Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 06.05.2018, София)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Прем Гопал: Един практичен въпрос. Как бихте коментирали, ако например докато мантрува човек прави и нещо друго, да речем разхожда се или пък слуша лекция?

Свами Тиртха: Зависи от виждането. Защото можеш да кажеш, че докато се разхождаш, мантруваш. А не, че докато мантруваш се разхождаш. Кое е главното занимание? Главното занимание е да си свързан с мантрата, нали така? Да се молиш. А пък междувременно трябва и да живеем. По някакъв начин да поддържаме живота си.

Но най-добре е ако можем да вложим пълното си внимание. Затова е много препоръчително всеки да намира някакво време сутрин, да седне, да запали инсенс, да прочете един стих от „Гита“ и да измантрува няколко кръга, докато пръчицата изгори. Двайсетина минути – всеки може да намери толкова време. В името на вечния живот поне двайсетминутна жертва би следвало да сме способни да направим. Ако забравите да ядете и да спите, тогава можете да изоставите и садханата си. Обикновено ние не забравяме да ядем и спим. Обаче „Нямам време да мантрувам кръговете си с пълно внимание.“ Хайде стига! Това е слаб аргумент.

Така че това е смирената ми молба: намерете време за много концентрирана духовна практика. Която си е ваша; не е така, че аз ви я налагам или пък нещо друго ви я налага. Не, „Това си е моята практика, аз искам да я правя.“ Тогава никой не може да ви я отнеме.

Иначе Шрила Прабхупада обикновено е казвал, че святото име е досущ като светлината на пълната луна. Ако си пътешественик, светлината на пълната луна ще те следва, ще върви с теб. Ние вървим, но пълнолунната светлина е с нас. Това означава, че каквото и да вършим, каквото и да се случва в живота ни, ако святото име присъства сме в безопасност.

Така че всичко зависи от настроението ни, от отношението ни към нашето мантруване. Затова е задължително да намираме мъничко време, поне мъничко време, когато можем да го правим много концентрирано, много чисто, много съсредоточено. През останалото време можем да странстваме с лунната светлина.

(следва продължение)