Sharanagati

(from a lecture of Swami Tirtha, 06.01.2017 evening, Sofia)

The complicated theological structures people will forget. But if we can perceive something of the spirit, if we can have a touch, a drop of devotional mood, we shall remember that forever. For example the taste. There was one celebration in 1984, October. One of my brothers prepared halva of such a nectarean taste – it’s still on my lips! Many years have passed – actually this happened in the last millennium, so we can say this is a thousand year long story – but nevertheless this taste is with me. What happened on the lectures – I don’t remember! Therefore we need this taste.

We discussed why God descends to this world. And we understood that there are some official reasons and there are some more personal reasons; to correct the mistakes of religious practices, or to save the faithful ones, or to fulfill the desires of great sages.

“Narada Muni was another cause of Krishna’s descent. Once during Narada’s travels he saw the two sons of Kuvera, Nalakuvera and Manigriva, playing with many heavenly apsara girls. The girls were naked like trees and stones, drinking wine and totally shameless. Yet when they saw Narada coming on the path, the girls became ashamed. They folded their hands, covered themselves with garments and prayed to Narada from far away. The two men on the other hand, completely mad and intoxicated by wine, began abusing both the girls and Narada. They called out: “Why has this old man come here and disturbed everything?”[1]

So, what happens here? A moment of pleasure. Young men, young women meeting and trying to enjoy life. But then comes Narada. Who is Narada? Narada is a very interesting person in our tradition. He is free to travel anywhere. He is the son of Brahma, the creator, and also he is like the apostle of bhakti. And whenever he appears things start to happen. He is like a person who catalyzes things to happen. Sometimes tells some advice here, a little news there – and then all of a sudden there’s a big explosion in the story.

“Narada was very merciful and thought: “There are the sons of my friend Kuvera.” Kuvera is the treasurer of the demigods – an influential person. And if you have an influential person as your father, you might try to enjoy life and the facilities of your father. “Kuvera was Narada’s friend and Shankara Shiva was also his friend. Narada had been on his way to meet Kuvera and when he saw his sons so degraded, he thought: ‘I should punish them – to correct them.’ He therefore cursed the sons: “You should become trees! You are behaving like trees and so you shall be trees!” And the young men immediately felt: ‘Ah! We are going to be trees next life!’ They fell flat at Narada’s lotus feet and he told them: “My word will come true. What I have foretold will prove not false. But you will become trees in Gokula, where Krishna will take birth and perform so many sweet pastimes. He will touch you and you will be liberated. Not only that, but you will attain bhakti and you will become His transcendental associates forever!” So, Krishna also came to fulfill this curse and blessing of Narada.”

We all know the story – they became the twin-trees in Vrindavana. When after His damodar-lila Krishna escaped from home, He helped to liberate these two trees. And from the trees when they fell, very bright young divine personalities appeared. So, their curse expired. This is also something very instructive: that if you receive a curse from a saint, it might turn into a blessing. Many times it happens that we think: ‘I have received a blessing’ and it turns out to be a curse. This is a world of illusion. We hope for something very good and we receive something frustrating. While the spiritual world functions on different principles – you receive something bitter and it turns out to be sweet. And it doesn’t work the other way round – if you receive something sweet, it will never turn stale.

Once I had a friend and he told me: “The nectar of the Holy Name turned bitter on my lips!” And I was so shocked to hear this that next time when I met a very good friend of Gurudev as a spiritual authority, I had to humbly ask: “May I have a question?” He said: “Yes, go ahead!” Then I told him the story; he looked at me very serene and said: “If that turned bitter, that was not the Holy Name.”

(to be continued)

[1] Readings from a book of Bhaktivedanta Narayan Maharaj

(Szvámí Tírtha 2017. 01. 06-i szófiai esti tanításából)

 A bonyolult teológiai rendszereket az emberek elfelejtik, de ha megérzünk valamit a lelkiségből, ha ez megérint minket, egy csepp a szeretetteljes hangulatból, ezekre örökre emlékezni fogunk. Például ilyenek az ízek. Volt egy ünnep 1984. októberében és ezen az ünnepen az egyik hittestvérem egy olyan nektári halavát készített – még mindig itt érzem az ajkaimon. Sok év telt el azóta – igazából még a múlt évezredben történt, tehát mondhatjuk, hogy ez egy ezeréves történet – de ennek ellenére ez az íz még mindig velem van. Viszont arra, hogy mi történt a tanításon – arra nem emlékszem! Ezért van szükségünk az ízekre.

Beszéltünk arról, hogy miért jelent meg a Jóisten ezen a világon, majd megértettük, hogy ennek egyaránt voltak hivatalos és személyesebb oka is; helyreállítani a vallási elveket, megoltalmazni a híveket és a nagy szentek kívánságait beteljesíteni.

„Nárada Muni közbenjárása Krisna megjelenésének egy másik oka volt. Egyszer Nárada vándorlásai során meglátta Kuvéra fiait, Nalakuvérát és Manigrívát, ahogy megannyi mennyei táncossal, apszarasszal játszadoztak. Ezek a hölgyek mezítelenek voltak, akár a fák és a kövek, bort ittak és teljesen szemérmetlenek voltak. Mégis, amint meglátták közeledni Náradát, nagyon elszégyellték magukat, összekulcsolták kezeiket, elfedték magukat ruháikkal és a távolból hódolatukat ajánlották Náradának. Ezzel szemben a két férfi a bortól megrészegülve teljesen őrülten viselkedett, sértegetni kezdték a hölgyeket és Náradát. Azt kiabálták: „Miért jött ide ez az öreg ember megzavarni itt mindent?”¹

Tehát mi is történik itt? Egy pillanatnyi öröm. Fiatal férfiak és nők találkoznak, megpróbálják élvezni az életet, majd megjelenik Nárada. Ki Nárada? Ő egy nagyon érdekes személy a szent hagyományban. Szabadon vándorol mindenfelé a világban, Ő Brahmának, a teremtőnek a fia és olyan, mint a bhakti apostola. És valahányszor megjelenik, mindenféle dolgok történnek. Olyan, mint egy ember, aki beindítja a dolgokat. Néha tanácsokat ad itt, híreket mond ott – majd hirtelen egy nagy robbanás következik az adott történetben.

„Nárada nagyon kegyes volt és azt gondolta: „Ott vannak barátom, Kuvéra fiai.” Kuvéra a félistenek kincstárnoka – egy tekintélyes személy; és ha az apátok egy ilyen befolyásos személy, akkor lehet, hogy megpróbáljátok élvezni az életet és apátok lehetőségeit. „Kuvéra Nárada barátja volt, ugyanígy Sankara Siva is. Nárada éppen úton volt, hogy Kuvérával találkozzon amikor meglátta a szégyenteljes fiakat és elgondolkodott: ‘Meg kellene büntetnem, hogy helyreigazítsam őket.’ Ezért megátkozta a fiakat: „Fákká kell válnotok! Amiért úgy viselkedtek, mint a fák, fák lesztek a következő életetekben! A fiatalok azonnal érezték: „Ó! Következő életünkben fák leszünk!” Leborultak Nárada lótuszlábaihoz, aki azt mondta nekik: „A szavaim valóra válnak, a jövendöléseim nem lesznek hamisak. Fák lesztek Gókulában, ahol Krisna majd megszületik és sok édes kedvtelést hajt végre. Az érintése által felszabadultok majd, eléritek a bhaktit és örök lelki társaivá váltok! Tehát ez is egy oka volt Krisna eljövetelének, hogy beteljesítse Nárada átkát és áldását.”

Mindannyian ismerjük a történetet – iker fákká változtak Vrndávanban. Amikor a dámódar-lílá után Krisna elszökött otthonról, segített felszabadulni ennek a két fának. Amikor az átok ideje lejárt, kidőltek a fák, melyekből két nagyon ragyogó, fiatal, isteni személy lépett elő. Ez egy nagyon tanulságos történet: ha egy szent megátkoz, az végül áldássá válhat. Sokszor történik, hogy azt hisszük áldást kapunk, de később kiderül, hogy az valójában átok. Ez az illúzió világa. Valami nagyon jót remélünk és elkeserítő dolgot kapunk. Míg a lelki világ más elvek alapján működik –kapsz valami keserű dolgot, mely később édessé válik. De a lelki világban ez másképp működik, hogy ha kaptok valami édeset, az soha nem válik silánnyá.

Egyszer egy barátom azt mondta: „A Szent Név nektárja keserűvé vált az ajkaimon!” Annyira megdöbbentem ennek hallatán, amikor legközelebb találkoztam Gurudév egyik nagyon kedves barátjával, aki lelki elöljárónk volt, alázatosan megkérdeztem tőle: „Lehet egy kérdésem?” Azt mondta: „Igen, mondjad nyugodtan!” Majd elmeséltem neki a történetet; derűsen rám nézett és azt mondta: „Ha keserűvé vált, akkor az nem a Szent Név volt.”

(folytatása következik)

¹Felolvasás a Gurudév c. könyvből

(от лекция на Свами Тиртха, 06.01.2017 вечер, София)

Хората забравят сложните теологични структури. Но ако успеем да доловим нещичко от духа, ако имаме досег с капчица от настроението на предаността, ще го запомним завинаги. Например вкусът: имаше един празник през октомври 1984 г. Един от моите духовни братя беше направил халва с такъв нектарен вкус, че още го усещам на устните си! Толкова години са минали – всъщност това се е случило в миналото хилядолетие; можем да кажем, че това е хилядогодишна история – ала при все това още помня вкуса. Какво е било на лекциите – не помня! Затова ни е нужен този вкус.

Разговаряхме защо Бог се спуска в този свят. И разбрахме, че има официални причини, а има и по-лични причини; да поправи грешките в религиозните практики, да защити вярващите или да изпълни желанията на великите мъдреци.

„Нарада Муни бил друга причина за идването на Кришна. Веднъж, докато пътешествал, Нарада видял двамата синове на Кувера, Налакувера и Манигрива, да си играят с множество райски девойки апсари. Девойките били голи като дървета и камъни, пиели вино и съвсем били изгубили срама. Но щом видели Нарада да идва по пътя, те се засрамили. Покрили се с дрехите си и с допрени длани започнали да му отдават молитви отдалеч. Двамата мъже, обаче, напълно подлудени и пияни от виното, започнали да обиждат и девойките, и Нарада. Те извикали: „Защо този старец се домъкна тука и развали всичко?”[1]

И така, какво се случва? Момент на наслада. Млади мъже и млади жени се срещат и се опитват да се наслаждават на живота. Само че тогава идва Нарада. Кой е Нарада? Нарада е много интересна личност в нашата традиция. Той пътува на воля навсякъде. Син е на Брахма, Твореца, и също така е апостолът на бхакти. Само щом се появи някъде, случките започват да се разгръщат. Той сякаш катализира нещата да се случват. Понякога подхвърля по някой съвет тук, по някоя новина там – и внезапно следва голяма експлозия в историята.

„Нарада бил много милостив и си помислил: „Това са синовете на моя приятел Кувера.” Кувера е ковчежникът на полубоговете – доста влиятелна особа. А ако имаш влиятелна особа за баща, може би ще се опитваш да се наслаждаваш на живота и удобствата, които това предоставя. „Кувера бил приятел на Нарада, Шанкара Шива също му бил приятел. Нарада бил тръгнал да навести Кувера и когато видял синовете му толкова пропаднали, си помислил: „Трябва да ги накажа, за да се поправят.” Затова той прокълнал синовете: „Да се превърнете в дървета! Понеже се държите като дървета, ще станете дървета!” Тогава младежите веднага се усетили: „О! Ще бъдем дървета в следващия си живот!” Проснали се в лотосовите нозе на Нарада, а той им казал: „Думите ми ще се сбъднат. Каквото съм казал е неотменимо. Ще станете дървета, обаче в Гокула, където ще се роди Кришна и ще извърши множество сладостни забавления. Той ще ви докосне и вие ще бъдете освободени. И не само това, ами ще постигнете бхакти и ще станете Негови трансцендентални спътници завинаги!” Така че Кришна е дошъл и за да сбъдне това проклятие и благословия на Нарада.”

Всички знаем историята – те станали дървета-близнаци във Вриндавана. Когато след Своята дамодар-лила Кришна избягал от дома, Той помогнал да бъдат освободени тези две дървета. А когато дърветата паднали, от тях излезли двама сияйни младежи. Проклятието им било изтекло. Това също е нещо много поучително: ако получиш проклятие от светец, то може да се превърне в благословия. Често се случва да си мислим: „Получих благословия!”, а тя да се окаже проклятие. Това е свят на илюзията. Надяваме се на нещо много добро, а получаваме нещо разочароващо. Докато духовният свят функционира на различни принципи – получаваш нещо горчиво, ала то се превръща в сладко. И там не важи обратното – ако получиш нещо сладко, то никога не става банално.

Имах приятел, който веднъж ми каза: „Нектарът на святото име загорча на устните ми!” Бях толкова поразен да чуя това, че следващия път когато срещнах един добър приятел на Гурудев, който бе духовен авторитет за мен, смирено го попитах: „Може ли да задам един въпрос?” Той каза: „Да, питай!” Тогава му разказах историята; той ме погледна много сериозно и каза: „Щом е загорчало, това не е било святото име.”

(следва продължение)

[1] От книгата на Бхактиведанта Нараяна Махарадж