Archives

Calendar

June 2022
M T W T F S S
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  



Archive for June 5th, 2022

(from a lecture of Swami Tirtha, 06.01.2017 evening, Sofia)

(continues from the previous Monday)

 “Krishna also came to perform rasa-lila. The personified Upanishad mantras had been performing austerities, chanting gopal-mantra and kama-gayatri in order to become gopis. By their chanting they became gopis in their next birth. They have become known as upanishadchari-gopis and Krishna accepted them as His beloved ones. There are two types of devotees who by chanting mantras and performing austerities were accepted by Krishna. They are called group devotees and non-group devotees. By this history we see that these mantras are very high-class and powerful. Never neglect them.”[1]

So, in Krishna Book you will find a chapter about the prayers of the Upanishads. Upanishads are the secret teachings of the whole Vedic tradition. This is the Vedanta, veda-anta, or the topmost crown of the Veda wisdom. But you know, Upanishads are – in my understanding – very interesting, yet basically dry philosophy. So, imagine yourself – if you are a dry philosophy. Definitely you need some prayers to correct that mistake. That was the desire of the Upanishads – the secret teachings and the most essential part of all the Veda knowledge – to become more intimately related to the Supreme. Isn’t that instructive? We are not philosophy, we are not that high level. But this mistake we should also correct somehow. We should pray in order to become more intimately connected to the Supreme.

Otherwise the Upanishads are compared to a cow. And the nectar of the Gita is the milk of these cows. Krishna is the milk-boy, Arjuna is the calf and the rishi-munis are the delicate enjoyers of the nectar of this milk. I think this is very-very beautiful. The most hidden, the most secret part of the Vedas is like a wish-fulfilling cow, producing milk. And somebody transfers that milk, that essence to us. This is Krishna, because He delivers the message of the Gita. And all those who can enjoy these nectarean teachings are wise and very elevated persons. In this way we can improve our life – if we have a high spiritual goal and also if we have a very good practice.

Let’s pick one point from the Upanishads. This is:

purnam adah purnam idam

purnat purnam udachyate

purnasya purnam adaya

purnam eva avashishyate[2]

This is complete, that is complete; this whole material creation is complete in itself, the spiritual sky is complete in itself. No matter how many complete units are taken from this original complete perfection, its perfection is not diminished. So: this is perfect, that is perfect; innumerable perfections you can derive from the original perfection and still everything remains perfect.

I see that you are very excited. But I tell you, otherwise this is really great. Because this explains everything about the creation. God is unfathomable and He can emanate, He can create, He can share whatever He has in a complete and perfect form – without diminishing His perfection. It’s marvelous! Divine! No other word – it’s just divine!

But let’s pick only three other words from the Upanishads – raso vai saha[3], “He is rasa”. After all these complicated philosophies, we are searching for the ultimate purpose of existence – and this is harmony, beauty, bliss. Rasa – essence. And this essence of life is Him. Raso vai saha – He is rasa.

Of course the Upanishads contain great sentences or great sayings, the maha-vakyas. If you study the maha-vakyas, they will always teach us about the spiritual substance, spiritual identity. But as the ultimate conclusion, we can take this – raso vai saha, He is rasa.

(to be continued)

[1] Readings from a book of Bhaktivedanta Narayan Maharaj

[2] Isha Upanishad – Invocation, also in Brihadaranyaka Upanishad (5.1.1)

[3] Taittiriya Upanishad 2.7.1



(Szvámí Tírtha 2017. 01. 06-i szófiai esti tanításából)

(az előző hétfői tanítás folytatása)

„Krisna alászállásának további célja, hogy rásza-lílá kedvtelésének hódoljon. A megszemélyesült upanisad-mantrák lemondásokat végeztek, zengték a gópál-mantrát és a káma gájatrít, annak érdekében, hogy gópikká váljanak. Ezek recitálásával a következő életükben gópikká válhattak. Úgy váltak ismertté, mint upanisadcsárí-gópík és Krisna szeretteivé fogadta őket. A bhakták két csoportja ismeretes, az egyik, akik zengik a mantrákat és a másik, akik lemondásokat végeznek és Krisna mindkét csoportot elfogadja. Az egyiket csoportos, a másikat nem csoportos bhaktáknak hívják. Ezzel a történettel láthatjuk, hogy ezek a mantrák nagyon magas szintűek és erősek. Ne hanyagoljátok el őket.”1

A Krisna könyvben találtok egy fejezetet az upanisad fohászairól. Az upanisadok a titkos tanításai az egész Védikus tradíciónak. Ez a Védánta, véda-anta, azaz a védikus bölcsesség legfelső koronája. Tudjátok az upanisadok – az értelmezésemben – nagyon érdekesek, mégis alapvetően száraz filozófia. Képzeljétek el magatokat, mint száraz filozófia. Egyértelműen szükséges néhány fohász ennek a korrigálásához. Ez volt az upanisadok, a titkos tanítások, a védikus tudomány legfontosabb részének a célja – még bensőségesebb kapcsolatba kerülni a Legfelsőbbel. Ugye milyen tanulságos? Nem a filozófia vagyunk, nem vagyunk ilyen magas szinten, de ezt a hibát orvosolnunk kell valahogy. Fohászkodnunk kell, hogy bensőségesebben tudjunk kapcsolódni a Legfelsőbbhöz.

Az upanisadokat tehenekhez hasonlítják, a Gítá nektárja pedig a teje ezeknek a teheneknek. Krisna a fejőslegény, aki kifeji a tejet, Ardzsuna a borjú a rsi-munik pedig az érzékeny élvezői a tej nektárjának. Szerintem ez nagyon-nagyon gyönyörű. A legrejtettebb, legtitkosabb része a Védáknak olyan, mint egy kívánságteljesítő tehén, amely tejet ad és valaki átadja nekünk ezt a tejet, az esszenciát. Ő Krisna, mert Ő adja át a Gítá üzenetét. Mindazok, akik élvezhetik ezeket a nektári tanításokat nagyon bölcsek és emelkedettek. Ilyen módon fejleszthetjük az életünket – ha magas céljaink és nagyon jó lelki gyakorlataink vannak.

Hadd említsek egy lényes verset az upanisadokból:

púrnam adah púrnam idam
púrnát púrnam udacsjaté
púrnaszja púrnam ádája
púrnam évávasisjaté2

Teljes amaz – teljes emez;

Teljességből teljesség lesz.

Teljesből teljest elvéve,

megmarad, ím teljessége.”

Nem számít mennyi teljes részt vesznek el ebből az eredeti teljes tökéletességből, a tökéletessége nem lesz kevesebb. Tehát: teljes amaz, teljes emez; végtelen számú teljest elvehettek az eredeti teljességből, az attól még teljes marad.

Látom nagyon izgatottak vagytok, de azt mondom, ez nagyon jó; ez mindent megmagyaráz a teremtéssel kapcsolatban. Isten kifürkészhetetlen, kiáradhat, teremthet, bármi hozzá tartozót megoszthat teljes és tökéletes formájában – anélkül, hogy csökkenne a teljessége. Ez csodálatos! Isteni! Nincs más szó erre – csak ez: Isteni!

Vegyünk most másik három szót az upanisadokból – raszó vai szah3, „Ő maga a rasza”. Ennyi bonyolult filozófia után keressük a létezés végső célját – ez a harmónia, a szépség és a boldogság. Rasza – a lényeg. Az életnek e lényeges része Ő. Raszó vai szah – A rasza Ő maga.

Természetesen az upanisadok jelentőségteljes mondatokat, mondásokat tartalmaznak, ezek a mahá-vákják. Ha a mahá-vákjákat tanuljátok, láthatjátok ezek mindig a lelki lényegről tanítanak, a lelki azonosságról. A végső konklúziónak vehetjük ezt – raszó vai szah. A rasza Ő maga.

(folytatása következik)


1Felolvasás a Gurudév c. könyvből

2 forrás: Ísa-upanisad invokáció, Brhadáranjaka-upanisad 5.1.1.

3 forrás: Taittiríja-upanisad 2.7.1.

 



(от лекция на Свами Тиртха, 06.01.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

 „Кришна дошъл също и за да изпълни раса-лила. Олицетворените мантри от Упанишадите извършвали отречения, повтаряйки гопал-мантрата и кама-гаятри, за да станат гопи. Благодарение на мантруването си, те станали гопи в следващия си живот. Били познати като упанишадчари-гопи и Кришна ги приел за Свои възлюбени. Има два вида предани, които чрез повтаряне на мантри и извършване на отречения били приети от Кришна. Наречени са групови предани и не-групови предани. От тази история виждаме, че тези мантри са много могъщи и са висока класа. Никога не ги пренебрегвайте.”[1]

И така, в „Кришна Бук”[2] ще намерите една глава за молитвите на Упанишадите. Упанишадите са тайните учения на цялата ведическа традиция. Това е Веданта, веда-анта – върховната същина на мъдростта на Ведите. Обаче Упанишадите са – по мое разбиране – макар и много интересна, но доста суха философия. Представете си, че вие сте такава суха философия. Определено ще са ви нужни молитви, за да поправите тази грешка. Такова било и желанието на Упанишадите – тайните учения и най-есенциалната част на ведическото познание – да влязат в по-съкровена връзка с Всевишния. Не е ли това поучително? Ние не сме философия, не сме на такова висше ниво. Ала и ние трябва да поправим някак тази грешка – да се молим, за да станем по-интимно свързани с Върховния.

Иначе Упанишадите са сравнени с крава. А нектарът на „Гита” е млякото на тази крава. Кришна е доячът, Арджуна е теленцето, а риши-муните са тези, които умеят изтънчено да се наслаждават на това нектарно мляко. Мисля, че това е много красиво. Най-скритата, най-тайната част от Ведите е като сбъдваща желанията крава, даваща мляко. И някой предава това мляко, тази есенция, на нас. Това е Кришна, защото Той изрича посланието на „Гита”. А всички онези, които умеят да се наслаждават на тези нектарни учения, са мъдри и много извисени люде. По този начин можем да усъвършенстваме живота си – ако имаме висока духовна цел и също ако имаме много добра практика.

Нека вземем един цитат от Упанишадите. Той гласи:

пурнам адах пурнам идам

пурнат пурнам удачяте

пурнася пурнам адая

пурнам ева авашисяте[3]

Това е пълно, и онова е пълно; цялото това материално творение е съвършено само по себе си, и духовното небе е съвършено само по себе си. Без значение колко пълни цялости се взимат от това изначално пълно съвършенство, съвършенството не намалява. И така: и това е съвършено, и онова е съвършено; безброй съвършенства можете да извлечете от оригиналното съвършенство и при все това всичко остава съвършено.

Виждам колко сте въодушевени. Това наистина е велико, защото описва всичко за творението. Господ е неизмерим, Той може да излъчва, да създава и да споделя всичко, което има, в пълна и съвършена форма – при това без Неговото съвършенство да намалява. Това е удивително! Божествено! Няма друга дума – просто е божествено!

Но нека вземем само три други думи от „Упанишадите” – расо ваи саха[4], „Той е раса”. След всички тези сложни философии, ние в крайна сметка търсим най-висшия смисъл на битието – а той е хармония, красота, блаженство. Раса – есенцията. И тази есенция на живота е Той. Расо ваи саха – Той е раса.

Разбира се, Упанишадите съдържат така наречените „велики сентенции”, маха-вакя. Ако изучавате маха-вакя, те винаги ни поучават за духовната същина, за духовната ни идентичност. Но като окончателно заключение можем да вземем това – расо ваи саха – Той е раса.

(следва продължение)

[1] От книгата на Бхактиведанта Нараян Махарадж

[2] „Кришна – източникът на вечно наслаждение” от Бхактиведанта Свами Прабхупада

[3] „Шри Ишопанишад”, Възвание; „Брихадараняка Упанишад” 5.1.1

[4] „Тайттирия Упанишад” 2.7.1