Archives

Calendar

July 2021
M T W T F S S
« Jun    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  



Archive for July 12th, 2021

heart-knot

(from a lecture of Swami Tirtha, 10.01.2016 evening, Sofia)

(continues from the previous Monday)

Evam prasanna-manaso bhagavad-bhakti-yogatah bhagavat-tattva-vigyanam mukta-sangasya jayate[1] – “Thus established in the mode of unalloyed goodness, the man whose mind has been enlivened by the contact of devotional service to the Lord, gains positive, scientific knowledge of the personality of Godhead in the stage of liberation from all material association.”

So, we need purified goodness – not simple goodness, purified one. In this way we can gain life – by the contact of the divine Lord we can really gain spiritual life. And the positive, scientific knowledge of God Supreme will manifest to us in this liberated stage.

We might think, or you might propose that these are just future promises. But what about now? Bhidyate hridaya-granthish chidyante sarva-samshayah kshiyante chasya karmani dhrista evatmanishvare[2] – “Thus the knot in the heart is pierced and all misgivings are cut to pieces. The chain of fruitive actions is terminated when one sees the self as master.”

So, what is the present situation? Our present situation is a strong knot tying up our heart – all the misconceptions, all the shadows, all the mistakes that we all have. You see, this unites us. We are the same, we all have a knot in our hearts. But shall we remain like this? Do you want to carry this knot forever? I think the desire for untying this knot also unites us. Even if we are limited today, we don’t want to stay like that. We have heard that we can achieve for example complete divine knowledge, right? And very few people die in a wise manner, after they have reached wisdom. But very many live like fools. Why should we stay like that? Why not reach out for our bright spiritual future? Thus the knot in the heart is pierced, is cut. And all misgivings are gone. The chain of fruitive activity – karma, action-reaction – is cut into pieces, terminated, when one sees the self as the master.

We have to realize that we are spiritual energy, we are eternal souls. Myself as a bird I’m sitting on the tree of my heart. And this bird, me as a bird, is not alone. There is another bird sitting there – this is the divine presence. So if we see Him as a master, if we see Him as an eternal guide, then all the misgivings and all the troubles are gone. He is not so far away from us. And we can get a glimpse of that perfection. How? Now it’s your turn. By chanting the holy names it’s so easy to come close to ourselves, to see the self as the master.

Is it difficult to come close to ourselves? And to see the self as the master? To perceive that God is the guide of our life? No, it’s not so difficult.

(to be continued)

[1] Shrimad Bhagavatam 1.2.20

[2] Shrimad Bhagavatam 1.2.21



heart-knot

(Szvámí Tírtha 2016.01.10-i szófiai esti tanításából) 

 (az előző hétfői tanítás folytatása)

Évam praszanna-manaszó bhagavad-bhakti-jógatah,bhagavat-tattva-vigjánam mukta-szangaszja dzsájaté [1] – „A tiszta jóság kötőerejében ekképpen megszilárdult ember, akinek elméje az Úrnak végzett odaadó szolgálattal kapcsolatba kerülve újjáéledt, az anyagi társulástól megszabadulva alapos, tudományos megértésre tesz szert az Istenség Személyiségét illetően.”

Tehát megtisztult jóságra van szükségünk – nem egyszerű jóságra, megtisztultra! Ily módon valódi életre tehetünk szert – az Úrral kapcsolatba kerülve valóban lelkivé válhat az életünk. S a Legfelsőbb Isten pozitív, tudományos ismerete fog megnyilvánulni a számunkra ezen a felszabadult szinten.

Azt gondolhatjátok vagy azt feltételezhetitek, hogy ezek csupán egy távoli jövőről szóló ígéretek. De mi van a jelenünkkel? Bhidjaté hrdaja-granthis cshidjanté szarva-szamsajáh, ksíjanté császja karmáni drsta évátmanísvaré [2] – „Ezzel a szívben lévő csomót keresztülvágja, minden kétsége nyomtalanul szertefoszlik. Így a gyümölcsöző cselekedetek láncolata megszűnik, amint az ember az önvalót tekinti a mesternek.”

Szóval mi a jelenlegi helyzetünk? Pillanatnyilag egy erős csomó köti gúzsba a szívünket – sok tévhit, árnyék, hiba által. Látjátok ez köt össze bennünket. Ugyanolyanok vagyunk, mindannyiunknak van csomó a szívében. De maradjunk ilyenek? Örökké ezt a csomót akarjátok hordozni? Úgy gondolom, hogy a csomó kioldásának vágya is összeköt bennünket. Még ha ma korlátozottak is vagyunk, nem akarunk ilyenek maradni! Mint ahogy hallottuk, akár a teljes isteni tudást is elérhetjük. És nagyon kevés ember hal meg a bölcsesség miatt, miután elérték azt. De nagyon sokan élnek bolondokként. Miért maradjunk ilyenek? Miért ne nyújtsuk ki kezünket egy fényes lelki jövőért? Így vágódik szét a szívben lévő csomó! S minden akadály megszűnik. A gyümölcsöző cselekedetek szövevénye – a karma, akció-reakció láncolata – darabokra hullik, véget ér, amikor az ember az ént látja mestereként.

Azt kell felismernünk, hogy mi lelki energiák vagyunk, örökkévaló lelkek! Önmagam, mint egy madár ülök a szívem fáján. S ez a madár, az én, nincs egyedül! Egy másik madár is ül még ott az ágon – ez az isteni jelenlét. Melyre, ha úgy tekintünk, mint egy mester, örök vezető, akkor minden félelem és baj megszűnik. Ő nincs olyan távol tőlünk s bepillantást nyerhetünk ebbe a tökéletességbe. Hogyan? Most rajtatok a sor! A Szent Nevek zengése által olyan könnyű közel kerülnünk önmagunkhoz, hogy az ént láthassuk mesterünkként.

Nehéz közel kerülni önmagunkhoz? És hogy az ént mesterként lássuk? Felismerni, hogy Isten az életünk vezetője? Nem, ez nem olyan nehéz.

(folytatása következik)

[1] Srímad Bhágavatam 1.2.20.

[2] Srímad Bhágavatam 1.2.21.



heart-knot

(от лекция на Свами Тиртха, 10.01.2016 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Евам прасанна-манасо бхагават-бхакти-йогатах бхагават-таттва-вигянам мукта-сангася джаяте[1] – „Така, установен в качеството на чистото добро, човекът, чийто ум е бил съживен от досега с преданото служене към Бога, придобива позитивно, научно познание за личността Му в състояние на освобождение от всичко, свързано с материята.”

И така, нуждаем се от пречистено добро – не просто добро, а пречистено. По този начин можем да се съживим – докосвайки се до божествения Господ, наистина можем да спечелим духовен живот. И позитивното, научно познание за Върховния ще се прояви в нас в това освободено състояние.

Може да си речете, че това са просто бъдещи обещания. А какво да кажем за сега? Бхидяте хридая-грантхиш чхидянте сарва-самшаях кшиянте чася кармани дхришта еватманишваре[2] – „Така възелът в сърцето е пронизан и всички опасения са разсечени на парчета. Веригата на плодоносните дейности се прекъсва, когато човек вижда, че господар е азът.”

И така, какво е настоящото ни положение? Настоящото ни положение е един здрав възел, който е стегнал сърцето ни – всички неразбирания, всички сенки, всички грешки, които до един имаме. Виждате ли, това ни обединява. Всички сме еднакви, всички имаме възел в сърцата си. Нима да си останем така? Нима искате да носите този възел завинаги? Мисля, че желанието да развържем този възел също ни обединява. Дори днес да сме ограничени, не искаме да останем такива. Чули сме, че можем да постигнем, например, пълно божествено познание, нали? А съвсем малко хора умират помъдрели, след като са достигнали до мъдростта. За сметка на това мнозина живеят като глупци. Защо да си оставаме такива? Защо да не се протегнем към своето светло, духовно бъдеще? Този възел в сърцето бива пронизан, разсечен. И с всички опасения е свършено. Веригата на плодоносните дейности – карма, действие-последица – е разкъсана на парчета, приключено е с нея, когато човек вижда аза като господар.

Трябва да осъзнаем, че сме духовна енергия, че сме вечни души. Аз в облика на птичка седя на дървото на моето сърце. И тази птичка, азът-птичка, не е самичка. Там седи и друга птица – това е божественото присъствие. Така ако виждаме Него като господар, ако Го виждаме като вечния водач, тогава всички страхове и проблеми си отиват. Той не е толкова далеч от нас. И можем да надникнем в това съвършенство. Как? Сега е ваш ред. Възпявайки светите имена е толкова лесно да се доближим до самите себе си, да виждаме аза като господар.

Трудно ли е да се доближим до себе си? И да виждаме аза като господар? Да виждаме, че Господ е водачът в живота ни? Не, не е толкова трудно.

 

(следва продължение)

 

[1] „Шримад Бхагаватам” 1.2.20

[2] „Шримад Бхагаватам” 1.2.21