Sharanagati

(from a lecture of Swami Tirtha, 10.05.2017 pm, Sofia)

(continues from the previous Friday)

Question of Haribhakti: Is it possible for us to know and perceive God with this consciousness that is given to us, when even Lord Brahma in Shrimad Bhagavatam explains to Narada that he cannot understand God?

Swami Tirtha: What can I say? I think it is very true what you say, because although the Supreme Lord is very close to us, we feel very far away from Him. So, it’s not a question of real distance, but it’s a question of, let’s say, distortion of consciousness. Perfection is here and now. If we cannot perceive that now, here – then when? Why do you think that tomorrow you will be able to do that? If we cannot touch divinity right now, if we cannot put ourselves in front of the Supreme, to enjoy His company – then when? Why is tomorrow a better opportunity then today?

Nevertheless, in most of the cases what you say is very much true – it’s hard. But if we are attentive, maybe we don’t see the Supreme Lord face to face, but we can see the marks betraying Him. That will tell all the story about Him. This we can always see. Every day you see the sun. What is the sun? The sun for us is the eye of the Supreme Lord. Or you see the moon – it’s Krishna Candra, Goura Candra. They are the full moon on the horizon of our midnight sky. So, there are unlimited ways to remember. We only need the eye, we only need the perception for that.

This was very nicely described by Shrila Shridhara Maharaja. A very nice devotee visited him once, he was sitting alone on the veranda of his temple. And you know, at that time it was one temple and the grand jungle around. Then Shridhara Maharaja was just meditating, looking around the jungle and he said: “So many things are here to remember, to remind us of Lord Chaitanya.” What you see is the jungle; what he sees is Mahaprabhu.

Therefore it is said: the fool and the wise watch the same tree, but they see a different tree. Here is life as a tree, we observe life. But what do we see there? Limitation, suffering, death?  Or a chance for eternal life, happiness, joy? What do you see? Be realistic – there are limitations. But be optimistic – there is a superior reality.

So, I say yes, it is possible to perceive God.

Once Gurudev asked his devotees: “Do you want to meet Shrimati Radharani?” Oh, everybody said: “Yes, of course, of course!” and then he said: “Yes, 4:30 in the morning you can meet Her in the temple. She is here on the altar”

So, if you want something – give a little sacrifice. Come on time.

(от лекция на Свами Тиртха, 10.05.2017 вечер, София)

(продължава от предишния петък)

Въпрос на Харибхакти: Възможно ли е за нас да познаем и видим Бога с това съзнание, което ни е дадено, щом дори бог Брахма в „Шримад Бхагаватам” обяснява на Нарада, че самият той не може да разбере Бога?

Свами Тиртха: Какво мога да кажа? Мисля, че това, което казваш, е много вярно, защото макар Всевишният да е съвсем близо до нас, ние се чувстваме много далеч от Него. Така че това не е въпрос на реална дистанция, а да го наречем на изкривено съзнание. Съвършенството е тук и сега. Ако не можем да го усетим тук, сега – тогава кога? Защо си мислите че утре ще съумеете да го направите? Ако не можем да се докоснем до божественото сега, ако не можем да застанем пред Бога и да се радваме на компанията Му – тогава кога? Защо утре да е по-добра възможност от днес?

Въпреки всичко, в повечето случаи това, което казваш, е съвсем валидно – че е трудно. Но ако сме внимателни, дори и да не виждаме Бога лице в лице, можем да виждаме знаците, които Го издават. Те ще ни разкрият всичко за Него. И това е нещо, което винаги можем да виждаме. Всеки ден виждате слънцето. Какво е слънцето? За нас слънцето е окото на Бога. Или виждате луната – това е Кришна Чандра, Гоура Чандра. Те са пълната луна на хоризонта на нашето среднощно небе. Така че има безброй начини да помним. Единствено са ни нужни очи, възприятие за това.

Това е много добре описано от Шрила Шридхара Махарадж. Веднъж го посетил един много добър предан; той седял самичък на верандата на своя храм. По онова време храмът бил заобиколен отвред от огромна зелена джунгла. Шридхара Махарадж просто медитирал, оглеждайки се из джунглата и казал: „Тук има толкова много неща, които ни напомнят за Чайтаня Махапрабху.” Ти виждаш само джунгла; той вижда Махапрабху.

Затова е казано: глупецът и мъдрецът гледат едно и също дърво, но не виждат едно и също дърво. Ето го животът като дърво, ние наблюдаваме живота. Но какво виждаме в него? Ограничения, страдания, смърт?  Или шанс за вечен живот, щастие, радост? Какво виждате? Нека сме реалисти – съществуват ограничения. Но нека сме и оптимисти – съществува по-висша реалност.

Така че отговарям: да, възможно е да виждаме Бога.

Веднъж Гурудев попита бхактите: „Искате ли да се срещнете с Шримати Радхарани?” О, всички отвърнаха: „Да, разбира се, разбира се!” и тогава той каза: „В 4:30[1] сутринта можете да Я срещнете в храма. Тя е тук на олтара.”

Така че ако искате нещо – направете малка жертва. Идвайте навреме.

[1] Часът на първото сутрешно арати, мангала арати

(из лекции Свами Тиртхи, 10.05.2017 вечером, София)

(продолжение с  предыдущей пятницы)

Вопрос Харибхакти: Можем ли мы познать и воспринять Бога с тем сознанием, которое нам дано, когда даже Господь Брахма в «Шримад Бхагаватам» объясняет Нараде, что он не может понять Бога?

Свами Тиртха: Что я могу сказать? Я думаю, то, что вы говорите, очень верно, потому что, хотя Верховный Господь очень близок к нам, мы чувствуем себя очень далекими от Него. Так что дело не в реальной дистанции, а в, скажем так, искажении сознания. Совершенство здесь и сейчас. Если мы не можем воспринять это сейчас, здесь – тогда когда? Почему вы думаете, что завтра вы сможете это сделать? Если мы не можем прикоснуться к божественному прямо сейчас, если мы не можем предстать перед Всевышним, насладиться Его обществом — тогда когда? Почему завтра должно быть лучше, чем сегодня?

Тем не менее, в большинстве случаев то, что вы говорите, очень верно — это тяжело. Но если мы будем внимательны, возможно, мы не увидим Верховного Господа лицом к лицу, но сможем увидеть знаки, выдающие Его. Это расскажет всю историю о Нем. Это мы всегда можем увидеть. Каждый день ты видишь солнце. Что такое солнце? Солнце для нас — это око Всевышнего Господа. Или вы видите луну — это Кришна Чандра, Гоура Чандра. Они это полная луна на горизонте нашего полуночного неба. Таким образом, есть неограниченные способы помнить. Нам нужен только глаз, для этого нам нужно только восприятие.

Это очень хорошо описал Шрила Шридхара Махарадж. Однажды его посетил очень хороший преданный, он сидел один на веранде своего храма. И вы знаете, в то время это был один храм и грандиозные джунгли вокруг. Тогда Шридхара Махараджа просто медитировал, оглядывая джунгли, и сказал: «Здесь так много вещей, которые напоминают нам о Господе Чайтанье». То, что вы видите, это джунгли; то, что он видит, это Махапрабху.

Поэтому сказано: глупый и мудрый смотрят на одно и то же дерево, но не видят одно и то же дерево. Вот жизнь, она как дерево, мы наблюдаем жизнь. Но что мы там видим? Ограничение, страдание, смерть? Или шанс на вечную жизнь, счастье, радость? Что вы видите? Будьте реалистами – есть ограничения. Но будьте и оптимистами – есть высшая реальность.

Итак, я говорю: да, возможно познать Бога.

Однажды Гурудев спросил своих преданных: «Вы хотите встретиться со Шримати Радхарани?» О, все говорили: «Да, конечно, конечно!» а потом сказал: «Да, в 4:30[1] утра вы можете встретить Ее в храме. Она здесь, на алтаре».

Так что, если вы чего-то хотите, сделайте небольшую жертву – прийти во время.

[1] Час первого утренного арати, мангала арати