Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 06.01.2018 вечер, София)

(продължава от предишния петък)

Трябва да вървим по вечния път. Ако вървим по невечен път, ще се провалим. Съвършенството на човешкия живот ни очаква в края на нашия вечен път. Но за да намерим този вечен път, трябва да сме изключителни късметлии. Ще кажете: „Късметлии? Щом всичко се предопределя от кармата, от закона за действията и последиците, за какъв късмет може да става дума?“ Може да си мислите, че такъв не съществува. Но всъщност по-малко информираните вярват в съдбата; по-добре информираните вярват в закона за действията и последиците; ала изключително интелигентните вярват в добрия късмет.

Защото какво е добрият късмет? Това е Божията усмивка над вас. Вярвате ли в нея? Да, искаме да вярваме в нея – че милостивият Бог ни гледа в милостив и усмихнат взор. За щастие нашата икона, нашият идеал – Кришна, Всевишният – винаги е описван усмихнат. Не знам дали сте разглеждали Негови картини, но Той е винаги усмихнат. Защо? Защото тези картини не обрисуват Върховния като тежко обременен от задачата си да сътворява или пък с навъсен поглед, понеже съди греховете на хората. Той не се занимава с това. Има други, които поемат тези задължения. Но на лицето на Кришна винаги ще видите усмивка.

Красотата Му се сравнява с пълна луна – това е още един шанс да си спомняме Кришна. Нозете Му се сравняват с лотоси. Ликът Му е сравнен с пълна месечина. Очите Му – с лотосови листица. Ако можем да си представим красотата в най-висша степен – това е Бог. Нима можем да си представим грозен Бог? Не, невъзможно. Ние вярваме в красотата и любовта, искаме да вървим по вечния път на красотата и любовта. И ако по добра съдба съумеем да намерим този вечен път, това е късмет. Това е благославящата усмивка на Всевишния над нас.

Въпрос: Говорите за Кришна такива красиви думи, че Той е само любов. Но защо Той изпраща Арджуна на такава опустошителна война в „Бхагавад Гита“?

Свами Тиртха: Много добър въпрос, благодаря Ви. Ако приемем войната на Курукшетра като символ за живота, ще разберем, че в живота си имаме много добри, позитивни и въодушевени периоди, но имаме и много тежки моменти. Курукшетра е именно такъв тежък момент, конфликт. Обаче всъщност всичко, което идва от Бога, е благословия. Така че благосклонността Му към Неговите предани, като Пандавите и тяхната армия, е директна благословия. Ала онези, които е трябвало да приемат ролята на врагове, също са били благословени и макар да са изгубили тази битка, са постигнали освобождение. Можем да кажем, че спрямо враговете това е била индиректната благословия на Бог Кришна. Така че, макар на пръв поглед да изглежда като конфликт, това в края на краищата е аранжимент.

Животът е много подобен на това. Понякога ние губим битки. Обаче не бива да губим войната. Разбира се, има множество различни аспекти, но може би тези малки детайли могат да подпомогнат разбирането ви.

(следва продължение)