогава ще придадете реална форма на тази практика. Но ако се научите да извършвате духовната си практика правилно, ще можете с лекота да прекосите океана на материалното битие.

Само че моля ви, недейте да ми вярвате. Не ми вярвайте сляпо. Проверете тези думи за себе си – дали работят за вас или не. Те винаги работят. В случай, че не работят, грешката не е в процеса.

Но какво е най-висшето щастие за предания? Това е святото име. Слава на учителите ни, защото те ни донесоха светлината. Ако получите и една капка, тя е по-голяма от океан. Божествената милост е безгранична. Моля ви, винаги пазете това в ума си – че нашата цел е да минем отвъд ограниченията, да променим нещо в живота си, да схванем най-важните неща. Ако по някакъв начин съумеем да превърнем мига във вечност, това е голямо постижение. Ако успеете да превърнете капката в океан, това е друго постижение.

Може да не сме велики чудотворци. Може да не сме махараджи, велики царе. Може да сме съвсем дребни, съвсем незначителни. Но се надяваме, че нашият Бог също харесва тази трансформация – на капката в океан и на мига във вечност. Може би Той очаква океан от свети имена от нас. Но какво можем да предложим ние? Една капка. При все това, сигурен съм, че ако тези малки капчици служене са поднесени с чисто сърце, Той е удовлетворен. То е онова толкова фино качество, което можем да добавим към тези малки капчици приношения, които имаме. И тогава Той може да стори чудесата. Така че нека и Той да направи нещо. Ако ние свършим всичко, ако ние сме великите чудотворци, тогава за Него не остава нищо. Но аз мисля, че те – нашият Кришна, нашата любима Божествена Двойка, нашите духовни учители – са щастливи, ако могат да превърнат тези мънички приношения в красива и щастлива жертва. За да можем ние да превърнем утрешния ден във вечност. С тяхна помощ това е възможно да се случи. Така че каква е работата ни тук? Да поднасяме тези малки капчици служене; а пък Те ще направят божествената алхимия.

 



full moon over clouds and dark water with reflections

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София) 

Въпрос на Нели: Въпросът ми е: тъй като в материалния свят всеки е обусловен – не бих искала да оскърбя никого, просто искам да знам – възможно ли е гуру също да е обусловен или да има някакви вътрешни предразсъдъци?

Свами Тиртха: Възможно е. Имам предвид, възможно е да има предразсъдъци. Гуру като принцип не допуска никакви грешки, няма никакви недостатъци. Гуру като практикуващ, като обикновено човешко същество, според моето разбиране е възможно да има известни ограничения. Но препоръчано е да не критикуваме пълната луна заради тъмните ѝ петна. Защото въпреки тях тя свети.

Но трябва да ви кажа, че нашата сянка ни следва дълго, дълго, дълго време. И кой е чист предан? Това може да отсъди само един чист предан, никой друг. Ала не значи да се откажем от желанието да станем чисти предани. Защото целта ни не е да бъдем известен свами, велик гуру, това или онова. Не, стремежът ни е да станем един обикновен танцьор. И както чухме, чистотата зависи от любовта. Така че ако този духовен човек, или който и да е човек, обича Бога – рано или късно той ще бъде пречистен. А ако ние обичаме този човек, рано или късно ще добием пречистено виждане. Защото въпросът не е само в неговата чистота, но и в моята. Дали съм способен да доловя, дали съм способен да съгледам неговата чистота? Или виждам само петната. Съгласни ли сте?

Разбира се, в „Гита” съвсем ясно е заявено, че в този материален свят всеки се намира под влиянието на гуните, всеки[1]. Въпреки това, в Девета глава Кришна казва: махатманас ту мам партха дайвим пракритим ашритах – „Но великите души са се отдали под закрилата на божествения принцип, на божествената енергия”[2]. И тогава какво е тяхното занимание? Те постоянно се стремят да славят Бога[3]. Така че където видим този принцип – че някой се опитва да прославя Бога, опитва се да служи, опитва се да прави всичко за Него – там трябва да търсим много надълбоко. Защото най-вероятно това е една много отдадена душа. И в неговата компания и ние ще можем да се квалифицираме все повече и повече в предаността.

Така че гуру като принцип никога не допуска грешки. И знаете, има две правила в духовния живот: Параграф 1 – гуру никога не греши! Параграф 2 – в случай, че сгреши, автоматично параграф 1 влиза в сила.

[1] „Бхагавад Гита” 18.40

[2] „Бхагавад Гита” 9.13

[3] „Бхагавад Гита” 9.14



incense2

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София) 

(продължава от предишния петък) 

Въпрос на Кришна Преми: Когато говорим за любов и жертва, до каква степен жертвата е свързана с любовта?

Свами Тиртха: Има различни нива на жертва, както и различни обекти на жертва. Например жертвеното животно. Колко любов има в това действие? Не, не, не се смейте! Много, защото каква е мотивацията за приношението? Ако е да изкупим греховете си, убивайки животното, това е неправилно. Но ако искат да пожертват животното, за да го освободят от настоящото му животинско състояние в едно съвсем грубо тяло и елементарно ниво на съзнание, да дадат на тази душа по-добър шанс  – това е различна мотивация. Така че дори в един много насилнически акт могат да бъдат открити наченки на любов. Принципът винаги присъства.

Жертва без любов е… не бих казал противна, но не е нещо хубаво. Защото или е бизнес, или принуда. „Давам, но искам и да получа, мотивацията ми е да получа.” Добре, ако ви липсва по-висш мотив, правете го по този начин. Обаче е раджастично. Ако можем да правим жертва само по настояване и под принуда, това е тамастично. Ако извършваме жертва от посветеност, в знание, според дхарма – това е саттвично. Но ако правим жертвата си от любов – това е бхакти. Така че каква е мотивацията ви? Ако в акта на жертва мотивацията е онова любящо, нежно настроение на служене – тогава това е директно свързване. Защото всъщност не обекта трябва да пожертваме, а настроението, което влагаме в това приношение. Но не знам доколко това отговаря на въпроса ти.

Кришна Преми: Отговаря до голяма степен. По-специално въпросът ми касае жертвите, които правим ежедневно, например когато жертваме личното си благо в името на семейството.

Свами Тиртха: Това е нещо хубаво. Защото интересът на семейството е по-висш от интереса на индивида. Интересът на селото е по-висш от интереса на едно семейство. Интересът на страната е по-висш от този на индивидуалните поданици, и т.н. Така че ако винаги се отдаваме на по-високия, по-всеобхватния интерес – обикновено това е правилно. И накрая ще стигнем до най-висшия авторитет – Бога. Разбира се, това е в една свещена обществена структура. Може би не я откривате понастоящем, но принципно по-високото ниво на общност, по-високото ниво на интеграция изисква и заслужава служенето на по-ниските нива.

Ала трябва да осъзнаем, че животът ни има две страни, два аспекта – единият е индивидуалният, когато сме сами; другият е общият, социалният. Трябва да култивираме и двете страни по правилен начин. Има три принципа, които сме споменавали много пъти: служете на собственото си, лично духовно добро; бъдете полезни за останалите; и живейте за слава на Бога. Първите две са засегнати тук – винаги се концентрирайте върху личното си духовно благо, върху своя най-висш интерес; и същевременно бъдете полезни за околните. И двете изискват жертва. В „Гита” е казано: „Без жертва никой не може да е удовлетворен нито в този живот, нито в следващия”. Затова е по-добре да даваме, да извършваме някаква жертва. Защото Кришна е доволен от „малко вода, някое листо, някое цвете – ако Ми ги поднесете, Аз съм удовлетворен”[1]. Следващия стих си го прочетете у дома.

Но коя е най-добрата жертва за нас? Харинама.

 

[1] „Бхагавад Гита” 9.26

 



Back to Godhead - Volume 10, Number 10 - 1975

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София)
 
(продължава от предишния петък)
 
Истинската духовна чистота е отвъд материалното разбиране. Не забравяйте за примера на гопите. Когато чули флейтата на Кришна, те хукнали вън от дома. Това морално ли е? Съответства ли на принципите на дхарма? Да захвърлиш децата си, да оставиш млякото да изкипява на огъня и да кажеш на съпруга си: „Чао, до скоро!” Не, това е изневяра. То противоречи на принципите на дхарма. Въпреки това смятаме ли, че гопите са сгрешили? Не, ние смятаме, че Кришна греши! Защото след това Той им казва: „Идете си вкъщи!” Но като веднъж си оставил семейството си, как можеш да се върнеш? Налага се да си смирен; а покажете ми една смирена гопи! 
Но ако вие оставите млякото да изкипи… и няма да продължавам примера – не е сладко. Нека е ясно, че това не е духовна практика. Не оставяйте млякото да изкипи! 
Веднъж… Знаем, че понякога Кришна си открадва плодове, открадва мляко или пък макан – този толкова вкусен сладкиш. И когато преданоотдадените от запада разбрали за този характер на Кришна, те вървели из Лой Базар във Вриндавана, взимайки си това и онова от различни магазинчета. Защото „Нашият Бог е крадец, ние сме Негови последователи. Това е нашата най-дълбока медитация. Не е просто теория, ние я прилагаме на практика.” Магазинерите, обаче, отишли да се оплачат на Шрила Прабхупад: „Моля те, обуздай своите синове и дъщери! Не е хубаво дето крадат от нас.” Разбира се, Прабхупад бил бесен. А когато той бил бесен, за учениците било по-добре да избягат толкова далеч, че да не го чуват. Особено когато започнали с обясненията: „Ама нали и нашият Бог също краде понякога!” Виждате, когато Той прави нещо, то подлежи на обожание; когато ние правим нещо, то подлежи на наказание. Същото нещо. Затова бъдете разумни.   
Въпрос на Парамананда: Да сме разумни означава ли, че по-скоро трябва да следваме примера на Чайтаня Махапрабху? 
Свами Тиртха: Охо-хо! Божествена лудост, а? Добро предложение! 
Парамананда: Той поне не краде. 
Свами Тиртха: Да, Той не краде някакви си ябълки и моркови. Той открадва сърцата. Всъщност Той е ограбил съкровищницата на божествената любов. Тя е била заключена и запечатана. Той счупил печата и заедно с помощниците си раздал всичко. Така че да се следва Неговия пример не е лошо. Въпросът е дали можем да следваме примера Му или не. 
 
(следва продължение)

 



pink-lotus-pink-pond

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София)
 
(продължава от предишния петък)
 
Чистотата зависи от любовта, а любов значи жертва. Това едничко изречение е достатъчно да бъде пътеводна светлина за цял живот. 
Въпрос на Хаягрива: А обратното вярно ли е, любовта зависи ли от чистотата?  
Свами Тиртха: Мисля, че не. Защото дори когато сме в нечисто състояние на съзнанието си, можем да обичаме Кришна. Може това да не е напълно разцъфнала божествена любов, но някакво привличане е налице. Ала искам ли действително да я постигна, тогава неминуемо ще последва известно пречистване. Адау шраддха – най-първа е вярата. Има ли вяра, целият процес ще започне и ще се развива гладко. Бхактисиддханта Сарасвати Тхакур е казал, че чистотата е близо до съвършенството. Така че нашето обкръжение отразява начина ни на мислене. Ако вътре в нас цари голям безпорядък, не можете да очаквате кой знае какъв ред отвън. Това не означава, че ако отвън е подредено, всичко вътрешно е наред. Но малко или много двете са свързани. Едното отразява другото. Нали виждате: да отиваш на свято място с настроението да се наслаждаваш – това отразява нещо. Разбира се не значи, че животът в преданост е изтезание и че „страдам ли достатъчно, значи е сигурно, че напредвам”. Но както беше казано: дойде ли добро, приемете го; дойде ли лошо, изтърпете го. То е на по-ниско ниво. Ако искаме да виждаме с очите на душата, ако искаме да виждаме в основата съзнанието, трябва да изтърпяваме тези житейски възходи и падения. Търсете скрития принцип. 
Въпрос на Махабхава: Бих ви помолила да обясните как точно чистотата зависи от любовта.
Свами Тиртха: Ако знаех, може би щях да съм поне мъничко пречистен. Но нека започнем от другия край на историята – че любов означава жертва. Защото от тази страна е по-лесно да се разбере началото. И оценявам, че ти не попита за това; за теб изглежда е очевидно, че любовта е жертва. Това е любящо приношение, любовна жертва – няма нищо нередно, няма лоши чувства. 
Мисля, че всички търсим чистота. Как ще ни споходи тя? Как ще се случи. Със своите незначителни способности можем да стигнем до известно ниво. Дори малкото човешко същество може да прави чудеса – по отношение на чистотата също. Обаче да се постигне божествено ниво на чистота, което е отвъд всякакви материални съображения, е трудно. Как можем да стъпим на по-високото ниво – по-високо от мокша, по-високо от освобождението, по-високо от обикновеното съвършенство? Чрез процеса на бхакти. Бхакти е по-висшият принцип, това е емоционалният подход към Бога. В „Шримад Бхагаватам” се казва, че последователите на различните духовни пътеки могат да постигнат един вид освобождение. Но те ще трябва да се върнат в материалната сфера, ако пропуснат да отдават любящо служене, лично служене на Върховния. Както бе споменато преди, на неутралното ниво, в пасивната степен на освобождение липсва активният принцип на служенето. Затова можем да кажем, че за абсолютното пречистване е нужен любящ подход. Ако по някакъв начин сме свързани посредством обич с Върховния пречистващ, тогава ще бъдем пречистени. 
 
(следва продължение)