Sharanagati

(from a lecture of Swami Tirtha, 09.05.2019, Sofia)

(continues from the previous Monday)

Question: Gurudev, you said that the two parents should look at the conception as a kind of service. Could you please say something more about this? 

Swami Tirtha: Anybody here who has some debts to some banks? Today everybody is indebted, right? Recently we were discussing with Ishvara. Some devotee says: ‘Oh, I have this much debt’. Another says: ‘I have that much debt’. And then Ishvara said: “I am a beggar, I have nothing, but it looks like I am in a much better position than them. I have zero, but they are in minus”. So, sometimes to have zero is a very high achievement. 

But generally, we are all indebted. Maybe not to the banks, but to some other authorities. First of all, we are indebted to God. This is our topmost… well, I wouldn’t say debt, but invitation – we belong there. Then, we are indebted to the demigods – those who take care of all the universal affairs, they provide the air and the rain. Then, we are indebted to the rishi-munis. Then, we are indebted to human beings. Plus, we are indebted to living beings, in general. 

And if you are indebted, then you have to pay the instalments, right? So, you satisfy the demigods with your swaha offerings into the fire. You satisfy the rishi-munis by chanting hymns and studying the scriptures. You satisfy the living entities, let’s say, animals, by feeding them. And you satisfy human beings in general when you receive them as guests and you feed them, for example. But the specific instruction is that whatever you have got, you pass it on to somebody else. 

We all have got a chance for this life, we all have got this body from our parents. Therefore, becoming a father and a mother means that you pay off your debt to your ancestors. And what you didn’t understand – why your father behaves like that, why your mother doesn’t understand you – as soon as you become a mother and a father, you will immediately understand that. Correct? So, this is what I mean – we are indebted. And we pay our debt, what we have received from our ancestors, by serving our next generation. 

I think it’s very reasonable: somebody had taken the trouble to raise you, now you also take the trouble to raise somebody. It’s nice, beautiful – right? And if we can add some more spiritual values, more spiritual ideals to this transaction, then it might become a real spiritual service. In this way we can have a spiritual family. Therefore mother Yashoda and Nanda Baba’s relationship is our example. Or all the other exemplary devotees, they are good examples for us.

Question of Kripadham: In this respect, how does the order of renunciation repay this debt? 

Swami Tirtha: I didn’t know that challenging questions are also allowed. Well, there are not only biological means of multiplication. Those who are limited in capacity, they can bring a child only by having a sexual intercourse. Those who are stronger, they have other methods as well. The general way is the sexual multiplication. Absolutely no problem with that – it’s designed for that to bring a new soul to life. But if you are strong enough, then even with the help of the sexual intercourse first you can determine what kind of soul you want to invite and then it will happen. Therefore, you shouldn’t lose your high level and concentration of consciousness while you impregnate your wife. Because then it will be a mistake – more problems to the family, more problems to the child. But those who are spiritually powerful, they can have children in other manners. They can create by the power of the mind, by the power of the consciousness, for example. Or you can multiply by preaching as well – it’s also another option. Maybe you don’t have blood children, but you can have spiritual children. It’s practically the same – you have to change the diapers. The job is the same. 

(to be continued)

(Szvámí Tírtha, 2019.05.09-i szófiai tanításából)

(az előző hétfői tanítás folytatása)

Kérdés: Gurudév, említetted, hogy a legjobb, ha a szülők a gyermekvállalást (a fogantatástól kezdődően) egyfajta szolgálatként fogják fel. Tudnál erről beszélni kicsit bővebben? 

Szvámí Tírtha: Esetleg van közöttetek olyan, akinek van valamennyi hitele valamelyik banknál? Manapság többnyire mindenkinek van némi adóssága. Épp a napokban beszélgettünk Isvarával arról, amit a bhakták néha mesélnek, hogy ‘Ó, ennyi, meg annyi adósságunk van’. Mire Isvara hozzátette: „Én egy koldus vagyok, semmim sincs, de úgy tűnik, hogy én sokkal jobb helyzetben vagyok hozzájuk viszonyítva. Én nullán vagyok, de ők mínuszban.” Tehát néha a nulla már egy nagyon nagy eredmény. 

Viszont általában véve mindannyian lekötelezettek, adósok vagyunk. Lehet, hogy nem egy banknak, hanem más fennhatóságnak. Először is, adósai vagyunk Istennek, ez a legfőbb … nos nem igazán mondanám adósságnak, hanem az Ő kegyéből felénk áradó végtelen szeretetteljes gondoskodásnak-hazavárásnak, hiszen oda tartozunk. Másodsorban adósai vagyunk a félisteneknek, azoknak akik az unverzum ügyeivel foglalkoznak, levegőt, esőt biztosítanak a világ számára. Továbbá hálával tartozunk a rsi-muniknak, az embereknek, és általában az élőlényeknek. 

S ha adósok vagyunk, akkor a részleteket is fizetnünk kell. Tehát a félisteneket a tűzbe felajánlott szváhá áldozattal, a rsi-munikat a mantrazengésünkkel, írások tanulmányozásával tesszük elégedetté, míg az élőlényeket, mondjuk az állatokat azáltal, hogy táplálékot adunk nekik. Az embereket meg például úgy, hogy vendégül látjuk őket. De a konkrét jótanács az, hogy bármink is van, azt adjuk tovább másvalakinek. 

Mindannyiunknak megadatott az esély erre az életre, melyhez kaptunk egy testet is a szüleinktől. Ezért apának és anyának lenni azt jelenti, hogy visszafizetjük az adósságunkat az őseinknek. S amit korábban nem értettünk meg, hogy miért viselkedik úgy az apánk, vagy miért nem ért meg bennünket az anyánk, amint apák, vagy anyák lesztek, azonnal meg fogjátok érteni őket. Így van? Tehát erre gondoltam, amikor azt mondtam, hogy adósok vagyunk. S úgy tudjuk törleszteni az adósságunkat, hogy amit az őseinktől kaptunk, azzal szolgáljuk a következő generációt. 

Azt hiszem ez nagyon ésszerű. Valaki vette a fáradtságot, hogy felneveljen bennünket, ezért most rajtunk a sor, hogy mi is megtegyük ugyanezt az áldozatot. Hát nem gyönyörű? S ha ehhez még némi lelki eszményt, lelki értéket is hozzá tudunk tenni, akkor az valóban lelki szolgálattá válik. Ily módon lehet lelki a családunk, és ezért példa a számunkra Jasódá Anya és Nanda Baba kapcsolata, illetve az összes példamutató bhakta, ők is szép mintát mutatnak a számunkra.

Krpadhámá kérdése: Ilyen szempontból, hogyan fizeti vissza az adósságát egy lemondásban élő szerzetes? 

Szvámí Tírtha: Nem tudtam, hogy provokatív kérdések is megengedettek?! Nos, nem csak biológiai értelemben vett szaporodás létezik. Akiknek szélesebb dimenzió áll a rendelkezésükre, azok nem csak nemi úton hozhatnak világra gyermeket, hanem más módszerek is adottak a számukra. Általában nemi úton történik a szaporodás. Ezzel egyáltalán nincs semmi probléma, erre lett kitalálva, hogy így kapjanak új testet a lelkek. S ha elég emelkedett, tudatos egy lelki pár, akkor eldönthetik, hogy a nemi együttlétet arra használják fel, hogy egy fejlett lelket hívjanak meg erre a világra, és akkor az úgy is lesz. Ezért nem szabad elveszíteni a magas szintű tudatosságot, fókuszt a megtermékenyítés során, mert akkor válhat terhessé, mind a családnak, mind a gyereknek ez az élet, ahelyett, hogy áldott és áldásos lenne. Viszont egy lemondásban élő szerzetes, más módon is teremthet gyermeket, például az elme, a tudat erejével, vagy prédikálással. Lehet, hogy nincsenek vér szerinti, csak szellemi gyermekeik, ez gyakorlatilag ugyanaz – így is úgy is pelenkát kell cserélni. A feladat viszont azonos. 

(folytatása következik)

(от лекция на Свами Тиртха, 09.05.2019, София)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос: Гурудев, споменахте, че двамата родители трябва да гледат на зачатието като един вид служене. Бихте ли казали моля повече за това? 

Свами Тиртха: Тук има ли някой, който има задължения към банка? В днешно време всички имат задължения, нали? Наскоро разговаряхме с Ишвара. Един бхакта каза: „О, имам еди колко си дълг“. Друг каза: ‘“Моят пък е еди колко си“. Тогава Ишвара рече: „Аз съм просяк, нямам нищо, но изглежда съм в много по-добра позиция от тях. Аз съм на нула, обаче те са на минус”. Така че понякога да си на нулата е много добро постижение. 

Но най-общо казано, ние всички сме в задължение. Може би не към банките, но към други властимащи. Преди всичко сме длъжници на Бог. Това е нашият най-висш… не бих го нарекъл дълг, но призвание – ние принадлежим там. След това сме длъжници на полубоговете – тези, които се грижат за всички вселенски дела, които осигуряват въздуха и дъжда. След това сме задължени на риши-муните. След това сме задължени на човешките същества. Освен това сме задължени на живите същества като цяло. 

А когато си длъжник, трябва да плащаш вноски, нали? Полубоговете удовлетворяваш чрез своите приношения сваха в жертвения огън. Риши-муните удовлетворяваш като пееш химни и изучаваш писанията. Удовлетворяваш живите същества, да речем животните, като ги храниш. А човешките същества удовлетворяваш най-общо като ги посрещаш като гости и ги угощаваш, например. Но специфичната инструкция е: каквото си получил, предай го нататък на някой друг. 

Ние всички сме получили шанса на този живот, всички сме получили това тяло от нашите родители. Затова да станеш баща или майка означава, че изплащаш своя дълг към предшествениците си. И онова, което не си проумявал – защо баща ти се държи така, защо майка ти не те разбира – само щом станеш майка или баща незабавно ще го проумееш. Така ли е? Това имам предвид – ние сме длъжници. И изплащаме дълга, който имаме към нашите предци, като служим на следващото поколение. 

Мисля, че това е много смислено: някой се е нагърбил с трудностите да те отгледа, а сега ти поемаш трудностите да отгледаш някого другиго. Това е хубаво, красиво е, нали? А ако можем да добавим и повече духовни ценности, повече духовни идеали към този обмен, тогава това може да се превърне в истинско духовно служене. По такъв начин можем да имаме духовно семейство. Затова връзката между Майка Яшода и Нанда Баба е нашият пример. Или всички други отлични предани – те са добър пример за нас.

Въпрос на Крипадхам: В този смисъл, как отречениците изплащат този дълг? 

Свами Тиртха: Не знаех, че са позволени и предизвикателните въпроси. Съществуват не само биологични начини за размножаване. Тези, които са с ограничени възможности, могат да заченат дете само чрез сексуален акт. Тези, които са по-силни, разполагат и с други методи. Обичайният начин е сексуалното размножаване. В това няма абсолютно никакъв проблем – така е измислено, за да се доведе нова душа в живота. Но ако си достатъчно силен, тогава дори чрез сексуалния акт на първо място можеш да предопределиш каква душа искаш да поканиш и тогава това ще се случи. Затова не бива да губите високото ниво и концентрацията на съзнанието си, докато забременявате съпругата си. Защото това ще бъде грешка – повече проблеми и за семейството, и за детето. Но тези, които са духовно могъщи, могат да имат деца и по други начини. Те могат да създават например чрез силата на ума, чрез силата на съзнанието си. Или пък можете да се размножавате и чрез проповядването – това също е друга възможност. Може да нямате деца по кръв, но може да имате духовни чада. На практика е едно и също – все трябва да сменяте памперси. Задачата е същата. 

(следва продължение)