Sharanagati

(from a lecture of Swami Tirtha, 04.01.2018 morning, Sofia)

(continues from the previous Friday)

“Devotees engaged in servitude are attached to Krishna in the affection of reverence. Some of the inhabitants of Gokula (Vrindavana as exhibited on earth) are attached to Krishna on this platform of affection in reverence. The inhabitants of Vrindavana used to say, “Krishna is always manifested before us with a complexion like a blackish cloud. He holds His wonderful flute in His lotus hands. He is dressed in yellow silks and bedecked with a peacock feather on His head. When Krishna walks near Govardhana Hill with these personal features, all the inhabitants of the heavenly planets, as well as the inhabitants of this earth, feel transcendental bliss and consider themselves the eternal servants of the Lord.”[1]

So, here some more intense feelings start to manifest. Nevertheless, there is some reverence, because in this way we consider God as a superior; but at the same time this is the beginning of more intimate connections. Then Rupa Goswami discusses that sometimes devotees remember Krishna also when they see Lord Visnu, who has a similar complexion, but with four hands – He is like the majestic aspect of the Supreme.

“Another devotee once said, “This Supreme Personality of Godhead from whose bodily pores come millions of universes, permanently rising, who is the ocean of mercy, who is the owner of inconceivable energies, who is always equipped with all perfections, who is the origin of all incarnations, who is the attraction for all liberated persons – this very Supreme Personality of Godhead is the supreme controller and the supremely worshipable. He is all-cognizant, fully determined and fully opulent. He is the emblem of forgiveness and the protector of surrendered souls. He is munificent, true to His promise, expert, all-auspicious, powerful and religious. He is a strict follower of the scripture, He is the friend of the devotees, and He is magnanimous, influential, grateful, reputable, respectable, full of all strength, and submissive to pure love. Surely, He is the only shelter of devotees who are attracted to Him by the affection of servitorship.”

I think after this description we can understand that He is a proper Lord to serve. Perfect in all respects. What kind of Lord would you like to serve? A half-accomplished Lord, or a little disabled, or some half-lunatic? We want to serve a perfect Lord. Why? Because the Lord is perfect. If the servant is connected to such a perfect Lord, maybe the servant will also acquire this quality of perfection. Not the same status, but the same quality.

In the same way, what kind of spiritual guide do we need? We expect him to be perfect. Not half perfect or fifty-fifty. A little for God and a little for me – no. Of course, our expectations are many times exaggerated. But this is the way: try to find the perfect example and try to follow it perfectly. Then you will accomplish your spiritual journey. Because we must be able to develop this very pure vision – to see the spiritual qualities of people around us, not the material qualities. Don’t criticise the full moon for having some spots. What do you see? Do you see the spots? That means you don’t see the full moon.

(to be continued)

[1] Nectar of devotion Ch. 36

(Tírtha szvámí 2018. 01. 04-i szófiai reggeli tanításából)

(az előző pénteki tanítás folytatása)

„A szolgai kapcsolatban lévő bhaktákat tisztelettel vegyes vonzalom fűzi Krisnához. Gókulában (a földön megnyilvánuló Vrndávanában) néhányan ezzel a tiszteletteljes vonzalommal ragaszkodnak Krisnához. Vrndávan lakói a következőket mondják: „Krisna mindig egy feketés felhő színében van jelen előttünk, és csodálatos fuvoláját lótuszkezében tartja. Sárga selyemből készült ruhát visel, fejét pedig pávatoll díszíti. Amikor Krisna ezzel a külsővel elsétál a Góvardhan-hegy mellett, a mennyei bolygók és a föld lakói mind transzcendentális boldogságot éreznek, s az Úr örök szolgáinak tekintik magukat.”[1]

Ebben a leírásban néhány, Krisna iránti intenzív érzésnek a megnyilvánulását olvashatjuk. Mégis van benne némi tiszteletteljesség is, mivel itt Istent a Legfelsőbbnek tekintik, ugyanakkor  ez már a bensőségesebb kapcsolat kezdete. Majd Rúpa gószvámí arról beszél, hogy néha a bhakták akkor is Krisnára gondolnak, amikor az Úr Visnut látják. Ő hasonló arcszínű, viszont négy karral rendelkezik és úgy tekintünk Rá, mint a Legfelsőbb egyik fenséges aspektusára.

„Egy másik bhakta egyszer azt mondta: „Ez az Istenség Legfelsőbb Személyisége, akinek a pórusaiból millió és millió univerzum árad szünet nélkül, aki a kegy óceánja, aki felfoghatatlan energiákkal rendelkezik, akit örökké teljes tökéletesség jellemez, aki az eredete valamennyi inkarnációnak, és aki minden felszabadult lélek számára vonzó — ez az Istenség Legfelsőbb Személyisége a legfelsőbb irányító, aki minden imádatot megérdemel. Mindenről tökéletesen tudatos, teljesen eltökélt, és minden fenséget a Magáénak mondhat. Ő a megbocsátás jelképe és a meghódolt lelkek oltalmazója. Bőkezű, mindig állja a szavát, ügyes, a legnagyobb áldást hozza mindenkire, ezenkívül hatalmas és vallásos. Szigorúan követi a szentírásokat, a bhakták barátja, nagylelkű, befolyásos, hálás, tekintélyes, tiszteletre méltó, erővel teli, s mindig meghódol a tiszta szeretet előtt. Kétségtelen, hogy Ő az egyetlen menedéke azoknak a bhaktáknak, akik szolgai vonzalommal ragaszkodnak Hozzá.”

Úgy hiszem, ebből a személyleírásból könnyen megérthetjük, hogy miért Ő a legmegfelelőbb Isten, akit érdemes szolgálnunk. Mivel, minden szempontból tökéletes! Ti milyen Urat szeretnétek szolgálni? Egy félig-meddig hibátlant, vagy egy kissé rokkantat, egy picit őrültet? Mi egy elsőrangú Urat szeretnénk szolgálni! Miért? Mert Isten tökéletes. Ha a szolga egy ilyen kifogástalan Istennel kerül kapcsolatba, akkor talán ő is elnyeri ezeket a tulajdonságokat. Nem ugyanaz a pozíció, viszont ugyanaz a minőség!

Ennek mintájára, milyen lelki vezetőre van szükségünk? Elvárjuk tőle, hogy ő is tökéletes legyen. Nem csak félig, ötven-ötven százalékban, egy kicsit Istenre hasonlító, egy kicsit önös vonásokkal bíró. Nem! Természetesen a vele szemben támasztott elvárásaink sokszor túlzóak. Mégis ez a követendő út: rátalálni az eszményi példára és megpróbálni tökéletesen követni Őt. Így fog beteljesülni a lelki utunk, mivel ki kell fejlesztenünk ezt a nagyon tiszta látásmódot, hogy sikerüljön a körülöttünk lévők lelki tulajdonságait látni, nem csupán az anyagit. Ne szidjuk a teliholdat azért, mert vannak rajta foltok. Mi az, amit észreveszünk? A foltokat? Akkor azt jelenti, hogy még nem látjuk az egész Holdat.

(folytatása következik)

1. Az odaadás nektárja 36. fejezet

(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2018 сутрин, София)

(продължава от предишния петък)

“Преданите, чиито отношения с Кришна са като между слуга и господар, изпитват към Него привързаност, примесена с благоговение. Такава благоговейна обич показват някои от жителите на Гокула (проявлението на Вриндавана на Земята). Често те казвали: „Кришна винаги се появява пред нас с мургава кожа, като възчерен облак. В лотосовите си ръце Той държи прекрасната си флейта. Облечен е в жълта коприна, а в косите Му е втъкнато пауново перо. Когато Кришна се разхожда около хълма Говардхана в този си облик, обитателите на райските планети, както и жителите на Земята, чувстват трансцендентално блаженство и се смятат за вечни слуги на Бога.”[1]

И така, тук започват да се проявяват малко по-наситени чувства. При все това, има благоговение, понеже в това настроение считаме Бога за висшестоящ; същевременно това е началото на по-съкровена връзка. Нататък Рупа Госвами описва как понякога преданите си спомнят Кришна и когато видят Бог Вишну, който е подобен на цвят, но е с четири ръце и е величественият аспект на Господ.

„Един друг предан веднъж казал: „От порите на тялото на Върховната Божествена Личност произлизат милиони вселени. Богът е океан от милост, притежава непроницаеми енергии и всички съвършенства, източник е на всички инкарнации и привлича всички освободени души. Тази Върховна Божествена Личност е всевишният владетел и най-висшият обект на обожание. Той е всезнаещ, непреклонен и богат. Той е въплъщение на милостта и е закрилник на отдадените души. Той е великодушен, верен на обещанията си, изкусен, всеблаг, могъщ и добродетелен. Никога не се отклонява от писанията и е приятел на преданите. Той е щедър, влиятелен, благодарен, достоен за уважение, почитан и изпълнен с всякакви сили. Той винаги се покорява на чистата любов. Несъмнено, Той е единственото убежище на преданоотдадените, които са привързани към Него с любовта на слуги.”

Мисля, че от това описание можем да разберем, че това е Богът, на който подобава да служим. Съвършен във всички отношения. Вие на какъв Бог бихте искали да служите? На някакъв полу-съвършен, полу-негоден, полу-лунатичен Бог? Ние искаме да служим на съвършения Бог. Защо? Защото щом Богът е съвършен и слугата е свързан с такъв съвършен Бог, може би и слугата също ще добие това качество – съвършенството. Не същия статут, но същото качество.

По същия начин, какъв духовен водач ви е нужен? Ние очакваме от него да е съвършен. Не полу-съвършен, 50 на 50. Малко за Бога и малко за мен – не. Разбира се, нашите очаквания често са преувеличени. Но това е пътят: стремете се да намерите съвършения пример и се старайте да го следвате съвършено. Тогава ще извървите духовното си пътешествие. Защото трябва да сме способни да развием това толкова чисто виждане – да съзираме духовните качества на хората около себе си, а не материалните им качества. Недейте да критикувате пълната луна, че има петна. Какво виждате вие? Петната ли? Това означава, че не виждате пълната луна.

(следва продължение)

[1] “Нектара на предаността”, Гл. 36