Sharanagati

(from a lecture of Swami Tirtha, 01.10.2017 morning, Sofia)

(continues from the previous Monday)

“Sometimes many may join the mission and then go away. But the guru doesn’t allow them to leave easily. He tries his best to bring them back again and to a firm understanding: “Why have you gone away in order to search for other things?”

“The desire for money and the attraction for free mixing with ladies disturbed me and they drew me away.”

 If the mahanta-guru is genuine, he will say that these particular desires should be removed. They are not the real objectives. For the good of the disciple he will explain the temporary nature of any connection with such things and how minor they are, and again try to reinstate him. Some dirt may enter someone, but by the grace of the guru the dirt will be cleansed in no time and he will return to the real path.”[1]

This is very honest if we can say: “I have some disturbance and therefore I want to go.” You see, this is called illusion. Because if the real devotee has a desire, they want to stay. Like when the gopis have a desire, they don’t want to go, they want to stay. At least stay with their Krishna, maybe not with their dharma practices or duties… So, sometimes material objects show themselves more important than spiritual practices, but this is transitory, it’s not real. You can very quickly come back to a good standing, so to say.

Other times we are not so honest and we say: “I’m good, but you have changed.” It’s not very clever, not very polite. Better we say: “I’m weak.” But by the grace everything will be harmonized.

Once there was a young brahmachari. He just joined the mission and he was full of… well, not doubts, but some fears of the future, let’s say. Once one of his senior brothers came and they were discussing. So this young man said: “Prabhu, you know, I’m ready to live a simple life and I’m satisfied with small little prasadam like this, but how will it happen?” And then his brother embraced him and in a very gentle mood he said: “Don’t worry, it will be arranged.” And it did happen.

Somehow everything will be arranged. If we don’t lose the spirit of commitment, if we don’t give up our trust and our readiness to serve, everything will be arranged. Whatever we need will be provided, whatever we have will be saved. Krishna says that in the Gita: yogakshema vahamyaham[2] – “I will protect what you have and I will supply what you need.” ‘You need success? I will give you. In order to correct you, you need some failure? I will give you.” Whatever is necessary to accomplish our journey will be provided – this should be a very firm conviction in us. Then you will feel safe. As we discussed the other day, then you are ready to jump into the darkness, though you don’t know what will happen, but you feel: ‘That will be good for me’.

So, in the super-golden period of our life we can pay full attention on the external guidance. And during that period we need to get the training to be able to listen to the inner guidance properly, to be prepared when the platinum days come.

[1] Shrila Shridhara Maharaj, Centenary Anthology

[2] Bhagavad Gita 9.22

Szvámí Tírtha, 2017.10.01-jei szófiai reggeli tanításából

(az előző hétfői tanítás folytatása)

„Előfordul, hogy néha sokan csatlakoznak a misszióhoz, majd elmennek. De a guru nem enged el könnyű szívvel senkit és mindent megtesz azért, hogy újra visszahozza, jobb belátásra bírja őket: ‘Miért mentél el? Azért, hogy más dolgokat keressél?’.

„A pénz és a hölgyek iránti vágy teljesen összezavart, és elcsábított innen.”

Ha a mahánta-guru valódi, azt fogja mondani, hogy ezektől a bizonyos vágyaktól meg kell szabadulni, mert nem ezek az igazi célok. Megérteti a tanítvánnyal, hogy az ilyen dolgokkal való bármilyen kapcsolat átmeneti jellegű, jelentéktelen, majd ismét megpróbálja  kedvesen a bhakták körébe vonni őt. Lehet, hogy némi homokszem kerül a gépezetbe, de a guru kegyelméből ez a  szennyeződés pillanatok alatt megtisztul, és az illető visszatér az igazi útra.”

Ez nagyon őszinte tud lenni, ha azt mondjuk: ‘valami zavar, és ezért el akarok menni.’. Látjátok, ez az illúzió. Mert ha az igaz bhakta vágyakozik, akkor maradni akar. Amikor a gópik vágyakoznak, akkor ők nem akarnak elmenni, hanem maradni akarnak. Legalábbis Krisnájukkal akarnak maradni. Nem a dharmájukkal vagy a tennivalóikkal, hanem Krisnával. Tehát néha az anyagi tárgyak fontosabbnak tűnhetnek, mint a lelki gyakorlatok, de ez mind mulandó, nem valódi. Nagyon gyorsan vissza lehet térni az úgymond jó helyzetbe.

Máskor nem vagyunk ilyen őszinték és azt mondjuk: ‘Én jól vagyok, de te megváltoztál.’ Ez nem túl okos, sem túl udvarias. Jobb, ha azt mondjuk: ‘Gyenge vagyok.’ De a kegy által minden rendben lesz, harmóniába kerül.

Volt egyszer egy fiatal brahmacsárí, aki épphogy csatlakozott a misszióhoz, és máris tele volt… nos, nem kétségekkel, hanem mondjuk úgy, hogy némi félelemmel a jövőjét illetően. Egyszer eljött az egyik idősebb testvére, és beszélgettek. Ez a fiatalember azt mondta: ‘Prabhu, tudod, kész vagyok egyszerű életet élni és megelégszem az ilyen  kevés praszádammal, de mégis hogyan lesz ez?’. Erre a bhakta átölelte és nagyon szelíden ezt mondta: ‘Ne aggódj, majd el lesz intézve.’ És így is történt.

Valahogy minden elrendeződik. Ha nem veszítjük el az eltökéltségünket, ha nem adjuk fel a hitünket és a szolgálatkészségünket, akkor minden elrendeződik. Bármire is van szükségünk, az biztosítva lesz és minden, amink van, meg lesz védelmezve. Krisna ezt mondja a Gítában: ‘jóga-kséma vahámjaham’ – „…elhozom, amire szükségük van, s megőrzöm, amijük van.”. ‘Sikeres akarsz lenni? Én megadom neked. Ahhoz, hogy helyreigazítsalak, némi kudarcra van szükséged? Megkapod.’ Bármi, amire szükségünk van az utunk teljesítéséhez, biztosítva lesz – ez nagyon szilárd meggyőződéssel kell, hogy bennünk legyen. Ha így van, akkor biztonságban fogjátok érezni magatokat. Ahogy a múltkor is beszéltük, ekkor álltok készen arra, hogy beleugorjatok a sötétségbe – annak ellenére, hogy még nem tudjátok, mi fog veletek történni, de érzitek: ‘Ez jó lesz nekem’.

Életünk aranykorában tehát teljes figyelmet fordíthatunk a külső útmutatásra. Ebben az időszakban kell felkészülnünk arra, hogy képesek legyünk megfelelően figyelni a belső útmutatásra, hogy készek legyünk, amikor beköszöntenek a platina napok.

1. Sríla Srídhar Mahárádzs,  Századfordulós Antológia
2. Bhagavad-gítá 9.22.

(от лекция на Свами Тиртха, 01.10.2017 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

„Понякога мнозина може да се присъединят към мисията, а сетне да си тръгнат. Но гуру не ги оставя да си тръгнат лесно. Той се стреми с всички сили да ги върне в стабилно разбиране: „Защо се отиваш в търсене на нещо друго?”

„Желанието за пари и привличането към свободно общуване с жени ме смущават и отвличат.”

 Ако маханта-гуру е истински, той ще каже, че тези специфични желания трябва да бъдат отстранени. Те не са истинските цели. За доброто на ученика той ще обясни временната природа на всяка връзка с подобни неща и колко незначителни са те, и отново ще се опита да го въздигне. У някого може да влезе мръсотия, но по милостта на гуру тя ще бъде много скоро почистена и той ще се върне на истинския път.”[1]

Би било много откровено да кажем: „Имам неща, които ме смущават и затова искам да си тръгна.” Виждате ли, това се нарича илюзия. Защото ако истински преданият има някакви желания, той иска да остане. Както когато гопите изпитват желание, те не искат да си идат, искат да останат. Поне да останат при своя Кришна, ако не при своите дхарма практики и задължения… Така че понякога материалните обекти изглеждат по-важни от духовните практики, но това е преходно, то не е истинско. Много бързо можете да дойдете на себе си, така да се каже.

Друг път не сме толкова откровени и казваме: „Аз съм си добър, но ти си се променил.” Това не е много умно, не е възпитано. По-добре да кажем: „Аз съм слаб.” Но заради милостта всичко ще бъде хармонизирано.

Имаше един млад брахмачари. Тъкмо се беше присъединил към мисията и беше пълен с… добре, да речем не със съмнения, но със страхове за бъдещето. Веднъж при него дойде един по-стар брат и двамата разговаряха. Младежът каза: „Прабху, знаеш ли, готов съм да живея простичък живот, стига ми и шепичка прасадам, обаче как ще се случи?” Тогава неговият брат го прегърна и много нежно му каза: „Не се тревожи, всичко ще се нареди.” Така и стана.

По някакъв начин всичко ще се нареди. Ако не губим настроението на отдаденост, ако не изоставим доверието си и готовността си да служим, всичко ще се нареди. Каквото ни е нужно ще ни бъде дадено, каквото имаме ще бъде съхранено. Кришна казва това в „Гита”: йогакшема вахамяхам[2] – „Ще запазя това, което имаш и ще ти дам онова, от което се нуждаеш.” „Нужен ти е успех? Ще ти го дам. За да се поправиш ти е нужен провал? Ще ти го дам.” Каквото е необходимо, за да извървим пътя си, ще ни бъде осигурено – това трябва да е много твърда убеденост в нас. Тогава ще се чувствате в безопасност. Както говорихме онзи ден, тогава ще сте готови да скочите в тъмното, макар да не знаете какво ще стане, защото ще вярвате, че то ще бъде добро за вас.

И така, в свръх-златния период на живота си можем да вложим пълното си внимание във външното ръководство. И в този период трябва да се обучим така, че да сме способни да долавяме правилно вътрешното водачество, за да сме подготвени когато настанат платинените дни.

[1] От Шрила Шридхара Махарадж, „Стогодишна антология”

[2] „Бхагавад Гита” 9.22