Archive for June 9th, 2024

(from a lecture of Swami Tirtha, 02.05.2018, Rila) 

(continues from the previous Monday)

Did I promise anything else beyond the bitter drops of theology and philosophy?

You know, the holy name is a practice to be cultivated. And we need a mood for that. A mood where we can enter this vibration, we can enter this circle. Just like Mahaprabhu is surrounded by the holy name – so beautiful! He is dancing! And for me now in this mood this is like a midnight dance. So, if you agree to sing for a little bit the holy name in a special mood, like a midnight mood. But for that we need less light, a little less. Do we have some more candles?

What can you include in your prayers and mantras? You can include your loss. Because we have left this divine reality. We are lost souls. So all your weeping you can add to this prayer: ‘I have committed a grave mistake! It feels like an almost eternal loss. I have lost You.” This is like a feeling of mourning. All the pain, all the bitterness of this separation you can include.

This is a way of reality. This is a diagnosis. But this is not our goal. The bitter feeling of separation is not our goal. So you can also include your hopes: ‘Hare Krishna – I have lost You. Hare Rama – but I will find my way back home, back to You.’ So you can include your hopes, your spiritual prospective.

What more? We have given our feeling of being lost; we have added our hopes of return; what else can we include here? The night is coming, your daily activities are finished. Radha-Govinda’s daily activities are also finished. But the night is approaching. So, you can include, you can enhance Radhika’s dream. What is Her dream? ‘Ah, the night has come, it’s darkness all around – it reminds me of somebody, of His darkness.’ Hare Krishna – this is the dream of somebody; Krishna Krishna – it’s the dream of Radhika.

So if you want to include the service mood of the soul, of your soul being integrated into this divine beauty, to serve that divine mood of meeting and union of divine Beauty and divine Love, please, you can include that as well.

This is very slow, very quiet. Because in the night even a small candle is like an eternal flame, even a small noise is like a thunderbolt. So this cultivation is very soft, very intimate. The drum comes as the beat of your heart. The karatal comes as the music of the spheres, and the strings come like the gentle breeze in the midnight leaves. And you are invited to whisper in bhajan.



(Szvámí Tírtha, 2018. 05.02. Rila-hegységbeni előadásából)

(a hétfői tanítás folytatása)

Ugye ígértem még valamit a teológia és a filozófia keserű piruláin kívül?

Mint tudjátok a Szent Nevek zengése egy olyan folyamat, melyet gyakorolnunk is kell, és ehhez megfelelő hangulat, lelkiállapot szükséges, mellyel beocsájtást nyerhetünk ebbe a hangvibrációba, ebbe a bensőséges körbe. Éppúgy, ahogy Maháprabhut körülöleli a Szent Név, amikor táncol, ez gyönyörű! Számomra ez a hangulat olyan, mint egy éjszakai tánc. Ha ti is szeretnétek, akkor énekeljük a Szent Neveket egy ilyen különleges éjszakai hangulatban, és ehhez vegyük is lejjebb a fényeket, illetve még gyújtsunk meg néhány gyertyát.

Mi az, amit még hozzá tudunk adni a fohászainkhoz, a mantrázásunkhoz? Mindazt, ami itt hiányzik, hiszen elhagytuk azt az isteni valóságot, eltévelyedett lelkek vagyunk. Tehát a könnyeiteket is adjátok oda: ‘Súlyos hibát követtem el, úgy érzem örökre elvesztettelek!” Ez olyan, mint a gyász érzése, amikor az elválásnak az összes fájdalma, keserűsége bennünk van.

Ez a valóság, ez a diagnózis, de nekünk nem az elválás feletti kesergés a célunk. Még hozzátehetitek a mantrázáshoz a bizakodásotokat: ‘Haré Krisna – Ó, Uram elvesztettelek. Haré Ráma – de érzem, hogy haza fogok találni Tehozzád.’ Tehát a reményeiteket, lelki távlataitokat is belefoglalhatjátok.

És még mit tegyünk hozzá? Már hozzátettük az elvesztettség érzését, a hazatalálás reményét, és mi az amit még hozzátehetnénk ehhez? Közeleg az éjszaka, már befejeztük a napi teendőinket, Rádhá-Góvindáék is nyugovóra térnek. Tehát segíthetitek, fokozhatjátok Rádhika álmának beteljesülését. Ő vajon miről álmodik? ‘Eljött az éj, mindent beborít a sötétség. Ez emlékeztet valakire, az Ő sötét színére.’ Haré Krisna, valakinek ez az álma; Krisna Krisna, ez pedig Rádhika álma.

Tehát, ha ehhez még szeretnétek hozzátenni a lélek szolgálatkészségét, hogy bevonódhasson ebbe a magasztos gyönyörűségbe, mellyel az isteni Szépség és Szeretet találkozását szolgáljátok, akkor kérlek ezt is tegyétek hozzá.

Ez egy nagyon lassú és halk dallam, mivel éjjel még a kicsi gyertyaláng is hatalmasnak tűnhet, és az apró zaj is olyan, mint egy mennydörgés. Tehát ez egy igazán finom, lágy és bensőséges lelki gyakorlat. A mrdanga olyan, mit a szívverés üteme, a karatal a szférák zenéjét eleveníti fel, és a citera húrja pedig olyan, mint az éjszaka lágy szellője a leveleken. Ti pedig suttogva énekelhettek.



(от лекция на Свами Тиртха, 02.05.2018, Рила)

 

(продължава от предишния понеделник)

 

Обещах ли ви нещо друго, освен горчивите капки на философията и теологията?

Знаете, святото име е практика, която се култивира. А за това ни е нужно специфично настроение. Настроение, с което да навлезем в тази вибрация, в този кръг. Точно както Махапрабху е обкръжен от святото име – толкова е хубаво! Той танцува! За мен сега това настроение е като среднощен танц. Затова, ако сте съгласни, нека възпеем малко святото име в това специално, нощно настроение. За това обаче е нужно да намалите малко осветлението. Имаме ли още свещи?

Какво можете да включите в своите молитви и мантри? Можете да включите своята загуба. Защото ние сме напуснали онази божествена реалност. Изгубени души сме. Така че цялото си ридание можете да добавите към тази молитва: „Допуснах страшна грешка! Чувствам я почти като вечна загуба. Изгубил съм Теб.” Това е скръбно чувство. Цялата болка, цялата горчивина на тази раздяла можете да включите.

Това е един вид истина. Това е диагноза. Но то не е целта ни. Горчивото чувство на раздяла не е нашата цел. Затова можете да включите и надеждите си: „Харе Кришна – изгубил съм Те. Харе Рама – но ще намеря пътя си към дома, обратно към Теб.“ Така че можете да включите надеждите си, духовната си перспектива.

Какво още? Вложили сме чувството на изгубеност; добавили сме надеждите си за завръщане; какво друго можем да включим? Пада вечер, дневните ви занимания приключват. Дневните занимания на Радха-Говинда също приключват. Но наближава нощта. Така че можете да включите съня на Радхика, да го обогатите. Какъв е Нейният сън? „О, нощта идва, мракът ме обгръща отвред – той ми напомня на някого, на Неговата смуглост.“ Харе Кришна – това е нечий сън; Кришна Кришна – то е сънят на Радхика.

Така че ако искате да вложите настроението на душата да служи, на собствената ви душа като частичка от божествената красота, служеща на дивното настроение на среща и единение между божествената Красота и божествената Любов, моля ви, включете и това.

Съвсем бавно, съвсем тихичко. Защото нощем дори малката свещица е като вечен огън, дори слабият шум е като гръм. Това култивиране е много нежно, много съкровено. Барабанът звучи като ударите на сърцето ви. Караталите звънтят като музиката на сферите, а струните са като нежен ветрец в среднощния листак. И вие сте поканени да нашепвате бхаджан.