Archives

Calendar

February 2022
M T W T F S S
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28  



Archive for February 21st, 2022

люлка

(from a lecture of Swami Tirtha, 05.01.2017 morning, Sofia)

(continues from the previous Monday)

Question of Pavitra: Gurudev, when I asked what the first step in spiritual life is, you said that this is the taste. Where is this initial taste coming from? Do we have it when we come here? Or we somehow develop it? Who is the owner of this taste?

Swami Tirtha: Mahaprabhu. And He is madly distributing this taste! He doesn’t consider: ‘Whether I will run out of the stock or not’. Really! Because the ecstatic love mystery was not revealed in that intensity before Him. So we can say that His contribution to the religious concept in general is extraordinary.

This original taste is of course there in the spiritual realm. It’s made of rasa. It is the realm of ananda. And that ananda is drop by drop penetrating into the heart of the devotee. How is that? Golokera prema-dhana harinama-sankirtana[1] – the prema, the divine love of Goloka is included in harinam. So this is the way to connect back to this beautiful stage of reality.

Ultimately we should think: who possesses the initial rasa, the adi-rasa? To put it simpler: who is the most happy in this whole existence?

Hayagriva: Shrimati Radharani?

Swami Tirtha: Heeeey!!! You come too fast. We might think that God is most happy. Because He is the most-most-most – so He must be the most happy. But actually from Him somebody should extract this nectar and enjoy it – and this is, as you said, His loving potency, Love personified.

But from devotional service that ‘I act under instruction and I try to do the best’ I think we came too far.

 

(to be continued)

 

[1] A verse from a song of Narottam das Thakur



люлка

(Szvámí Tírtha 2017. 01. 05-i szófiai reggeli tanításából) 

(az előző hétfői tanítás folytatása) 

Pavitra: Gurudév, amikor korábban kérdeztem Tőled, hogy mi az első lépés a lelki életben, azt mondtad, hogy a lelki íz. Honnan jön ez a kezdeti íz? Ezzel már eredendően rendelkezünk, amikor ide jövünk vagy esetleg valahogy fokozatosan fejlődik ki bennünk? Ki ennek az íznek a tulajdonosa?

Szvámí Tírtha: Maháprabhu az, aki mérhetetlenül osztja szét ezt az ízt! Nem mérlegel: ‘Kifogy a készletem vagy sem’. Tényleg így van! Az eksztatikus szeretet misztériuma nem tárult fel ilyen intenzitásában Maháprabhu megjelenése előtt. Azt mondhatjuk, hogy a hozzájárulása a vallási elvekhez egészen rendkívüli.

Ez az eredeti íz természetesen a lelki birodalomban létezik. A raszából jön. Ez az ánanada birodalma. És ez az ánanda cseppenként hatol be a bhakták szívébe. Hogyan lehetséges ez? Gólókéra préma-dhana harináma-szankírtana1  – a préma, Gólóka isteni szeretete a harinámban is jelen van. Tehát ez a módja, hogy visszakapcsolódjunk ehhez a gyönyörű valósághoz.

Végül azon kellene gondolkoznunk: vajon ki birtokolja ezt a kezdeti raszát, az ádi-raszát? Egyszerűbben fogalmazva: ki a legboldogabb ebben az egész létezésben?

Hajagríva: Srímatí Rádhárání?

Szvámí Tírtha: Hééé! Túl gyors vagy! Azt gondolhatnánk, hogy Isten a legboldogabb, hiszen Ő a leg-leg-leg – tehát neki kellene a legboldogabbnak is lennie. De kell, hogy legyen valaki, aki kivonja Belőle ezt a nektárt és elsőként élvezi; és Ő, mint ahogy mondtad, az Úr szeretet energiája, a megtestesült Szeretet.

De az odaadó szolgálattal, miszerint „irányítás alatt cselekszem és próbálom a legjobban végezni” elég messzire juthatunk.

 (folytatása következik)

1Naróttam dász Thákur verse

 



люлка

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2017 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Павитра: Гурудев, когато попитах коя е първата стъпка в духовния живот, ти каза, че е вкусът. Откъде идва този първоначален вкус? Имаме ли го, когато идваме тук? Или по някакъв начин го развиваме? Кой е притежателят на този вкус?

Свами Тиртха: Махапрабху. И Той безразсъдно раздава този вкус! Не пресмята: „Дали ще ми свърши запасът или не”. Наистина е така! Защото екстатичният любовен мистицизъм не е бил развит с такъв интензитет преди Него. Затова можем да кажем, че Неговият принос към разбирането за религия най-общо казано е изключителен.

Този изначален вкус разбира се присъства в духовната сфера. Тя е направена от раса. Там е царството на раса. И тази ананда капка по капка прониква в сърцето на предания. Как е казано? Голокера према-дхана харинама-санкиртана[1]према, божествената любов от Голока, присъства в харинам. Така че това е пътят да възстановим връзката си с онова прекрасно ниво на реалност.

В края на краищата трябва да се замислим кой притежава изначалната раса, ади-раса? Да го кажем по-простичко: кой е най-щастлив в цялото битие?

Хаягрива: Шримати Радхарани?

Свами Тиртха: Хей! Много си бърз. Можем да си мислим, че Бог е най-щастливият. Понеже Той е най-най-най – значи трябва да е и най-щастливият. Но всъщност от Него някой извлича нектара и му се наслаждава – и това е, както ти каза, Неговата любовна енергия, олицетворената Любов.

Но от определението за предано служене: „действам под напътствие и се стремя да го правя по най-добрия начин,” мисля, че стигнахме твърде далеч.

 

(следва продължение)

[1] Стих от песен на Нароттам дас Тхакур