Archives

Calendar

October 2019
M T W T F S S
« Sep    
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  



Български issues

bridge the gap

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София)

(продължава от предишния петък)

„Въпрос: „А когато Шрила Нароттама Даса Тхакура казва: „Чакшу-дана дило ей, джанме джанме прабху сей[1] (Този който ми даде божественото виждане е мой Бог живот след живот)?

Шрила Шридхара Махарадж: Когато има някаква разлика в духовните съвети, които получаваме от различни източници, трябва да се стремим да виждаме общата нишка. Абсолютната позиция обаче се присъжда на по-висшето съображение за сметка на относителното. Както абсолютното, така и относителното съображение трябва да продължават да съществуват, защото без това е невъзможно никакво развитие. Абсолютно и относително – и двете трябва да вървят едно до друго. Но абсолютното е от първостепенна важност, а относителното, временното трябва да се оценява според онова, което е подходящо за даденото време, място, човек или предназначение. И така, в това най-дълго пътуване в нашия живот за наше най-голямо благо ни е дарена истината, връзката с Абсолюта, винаги – и в това има единство. Дори в случая с обикновения гуру от най-нисш тип, шастра също поддържа тази връзка: парокша-вада ведо ям[2]. Ако от хора, които са твърде обусловени от низките си наклонности, се изисква да следват някакъв стандарт, като например да не ядат месо и риба, те няма да се присъединят към паството.” Значи, ако се изисква прекалено висок стандарт от тези, които са неспособни да го спазват, те няма да се присъединят. „Но политиката е, че трябва да се присъединят, затова има известно толериране. За съответния тип ученици ще има и съответния гуру, както и подобаваща шастра, но с надеждата, че те ще се заемат с пътя на напредъка.” Моля ви, внимавайте, това е много важно. „Шастрите са толкова великодушни, те се спускат до най-ниските места; и подходящият гуру също ще иде там. Сходен гуру, сходна шастра и сходни садху – всички те се разпростират до най-долната равнина, за да въздигнат пропадналата душа посредством един постепенен процес.[3]

Виждате ли дълбочината на тази визия? Тя доказва, че тази божествена функция на гуру е и с най-незначителните човешки същества, на най-ниските нива, в надеждата да се развиват. Разбира се, кой би се присъединил към – как беше казано – „обикновен гуру от най-нисш тип”? Не бихте се присъединили към такъв човек. Искате възможно най-добрата маха-бхагавата възвишена личност, защото „ние сме най-добрите”, нали. Ако има кон, защо да яздите магаре? „Второразреден гуру от най-нисш тип? Не го искам. Искам най-добрия! Дайте ми гуру де лукс! Защото и аз съм ученик де лукс. Заслужавам най-доброто.” Но всъщност дори и такива хора ще получат духовен учител. Защо? Защото функцията съществува.

Ако анализираме какъв е пътят извън най-дълбокия трап – възвишената философия остава отвън, но милостта ще слезе до долу, ще протегне ръка. И не си мислете, че вие, че ние сме в някаква извисена позиция. Защото от ортодоксална хинду гледна точка, ние сме пропаднали. Нашите ачарии, нашата школа е много фина, много деликатна. Така че внимавайте: ако срещнете някой учител или някои предани от Индия и те започнат да ви хвалят: „О, какъв велик учен си!” или: „О, как ти сече пипето!” те всъщност казват: „Много си неквалифициран.” Вие може да го приемате за комплимент, но всъщност това е ожалване. Защото означава, че сте на умствено ниво. Не на нивото на чувствата, не на божественото ниво. Затова бъдете нащрек: ако чуете подобна възхвала, замислете се къде сте сгрешили!

При все това, всички имаме шанс. Защото Махапрабху не е дошъл за квалифицираните. Той е дошъл за неквалифицираните. Може би не за дисквалифицираните, но за неквалифицираните определено. Така че тази божествена функция, този дивен принцип на милостта прехвърля мост над пропастта между сегашното ни обусловено състояние и възможността да поемем по един прогресивен път на усъвършенстване. Святото име е всемилостиво, а принципът на гуру и принципът на шастра ще слязат до всяко възможно ниво, за да възвестяват на хората вярната посока.

„И шастра има предвид, че по време на този постепенен процес трябва да бъдат давани известни продоволствия, инак мнозина ще се откажат. Такъв универсален, вселенски ум съществува, такова съзнание изпълва умовете на ришите, съставящи тези шастри, както и на съответните гуру. Садху и шастра стигат до предела на греховните земи, защото в противен случай не би имало никакъв шанс човек да се издигне от онази равнина. Обичайно последователите, садхака, ще се заемат с духовни практики, съответстващи на собственото им ниво, на собствената им степен на реализация или вътрешна еволюция – и оттам ще продължат да се изкачват, а по пътя си ще открият подобаващите гуру и шастра.

 Върховният Бог, който е милостив, е готов да потърси пропадналите души. И всъщност това е нашата надежда. Независимо какво е състоянието ви, нека поемем на това духовно пътуване.

 

(следва продължение)

[1] „Шри Према Бхакти Чандрика” 1.3

[2] „Шримад Бхагаватам” 11.3.44

[3] „Златната стълба”, Гл.2 “Вселенският ум, абсолютната подкрепа” от Шрила Шридхара Махарадж

 



паун

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София)

(продължава от предишния петък)

Свами Тиртха: Какви други видове гуру имате?

Парамананда: Самаста-гуру.

Свами Тиртха: Много добре! Какво е самаста?

Парамананда: Целокупната парампара.

Свами Тиртха: Да. Самаста-гуру са всички учители заедно. Това означава, че служейки на своя учител, служим на всички учители. Призовавайки вниманието на своя учител, призоваваме вниманието на всички предходни учители. Гуру е доброжелател, а ние имаме толкова много доброжелатели. Това е много хубаво чувство, усещаме се много защитени. Това е аспектът самаста-гуру – всички предишни ачарии, доброжелатели и светци работят за нас, молят се за нас. Какъв гуру още има?

Отговор: Негативният гуру. Който ни дава пример какво да не правим.

Свами Тиртха: Много добре! Веднъж разговарях с един суфи учител и той каза: „Ако срещнеш дервиш менте, търси, защото трябва да има и истински”. А след това добави: „Виждал ли си някога фалшива 75 доларова банкнота? Не, защото не съществува оригинална 75 доларова банкнота. Но може да се натъкнеш на фалшива 100 доларова банкнота, защото има и оригинална 100 доларова банкнота.” Това означава, че ако срещнеш фалшив, негативен учител – търси! Трябва да има и истински! Защото се казва, че дори от неистинския учител, от негативния гуру можем да научим много – за самите себе си. Много добре! Кой още?

Парамананда: Раса-гуру?

Свами Тиртха: Най-сетне! Раса-гуру – който ни въвежда в божественото настроение на обожание, на връзка, на принос. Мисля, че сме обсъждали тази тема, но е добре да споменем, че Бхактивинода Тхакура е написал новела за духовния път, „Джайва Дхарма” – „Дългът на човешките същества”. Там практикуващите са изпратени при свят възвишен учител. Те са ученици на един учител, но той ги изпраща при друг, за да се консултират по темите за раса. Отиват при светия учител и той ги пита: „Защо сте дошли?” „Бихме искали да си изясним каква е нашата раса.” Учителят казва: „Много добре. Какви са вашите чувства?” и единият отговаря: „Ами, аз се чувствам много привлечен към пауните във Вриндавана. Бих бил много щастлив и удовлетворен с такава позиция – да съм паун във Вриндавана.” Учителят казва: „Много хубаво, синко! Продължавай!” И така, расик ачарията ще ни въведе в някоя раса, в някакъв специфичен тип служене. Да не би да очаквахте нещо друго? Мисля, че това е достатъчно висше.

Мисля, че тук трябва да спрем нашето търсене на още и още гуру. Всъщност, като встъпите там ще срещате единствено гуру. Защото кой е гуру? Този, когото можем да следваме. Който е по-напред от нас. Който служи по-добре, който знае по-добре. Не че знае по-добре, но служи по-добре, чувства по-добре. Именно затова го следваме и го приемаме за авторитет. А в духовното небе всеки е по-възвишен от нас, защото ние сме новодошли. От материална гледна точка можем да си речем: „О, да съм последен не е много добре. Защото всички останали са преди мен.” Но казвам ви, много е хубаво, защото тогава всеки ще се отнася с вас като с най-мъничките, най-младите братя и сестри. Най-нежните грижи и внимание ще дойдат към вас. И всъщност това е нашата философия. Това е нашата цел – да станем най-последните. Но сега виждате колко славно е да си най-последен. Защото всеки се стреми да ви обръща внимание.

И тази глава приключва така: “Понякога началният учител може да има ученик, който е необикновено учен. Спомням си един случай от ученическите си години, когато в час по история трябваше да четем за известния политик Едмънд Бърки и данъчните закони, приети от Парламента по времето на Американката Гражданска Война. Било така, че служенето му било толкова оценено, че той бил удостоен с титлата „лорд”, а за да го направят лорд, баща му и дядо му също трябвало да станат лордове. Титлата „лорд” се спуска отгоре надолу, но в този случай се издигнала отдолу нагоре! На внука първи било дадено признанието „лорд”, а след това на бащата и на дядото. Внукът първи получил титлата заради способностите си. Така че може да се случи поради предходно стечение на обстоятелствата, по-малко квалифициран човек да даде начален тласък на друг, който е по-квалифициран, а в замяна той по-късно да му помогне. По такъв начин гуру учи на божествено съзнание различни хора на различни места. Човек може да получи помощ от различни места.[1]

 

(следва продължение)

[1] „Златната стълба”, Гл.2 Вселенският ум, абсолютната подкрепа, от Шрила Шридхара Махарадж

 

 



Prabhupad in laugh

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София)

(продължава от предишния петък) 

Такава е функцията на чайтя-гуру – Бог, вътрешният водач, антарями, който живее в сърцето и ви насочва. Какви други видове гуру има?

Крипадхам: Санняс-гуру.

Свами Тиртха: Правилно. Има и санняс-гуру – който ще ни въведе в ордена на отречението в живота. В общ смисъл не е необходимо всеки да става санняси, но що се отнася до настроението на пълна зависимост от божествената насока, без никаква друга цел, всеки трябва да стане санняси. Не формално, а по същина. Санняс не означава да имате най-добрите компютри и всеки да ви дава цветни гирлянди. Не това е дефиницията за ордена на отречението санняс. Но вътрешното настроение за развиване на пълна зависимост от Бога – това е санняс. Така че това е санняс-гуру който ни въвежда, било то формално или по същина, в това настроение на съсредоточено напълно върху Кришна внимание. Други видове гуру?

Хаягрива: Парам-гуру.

Свами Тиртха: Парам-гуру! Точно така! Виждате, имаме колекция от гуру. Парам-гуру винаги е много важен. Ти знаеш нещичко! Защото какво се случва? Нашият духовен учител трябва да поеме пълна отговорност за нас. Затова той ни гълчи: „Хей, скъпи синко, скъпа дъще! Не мързелувай, действай, работи!” И понякога това тежи. Точно като един баща. Бащите винаги са заети да поучават децата. А дядото? Парам-гуру винаги се усмихва, винаги е нежен: „О, скъпи синко, скъпа дъще, не се тревожи! Може баща ти да е малко разстроен днес, но просто ела при мен!” Срещал ли си насън Шрила Прабхупада?

Хаягрива: Не си спомням.

Свами Тиртха: О, тогава значи не си. Какво е чувството? Досущ като истинския ти дядо, готов да те прегърне, когато сърцето ти е разбито. Така че парам-гуру е много важен. Защото когато не можем да издържаме своя духовен учител, по-старшият може да се намеси и да реши проблема. Парам-гуру е много важна функция. Ако нещо липсва в гуру, парам-гуру може да се намеси и да компенсира. Още?

Отговор: Ади-гуру.

Свами Тиртха: О, много добре! Кой е ади-гуру?

Отговор: Кришна.

Хаягрива: Бог Баларам.

Друг: Радхарани.

Свами Тиртха: Баларам, да. Радхарани. А понякога дори Ананга Манджари. Това е нов хоризонт от духовни учители и учителки, така да се каже. Ади означава пръв, първият гуру. Кой е първият гуру? Това е Бог. Това е божествена функция. „Аз съм източникът, Аз съм целта и Аз съм водачът. Ще ви помогна да се върнете при Мен.” Това е ади, изначалната, предвечна гуру функция. И тази изначална функция да приканват е дадена на различни личности. Ади-гуру, смятам, представя гуру-таттва по най-пълен, най-задълбочен начин.

Въпрос: Като Шри гуру?

Свами Тиртха: Шри гуру е малко по-различно, защото ади-гуру е изцяло божествена функция – там няма човешка намеса. Шри гуру означава, че виждам своя учител, но виждам и Шри, божествената функция, проявена в него, чрез него. Има един набор от мантри за брахманите, и всъщност има две версии на една от тези мантри. Едната е аим гураве намаха, а другата е аим шри гураве намаха. Аз предпочитам втората версия, защото тя съчетава и личността на гуру, и концепцията за гуру-таттва. По този начин това не е култ към личността, а божествена култура. Има голяма разлика. Така че това са функциите ади-гуру и Шри гуру. Други видове гуру?

(следва продължение)

 

 



reading-scriptures

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София)

(продължава от предишния петък) 

В историята за Дхрува се споменава, че майка му го напътствала като духовен учител. Така че моля ви, майки, бъдете духовни наставници на своите синове и дъщери. Бъдете толкова силни, решителни и осъзнати в духовния си живот, във вярата си, че да имате какво да предадете на следващото поколение. Не си мислете: „О, някой санняси ще свърши тази работа! Аз само готвя прасада, пък той ще дава духовните напътствия.” Трябва да бъдете гуру! Обичайно жените са много амбициозни. Какво пък да говорим за българските жени! Те са свръх амбициозни! Затова – ето ви програма. Станете духовни водачи! Няма по-висш стремеж. Всъщност има! Но за начинаещите това е най-висшето постижение – да си духовен водач. Само че моля ви, не започвайте от съпрузите си! Започнете от децата си. Недейте да считате съпрузите си за деца.

Кой обаче е още по-висшият стремеж? Кое е повече от това да станеш гуру? Да станеш слуга. Така че ако наистина сте амбициозни, трябва да станете слуга на своето семейство. Считайте ги за ваишнави, за представители на божествената сила, дадени ви от Бога и се стремете да им служите. Защото истинската позиция на гуру е да служи, а истинският слуга е в позицията на гуру. Това е, което искаме да научим – как да станем смирени слуги на Бога.

И така, първите напътствия били дадени на Дхрува от майка му. Вартма-прадаршака-гуру е първият наставник, който ни въвежда в духовната практика. Понякога това е нашият дикша-гуру, друг път не е. Дикша-гуру е който ни посвещава или в харинам, или в нама-мантра. Съществува и шикша-гуру – който ни дава насоки, като ни обучава в духовния ни напредък Шикша-гуру трябва винаги да помага на посветеността ни към нашия дикша-гуру да расте. Шикша-гуру може да имате мнозина, дикша-гуру е добре да е един.

Сега може да си речем, че това е краят на списъка с различни гуру, нали? Вартма-прадаршака – въвеждащ, дикша (посвещаващ) и шикша (наставляващ). Стига толкова гуру. Но за щастие или нещастие, има още някои гуру. Какви други типове съществуват?

Отговор: Чайтя-гуру.

Свами Тиртха: Чайтя-гуру, много добре – не бива да го забравяме. Защото много пъти се казва, че трябва да взимаме под внимание тримата авторитети: гуру, шастра, садху – духовния учител, писанията и светците. Ала има и четвърти фактор – това е нашата вътрешна убеденост, чайтя-гуру. Ако съкровената ви същност е съгласна, тогава трябва да действате – стига да съответства и на останалите три фактора. Понякога това не се подчертава достатъчно, особено в средите на преданите. Те обикновено знаят само трите фактора. А в други среди повечето от хората познават само четвъртия фактор. „Получих насока свише да действам в съответствие с желанията си.” Затова стремете се да обедините и двете – искреното си съкровено желание за насока и външните източници, на които можете да разчитате.

Въпрос: Споменахте гуру, шастра и садху; въпросът ми е дали са наредени в тази последователност по значимост?

Свами Тиртха: По значимост, разбира се, не по случайност. Защо? Защото шастра е в центъра; и гуру, и садху трябва да се опират на шастра. Без препратка към писанията нито гуру е гуру, нито садху е садху. Така че последователността е тази: гуру, шастра, садху.

 

(следва продължение)

 

 



dhruva-vishnu

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София) 

„Въпрос: В коментара си към „Шримад Бхагаватам” (4.12.33), Шрила Бхактиведанта Свами Прабхупада пише нещо във връзка с историята за Дхрува Махарадж. Той казва, че Дхрува Махарадж бил много могъщ преданоотдаден и можал да отведе майка си обратно при Бога, и на това място пише: „Ако някой от моите ученици стане толкова могъщ като Дхрува Махарадж, той ще може да ме отведе обратно при Бога.” Това изказване изглежда много загадъчно.

Шрила Шридхар Махарадж: Майката на Дхрува била негов гуру, негов вартма-прадаршака-гуру, първият му водач, също както Чинтамани в случая с Билвамангала Тхакура. Чрез Чинтамани се проявила тази функция на Кришна като ачария и по подобен начин Дхрува най-отначало бил вдъхновен от майка си, първите си духовни напътствия получил от нея. След това той следвал наставленията на Нарада и тогава, по силата на своя бхаджан, постигнал следващото ниво, а оттам продължил още по-нататък. Но негов вартма-прадаршака-гуру била майка му, а въпреки това привидно тя изглеждала изоставена.

Вартма-прадаршака-гуру е онзи, който най-напред поведе каништха-адхикари-бхактата по прогресивния духовен път. Но трябва да вземем предвид миналите животи на Дхрува и неговата майка. В предишния си живот Дхрува се бил развил повече, но след това в този живот Бог бил наредил така нещата, че майка му да го насочи в правилната посока, след което той поел по пътя на бхаджана. И двамата в предишните си животи се развивали във вярната посока, но понякога началният учител може да има ученик, който е необикновено учен”.[1]

Най-вероятно знаете историята на Дхрува Махарадж. Той бил малко момче, наскърбено от своя баща заради някакви семейни проблеми. Баща му, царят, имал две съпруги и предпочитал не майката на Дхрува, а другата си жена. И когато бащата по някакъв начин показал това предпочитание, Дхрува се оскърбил и отишъл разплакан при майка си: „Какво да направя? Как да отмъстя за тази обида?” Майката се опитала да го успокои, но в крайна сметка момчето, което било едва на пет години, решило да отиде да медитира в джунглата. И там започнало доста сериозна практика. Сетне Нарада Муни му дал съвети върху садхана – как да изпълнява медитацията си. Не помня подробностите, но най-напред той започнал своята тапася като се хранел веднъж на седмица. После минал на следващото ниво, пиейки веднъж на седмица. След това повишил стандарта, като не се хранел с нищо седмици наред. Бил много решителен в своето все по-задълбочаващо се отречение. До такава степен, че в крайна сметка Бог Вишну се появил и го попитал: „Какво желаеш, Мой скъпи синко?”, а той отвърнал: „О, бях толкова глупав. Исках сила, но сега се сдобих с Твоя даршан. Напълно съм удовлетворен. Онова бяха стъкълца, ала сега имам божествения даршан, напълно съм удовлетворен.” Какво се случило нататък – той се върнал и победил всички: навред убивал демоните, само за да покаже силата си. До такава степен, че полубоговете трябвало да дойдат да го успокояват: „Достатъчно! Не е нужно чак толкова!”

Но какво ни казва тази история? На първо място, ако се чувствате обидени, не го приемайте толкова сериозно. Защото може да избиете прекалено много демони. Второто е, че всички имаме различна мотивация, за да започнем своята медитация, своя духовен напредък. В повечето случаи това е един вид материална мотивация – или страдаме твърде много, или искаме да постигнем нещо. При все това, ако решително следваме дадените ни инструкции, ще достигнем целта си. И тази цел може да се окаже отвъд очакванията ни. Искали сте само да разрешите своите малки незначителни проблеми, а може да срещнете самия Бог.

 

(следва продължение)

[1] „Златната стълба”, Глава Втора „Вселенският ум”, от Шрила Шридхара Махарадж

 



Arjuna with bow and arrow and Dronacharya

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София)

Въпрос на Ямуна: Махарадж, стрелбата с лък изглежда заема специално място в цялата хиндуистка традиция. Има една мантра, в която се казва, че Бог е целта, ом е стрелата и т.н. Би ли ни казал повече за значението – защо се сравнява със стрелба с лък? Може би не случайно Кришна изрича „Бхагавад Гита” пред Арджуна, който е най-добрият стрелец в света. Би ли казал моля нещо повече за стрелбата с лък в традицията – и като практика, и като медитация.

Свами Тиртха: Каква е целта на един стрелец? Да улучи мишената. Това изисква целенасочено внимание. Макар самият аз да не съм голям стрелец, улучването на мишената действително изисква много интензивен тип медитация. Това е вид йога, защото когато съумееш да улучиш целта, ти се свързваш с нея, нали? Когато има връзка между теб и целта, стрелата полита от само себе си. И въпросът не е в техниката, нито в остротата на зрението; нещо друго е. Така че налице е концентрация, налице е пранаяма – защото трябва да задържиш дъха си. Има толкова много аспекти – и практически, и мистични. И всъщност нашата душа, нашата идентичност е целта. Мантрата ом, или на практика всяка молитва, всяко служене, всяка мантра – това е лъкът. И както ти каза, Брахман, или Върховният, е целта.

Можем да си мислим, че достигането на целта се случва чрез собствените ни усилия. Които без съмнение са необходим елемент, но окончателното постигане ще ни споходи по благословия. Как Арджуна станал най-добрият стрелец? Постигайки милостта на своя учител. Той бил добър, но станал най-добрият чрез по-висшия принцип. Така че целенасочеността е същината на стрелбата с лък.

Вероятно знаете историята когато Дрона обучавал учениците си в стрелба с лък. Той бил бойният учител на Пандавите и Кауравите. Веднъж сложил дървена птица на едно дърво, а учениците трябвало да уцелят птицата. Когато първият застанал, учителят попитал: „Какво виждаш, сине мой?” „Виждам пейзажа, виждам дървото, виждам и птицата.” Дрона казал: „Не ставаш.” Застанал вторият и учителят попитал: „Е, скъпи синко, какво виждаш? Виждаш ли птицата?” „Да, виждам птицата.” „Виждаш ли дървото?” „Да, виждам дървото.” „Лошо. Махай се!” Тогава накрая дошъл Арджуна. „Мой скъпи синко, виждаш ли птицата?” „Да, виждам птицата”. „Виждаш ли дървото?” „Не, не виждам дървото.” „Виждаш ли мен?” „Не, не те виждам.” „Виждаш ли цялата птица?” „Не, не виждам цялата птица.” „Какво виждаш?” „Виждам единствено окото ѝ”. Защото това била мишената – окото на птицата. „Ето това е, сине мой! Стреляй!”

И така, за да достигнем целта трябва да сме фокусирани, с насочено в една точка внимание. Нищо наоколо, само целта.

Ямуна: Трябва ли да забравим за гуру, за да достигнем целта?

Свами Тиртха: Не, ние отговаряме на предизвикателните му въпроси. Как бихме могли да го забравим!

Целенасочен – това е израз от йога. И всъщност можем да кажем, че йога е най-доброто бойно изкуство, защото тук трябва да надмогнем най-големия си враг. А кой е той? Самите ние. Затова бъдете целенасочени.

 



безбрежно

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София) 

Ето нещо, което трябва да знаете и помните по отношение на времето. Има четири различни фази на времето и вечността, касаещи началото и края, безкрайното и безначалното. Какви са те? Всичко, което е материално, има начало, има и край. Всичко, което е духовно?

Отговор: Няма начало и няма край. 

Свами Тиртха: Дотук добре. Дайте ми пример за нещо, което има начало и край.

Отговор: Любовна история.

Свами Тиртха: Съжалявам, това е пълна илюзия. Това е приказка. Дайте ми нещо съществуващо. Да речем тялото. Тялото се ражда и умира. Начало и край – ясно е.  Всичко материално, дори космическата вселена, има начало и край. Защото такава е материалната природа. Това се нарича анитя – не-вечно. А какво е вечното? То е нитя. Дайте ми пример за нитя?  

Ямуна: Атма, душата.

Свами Тиртха: Тоест нещо духовно по природа. То няма начало и няма край – това отново е лесно. Но какво да кажем за останалите комбинации? Дайте ми нещо, което има начало, но няма край.

Хари Лила: Мисълта. Ако някой получи някакво знание и породи някаква мисъл, тази мисъл е нова във Вселената и има начало, но никога не свършва. И също ако някоя душа обикне Бога, това е ново начало, но няма край.

Свами Тиртха: На пръв поглед изглежда вярно. Но всъщност се казва: ако си мислиш, че си открил или си казал нещо ново – това означава, че не си чел достатъчно. Защото в действителност всичко вече е казано. Едва ли въобще е възможно да имаме, така да се каже, „нова мисъл”. Защо? Защото Вселената е почти затворена система. Включително и мислите. Всички възможни мисли във вселенската структура са в Акашиевите записи. И ние черпим оттам. Цялата тази Вселена е мисъл, сън на Вишну. И както Шридхара Махарадж обяснява, основата е съзнанието. Ние просто взимаме от тази основа. Нищо не е ново, това не сме ние, то не е наше, дадено ни е – възможността да мислим по определен начин. Уви, трябва да отвърна „не” на мислите – не това е истинският отговор. Но ти също спомена…? 

Хари Лила: Любовта. Когато обикнеш Бога или започнеш да установяваш връзка с Него, това е ново начало и никога не свършва, защото любовта винаги се разгръща.

Свами Тиртха: Това е много близо до истинското решение. Макар че отново бих казал, бхакти съществува. Ако ни е дадена една малка капка, това изглежда като ново начало, но е вечна лила, вечна игра. Затова можем да кажем, че ако постигнете съвършенство, освобождение – това е ново начало. Нашето лично освобождение има начало, но няма край. Защото встъпим ли веднъж в божествената сфера, няма да се върнем. Можем да кажем, че мокша има начало, но няма край. А кое е четвъртото? Няма начало, но има край?

Парамананда: Глупостта.

Свами Тиртха: О, не. Тя няма край! Безгранична е.

Манджари: Карма.

Махабхава: Моят отговор е подобен – цикълът на раждане и смърт. Не знаем къде започва, но знаем, че в крайна сметка може да свърши.

Свами Тиртха: Мисля, че това е най-коварното, най-трудното за откриване – нещо, което няма начало, но има край. В действителност това е кармата, или онова, което ни вкарва в цикъла на раждането и смъртта. Защото кармата е съществувала под формата на семе преди тази настояща фаза на творението. Но тя има край. Когато достигнем мокша това е краят на карма. Това е точката, в която те се срещат.

И така, първото беше без начало и без край (нитя). Второто беше с начало и край (анитя). Третото беше с начало, но без край (ананта). И четвъртото – без начало, но с край (анади).

 



апсари

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София) 

Щом нещо съществува, то никога не погива. Ние съществуваме – поне имаме такова впечатление. Аз се чувствам жив! Някои философи не са сигурни в това: „Не можем изрично да установим това, не можем да знаем.” Но трябва да сме положителни поне за собственото си съществуване. Ние по някакъв начин усещаме, възприемаме себе си, нали? Съзнанието ни има това впечатление, то преживява съществуването. А щом се чувстваме сигурни, че „Съществувам сега”, тогава това е нещо постоянно, то е вечност. Съзнанието е много важен фактор тук. Всички различни впечатления и концепции се разкриват и прожектират върху този екран на съзнанието. И напредък означава да можем да виждаме все по- и по-вярно кое какво е.

Гурудев веднъж ни зададе въпроса: „Какво е напредък? Как мислите, какво е духовен напредък?” Е, как мислите?

Ямуна: Ако всеки следващ миг е по-добър от предишния.

Свами Тиртха: Материалната пропаганда казва същото: „Днес не е много добре, но утре ще е по-добре.” Други разбирания за духовен напредък?

Парамананда: Когато сме все по-близо до съвършенството.

Свами Тиртха: Звучи добре.

Павитра: Когато все повече и повече осъзнаваме нуждата от връзка с духовния учител и сме способни да го следваме.

Харилила: Когато материалните страдания са все по-маловажни.

Гиридхари: Бог сам казва какво е напредък, когато отговаря на Арджуна какво се случва с неуспелия йоги. Успех е когато започнеш от точката, където си спрял. Когато не губиш онова, което си постигнал.

Свами Тиртха: Това също е добра вметка, но всъщност никога не можем да загубим някое духовно постижение.

Коментар: Да обикнем Бога както обичаме себе си.

Гиридхари: Истинският цитат всъщност не е да обичаме Бога както обичаме себе си, а да обичаме ближния както обичаме себе си, пък Бога – най-много от всичко.

Свами Тиртха: Да, да. Но за да завърши сбора от различни мнения, след като остана много недоволен от всичките ни възможни предложения, Гурудев в крайна сметка каза: „Напредък е когато все повече и повече виждате хората около себе си като предани.”

Понякога си мислим, че напредъкът е в постигането на нещо, в това да направиш нещо голямо. Но това може да е просто осъществяване на материалните ни желания. Ставаш най-известният проповедник на Земята – голямо пътешествие на егото. Но ако сме способни да виждаме все повече предаността у братята и сестрите си, това е истински напредък. Защото тогава визията ни се подобрява. Не позицията ни се подобрява, а визията.

Моля ви, размислете дали можете да приемете тази версия, аз я считам за много приложима. По този начин можем да населим нашия свят с ангели. Следвайте ангелите.

Въпрос на Парамананда: Има ли край напредъкът? Или е вечно развиващо се, разгръщащо се разбиране и осъществяване?

Свами Тиртха: Шрила Шридхара Махарадж казва „божествено разгръщане”; а щом е божествено, то е несвършващо разгръщане. Материалното развитие има край, духовното развитие няма край.

Но аз наистина оценям вашите отговори и разбирания за съвършенството. Защото всеки говореше от собствените си реализации. А това е хубаво. Напомня ми когато Кришна излязъл на бойната арена на Камса. Тогава различните присъстващи Го видели по различен начин. Камса видял олицетворението на смъртта в Кришна. Останалите бойци видели своя най-голям страховит враг. Родителите Му: „О, скъпият ни малък син е тук!” А гопите не виждали нито бойната арена, нито някаква опасност – не, единствено „Ето Го нашият любим Говинда!”

Така че всеки има лично разбиране. Ето, въпросът е един: „Какво е напредък?”, а всеки отвръща различно: „Ами, да се доближиш до гуру!” или „Да се отдалечиш от гуру!” – според собственото си разбиране, нали. Или пък „Облекчение от страданията”. Но ако Кунти Деви седеше тук, тя би рекла: „Повече страдания, повече напредък.” Затова трябва да разберем, в духа на „Бхакти Сутрите”, че валидността на различните мнения не е окончателна. Защото край нямат различните концепции и затова всяко заключение, основано на дебат, не е последно. А кой е най-висшият авторитет в нашето разбиране? И сега не отварям дебат по тази тема. Това е спускащото се божествено напътствие. Шастра, откровенията, или шабда, божествената истина. Това е окончателното ръководство, а не разните лични идеи и концепции. Не мненията, а божественото разкритие. Това е точката, по която всички трябва да сме съгласни. Колко е хубаво да открием точка на хармония.

 

 

 



жената-птици

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София)

 

 

Въпрос на Ямуна: Защо душата, преминавайки през преражданията, забравя предишните случки? Не са ли ни нужни те, за да направим връзката и да добием цялостна представа? Не е ли по-полезно за нас да помним, отколкото да забравяме? Кришна казва в „Гита”: „Аз съм забравата.”[1] Защо тази забрава идва при нас не чрез мая, а чрез Кришна?

Свами Тиртха: В добрия случай идва чрез Кришна; в общия случай идва чрез мая.

Ямуна: Да задам въпроса така: когато тялото умре и душата се прероди в друго тяло, забравата от Кришна ли идва или от мая? И защо е необходимо за душата да забравя предишната си опитност? Не е ли нужно вместо това да направи връзката и да престане да се бунтува: „Аз съм жертва. Не заслужавам това.”

Свами Тиртха: Последната част ми хареса. И така, в обичайния случай забравата идва от мая, илюзията, но в специални случаи тя идва от Кришна. Точно както и помненето също идва от Кришна. И двете играят голяма роля за нас. Защото забравата покрива не само предишните ни заслуги и постижения, но също и нашите грешки, големите ни недостатъци и провали. Много хора си мислят: „О, колко би било хубаво да си спомням предишните си животи. Защото в този живот страдам толкова много, че определено бих искал да имам информация за предишните си животи.” Но скъпи мои братя и сестри, щом страдате днес, каква е била предишната ви история? Същата! Тогава защо толкова много искате да я помните? По-добре да остане покрита. Не е случайно, че нещо забравяте, а нещо помните. Особено при искрения практикуващ, това също е под божествено водачество. Затова не си врете носа в супата на миналото си. Казват, че Бог Буда си спомнял хиляда предишни живота. Но той е бил достатъчно силен да понесе товара на хиляда живота. А ние сме толкова слаби, че не издържаме бремето и на един – настоящия си живот. И на това отгоре искаме да знаем и другите си животи? Не ви ли е достатъчен този? Защо искате да знаете предишните, че и предстоящите? Един от елементите на шаранагати (отдадеността) е да приемаме Кришна за наш поддръжник и закрилник. Ако Той иска да ни защити като ни кара да си спомняме нещо, трябва да приемем това. Ако иска да ни защити като ни кара да забравим нещо, трябва да приемем и това. То е за наше добро.

Иначе ако постоянно знаем нещо, то може да ни омръзне. А се казва, че Кришна харесва новите гопи. Такъв Му е нравът. Понякога е добре да забравиш нещо. Защото тогава то ти се струва ново. Постоянно и напълно да съзнаваш и помниш – това е тежко бреме. Понякога дори се молим да забравим. „Моля те, Господи, помогни ми да забравя грешките си! Помогни ми да забравя за сенките на другите,” защото това не е истинското нещо. Истинското нещо е съществено, то не е сянка. Светлината винаги е пред нас, а сянката винаги е зад гърба ни. Такъв трябва да подходът ни и не бива да се тревожим. Дори и да искате да помните, с възрастта Кришна ще ви осигури забрава. 

Ямуна: Това е притеснително. 

Свами Тиртха: Не, сладостно е. Защото какво ще си спомняме в края? Не кой знае колко много, тъй като философията е твърде сложна. „Преди години можех да виждам, ала вече не. Не съм чел „Гита” вече от двайсет години. Чул съм толкова много учения, но не мога да си спомня нищо. Само че едно нещо си спомням… как беше? Харе Кришна! Да!Това го помня.”

Така че не бива твърде много да се гордеем със своето знание и разбиране, защото Кришна с лекота ще ги отнеме. Бхактивинод Тхакур казва: „Когато бях млад, събирах знание! И си мислех, че това е пътят; ала сега в старостта виждам, че знанието ме е превърнало в глупак. Вече съм толкова стар, толкова неспособен да се наслаждавам на живота. И уви – аз забравих да те обожавам, мой Господи!”[2] Това е нещо същностно, то е, което не бива да забравяме. Не е никак сложно – Той съществува, не Го забравяйте!

И така, помненето, знанието и забравата също идват от божествен източник. И трябва да сме сигурни, че каквото ни е необходимо за наше благо, за да намерим нишката обратно към дома – то ще ни бъде дадено. Някои може да стигнат дотам чрез знание; други може да стигнат чрез забрава. Така че това е един вид специален дълг, ако помним предишните си животи. И всъщност ако анализираме настоящата ситуация, би трябвало да можем да разберем миналото, а също и бъдещето. Защото настоящето е бъдещето на миналото и миналото на бъдещето.

Но не бива никога да забравяме, че сме души от духа, че споделяме божествените качества. Бог е вечен, ние също сме вечни. Бог е сияен, ние също сме мъничко сияйни, отразяваме нещичко. Защото ако забравим това, тогава компрометираме Божията слава, така да се каже.

Така че в един смисъл вие всички сте велики! Не искам да ви лаская, но сте велики! Вие сте част от божествения план. Не само защото сте се посветили, но онтологично, по самата си природа, всички сте част от божествения план. И колкото повече осъзнаваме това, толкова по-близо сме. Защото съществува достойнството на душата. Не е просто ужасът на тялото. Съществува радостта на душата. Нея не бива да забравяме.

[1] „Бхагавад Гита” 15.15

[2] От песента на Бхактивинод Тхакур „Видяра виласе”

 



лодка в нектарен океан (1)

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София)

(продължава от предишния петък) 

„Въпрос: Значи ако някой казва, че гуру лично ще се завърне – това е погрешна, земна концепция?

Шрила Шридхара Махарадж: Да. Основната нишка си остава, но тя не винаги ще се проявява в една и съща форма. Макар на начинаещите да казваме „той ще се завърне”, в крайна сметка виждаме, че ученикът може да бъде прехвърлен дори в друга група, така че постепенно да успее да достигне своето местоназначение. Според разкриването на съкровената му нужда могат да се случат различни частични промени. И той винаги ще възприема своя гуру по все нови и нови начини. На пръв поглед го е видял като такъв и такъв; след това отново в процеса на развитието си ще вижда същия гуру по друг начин, а още по-нататък ще разкрие в гурудева още нови и нови черти. Ученикът ще чувства: „Колко съм бил сляп в началото. Виждах моя гуру по един определен начин, но разбирам, че той е нещо повече; и дори много повече от това!” Така се случва божественото разкриване.

В този свят има разкриване, в по-висшето царство също. И така авеша, гуру е нещо като шактявеша. Има „случаен” шактявеша, изпратен според съответните време, място и обстоятелства, и има и постоянен шактявеша, но при всички случаи, според нуждите на ситуацията и според божествената повеля на Господа, ученикът ще бъде във връзка и няма да чувства никакво недоверие, защото съкровеното присъствие съществува. Жаждата за пълно разкриване на сърцето му ще бъде напоена; сърцето ще разцъфне по божествен начин и това ще породи една нова жажда. Кой ще утоли тази нова жажда? Неговият гуру. Тя ще бъде удовлетворена от гуру и той няма да изпитва никакво усещане за безсрамие или нещо подобно. Когато вечната му жажда се утоли, той ще почувства: „Това е моят гурудева.”

Когато и да има разцъфване – постепенно разкриване и пълно внимание което му се отдава – тогава можем да разберем, че от горната страна стои гуру. Гурудева е моят водач и в процеса на развитието ми на мен ми е необходимо различно водачество. Винаги ново водачество; а прогресът ми ще ме отведе на различни места, където ще има нови напътствия и нов живот. Така тече един динамичен живот, но основната нишка си остава: расо ваи сах – чистата раса, чистият екстаз. А съкровеността на сърцето ми ще потвърди: „Да, това е което искам. Това е съдбата ми, това е щастието ми.” Иначе ако някой мадхяма-адхикари е посочен за гуру и има много ученици, и ако трябва да се връща отново и отново, тогава никога не би могъл да встъпи в нитя-лила. Но не може да е така. При всички случаи ако някой е свързан с истински гуру, той ще бъде удовлетворен, защото в тази връзка присъства Бог.[1]

„Да се вижда Бог в учителя – това не са само думи, то има специфична цел. Кришна казва: „Не се опитвайте да ограничите ачария! Може да се издигнете до много възвишено положение, но нима ще си помислите тогава, че сте надминали онзи ачария, чрез когото сте получили първоначалните си напътствия в духовния живот? Не, наваманйета, не си мислете, че не му достига нещо, не считайте, че той заема по-нисша позиция. Наваманйета – самият Аз съм там! Аз присъствам в началния ви учител, в прогимназиалния ви учител, а също и в след-дипломния ви професор съм Аз! Така че наваманйета – не гледайте само отвън. Самият Аз съм вашият водач в различни образи. Това съм Аз.”

Сарва дева-майо гурух: Ачария има много по-всеобхватни характеристики от тези на обикновения ваишнава. Кришна казва: „За вас Аз съм там. И маянукулена набхасватеритам – Аз съм зад гърба на толкова много ачарии. Има толкова много ачарии и Аз действам чрез тях. Ачариите са като кормчии на множество лодки, а Аз съм благоприятният вятър, който им помага да напредват. Затова недейте да омаловажавате ачария – стремете се да го виждате на същото ниво като Мен.”

„Сарва дева-майо гурух този цитат е като пословица – че всички полубогове и богове се намират в гуру[2].

Въпрос на Яшода: Не мога да разбера концепцията на Шрила Шридхара Махарадж, защото съм чувала, че гуру се връща за ученика, а тук се каза, че не е точно така.

Свами Тиртха: И аз не разбирам това напътствие, но го почитам. Защото не е необходимо да разбираме истината. Достатъчно е да я обожаваме. Само си представи учител със стотина мързеливи ученици. Кога ще се освободи този учител, ако трябва да тича след всички тях нагоре-надолу из вселената? Или може би очакваме някакви вълшебни йогийски сили от учителите си – да умеят да се размножават и да вървят подир мен, подир другия, подир третия. Това ли очаквате? Е, ако имаме такова очакване, ние самите също трябва да се квалифицираме. Но по някакъв начин цялото това водачество е божествена функция. И което е невъзможно от гледна точка на човешките способности е съвсем възможно от гледна точка на божествената сила.

[1] От „Златната стълба”, Божествено разкриване, Шрила Шридхара Махарадж

[2] „Шримад Бхагаватам 11. 17. 27.