Sharanagati

(from a lecture of Swami Tirtha, 01.10.2017 evening, Sofia)

(continues from the previous Monday) 

Question of Hari Bhakti: In Shrimad Bhagavatam it is said that if you worship Krishna it’s very beneficial, but if you worship a pure devotee of Krishna it’s even more precious. This is something new for me. Is it possible for Gurudev to elaborate on this?

Swami Tirtha: If I glorify you, would you like it?

Hari Bhakti: I would be embarrassed.

Swami Tirtha: But it feels good. Yet, if I glorify your daughter? Ah, you will feel much better. In the same way, if you glorify Krishna, He will be satisfied. It’s a little uneasy, but it’s all right, He can digest it. But if you appreciate those whom He likes – that is very satisfying.

Therefore to be a vaishnava, and especially to be a pure devotee is a very special position. Shrila Prabhupad says that a pure devotee is omnipotent. It’s almost like a blasphemy. Very unusual! How come!? God is omnipotent. But we also know that by proper cultivation all the divine qualities will come to a surrendered devotee. So I think it’s very simple, it’s like an emotional truth – if you want to satisfy the master, glorify the servants.

Tejasvini: One though came to me: many years ago you said that two devotees who are going in the same direction can change the world. If they have the same target, if they are helping each other along the path – they can.

Swami Tirtha: Yeah, actually today again I was looking through the window. I have this habit. And what did I see? Now really, two devotees were coming. I saw the determination on their face. And I saw the yearning to join the bhajan that was already going on in the ashram. I was so happy in my heart that I wanted to jump out on the balcony, I wanted to wave: “Radhe, Radhe!” or “Haribol!” – according to your taste. But they were so intent and focused that they didn’t look up. Because they were so focused: ‘Now we are going to the temple, we are coming to the evening program’. So, as you say, two devotees, one goal, helping each other – now it’s your turn: change the world!

Question of Baladev: Gurudev said that the goal of spiritual life is to become a better person. When can we know that we have achieved success in this? And what is success at all?

Swami Tirtha: Success is when we don’t think that we have achieved it. Because we are connected to a never-ending process. This prospect is unlimited! How can you reach the limit of unlimited? Impossible! Therefore this is not a spiritual science or spiritual knowledge – this is spiritual life! You can come to the end of knowledge, you can collect all the information, you can count how many particles of sand are there on the shore of the ocean. But you can never fathom Krishna, He is unlimited. So if we are connected to a never-ending, unlimited, transcendental process, then we should apply what is suggested by Shrila Shridhara Maharaj: “We are disciples and we shall eternally remain like this.”

So it’s not a question of achieving. It’s a question of being united in the fold of this divine reality.

There was a very nice discussion between a young prospective devotee and Shrila Prabhupad in America. They were discussing, discussing, he came with questions and Prabhupad was answering. And finally the boy said: “But you are the best devotee, right?” Then Prabhupad said: “Me? No! You are the best devotee!” And then of course this young man said: “No, no, it’s impossible!” You see, this is the mentality that we need.

And of course now I tried to mention something about the topmost achievement – when you don’t mind what you have achieved. When you want to achieve – that’s good; but when you don’t want to achieve anything – I think that’s better.

‘Why? Why is it better? We have learned that God turns into activity in humans. We have to be active, we have to search, we need to reach something! Why do you say that non-activity is better than action? That no desire is higher than spiritual desire?’

Well, in this respect the Chaitanya Charitamrita has something to say. There are described the inner feelings of the gopis. The whirlwind of devotion acts over them. In the absence of Krishna their minds and their hearts are drying up like dry leaves in the autumn time. And what happens to the dry leaves when the whirlwind comes? It will just take them. It is said that their dried up hearts are taken by the whirlwind and eternally hurled to the lotus feet of Krishna. That’s an achievement! If the whirlwind of pure devotion will grab our dried up heart and throw it to the lotus feet of Krishna for eternity. I think it doesn’t depend on our ambition.

(Szvámí Tírtha, 2017.10.01-jei szófiai esti tanításából)

(az előző hétfői tanítás folytatása)

Hari-bhakti: A Bhágavata-puránában azt mondják, hogy ha Krisnát imádod, az nagyon áldásos, de ha Krisna tiszta bhaktáját imádod, az még értékesebb. Ez újdonság számomra. Esetleg Gurudév kifejtenéd ezt bővebben?

Szvámí Tírtha: Ha én magasztalnálak, az tetszene neked?

Hari-bhakti: Zavarba jönnék.

Szvámí Tírtha: Azért jó érzés lenne. De ha a lányodat magasztalnám? Ó, sokkal jobban éreznéd magad. Ugyanígy, ha dicsőíted Krisnát, Ő is elégedett lesz. Kicsit nyugtalanító érzés neki, de semmi baj, Ő meg tudja emészteni. De ha azokat méltányoljátok, akiket Ő szeret – akkor lesz igazán elégedett.

Ezért vaisnavának lenni és legfőképpen tiszta bhaktának lenni nagyon különleges helyzet. Sríla Prabhupád azt mondja, hogy egy tiszta bhakta mindenható. Ez majdnem úgy hangzik, mint egy istenkáromlás. Nagyon szokatlan! De mit jelenthet ez? Isten mindenható. De azt is tudjuk, hogy megfelelő gyakorlással minden isteni tulajdonság megnyilvánul az odaadó bhaktához. Úgy gondolom tehát, hogy ez nagyon egyszerű, olyan, mint egy érzelmi igazság – ha ki akarod elégíteni a mestert, dicsőítsd a szolgákat.

Tédzsaszviní: Egy gondolat jutott az eszembe: sok évvel ezelőtt azt mondtad, hogy két bhakta, akik egy irányba haladnak, meg tudják változtatni a világot. Ha ugyanaz a céljuk, ha segítik egymást az úton – akkor képesek rá.

Szvámí Tírtha: Igen. Szokásom szerint ma is kinéztem az ablakon. És mit láttam? Két bhakta jött és elszántságot láttam az arcukon. Láttam a vágyakozást, hogy csatlakozzanak a bhadzsanhoz, ami akkor már zajlott a ásramban. Olyan boldogság öntötte el a szívemet, hogy ki akartam ugrani az erkélyre és integetni nekik: ‘Rádhé, Rádhé!’ vagy “Haribo/ól!”. De ők annyira elszántak és koncentráltak voltak, hogy fel sem néztek. Arra fókuszáltak, hogy: ‘Most a templomba megyünk, az esti programra.’. Tehát, ahogy mondod, két bhakta, egy cél, egymást segítve. Most rajtad a sor: változtasd meg a világot!

Baladév: Említetted, hogy a lelki élet célja, hogy jobb emberré váljunk. Mikor tudhatjuk, hogy ebben sikerrel jártunk/ ? És mi egyáltalán a siker?

Szvámí Tírtha: Az a siker, amiről nem gondoljuk, hogy elértük, mert mi egy soha véget nem érő folyamathoz kapcsolódtunk. A jövő korlátlan! Hogyan érhetitek el a határtalan határát? Lehetetlen! Ezért ez nem lelki tudomány vagy lelki tudás – ez a lelki élet! Eljuthatsz a tudás végére, összegyűjthetsz minden információt, megszámolhatod, hány homokszemcse van az óceán partján. De Krisnát soha nem foghatod fel, Ő korlátlan. Ha tehát egy soha véget nem érő, határtalan, transzcendentális folyamathoz kapcsolódunk, akkor azt kell alkalmaznunk, amit Sríla Srídhar Mahárádzs javasol: ‘Tanítványok vagyunk, és azok maradunk’.

Tehát ez nem elérés kérdése. Tehát nem az a  kérdés, hogy elérünk-e valamit, hanem az, hogy együvé tartozunk az Isteni Valóságban.

Volt egy nagyon szép eszmecsere egy fiatal, leendő bhakta és Sríla Prabhupád között Amerikában. Beszélgettek, beszélgettek, ő kérdéseket tett fel, Prabhupád pedig válaszolt. Végül a fiú azt kérdezte: ‘De te vagy a legjobb bhakta, nem igaz?’ Erre Prabhupád azt felelte: ‘Én? Nem! Te vagy a legjobb bhakta!’ És erre persze a fiatalember azt mondta: ‘Nem, nem, ez lehetetlen!’ Látjátok, ez az a mentalitás, amire szükségünk van.

Tehát most próbáltam szemléltetni valamit a legmagasabb sikerről- amikor már nem törődsz azzal, hogy mit értél el. Amikor el akarsz érni valamit – az jó; de amikor már nem akarsz elérni semmit – szerintem az még jobb.

‘Miért jobb? Megtanultuk, hogy Isten az emberekben tevékenységgé válik. Aktívnak kell lennünk, keresnünk kell, el kell érnünk valamit! Miért mondjátok, hogy a passzivitás jobb, mint a cselekvés? Hogy nincs magasabb vágy a lelki vágynál?’

Nos, erre vonatkozóan a Csaitanja-csaritámrtában találhatunk választ. Leírja a gópík belső érzéseit: az odaadás örvénye járja át őket. Krisna  távollétében elméjük és szívük kiszárad, mint ősszel a falevelek. És mi történik a száraz levelekkel, amikor jön a forgószél? Egyszerűen elragadja őket. Azt mondják, hogy kiszáradt szívüket elragadja a forgószél és örökre Krisna lótuszlábaihoz repíti. Ez az igazi megvalósítás! Ha a tiszta odaadás forgószele elkapja kiszáradt szívünket, akkor örökre Krisna lótuszlábaihoz repíti azokat. Azt hiszem, ez nem a mi erőfeszítésünknek a függvénye.

(от лекция на Свами Тиртха, 01.10.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Хари Бхакти: В „Шримад Бхагаватам” се казва, че да обожаваш Кришна е много благотворно, но да обожаваш чист предан на Кришна е дори още по-ценно. За мен това е нещо ново. Дали е възможно Гурудев да поговори малко повече по темата?

Свами Тиртха: Ако аз те възхвалявам, това би ли ти харесало?

Хари Бхакти: Бих се смутила.

Свами Тиртха: Но чувството е хубаво. Обаче ако възхвалявам дъщеря ти? О, чувството е много по-хубаво. По същия начин, ако прославяме Кришна, Той ще бъде удовлетворен. Леко неловко усещане е, но няма проблем, ще го преглътне. Обаче ако се възхищавате на тези, които Той харесва – това е много удовлетворяващо за Него.

Затова да си ваишнава, още повече да си чист предан, е много специална позиция. Шрила Прабхупада казва, че чистият предан е всемогъщ. Това е почти като богохулство. Много необикновено; как така!? Та нали Господ е всемогъщ. Но ние знаем и, че чрез правилно култивиране всички божествени качества спохождат отдадения предан. Така че мисля, че това е съвсем проста емоционална истина – ако искаш да зарадваш господаря, хвали слугите му.

Теджасвини: Сетих се нещо: преди няколко години Вие казахте, че двама предани, вървящи в една посока, могат да променят света. Ако имат една и съща цел, ако си помагат един на друг по пътя – ще могат.

Свами Тиртха: Да, всъщност днес отново гледах през прозореца. Имам този навик. И що да видя? Този път наистина, идваха двама предани. Видях решителността на лицата им. Видях и копнежа да се включат в бхаджана, който вече течеше в ашрама. Толкова се зарадвах в сърцето си, че исках да изскоча на балкона и да им помахам: „Радхе, Радхе!” или „Харибол” – според както ви харесва. Но те бяха толкова решителни и съсредоточени, че не погледнаха нагоре. Защото бяха толкова фокусирани: „Сега ние отиваме в храма, на вечерната програма”. Та, както ти каза: двама предани, една цел, помагат си един на друг – сега е ваш ред, променете света!

Въпрос на Баладев: Гурудев каза, че целта на духовния живот е да станеш по-добър човек. Кога ще можем да разберем, че сме постигнали успех в това? И какво въобще е успех?

Свами Тиртха: Успех е когато не си мислим, че сме постигнали. Защото ние сме свързани с един никога несвършващ процес. Перспективите му са безмерни! Как би могъл да постигнеш предела на безпределното? Невъзможно е! Именно затова това не е духовна наука или духовно знание – това е духовен живот! Може да стигнеш до предела на знанието, може да насъбереш цялата информация, можеш да преброиш песъчинките на океанския бряг. Но никога не можеш да проумееш Кришна, Той е безграничен. Тогава, щом сме свързани с такъв несвършващ, безкраен, трансцендентален процес, трябва да приложим препоръката на Шрила Шридхара Махарадж: „Ние сме ученици и такива ще си останем.”

Така че не става въпрос за постигане. Въпросът е да се влеем в лоното на тази божествена реалност.

Има един много хубав разговор между един млад бъдещ предан и Шрила Прабхупада в Америка. Те беседвали, беседвали, момчето задавало въпроси, а Прабхупад отговарял. И накрая момчето рекло: „Но Вие сте най-добрият предан, нали?” А Прабхупад отвърнал: „Кой, аз? Не! Ти си най-добрият предан!” Тогава, разбира се момчето казало: „Не, не, това е невъзможно!” Виждате ли, такъв начин на мислене е нужен.

Разбира се, сега говоря за най-висшето постижение – когато не те интересува какво си постигнал. Докато искаш да постигаш – това е добре; но когато вече не искаш нищо да постигаш – мисля, че това е по-добре.

„Защо? Защо да е по-добре? Научили сме, че Бог се превръща в дейност у човека. Трябва да сме активни, трябва да търсим, трябва да постигаме нещо! Защо казвате, че бездействието е по-добро от дейността? Че да нямаш желания е по-висше от духовните желания?”

В това отношение „Чайтаня Чаритамрита” има какво да каже. Там се описват съкровените чувства на гопите. Вихрушката на предаността ги връхлита. В отсъствието на Кришна техните умове и сърца пресъхват като сухи есенни листа. А какво се случва със сухите листа, когато вихрушката дойде? Тя просто ги помита. Казва се, че техните пресъхнали сърца са пометени от вихрушката и завинаги захвърлени в лотосовите нозе на Кришна. Ето това е постижение! Ако вихрушката на чистата преданост грабне пресъхналото ни сърце и завинаги го захвърли в лотосовите нозе на Кришна. Мисля, че това не зависи от нашата амбиция.