Sharanagati

(from a lecture of Swami Tirtha, 07.05.2018, Rila)

Ramvijay: Somehow these Rila melas are very special for me. Maybe because I like this place a lot, this is my most favorite place in Bulgaria. But of course this is not to mislead us. Because the whole thing can happen due to the divine mercy and because of a person who is hiding really well – this is our Gurudev. But from time to time we need to show him and to see that actually he is here. Now I cannot say that I’ve known him for 17 years, but I’ve been in touch with him for 17 years and I consider this – not only for me, but for everybody who has been in touch with him – the greatest blessing that can happen in life. Of course, it is offensive not to follow the advice that we have received, and I don’t follow it… But even in this offence I feel blessed. Because of this association. And I’m absolutely convinced that everybody will benefit from this association. So, my deepest dandavats to our Gurudev.

Swami Tirtha: Well, I’ve been associating with this same person a little longer than you. No doubt, this company could be much worse. But we are beggars. I think during these 17 years you have learned that it’s very much necessary to differentiate between the personality cult and the personal culture. We try to follow the second one, because that is the safe path. And what does it mean personal culture? Culture means something that you cultivate, you practice; and person brings the theory in touch with us. In that respect all of us have the divine spark inside us. On the tree of our body two birds are sitting – one is the soul and the other is the Supersoul. And the only question is: how much have we realized that? The thinner the outer covering is, the more divine radiance is emanating. And if someone helps us to remove some of the coverings, this is for our benefit, no doubt.

But if I may paraphrase your words – I know for you personally it looks like 17 years; for some of you a little longer, some of you a little less time – but personally I feel blessed in your company. So, I’m ready to open this competition – who feels more blessed. I feel very much blessed! And this is not just a joke. You will understand this later. Mahaprabhu said to one of His devotees: “If I had one more wing like you, I could fly.” Very beautiful! Mahaprabhu’s dear devotees are His wings. He has the desire to fly; but the wings – these are the devotees. I think this is a very sweet secret of sadhu-sanga.

(to be continued)

(Szvámí Tírtha, 2018. május 7-i Rila-hegységbeni előadásából)

Rámvidzsáj: Valahogy, ezek a Rila-hegységbeli tanítások nagyon különlegesek a számomra. Talán azért, mert rendkívül szeretem ezt a helyet, ez számomra a legkedvesebb része Bulgáriának. Természetesen ez nem azért van, hogy az illúzió félrevezessen bennünket, hiszen minden az isteni kegyelemnek, és egy olyan személynek köszönhetően jöhetett létre, aki nagyon ügyesen rejtőzködik, ő pedig szeretett Gurudévánk. Ezért időről időre meg kell mutatnunk őt, illetve látnunk kell, hogy valójában ő itt van. Azt nem mondhatom, hogy 17 éve ismerem, inkább azt, hogy 17 éve állok kapcsolatban vele, így én is, illetve mindenki más, aki ismeri őt, élete legnagyobb áldásának tartja a vele való társulás lehetőségét. Természetesen sértés, ha nem követjük a jótanácsot, amit kaptunk, mivel én nem követem…. Viszont még ennek ellenére is áldottnak érzem magam, hiszen társulhatok vele. És teljesen meg vagyok győződve arról, hogy mindenki számára áldás a vele való társulás. Tehát legmélyebb hódolatomat ajánlom szeretett Gurudévánknak.

Szvámí Tírtha: Nos, én már egy kicsit régebb óta társulok ezzel a személlyel, mint te, és kétségtelen, hogy ez az együttlét lehetne akár sokkal rosszabb is. De mi mindannyian esendő koldusok vagyunk… Úgy hiszem ez alatt a 17 év alatt megtanultad, hogy nagyon fontos különbséget tenni a személyi kultusz és a mesteri kultúra között. Mi próbáljuk ez utóbbit követni, mivel ez az út a biztonságosabb. S mit jelent a mesteri kultúra? A kultúra olyasvalamit jelent, amit művelsz, gyakorolsz, a mester, pedig az a személy, aki érintőközelbe hozza számunkra az elméletet. Ebben az értelemben, mindannyiunkban ott van az isteni szikra, melyet a mester lobbant lángra. Testünk fáján két madár ül, az egyik a lélek, a másik pedig a Felsőlélek. Az egyetlen kérdés az, hogy ebből mennyit tudtunk megvalósítani? Minél kevésbé vagyunk befedve, minél vékonyabb a külső burkolat, annál több isteni sugárzás árad belőlünk. És ha valaki segít eltávolítani ennek a külső burkolatnak egy részét, az kétségtelenül a javunkat szolgálja.

Parafrázissal élve, ha használhatom a te szavaidat, tudom számodra 17 évnek tűnik ez a társulás, másvalakinek kicsit hosszabbnak, vagy kevesebbnek, de személy szerint én érzem magamat áldottnak a ti társaságotokban. Kész vagyok versenyezni veletek abban, hogy melyikünk az áldottabb?  Én nagyon áldottnak érzem magam! És ez nem tréfa! Később, majd megértitek! Maháprabhu mondta egyszer az egyik bhaktájának, „Ha még egy olyan szárnyam lenne, amilyen te vagy, akkor repülni tudnék.” Gyönyörű! Maháprabhu szeretett bhaktái az Ő szárnyai. Repülni vágyott, s ehhez a szárnyak, a bhaktái voltak. Azt hiszem, ez a szádhu-szangának egy rendkívül édes titka.

(folytatása következik)

(от лекция на Свами Тиртха, 07.05.2018, Рила)

Рамвиджай: По някакъв начин тези рилски мели са много специални за мен. Може би защото много харесвам това място, то ми е най-любимото място в България. Но разбира се, това не бива да ни заблуждава. Защото всичко е възможно да се случи единствено по божествена милост и заради някого, който наистина се крие много добре – това е нашият Гурудев. Обаче от време на време е нужно да го показваме и да видим, че той наистина е тук. Не мога да кажа, че го познавам от 17 години, но съм бил в досег с него от 17 години и считам това – не само за себе си, но и за всички, които са се докоснали до него – за най-голямата благословия, която може да се случи в живота. Разбира се, оскърбително е да не следваме съветите, които получаваме, пък аз не ги следвам… Но дори и в това оскърбление се чувствам благословен, заради общуването. И съм абсолютно убеден, че всеки ще се облагодетелства от това общуване. Моите най-дълбоки дандавати за нашия Гурудев.

Свами Тиртха: Е, и аз съм общувал със същия този човек малко по-дълго време от тебе. Без съмнение, компанията му би могла да бъде доста по-лоша. Но ние сме просяци. Мисля, че през тези 17 години сте научили, че е много нужно да се прави разлика между култ към личността и личностна култура. Ние се стремим да следваме второто, понеже това е безопасният път. А какво означава личностна култура? Културата е нещо, което култивираш, което практикуваш; пък личността довежда теорията в близък досег с нас. В това отношение всички имаме вътре в себе си божествената искра. В дървото на нашето тяло са кацнали две птички – едната е душата, а другата Свръхдушата. И единственият въпрос е – доколко сме осъзнали това? Колкото по-тънко е външното покривало, толкова повече божествено сияние се излъчва. А ако някой ни помага да премахваме част от покривалата, това е за наше добро, без съмнение.

Но ако мога да перифразирам твоите думи – лично теб познавам от, както се оказва, 17 години; някои от вас от по-отдавна, други от по-скоро – но лично аз се чувствам благословен във вашата компания. Така че съм готов да открием това съревнование – кой се чувства по-благословен. Аз се чувствам изключително благословен! И това не е просто шега. Ще го разберете по-нататък. Махапрабху е казал на един от Своите предани: „Ако имах още едно крило като теб, бих могъл да полетя.” Толкова е красиво! Свидните предани на Махапрабху са неговите криле. Той има желанието да лети; но крилете – това са бхактите. Мисля, че това е една много сладка тайна на садху-санга.

(следва продължение)