Archives

Calendar

June 2021
M T W T F S S
« May   Jul »
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930  



Archive for June 21st, 2021

Naimisharanya

(from a lecture of Swami Tirtha, 10.01.2016 evening, Sofia)

I’m very happy that yesterday we agreed on some basic points: life is good, it has got a spiritual goal, we are all searching for blessings. And also please remember the three facts: the first was that we are spirit souls, eternal souls; the second was that we belong to the Supreme, we belong to God; and the third factor was that there is a living and loving contact between us. It’s very simple: I am not the dying body, material construction, but I am spiritual energy, soul; I belong to the supreme source, God Supreme; and we have a relationship based on affection. He is affectionate to me and I also try my best to show some of my willingness. But we have to find ways to implement all these truths in our life. Because it is not simply that we agree on these points, but we have to realize them, we have to put them into practice.

In order to learn something more about this spiritual science, we have to learn, we have to study some revealed scriptures. For today I have brought one of the most precious and most treasured scriptures of India, which is considered to be the ripe fruit of the Vedic revelation. Veda means ‘knowledge’ – material and divine knowledge; plus spiritual wisdom. So it’s like a huge tree containing all information. And this is not a barren tree, this is a fruit-bearing tree. And the most precious fruit of this divine tree of knowledge – this is the Shrimad Bhagavatam, or the Bhagavata Purana. It’s a revealed scripture connected to the Supreme, Bhagavan.

Actually this is a discussion – a discussion between the wise men of the previous age, previous old times. Their meeting was very similar to our meeting here. We all understood that today there is a meeting, so we came. In the same manner they also had the information that a very important spiritual discussion was going on – so ‘let’s go there, let’s visit!’ This was an exchange between the lecturer and the audience – they had some questions. And one of the main questions was: “Which is the best path? There are so many ways of religion and spiritual processes – which is the best one, the most direct one?” Is this an actual question? I think very much! Even more processes and ways are known today. Therefore we have to know what is good and what is the best.

Then the advice is given: sa vai pumsam paro dharmo yato bhaktir adhokshaje ahaitiky apratihata yayatma suprasidati[1] – “For all the humanity the best way to approach the Supreme is through which they can reach devotion to God, bhakti, divine love. And this approach has to be unconditional and permanent, because by this the atman, the soul inside will be supremely satisfied.”

So just imagine yourselves to put this question: “What is the best way?” And imagine yourself receiving the same answer: “The best way for all is that through which you can reach divine love. In your spiritual endeavors you have to be unconditional and permanent. Then you will enjoy supreme bliss in your heart of hearts.” Do you agree? Yes!

But then a little more information is coming. How to reach?

(to be continued)

[1] Shrimad Bhagavatam 1.2.6



Naimisharanya

(Szvámí Tírtha 2016.01.10-i szófiai esti tanításából)

Örülök neki, hogy tegnap néhány alapvető dologban egyetértettünk: az élet jó, van egy lelki célja, és mi mindannyian az áldásokat kutatjuk. S kérlek, emlékezzetek erre a három tényre is: az első az volt, hogy lélekszikrák vagyunk, örökkévaló lelkek; a második, hogy a Legfelsőbbhöz, a Jóistenhez tartozunk; a harmadik tényező pedig, hogy egy élő és szerető kapcsolat van közöttünk. Ez nagyon egyszerű: nem a haldokló anyagi test vagyok, hanem lelki energia, lélek; s a legfelsőbb forráshoz, a Legfelsőbb Istenhez tartozom; és a kapcsolatunk a szereteten alapszik. Ő szeretetteljes velem, s én szintén megteszek minden tőlem telhetőt, hogy megmutassam a hajlandóságomat. Ám meg kell találnunk a módjait annak, hogy hogyan valósítsuk meg ezeket az igazságokat az életünkben. Hiszen ez nem pusztán azt jelenti, hogy egyetértünk ezekben a dolgokban, hanem ezeket meg is kell valósítanunk, át kell őket ültetnünk a gyakorlatba.

Annak érdekében, hogy többet tudjunk meg erről a lelki tudományról, tanulmányoznunk kell néhány szentírást. Mára elhoztam India egyik legbecsesebb, legnagyobb kincsének tartott szentírását, melyet a Védák kinyilatkoztatásának érett gyümölcseként tartanak számon. A Véda „tudást” jelent – anyagi és isteni tudást, továbbá spirituális bölcsességet. Tehát a Véda olyan, mint egy valamennyi információt tartalmazó hatalmas fa. S ez a fa nem terméketlen, ez a fa gyümölcsöt terem. S a tudás isteni fájának a legbecsesebb gyümölcse – ez a Srímad Bhágavatam vagyis a Bhágavata-purána. Ez egy kinyilatkoztatott szentírás, a Legfelsőbbel, Bhagavánnal kapcsolatos.

Tulajdonképpen ez egy megbeszélés – egy beszélgetés az elmúlt korok, letűnt idők bölcsei között. Az ő találkozásuk nagyon hasonló volt a mi mai összejövetelünkhöz. Értesültünk róla, hogy a mai napon lesz egy társulás, ezért eljöttünk. Hasonlóképpen, ők is kaptak arról információt, hogy egy nagyon fontos lelki témájú megbeszélés zajlik – ’tehát menjünk el és vegyünk részt!’ Ez egy eszmecsere volt az előadó és a közönség között – volt néhány kérdésük. Ezek közül az egyik fő kérdés így hangzott: ,,Melyik a legjobb út? Annyiféle vallási út és lelki folyamat létezik – melyik a legjobb, a legközvetlenebb közülük?”  Ez egy időszerű kérdés? Szerintem nagyon is! Ma még sokkal több folyamat és út ismeretes, ezért tudnunk kell, mi az, ami jó, és mi a legjobb.

A tanács így szólt: sza vai punszám paró dharmó jató bhaktir adhóksadzsé, ahaitukj apratíhatá jajátmá szupraszídati. ,,Az emberiség legmagasabb rendű hivatása (dharmája) az, amely által az ember eljuthat a transzcendentális Úrnak végzett szeretetteljes odaadó szolgálatig. Ennek az odaadó szolgálatnak töretlennek kell lennie, valamint mentesnek minden indítéktól, hogy teljes elégedettséget nyújtson az önvalónak.”[1]

Képzeljétek csak el magatokat, hogy felteszitek ezt a kérdést: ,,Mi a legjobb út?” És képzeljétek el, hogy ugyanazt a választ kapjátok: „A legjobb út mindenki számára az, amelyen keresztül elérheti az isteni szeretetet. Lelki törekvéseitekben töretlennek és minden indítéktól mentesnek kell lennetek. Akkor élvezni fogjátok a legfőbb boldogságot a szívetek legmélyén.” Egyetértetek? Igen!

Ám ekkor jön még egy kis információ. Hogyan lehet ezt elérni?

(folytatása következik) 

[1] Srímad Bhágavatam 1.2.6.



Naimisharanya

(от лекция на Свами Тиртха, 10.01.2016 вечер, София)

Много съм щастлив, че вчера се съгласихме по някои основни въпроси: животът е нещо хубаво, той има духовна цел, всички ние търсим благословии. И също, моля ви, помнете тези три факта: първият беше, че сме вечни, духовни души; вторият беше, че принадлежим на Върховния, на Бога; и третият фактор беше, че помежду ни има жива и любяща връзка. Съвсем простичко е: аз не съм умиращото тяло, тази материална конструкция, а съм духовна енергия, душа; принадлежа на висшия източник, на Върховния Бог; и ние имаме връзка, основаваща се на обич. Той е любящ към мен, а аз също се старая по най-добър начин да изразя готовността си да Го обичам. Обаче трябва да намерим как да прилагаме всички тези истини в живота си. Защото не стига просто да се съгласим по всички тези въпроси, но трябва и да ги реализираме, да ги осъществим на практика.

За да научим нещо повече за духовната наука, трябва да изучаваме, да изследваме някои разкрити писания. За днешната беседа съм донесъл една от най-скъпоценните, най-високо ценените свещени книги на Индия, считана за зрелия плод на ведическите откровения. Веда означава „знание” – материално и божествено знание; плюс духовна мъдрост. Веда е като огромно дърво, съдържащо цялата информация. И това дърво не е безплодно, то е плодоносно дърво. А най-безценният плод на това божествено дърво на познанието – това е „Шримад Бхагаватам” или „Бхагавата Пурана”. Това е писанието, свързано с Върховния, с Бхагаван.

В действителност то е беседа – беседа между мъдреци в отминала епоха, в древни времена. Тяхната среща била много подобна на нашата среща тук. Всички ние сме разбрали, че днес тук ще има събиране, и сме дошли. По същия начин и те получили вест, че се провежда много значима духовна дискусия и си казали: „Нека идем там! Нека я посетим!” Това бил обмен между лектора и публиката – те имали някои въпроси. И един от основните въпроси бил: „Кой е най-добрият път? Има толкова много религиозни пътеки и духовни процеси – кой е най-добрият, най-прекият?” Това актуален въпрос ли е? Считам, че много! Дори още повече процеси и пътища са познати днес. Затова трябва да знаем кой е добър и кой е най-добрият.

Тогава бил даден следният съвет: са ваи пумсам паро дхармо ято бхактир адхокшадже ахайтукй апратихата яятма супрасидати[1] – „За цялото човечество най-добрият път да се доближат до Бога е този, по който могат да постигнат преданост към Него, бхакти, божествена любов. И този подход трябва да е безусловен и постоянен, защото чрез него атман, душата отвътре, ще бъде върховно удовлетворена.”

Представете си, че задавате този въпрос: „Кой е най-добрият път?” И си представете, че получавате същия отговор: „Най-добрият път за всички е този, по който можете да добиете божествена любов. В своите духовни усилия трябва да бъдете безусловни и неизменни. Тогава ще се радвате на върховно блаженство в сърцевината на сърцето си.” Съгласни ли сте? Да!

Но след това има и още информация. Как да се постигне?

(следва продължение)

[1] „Шримад Бхагаватам” 1.2.6