Archives

Calendar

November 2021
M T W T F S S
« Oct   Dec »
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930  



Archive for November 21st, 2021

varanasi-priest-sunrise-worship

(from a lecture of Swami Tirtha, 04.01.2017, morning, Sofia)

(continues from the previous Monday) 

So, shravanam – this is the first practice in shanta-rasa.

The second is very beautiful. The second is hope in mercy. I think this is our path – we hope that some day the divine mercy will shine upon us. Nevertheless we have to tolerate the consequences from previous activities. This is the shadow that we discussed before. Try to tolerate your karma, try to tolerate your shadow. But don’t forget, a selfless action in devotion doesn’t bring new karma. And if you suffer a little bit, then you burn up some of your karma. Then tolerating all the difficulties we gain an entrance to a more purified platform of life. Therefore we have this hope in divine mercy. It will come! If we are committed in our spiritual practices, if we continue to cultivate, then ultimately the divine mercy will also come. So I think this is a very beautiful approach to the Supreme – this hope. Don’t forget about that.

The third one is remembrance. Think of your connection to the Supreme while you live and at the moment of your departure. We need a little training to fix this remembrance.

Yet the memories and reflection – this is more like an intellectual or cognitive practice, but the fourth one is meditation. And meditation is non-intellectual. This is spiritual, when you open up to the spiritual truth. And it will have great effect on our consciousness.

There is a lot to say. But just to give you a little understanding about the results of this passive, neutral way. Spiritual stability is one good result – when you are very much committed to this divine connection. When we took the shelter and we feel that we are there, we are under this protection. Try to find this shelter, meditate on His presence in your heart. And also when you see the divine beauty, admire the grandeur. First we need to appreciate this grandeur; then we can go into more details. Therefore Gurudev said: First you put the crown on the head of Krishna. To understand who is the Supreme. And then later on you can enter into a more intimate relationship – like stealing laddus from His plate. Even on that platform liberation is possible.

So what are the consequences, what are the features of such a great saint whose consciousness is always fixed in his connection with the Supreme? By the way, who is a saintly person? Who is a saint?

Krishna Priya: Who has renounced his self gratification and who is totally dedicated to God and to the service of others.

Swami Tirtha: Yes, the one who is ready to dedicate himself or herself to something higher than his or her private life. Or on whom the divine blessings have dawned.

Some features of such a person: they are always intent in their meditation. They fix their eyes on the tip of the nose. They always behave like an avadhuta – very difficult to understand. But please, if your spiritual master will tell you: “Can you please help me with this service?” don’t fix your gaze on your nose and don’t behave like an avadhuta, because he will not be happy. Avadhuta you know sometimes behaves a little unexpected. He is beyond all the social limitations.

It is said, these great saints in shanti are always very considerate in their speech. They have no material ambitions. They are not mistaken in their self-consciousness and their spiritual identity. They are always serene and think of the Supreme.

So even if you simply try to fulfill the requirements of this neutral approach, you can achieve your stability, you can become a very serious bhakta. In the Bhagavatam it is said: “That state of mind if somebody is fully convinced of My personal form is called shanta-rasa. Nobody can reach pure devotion without first achieving this level.” It’s very obvious – first we have to fix our consciousness and achieve that stability, that shanti, that pacified mood. And then you can go further.

(to be continued)



varanasi-priest-sunrise-worship

(Szvámí Tírtha 2017. 01. 04-i szófiai reggeli tanításából)

(az előző hétfői tanítás folytatása)

Térjünk vissza az istenhez fűződő kapcsolatok közül a semleges viszony, sánta-rasza alapgyakorlataira, melyek közül a hallás, sravanam volt az első.

A második gyakorlat nagyon gyönyörű, az Isteni kegybe vetett bizalom. Úgy vélem, ez a mi utunk – reménykedünk, hogy egy napon majd ránk ragyog az Isteni kegyelem! Azonban el kell viselnünk régebbi cselekedeteink következményeit is. Ez az az árnyék, melyről korábban már beszéltünk. Próbáljátok meg elviselni a karmátokat, próbáljatok meg együtt élni az árnyékotokkal! De ne feledjétek, az odaadással végzett önzetlen cselekedet nem hoz új karmát, s ha csak egy kicsit is szenvedtek, már azzal is felégetitek a karmátok egy részét. Majd valamennyi nehézség elviselése után bebocsátást nyertek az élet egy sokkal letisztultabb síkjára. Ezért reménykedünk az isteni kegyelemben! El fog jönni! Ha elkötelezettek és kitartóak vagytok a lelki gyakorlataitok végzésében, akkor végezetül az isteni kegyelem is el fog jönni! Úgy gondolom, ez egy nagyon szép megközelítése a Legfelsőbbnek – ez az Isteni kegybe vetett bizalom. Ne feledkezzetek meg erről!

A harmadik elem az emlékezés. Életetek során és halálotok pillanatában is emlékezzetek a Legfelsőbbel való kapcsolatotokra! Az emlékezés folytonosságához viszont szükség van némi gyakorlásra!

Mégis, az emlékek és az elmélkedés – ezek sokkal inkább intellektuális, kognitív gyakorlatok. De jön a negyedik, a meditáció, mely nem intellektuális, hanem spirituális, amikor megnyíltok a lelki igazság felé, ez nagy hatással lesz a tudatosságra!

Sokat tudnánk még erről beszélni, ám hadd világítsak rá ennek a passzív, semleges viszonynak az eredményeire! A lelki szilárdság az egy jó eredmény, amikor nagyon elkötelezettek vagytok ez iránt az isteni kapcsolat iránt. Amikor oltalmat vesztek és úgy érzitek, hogy védelem alatt álltok. Próbáljátok megtalálni ezt az oltalmat, meditáljatok az Ő jelenlétén a szívetekben! S amikor meglátjátok az isteni szépséget, magasztaljátok a lelki nagyságát! Először ezt a lelki nagyságot kell csodálnunk, utána elmerülhetünk a részletekben! Ezért Gurudév azt mondta: először tegyétek fel a koronát Krsna fejére, hogy megértsétek, ki a Legfelsőbb! S utána, később, egy sokkal intimebb viszonyba kerülhettek Vele – mint például laddut lophattok az Ő tányérjáról! Még azon a szinten is lehetséges a felszabadulás.

Mit eredményez a gyakorlatok általi felszabadulás? Mik a tulajdonságai egy olyan hatalmas szentnek, akinek tudata mindig a Legfelsőbbhöz fűződő kapcsolatában merül el? Egyébként ki a szentéletű ember? Ki a szent?

Krsna-prija: Aki lemondott az önös vágyairól és teljesen odaszentelődött az Isteni akaratnak és mások szolgálatának.

Szvámí Tírtha: Igen, aki részesült az isteni áldásban vagy kész arra, hogy a saját életénél magasabb rendű eszmény szolgálatának szentelje magát.

Az ilyen személyek jellemvonásai a következők: mindig eltökéltek a meditációjukban, mindig az orruk hegyére szegezik tekintetüket, mindig avadhútaként viselkednek és nagyon nehéz őket megérteni. De kérlek benneteket, ha a lelki tanítómesteretek azt mondja: ,,Tudnátok nekem ebben a szolgálatban segíteni?”, akkor ne szegezzétek tekinteteket az orrotokra, és ne viselkedjetek avadhútaként, hiszen akkor ő nem lesz boldog. Tudjátok, az avadhúta néha kissé szokatlanul viselkedik, az összes társadalmi elvárás felett áll.

Azt mondják, ezek a békességben élő nagy szentek mindig nagyon visszafogottan beszélnek és nincsenek anyagi törekvéseik. Nem tévesztik össze az anyagi létüket és a lelki identitásukat. Mindig nagyon békések és állandóan a Legfelsőbbre gondolnak.

Még ha csak ennek a semleges viszonynak a kívánalmainak próbáltok eleget tenni, akkor is szilárdakká és nagyon komoly bhaktákká válhattok! A Bhágavatamban az áll: ,,Az a tudatállapot, amelyben valaki teljesen megbizonyosodott az Én eredeti személyes formámról, azt úgy hívják, hogy sánta-rasza. Senki sem juthat el a tiszta odaadásig anélkül, hogy először el ne érné ezt a szintet.” Egyértelmű, hogy először összpontosítani kell a tudatunkat, szilárdakká kell válnunk ebben a békés, shanti hangulatban! S ezután lehetséges a továbblépés!

(folytatása következik)



varanasi-priest-sunrise-worship

(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2017, сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник) 

И така, шраванам е първата практика в шанта-раса.

Втората е много красива. Втората е надежда за милост. Мисля, че това е нашият път – надяваме се един ден божествената милост да засияе над нас. При все това се налага да изтърпим последствията от предишните си действия. Това е сянката, за която вече говорихме. Старайте се да понасяте своята карма, старайте се да понасяте своята сянка. Но не забравяйте, че безкористното действие, извършено с преданост, не донася нова карма. А ако страдате мъничко, изгаряте част от своята карма. Така, понасяйки всички трудности, добиваме достъп до едно по-пречистено ниво на съществуване. Затова имаме тази надежда в божествената милост. Тя ще дойде! Ако сме посветени в своите духовни практики, ако продължаваме да ги развиваме, най-накрая божествената милост също ще дойде. Така че считам това за много красиво отношение към Всевишния – тази надежда. Не забравяйте за нея.

Третата практика е помненето. Мислете за своята свързаност с Бога – докато живеете, и в мига на заминаването си. Нужно ни е известно обучение, за да сме стабилни в това помнене.

Ала спомените и размислите са по-скоро интелектуална или когнитивна практика; четвъртата обаче е медитацията. А медитацията е не-интелектуална. Тя е духовна – когато се отваряте за духовната истина. И тя има огромно въздействие върху съзнанието ни.

Много има какво да се каже. Ще ви дам съвсем мъничко разбиране за резултатите от този пасивен, неутрален път. Духовната стабилност е един добър резултат – когато сте дълбоко посветени на тази божествена връзка. Когато приемем подслон и чувстваме закрилата. Стремете се да намерите този подслон, медитирайте върху Божието присъствие в сърцето си. И също, когато виждате божествената красота, възхищавайте се на великолепието ѝ. Най-напред трябва да оценим това великолепие; пък сетне можем да навлезем в подробностите. Затова Гурудев казваше: „Първо сложете короната на главата на Кришна.” За да е ясно кой е Всевишният. А по-нататък може да встъпите в по-съкровени взаимоотношения – например да крадете ладху от чинията Му. Дори на това ниво освобождението е възможно.

Какви са последиците, какви са характеристиките на такъв голям светец, чието съзнание винаги е насочено към неговата връзка с Бога? Между впрочем, кой е светец? Какъв е светецът?

Кришна Прия: Който се е отрекъл от собственото си наслаждение и е всецяло посветен на Бога и на служба на другите.

Свами Тиртха: Да, който е готов да посвети себе си на нещо по-висше от личния си живот. Или върху когото са грейнали божествените благословии.

Ето някои характеристики на такива хора: те винаги са внимателни в своята медитация. Съсредоточават очи във върха на носа. Винаги се държат като авадхута –много трудно е да бъдат разбрани. Но моля ви, ако вашият учител ви каже: „Би ли ми помогнал с това служене?” недейте да кръстосвате очи във върха на носа си и не се дръжте като авадхута, защото той няма да е доволен. Авадхута, знаете, понякога постъпва неочаквано. Той е отвъд всякакви обществени ограничения.

Казва се, че тези велики светци в шанти винаги са много сериозни в думите си. Те нямат материални стремежи. Не се объркват в съзнанието си относно своята духовна самоличност. Всякога са безгрижни и мислят за Всевишния.

Така че дори ако просто се стремите да покриете изискванията на този неутрален подход, можете да постигнете стабилност, можете да станете много сериозни бхакти. В „Бхагаватам” е казано: „Това състояние на ума, при което някой е напълно убеден в Моята личностна форма, се нарича шанта-раса. Никой не може да постигне чиста преданост без най-напред да е стъпил на това ниво.” Съвсем очевидно е – първо трябва да стабилизираме съзнанието си, да постигнем устойчивост, шанти, спокойствие. А после можем да продължим нататък.

(следва продължение)