Sharanagati

(from a lecture of Swami Tirtha, 07.05.2018, Rila)

(continues from the previous Monday)

I wish I were a newcomer. Because I have always wondered, if this was the first time for me to associate in that manner, what would I see. Or what would I hear, how is it, what is the impression? You know, if you repeat sadhu-sanga  thousands of times in your life, and this is the 108^th Janmashtami celebration you participate in, and this is the one millionth mantra that you chant – it’s very difficult to really see the profound meaning of this. But when you come for the first time, you see everything. Because you come with a very sharp vision. You want to check all the mistakes. This is a very healthy approach.

Well, it’s my fantasy. So, if I entered this room for the first time, I’ll say: ‘Wait a minute, this is weird. in the evening time these guys  jump and shout. Morning time they sit in darkness and murmur. I wonder if this is for me. Then, during the day, they talk too much. Talking and talking, without an end. Is this for me? And then on certain hours they come together to listen to one guy sitting on a high place. They respect him like a demigod. Everybody is frightened when he enters the room. And he starts with some very strange language which I don’t understand. And his message, again, is so complicated. I don’t get any point. And then they eat. Every second hour they eat. Strange! It’s very unusual. But charming. A little strange, but charming.’

This is what we have to preserve. ‘But charming’. The ‘strange’ will happen anyway, you don’t have to work hard to maintain that. But to preserve this: ‘They are strange, but nice. It is strange, but charming’ – for this, we have to work very hard.

Otherwise… I would like to say something which is not very pleasant to hear. The life of a devotee anyway is a survival. Because this is not our prime goal – to stay here and to enjoy it here, and to have our perspective here on this planet Earth. No, we have a different goal. So, even if we are successful sometimes, or we fail other times, we are happy or we are depressed – it doesn’t really matter, because this is not our ultimate reality. Only 60-80 years you have to survive. You can tolerate that. At least half is gone already.

But you know I try to be life-pro. So, as long as we are forced to stay here on this planet Earth, let’s do something nice. I hope that this is a point that we can agree on. Anyway, we are forced to be here. Why should we waste our time with some stupid activities? Why should we waste our time with being sad? Why not join something that is unique, that is nice, that is helpful for us and maybe good for others? So, always try to have a more elevated, a more spiritual, divine perspective. If from the top of the mountain you look down and some people are moving down there, they are insignificant. Observe your problems and realities and shortcomings of your life from that perspective – it’s insignificant.

So, in my dreams, I want to be a newcomer. And I hope that this strange company will accept me. I don’t mind your habits, I don’t mind your mornings, I don’t mind your evenings – please accept me. Can we sing together?

(to be continued)

(Szvámí Tírtha, 2018. május 7-i Rila-hegységbeni előadásából)

(az előtő hétfői tanítás folytatása)

Azt kívánom, hogy bárcsak megint érdeklődő lehetnék! Gyakran gondolkozom azon, hogy ha ez lenne az első alkalom, amikor társulhatok a bhaktákkal, akkor milyennek látnám azt, mit hallanék meg, mi lenne az első benyomásom? Tudjátok, ha az életetek során már ezerszer volt lehetőségetek a szádhu-szangára, vagy ha ez már a 108. Dzsanmástamí ünnep, amin részt vesztek, és a milliomodik mantra, melyet elzengetek, akkor nagyon nehéz meglátni, ennek az egésznek a mélyebb értelmét. Viszont, ha ez a legelső alkalom, akkor még mindent tisztán érzékeltek, mert nagyon éles a látásmódotok. Minden hamisságot észre fogtok venni, és ez egy nagyon egészséges hozzáállás.

Nos, én erről álmodozom. Ha első alkalommal lépnék be ebbe a helyiségbe, akkor azt mondanám, ‘Várjunk csak, ezek az alakok még késő éjjel is ugrándoznak örömükben, lelkendeznek, reggel meg a sötétben üldögélnek és magukban mormolnak valamit, majd pedig  egész nap egyfolytában beszélgetnek. Azon tűnődöm, hogy vajon nekem való ez a dolog vagy sem? Aztán egy adott időpontban összegyűlnek, hogy egy emelvényen ülő illetőt hallgassanak, akit úgy tisztelnek, mint egy félistent. S mikor a várva várt személy belép a terembe mindenki megszeppen, illetve egy nagyon furcsa nyelven kezd el beszélni, amit én nem értek. És amiről beszél az pedig annyira bonyolultnak tűnik, hogy semmit sem értek belőle. Aztán esznek, és kétóránként esznek. Nagyon furcsa és szokatlan, mégis varázslatos. Kicsit furcsa, de nagyon vonzó.’

Ezt a látásmódot kell megőriznünk. ‘Milyen csodálatos’. Ami ‘furcsa’ benne az amúgy is olyan marad, szóval azért nem kell keményen dolgoznunk. Viszont a második részén, hogy  ‘Furcsa, de szép. Furcsa, de elbűvölő’, azon nagyon is keményen kell, hogy dolgozzunk.

Különben… Szeretnék mondani nektek valamit, amit nem olyan kellemes hallani. Különben egy bhakta élete egyébként is a túlélésről szól, mert nem az az elsődleges célja, hogy itt maradjon, élvezze az életet, és ezen a Föld nevű bolygón rendezkedjen be. Nem, nekünk más a célunk. Tehát, akár sikeresek vagyunk, akár elbukunk, akár boldognak, esetleg szomorúnak is érezzük magunkat, ez nem számít, mert nem ez a végső valóság a számunkra. Csak 60-80 évet kell túlélnünk, elviselnünk, melyből a fele már amúgy is eltelt.

De tudjátok, hogy én próbálok életigenlő lenni. Tehát, amíg kénytelenek vagyunk itt lenni a Földön, addig csináljunk valami szépet,  és remélem ebben egyet tudunk érteni. Akárhogy is, ha már kénytelenek vagyunk itt lenni, akkor miért fecsérelnénk az életünket ostoba dolgokra, vagy szomorkodásra? Akkor inkább már csatlakozzunk valami különlegeshez, valami széphez, ami a saját és mások hasznára is van? Tehát próbáljunk meg mindig emelkedettek, lelkiek lenni, törekedjünk az isteni perspektívára. Például, ha egy hegytetőről lenéztek, akkor a lent mászkáló emberek elenyészően kicsinek tűnnek. Szemléljétek a problémáitokat, hiányosságaitokat, saját valóságotokat is ebből a magasabb perspektívából, akkor azok is jelentéktelenek lesznek.

Tehát arról álmodozok, hogy megintcsak érdeklődő leszek. És csak reménykedni tudok abban, hogy ez a kicsit furcsa társaság azért elfogad engem. Én nem bánom a reggeli, és az éjszakai szokásaitokat, csak kérlek ti is fogadjatok el engem. Énekelhetünk egyet?

(folytatása következik)

(от лекция на Свами Тиртха, 07.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

Бих искал да съм новодошъл. Понеже винаги съм се чудил: ако за пръв път присъствам тук, какво ли щях да видя? Или какво щях да чуя, какво ли би било впечатлението ми? Разбирате ли, ако повтаряте садху-санга за хиляден път в живота си, ако това е 108-мото празнуване на Джанмащами, в което участвате, ако тази е милионната мантра, която изпявате – наистина е много трудно да видите дълбокия смисъл във всичко това. Но когато идвате за първи път, виждате всичко. Защото идвате с много изострен поглед. Искате да забележите всички грешки. Това е много здравословен подход.

И така, фантазирам си. Ако вляза в тази стая за пръв път, ще си река: „Чакай малко, това е странно. Тези хора вечерно време подскачат и викат. Сутрин пък седят на тъмно и си мърморят. Чудя се дали това е за мен. През деня говорят твърде много. Приказват ли приказват без край. Дали това е за мен? После пък в определени часове се събират заедно, за да слушат някакъв човек, седнал на издигнато място. Почитат го като че е полубог. Всички се плашат, щом влезе в стаята. И той започва да говори на някакъв странен език, който не разбирам. Пък и посланието му също е неразбираемо за мен. Не схващам нищичко. И след това ядат. На всеки два часа ядат. Странно, много необичайно. Но привлекателно. Доста странно, но очароващо.“

Ето това трябва да усетят хората: „Но очароващо“. „Странното“ бездруго ще го има, не се налага да правите кой знае какво, за да го поддържате. Обаче да се почувства това: „Те са странни, но добри. Странно е, но е очароващо“ – за това трябва да се постараем много.

Иначе… Бих искал да кажа нещо, което не е много приятно за чуване. Животът на предания така или иначе е оцеляване. Защото това не ни е главната цел – да стоим тук, да се наслаждаваме тук и да влагаме надеждите си тук, на тази планета Земя. Нашата цел е различна. Така че дори понякога да успяваме, а друг път да се проваляме, понякога да сме щастливи, а друг път потиснати – всъщност няма значение, понеже това не е нашата окончателна реалност. Само 60-80 години трябва да се оцелее. Можете да ги изтърпите. Пък и поне половината вече са минали.

Но аз се стремя да съм ЗА живота. Така че докато сме принудени да стоим на тази планета Земя, нека да свършим нещо добро. Надявам се това е въпрос, по който можем да се съгласим. Така или иначе сме принудени да сме тук. Защо да си губим времето с някакви глупави занимания? Защо да си губим времето в това да сме тъжни? Защо не се включим в нещо, което е неповторимо, добро, полезно за нас, а може би и за другите? Така че винаги се стремете да имате една по-извисена, по-одухотворена, божествена перспектива. Ако от върха на планината погледнете надолу и видите там да се движат някакви хора, те изглеждат незначителни. Наблюдавайте и проблемите, житейските трудности и несъвършенствата на живота си от същата перспектива – те са незначителни.

Така че в мечтите си искам да съм новодошъл. И се надявам тази странна компания да ме приеме. Нямам нищо против навиците ви, сутрините ви, вечерите ви – моля ви, приемете ме! Може ли да пеем заедно?

(следва продължение)