Archives

Calendar

March 2021
M T W T F S S
« Feb   Apr »
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  



Archive for March 22nd, 2021

18118711_10208682900179456_6611053863014152244_n

(from a lecture of Swami Tirtha, 08.01.2016 evening, Sofia)

(continues from the previous Monday) 

The soul – it’s not the body, it’s not the mind, it’s not the thoughts, it’s not the cultural identity that we develop. It’s not even the personality that we think we are; it is something beyond. We have to find the essence in this body-mind structure. The essence is the atman. And the atman is me, it’s me. I am the atman. Ultimately the atman inquires, the atman asks the question “Who am I?” Sometimes the atman might be afraid: ‘Ah, I have put on this false identity – what will happen if I lose it?’ Just imagine, all the conditions that helped us to come to our present state are just a part of that identification that we have – more or less false. But we are not this, not that. We are the spiritual spark beyond all these conceptions. So, if we are strong enough in our self-reflection, we might be able to come to that essential point of atman.

Material life is complicated. We might think that spiritual truth or theology is also very complicated. But we can break it down into only three principles. You are a soul – this is the spiritual spark; you belong to God; and there is a living and loving connection between the two. Is that complicated? No, it’s not! I’m not the dying body, I’m an eternal soul. I belong to the Supreme – to the Great Fire, God. And our connection is based on affection.

So, don’t think it’s very complicated – it’s very simple. The ultimate truth is always very simple. Once I met a lawyer. We discussed some spiritual topics and all of a sudden by chance I said that “Well, God is good.” And he said: “I have a problem with that: If somebody could prove me that God is good!” Then I said: “You will have a hard time. If it is not obvious, who can prove that?” God by nature is good. If He is bad, He cannot be God, what to speak of good! Ultimate truths are very simple – based on acceptance, faith, realization. So that spiritual theory becomes a reality for us. This is what we need. Therefore we associate with those for whom divine reality is already a realized reality. If we associate with people with weak faith, we also become with weak faith. If we associate with people with strong faith, we might also become faithful. Because this is contagious. Love, divine love is very contagious! It’s highly contagious – beware! Don’t touch those who have this disease, because you will also catch it. For all the other types of disease there is a remedy, there is a solution, you can regain your previous condition; but not from this. You cannot recover from divine love. But this is the sweet-most disease, the sweet-most state of mind, state of life that we can ever imagine.

So, returning to your original question[1]: always try to examine who is asking, who is inquiring, who has the doubts. If we can penetrate deeply enough, finally we shall reach ourselves, the real one, beyond all the false concepts that we might have.

And if we feel that we might lose something – that is not the real self. Because we have to find our real self, not to lose it! This is our hope – that finally we shall meet ourselves. Therefore in the Gita Shrila Prabhupad declares that self-realization goes hand in hand with realization of God. One cannot happen without the other. If I understand that I am atman, soul, it’s much easier to understand the Supreme Soul. Only a spiritual spark can search for the spiritual fire. A material spark cannot find the spiritual fire, because they are incompatible. Only entities of the same stuff can associate with each other. Birds of the same feather flock together. People with the same spiritual inclination need each other’s association. Therefore we need to keep together with those, who share the same mood and the same feelings.

This is something very important, because we might think that there are different instruments to approach God. You might think that maybe this is my mind or this is my intellect – that I will understand. Or I might think that my body is the instrument to understand God. Or through the penance I will reach God. But actually I have to tell you, we have no other instrument than ourselves. Therefore it is stressed in the Shrimad Bhagavatam: atmanam atmana[2] – by the atman, by the soul, you can approach the Supersoul. Very beautiful! The soul can find the Supreme Soul – beautiful! It’s not the body, it’s not the mind – it’s your self! You are born from there and you are destined to reach there. Atmanam atmana – by our essential part we can understand the Supreme Lord. We all have that instrument. So, let’s apply it. Through our soul, let’s find our original connection to the Supreme.

(to be continued)

[1] The question from the previous issue: “What is the soul? Because as I am materially conditioned, I’m thinking that my individuality is inside the mind. And if the mind is not working, then I lose myself. What part of my self is in the soul?”

[2] Shrimad Bhagavatam 2.2.31



18118711_10208682900179456_6611053863014152244_n

(Szvámí Tírtha 2016.01.08-i szófiai esti tanításából)

(az előző hétfői tanítás folytatása) 

A lélek – nem a test, nem az elme, nem a gondolatok, nem a kulturális hovatartozásunk, melyeket gyarapítunk. Még csak nem is a személyiségünk, amire azt hisszük, hogy mi vagyunk; ez olyasvalami, ami mindezeken túl létezik. Rá kell lelnünk ennek a test-elme egységnek a leglényegére. A lényeg az átman. S az átman az én vagyok, én vagyok. Én vagyok az átman. Végül az átman érdeklődik, az átman teszi fel a kérdést: „Ki vagyok én?” Néha előfordul, hogy az átman fél: ‘Ó, felvettem ezt a hamis személyiséget – mi történik, ha elveszítem?’ Csak képzeljétek el, hogy mindazok az összetevők, amelyek a jelenlegi létezésetek eléréséhez segítettek, csak részei a valódi önazonosításnak, ahogy gondolkoztok – ezek többé kevésbé hamisak. De mi nem ezek vagyunk, nem azok. Lélekszikrák vagyunk mindezen meghatározásokon túl. Tehát, ha elég erősek vagyunk az önreflexiónkban, akkor talán képesek leszünk eljutni az átman esszenciájához.

Az anyagi élet bonyolult. Azt gondolhatjuk, hogy a lelki igazság vagy teológia szintén nagyon bonyolult. De lebonthatjuk mindössze három alapelvre. Lelkek vagytok – ez a lelki szikra; Istenhez tartoztok; és egy élő, szeretetteljes kapcsolat van kettőtök között. Ez bonyolult? Nem, nem az! Én nem a mulandó test, hanem egy örökkévaló lélek vagyok. A Legfelsőbbhöz tartozom – a Hatalmas Tűzhöz, Istenhez. S kapcsolatunk a szereteten alapszik.

Tehát ne gondoljátok azt, hogy nagyon bonyolult – nagyon egyszerű. A végső igazság mindig nagyon egyszerű. Egyszer találkoztam egy ügyvéddel. Valamilyen lelki témát vitattunk meg, majd hirtelen, véletlenül azt mondtam, hogy „Nos, Isten jó”. Erre ő azt felelte, hogy: „Van egy problémám ezzel: Ha valaki be tudná nekem bizonyítani, hogy Isten jó!” Mire azt feleltem, hogy „Nehéz dolgod lesz. Ha nem nyilvánvaló, ki tudja ezt bizonyítani?” Isten természeténél fogva jó. Ha viszont rossz, akkor nem lehet Isten, de akkor honnan jönnek a jó dolgok!? A végső igazságok nagyon egyszerűek – elfogadáson, hiten, megvalósításon alapulnak. Tehát ez a spirituális elmélet valósággá válik a számunkra. Ez az, amire szükségünk van. Ezért társulunk olyanokkal, akik számára az isteni valóság már megvalósult valóság. Ha gyenge hitű emberekkel társulunk, akkor gyenge hitűek leszünk. Ha erős hitű emberekkel társulunk, akkor mi is erős hitűvé válhatunk. Mivel ez fertőző. A szeretet, az Istenszeretet nagyon ragályos! Kimondottan fertőző – vigyázzatok! Ne érjetek azokhoz, akik ebben a betegségben szenvednek, mert ti is elkapjátok. Az összes többi betegség típusra van gyógymód, van megoldás, visszanyerhetitek a korábbi állapototokat; de ebből nem. Az Istenszeretetből nem tudtok kigyógyulni. De ez a legédesebb betegség, a legédesebb tudatállapot, élet, amit valaha is elképzelhettünk.

Tehát visszatérve az eredeti kérdésünkhöz[1]: mindig próbáljuk megvizsgálni, hogy ki kérdez, ki érdeklődik, kinek vannak kétségei. Ha eléggé belemélyedünk, végül eljuthatunk önmagunkhoz, a valódihoz, túl valamennyi lehetséges tévképzeten.

S ha úgy érezzük, hogy elveszíthetünk valamit – az nem a valódi énünk. Mivel rá kell lelnünk az igazi önvalónkra, nem pedig elveszítenünk! Ez a mi reményünk – hogy végre találkozunk önmagunkkal. Ezért Sríla Prabhupád kijelenti a Gítában, hogy az önmegvalósítás kéz a kézben együtt jár Isten megvalósításával. Nem történhet meg az egyik a másik nélkül. Ha megértjük, hogy átmanok, lelkek vagyunk sokkal könnyebb megérteni a Legfelsőbb Lelket. Csak a lélekszikra képes kutatni a lelki tüzet. Az anyagi szikra nem képes megtalálni a lelki tüzet, mert nem kompatibilisek. Csak ugyanabból a lényegből származó entitások képesek társulni egymással. Madarat tolláról, embert barátjáról. Az azonos lelki hangulatú embereknek szükségük van egymás társaságára. Ezért együtt kell tartanunk azokkal, akiknek hasonló a hangulatuk és az érzelemviláguk.

Ez valami nagyon fontos, mert azt gondolhatnánk, hogy az Istenhez való közeledésnek különböző eszközei vannak. Talán ez az elmém, ez az értelmem – amit meg fogok érteni. Vagy pedig, hogy a testem az eszköz Isten megértéséhez. Vagy pedig, hogy lemondás által jutok el Istenhez. De valójában el kell mondanom nektek, hogy nincs más eszközünk, mint önmagunk. Ezért hangsúlyozza a Srímad Bhágavatam: átmánam átmaná[2] – az átman, a lélek által érhetitek el a Felsőlelket. Nagyon gyönyörű! A lélek képes rálelni a Felsőlélekre – csodálatos! Nem a test, nem az elme – nem ti! Onnan származtok és a sorsotok elrendelése szerint oda kell eljutnotok. Átmánam átmaná – a leglényegünkkel megérthetjük a Legfelsőbb Urat. Mindannyian rendelkezünk ezzel az eszközzel. Tehát alkalmazzuk azt. A lelkünkön keresztül találjuk meg az eredeti kapcsolatunkat a Legfelsőbbel.

 

(folytatása következik)

 

 

[1] A korábbi témához tartozó kérdés így szólt: „Mi a lélek? Materialista neveltetésemből kifolyólag úgy gondolom, hogy az egyéniségem az elmémben van, s ha az elme nem működik, akkor elveszítem önmagamat. Önmagam melyik része van a lélekben?”

 

[2] Srímad Bhágavatam 2.2.31.



18118711_10208682900179456_6611053863014152244_n

(от лекция на Свами Тиртха, 08.01.2016 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник) 

Душата – това не е тялото, не е умът, не са мислите, не е културната идентичност, която развиваме. Не е дори личността, която си мислим, че сме; тя е нещо отвъд. Трябва да открием същината на тази телесно-умствена структура. Същината е атман. А атман съм аз, това съм аз. Аз съм атман. В крайна сметка атман е, който задава въпроса: „Кой съм аз?” Понякога атман може да се бои: „Навлякъл съм тази фалшива идентичност – какво ще стане, ако я изгубя?” Само си представете, всички тези условия, които изграждат нашата идентичност, са малко или повече фалшиви. Но ние не сме никое от тях. Ние сме духовната искра отвъд всички тези концепции. Така че ако сме достатъчно силни в своята саморефлексия, може да успеем да достигнем до тази същина, до атман.

Материалният живот е сложен. Може да си мислим, че духовната истина и теология също са нещо много сложно. Но можем да ги сведем до три принципа. Ти си душа – това е духовната искра; принадлежиш на Бога; и помежду ви има жива и любяща връзка. Толкова ли е сложно? Не, не е! Аз не съм умиращото тяло, а вечна душа. Принадлежа на Върховния – на Големия Огън, на Бога. И основата на нашата връзка е обичта.

Така че не си мислете, че е чак толкова сложно – съвсем просто е. Висшата истина винаги е съвсем простичка. Веднъж срещнах един адвокат. Говорихме на някакви духовни теми и аз не щеш ли споменах, че „Бог е добър.” А той каза: „Имам проблем с това. Да можеше някой да ми докаже, че Бог е добър!” Тогава казах: „Ами, трудно ще е. Ако за теб не е очевидно, кой би могъл да ти го докаже?” Бог по природа е добър. Ако е лош, не може да е Бог, какво да говорим за добър! Висшите истини са съвсем прости – основават се на приемане, на вяра, на осъзнаване. За да се превърне духовната теория в реалност за нас. Това е, от което се нуждаем. Затова общуваме с тези, за които божествената реалност вече е осъзната реалност. Ако общуваме с хора със слаба вяра, ние също ставаме със слаба вяра. Ако общуваме с хора със силна вяра, също можем да се сдобием с вяра. Защото това е заразно. Любовта, божествената любов е много заразна! Изключително заразна е, внимавайте! Не докосвайте онези, които имат тази болест, защото и вие ще я прихванете. За всички други видове болести има лечение, има решение, има как да възстановите предишното си състояние; но не и от това. Няма възстановяване от божествената любов. Ала тя е най-сладостната болест, най-сладостното състояние на ума, най-сладостното състояние на живот, което някога можем да си представим.

И да се върнем на първоначалния Ви въпрос[1]: винаги се стремете да проверявате; кой пита, кой търси, кой се съмнява. Ако можем да проникнем достатъчно надълбоко, накрая ще достигнем до себе си, до истинските себе си, отвъд всички фалшиви разбирания, които можем да имаме.

А ако чувстваме, че можем да изгубим нещо – това не е истинският аз. Защото трябва да намерим истинския си аз, не да го изгубим! Това е нашата надежда – че в края на краищата ще срещнем себе си. Затова в „Гита” Шрила Прабхупад заявява, че себереализацията върви ръка за ръка с реализацията на Бога. Едното не може да се случи без другото. Ако разбера, че съм атман, душа, е много по-лесно да разбера Върховната Душа. Единствено една духовна искра може да търси духовния огън. Една материална искра не може да намери духовния огън, защото те са несъвместими. Само същества от една същност могат да общуват един с друг. Птиците с еднакви пера се сбират в ята. Хората с подобни духовни наклонности се нуждаят от общуването едни с други. Затова трябва да се държим заедно с тези, които споделят същото настроение и същите чувства.

Това е нещо много важно, защото можем да си мислим, че има различни инструменти за подход към Бога. Може да си речете: „Чрез ума си, чрез интелекта си ще разбера”. Или човек може да си мисли, че тялото му е инструмент за разбиране на Бога. Или че може да достигне Бога чрез отречения. Но всъщност трябва да ви кажа, че нямаме друг инструмент, освен самите себе си. Затова е наблегнато в „Шримад Бхагаватам”: атманам атмана[2] – чрез атман, чрез душата, можете да подходите към Свръхдушата. Толкова е красиво! Душата може да намери Върховната Душа – красота! Не с тялото, не с ума – със самите себе си! Родени сте там и съдбата ви е да се върнете там. Атманам атмана – със самата си същност можем да разберем Господа. Всички разполагаме с този инструмент. Тогава, нека го прилагаме. Посредством душата си нека открием своята изначална връзка с Бога.

(следва продължение)

[1] въпросът от предишния брой: „Какво е душата? Тъй като съм материално обусловена си мисля, че индивидуалността ми се намира в ума. И ако умът не работи, изгубвам себе си. Каква част от мен се намира в душата?”

[2] „Шримад Бхагаватам” 2.2.31