Sharanagati

“Санатана Госвами отвърна: “О, Харидаса Тхакура, кой е равен на теб? Ти си един от спътниците на Шри Чайтаня Махапрабху, затова си най-големият щастливец. Мисията на Шри Чайтаня Махапрабху, заради която Той се спусна като инкарнация, е да разпространи значимостта на възпяването на святото име на Бога. Сега вместо лично да го направи, Той го разпространява чрез теб.”[1]

Тук от разговорa на тези велики светци разбираме, че Махапрабху не можел напълно да осъществи самичък всички задачи, заради които бил дошъл, затова дал възможност и на слугите си да се присъединят към мисията, за да ги прослави. Санатана Му помагал в изясняването на някои философски теми, а Харидаса Тхакура бил авторитет върху светите имена.

Санатана казва: “Мой скъпи господарю, ти възпяваш святото име по 300 000 пъти дневно и споделяш с всички важността на това мантруване.”[2]

300,000 имена, мантри! Ние имаме броеници с по 108 зърна. Отнема няколко минути, за да се направи един тъй наречен кръг. Той мантрувал по 300,000 имена. Може да не звучи чак толкова много, но ако сметнете, това е около осем часа работа.

Някой: Много повече!

Тиртха Махарадж: Е, може би за вас… Защото ако някой се задълбочава, отнема повече време. Знаете, броеницата служи за броене. И понякога бхактите са толкова чистосърдечни, че дори не знаят как да използват броениците си. Броеницата е много красива последователност – започвате от по-големите зърна и постепенно стигате до по-малките. Да направиш един кръг означава от големите зърна да стигнеш до малките. Веднъж имаше един бхакта; по онова време бхактите мантруваха заедно. И когато всички останали вече приключваха с тази медитация-мантруване, той свършваше след двойно по-дълго време. След известно време го попитаха: “Прабху, как така твоята мантра-медитация е толкова задълбочена и толкова дълга?” Тогава той обясни: “Ами вижте, аз си правя кръга първо оттук до тук и после оттук до тук.” Естествено, че ще е два пъти по-дълго за него.

И така, Харидас Тхакур мантрувал в продължение на дълги, дълги часове. Можете да си представите – той нямал работа, нямал шеф, нямал никакъв бизнес, макар че неговият бизнес бил да разпространява святото име, шеф му бил сам Бог, и да, много важно: офисът му се намирал под едно дърво. Това дърво е много специално. То се намира в Джаганнатха Пури, едно известно поклонническо място в Индия, и се нарича дървото бакула. От това дърво обикновено се приготвят клечки за зъби за Джаганнатх. Една такава клечка била забодена в земята и от нея израснало цяло дърво. Под сянката на това именно дърво Харидаса Тхакура седял и мантрувал. Това е едно много могъщо свято място. Там може да видите, че измеренията се променят. Времето и пространството просто се разместват. Много е особено. Така че ако някой иска да подобри способността си да мантрува, трябва да иде там и да се помоли. Това място е много прославено, тъй като това дърво сбъдва желанията. На стените около дървото са изписани послания, гласящи: “това дърво сбъдва желания, то действа безплатно, обаче ако желанието ви се изпълни, моля, дарете 50 рупии на храма.” Не се налага да плащате предварително. Най-напред пробвайте и ако работи, тогава не забравяйте откъде сте получили благословията. Много важно послание! Защото веднага щом ни постигнат благословиите, много лесно си мислим, че ни се полагат.