Archive for May 19th, 2024

(from a lecture of Swami Tirtha, 02.05.2018, Rila) 

(continues from the previous Monday)

The debate – whether you perceive the supreme reality like a constant energy flow or you see the personal beauty of that superior reality – it depends on your taste, on your approach. And this taste is very important here. Spiritual practice in general is just like an invitation for supper. Because the supper is ready.

Devotees… well, they live in eternity, therefore their time management is a little flexible. So all the yogis, all the gyanis, all the other spiritualists and everybody is invited; devotees are also invited for this supper. The time frame is set – the supper will be served – although this is a self-service, but – the supper will be served on the table at six o’clock.

The gyanis, who are very punctual and very well-educated, come on time. And which part of the cake will they take? They will take sat – divine existence. ‘Yes! This is what we are searching for! Eternal life – this is for us! We overcame death, we are satisfied.’

The next group is the yogis, coming a little late, because they were engaged in their meditations. And you know, if you are absorbed in your meditation, sometimes it’s difficult to break it, to regain your consciousness to join the daily activities. So they are coming and they take another piece of the cake. They were searching for enlightenment – to see the divine presence in their hearts, to perceive Paramatma in their heart. ‘The top level of enlightened consciousness – chit – this is for us!’

So, gyanis returned satisfied: ‘We have sat, this was our ambition.’ Yogis return with another piece of cake – chit: ‘Yes, this was our goal, we have reached it!’ And finally, after seven o’clock, the devotees also arrive. Because ‘I had to chant my rounds and I had to clean the temple and make the garland and also I had to discuss something very important with the others…’ So they are late. Which piece of the cake is left on the table? Sat is taken – eternal life is gone. Chit is gone – enlightenment is already taken. What is left? Only some remnants of this Last supper – anandam. ‘All right, let’s take this. Let them be happy with eternal life. Let others be happy with this full and enlightened consciousness. We are satisfied with the last morsels of this supper – anandam.’ And this is the nectar!

Therefore Krishna tricks the yogis and the gyanis with some insignificant things in order to satisfy His late devotees. Eternal life – come on, what is that compared to anandam?! Nothing! So, even if you come late, you will not miss anything. Because if you are a real devotee in your lifetime, God is with you, Krishna is with you. And if you die, you are with Him. So what is lost? Nothing. But for that we need to qualify to be a real one.

So, philosophy is our vedanta, theology is our siddhanta and our piece of the cake is anandam.

(to be continued)



(Szvámí Tírtha, 2018. 05.02. Rila-hegységbeni előadásából)

(a hétfői tanítás folytatása)

A vita, a dilemma az, hogy vajon a Legfelsőbb valóságot állandóan áramló energiaként érzékelitek, vagy esetleg gyönyörű Személyként látjátok? Ez valójában a lelki hangulatotoktól, a Felsőbb valósághoz való közeledésetek módjától függ. És itt a hangulat az, ami nagyon fontos! A lelki gyakorlat általánosságban olyan, mint egy vacsorameghívás, mert a vacsora már készen áll.

A bhakták… nos, ők az örökkévalóságban élnek, ezért az időbeosztásuk egy kicsit „rugalmasabb”. Tehát a jógik, a gjáník, a bhakták, az összes lelki utat járó lélek, és mindenki más is kapott meghívást erre a vacsorára. A vacsora felszolgálásának ideje pontosan meg van szabva, bár mindenki saját maga vesz az ételből, viszont mindenképpen hat órától kerül a teríték az asztalra.

A gjáník azok, akik nagyon pontosak, illemtudóak és időben érkeznek. Ők vajon melyik részét fogyasztják el a tortának? A szat, az isteni létezés szeletét választják. ‘Igen! Ez az, amit keresünk! Öröklét, ez kell nekünk! Legyőztük a halált, ezzel elégedettek vagyunk.’

A közetkező a jógik csoportja, akik egy kicsit késve érkeznek, mivel lefoglalta őket a meditációjuk. Mint tudjátok, ha belemerültök a meditációba, akkor azt nehéz abbahagyni és visszatérni a jelen tudatállapotba, a hétköznapi életbe. Ők is elfogyasztanak egy adott részt a tortából. A jógik a megvilágosodást keresik, hogy felfedezhessék Istent, a Paramátmát a szívükben. ‘A megvilágosodott tudatállapot legmagasabb szintje a csit, ez az, ami nekünk való!’

A gjáník tehát elégedetten tértek vissza: ‘Megkaptuk a szat-ot, mindig is ezt szerettük volna.’ Majd a jógik is visszatértek egy másik szelet tortával, ez a csit: ‘Igen, ez volt a célunk és meg is kaptuk!’ Majd végül, hét óra után, a bhakták is megérkeznek. Ők pedig ezt mondják ‘Még el kellett mondanom a köreimet, ki kellett takarítanom a templomot, virágfüzért kellett fűznöm illetve még valami nagyon fontosat kellett megbeszélnem a többiekkel…’ Szóval ők később érkeznek. És vajon melyik szelet torta maradt az asztalon? A szatot, az örök életet már választották, a csit, a megvilágosodott tudat is elkelt, mi maradt még? Már csak némi morzsa maradt ebből az Utolsó vacsorából, az ánanda. ‘Rendben, akkor válasszuk ezt. Ők legyenek boldogok az örök élettel, mások örüljenek a teljesen megvilágosodott tudatnak, mi pedig megelégszünk ennek az Utolsó vacsorának a maradékával, az ánandával.’ És ez az igazi nektár!

Látjátok Krisna jelentéktelen dolgokkal huncut módon becsapja a jógikat és a gjáníkat azért, hogy a későn jövő bhaktáit elégedetté tehesse. Örök élet, ugyanmár, nyomába sem fér az ánandának?! Semmi! Tehát, mégha el is késtek, nem fogtok lemaradni semmiről, mert, ha komoly bhaktaként élitek az életeteket Isten, Krisna veletek van, és ha meghaltok, akkor is Vele lesztek. Tehát mit is veszíthetnétek? Semmit. De ehhez igazi bhaktává kell válnunk!

Szóval a filozófia a vádántánk, a teológia a sziddhántánk, és a tortából nekünk az ánanda jut.

 

(folytatása következik)



(от лекция на Свами Тиртха, 02.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

Дали възприемате върховната реалност като несекващ енергиен поток или виждате личната красота на тази висша реалност – това зависи от вкуса и подхода ви. И този вкус е нещо много важно тук. Духовната практика най-общо казано е като покана за вечеря. Защото вечерята е сервирана.

Бхактите… е, те живеят във вечността, затова управляват времето си доста гъвкаво. И така, поканени са всички йоги, всички гяни, всички останали духовни люде; бхактите също са поканени на тази вечеря. Указано е точно време: вечерята ще бъде сервирана – макар да е на самообслужване – вечерята ще бъде сервирана на масата в шест часа.

Гяните, които са много точни и възпитани, идват навреме. И коя част от тортата ще вземат? Те ще вземат сат – божественото съществуване. „Да! Това е, което търсим! Вечен живот – това е за нас! Ако надмогнем смъртта сме удовлетворени.“

Следващата група са йогите; идват леко закъснели, понеже са били заети със своите медитации. А знаете, ако си вглъбен в медитация, понякога е трудно да я прекъснеш и да върнеш съзнанието си към ежедневните дела. И така, те идват и взимат друго парче от тортата. Те търсят просветление – да съзерцават божественото присъствие в сърцата си, да усещат Параматма в своите сърца. „Най-висшето ниво на просветленото съзнание – чит – то е за нас!’

И така, гяните си тръгват доволни: „Имаме сат, това е нашият стремеж.“ Йогите си тръгват с друго парче от тортата: „Това беше нашата цел, постигнахме я.“ Накрая, чак след седем ч. пристигат и бхактите. Понеже „Трябваше да си измантрувам кръговете, трябваше да изчистя храма, да направя гирлянд, и освен това имахме да обсъждаме нещо много важно с останалите…“ Така че те закъсняват. И кое парче от тортата е останало на масата? Сат е взето – вечният живот го няма. Чит го няма – просветлението вече е взето. Какво е останало? Само някакви остатъци от последната тайна вечеря – анандам. „Добре, нека вземем това парче. Нека едните се радват на вечния живот. Нека другите се радват на всеобхватното просветлено съзнание. На нас ни харесват последните остатъци от вечерята – ананда,.“ Това е нектарът!

Ето как Кришна заблуждава йогите и гяните с някакви незначителни неща, за да зарадва закъсняващите си бхакти. Вечен живот – че какво е той в сравнение с ананда?! Нищо! Така че дори и да дойдете късно, няма да пропуснете нищо. Защото ако сте истински бхакти, по време на живота ви Бог е с вас, Кришна е с вас. А когато умрете, вие сте с Него. Тогава кое е изгубено? Нищо. Ала за това е нужно да се квалифицираме да бъдем истински.

И така, философията е нашата веданта, теологията е нашата сиддханта, а нашето парче от тортата е анандам.

(следва продължение)