Archives

Calendar

April 2021
M T W T F S S
« Mar   May »
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  



Archive for April 12th, 2021

mirror

(from a lecture of Swami Tirtha, 09.01.2016 morning, Sofia)

In order to be receptive, fine tuned to receive a higher type of spiritual message, we need a certain pre-purification. Ultimately everything is a question of resonance – whether we are able to perceive this very delicate spiritual presence of the Supreme, whether we can perceive the divine, whether we can generate such a wavelength, so to say, just to be connected to the divine reality. Therefore sound vibration by the resonance of the body-mind structure, and also the fine, delicate resonance of the heart and soul connect us to a very high, very real layer of reality. Don’t forget about this principle. Whatever you say, whatever you think will have a certain effect on your system. And we should not stop with action-reaction, but we need the third step also, which is perfection.

Today we continue our readings from the Bhakti-rasamrita-sindhu: “These four types of devotees have been described in the Seventh Chapter of the Gita and they all have been accepted as pious. Without being pious nobody can come to a higher platform, to devotional service. It is explained in the Bhagavad Gita that only one who has continuously executed pious activities and whose sinful reactions in life have completely stopped can take to Krishna consciousness. The neophyte devotees are classified into these four groups – the distressed, those in need of money, the inquisitive and the wise – according to the gradations of their pious activities. Without pious activities, if a man is in a distressed condition, he becomes an agnostic, a communist or something like that. Because he does not firmly believe in God he thinks that he can adjust his distressed disposition by totally disbelieving  in Him.”[1]

Agnosticism is just like another diseased condition of the present age. So, according to the level of pious activities we are classified. And don’t forget, in the material world all actions are covered with some mistake. It is said in the Gita that they’re covered like smoke covers the fire, or like baby is covered by mother’s womb, or like dust covers the mirror. Always some shortcomings, some mistakes cover our activities, our consciousness. Therefore a certain process of purification is necessary. We have to remove the dirt from the mirror of the heart. Then you can see properly. The smoke will always cover the flames to some extent, especially when it is wet – then more smoke comes than fire. The fire serves while the smoke only disturbs. So even in some good activities, if there are some negative consequences, we have to discriminate between the two. Some part of your activities might help, but there is a part of your activities that will give more disturbances. Yet the purity of the mirror is hidden under the very thin layer of dust – it’s very close to the original, right? If there is a fire, there is always some smoke, it’s a natural consequence; and from the smoke we can understand there is fire. The most hopeless is the case of the baby in the womb, because there the spark of consciousness is hidden very much. Therefore we have to be careful about our activities – how to act properly, so that less dust, less smoke and less layers of coverings are there.

And if we don’t have firm faith, then we might give up faith totally. Then you become an agnostic. Agnostic is a so to say scientific disbeliever. Or you become a communist. Communist is an even non-scientific disbeliever. They miss the main point – the mystic point in life. Because with any type of material activities you cannot correct the material mistakes. Rather we create more troubles. Of course I don’t say: don’t act, because if you don’t act, there is no reaction. It is said in the Gita[2] that simply by refraining from activity you cannot achieve perfection. A piece of stone is very inactive, yet it is not a spiritual authority. Except if it is coming from some special places, but that’s a different case.

Therefore we have to learn how to act properly, how to think properly, how to speak properly – so that all the different fields of our existence are connected, harmonized with the divine principles. And the language of this harmony is pious life. What can we expect from the divine reality if we lead a very impious life?

(to be continued) 

[1] Nectar of devotion, Chapter 3

[2] Bhagavad Gita 3.4

 



mirror

(Szvámí Tírtha 2016.01.09-i szófiai reggeli tanításából)

Annak érdekében, hogy befogadóak, finoman hangoltak legyünk, hogy megérinthessen bennünket a magasabb lelki üzenet, egy bizonyos előtisztulásra van szükségünk. Végső soron minden rezonancia kérdése. Vajon képesek vagyunk-e érzékelni a Legfelsőbbnek ezt a nagyon finom lelki jelenlétét, vajon tudjuk-e érzékelni az istenit, vajon képesek vagyunk-e ekkora hullámhosszt generálni, mondhatni csak azért, hogy összekapcsolódjunk az isteni valósággal. Ezért a test-elme szintjén keltett hangvibráció rezonanciája és a szív-léleknek a finom, lágy rezonálása együttesen kapcsol össze bennünket a valóságnak egy nagyon magas, nagyon valós szintjével. Ne feledkezzetek meg erről az elvről! Bármit is mondotok, bármit is gondoltok, az bizonyos hatással lesz a rendszeretekre. S nem szabad megállnunk az akció-reakció elvnél, szükségünk van a harmadik lépésre is, ami a perfekció, a tökéletesség.

Ma tovább folytatjuk a Bhakti-raszámrta-szindhu olvasását: „A Bhagavad-gítá hetedik fejezete leírást ad a bhakták e négy fajtájáról, és mindannyiukat jámbornak tekinti. Senki sem kezdheti el az odaadó szolgálatot, amíg nem él jámbor életet. A Bhagavad-gítá elmagyarázza, hogy csakis az tudja elfogadni a Krsna-tudatot, aki megszakítás nélkül jámboran cselekedett, s akinek életében a bűnös visszahatások már teljesen megsemmisültek. Mások nem képesek erre. A kezdő bhaktákat jámbor tetteik súlya alapján négy csoportba sorolhatjuk: akik szenvednek, akik pénzszűkében vannak, akik tudásra vágynak és akik bölcsek. Aki mögött nem állnak jámbor cselekedetek, az megpróbáltatások idején agnosztikussá, kommunistává vagy hasonlóvá válik. Mivel nincs szilárd hite Istenben, azt hiszi, hogy enyhíthet szenvedésén, ha teljesen megtagadja Őt.”[1]

Az agnoszticizmus éppen olyan, mint a jelen korszak egy másfajta kórtünete. Tehát a korábbi jámbor cselekedeteink szintje szerint kerülünk a megfelelő besorolásba. S ne feledkezzetek meg arról, hogy az anyagi világban minden cselekedetet némi hiba fed be. A Gítá szerint, úgy fedi be, mint ahogy a tüzet a füst, a magzatot az anya méhe vagy mint ahogy por lepi el a tükröt. Mindig valamiféle hiányosság, hiba fedi be a cselekedeteinket vagy a tudatunkat. Ezért egy hatásos tisztítási folyamatra van szükség. El kell távolítanunk a szennyeződést a szív tükréről. Akkor majd képesek lesztek helyesen látni. A füst bizonyos mértékben mindig elfedi a lángot, főleg, ha nedves a fa – akkor jobban füstöl. A tűz szolgál, míg a füst csak zavaró jelenség. Tehát még a jó cselekedeteknél is, ha vannak negatív következmények, különbséget kell tennünk a kettő között. A cselekedeteitek némely része segíthet, de vannak olyan részei is, amik több problémát fognak okozni. Igaz, hogy a tükör tisztasága is el van rejtve egy igen vékony porréteggel, mégis nagyon közel van az eredetihez, ugye? Ha van tűz, akkor mindig van némi füst is, természetes következmény, és a füstből megérthetjük, hogy ott van a tűz is. A legreménytelenebb a csecsemő helyzete az anyaméhben, mert ott nagyon el van rejtve a tudat szikrája. Ezért óvatosnak kell lennünk a cselekedeteinkkel kapcsolatban – miként cselekedjünk helyesen, hogy kevesebb por, kevesebb füst és kevesebb rétege legyen a befedettségnek.

S ha nem szilárd a hitetek, akkor lehet, hogy teljesen feladjátok azt. Agnosztikusakká váltok. Az agnosztikus úgymond olyan, mint egy tudományosan hitetlen. Vagy kommunisták lesztek. A kommunista pedig még annál is rosszabb, egy tudás nélküli hitetlen. Kihagyják a lényeget – az élet misztikus részét. Mert semmiféle anyagi cselekedettel nem tudjátok kijavítani az anyagi hibákat. Inkább több gondot okoztok. Természetesen nem azt mondom, hogy ne cselekedjetek, mert ha nem cselekedtek nem lesz visszahatás. A Gítában az áll[2], hogy egyszerűen a cselekedetektől való tartózkodással nem érhetitek el a tökéletességet! Egy darab kő teljesen inaktív, mégis nem egy lelki tekintély. Kivéve, ha nem különleges helyről származik, de az egy másik történet.

Ezért kell megtanulnunk hogyan cselekedjünk, gondolkodjunk és beszéljünk megfelelően, hogy a létezésünk valamennyi területén összekapcsolódhassunk, harmóniába kerülhessünk az isteni elvekkel. S ennek a harmóniának a nyelve a jámbor élet. Mit várhatunk az isteni valóságtól, ha nagyon istentelen, szentségtörő életet élünk?

(folytatása következik)

[1] Az odaadás nektárja, 3. fejezet

[2] Bhagavad-gítá 3.4.

 



mirror

(от лекция на Свами Тиртха, 09.01.2016 сутрин, София)

За да бъдем възприемчиви, фино настроени да получим един по-висш тип духовно послание, нуждаем се от известно предварително пречистване. В края на краищата всичко е въпрос на резонанс – дали сме способни да долавяме това толкова деликатно присъствие на Всевишния, дали можем да почувстваме божественото, дали можем да генерираме такава дължина на вълната, така да се каже, та да бъдем свързани с божествената реалност. Затова звуковата вибрация, резонираща в структурата на нашето тяло и ум, а също и финият, деликатен отзвук на сърцето и душата, ни свързват с много висш, много истински пласт на реалността. Не забравяйте за този принцип. Каквото и да изречете, каквото и да си помислите, то ще има определено въздействие върху вас. И не бива да спираме до действието и последицата; нуждаем се и от третата стъпка, която е съвършенството.

Днес продължаваме да четем от „Бхакти Расамрита Синдху”: „Тези четири типа предани са описани в Седма Глава на „Гита” и всичките са приети за благочестиви. Без да е благочестив, никой не може да стигне на по-високо ниво, до преданото служене. В „Бхагавад Гита” е обяснено, че само някой, който постоянно е извършвал благочестиви действия и чийто греховни последици в живота са секнали напълно, може да се заеме с Кришна съзнание. Начинаещите предани са класифицирани в тези четири групи – нещастните, нуждаещите се от пари, любопитните и мъдрите – в зависимост от градацията на техните благочестиви дейности. Без благочестиви дейности, ако човек е в нещастно състояние, той става агностик, комунист или нещо такова. Тъй като не вярва непоколебимо в Бога, той мисли, че може да се справи някак с нещастното си разположение като напълно отхвърля вярата в Него.”[1]

Агностицизмът е още едно болестно състояние на настоящата епоха. И така, класифицирани сме според нивото на благочестивите си дейности. И не забравяйте, в материалния свят всички действия са покрити с някаква грешка. В „Гита” се казва, че са покрити както пушекът покрива огъня, както бебето е обвито в майчината утроба или както прахта покрива огледалото. Винаги някакви недостатъци, някакви грешки покриват нашите постъпки, нашето съзнание. Затова е необходим известен процес на пречистване. Трябва да отстраним мръсотията от огледалото на сърцето си. Тогава ще можем да виждаме правилно. Пушекът винаги ще покрива пламъците до някаква степен, особено ако е влажно – тогава има повече дим, отколкото огън. Огънят служи, докато димът само пречи. Така че дори в някакви добри дела, ако има дадени негативни последици, трябва да разграничаваме между двете. Една част от действията ви може да е от помощ, но има и такава част, която ще донесе повече притеснения. При все това, чистотата на огледалото е скрита под много тънкия слой прах – то е съвсем близо до изначалното състояние. Ако има огън, има и пушек, той е естествено следствие; и по пушека можем да разберем, че има огън. Най-безнадежден е примерът с бебето в утробата, защото там искрицата съзнание е скрита дълбоко. Затова трябва да сме внимателни в своите действия – как да постъпваме правилно, за да има по-малко прах, по-малко дим и по-малко пластове покривала.

А ако нямаме стабилна вяра, можем въобще да изоставим вярата. Тогава ставаш агностик. Агностикът е, така да се каже учен неверник. Или пък ставаш комунист. Комунистът е дори не-учен неверник. Те пропускат главното в живота – мистиката. Защото с какъвто и да било тип материални дейности не могат да се поправят материалните грешки. По-скоро се създават още повече проблеми. Разбира се, не казвам: недейте да действате въобще, защото като не правите нищо, няма последици. В „Гита”[2] е казано, че просто като се въздържате от действие, не можете да постигнете съвършенство. Един камък е много бездеен, обаче не е духовен авторитет. Освен ако не идва от някои специални места, но това е друг случай.

Затова трябва да се научим как да действаме правилно, как да мислим правилно, как да говорим правилно – за да бъдат всички различни сфери на съществуването ни свързани в хармония с божествените принципи. А езикът на тази хармония е благочестивият живот. Какво можем да очакваме от божествената реалност, ако живеем неблагочестиво?

 

(следва продължение)

 

[1] „Нектара на предаността”, Глава 3

[2] „Бхагавад Гита” 3.4