Archives

Calendar

March 2021
M T W T F S S
« Feb   Apr »
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  



Archive for March 15th, 2021

13043331_1752472541650976_5143168177877541463_n

(from a lecture of Swami Tirtha, 08.01.2016 evening, Sofia)

(continues from the previous Monday) 

Question: What is the soul? Because as I am materially conditioned, I’m thinking that my individuality is inside the mind. And if the mind is not working, then I lose myself. What part of my self is in the soul?

Swami Tirtha: Well, the first step in the science of self-realization is a proper understanding of ourselves. We have to analyze: who am I, who is asking, who is wondering what is what? Is this the body that is concerned of being in the cage of the mind; or somebody else? Is it the mind that is in the cage of the mind and asking the questions; or something else? Where is my personality? Where is my individuality? Who am I? Ultimate questions.

And actually this is a long-standing problem for humanity. Five hundred years back Sanatana Goswami had the same doubts and the same questions. He met Chaitanya Mahaprabhu and asked: “I don’t know what the soul is. Who am I? Why am I disturbed by all these material conflicts? What is my original position? Somebody tell me – who am I?” Then Mahaprabhu gave a very clear-cut answer. He said: jivera svarupa haya krishnera nitya-das krishnera tatastha-shakti bhedabheda-prakash[1] – “The original position of the soul is to be connected to God Supreme, Krishna, in a loving service mood. Because the soul is the marginal potency of God, similar and different at the same time to the source.”

If we analyze this definition a little bit, we understand a lot. The soul is a marginal energy of God – just between the super-spiritual and the material energy. So – energy! We are energies! And what is energy? Light is energy. Heat is energy. Love is energy. This is what we are! You are a particle of light, divine light. You are a divine spark. Isn’t that beautiful? You are not a heap of dirty matter! You are a part of divine light! Sixty kgs of water, some carbohydrates and this and that… this is zero in value! We are divine energy, coming from divine source. Therefore we belong to this ultimate source of all energies, of all brightness, of all love. Life comes from life, consciousness comes from consciousness and love comes from love – this is what we are.

So, we belong to the divine realm – this is our home, this is our origin. And if we belong there, we share some of the qualities. God is great, we are small; but we also have a measurement. He knows everything, we know some little things. He is fully blissful, we are partially blissful. We share something common with Him. If we want to use other words: we are sons and daughters of God. We come from the same family. At the same time we are a little different, because He is the source and we are the emanations. He is great, we are small. He has His individuality, we have different. He is unique, one without a second and we are also unique, one without a second. So we resemble, we share the same nature in quality, but on the quantity side we are different.

We also have an original occupation, duty – that is a harmonious loving connection with Him. So, the soul is a spiritual, personal energy – this is what we are. And the energy always belongs to the source of that energy. If we come from this divine source, that means we can return to that divine source. Therefore we are not born on this planet Earth to die. We are born here to learn that there is an eternal life. And this is our great chance – that we can realize that.

 

(to be continued)

 

[1] Chaitanya Charitamrita, Madhya 20.108

 



13043331_1752472541650976_5143168177877541463_n

(Szvámí Tírtha 2016.01.08-i szófiai esti tanításából)

(az előző hétfői tanítás folytatása) 

Kérdés: Mi a lélek? Materialista neveltetésemből kifolyólag úgy gondolom, hogy az egyéniségem az elmémben van, s ha az elme nem működik, akkor elveszítem önmagamat. Önmagam melyik része van a lélekben?

Szvámí Tírtha: Nos, az önmegvalósítás tudományának első lépése önmagunk helyes megértése. Meg kell vizsgálnunk, hogy: ki vagyok én, ki az, aki kérdez, ki szeretné tudni, hogy mi micsoda? Vajon ez a test az, mely az elme ketrecében van; vagy valaki más? Vajon az elme van-e az elme ketrecében és teszi fel ezeket a kérdéseket; vagy valami más? Hol van a személyiségem? Hol van az egyéniségem? Ki vagyok én? Végső kérdések.

S valójában ez az emberiség egy nagyon régóta fennálló problémája. Ötszáz évvel ezelőtt Szanátan gószvámínak ugyanezek a kételyei voltak és ugyanezeket a kérdéseket tette fel, amikor találkozott Csaitanja Maháprabhuval: „Nem tudom, mi a lélek. Ki vagyok én? Miért zavarnak az anyagi viszálykodások? Mi az eredeti helyzetem? Valaki mondja meg, hogy ki vagyok én!” Maháprabhu nagyon világos válasza így hangzott: – dzsívéra szvarúpa haja krsnéra nitja-dász, krsnéra tataszthá sakti bhédábhéda-prakás[1] – „A lélek eredeti helyzetében szeretetteljes szolgálaton alapuló kapcsolatban áll az Istenség Legfelső Személyiségével, Krsnával; mivel a lélek a Jóisten közbülső, határenergiája, hasonlatos is a Forráshoz, de ugyanakkor különbözik is Tőle.”

Ha kicsit megvizsgáljuk ezt a meghatározást, sok mindent megérthetünk belőle. A lélek a Jóisten közbülső energiája – félúton a lelki és az anyagi energia között. A lélek tehát – energia! Energiák vagyunk! S mi az energia? A fény energia. A hő energia. A szeretet energia. Ebből vagyunk! Isteni fényrészecskék vagytok. Isteni szikrák. Hát nem gyönyörű? Nem egy rakás tisztátlan anyag, hanem az isteni fény részesei! Hatvan kiló – víz, szénhidrátok, miegymás… értékét tekintve nulla. Isteni forrásból származó, isteni energiából vagyunk, ezért oda tartozunk, ahonnan minden energia, minden világosság, minden szeretet végső soron ered. Az élet eredete élet, a tudat eredete tudat és a szeretet eredete szeretet.

Tehát az isteni birodalomhoz tartozunk – ott van az otthonunk, onnan származunk. S ha oda tartozunk, akkor osztozunk a tulajdonságok egy részén is. A Jóisten hatalmas, mi kicsik vagyunk, de nekünk is van méretünk. Ő mindent tud, mi is ismerünk néhány dolgot. Ő maradéktalanul boldog, mi részben. Van bennünk valami közös, más szavakkal kifejezve: a Jóisten fiai és lányai vagyunk. Ugyanabból a családból származunk, de egyidejűleg különbözünk is Tőle, mert Ő a forrás, mi pedig a kiterjedései. Ő hatalmas, mi kicsik vagyunk. Van saját egyénisége, nekünk is, de másmilyen. A Jóistenből csak egy van, belőlünk is – nincs még egy ugyanolyan. Tehát hasonlítunk Rá, a természetünk minőségileg hasonló, de mennyiségi szempontból különbözőek vagyunk a Jóistentől.

Nekünk is van egy eredeti foglalkozásunk, hivatásunk – ez pedig a harmonikus szerető kapcsolódás Hozzá. Tehát a lélek egy személyes lelki energia, s az energia mindig a forrásához tartozik. Ha mi ebből az isteni forrásból származunk, ez azt jelenti, hogy vissza is tudunk térni oda. Nem azért születtünk meg a Földön, hogy meghaljunk, hanem azért születtünk itt meg, hogy tudomást szerezzünk róla, hogy létezik öröklét. S ez a mi óriási lehetőségünk – hogy ezt felismerjük. 

(folytatása következik) 

[1] Csaitanja Csaritámrta, Madhja 20.108.

 



13043331_1752472541650976_5143168177877541463_n

(от лекция на Свами Тиртха, 08.01.2016 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник) 

Въпрос: Какво е душата? Тъй като съм материално обусловена си мисля, че индивидуалността ми се намира в ума. И ако умът не работи, изгубвам себе си. Каква част от мен се намира в душата?

Свами Тиртха: Първата стъпка в науката на себереализацията е правилното разбиране за себе си. Трябва да анализираме: кой съм аз, кой пита, кой се чуди кое какво е? Дали тялото е това което се интересува дали е в клетката на ума; или е някой друг? Умът ли се намира в собствената си клетка и задава въпросите; или е нещо друго? Къде е моята самоличност? Къде е моята индивидуалност? Кой съм аз? Решаващи въпроси.

Всъщност това е отдавнашна задача пред човечеството. Преди петстотин години Санатана Госвами имал същите съмнения и същите въпроси. Той срещнал Чайтаня Махапрабху и попитал: „Не зная какво е душата. Кой съм аз? Защо ме тревожат всички тези материални конфликти? Каква е изначалната ми позиция? Някой да ми каже кой съм!” Тогава Махапрабху дал съвсем ясно очертан отговор. Той казал: дживера сварупа хая кришнера нитя-дас кришнера татастха-шакти бхеда-бхеда пракаш[1] – „Изначалната позиция на душата е да е свързана с Върховния Бог Кришна в любящо настроение на служене. Защото душата е междинна енергия на Бога, едновременно еднаква и различна с източника.”

Ако анализираме мъничко тази дефиниция, ще разберем много. Душата е гранична енергия на Бога – точно между свръх-духовната и материалната енергия. И така – енергия. Ние сме енергия! А какво е енергията? Светлината е енергия. Топлината е енергия. Любовта е енергия. Ето какво сме ние! Вие сте частица светлина, божествена светлина. Вие сте божествена искра. Нима не е красиво? Не сте някаква купчина мръсна материя! Вие сте част от божествената светлина! Шейсетина килограма вода, въглехидрати, едно-друго… това не струва нищо! Ние сме божествена енергия, идваща от божествен източник. Затова и принадлежим на този най-висш източник на всички енергии, на цялото сияние, на цялата любов. Животът идва от живот, съзнанието идва от съзнание и любовта идва от любов – това представляваме ние.

И така, ние принадлежим на божествената сфера – тя е нашият дом, нашият източник. А щом принадлежим там, значи споделяме някои качества. Бог е велик, ние сме мънички; обаче също имаме размер. Той знае всичко, ние знаем малко. Той е напълно блажен, ние сме отчасти блажени. Имаме общи неща с Него. Ако искаме да го кажем с други думи: ние сме синове и дъщери на Бога. Идваме от едно и също семейство. В същото време сме и малко различни, понеже Той е източникът, а ние сме еманациите. Той е велик, ние сме мънички. Той има една самоличност, а ние – различна. Той е уникален, втори като Него няма, и ние сме също толкова уникални и неповторими. Така че си приличаме, споделяме същата природа по качество, но в количествено отношение сме различни.

Имаме също и свое присъщо занимание, дълг – това е хармоничната, любяща връзка с Него. Така че душата е духовна, личностна енергия – това е, което сме ние. А енергията винаги принадлежи на своя източник. Щом произхождаме от този божествен източник, значи можем и да се завърнем към него. Затова не сме родени на тази планета Земя, за да умрем. Родени сме тук, за да научим, че съществува вечен живот. В това е големият ни шанс – да съумеем да го осъзнаем.

 

(следва продължение)

 

[1] „Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя 20.108