Sharanagati

(from a lecture of Swami Tirtha, 11.05.2019 evening, Sofia)

(continues from the previous Monday)

If we have started this journey of life by taking birth, one thing looks certain – that we shall end this journey as well. It is said that at the time of our birth our years and our fate are written on our forehead. At the moment of birth it is decided how long we shall live. And how much suffering we have to tolerate. And also how much happiness we shall harvest in this life. If everything is written on our foreheads, then fate is not a question of beauty industry. So even if we go to a beauty parlour, it will not change our destiny. Nevertheless, we want to avoid the troubles and we want to acquire more happiness. And we all want to live a long life. Everybody wants to have a long enough period of life; yet you want to avoid old age. It is not very reasonable. If you want to have a long life, the process to achieve that long life is called aging. How can you have the one without the other? It’s impossible. Better we try to establish some friendly relationship with time, and old age as well.
As I told you, about 100 years is projected for humans of this age. Have you ever thought how many years you are ready to give to yourself?
Gita-Govinda: 108.
Swami Tirtha:  Nice. Give some time to yourself and try to plan your life. You must have a plan for this lifetime. And usually the different periods in life follow each other step by step. First you are a baby, then you are a child, then you are a young man or woman, then you are a grown-up responsible person, then you are an elderly one, after that a senior one, then again a child. But in every age period we should try to behave accordingly. When you are young, you want to pose as more senior. When you grow old, you want to pose as younger.
But you know, if we have 100 years period for this lifetime, let’s check what we should do in these ages, what we should learn, what we should perform.
There is a discussion[1] between a master and a student. And the student has some questions about space and time, and human beings, and divinity, and faith, and atonement, and different important topics. And as there is a profound inquiry from the side of the student, the master tries to give profound answers. And now they come to discussing time.
Everything is changing in this life. Yet certain things remain the same. Your bodily constitution is changing from baby to an old man, but your feeling, your self-identity, this inner identification, doesn’t change. So, this is what the master tells the student. “Alright, everything is changing, but you are the same.”
Nevertheless, in these different ages that we perceive, we have to perform various different activities. So, I tell you the age, and then you tell me what we should learn and how we should do in this age.
“So, in this ever-changing process, there is some permanent feature. You are what you have been, and you will remain the same. When a person is one year old, what should he learn?
Comment: To walk.
Swami Tirtha: Correct, walking. When you are ten years old, you start to learn to…?
Answer: To read.
Swami Tirtha: You start to learn how to think, to develop your consciousness. When you are twenty, you start to learn..? When you are twenty, then you start to learn to stand on your own feet, to be independent. When you are thirty..?
Anwer: To be responsible.
Swami Tirtha: Yes, correct. When you are thirty, then you have to face yourself. And establish a family life – this is facing yourself. When you are forty, what do you start to learn?
Answer: To divorce.
Swami Tirtha: No, this is not allowed.
Comment: To be useful for the society.
Swami Tirtha: Correct, this is the time when we have to learn how to be very useful for others, how to serve the benefit of others. When you are fifty?
Comment: Half of the time has passed.
Swami Tirtha: Correct, then we have to face a kind of withdrawal from external activities. When you are sixty, what do you have to learn when you are sixty?
Response: Wisdom.
Swami Tirtha: Yes, wisdom. When you are seventy, what you have to learn?
Answer: That nobody owes you anything.
Swami Tirtha: Well, I think it’s also necessary to learn this. But here it is said we have to learn deep faith. When you are seventy, you have to learn deep faith. What happens when you are eighty? Prem Prasad?
Prem-Prasad: Rethink everything that has happened in your life.
Swami Tirtha: Correct. When we are eighty, we have to learn this absolute stability.
When you are ninety? When you are ninety, you have to face death. And what do we have to learn when we are a hundred years old?
Comment: To die.
Swami Tirtha: Correct, to pass away peacefully and in a contented manner.
Gita-Govinda: What if you don’t reach even 70?
Swami Tirtha: Bad luck. Because it is said: if you are not pure by 10, if you are not beautiful by 20, if you are not strong by 30, if you are not determined by 40, if you are not wealthy by 50, if you are not wise by 60, and if you are not saintly by 70, you will not become one later either.
You see, we have a relatively short time, my dear ones. So according to your age, try to achieve the best. I think this is enough now to ponder, to think, to digest.

(to be continued)

1.  In Hansakunda Upanishad

(Szvámí Tírtha, 2019.05.11-i szófiai esti tanításából)

(az előző hétfői tanítás folytatása)

Ha egyszer már megszülettünk és elkezdtük ezt a vándorutat, annyi bizonyos, hogy egyszer majd be is fogjuk ezt fejezni. Azt mondják, hogy a születésünk pillanatában a homlokunkra van vésve az éveink száma és a hitvallásunk. A születés pillanatában eldöntetik, hogy milyen hosszan fogunk élni, mennyi szenvedést kell elviselnünk, illetve mennyi boldogságban lesz majd részünk. S ha minden a homlokunkra van írva, akkor a sorsunk sem a szépségiparon múlik. Tehát még ha el is látogatunk egy szépségszalonba, akkor sem nagyon fog változni mindaz, ami már eleve elrendeltetett. Mindenesetre az biztos, hogy a problémáktól meg akarunk szabadulni, illetve egyre inkább boldogok akarunk lenni, és hosszú életet akarunk élni. Mindenki hosszan akar élni, de azért el is szeretné kerülni az öregkort. Ez egyáltalán nem valószerű! Ha hosszú életet szeretnénk élni, akkor az annak eléréséhez vezető folyamatot hívják öregedésnek. Hogyan lehetne elérni az egyiket a másik nélkül? Az lehetetlen! Jobban tesszük, ha jó viszonyba kerülünk, mind az idővel, mind pedig az öregkorral.
Ahogy már említettem nektek, körülbelül 100 esztendő adatik egy életre. Gondolkoztatok már azon, hogy ti hány évet adnátok magatoknak?
Gíta-Góvinda: 108.
Szvámí Tírtha: Az szép! Próbáljatok egy kis időt szánni magatokra, hogy megtervezzétek az életeteket. Kell, hogy legyen tervetek erre az életre! S általában a különböző életszakaszok szépen következnek egymás után. Először az újszülött, majd a kisgyermekkor, s ezt követően fiatalok, felelős felnőttek, majd idősebbek, egyre korosabbak, s aztán ismét gyermekek leszünk. Viszont minden életkorban igyekeznünk kell annak megfelelően élni. Bár jellemző, hogy amíg fiatalok vagyunk, addig idősebbnek szeretnénk látszani, viszont amikor pedig idősebbé válunk, akkor pedig fiatalabbnak akarunk látszani.
De hogyha ez az életünk 100 esztendeig tart, akkor nézzük meg, hogy mit is kellene csinálnunk, mit kellene tanulnunk, mit kellene véghez vinnünk, az adott életkorban.
Egyszer, mester és tanítvány beszélgettek[1]. A növendék feltette kérdéseit, melyek időre, térre, istenre, emberre, hitre, vezeklésre, s más egyéb fontos témákra vonatkoztak. S mivel a tanítványnak ezek a kérdései meglehetősen elmélyültek voltak, ezért a mester is igyekezett mélyreható válaszokat adni. Majd eljutottak az idő megtárgyalásához, melyet nézzünk meg mi is együtt.
Idővel minden változik, de az is igaz, hogy bizonyos dolgok változatlanok maradnak. A testünk gyermekből felnőtté változik, viszont az érzéseink, az önazonosságunk az nem lesz más. Tehát így szólt a mester a tanítványhoz. „Rendben minden változik, de te ugyanaz maradsz.”
Mindenesetre ezekben a különböző életkorokban különböző életfeladataink vannak. Legyen az, hogy én mondom az életkort, ti pedig azt, hogy mit kell abban az életkorban megtanulni, véghezvinni.
Tehát ebben az örökké változó folyamatban, azért vannak bizonyos állandó elemek. Azok vagyunk, akik voltunk, és azok is maradunk. Tehát mi az amit egyesztendősen meg kell tanulnunk az életben?
Hozzászólás: Járni.
Szvámí Tírtha: Igen, járni. S amikor tíz esztendőssé válunk, akkor mi az amit el kell kezdenünk megtanulni…?
Válasz: Olvasni.
Szvámí Tírtha: Elkezdünk megtanulni gondolkodni, tudatunkra ébredni. S amikor húszévessé válunk, akkor mit kell elkezdünk megtanulni..? Önálló lábra állni, függetlenedni. Harmincévesen..?
Válasz: Felelősségteljesnek lenni.
Szvámí Tírtha: Helyes! Harmincévesen szembe kell néznünk önmagunkkal, családot alapítani, ez jelenti a szembenézést önmagunkkal. Negyvenévesen mi az, amit el kell kezdenünk megtanulni?
Válasz: Elválni.
Szvámí Tírtha: Nem, ez nem megengedett!
Hozzászólás: A társadalom hasznára válni.
Szvámí Tírtha: Pontosan, ez az az időszak, amikor meg kell tanulnunk, hogyan legyünk igazán hasznosak mások számára, hogyan szolgáljuk mások legfőbb javát. Ötvenévesen?
Hozzászólás: Az időnk felén már túl vagyunk.
Szvámí Tírtha: Igen, akkor szembesülnünk kell azzal, hogy csökkentsük a külvilág felé való aktivitásunkat. Hatvanévesen?
Válasz: Bölcsnek lenni.
Szvámí Tírtha: Igen, bölcsé válni. Hetvenévesen, mi az, amit meg kell tanulnunk?
Válasz: Azt, hogy senki sem tartozik neked semmivel.
Szvámí Tírtha: Igen, azt hiszem ezt is fontos megtanulni, de itt az áll, hogy mély hitre kell, hogy jussunk. Mi történik nyolcvanévesen? Prémpraszád?
Prémpraszád: Ismét végiggondoljuk mindazt, ami addig az életünkben történt.
Szvámí Tírtha: Igen, amikor nyolcvanévessé válunk, meg kell tanulnunk teljesen stabillá válni. Kilencvenévesen? Meg kell tanulnunk szembenézni a halállal. És mit kell megtanulnunk, amikor száz évessé válunk?
Hozzászólás: Meghalni.
Szvámí Tírtha: Igen, békésen és elégedetten eltávozni.
Gíta-Góvinda: Mi van akkor, ha még a hetven évet se éljük meg?
Szvámí Tírtha: Az pech, mert azt mondják, ha 10 éves korunkra nem tanulunk meg tiszták lenni, ha 20 éves korunkra nem szépülünk meg, ha 30 éves korunkra nem leszünk erősek, ha 40 éves korunkra nem leszünk elszántak, ha 50 éves korunkra nem leszünk gazdagok, ha 60 éves korunkra nem válunk bölccsé, és ha 70 éves korunkra nem leszünk szentek, akkor már később se leszünk azok.
Látjátok kedveseim, viszonylag kevés időnk van. Tehát próbáljátok meg az életkorotoknak megfelelő legfőbb dolgot elérni. Azt hiszem, ennyi most elég is lesz az elmélkedéshez, a gondolkodáshoz, ezeknek a megemésztéséhez.

(folytatása következik)

1.  Hanszakunda-upanisad

(от лекция на Свами Тиртха, 11.05.2019 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Щом сме започнали това пътешествие на живота като сме се родили, едно нещо изглежда сигурно – че пътуването ще има и край. Казва се, че в момента на раждането, годините, които ще живеете и съдбата ви са записани на челото. Още в мига на раждането ви е отсъдено колко ще живеете, както и колко страдания ще изтърпите, а също колко щастие ще пожънете в този живот. Щом всичко е изписано на челото, тогава значи съдбата не зависи от разкрасяващата индустрия. Така че дори да идете в салон за красота, няма да промените съдбата си. Въпреки всичко ние искаме да избягваме проблемите и да добиваме повече щастие. И всички искаме да живеем дълъг живот. Всеки копнее за достатъчно дълъг живот, обаче искате да избегнете старостта. Това не е много разумно. Щом искате дълъг живот, процесът за постигане на такъв дълъг живот се нарича остаряване. Как може да имате едното без другото? Невъзможно е. По-добре да се стремим да сме в приятелски отношения с времето, също както и със старостта.
Както ви казах, в тази епоха за хората са предвидени около 100 години живот. Замисляли ли сте се някога колко години бихте си отпуснали?
Гита Говинда: 108.
Свами Тиртха: Хубаво. Дайте си някакво време и се опитайте да планирате живота си. Трябва да имате план за този живот. Обикновено различните житейски периоди следват един след друг стъпка по стъпка. Първо сте бебе, след това дете, после младеж или девойка, след това ставате пораснал отговорен човек, после възрастен, сетне старец, накрая пак дете. Но във всеки възрастов период трябва да се стремим да се държим адекватно. Когато сте млади, искате да се представите за по-възрастни. Когато сте стари, искате да се представите за по-млади.
Но щом имаме да изживеем 100 години в този живот, нека видим какво трябва да правим през тези възрасти, какво имаме да научим, какво имаме да свършим.
Има един разговор[1] между учител и ученик. Ученикът има въпроси за пространството и времето, за човека, за божественото, за вярата и изкуплението, за различни важни теми. И понеже има задълбочено запитване от страна на ученика, учителят се старае да дава задълбочени отговори. Сега те стигат до дискусията за времето.
Всичко в този живот се променя. При все това някои неща си остават същите. Нашето тяло се променя от бебе в старец, но себеусещането, това вътрешно чувство за собствена идентичност, не се променя. Именно това казва учителят на ученика. „Въпреки че всичко се променя, ти си същият.”
При все това, през тези различни възрасти, които преживяваме, ние трябва да извършваме различни дейности. Ще ви казвам възрастта, а вие казвайте какво трябва да научим и какво трябва да правим на тази възраст.
“И така, в този вечно променлив процес има нещо постоянно. Ти си какъвто си бил и ще останеш същия.” Когато човек е на една годинка, какво следва да научи?
Коментар: Да ходи.
Свами Тиртха: Правилно, да ходи. Когато сте на десет години, започвате да се учите да…?
Отговор: Да четем.
Свами Тиртха: Започвате да се учите да мислите, да развивате съзнанието си. Когато сте на двадесет се учите да..? На двадесет се учите да стоите на собствените си крака, да сте независими. А когато сте на тридесет..?
Отговор: Да сме отговорни.
Свами Тиртха: Да, правилно. Когато сте на тридесет, трябва да застанете лице в лице със себе си. A да създадете семейство – това значи да застанете лице в лице със себе си. Когато сте на четиридесет, какво започвате да учите?
Отговор: Да се развеждаме.
Свами Тиртха: Не, това не е позволено.
Коментар: Да сме полезни за обществото.
Свами Тиртха: Правилно, това е времето, когато трябва да се научим да сме полезни за другите, да служим за доброто на другите. Когато сте на петдесет?
Коментар: Половината време вече е изтекло.
Свами Тиртха: Така е, тогава трябва да се изправим пред един вид отдръпване от външните дейности. А когато сте на шестдесет на какво трябва да се научите?
Отговор: На мъдрост.
Свами Тиртха: Да, на мъдрост. На седемдесет какво трябва да научите?
Отговор: Че никой не ти е длъжен за нищо.
Свами Тиртха: Е, и това е необходимо да се научи. Но тук е казано, че трябва да се научим на дълбока вяра. Когато сме на седемдесет трябва да се научим на дълбока вяра. А какво става, когато сте на осемдесет? Прем Прасад?
Прем Прасад: Да преосмислиш всичко, което ти се е случило през живота.
Свами Тиртха: Правилно. Когато сме на осемдесет, трябва да се научим на абсолютна стабилност. А на деветдесет? На деветдесет трябва да се срещнем със смъртта. И какво остава да научим когато сме стогодишни?
Коментар: Да умрем.
Свами Тиртха: Да, да си отидем с мир и удовлетворение.
Гита Говинда: Ами ако човек не доживее дори до 70?
Свами Тиртха: Лош късмет. Защото се казва: ако не си чист до десетгодишна възраст, ако не си красив до 20, ако не си силен до 30, ако не си решителен до 40, ако не си богат до 50, ако не си мъдър до 60 и ако не си свят до 70, няма да станеш такъв и по-късно.
Виждате ли, разполагаме с относително кратко време, скъпи мои. Затова според възрастта си, стремете се да постигнете най-доброто. Мисля, че е достатъчно да поразсъждаваме върху това, да помислим, да го смелим.

(следва продължение)

1.  В „Хансакунда Упанишад“