Sharanagati

(from a lecture of Swami Tirtha, 01.10.2017 evening, Sofia)

(continues from the previous Monday)

The first spiritual desire, if we really want to accomplish the chance of this human life, is to find our real identity. And our identity is composed of so many different elements: karmic background, nationality, culture, gender – so many things. But this will all change. Next time we shall have a different setup. The previous time we had a different setup. This will all change. So if we want to find our real identity, then we should give up this false identification and we have to develop our real identity.

But what is my real identity? Is it enough if I say: ‘I am a self-effulgent spark’? It’s too general. It’s like a generic answer. ‘Who are you?’ ‘I am a spark’. No, we need a specific answer. And who will build our character? Who will form our identity? It is a master sculptor. A real disciple will feel: Whatever I am is a creation of my master. Whatever I have – my friends, my japa, my spiritual ideals, my brothers, my life, my prasadam, my daily bread – is given by my master. I am a creation of my master. I’m not myself. I’m him – in one sense. I’m a part of him.

This is one way to develop a spiritual identity. This is a way to grab the chance of this human form of life – to realize this spiritual identity. This is a very good spiritual goal, a very good spiritual ambition in the beginning – to find ourselves. Do you agree?

Once a devotee told me that: “Well, I’ve been searching for myself for the last twenty-five years and I didn’t really find anything. Where to find myself?” It shows that this duty, to find yourself, is much beyond the average capacities that we have. But if we identify ourselves as servants of our masters, as particles of the structure of divine service, I think that gives satisfaction. That is the shelter, the hut that you can find in the grand Himalayas. And then, when you are at home, you can develop your real spiritual identity more and more; it’s a question of cultivation. And we can also say that whatever is important for our masters, for our superiors – that will also be important for us. So this is another way to grow and to acquire spiritual goals, spiritual ambitions. If we have this initial spiritual goal – to find our spiritual identity, and we have the next step – to integrate and identify with spiritual examples, then we can start to examine this question: how to achieve my spiritual goals. Because ‘I have a spiritual goal, I have a practice, I have a process’; and then we need to inquire further how to cultivate properly the spiritual life.

Because actually the question ‘How to achieve my spiritual goals?’ means ‘How to properly practice divine love?’ Of course, can I practice divine love?! I cannot. But maybe the wave can come and wash me away. Because Bhakti is independent on anything else, depends only on itself. You cannot influence it. The second feature of Bhakti is that it’s very powerful. So whenever we let ourselves be exposed to spiritual practice, it will work on us very powerfully. The third feature is that we can never understand how it works. It’s a mystic process, somehow it works. Just like most of the people don’t understand how  washing powder works, but it works. In the same manner, if you apply the process of bhakti-yoga, it will work on you. It’s mystic! You never know how it happens, but it happens. And the fourth is: it’s irresistible – fortunately. Because we are experts in resistance. But fortunately this divine wave is irresistible.

So this is one way to achieve our spiritual goals – that we let ourselves be exposed to this invitation. We have to use our common sense; and beyond. Because common sense will bring you to common sense. It’s not enough; something more is necessary and that is beyond human capacities. That is the spiritual capacity. So actually the young man in the beginning was correct: it’s not enough! It’s not enough simply to become a nice human being. We need to develop this consciousness that human beings are the shelter of God, the residence of God. This is the beginning. Then you start to be a real human being. And then you can further refine more your identity, your role in this divine reality.

(to be continued)

(Szvámí Tírtha, 2017.10.01-jei szófiai esti tanításából)

(az előző hétfői tanítás folytatása)

Az első lelki vágy – ha valóban meg akarjuk magunkat ebben az életben valósítani – az, hogy megtaláljuk valódi identitásunkat. Az pedig nagyon sok különböző elemből tevődik össze: karmikus háttér, nemzetiség, kultúra, nemi hovatartozás – és még sok egyéb. De ezek mind változók. Legközelebb már más lesz a szereposztás, mint ahogy az előző életünkben is más volt. Ez mind meg fog változni. Ha tehát meg akarjuk találni a valódi önazonosságunkat, akkor fel kell adnunk ezt a hamis énképet és ki kell bontakoztatnunk a valódit.

De mi a valódi identitásunk? Elég, ha azt mondom: ‘Én egy önfeledt szikra vagyok.’? Nem, ez túl mindennapi válasz. ‘Ki vagy te?’ ‘Egy szikra vagyok’. Nem, nekünk konkrét válaszra van szükségünk. Mert ki fogja felépíteni az egyéniségünket és kialakítani az identitásunkat? Egy szobrászmester. Egy igazi tanítvány azt fogja érezni, hogy: ‘Bármi is vagyok, az a tanítómesterem alkotása. Bármim is van – barátaim, dzsapám, lelki eszményeim, testvéreim, az életem, praszádam, a mindennapi kenyerem – mind a mesteremtől kaptam. Én a tanítómesterem teremtménye vagyok. Nem saját magam vagyok. Én vagyok ő – bizonyos értelemben. Egy része vagyok.’

Ez az egyik módja a lelki személyiségünk kibontakoztatásának, valamint annak, hogy megragadjuk az emberlét adta lehetőséget és megvalósítsuk ezt a lelki identitást. Ez az elején egy nagyon jó lelki cél és nagyon jó törekvés – megtalálni önmagunkat. Egyetértetek ezzel?

Egyszer egy bhakta ezt mondta nekem: ‘Az elmúlt huszonöt évben magamat kerestem, de nem nagyon találtam meg. Hol találhatom meg saját magam?’ Ez azt mutatja, hogy ez a feladat, hogy megtaláljuk önmagunkat, jóval meghaladja az átlagos képességeinket. De ha a tanítómestereink szolgáiként és az isteni szolgálat részeként azonosítjuk magunkat, azt hiszem az elégedettséggel tölthet el bennünket. Ez egy menedék, egy kunyhó, amit a nagy Himalájában találtok. És akkor, amikor otthon vagytok, egyre jobban ki tudjátok alakítani a valódi lelki személyiségeteket- ez gyakorlás kérdése. Majd azt mondhatjuk, hogy ami fontos a tanítómestereinknek, a feljebbvalóinknak – az nekünk is fontos lesz. Ez tehát egy másik módja a fejlődésünknek és a lelki célok lelki törekvések megszerzésének. Ha megvan ez a kezdeti lelki célunk – megtalálni a lelki identitásunkat és megvan a következő lépés is – integrálódni és azonosulni a lelki példákkal, akkor elkezdhetjük megvizsgálni a kérdést: hogyan érhetjük el a lelki céljainkat. Mert ha már van egy lelki célunk, egy gyakorlatunk és egy folyamatunk, akkor tovább kell kutatnunk, hogyan végezzük megfelelően a lelki életet.

Mert a ‘Hogyan érhetem el a lelki céljaimat?’ kérdés valójában azt jelenti, hogy ‘Hogyan gyakoroljam megfelelően az istenszeretetet? Tudom-e gyakorolni az istenszeretetet?!’ Nem tudom. Talán jön a hullám, ami elmoshat engem. Mert a bhakti független bármi mástól, kivéve önmagától. Nem tudod befolyásolni. A bhakti második tulajdonsága, hogy nagyon erős. Tehát valahányszor lelki gyakorlatot végzünk, az nagyon erőteljesen hat ránk. A harmadik jellemzője, hogy soha nem érthetjük meg, hogyan működik. Ez egy misztikus folyamat, ami valahogyan működik. Pontosan úgy, ahogy a legtöbb ember nem érti, hogyan működik a mosópor, de hatásos. Ugyanígy, ha a bhakti-jógát gyakoroljuk, akkor az hatni fog ránk. Ez misztikus! Soha nem tudod, hogyan, de mégis megtörténik. És a negyedik jellemzője az: hogy ellenállhatatlan – szerencsére, mert mi az ellenállásban nagyon jók vagyunk. De szerencsére ez az isteni hullám ellenállhatatlan.

Ez tehát az egyik módja annak, hogy elérjük lelki céljainkat – hogy teljességgel átadjuk magunkat ennek a meghívásnak. Itt nem csak a józan eszünket kell használnunk, hanem annál többet! Mert a józan ész csak józan észhez vezet. Ez nem elég, valami többre van szükség, és ez meghaladja az emberi képességeket. Ez a lelki képesség. Tehát valójában a fiatalembernek a lecke elején igaza volt: ez nem elég! Nem elég egyszerűen jó emberré válni, hanem tudatosnak kell lennünk abban, hogy az ember Isten menedéke, Isten lakhelye. Ez a kezdet. Ekkor kezdünk el igazi emberré válni. És ekkor finomíthatod még jobban a lelki személyiségedet, a szerepedet ebben az isteni valóságban.

(folytatása következik)

(от лекция на Свами Тиртха, 01.10.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Първото духовно желание, ако наистина искаме да не пропилеем шанса на човешкия живот, е да намерим своята истинска идентичност. А нашата идентичност е съставена от толкова много различни елементи: кармичен фон, националност, култура, пол – толкова много неща. Но всички те ще се променят. Следващия път ще получим различен пакет. Предишния път сме имали различен пакет. Всичко това се променя. Така че ако искаме да открием истинската си идентичност, трябва да се откажем от тези лъжовни отъждествявания и да разкрием своята истинска самоличност.

Но каква е моята истинска самоличност? Достатъчно ли е да кажа: „Аз съм себеозарена искра”? Това е твърде общо. То е общовалиден отговор. „Кой си ти?” „Ами, аз съм искра.”. Не, нужен ни е специфичен отговор. И кой ще изгради нашия характер? Кой ще оформи нашата идентичност? Майсторът-скулптор. Истинският ученик чувства: Каквото и да съм, аз съм творение на моя учител. Каквото и да имам – моите приятели, моята джапа, духовните ми идеали, братята ми, животът ми, моят прасадам, хлябът ми насъщен – всичко ми е дадено от моя учител. Аз съм творение на моя учител. Аз не съм себе си. Аз съм него – в един смисъл. Аз съм част от него.

Това е един начин да развием духовна идентичност. Това е един начин да уловим шанса на тази човешка форма на живот – да осъществим тази духовна идентичност. Това е много добра духовна цел, много добър духовен стремеж в началото – да открием себе си. Съгласни ли сте?

Веднъж един предан ми каза: „Търся себе си през последните двадесет и пет години и нищо не съм намерил. Къде да открия себе си?” Това показва, че този дълг, да намерим себе си, далеч надхвърля обичайните способности, които имаме. Но ако се отъждествяваме като слуги на своите учители, като частички от структурата на божественото служене, мисля, че това носи удовлетворение. Това е подслонът, хижата, която можете да намерите в грамадните Хималаи. И тогава, когато сте си у дома, можете да развивате все повече и повече своята истинска духовна самоличност; то е въпрос на култивиране. И също можем да кажем, че което е важно за нашите учители, за нашите наставници – то ще стане важно и за нас. Това е друг начин да израстваме и да се сдобиваме с духовни цели, с духовни стремежи. Ако имаме тази изначална духовна цел – да открием своята идентичност, и ако имаме следващата стъпка – да се интегрираме и идентифицираме с духовните примери, тогава можем да започнем да разглеждаме този въпрос: как да постигна духовните си цели. Защото ще имам духовна цел, ще имам практика, ще имам процес; и след това трябва да продължаваме да запитваме как да култивираме правилно духовния живот.

Защото всъщност въпросът „Как да постигна духовните си цели?” означава „Как да практикувам правилно божествената любов?” Разбира се, нима бих могъл да практикувам божествена любов?! Не мога. Но вероятно вълната може да дойде и да ме отнесе. Защото Бхакти е независима от нищо друго, тя зависи единствено от себе си. Не можем да ѝ влияем. Втората характеристика на Бхакти е, че е много могъща. Така че когато и да се предоставим на божествената практика, тя ще ни въздейства много мощно. Третата характеристика е, че никога не можем да разберем как действа. Това е мистичен процес, по някакъв начин действа. Точно както повечето хора не разбират как действа прахът за пране, но той действа. По същия начин, ако прилагате процеса на бхакти-йога, той ще работи върху вас. Това е мистика! Не разбирате как се случва, но се случва. А четвъртата характеристика е, че е неустоима – за щастие. Защото ние сме много ловки в съпротивата. Ала за щастие тази божествена вълна е неустоима.

И така, това е един начин да постигнем духовните си цели – да се предоставим на тази покана. Трябва да използваме здравия си разум, и много повече. Защото здравият разум ще ни отведе до здравия разум. Това не е достатъчно; нужно е нещо повече и то е отвъд човешките способности. То е духовната способност. Така че онзи младеж в началото е бил прав! Не е достатъчно просто да станем добри хора. Трябва да развием такова съзнание: че човешките същества са подслон на Бога, обител на Бога. Това е началото. Тогава започваш да ставаш истински човек. А оттам насетне можеш да пречистваш още повече своята идентичност, своята роля в божествената реалност.

(следва продължение)