Sharanagati

(from a lecture of Swami Tirtha, 29.09.2017 evening, Sofia)

(continues from the previous Monday)

Actually what is mentioned in Yoga Sutras – these are the basic practices of yoga in general. But what is the specific feature of bhakti as a practice? All the great saints and prophets of bhakti gave their explanation. Some say that the specific feature of bhakti is trying to see the divine essence everywhere. Others say that it is to be committed in your services to God. Or follow these rules, pros and cons, in a very profound manner. While Narada Muni says that bhakti is divine nectar. And to feel separated from our beloved Lord is the greatest pain – this is bhakti. So we have to fine-tune our understanding about yoga in general and bhakti-yoga in a more specific manner.

Actually in our practices all the different limbs and other spiritual practices are included. Yogis in general practice asana; what is our asana? To sit in a lecture for two hours – such great self-control! What is our prana-yama? When you sing so much that your voice chokes up. What is our control of the mind? If you remember your beloved ones.

And finally if I may share something personal that happened with our Gurudev. Once we were driving home to his main ashram. He returned from a world tour where he had met his brothers and seniors, and he had collected so much – not only information, but impressions. And he shared his impressions – good ones and not so happy also. He was in a very serious mood. He shared and also inquired about other things. So we started to give a report. 6-7 hours drive and mostly he was keeping silent, it was smashing silence. Sometimes he would say something that crushes your heart. Other times he would say something that will make your soul fly. For example, we had to visit one place where one devotee was serving, but he had already left that ashram to join the celebration in Nanda-falva. So when we informed Gurudev that this devotee was gone, to instruct us he said: “Impossible! In Prabhupad’s times it was out of the question that you move from one place to another without the permission of your spiritual master – impossible!” This was something that squeezed your heart a little bit. To make us think: ‘Whether I move with the blessings of my master or without that?’ Then another silence for half an hour. Time to ponder. But when we started to give the report, at that time one of our brothers was really in full ecstasy. He was rising first, going to bed last and he was ready to all the services and really his company at that time was a real shot of ecstatic devotional service. So we hardly had found words to express our feelings about him. And then Gurudev changed. He was chanting and he raised his arms to the air and said: “This is life – glorification of devotees! This is real life!” This was something to make your soul fly, but definitely followed by another half an hour of deep silence.

So all the practices of other schools of yoga are included in our line. But to control our mind it is the best to glorify others.

Now we know how to be real candidates for this maha-vrata, for this great vow of perfection. When you are on the hook, when you cannot do anything, when you cannot escape, then our vrata, then our tapa, then our mantra and our japa – your vows, renunciation, meditation and chanting – are more provided.

(to be continued)

(Szvámí Tírtha 2017. 09. 29-i szófiai esti tanításából)

(az előző hétfői tanítás folytatása)

Valójában, amiket a Jóga-szútrákban említenek, azok a jóga alapvető gyakorlatai általánosságban, de mi a bhakti sajátos gyakorlati jellemzője? A bhakti összes nagy szentjétől és prófétájától kapunk erre magyarázatot. Egyesek szerint a sajátossága, hogy megpróbáljuk mindenben az isteni lényeget látni, mások szerint az odaadó szolgálatban kell elköteleződnünk; vagy nagyon komolyan kell követnünk ezeket a szabályokat. Nárada Muni szerint a bhakti az isteni nektár és az, hogy a szeretett Urunktól való elválás jelenti számunkra a legnagyobb fájdalmat. Tehát finomítanunk kell a megértésünket általánosságban a jógával és még konkrétabban a bhakti-jógával kapcsolatban.

Igazából a gyakorlataink magukban foglalják a jóga ágait és más lelki gyakorlatokat is. A jógik általában gyakorolják a nyolc ág egyikét, az ászanát; hogyan gyakoroljuk mi az ászanát? Két órát ülünk a leckéken – milyen nagy önuralom szükséges ehhez?! Mi a pránájámánk? Amikor annyira énekeltek, hogy elcsuklik a hangotok. Hogyan fegyelmezzük az elménket? Úgy, ha mindig szeretett Urunkra emlékezünk.

És végül, ha megoszthatok valami személyeset Gurudévvel kapcsolatban. Egyszer utaztunk haza Gurudév ásramjába – akkor érkezett vissza a világ körüli útjáról, ahol találkozott testvéreivel és elöljáróival és nem csak rengeteg információval tért vissza, hanem sok tapasztalattal is gazdagodott, amiket megosztott velünk – mind a jókat és a kevésbé kellemeseket is. Nagyon komoly, elmélyült hangulatban volt; megosztotta velünk a tapasztalatait, majd érdeklődött más dolgok felől is. 6-7 óra utazás alatt főként csak csendben volt, nagyon mély csendben. Néha olyat mondott, amitől összeszorult a szívünk, máskor pedig olyat, hogy a lelkünk szárnyalt. Például el kellett látogatnunk egy ásramba, ahol korábban egy bhakta élt és szolgálatokat végzett, de, amikor megérkeztünk már nem volt ott, elment Nandafalvára egy ünnepre és amikor Gurudévet erről tájékoztattuk ő azt mondta: „Hihetetlen! Prabhupád idejében ez egyszerűen elképzelhetetlen volt, hogy egyik helyről a másikra menj a tanítómestered hozzájárulása nélkül – hihetetlen!” Ez egy olyan dolog volt, amitől kicsit összeszorult a szívünk és elgondolkozhattunk arról, hogy a mesterünk áldásával vagy az áldása nélkül haladjunk az utunkon. Aztán újabb fél órás csend következett, ez volt a gondolkozás ideje. De, amikor arról számoltunk be, hogy egyik hittestvérünk a távolléte alatt teljes eksztázisban volt; ő kelt fel előszőr, ő feküdt le utoljára, bármilyen szolgálatra készen állt és a társaságában az eksztatikus odaadó szolgálatot lehetett tapasztalni; alig találtunk szavakat, hogy kifejezzük a tapasztalatainkat erről. Ekkor Gurudév megváltozott; dzsapázott, a kezeit a magasba emelte és azt mondta: „Ez az igazi élet – a bhakták dicsőítése! Ez az igazi élet!” Ez olyan volt, amitől a lelkünk szárnyalt, de természetesen ezt is egy fél órás mély csend követett.

Tehát a mi utunk az összes jóga iskola gyakorlatait magába foglalja. A legjobb módja az elme fegyelmezésének az, ha másokat dicsőítünk.

Most már tudjuk, hogyan váljunk méltó jelöltekké erre a mahá-vratára, erre a nagy tökéletességi fogadalomra. Amikor elakadtok, nem tudjátok mit tegyetek, ha nincs menekvés, akkor a vratánk, a tapánk, a mantránk és a dzsapánk – a fogadalmaitok, a lemondásotok, a meditációtok és a dzsapa fog segíteni.

(folytatása következik)

(от лекция на Свами Тиртха, 29.09.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Всъщност това, което е споменато в „Йога Сутрите”, са основните йога практики като цяло. Но каква е специфичната характеристика на бхакти като практика? Всички велики светци и пророци на бхакти дават своите тълкувания. Едни казват, че специфичната характеристика на бхакти е стремежът да се прозира божествената същност навсякъде. Други казват, че бхакти е да си се посветил в служба на Бога. Или да следваш тези правила, препоръки и забрани много задълбочено. А пък Нарада Муни казва, че бхакти е божествен нектар. А да сме отделени от нашия любим Бог е най-голямата болка – това е бхакти. Така че трябва по-фино да настроим разбирането си за йога като цяло и по-специфично за бхакти-йога.

В действителност в нашите практики са включени всички останали части и духовни практики на йога. Йогите най-общо практикуват асани; а каква е нашата асана? Да седиш на лекция два часа – какъв голям самоконтрол! Каква е нашата прана-яма? Да пееш толкова много, че гласът ти да се изгуби. А какъв е нашият контрол над ума? Да помним тези, които обичаме.

И накрая ако позволите да споделя нещо лично, което се случи с нашия Гурудев. Веднъж пътувахме към вкъщи, към главния му ашрам. Той се връщаше от пътуване по света, където се бе срещал със свои духовни братя и старши наставници, и бе насъбрал много – не просто информация, а впечатления. И споделяше впечатленията си – някои хубави, някои не толкова радостни. Беше в много сериозно настроение. Споделяше и разпитваше за разни неща. Затова започнахме да докладваме. Пътувахме 6-7 часа, а той през повечето време мълчеше; беше смазващо мълчание. Понякога казваше нещо, което да ти разбие сърцето. Друг път казваше нещо да накара душата ти да полети. Например, трябваше да минем през място, където служеше един бхакта, но той вече беше тръгнал от този ашрам, за да се включи в празненствата в Нанда Фалва. И когато казахме на Гурудев, че този предан го няма вече там, за да ни инструктира той каза: „Невъзможно! По времето на Прабхупад не можеше да става и дума да отиваш от едно място на друго без разрешението на духовния учител – невъзможно!” Това беше нещо, което да ти стегне сърцето. Да те накара да се замислиш: „Дали самият аз действам с благословиите на духовния си учител или не.” Последва нов половин час мълчание. Време за размисъл. Но когато започнахме да му докладваме, по онова време един от духовните ни братя беше наистина в пълен екстаз. Ставаше пръв, лягаше последен, беше готов за всякакво служене и наистина компанията му тогава беше като истинска глътка екстазна преданост. Така че едва намирахме думи да изразим чувствата си към него. Тогава Гурудев се промени. Той мантруваше, вдигна ръце нагоре и каза: „Това е животът – да славиш бхактите! Това е истинският живот!” Това беше нещо, от което душата ти да полети, но определено бе последвано от друг половин час дълбоко мълчание.

Така че всички практики на останалите школи на йога са включени в нашата. Но за да овладеем ума си, най-добре е да славим другите.

Ето, сега знаем как да бъдем истински кандидати за маха-врата, за този велик обет за съвършенство. Когато сме вече на кукичката, когато не можем да сторим нищо, за да избягаме, тогава нашите врата, тапа, мантра и джапа – нашите обети, отречения, медитации и мантруване – са по-сигурни.

(следва продължение)