Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2018 сутрин, София)

(продължава от предишния петък)

И така, можем да сме привлечени от Кришна по толкова много начини в настроение на приятелство.

„Ето едно описание как Пандавите, синовете на Панду, се наслаждавали на общуването с Кришна: „Когато Шри Кришна пристигнал в Индрапрастха, столицата на Кауравите, Махараджа Юдхищхира веднага излязъл, за да вдъхне уханието на главата Му.“ Според ведическия обичай, по-старшите помирисват главата на по-младшите, докато те им отдават почитания, докосвайки нозете им.”[1]

Наблюдавали ли сте това? Бащите винаги го правят; когато вземат синовете в скута си, те незабавно, по естествен начин, подсъзнателно им помирисват главичката. И това, което ги интересува, не е шампоанът. Но има един много специален аромат, много специална вибрация, идваща от върха на черепа. Мирисът е много базисна информация. Молекулите на мириса директно достигат мозъка чрез обонятелната система.

Спомняте ли си първия път, когато сте влезли в ашрама? Уханието ви е омаяло. „О, какъв инсенс! О, какъв прасадам!“ Защото мирисът е много базисна информация. И го свързваме с това усещане, че сме се завърнали у дома.

В стари времена хората са си пишели любовни писма. Знам, че сега това е нещо много остаряло, нещо от миналия век. Обаче любовните писма винаги са били парфюмирани. Защо? Защото като го отвориш, веднага усещаш уханието на своя любим. Само вижте колко деградирала е настоящата епоха! Можете ли да получите 5D СМС? Всичко е толкова техническо тези дни. Дори любовта е толкова техническа, ухажването е толкова техническо. Няма вече романтика. Затова моля ви, недейте да ми идвате с разни романтични истории.

И така, помирисването на главата е обмен на информация. Просто наблюдавайте следващия път, когато видите баща с бебе в скута. Той моментално ще го направи. Когато за първи път прочетох за това, не повярвах и си рекох: „Може пък това да е някакъв странен, непознат индийски навик.” Обаче после започнах да се вглеждам и то е винаги така, случва се от само себе си. Това е много фина обмяна на любов. Защото мирисът е толкова дълбоко внедрена информация. И всъщност на върха на черепа вие не помирисвате главата, а коронната чакра. Така че това е духовна връзка. Красиво е!

И така, Юдхищхира, като по-старши, помирисал главата на Кришна. Останалите Пандави: „Арджуна и Бхима, обзети от възторг, прегърнали Кришна.“ Това е техният обмен на равноправното ниво.

„Двамата по-малки братя, Накула и Сахадева, докоснали лотосовите нозе на Кришна и с насълзени очи Му отдали почитанията си. Така петимата братя Пандави се наслаждавали на трансценденталния вкус на братската дружба с Кришна.

От петимата Пандави, най-близък с Кришна е Арджуна. Той държи в ръката си красив лък на име Гандива. Бедрата му са като слонски хоботи, а очите му имат червеникав оттенък. Когато Кришна и Арджуна се качат заедно на колесницата, божествената им красота радва очите на всички. Казват, че веднъж Арджуна лежал в ложето си с глава в скута на Кришна и непринудено разговарял и се шегувал с Него, наслаждавайки се на близостта Му, като се усмихвал и изпитвал истинско удоволствие.”[2]

Дотук за днес. За да добием някаква представа, да надникнем лекичко в приятелските отношения. Предано приятелство означава и това – споделяне на притежанията и на идеалите.

(следва продължение)

[1] „Нектара на предаността“, Гл. 41

[2] „Нектара на предаността“, Гл. 41