Sharanagati

(from a lecture of Swami Tirtha, 01.10.2017 evening, Sofia)

How to achieve our spiritual goals? In order to answer that question, first we have to formulate it. And even before that – we need to have some spiritual goals. If we don’t have any, then there’s no question of achieving them.

So what is a spiritual goal? To become a better person? I think it is. Once a master was discussing with a very determined young brahmachari, his very good disciple. The master said: “Well, while practicing spiritual life we need to become better persons, we need to become good human beings.” And the boy said: “It’s not enough!” I think the master appreciated that commitment and that determination very much. After twenty years they again started to discuss about the importance of spiritual life. It’s a very good sign: the same disciple, the same master – still discussing. Then the master said: “Well, I think while practicing this spiritual life we need to become nice human beings.” And the boy said: “Yes, that’s enough.”

Who progresses more in this story? It’s the disciple. The master didn’t change. He is repeating the same message for twenty years: “Become a better human being.” First, when we are very ambitious, we say: “No, it’s not enough for me! Give me everything! Human? It’s not enough; superhuman!” Is it proper? Yes! If when you are twenty you are not burning with spiritual desires – then when?

But maybe later on our understanding of what it means to be a real human being also improves. Because in the Vedanta Sutra it is said that now, as we are in this human form of life, this is the time to inquire about the Supreme – that is the beginning of a real human life. It’s not to have the bodily form, but to have the proper mentality and the proper duty of a human being. Studies. If we study we shall meet our Lord.

We also need to understand what is the real duty of a human being.  From the Shrimad Bhagavatam we can understand that human beings have a very special role, a very special invitation. Because there it is described how the Supreme Lord is present in the whole universe. We can say that this material body is like the shelter of our soul, of ourselves as souls. In the same way the whole universe is like the body of the Supreme. And it is described that the rivers are His veins, the mountains are His bones, the sun and the moon are His eyes, His back is adharma[1], His feet are the lower planetary systems, all the different four-legged animals are around His waist, and something very nice – the birds are His poetic talent! It’s beautiful! His breath is prana. So many references you will find – how to see Him, where to find His presence. And ultimately it is said: and the human beings are His residence.

So this human form of life is like a shelter of God. It’s a home for God. We have to live according to this principle! This is something very high. And if we have that vision, then this material universe is not a hell and our body is not a bag of excrements, but something else. There is a chance to divinize all these assets that we have in this life.

Because the soul is self-effulgent. My dear brothers and sisters, you are self-effulgent! Try to live accordingly. Shine! What covers your original shine is only an illusion, only a very insignificant thing. You are a part of a divine reality. Do you feel a part of a non-divine reality? Sometimes yes, but this is called illusion – when you think that you belong here. No! You belong to Him. This is what we have to realize first: ‘I’m a spirit soul. I belong to Him. And there is a living and loving connection between us.’

So, if we are a part of the divine reality – however insignificant – should we miss this chance of human life forever? Should we live in a stupid way? Or should we ever break down? Impossible! Because we belong there.

(to be continued)

[1] immorality

(Szvámí Tírtha, 2017.10.01-jei szófiai esti tanításából)

Hogyan érhetjük el lelki céljainkat? Először is meg kell fogalmaznunk a kérdéseket, hogy választ kapjunk rájuk. De még ezelőtt – szükségünk lesz néhány lelki célra. Ha nincsenek, akkor szó sem lehet arról, hogy elérjük őket.

Mi tehát a lelki cél? Jobb emberré válni? Szerintem igen. Hajdanán egy lelki tanítómester az egyik kiváló és nagyon elkötelezett fiatal brahmacsári tanítványával beszélgetett. A mester azt mondta: ‘Miközben a lelki életet gyakoroljuk, jobb emberré kell válnunk.’. Erre a fiú így felelt: ‘Az nem elég!’ Azt hiszem, a mester nagyra értékelte ezt az elkötelezettséget és elszántságot. Húsz év elteltével ismét elkezdtek beszélgetni a lelki élet fontosságáról. Ez már egy nagyon jó jel, ha ugyanaz a tanítvány és ugyanaz a mester még mindig eszmét cserélnek. Majd így szólt a mester: ‘Nos, úgy gondolom, hogy miközben a lelki életet gyakoroljuk, jobb emberi lényekké kell válnunk.’ Mire a fiú azt válaszolta: ‘Igen, ez elég.’

Kinek a fejlődése figyelhető meg ebben a történetben? A tanítványé. A mester nem változott. Húsz éve ugyanazt az üzenetet ismétli: ‘Válj jobb emberré!’ Először, amikor nagyon lelkesek vagyunk, azt mondjuk: ‘Nem, ez nekem nem elég! Adjatok nekem mindent! Egyszerűen csak embernek lenni? Nem! Emberfeletti szeretnék lenni!’ Ez így helyes? Igen! De ha nem húszévesen égtek a lelki vágyaktól, akkor mikor?

De talán később a mi ismeretünk is egyre szélesebb lesz arról, hogy mit is jelent igazi embernek lenni. Mert a Védánta Szútrában az áll, hogy most, amikor ebben az emberi életformában vagyunk jelen, itt az ideje, hogy a Legfelsőbbről érdeklődjünk – és ez az igazi emberi élet kezdete. Nem a testi forma, hanem a megfelelő mentalitás és a megfelelő emberi kötelességtudat elérése a cél. A tudás művelése. Ha tanulunk, találkozhatunk az Urunkkal.

Azt is meg kell értenünk, hogy mi az ember valódi kötelessége. A Bhágavata–puránából megérthetjük, hogy az embernek nagyon különleges szerepe és meghívása van. Ott ugyanis le van írva, hogy a Legfelsőbb Úr hogyan van jelen az egész világegyetemben. Mondhatjuk, hogy az anyagi testünk olyan, mint egy menedék a léleknek. Ugyanígy az egész világegyetem olyan, mint a Legfelsőbb Úr teste: a folyók az erei, a hegyek az csontjai, a Nap és a Hold a szemei, a háta az adharma[1], a vallástalanság, a lábai az alsóbb bolygórendszerek, a négylábú állatok a dereka körül helyezkednek el és a madarak a költőisége! Ez gyönyörű! A lélegzete a prána, az életlevegő. Annyiféle utalást találtok arra vonatkozólag hogyan láthatjátok Őt magát, hol van jelen saját Maga. Végül azt mondják, hogy az emberek szívében lakozik.

Ez az emberi életforma tehát olyan, mint Isten menedéke, Isten otthona. Ennek a nagyon magasztos elvnek megfelelően kell élnünk! És ha ez a cél lebeg előttünk, akkor ez az anyagi világ nem pokol, és a testünk sem egy ürülékkel teli zsák, hanem valami más. Van esélyünk arra, hogy lelkivé tegyük mindazokat az értékeket, amelyekkel ebben az életben rendelkezünk.

Mert a lélek önragyogó. Kedveseim, ti is azok vagytok! Próbáljatok meg ennek megfelelően élni. Ragyogjatok! Ami eltakarja az igazi ragyogásotokat, az csak illúzió, csak egy nagyon jelentéktelen dolog. Ti egy isteni valóság részesei vagytok. Esetleg úgy érzitek, hogy egy istentelen valóságnak vagytok a részesei? Néha igen, de ezt hívják illúziónak – amikor azt hiszitek, hogy az anyagi világba tartoztok. Nem! Istenhez tartoztok. Ez az, amit először fel kell ismernünk: ‘lélek vagyok és Istenhez tartozom. Élő és szeretetteljes kapcsolat köt össze bennünket’.

Ha tehát az isteni valóság részesei vagyunk – bármennyire is jelentéktelenek -, vajon el kellene-e szalasztanunk az emberi életnek ezt az nagyszerű esélyét örökre? Ostobán kellene élnünk? Vagy hagyjuk, hogy eltiporjon az élet? Nem! Mert mi oda tartozunk.

(folytatása következik)

1. vallástalanság

(от лекция на Свами Тиртха, 01.10.2017 вечер, София)

Как да постигнем духовните си цели? За да отговорим на този въпрос, най-напред трябва да ги формулираме. А дори преди това – трябва да имаме някакви духовни цели. Ако нямаме, не стои и въпросът за постигането им.

И така, какво е духовна цел? Да станем по-добри хора? Мисля, че да. Веднъж един учител разговарял с много решителен млад брахмачари, негов много добър ученик. Учителят рекъл: „Практикувайки духовния живот, трябва да ставаме по-добри хора.” А момъкът отвърнал: „Това не е достатъчно!” Мисля, че учителят много оценил тази посветеност и решителност. След двайсетина години те отново разговаряли за значимостта на духовния живот. Това е много добър признак: същият ученик и същият учител все още беседват. Тогава учителят казал: „Мисля, че докато практикуваме духовен живот, трябва да ставаме все по-добри хора.” А момъкът отвърнал: „Да, това е достатъчно.”

Кой е претърпял по-голямо развитие в тази история? Ученикът. Учителят не се е променил. Той повтаря едно и също послание двайсет години: „Стани по-добър човек.” В началото, когато сме твърде амбициозни, казваме: „Не, на мен това не ми стига! Искам всичко! Човек? Това не е достатъчно: трябва да стана свръхчовек!” Това правилно ли е? Да! Ако когато си на двайсет не гориш от духовни стремежи – тогава кога?

Ала по-нататък нашето разбиране какво означава да бъдеш истински човек може би също претърпява развитие. Защото във „Веданта Сутра” се казва, че сега, докато сме в тази човешка форма на живот, е времето да потърсим Всевишния – това е началото на човешкия живот. Не е въпросът да имаме човешка форма, а да имаме начина на мислене и отговорността на човешко същество. Да се учим. Ако учим, ще срещнем нашия Господ.

Освен това трябва да разберем какъв е дългът на човешкото същество. От „Шримад Бхагаватам” научаваме, че човешките същества имат много специфична роля, призвани са за нещо специално. Защото там се описва как Всевишният присъства в цялата вселена. Можем да кажем, че това материално тяло е като подслон за душата ни, за самите нас като души. По същия начин, цялата вселена е като тялото на Върховния. И се описва как реките са вените Му, планините с костите Му, слънцето и луната са очите Му, гърбът Му е адхарма[1], нозете Му са низшите планетарни системи, всички различни четириноги животни са около кръста Му, и нещо много красиво – птиците са Неговият поетичен талант! Прекрасно е! Неговият дъх е прана. Толкова много препратки ще намерите – как да Го виждате, как да долавяте Неговото присъствие. И накрая се казва: а човешките същества са Неговата обител.

Така че тази човешка форма на живот е като подслон за Бога. Тя е дом на Бога. Трябва да живеем в съответствие с този принцип! Това е нещо много възвишено. И ако имаме такава визия, тогава тази материална вселена не е някакъв ад и нашето тяло не е една торба с екскременти, а нещо друго. Имаме възможност да одухотворим всички тези богатства, с които разполагаме в този живот.

Защото душата е себеозарена. Мои скъпи братя и сестри, вие сте себеозарени! Стремете се да живеете според това. Сияйте! Онова, което покрива изначалния ви блясък е просто илюзия, съвсем незначително нещо. Вие сте част от една божествена реалност. Усещате ли се част от не-божествена реалност? Понякога да, но това се нарича илюзия – когато си мислите, че мястото ви е тук. Не! Мястото ви е при Него. Това е, което трябва да осъзнаем най-напред: „Аз съм душа от духа. Принадлежа на Бога. И помежду ни има жива и любяща връзка.”

Така, ако сме частичка от божествената реалност – колкото и незначителна да е – нима бива да пропиляваме шанса на човешкия живот завинаги? Нима бива да живеем по глупав начин? Нима бива въобще някога да се пречупваме? Невъзможно! Защото мястото ни е там.

(следва продължение)

[1] безнравствеността