Sharanagati

(from a lecture of Swami Tirtha, 12.05.2019 morning, Sofia)

In life in general we have to think in processes. Meaning that we start from one point and we try to reach another point. We had started from the cage. We try to open the door of this cage. We need to identify the bird as well. And we need to help this bird escape from the cage. And not only escape, but fly with its own wings.

For this we need to observe the general way of religions and see the difference between the general religious practices and the spiritual process. Again, we need to start from somewhere and reach another destination. Because first we need a very basic education: how to live properly. And you know, we live in a very upside-down situation, culture and society, when we do things as a habit, as we are accustomed to do, and many times it’s the opposite as it should be done. For example, some people go to bed at dawn. You start your japa-walk and you see people going to bed to take their rest. Or other times, in a fortunate case, you take your morning shower and then you brush your teeth. It should be the opposite. First clean the teeth and then wash.

You see, we need a very basic education as well. Not only learning a very high philosophy, but the proper sequence of things. And why do we have to purify the body in the morning? In order to prepare for spiritual practices. If your bodily constitution is dirty, then what can you expect from your mind constitution? So, there is a natural sequence of things. 

In different ages, we need to acquire different qualities. What is the beauty of a baby? For example, he or she can pass stool and urine, but the parents are so happy: “The body functions right, he’s healthy.” It’s such a peace of mind! Yet if you are 20 years old and this is the only way you can make others happy, your parents will not be very happy. 

So, the beauty of young age is unlimited. For example, passion. If a young man is not passionate, then what’s the purpose at that age? But if an old guy is full of passion, that is not so charming. Then what is the beauty of old age? It’s not the wrinkles. It’s not the stick that you have to use for walking. What is the beauty of old age? 

Bhagavat Prasad: Wisdom.

Swami Tirtha: Correct. If we don’t acquire that quality, then there is not so much beauty in old age. 

So, in all phases, in all activities we need to follow the proper sequence. Therefore, after this very basic training – how to cleanse your teeth – we have to come to the moral standard of life. In most of the cases, religions or spiritual societies – yoga or other groups as well – they try to educate people in moral standards. Like trying to provide and help people to follow a good, a more sattvic lifestyle. But this is just like taming the wild animal. And actually this is not the ultimate goal of any religious process – to give some moral standards. You can have some morals without religious principles, right? But then, what is the purpose? Don’t stop here. Because sometimes, if we stop at the relative principles, there might be conflicts. Therefore, we need to come to the absolute platform, spiritual platform. This is param-dharma – which is beyond these basic rules, these sequences, beyond the moral standards and also beyond the intellectual level. 

The big jump is not from a simple human being to turn into a faithful person. The big jump is from a religious person, or a sadhana follower, to turn into a spiritual person, or an accomplished, realized person. This is the big jump. To turn a fool into an educated person is a duty of a school. To turn an educated person into a religious person, this is a duty of religion. To turn a religious person into a spiritual person is a duty of a spiritual process. And to turn a spiritual person into an accomplished person, this is a duty of realization. This is the path that we have to follow here – from the first steps, we have to come to the higher platforms of realization. 

So, I don’t want to say anything more about brushing your teeth. I don’t mind, do it as you can. Many times we have been discussing the moral standards: become a better person, follow a sattvic lifestyle, etc. But don’t stop here. This is not the end of the journey.

(to be continued)

(Szvámí Tírtha, 2019.05.12-i szófiai reggeli tanításából)

Általában az élet során folyamatokban gondolkodunk, ami azt jelenti, hogy az egyik pontból próbálunk eljutni egy másikba. Beszélgetésünket a kalitkával kezdtük, amelynek az ajtaját igyekszünk kitárni, miközben fel kell ismernünk magát a madarat is, akit segítenünk kell kiszabadulni ebből a kalitkából. S nem csupán szabadon engedni, hanem segíteni a saját szárnyaival szárnyalni.

Ehhez meg kell vizsgálnunk a vallások általános működését, illetve meg kell értenünk a különbséget az általános vallásgyakorlat és a lelki folyamat között. Ismét el kell indulnunk valahonnan, és eljutni egy másik állomásra. Először is nagyon elemi dolgokat kell megtanulnunk, például azt, hogy hogyan éljünk helyesen. S mint tudjátok egy igencsak fordított világban élünk, mind a kultúra, mind a társadalmi dolgokat illetően, néha megszokásból és épp fordítva cselekszünk, mint ahogy kellene. Például vannak, akik hajnalban fekszenek le. Mi épp a dzsapa-sétánkra indulunk, miközben látjuk, hogy valaki hazafelé tart, hogy lepihenjen. Máskor, jó esetben, reggel megfürdünk, majd fogat mosunk, amit épp fordítva kellene csinálni, először fogat mosni, utána zuhanyozni.

Látjátok, először is ilyen alapvető oktatásra van szükségünk, nem csak a magasröptű filozófiát kell megtanulnunk, hanem a dolgok helyes sorrendiségét is. S miért kell reggel megtisztítani a testünket? Azért, hogy ezzel felkészüljünk a lelki gyakorlatokra, mivel ha szennyezett a testünk, akkor mit várjunk az elménktől? Tehát megvan a dolgok természetes sorrendje. 

 Különböző életkorokban, különböző tulajdonságokat kell elsajátítanunk. Mitől olyan elbűvölő egy csecsemő? Például attól, hogy kakil és pisil, és ezt látva a szülők nagyon boldogok lesznek: „Testileg minden rendben van, egészséges!” Milyen megnyugtató ez! De ha 20 évesen, ez az egyetlen dolog, amivel másokat boldoggá tudtok tenni, akkor a szüleitek ettől nem lesznek nagyon azok. 

Tehát a fiatalság szépségei határtalanok. Vegyük például a szenvedélyt. Ha egy fiatalember nem szenvedélyes, akkor mi értelme lenne annak az életkornak? Viszont, ha egy idős ember tele van szenvedéllyel, az már nem annyira szimpatikus. Akkor miben is rejlik az idős kor szépsége? Nem a ráncokban, és nem a botban, amire támaszkodnak. Mi az idős kor szépsége?

Bhagavat-praszád: A bölcsesség.

Szvámí Tírtha: Így van! Ha erre nem sikerül majd szert tennünk, akkor nem sok szépség rejlik az idős korban. 

Tehát valamennyi életkorban, illetve minden cselekedetünkben be kell tartanunk a helyes sorrendet. Ezért az elemi oktatáson – mikor kell fogat mosni – túl, el kell jutnunk egy erkölcsös élethez. A legtöbb esetben a vallások, a lelki közösségek (jógások, s más csoportok), igyekeznek az embereket az erkölcsi normákra oktatni. Például próbálnak segíteni abban, hogy tagjaik egy jó, szattvikus életet éljenek. De ez olyan, mint megszelídíteni egy vadállatot, s valójában ez nem a végső célja egyik vallásos folyamatnak sem – hogy erkölcsi normákra neveljen. Mivel, lehetünk erkölcsösek anélkül is, hogy bármiféle vallási alapelvet követnénk. Úgyhogy ne álljunk meg itt! Mert ha megállunk ezeknél a relatív elveknél, akkor konfliktusba kerülhetünk. De akkor mi a végső célja a vallásos folyamatoknak? Az, hogy abszolút szintre, lelki szintre kerüljünk, s ez a parama-dharma, ami túl van ezeken az elemi szabályokon, sorrendiségen, erkölcsi normákon, illetve túl van az intellektuális szinten is. 

A nagy lépés nem az hogy egy egyszerű emberből hívő emberré váljunk, hanem az, hogy egy vallásos, szádhana gyakorlóból lelki, megvalósított személlyé váljunk. Ezt jelenti a nagy ugrás. Az iskola feladata az, hogy tanulatlanból művelt emberré váljunk; a vallás feladata az, hogy művelt emberből vallásos emberré váljunk; a lelki folyamat feladata az, hogy vallásos emberből lelki emberré váljunk. Az pedig hogy lelki emberből megvalósítottá váljunk, az a realizáció feladata. Ez az az út, amit be kell járnunk: az első lépéstől el kell jutnunk a megvalósítás magasabb szintjére. 

Nos, a fogmosásról nem szeretnék többet beszélni, nem bánom, csináljátok úgy, ahogy  tudjátok. Már sokszor beszéltünk az erkölcsi normákról, hogy váljatok jobb emberré, éljetek szattvikusan stb. De ne álljatok meg ennél! Ez még nem az út vége! 

(folytatása következik)

(от лекция на Свами Тиртха, 12.05.2019 сутрин, София)

В живота като цяло трябва да мислим в процеси. Това означава, че започваме от една точка и се стремим да стигнем до друга точка. Започнали сме от клетката. Опитваме се да отворим вратата на тази клетка. Трябва да намерим птичката. И да помогнем на тази птичка да избяга от тази клетка. И не просто да избяга, но да полети на собствените си криле.

Заради това е необходимо да наблюдаваме общия път на религиите и да видим разликата между обичайните религиозни практики и духовния процес. Отново, трябва да тръгнем отнякъде и да стигнем до друго място. Понеже в началото ни е нужно съвсем елементарно обучение: как да живеем правилно. Знаете, ние живеем в много обърната ситуация, култура и общество, където правим нещата по навик, както сме свикнали и често пъти съвсем наобратно, от както би трябвало да бъдат правени. Например, някои хора си лягат призори. Вие излизате на джапа-разходка, а срещате хора, които се прибират да си легнат. Или друг път, в добрия случай, взимате сутрешен душ и след това си миете зъбите. Би трябвало да е обратното – първо ги миете, после се къпете.

Виждате, нуждаем се от съвсем елементарно обучение. Не само да изучаваме някаква възвишена философия, ами и правилната последователност на нещата. А защо трябва да почистваме тялото си сутрин? За да се подготвим за духовна практика. Ако тялото ви е мръсно, тогава какво можете да очаквате от ума си? Така че съществува естествен ред на нещата. 

На различна възраст е нужно да придобиваме различни качества. Какво е хубавото на бебето? Например, то може да ака и пишка, обаче родителите се радват: „Тялото му функционира правилно, здравичко е.” Това е толкова успокояващо! Обаче ако сте на 20 години и това е единственият начин, по който можете да зарадвате другите, родителите ви няма да са особено щастливи. 

Така че красотата на младостта е безгранична. Например страстта. Ако един млад човек не е страстен, тогава защо въобще е млад? Но ако един старец е пълен със страсти, това вече не е толкова очарователно. Тогава в какво е красотата на старостта? Не е в бръчките. Не е в бастуна, на който се подпирате, за да вървите. В какво се състои красотата на старостта? 

Бхагават Прасад: В мъдростта.

Свами Тиртха: Правилно. Ако не добием това качество, няма красота в старостта. 

И така, във всички фази, във всички дейности е нужно да следваме правилната последователност. Затова, след такова съвсем основополагащо обучение – как да си миете зъбите – трябва да стигнем до нравствения стандарт в живота. В повечето случаи религиите или духовните общества – например йога, както и други групи – се стараят да образоват хората в моралните стандарти. Стремят се да представят и помогнат на хората да следват един добър, по-саттвичен начин на живот. Ала това е просто като опитомяване на диво животно. То всъщност не е най-висшата цел на никой религиозен процес – да се дадат някакви нравствени стандарти. Човек може да има морал и без да следва религиозни принципи, нали? Тогава каква е целта? Недейте да спирате дотук. Защото понякога, ако спрем на относителните принципи е възможно да има конфликт. Затова е нужно да стигнем до абсолютното ниво, духовното ниво. Това е парам-дхарма – тя стои отвъд тези базисни правила, тези последователности, отвъд моралните стандарти, а също и отвъд интелектуалното ниво. 

Големият скок не е от обикновен човек да се превърнеш във вярващ. Големият скок е от религиозен човек, от следовник на садхана, да се превърнеш в духовен, усъвършенстван, завършен човек. Това е големият скок. Да направи от глупака образован човек е задължение на училището. Да направи от образования човек религиозен е задължение на религията. Да направи от религиозния човек духовен човек е задължение на духовния процес. А да направи от духовния човек осъществен човек е задължение на реализацията. Това е пътят, който трябва да следваме тук – от първите стъпки да стигнем до най-висшите нива на реализация. 

Не искам да говоря повече за миене на зъби. Не ме интересува, правете го както можете. Многократно сме говорили за нравствените стандарти: да станете по-добри хора, да следвате саттвичен начин на живот и т.н. Но не спирайте дотук. Това не е краят на пътуването.

(следва продължение)