Sharanagati

(from a lecture of Swami Tirtha, 30.09.2017 morning, Sofia)

We came here together for a Vyasa-puja celebration. I hope you don’t have the illusion that you will be able to celebrate a person, an individual, because we came together to celebrate a divine tattva, a divine principle. Nevertheless you might ask: “But how to celebrate a principle? What is a principle? It sounds so theoretical.” And you are correct, a principle usually is theoretical. But don’t forget, we are part of a mystic process. And mystic means – theory might become practice; a principle might become personal. And it is also true on our present stage of realization in our process: whatever seems like an inaccessibly high destination might become true for you, for us. Are you happy to be part of such a mystic process?

In most of the cases, for people in general God is a principle, an ideal, a power. Many say that this is like a purple haze. But if somebody would tell you that you are a purple haze, you will be offended: “No! I am a person! I am more!” So principles should turn into personalities.

Or a principle of dedication, of divine life – it’s nice. So many millions of people have started their career on this planet Earth to accomplish that goal. Because it’s so inviting, it’s so charming! How can we live without ideals!? It’s impossible. This is not life, this is only survival. Ideals will make us live properly. So this principle, divine life, is so inviting that we are ready to run to it. But we shouldn’t be satisfied to have a divine life on principle, to have a divine life theoretically. It’s not enough! We need to put it into practice, we have to realize that.

‘Realization’ again sounds very technical. But I think you understand what I mean: from the clouds – down to earth, here and now. And this is not a corruption, this is an upgrade of the present stage of life.

Where to find God? Where to find devotion as a living reality? History will say: search in the past. Mystery will say: search in the future. But love will say: here and now. Why wait for heaven, if we can have a taste for that here? Why wait for the next lifetime if you can accomplish now, today? And again, if we are not able to be spiritually happy today – when will the day come when you can do that? Because if you postpone: ‘Tomorrow I will be a good devotee’, that tomorrow never comes. That tomorrow should happen today, right now.

Guru for many people is a principle, a heavy principle. Because guru means ‘heavy’. Heavy in what sense? He is heavy like the Himalayas, you cannot shake him. However you try, you cannot – he is so strong, so firm, so established. Because guru is a principle, right? And how can you shake a principle? We can only approach a principle and we can admire a principle. We cannot corrupt a principle. The personal experience and the principle are different. Theory and practice are different.

Love in general for most people is again a principle – impossible to realize. And sometimes our experience is bitter. But should it compromise the principle of love? It’s impossible! The principle is always perfect. My understanding of that principle and my realization of that principle are partial, they’re limited; but divine reality is not limited.

So, if we return to the original point: guru for many people is a principle. And this is a divine principle. But as this is divine, therefore it is sensitive. It’s a very delicate principle. Is it good to have a spiritual master? Is it Bulgarian ‘yes’? And is it easy to have a spiritual master? You know, Indians have an advantage, because they can shake their head as they like and it will mean as you like – you read this body language according to your understanding. You see, such a refined culture! One gesture can mean anything. So it’s very delicate; same with the divine love principle, same with the guru principle – they are very delicate. One little signal can mean all. Therefore we came together to celebrate this principle – the guru-tattva. It’s so nice, so strong, so elevated! This is beyond human capacities – as it is divine.

(to be continued)

(Szvámí Tírtha 2017. 09. 30-i szófiai reggeli tanításából)

Azért jöttünk most össze, hogy egy Vjásza-pudzsát ünnepeljünk. Remélem nem vagytok abban az illúzióban, hogy egy embert, egy személyt fogtok megünnepelni, hiszen azért vagyunk most együtt, hogy az isteni tattvát, egy isteni princípiumot ünnepeljünk. Talán felmerül a kérdés, hogy miként ünnepeljünk egy elvet? Mi is ez az elv? Ez így nagyon elméletinek hangzik. „És igazatok van, az elvek általában teoretikusak, de ne feledkezzetek meg arról, hogy egy misztikus folyamatnak vagyunk részesei. A misztika azt jelenti, hogy az elmélet gyakorlattá válik; egy elv megszemélyesedik. Ez igaz a folyamatunk jelenlegi megvalósulási szakaszára is: bármi, ami elérhetetlenül magas célnak tűnik, igazzá válhat számotokra, számunkra. Örültök, hogy egy ilyen misztikus folyamatnak lehettek a részesei?

A legtöbb esetben Isten az emberek számára egy elvet, egy eszményt, hatalmat jelent. Sokan azt gondolják, hogy olyan, mint egy lila köd; de ha valaki rátok mondaná, hogy olyanok vagytok, mint egy lila köd, akkor azonnal megsértődnétek: „Nem! Én egy személy vagyok! Több vagyok egy lila ködnél!” Tehát az elveknek személyessé kellene válniuk.

Ilyen az odaadás, az istennek szentelt élet princípiuma is – ez szép. Sok millió ember tűzte ki célul ezt az elvet, amikor elindult a földi útján, hiszen annyira vonzó és elbűvölő. Hogyan élhetnénk eszmények nélkül? Ez lehetetlen! Ezek nélkül nem élet az élet, inkább csak túlélés. Az ideálok arra ösztönöznek bennünket, hogy helyesen éljünk. Tehát ez az elv, ez az istennek szentelt élet, annyira vonzó, hogy készek vagyunk futni hozzá. De ne elégedjünk meg azzal, hogy elméletileg ilyen életet élünk. Ez nem elég! Át kell ültetnünk gyakorlatba, meg kell valósítanunk.

‘Megvalósítás’ – ez megint nagyon elméleti, de azt hiszem értitek, hogy mire gondolok – le kell szállnunk a földre; itt és most. Ez nem valami rossz dolgot jelent, hanem az élet jelenlegi állapotának a feljavítását.

Hol találjuk Istent? Hol találjuk meg az odaadást, mint élő valóságot? A történelem azt mondja, hogy a múltban kell keresni. A misztika azt mondja, hogy a jövőben. De a szeretet az mondja: itt és most! Miért várjunk a mennyországra, ha már itt is megízlelhetjük? Miért várjunk a következő életre, ha már most elérhetjük? Ha most nem állunk készen a lelki boldogságra, akkor mikor fog eljönni az a nap, amikor képesek leszünk rá? Ha elhalasztjátok: ‘Holnap jó bhakta leszek’, akkor az a holnap talán sosem jön el. Annak a holnapnak, ma kell megvalósulnia!

A guru sok ember számára egy elv, egy nagyon nehéz elv – a guru jelentése ‘nehéz’; de milyen értelemben nehéz? Olyan nehéz, mint a Himalája, megingathatatlan. Akárhogy is próbálkoztok, nem fog menni – olyan erős, határozott és szilárd, hiszen a guru egy elv, igaz? És hogyan is ingathatnátok meg egy elvet? Egy elvet csak megközelíteni és csodálni lehet. Egy elvet nem lehet elrontani. A személyes tapasztalat és az elv különböznek, ahogyan az elmélet és a gyakorlat is.

A szeretet ismét csak egy elv sokak számára – lehetetlen megvalósítani. És az ezzel kapcsolatos tapasztalataink néha keserűek. De vajon megalkuszik-e a szeretet? Lehetetlen! Az elv mindig tökéletes. A megértésem és megvalósításom részleges és korlátozott, de az isteni valóság korlátlan.

Tehát, ha visszatérünk a kiindulási ponthoz: a guru sokak számára egy elv. Ez egy isteni elv. Mivel isteni, ezért nagyon érzékeny, nagyon finom elv. Jó, ha van lelki tanítómesterünk? Ez egy bolgár ‘igen’? És könnyű, ha van lelki tanítómesterünk? Tudjátok az indiaiaknak van egy előnyük, hogy úgy rázzák a fejüket, ahogy akarják és úgy értitek, ahogy ti akarjátok – úgy olvassátok ezt a testbeszédet, amilyen a megértésetek. Látjátok milyen kifinomult kultúra! Egy kis jel bármit jelenthet. Tehát nagyon finom; ugyanígy a szeretet és a guru elv is – nagyon kifinomultak, egy kis jel mindent jelenthet. Ezért vagyunk most itt, hogy megünnepeljük a guru-tattvát. Annyira szép, erős és olyan emelkedett! Ez meghaladja az emberi képességeket – hiszen isteni.

(folytatása következik)

(от лекция на Свами Тиртха, 30.09.2017 сутрин, София)

Събрали сме се да празнуваме Вясапуджа заедно. Надявам се нямате илюзията, че ще чествате даден човек, даден индивид, защото сме се събрали да честваме една божествена таттва, божествен принцип. Въпреки това може да запитате: „Но как се чества принцип? Какво представлява принципът? Това звучи толкова теоретично.” И ще сте прави, принципът обикновено е теоретичен. Обаче не забравяйте, че сме част от мистичен процес. А мистика означава, че теорията може да се превърне в практика, че принципът може да стане личен. И също така е вярно за настоящата ни степен на реализация в нашия процес, че онова, което ни се струва недостижимо високо, може да се превърне в истина за вас, за нас. Щастливи ли сте да сте част от такъв мистичен процес?

В повечето случаи за хората като цяло Господ е принцип, идеал, сила. Мнозина казват, че е като някаква лилава мъгла. Но ако някой ви каже на вас, че сте лилава мъгла, бихте се обидили: „Не! Аз съм личност! Аз съм повече!” Така че принципите трябва да се олицетворяват в личности.

Или пък принципът на посветеността, на божествения живот – толкова е прекрасен. Толкова много милиони хора са започнали израстването си на тази планета Земя, за да осъществят тази цел, защото е толкова привлекателна, толкова очарователна! Как бихме могли да живеем без идеали!? Това е невъзможно. То не е живот, а просто оцеляване. Идеалите ни карат да живеем истински. Този принцип, божественият живот, е толкова привлекателен, че ние сме готови да хукнем след него. Ала не бива да се удовлетворяваме принципно да живеем божествен живот, теоретично да живеем божествен живот. Това не е достатъчно! Трябва да го приложим на практика, да го реализираме.

„Реализация” отново звучи много техническо. Но мисля разбирате какво имам предвид: от въздушните кули да слезем на земята, тук и сега. И това не е принизяване, това е надрастване на настоящото ни състояние на живот.

Къде да намерим Бог? Къде да намерим предаността като жива реалност? Историята ще рече: търсете в миналото. Мистерията ще рече: търсете в бъдещето. Но любовта ще каже: тук и сега. Защо да чакаме рая, ако можем да го вкусим тук? Защо да чакаме следващия живот, ако можем да се усъвършенстваме сега, днес? И отново, ако не сме способни да сме духовно щастливи днес – кога ще настъпи денят да можем да го направим? Защото ако отлагате: „Утре ще бъда добър бхакта”, това „утре” никога не идва. Това „утре” трябва да се случи днес, сега.

Гуру за много хора е принцип, тежък принцип. Понеже гуру означава „тежък”. Тежък в какъв смисъл? Той е тежък като Хималаите, непоклатим. Колкото и да опитвате, не можете да го помръднете – толкова е силен, толкова твърд, толкова стабилен. Защото гуру е принцип, нали? А как можеш да разклатиш един принцип? Можем единствено да се обръщаме към него с преклонение. Не можем да го покварим. Личното преживяване и принципът са различни неща. Теорията и практиката се различават.

Любовта най-общо казано за повечето хора също е принцип – невъзможен за реализация. И понякога нашият опит е горчив. Но нима това трябва да компрометира принципа на любовта? Невъзможно! Принципът винаги е съвършен. Моето разбиране за този принцип, както и моето приложение на този принцип може да са частични, пристрастни, ограничени; обаче божествената реалност не е ограничена.

Така че ако се върнем на първоначалната тема: гуру за много хора е принцип. И той наистина е божествен принцип. Ала понеже е божествен, е много чувствителен. Той е много деликатен принцип. Добре ли е да имате духовен учител? Това българското „да” ли е? А лесно ли е да имате духовен учител? Знаете ли, индийците имате предимство, защото могат да поклащат глава както им харесва, а това ще значи каквото на вас ви харесва – всеки чете този език на тялото според собственото си разбиране. Виждате каква префинена култура! Един жест може да означава какво ли не. Така че това е нещо много деликатно; същото е и с принципа на божествената любов, същото е и с принципа на гуру – те са много деликатни. Един мъничък знак може да означава всичко. Затова сме се събрали да честваме този принцип – гуру-таттва. Това е нещо толкова прекрасно, толкова силно, толкова възвишено! То е отвъд човешките способности, тъй като е божествено.

(следва продължение)