Archive for May 15th, 2022
May
15
(from a lecture of Swami Tirtha, 06.01.2017 morning, Sofia)
(continues from the previous Monday)
How to cultivate devotional friendship? For that we have to become a vaishnava. Otherwise how can we cultivate vaishnava friendship? And do you know who is a vaishnava? I’ll tell you a definition: “Vaishnava is such a person, in whom all the transcendental good qualities have already developed.” ‘Oh-oh! So far I thought that I’m also a vaishnava…’ Then what to do? But the next part is a little more easy, because “All the divine features of Krishna step by step are revealed, shown in the vaishnava. And this moral and inner spiritual development is due to his commitment and unbroken faith to the Supreme.”
So, there are different grades of vaishnavas. One is trying to achieve perfection and the other is the accomplished one who already has it. It doesn’t matter on this or on that platform – just go ahead. By this unbroken, relentless faith and commitment everything will come.
We cannot discus all the 26 different qualities of the vaishnava right now, but one is that he is friendly, he has this friendly disposition.
Friendship with God – how to do that, how does it happen? You know, it is said in the Upanishads that on the tree of the body, on the main branch – the heart – there are two birds sitting. One is the soul and the other is the Supersoul, the Paramatma. This is one way: when the soul turns attention to his friend, the Paramatma, then a change of direction in life will happen. So, God Supreme is your friend as Paramatma, always there with you. In that sense He is neutral with you – He lets you make all the nonsense, all the mistakes. When you are ready to express your willingness, then He will guide you also, but if you want, you can enjoy your freedom. In that sense He is neutral. But there is another friend of you. Beyond Paramatma there is Bhagavan. And Bhagavan is not a neutral friend. He is biased, He is in favor of His devotees. He likes everyone, but He likes the devotees more. To have such a well-wishing friend, who is not simply neutral, tolerating all your nonsense, but who is actively trying to help you – I think this is the upgrade of divine friendship.
And what about friendship as a devotional service? Friendship is called strong affection. So, friendship is not a weak affection. Therefore this is more than simple willingness to serve. This is one main primary rasa. The friendly disposition to God Supreme is the following: it’s a stabilized, permanent, established state in devotional service and due to the symptoms of ecstatic feelings and relationship to Him, this friendly disposition will reveal in a mature way.
What are the factors that will instigate this friendly disposition? Now try to think according to our human experience. What will enhance your friendship? The presence of your friend, right? It makes our feelings very strong. Sometimes of course separation will also enhance the feelings, but the personal presence will nourish your friendship. In case we don’t have this direct contact, there are a lot of different inspirations. In the case of Krishna, for example His name is also such a source of inspiration; His form, His paraphernalia. It is said: “The beautiful form of Krishna, His strong and stout body, the blessed signs on His body, His eloquence, the very wise teaching, His genius, His knowledge and His mercy, His chivalry, His behavior as a lover, His intellect and His forgiveness, His attractive power, His wealth, and ultimately His bliss, His happiness are the source of inspiration in friendship.”[1]
(to be continued)
[1] From “Nectar of Devotion”, chapter 41
(Szvámí Tírtha 2017. 01. 06-i szófiai reggeli tanításából)
(az előző hétfői tanítás folytatása)
Hogyan ápoljunk egy szeretetteljes barátságot? Ehhez vaisnavákká kell válnunk. Máskülönben hogyan ápolhatnánk egy vaisnava barátságot? És azt tudjátok ki vaisnava? Elmondom a definícióját: „Vaisnava az a személy, akiben már minden transzcendentális jó tulajdonság kifejlődött.” ’Óh-óh! Eddig azt hittem én is vaisnava vagyok…’ Most mit tegyek? A következő rész kicsit könnyebb, mert „Krisna minden isteni vonása lépésről lépésre feltárul, megmutatkozik egy vaisnavában és ez az erkölcsi és belső lelki fejlődés a Legfelsőbb iránti elkötelezettségének és töretlen hitének köszönhető.”
Tehát láthatjuk, hogy a vainavák különböző megvalósítással rendelkeznek. Egyesek próbálják elérni a tökéletességet, míg mások már megvalósították. Az nem fontos, hogy ezen vagy azon a szinten állunk– csak haladjunk előre. Ezzel a töretlen, rendíthetetlen hittel és elkötelezettséggel minden áldás ránk száll. Most nem tudunk a vaisnavák mind a 26 különböző tulajdonságáról beszélni, csak arról az egyről, hogy barátságos, baráti természetű.
Barátságban a Jóistennel – mit tegyünk, hogy ez megtörténjen? Tudjátok, az Upanisadok azt mondják, hogy a test fájának legfőbb ágán – a szívben – két madár ül. Az egyik a lélek, a másik a Felsőlélek, a Paramátmá. Ez az egyik út: amikor a lélek a figyelmét a barátjára, a Paramátmára irányítja, akkor megváltozik az életünkben az irány. Tehát a Legfelsőbb a barátotok Paramátmáként, aki mindig veletek van. Ilyenkor semleges veletek – hagyja, hogy elkövessétek az összes ostobaságot és hibát. Ha készen álltok arra, hogy kifejezzétek szolgálatkészségeteket, akkor vezetni fog benneteket, de ha szeretnétek, élvezhetitek a szabadságotokat is. Ily módon, Ő semleges. De van egy másik barátotok is túl Paramátmán, Ő Bhagaván, aki nem egy semleges érzületű barát. Elfogult a bhaktáival szemben, bár mindenkit kedvel, de a bhaktáit jobban. Hogy legyen egy ilyen jóakaró barátotok, aki nem egyszerűen semleges és elnézi az ostoba tetteiteket, hanem aktívan próbál segíteni nektek – azt gondolom, hogy ez a Jóistennel való barátság egy magasabb szintje.
És mi a helyzet a barátsággal, mint odaadó szolgálattal? A barátságot egy nagyon erős szeretetteljes kapcsolatnak mondják. Tehát nem egy gyenge érzelmi kötelék. Ezért ez több, mint egy egyszerű hajlandóság a szolgálatra. Ez az egyik elsődleges rasza. Amikor barátsággal fordulunk a Legfelsőbbhöz, az egy stabil, folyamatos, megalapozott helyzet az odaadó szolgálatban. S a Vele való kapcsolatnak, a Hozzá kötődő extatikus érzéseknek köszönhetően ez a barátság érett módon fog feltárulni.
Melyek azok a tényezők, amik segítik ezt a baráti viszonyt? Most próbáljatok meg saját tapasztalataitok szerint gondolkodni. Mi fogja erősíteni a barátságotokat? A barátotok jelenléte, igaz? Ez megerősíti az érzéseinket; néha a távollét is erősíti az érzéseket, de a személyes jelenlét fogja táplálni a baráti kapcsolataitokat. Abban az esetben, ha nincs közvetlen kapcsolatunk, akkor számos különböző inspirációt kaphatunk. Krisna esetében, például a Neve, a formája, az ékszerei is ilyen inspiráció források lehetnek. Azt mondják: „Krisna szép ruhája, erős teste, a testén lévő végtelenül áldásos jelek, az, hogy sok nyelven beszél, bölcs tanításai, melyeket a Bhagavad-gítában adott át, nem mindennapi zsenialitása minden területen, ami törekvést igényel, nagy tudásának megnyilvánulása, kegye, lovagiassága, viselkedése, mint szerelmes, értelme, megbocsátó természete, az, hogy minden ember számára vonzó, valamint gazdagsága és boldogsága mind baráti szeretetet ébresztenek.”1
(folytatása következik)
[1] Az odaadás nektárja, 41. fejezet
(от лекция на Свами Тиртха, 06.01.2017 сутрин, София)
(продължава от предишния понеделник)
Как да култивираме приятелство в преданост? За това трябва да станем ваишнави. Как инак бихме могли да култивираме ваишнавско приятелство? А знаете ли кой е ваишнава? Ще ви кажа едно определение: „Ваишнава е този, у когото вече са се развили всички трансцендентални добри качества.” „О-о! Досега считах и себе си за ваишнава…” Какво да правим тогава? Следващата част обаче е малко по-щадяща, защото: „Всички божествени характеристики на Кришна стъпка по стъпка се развиват и разкриват у ваишнавата. Това нравствено, вътрешно духовно развитие се дължи на неговата посветеност и нерушима вяра във Върховния.”
И така, има различни степени ваишнави. Един се старае да постигне съвършенство, а друг вече е съвършен. Няма значение дали сте на това или онова ниво – просто продължавайте. Чрез тази нерушима, неотстъпна вяра и посветеност, всичко ще ви споходи.
Не можем сега да обсъждаме 26-те различни качества на ваишнавата, но едно от тях е, че той е приятелски настроен, има приятелско разположение.
Приятелство с Бога – как да постигнем това, как се случва? Знаете, казано е в Упанишадите, че на дървото на тялото, на главния клон, сърцето, седят две птички. Едната е душата, а другата Свръхдушата, Параматма. Това е един начин: когато душата насочи вниманието си към своя приятел, Параматма, тогава ще последва и промяна в посоката на живота. И така, Всевишният е ваш приятел в облика на Параматма, винаги е с вас. В този смисъл Той е неутрален към вас – оставя ви да вършите всички глупости, всички грешки. Ако изразите готовността си, Той ще ви и напътства, но ако желаете можете да се наслаждавате на свободата си. В този смисъл Той е неутрален. Ала имате и друг приятел. Отвъд Параматма съществува Бхагаван. А Бхагаван не е неутрален приятел. Той е пристрастен, благоразположен е към Своите предани. Харесва всички, но преданите харесва повече. Да имате такъв доброжелателен приятел, който не е просто неутрален, търпящ всичките ви глупости, а който активно се стреми да ви помага – мисля, че това е по-висша степен на божествено приятелство.
А какво да кажем за приятелството като предано служене? Приятелството се нарича силна обич. Тоест, приятелството не е слаба обич. Затова то е повече от просто желание за служене. То е една от основните раси. Приятелското отношение към Всевишния е следното: то е стабилно, постоянно, установено състояние на предано служене и заради признаците на екстатичните чувства и взаимовръзка с Него, това приятелско отношение се проявява по зрял начин.
Кои са факторите, които провокират това приятелско разположение? Замислете се как е в нашия човешки опит. Кое би обогатило приятелството? Присъствието на вашия приятел, нали? Това много засилва чувствата. Понякога, разбира се, раздялата също усилва чувствата, но личното присъствие подхранва приятелството. В случай, че нямаме този пряк досег, има множество различни видове вдъхновение. В случая с Кришна, например, Неговото име е източник на вдъхновение; Неговият облик, Неговите принадлежности. Казано е: „Прекрасната форма на Кришна, Неговото силно и здраво тяло, благословените знаци по тялото му, Неговото красноречие, мъдрите Му напътствия, Неговата гениалност, познанието и милостта Му, Неговото рицарство, поведението Му като любовник, Интелектът и опрощението Му, привличащата Му сила, Неговото богатство, и в края на краищата Неговото блаженство и щастие са източниците на вдъхновение за приятелството.”[1]
(следва продължение)
[1] От „Нектара на предаността”, глава 41