Archives

Calendar

March 2021
M T W T F S S
« Feb   Apr »
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  



Archive for March 8th, 2021

69502259_10157508851470489_2908476982981296128_o

(from a lecture of Swami Tirtha, 08.01.2016 evening, Sofia)

(continues from the previous Monday) 

“Dhruva Maharaj was in need of his father’s kingdom and therefore engaged himself in devotional service to the Lord. Then in the end, when he was completely purified, he declined to accept any material benediction from the Lord.”[1] So, by following very strictly and in a very dedicated way the instructions of his spiritual master, finally Lord Vishnu appeared to him. And then he said: “Ah, I was praying for pieces of glass… And finally I have got Your darshan, I could meet You!” Then immediately he realized that material benefits are very insignificant compared to the divine presence.

“Similarly Gajendra was also distressed and prayed to Krishna for protection, after which he became a pure devotee.” So there are many examples of great saints who in their previous position had some kind of material distress, ambition or whatever; they turned to God Supreme and they were fulfilled. “Just like the sages in Naimisharanya – the grand forest of liberation. The sages were inquisitive and were always asking Suta Goswami about Krishna. Thus they achieved the association of a pure devotee and became pure devotees themselves. So that is the way of elevating oneself. In whatever condition one may be, if he is fortunate enough to associate with a pure devotee, then very quickly he is elevated to the second-class or first-class platform.”

So, this is the neophyte platform. It doesn’t matter what is our motivation – whether this is little suffering, whether this is little need – if we somehow are connected and if we live in the association of pure devotees, then it will help us and it will improve our life. Even if we consider that our spiritual progress is a long journey, it starts with the first steps. Why should we hesitate to make the first steps? Let’s commit ourselves to this beautiful process, bhakti. Because even if we are neophytes, newcomers in this line, we are very fortunate, we are blessed. Why? Because Krishna likes the newcomers. It’s not that He does not like the old guys around, but He is happier to receive somebody new.

Just like in a family. We are always very eager to receive a newcomer in a family. The first child – you are very eager to receive. The second – you are also very eager to receive. When the six goswamis all of a sudden appear in your life… then you feel like blessed. So, this is what keeps us engaged in the expectation. Therefore it is said: one child is good, two children are better and three children in a family is a minimum.

In the same way, in our spiritual family all the time we like so much the newcomers. Because they bring a new meaning of life. Whatever I have acquired, whatever I have collected in this lifetime – it’s for them. It makes the whole system useful. Why? Because ultimately, a very simple thing: we have to live for somebody, not for ourselves. We have to live for others. And if we are somehow engaged in this type of spiritual relationships, this is a big fortune, a great blessing for us.

At the same time the beginning of spiritual life is very enthusiastic and very divine – in order to show us the beauty and the prospect of the process. Later on we have to qualify a little more in order to maintain that original mentality. And maybe our motivation at the beginning was something very simple and very common; later on, as we are polished a little bit, we can find more and more refined motivation again and again. This is spiritual progress – that we can receive new and new taste in the cultivation. Therefore we pray, therefore we try to follow our meditations – to purify the consciousness and also to maintain that standard. If our mind is purified, then this is when it is a good friend. If our mind is not pure, then it will give much trouble. But hopefully we can turn our mind also into a devotee and then automatically you can associate with a vaishnava, who will tell you only good advice.

This is our hope – to upgrade ourselves from the neophyte platform. But without a beginning, we cannot come to the practitioner and the accomplished stages. So don’t worry about it! We are not expected to start the process at the end. You can very easily start it at the beginning.

(to be continued) 

[1] Nectar of devotion, Chapter 3

 



69502259_10157508851470489_2908476982981296128_o

(Szvámí Tírtha 2016.01.08-i szófiai esti tanításából)

(az előző hétfői tanítás folytatása) 

„Dhruva Mahárádzs szerette volna megkapni apja birodalmát, ezért odaadó szolgálatot végzett az Úrnak, de amikor végül teljesen megtisztult, nem akart semmilyen anyagi áldást elfogadni az Úrtól.”[1] Tehát a lelki tanítómesterének az utasításait nagyon szigorúan és nagyon odaadó módon követte, így végül az Úr Visnu megjelent előtte. Majd így szólt: Ó, üvegdarabokért imádkoztam … S végül elnyertem a Veled való találkozást, darsant, találkozhattam Veled!” Aztán azonnal rájött, hogy az anyagi haszon nagyon jelentéktelen az Isteni megnyilvánulásához képest.

„Gadzséndra ugyanígy gyötrelmek közepette imádkozott Krsnához oltalomért, s ezután tiszta bhakta lett.” Tehát számos példát találunk a nagy szentekre, akik életük korábbi szakaszában anyagi ambíció vagy egyéb szorult helyzet miatt a Legfelsőbb Istenhez fordultak és vágyuk beteljesedett. „Hasonló dolog történt a Naimisáranja erdejében összesereglett szentekkel is – a felszabadulás hatalmas erdejében. Tudásra vágytak, és örökké Krsnáról faggatták Szúta gószvámít, így aztán lehetőséget kaptak arra, hogy egy tiszta bhaktával társuljanak, és ők maguk is tiszta bhakták lettek. Ez tehát a módja a felemelkedésnek. Bármilyen helyzetben vagyunk is, ha olyan szerencsében van részünk, hogy tiszta bhakták társaságát élvezhetjük, akkor nagyon gyorsan felemelkedünk a második vagy első osztályú szintre.”

Tehát ez a neofita szint. Nem számít, hogy mi a motivációnk – akár legyen ez valamiféle kis szenvedés, vagy akár egy kis hiány – ha valahogy kapcsolatban állunk a lelki szférával, tiszta bhakták társaságában élünk, akkor ez segíteni fog bennünket és emeli az életünket. Még, ha úgy is gondoljuk, hogy a lelki fejlődésünk egy hosszú út, mégis az első lépéssel kezdődik. Miért kéne haboznunk megtenni az első lépést? Bízzuk rá magunkat erre a gyönyörű folyamatra, a bhaktira. Mivel még akkor is, ha neofiták vagyunk, újonnan érkezünk ebbe a folyamatba, nagyon szerencsések, áldottak vagyunk. Miért? Mert Krsna szereti az újonnan érkezőket. Ez nem jelenti azt, hogy nem szeretné az öreg fickókat maga körül, de boldogabb, ha valaki újat üdvözölhet.

Éppúgy, mint egy családban. Mindig nagyon lelkesen várjuk az új jövevényt a családba. Az első gyereket – nagyon áhítva várjátok. A másodikat – szintén nagyon lelkesen várjátok. Amikor a hat gószvámí hirtelen megjelenik az életetekbe… akkor úgy érzitek, hogy áldottak vagytok. Tehát ez az, ami lefoglal bennünket a várakozásban. Ezért azt mondják, hogy egy gyerek az jó, két gyerek az jobb és három gyerek az a minimum egy családban.

Hasonló módon, a lelki családunkban is mindig nagyon szeretjük az újonnan érkezőket, mert új értelmet adnak az életnek. Bármit is szereztem, bármit is gyűjtöttem ebben az életben – értük volt. Értelmet ad az egész rendszernek. Miért? Mert végső soron egy nagyon egyszerű dolog: nem önmagunkért, hanem valaki másért kell, hogy éljünk. Másokért kell, hogy éljünk. S ha valamiképpen ebben a típusú lelki kapcsolatban vagyunk lefoglalva ez nagy szerencse, nagy áldás a számunkra.

Ugyanakkor a lelki élet kezdete nagyon lelkesítő és nagyon isteni – azért, hogy megmutassa nekünk a folyamat szépségét és a távlatait. Később egyre többet kell tennünk azért, hogy fenntartsuk a kezdeti tudatállapotot. S talán eleinte nagyon egyszerű és általános volt a motivációnk; később, amikor már kicsit csiszolódunk, egyre kifinomultabb motivációkat találunk. Ez a lelki fejlődés – hogy egyre finomabb ízeket találunk a gyakorlás során. Ezért fohászkodunk, ezért próbálunk meditálni – megtisztítani a tudatot és fenntartani a sztenderdet. Ha már megtisztult a tudatunk, akkor olyanná válik, mint egy jó barát. Ha nem tiszta, akkor sok bajt okozhat. Remélhetőleg az elménket is bhaktává tudjuk tenni és akkor automatikusan társulhattok egy vaisnavával, aki csak jó tanácsokat fog adni a számotokra.

Ez a reményünk – felemelni magunkat a neofita szintről. De a kezdet nélkül, nem juthatunk el a gyakorló és a megvalósított szintre. Tehát ne aggódjatok e miatt! Nem azt várják tőlünk, hogy a végén kezdjük a folyamatot! Nagyon könnyen kezdhetitek a legelején.

(folytatása következik)

[1] Az odaadás nektárja, 3. fejezet

 



69502259_10157508851470489_2908476982981296128_o

(от лекция на Свами Тиртха, 08.01.2016 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник) 

„Дхрува Махарадж искал бащиното си царство и затова се заел с предано служене към Бога. После накрая, когато бил напълно пречистен, той оказал да приеме каквато и да било материална благословия от Бога.”[1] И така, като следвал много стриктно и посветено напътствията на своя духовен учител, най-сетне Бог Вишну се появил пред него. Тогава Дхрува казал: „О, аз се молех за стъкълца… А накрая постигнах Твоя даршан, можах да Те срещна!” Така той незабавно осъзнал, че материалните облаги са съвсем незначителни в сравнение с божественото присъствие.

„По подобен начин и Гаджендра се намирал в беда и се молел на Кришна за закрила, след което станал чист предан.” Така че има много примери за велики светци, които в началото имали някакъв вид материални желания, амбиции и т.н, обърнали се към Бога и намерили удовлетворение. „Точно както мъдреците в Наимишараня – великата гора на освобождението. Мъдреците били любознателни и задавали въпроси на Сута Госвами за Кришна. Така, имайки общуване с чист предан, те самите също станали чисти предани. Това е начинът човек да се извиси. В каквото и състояние да се намира, ако има късмета да общува с чист предан, той много бързо се издига до нивото на второкласен или първокласен предан.”

И така, това е нивото на начинаещия. Няма значение каква е мотивацията ни – дали е малко страдание, дали е малко недостиг – ако по някакъв начин се свържем и заживеем в общуване с чистите предани, това ще ни помогне и ще подобри живота ни. Дори имайки предвид, че духовният ни напредък е дълго пътуване, то започва с първите крачки. Защо да се колебаем да направим тези първи крачки? Нека се посветим на този красив процес, бхакти. Защото дори да сме начинаещи, новодошли в тази школа, ние сме големи късметлии, благословени сме. Защо? Защото Кришна харесва новодошлите. Не, че не харесва тези, които отдавна са там, но е по-щастлив да посрещне някой нов.

Точно както в едно семейство. Винаги с голямо нетърпение и радост посрещаме нов член в семейството. Първото дете приветствате с пламенно желание. Второто посрещате също с голямо нетърпение. Когато не щеш ли шестимата госвами се появят в живота ви… тогава се чувствате благословени. Това е което ни обвързва с очакването. Затова се казва: едно дете е добре, две деца е още по-добре, а три деца в семейството са минимумът.

По същия начин, в нашето духовно семейство ние през цялото време много се радваме на новодошлите. Защото те внасят нов смисъл в живота ни. Каквото съм придобил, каквото съм насъбрал в този живот – то е за тях. Така цялата система става ползотворна. Защо? Защото в края на краищата, много е просто: трябва да живеем за някого, не за себе си. Да живеем за другите. И ако по някакъв начин сме въвлечени в подобен тип духовни взаимоотношения, това е голямо щастие, голяма благословия за нас.

В същото време началото на духовния живот е изпълнено с ентусиазъм, много е божествено – за да ни разкрие красотата и перспективите на процеса. По-нататък е нужно малко повече да се квалифицираме, за да поддържаме първоначалния си начин на мислене. И може в началото мотивацията ни да е била нещо съвсем простичко и обикновено, ала по-късно, когато мъничко се попречистим, ще сме способни да откриваме все по-фина и по-фина мотивация. Това е духовен напредък – да можем да чувстваме все нов и нов вкус в култивирането. Затова се молим, затова се стремим да следваме нашите медитации – за да пречистваме съзнанието си и също, за да поддържаме този стандарт. Ако умът ни е пречистен, той ни става добър приятел. Ако умът ни не е пречистен, ще ни създава големи проблеми. Но за щастие, можем да превърнем и ума си в преданоотдаден и тогава автоматично ще можете да общувате с ваишнава, който ще ви дава само добри съвети.

Това е нашата надежда – да се усъвършенстваме от нивото на начинаещи. Обаче без да започнем, няма как да стигнем до степените на практикуващ и съвършен. Затова не се притеснявайте! От нас не се очаква да започнем процеса от края. А с лекота можете да започнете от началото.

(следва продължение) 

[1] „Нектара на предаността”, Глава 3