Archives

Calendar

September 2022
M T W T F S S
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  



Archive for September 25th, 2022

(from a lecture of Swami Tirtha, 08.01.2017 morning, Sofia)

(continues from the previous Monday)

What can we say about divine love? There’s nothing to say, but a lot to perceive.

Love of Godhead is the natural function of the soul. Nothing else. So, if we come closer to our spiritual identity, naturally this will happen, this will flow. Therefore in this life we have no other duty than to remove the obstacles to this original identity to manifest more and more. Some very insignificant things we have to remove – illusions, attachments, anarthas… They are very insignificant compared to the objective. In the golden light of divine love hardly you can see these insignificant things.

It is said, Mahaprabhu was like a golden volcano of divine love. Due to Him we have some understanding about the glories of the holy name. And also we can join the nice tradition of those who chant. Because what is the meaning of devotional life? To celebrate! It is not the hard work, it is not the self-control and this and that – no! To celebrate! To celebrate the union of the Divine Couple. This should be the motivation for us in any field of our life. Most of the time we have our jobs, we have our family affairs, we have so many responsible engagements in the world. Let’s do everything in that mood, in that spirit. ‘Whatever I do today, whatever I say today, whatever I think today – I want to celebrate the union of the Divine Couple.’

Krishna is beauty, Radhika is love. So, what else is there in this creation? Therefore, as we discussed many times, what is religion? The meeting of Beauty and Love in the heart of humans. This is our religion. Divine beauty and divine love should meet in our heart. And in order to achieve that sometimes we have to forget about all the written formalities.

Nevertheless we need to prepare a little bit. These days we agreed, first we have to stabilize our consciousness. We also agreed we have to express our willingness to do something. Also we understood that we have to come closer to Krishna, to be a close companion. Sometimes we might feel superiors to Him, like taking care of His things, of His needs. And also we agreed that we have to construct the inner temple in our heart, the shrine of bhakti.

And how to start there in your heart if you want to change your heart into a temple? First we need to clean a little bit. There’s some dust, there’s some old stuff there, some cobwebs – we have to remove that. Why? Because if you want to invite the Divine Couple, They like only good places. So we have to provide the best place – the most clean, the most pure, the most nicely decorated.

But fortunately originally our heart is just like a lotus. So we only have to let it blossom to the full extent. If everything is ready – clean, nicely arranged, decorated – then you have to extend an invitation. Without the invitation They don’t come. And what is the invitation? Hare Krishna, Hare Krishna, Krishna Krishna, Hare Hare, Hare Rama, Hare Rama, Rama Rama, Hare Hare! – ‘Please my Lord, please my Goddess, accept Your place on the throne of my heart!’

 

(to be continued)



(Szvámí Tírtha 2017. 01. 8-i szófiai reggeli tanításából)

(az előző hétfői tanítás folytatása)

Mit mondhatunk az istenszeretetről? Nincs mit mondani, inkább éreznünk kellene.

Az istenszeretet a lélek természete. Semmi egyéb rendeltetése nincs. Tehát ahogyan közelebb kerülünk a lelki önazonosságunkhoz, természetesen megnyilvánul ez a funkció, áramolni fog. Éppen ezért semmi más kötelességünk nincs ebben az életben, mint elhárítani az akadályokat az eredeti személyiségünk útjából, hogy egyre inkább megnyilvánulhasson. Néhány jelentéktelen dolgot el kell távolítanunk – illúziókat, ragaszkodásokat, anarthákat… Ezek mind nagyon jelentéktelenek a célunkhoz képest. Az istenszeretet aranyló ragyogásában aligha láthatóak ezek a dolgok.

Azt mondják, Maháprabhu olyan volt, mint az istenszeretet aranyló vulkánja. Általa megérthetünk valamit a Szent Név dicsőségéről és mi is csatlakozhatunk ehhez a szép tradícióhoz, ahol a Szent Nevet zengik. Merthogy mit is jelent odaadó életet élni? Dicsőíteni. Ez nem olyan nehéz feladat, nem önszabályozás meg ilyesmi – nem! Dicsőítés! Dicsőíteni az Isteni Párt! Ez kell legyen a motivációnk az életünk különböző területein. Legtöbb esetben van saját munkánk, családi kapcsolataink, sok felelősségteljes elfoglaltság ezen a világon. Éljük hát ezeket ebben a hangulatban, ebben a szellemben. ‘Bármit teszek, mondok és gondolok ma – szeretném az Isteni Pár találkozását ünnepelni benne.’

Krisna a Szépség, Rádhiká a Szeretet. Mi lehet még ezen kívül ebben a teremtésben? Ezért beszéltünk annyiszor arról, hogy mi is a vallás? A vallás, a Szépség és a Szeretet találkozása az emberi szívben. Ez a mi vallásunk. Az isteni szépségnek és az isteni szeretetnek kellene találkoznia a szívünkben és hogy ezt elérjük, néha meg kell feledkeznünk az írásos formaságokról.

Ennek ellenére egy kicsit fel kell készülnünk, fel kell vérteznünk magunkat. A hét során egyetértettünk abban, hogy először a tudatunkat kell megszilárdítanunk és abban is, hogy ki kell mutatnunk a hajlandóságunkat, hogy tenni is fogunk valamit. Azt is megértettük, hogy közelebb kell kerülnünk Krisnához, hogy meghitt társai lehessünk. Néha úgy érezhetjük, hogy felettesei vagyunk, gondoskodunk Róla, gondoskodunk a szükségleteiről. Abban is egyetértettünk, hogy egy belső templomot kell építenünk, a bhakti szent helyét.

És hogyan kezdjük el építeni a templomunkat a szívünkben? Először a szív tisztítására lesz szükség. Némileg poros, idejétmúlt dolgokkal és pókhálóval van tele – ezeket el kell távolítanunk onnan. Miért? Mert az Isteni Párt szeretnénk meginvitálni oda és Ők csak a szép helyeket szeretik. Tehát a legjobb helyet kell biztosítanunk Számukra – a legtisztábbat, amit a legszebben díszítünk fel.

De szerencsére eredetileg a szívünk olyan, mint a lótusz, így csak hagynunk kell, hogy teljesen kivirágozzon. Ha minden készen áll – tiszta, szépen elrendezett és feldíszített – akkor ki kell terjeszteni ezt a meghívást, hiszen meghívás nélkül nem jönnek el. Hogyan invitálhatjuk meg Őket? Haré Krisna, Haré Krisna, Krisna, Krisna, Haré, Haré, Haré Ráma, Haré Ráma, Ráma, Ráma, Haré, Haré! ‘Kérlek Kedves Uram és Drága Úrnőm foglaljátok el helyeteket szívem trónusán.’

(folytatása következik)



(от лекция на Свами Тиртха, 08.01.2017 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

Какво можем да кажем за божествената любов? Няма какво да се каже, но има много да се почувства.

Да обича Бога е най-естественото нещо за душата. Нищо друго. Така че ако се доближим до своята духовна същност, тази любов ще потече от само себе си. Затова в този живот нямаме друго задължение, освен да премахнем пречките пред тази своя изначална същност да се проявява все повече и повече. Трябва да премахнем някои съвсем незначителни неща – илюзии, привързаности, анартхи… Те са наистина незначителни в сравнение с целта. В златистата светлина на божествената любов тези дреболии едва се виждат.

Казват, че Махапрабху бил като златен вулкан от божествена любов. Благодарение на Него имаме някакво разбиране за славата на святото име. И също можем да се присъединим към красивата традиция на мантруващите. Защото какво означава живот в преданост? Да се празнува! Не става дума за тежка работа, нито за себеконтрол, за това или онова – не! Да се празнува! Да се чества единението на Божествената Двойка. Такава трябва да е мотивацията ни във всяка сфера на живота. През повечето време ние имаме своята работа, своите семейни дела, имаме толкова много занимания в света. Нека вършим всичко в това настроение, в този дух. „Каквото и да правя днес, каквото и да казвам днес, каквото и да мисля днес – искам да празнувам единението на Божествената Двойка.”

Кришна е красотата, Радхика е любовта. Какво друго въобще съществува в това творение? Затова, както сме говорили много пъти, какво е религията? Срещата на Красотата и Любовта в човешкото сърце. Това е нашата религия – божествената красота и божествената любов да се срещнат в сърцето ни. А за да се случи това, понякога трябва да забравим всички писани формалности.

При все това е нужно мъничко да се подготвим. Тези дни говорихме, че най-напред трябва да стабилизираме съзнанието си. Съгласихме се също и, че трябва да изразим готовността си да свършим нещичко. Освен това разбрахме, че трябва да дойдем по-близо до Кришна, да бъдем сърдечни приятели. Понякога може да се чувстваме по-старши от Него, да се грижим за нещата Му, за нуждите Му. И също се съгласихме, че трябва да съградим съкровения храм в сърцето, светилището на бхакти.

Ала откъде да започнем, ако искаме да превърнем сърцето си в храм? Най-напред трябва малко да почистим. Там има прахоляк, вехтории, паяжини – трябва да ги махнем. Защо? Защото ако искате да поканите Божествената Двойка, Те харесват само хубави места. Затова трябва да Им предоставим най-доброто място – най-чистото, най-безукорното, най-прекрасно украсеното.

За щастие сърцето ни по начало е досущ като лотос. Единствено трябва да му позволим да разцъфне напълно. А когато всичко е готово – чисто, красиво подредено, украсено – следва да отправите покана. Без покана Те няма да дойдат. И каква е поканата? Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Харе Харе Харе Рама Харе Рама Рама Рама Харе Харе – „Моля Те, Господи мой, Моля Те, моя Богиньо, заемете мястото си на олтара на сърцето ми!”

(следва продължение)