Archives

Calendar

September 2021
M T W T F S S
« Aug   Oct »
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  



Archive for September 19th, 2021

long_shadows

(from a lecture of Swami Tirtha, 03.01.2017, evening, Sofia)

One of the many basic features of a vaishnava is that he is merciful. He is judging according to the spirit, according to the soul. What I see is the crude, material form. What a spiritual person observes is the spiritual form. There’s no second thought for such a person. Therefore we should try to qualify like that. Not to see the spots on the moon, but to see the full moon. It is there. Little spots are also there, but the full moon is there. What is in our focus? I think in our focus should be the light. Search for the light! Shortcomings are always there. But the beauty, harmony and the grand picture is also there. So don’t let yourself be cheated by illusion. Better we try to trick illusion. But how to do that? There’s only one way to trick illusion – if you escape from its clutches.

Because how it works? It always repeats the same story. There’s nothing new in the world of illusion. It’s always the same. And we are ready to jump for the same ideas. Better we try to escape. Of course, how to escape illusion? It’s practically impossible! Krishna says in the Gita: “This divine energy of Mine is impossible to overcome.”[1] But if you find the master of illusion, then through this you can escape.

And if you come closer to the divine light, then automatically your shadow will appear. You expect that your shadow is gone, but it’s not. It becomes more obvious. If we enter the light, everything becomes more obvious, even our shadow. Until we are in the dark there’s no shadow. As soon as you enter the light, you will meet your shadow, you will cast your shadow. This is a natural consequence. So then what to do – return back to the darkness to get rid of our shadow? No! Actually then illusion has tricked you. Because she doesn’t want to lose you – as an old friend, as a very obedient servant.

We are old friends and old obedient servants of illusion. And this is not the way to trick her. Better we search for divine light. But then what will happen? You will meet your shadow. You thought that you had no shadow. But it’s the other way round – you have a long, dark and dense shadow.

But as you are all very experienced in the spiritual sciences, you have learned that demigods have no shadows. So how to recognize a demigod? If you meet somebody on the street and he’s got no shadow, it’s a demigod. Rarely will you meet such a person, but in case you meet – that’s a demigod. So, if you meet your own shadow, you might have an ambition: ‘Maybe I have to become a demigod – to get rid of my shadow.’ And it is possible. You can take a similar job like the demigods – some cosmic management. But there is one more other option. Actually what is the definition of a demigod? In the Krishna Book it is said who is a demigod. Tat priya-artham: tat – for him, priya – satisfaction, artha – goal; the only goal of the existence of such a person is God’s satisfaction, God’s happiness. This is the demigod. So you see, this is not a cosmic title or some business, job. This is a spiritual engagement.

So, one way to improve our position and to get rid of our shadow is to become a demigod. To live only for the sake of God. To serve only His satisfaction. Now everybody will say: “Yes! This is our goal.” Then tomorrow comes with the routine daily activities and our separate private interest will appear again. So, even if we agree on this point, we should work very hard even to approach, not to obtain that level.

(to be continued)

[1] Bhagavad Gita 7.14

 



long_shadows

 (Szvámí Tírtha 2017.01.03. szófiai esti tanításából) 

A vaisnavák számos alapvető tulajdonsága közül az egyik az, hogy kegyesek. A lélek szerint ítélnek! Amit látunk az a durva, anyagi forma, viszont amire egy lelki ember figyel, az a lelki forma. Az ilyen embereknek már nincsenek mögöttes gondolataik. Ezért nekünk is meg kell próbálnunk ily módon tekinteni másokra! Ne a foltokat lássuk a Holdon, hanem magát a teliholdat, bár azok is ott vannak, de a telihold a lényeg! Mi van a figyelmünk középpontjában? Úgy hiszem, a világosságot kell kutatnunk, arra kell összpontosítanunk, hiszen a hiányosságok amúgy is ott vannak! Azonban a szépség, a harmónia és a nagy egész is látható, tehát ne hagyjátok, hogy félrevezessen benneteket az illúzió! Sokkal jobb, ha ti próbáljátok becsapni őt! De hogyan is csináljuk ezt? Csak egyetlen módon csapható be az illúzió, ha megpróbáltok kiszabadulni a karmai közül!

Mert hogyan is működik az illúzió? Mindig ugyanúgy, nincs semmi új az illúzió világában, mindig ugyanaz. Azonnal ugrunk az első füttyszóra, így jobban tesszük, ha inkább elmenekülünk! Természetesen hogyan is lehetne egyáltalán elmenekülni az illúzió elől? Gyakorlatilag lehetetlen! Krsna azt mondja a Gítában, hogy: „Ezt az isteni energiámat lehetetlen legyőzni.”1 Azonban, ha ráleltek az illúzió Urára, akkor Általa megmenekülhettek!

S ha közelebb kerültök az isteni fényhez, akkor az árnyékotok automatikusan láthatóvá válik! Azt gondolnátok, hogy éppenséggel eltűnik, pedig nem, inkább nyilvánvalóbbá válik! Ha beléptek a fénybe, minden nyilvánvalóbbá válik, még az árnyékotok is. Amíg a sötétségben vagytok, addig nincs árnyékotok, de amint beléptek a világosságba, találkoztok az árnyékotokkal és rátok vetül! Ez egy természetes következmény. Akkor mégis mit tegyünk – forduljunk vissza a sötétségbe, hogy megszabaduljunk az árnyékunktól? Nem! Ha ezt teszitek, az illúzió megint megvezetett, mert ő (nőnem) nem akar elveszíteni benneteket, hiszen régi jó barátok vagytok és ő egy nagyon engedelmes szolga.

Régi jó barátok vagyunk, az illúzió régi engedelmes szolgái. Nem igazán lehet így őt (nőnem) átverni! Jobban tesszük, ha inkább az isteni világosságot keressük! S akkor vajon mi fog történni? Találkozni fogtok az árnyékotokkal! Azt gondoltátok, hogy már nincs is árnyékotok, de ez épp fordítva van, hosszú, sötét és súlyos árnyékotok van!

De minthogy mindannyian igen tapasztaltak vagytok a lelki tudományokban, azt is megtanultátok, hogy a félisteneknek nincsen árnyékuk. Akkor hogyan is ismerhetjük fel őket? Ha találkoztok valakivel az utcán, akinek nincs árnyéka, akkor ő egy félisten. Tehát ha találkoztok a saját árnyékotokkal, akkor önhitten azt gondolhatjátok, hogy ’Lehet, hogy félistenné kell válnom, hogy megszabaduljak az árnyékomtól?’ S ez éppenséggel lehetséges! Vállalhattok hasonló feladatokat, akárcsak a félistenek, mint például a világegyetem irányítása, de van egy másik lehetőség is! Tulajdonképpen, hogyan is hangzik a félisten definíciója? A Krsna könyvben az található, hogy: tat-prija-artham. Tat – neki, prija – elégedettség, artha – cél; az ilyen személy létezésének egyetlen célja Isten elégedettsége, boldogsága! Ő egy félisten! Tehát láthatjátok, hogy a félisteni pozíció nem csupán egy kozmikus titulus vagy üzleti jellegű munkakör, hanem egy lelki elköteleződés!

Tehát, az egyik módja, hogy javítsunk a helyzetünkön és megszabaduljunk az árnyékunktól az, hogy félistenekké válunk. Csak Isten öröméért élni, csak az Ő elégedettségét szolgálni! Most erre mindenki azt fogja mondani, hogy: „Igen! Ez a mi célunk!” Aztán holnap jönnek a hétköznapi feladataink és újra előkerülnek a saját egyéni érdekeink. Tehát mégha egyet is értünk ebben a kérdésben, nagyon keményen kell dolgoznunk már a világosság megközelítésén is, nem is szólva annak a szintnek az eléréséről!

(folytatása következik)

1. Bhagavad-gítá 7.14.



long_shadows

(от лекция на Свами Тиртха, 03.01.2017, вечер, София)

Една от множеството основни черти на един ваишнава е, че той е милостив. Преценява от гледна точка на духа, от гледна точка на душата. Това, което аз виждам, е грубата материална форма. Това, което един духовен човек съзира, е духовната форма. За него няма задна мисъл. Затова нека се стремим и ние да добием такива качества. Не да гледаме петната по луната, а да виждаме пълната луна. Тя е там. Малките петънца също ги има, но и пълната луна я има. Кое е във фокуса ни? Мисля, че в нашия фокус трябва да е светлината. Нея търсете! Недостатъци винаги има. Но красотата, хармонията и по-голямата картина също присъстват. Затова не се оставяйте да бъдете подлъгани от илюзията. По-добре да се опитаме да я надхитрим. Но как да го направим? Има само един начин да надхитрим илюзията – ако избягаме от клопката ѝ.

Обаче как става това? Винаги се повтаря една и съща история. Нищо ново няма в света на илюзията. Все едно и също е. И ние сме готови да се втурваме след тези едни и същи идеи. По-добре да се опитаме да избягаме. Само че как да избягаме от илюзията? Това на практика е невъзможно! Кришна казва в Гита: „Тази моя божествена енергия е невъзможно да бъде надмогната.”[1] Но ако намерите господаря на илюзията, тогава ще можете да ѝ избягате.

При все това, с приближаването ви към божествената светлина от само себе си ще изплува вашата сянка. Очаквате, че сянката ви е изчезнала, ала тя не е. Станала е още по-очевидна. Излезем ли на светло, всичко става по-очевидно, в това число и сянката ни. Докато сме в мрака, няма сянка. Само щом влезете в светлината, ще срещнете своята сянка, ще хвърлите своята сянка. Това е естествено следствие. Тогава какво да сторим – да се върнем обратно в тъмнината, за да се избавим от сянката си? Не! Всъщност именно тогава илюзията ще ви е надхитрила. Защото тя не иска да ви изгуби – нейния стар приятел, нейния толкова покорен слуга.

Ние сме стари приятели и отдавнашни покорни слуги на илюзията. И не това е начинът да я надхитрим. По-добре да търсим божествената светлина. Само че какво ще стане тогава? Ще се натъкнете на сянката си. Мислели сте си, че нямате сянка. Тъкмо обратното – имате дълга, тъмна и гъста сянка.

Ала тъй като всички вие сте много опитни в духовните науки, знаете, че полубоговете нямат сенки. Така че как да се разпознае един полубог? Ако срещнете на улицата някой, който е без сянка, значи е полубог. Рядко ще срещнете подобно същество, но в случай, че го срещнете – това е полубог. А ако виждате собствената си сянка, възможно е да изпитате амбицията: „Може би трябва да стана полубог, за да се отърва от сянката си.” И това е възможно. Можете да поемете подобна задача като на полубоговете – някакво космическо управление. Но има и още една възможност. Всъщност какво е определението за полубог? В Книгата за Кришна[2] се казва кой е полубог. Тат прия артхам; тат – за него, прия – удовлетворение, артха – цел; единствената цел на съществуването на такъв човек е удовлетворението на Бога, щастието на Бога. Това е полубог. Виждате, това не е някаква космическа титла или някаква работа. Това е духовен ангажимент.

И така, един от начините да подобрим своята позиция и да се избавим от сянката си е да станем полубог. Да живеем единствено за Господа. Да служим единствено за Негово удовлетворение. Сега всеки ще рече: „Да! Това е целта ни.” Но идва утре с рутинните ежедневни дейности и нашият отделен, личен интерес се появява отново. Така че дори да сме съгласни по този въпрос, трябва да се работи много здраво дори за да се достигне, какво пък да говорим да се овладее това ниво.

(следва продължение)

[1] „Бхагавад Гита” 7.14

[2] „Кришна – източникът на вечно забавление” от Шрила Прабхупада