Sharanagati

(from a lecture of Swami Tirtha, 13.05.2019 morning, Sofia)

(continues from the previous Monday)

As we discussed yesterday night, many are attracted to the home comfort, the home feeling of a small circle. But if people are attracted to a small circle and are ready to join, then it will become a big circle, right? And then you will say “Oh, it’s not the same mood anymore. It’s not a small circle, it’s a big circle. Why are others coming? It’s not a closed circle anymore.”

But wait a minute. You have also joined, somebody has accepted you. And now you want to close the door in front of others? “Sorry, with you we are too big a circle, so you are excluded from the nectar.” Sorry, you cannot do that. Then how to maintain the same mood that was so charming for us that when we entered this room for the first time, we said “Wow, what’s happening here?!” Our duty is to maintain that mood. And if we have enjoyed the benefit of joining this mood, this circle, we need to open this circle to all those who want to taste the same nectar. 

In the beginning, we are on the receiving side. Why? Because we come from the desert of material life. We are full of absence. Therefore, we need to fill up this vacancy that is inside. But later on, we have to stand on the other side, which is the supplier side. And if you want to enjoy the same mood that you have been receiving, try to supply others with it. Then you can enjoy the same mood, but on the other side. It’s sweet to receive, but the wise say it’s sweeter to give. 

And it’s not the complicated philosophy that will convince anyone to search for their own individual spiritual perfection. We cannot catch the supreme intellect with some intellect. Just remember these good friends of yours, the gopis. They are not satisfied with some theoretical meditation. They want something real. We also need something real. A personal encounter. To join the divine presence of the Supreme. When you sit in front of Him. ‘You and me. Me and You.’ Show others what you have found. 

From the goswamis, Jiva Goswami was the philosopher. He had written 400,000 verses about philosophy. And what is the essence of his teachings? It’s not the Bhagavat Sandarbha, it’s not the Tattva Sandarbha, it’s not the philosophical treatise. But we can say this is the essence of his teachings: Krishna Prema Mayi Radha. Radha Prema Mayo Hari.

So, what is the essence of your existence? What makes you live? This treasure and this secret please show to others. Make this ashram a focus of spiritual energy. So that all those who come with empty hands and thirsty souls, they can find the treasures and the nectar to fill up their needs. Be smart. Be intelligent. And pray. If you do these three things, you will be successful.

(Szvámí Tírtha, 2019.05.13-i szófiai reggeli tanításából)

(az előző hétfői tanítás folytatása)

Tegnap este arról beszélgettünk, hogy sokakat vonz a bhakták körében megtapasztalható „otthon” érzés, amit leginkább egy bizalmas, kis körben tudunk megérezni. Viszont, ha minél többen csatlakoznak ehhez a szűkebb körhöz, akkor az már egy nagy körré fog válni. S meglehet, hogy akkor pedig azt fogjátok mondani: „Ó, ez már nem ugyanaz a hangulat, nem ugyanaz a bizalmas szűk kör többé, hanem egy tágabb kör. Ó, miért jönnek annyian!? Ez már nem ugyanaz, a bensőséges közeg.”

De álljunk csak meg egy pillanatra! Anno, ti is csatlakoztatok valahogyan, valakik titeket is befogadtak, s most képesek lennétek bezárni az ajtót mások előtt? „Veled már túl sokan lennénk, te már nem kaphatsz a nektárból.” Sajnálom, ezt nem tehetjük meg! Akkor mégis hogyan őrizzük meg azt a bensőséges hangulatot, ami annyira elbűvölő volt a számunkra is, hogy amikor először léptünk be ebbe a terembe, azt mondtuk: „Hű, mi ez a csodálatos dolog?!” Szent kötelességünk fenntartani ezt a hangulatot. S ha mi is örömmel kortyoltuk ennek az ízeit, akkor ki kell tágítanunk ezt a kört mindazok számára, akik ugyanezt a nektárt szeretnék megkóstolni. 

Eleinte mi vagyunk azon az oldalon, akik kapnak ebből a lelki többletből. Miért? Mert az anyagi élet sivatagából érkezve, tele vagyunk hiányokkal, vagyis meg kell töltenünk ezt a bennünk lévő űrt. Idővel viszont át kell lépnünk a másik, az adó oldalra. S ha ugyanazt a hangulatot szeretnénk megtapasztalni, amit mi is megkaptunk, akkor próbáljuk megadni mi is ezt másoknak. S ha így teszünk, akkor ugyanazt a hangulatot fogjuk megkapni, csak éppen a másik, az adó oldalon állva. Jó dolog kapni, de a bölcsek szerint még jobb adni!

S nem a bonyolult filozófia az, ami bárkit is meg fog győzni arról, hogy keresse meg a saját lelki tökéletességét. A legfelsőbb intelligenciát nem tudjuk megragadni a mi parányi értelmünkkel. Csak gondoljatok kedves barátaitokra, a gópíkra. Ők nem elégszenek meg holmi elméleti meditációval, nekik valami igazi kell! Nekünk is az kell, egy személyes találkozás, hogy csatlakozhassunk a Legfelsőbb isteni jelenléthez. Amikor majd ott ülünk Őelőtte „Te az enyém, és én a Tied.” Mutassátok meg másoknak is, amit találtatok!

A gószvámík közül Dzsíva gószvámí volt a filozófus, aki 400 000 verset írt a filozófiáról. S mi az igazi lényege a tanításainak? Nem a Bhagavat-szandarbha, nem a Tattva-szandarbha, nem a filozófiai értekezés. Hanem azt mondhatjuk, hogy a tanításának a lényege: Krsna-préma-mají Rádhá, Rádhá-préma-majó Hari (Rádhá teljesen Krisna szeretetével, Krisna pedig teljes egészében Rádhá szeretetével van átitatva).

S nézzük meg, hogy mi a lényege a saját létünknek, mi éltet bennünket? Kérlek, mutassátok meg másoknak is ezt a kincset, ezt a titkot! Tegyétek ezt az ásramot az isteni energia középpontjává, hogy mindazok, akik üres kézzel és szomjazó lélekkel érkeznek megtalálhassák azokat a kincseket, és nektárt, ami betölti hiányaikat. Legyetek okosak, bölcsek, és imádkozzatok! Ha ezt a három dolgot teszitek, akkor sikerrel fogtok járni!

(от лекция на Свами Тиртха, 13.05.2019 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

Както говорихме вчера вечерта, мнозина са привързани към домашния уют, към домашното усещане на близкия кръг. Но ако хората са привързани към малкия кръг и са готови да се включат в него, тогава той става голям кръг, нали? И тогава ще речете: „О, това вече не е същото настроение. Това вече не е малък кръг, а голям. Защо идват другите? Вече не сме в тесен кръг.”

Ама чакайте малко. Вие също сте се присъединили, някой ви е приел. А сега искате да затворите вратата под носа на другите? „Извинете, с вас кръгът става прекалено голям, така че няма за вас нектар.” Съжалявам, не можете да правите това. Тогава как да поддържаме същото онова настроение, което е било толкова привлекателно за нас, че когато сме влезли за първи път в стаята сме си казали: „Леле, какво се случва тук?!” Наш дълг е да поддържаме настроението. И ако сме се радвали на благодатта да бъдем допуснати в това настроение, в този кръг, трябва да го оставим отворен за всички онези, които искат да вкусят същия нектар. 

В началото сме от страната на получаващите. Защо? Защото идваме от пустинята на материалния живот. Пълни сме с липси. Затова трябва да напълним тази празнота вътре в нас. Ала по-сетне трябва да застанем откъм другата страна, откъм даващата страна. И ако искате да се радвате на същото настроение, което сте получавали, стремете се да го давате на другите. Тогава ще можете да изпитвате същото, но откъм другата страна. Сладко е да получаваш, но мъдреците казват, че е по-сладко да даваш. 

И не сложната философия е онова, което ще убеди някого да потърси своето индивидуално духовно съвършенство. Не можем да уловим върховния интелект с интелект. Просто си спомнете вашите добри приятелки гопите. Те не се удовлетворяват с някаква теоретична медитация. Те искат нещо истинско. Ние също се нуждаем от нещо истинско. От лична среща. Да встъпим в божественото присъствие на Бога. Когато седиш пред Него. „Ти и аз. Аз и Ти.“ Покажете на другите какво сте намерили. 

Сред госвамите, Джива Госвами бил философът. Той е написал 400 000 стиха за философия. Ала каква е есенцията на неговите учения? Не е „Бхагават Сандарбха“, не е „Таттва Сандарбха“, не са философските трактати. Есенцията на неговите учения, можем да кажем е това: Кришна према майи радха, радха према майо хари.

А каква е есенцията на вашия живот? Кое ви прави живи? Това съкровище и тази тайна, моля ви, показвайте на другите. Превърнете този ашрам в средоточие на духовната енергия. За да могат всички, които идват с празни ръце и с жадни души да намерят съкровищата и нектара, с които да утолят нуждите си. Бъдете умни. Бъдете интелигентни. И се молете. Ако правите тези три неща, ще успявате.