Archives

Calendar

January 2021
M T W T F S S
« Dec    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031



Archive for January 11th, 2021

магьосникът

(from a lecture of Swami Tirtha, 07.01.2016 evening, Sofia) 

(continues from the previous Monday) 

“Similarly the sannyasis have come out from the head, the vanaprasthas from the arms, the grihasthas from the waist and the brahmacharis from the legs.”[1]

Who is the brahmin? The brahmin is the teacher of all the kshatriyas, all the vaishyas and all the shudras. And who is the sannyasi? Sannyasi is a teacher of even the brahmins. Then, I told you, we have to find our place in this structure. So, who is on the top? It’s the sannyasi – so? ‘I have to become a sannyasi! Because I want to be on the top.’ Is this the proper way to find our place? It’s not, of course. It’s not enough to have orange clothes. You must have an inner attitude of independence. Or for grihasthas it’s not enough to have an ability to make children; you have to become a real head of a family. And all other social groups – they have to qualify themselves.

“These different orders of society and grades of spiritual advancement are conceived in terms of qualification. It is confirmed in the Gita that the four social orders and the four spiritual orders are created by the Lord Himself in terms of different individual qualities. As the different parts of the body have different types of activities, so the social orders and spiritual orders also have different types of activities in terms of qualification and position. The target of these activities however is always the Supreme Personality of Godhead and as it is confirmed in the Gita, He is the supreme enjoyer. So, for example a brahmin, who is born out of the head of the Supreme Lord, his business is to preach the transcendental Vedic sound shabda-brahman. Similarly the kshatriya has to protect people from the onslaughts of maya. The vaishyas are meant for producing agricultural products, trading and then distributing them. And the working class is meant to help the higher classes by bodily labor. In this way there is a full cooperation and spiritual advancement among all the different orders of society. And when there is no such cooperation, the members of society will fall down. That is the present position in the Kali Yuga.

Lord Krishna instructed Uddhava that by following the instructions of social and spiritual orders of human society, one can satisfy the Supreme Personality of Godhead. And as a result of such a satisfaction, the whole society gets all the necessities of life amply without difficulty.” So, the key to success in life is a proper consciousness of all the participants of the society.

“Krishna says: “My dear Uddhava, all persons are engaged in activities. If by the result of either such activities they worship Me, automatically they become very happy within this world as well as in the next.” So, in the bhakti movement this is so nice that there is no need of even designating oneself as brahmin, kshatriya, vaishya, etc. or brahmachari, grihastha, etc. Let everyone be engaged in whatever occupation he has now. Simply let him worship Lord Krishna by the results of his activities. That will adjust the whole situation and everyone will be happy and perfect within this world.”

Mahaprabhu said: “I am not a brahmin, I am not a sannyasi, I am not this, I am not that. I’m a servant of the servant of the servants of the Lord.”[2] So, if we want to find our place in this structure, this is my suggestion. Let’s all become servants of the servants! Why? Because a good servant is always connected to his master. He cannot live without the master. This is not a material service connection where you definitely want to live without your service and without your master, because you are obliged to do that material service. In forced situations we hate our masters, and we hate being a servant, and we don’t like these activities. Let’s turn it into a spiritual practice – where we appreciate our masters, when we like to be a servant and when we like these activities and happily perform them.

This is the divine varna-ashrama – the divine social and spiritual structure. The ultimate source of that structure is divine. And the ultimate goal is also divine. If something originates from the Supreme, it will help us find our way back home to this original source. If something is developed out of the mud, it will help us go back to the mud. Life comes from life, consciousness comes from consciousness and love comes from love.

 

(to be continued)

 

[1] Nectar of Devotion, Chapter 2

[2] Chaitanya Charitamrita, Madhya, 13.80



магьосникът

(Szvámí Tírtha 2016.01.07-i szófiai esti tanításából) 

(az előző hétfői tanítás folytatása) 

“A szannjászík ugyanígy a fejéből születtek, a vánapraszthák a karjából, a grahszthák a derekából, a brahmacsárík pedig a lábából.”[1]

Ki a brahmin? A brahmin valamennyi ksatrija, valamennyi vaisja és súdra tanítója. És S ki a szannjászí? A szannjászí még a brahminok tanítója is. S utána, mondtam nektek, hogy meg kell találnunk a helyünket ebben a rendszerben. Ki van tehát legfelül? A szannjászí – akkor? ‘Szannjászívá kell válnom. Mivel felülre akarok kerülni.’ Ez vajon a megfelelő útja annak, hogy megtaláljuk a helyünket? Természetesen nem. Nem elegendő, ha narancsszínű ruhánk van. Kell, hogy legyen egyfajta belső függetlenségünk. Avagy a grhaszthák számára nem elegendő gyermeket nemzeni, hanem tényleges családfővé kell váljatok. S valamennyi egyéb társadalmi csoportnak alkalmassá kell válnia.

„A társadalom e különféle rendjeit és a lelki fejlettség különböző szintjeit a tulajdonságok határozzák meg. A Bhagavad-gítá megerősíti, hogy a négy társadalmi és négy lelki rendet Maga az Úr hozza létre a különböző egyéni tulajdonságok szerint. Ahogy a különböző testrészek eltérően működnek, úgy a különféle társadalmi és lelki rendek is más és más tevékenységet végeznek, adott tulajdonságaiknak és helyzetüknek megfelelően. E cselekedetek középpontjában azonban mindig az Istenség Legfelsőbb Személyisége áll. Ahogy a Bhagavad-gítá megerősíti: ,,Ő a legfelsőbb élvező. Egy bráhmanának például, aki az Úr fejéből született, az a dolga, hogy a transzcendentális védikus hangot, a sabda-brahmant terjessze. Mivel a brahmana a fej, prédikálnia kell a transzcendentális hangot, valamint ennie kell a Legfelsőbb Úr nevében. A ksatrijának ugyanígy oltalmaznia kell az embereket a májá támadásaitól. A vaisjáknak az a feladatuk, hogy mezőgazdasági árukat termeljenek, kereskedjenek velük és juttassák el őket mindenhová. A munkásosztály kötelessége az, hogy kétkezi munkával segítsék a felsőbb osztályokat. Így élhet valamennyi társadalmi rend teljes együttműködésben, a lelki fejlődés útját járva. Ha nem működnek együtt, a társadalom tagjai el fognak zülleni. Ilyen helyzet uralkodik jelenleg a kali-jugában, a viszályok korszakában. 

Az Úr Srí Krsna arra tanította Uddhavát, hogy az emberi társadalom szociális és lelki rendjeire vonatkozó utasítások követésével az ember elégedetté teheti az Istenség Legfelsőbb Személyiségét, s ennek eredményeképpen a társadalomban mindenki bőségesen, minden akadály nélkül hozzájuthat ahhoz, amire életében szüksége van.” Tehát a sikerhez vezető út az, ha a társadalom valamennyi résztvevőjének megfelelő a tudatállapota.

,, Krsna így szól: ,,Kedves Uddhavám! Mindenki végez valamilyen tevékenységet: vagy olyanokat, amelyeket a kinyilatkoztatott szentírások tanácsolnak, vagy közönséges világi tetteket. Bármelyiket is végezzék, ha tetteik gyümölcsével Krsna-tudatosan engem imádnak, akkor minden külön erőfeszítés nélkül nagyon boldogan élnek majd ebben a világban éppúgy, mint a következőkben.”

Maháprabhu azt mondta: ,,Nem vagyok brahmin, nem vagyok szannjászí, nem vagyok sem ez, sem az. Én az Úr szolgájának a szolgájának s szolgája vagyok.”[2] Tehát ha meg akarjuk találni a helyünket ebben a rendszerben, ez a javaslatom. Váljunk mindannyian a szolgák szolgáivá! Miért? Mivel egy jó szolga mindig kapcsolódik a mesteréhez, nem tud a mestere nélkül élni. Ez nem egy anyagi jellegű szolgálat és kapcsolat, mivel az anyagi szolgálatban kétség kívül a szolgálat és mester nélkül akarsz élni, mert kötelesek vagytok elvégezni azt az anyagi szolgálatot. A ránk kényszerített helyzetekben utáljuk a mesterünket, utálunk szolgák lenni, és nem szeretjük ezeket a cselekedeteket. Fordítsuk át ezt egy lelki gyakorlatba, ahol nagyra becsüljük a tanítómesterünket, ahol szeretünk szolgálni, s ahol szeretettel végezzük ezeket a tevékenységeket, és boldogan hajtjuk végre őket.

Ez az isteni varna-ásrama – az isteni társadalmi és lelki rendszer. Ennek a rendszernek a végső forrása isteni, és a végső cél szintén isteni. Ha valami a Legfelsőbbtől származik, az segíteni fog nekünk, hogy hazataláljunk ehhez az eredeti forráshoz. Ha valami a sárból fejlődött ki, segíteni fog nekünk visszatalálni a sárba. Az élet az életből, a tudatosság a tudatosságból, és a szeretet a szeretetből származik.  

 

(folytatása következik)

[1] Az odaadás nektárja, 2. fejezet                     

[2] Csaitanja-csaritámrta, Madhya, 2.13.80

 



магьосникът

(от лекция на Свами Тиртха, 07.01.2016 вечер, София) 

(продължава от предишния понеделник) 

„По подобен начин саннясите са произлезли от главата, ванапрастхите от ръцете, грихастхите от кръста, а брахмачарите от нозете.”[1]

Какъв е браминът? Браминът е учителят на всички кшатрии, на всички ваишии и на всички шудри. А какъв е санняси? Санняси е учител дори на брамините. И тогава, както ви казах, трябва да намерим и своето място в тази структура. Кой е най-горе? Санняси; значи „Аз трябва да стана санняси! Защото искам да съм най-горе.” Това ли е правилният начин да открием своето място? Не е, разбира се. Не е достатъчно да носиш оранжева роба. Трябва да имаш вътрешното настроение на независимост. Или пък за грихастхите: не е достатъчно да имаш способността да правиш деца; трябва да станеш истински глава на семейство. Също както и всички останали социални групи – и те трябва да се квалифицират.

„Тези различни обществени подразделения и степени на духовен напредък трябва да бъдат разбирани във връзка с качествата. В „Гита” е потвърдено, че четирите обществени и четирите духовни подразделения са създадени от самия Бог в съответствие с различните индивидуални характеристики. Както различните части на тялото извършват различни видове дейност, така обществените и духовните подразделения също имат различни видове дейности в зависимост от квалификацията и позицията си. Целта на всички тези дейности обаче винаги е Върховният Бог и както е потвърдено в „Гита”, Той е най-висшият наслаждаващ се. Така например работата на брамина, който е роден от главата на Върховния Бог, е да преподава трансценденталния звук на Ведите, шабда-брахман. По подобен начин кшатрият трябва да защитава хората от издевателствата на мая. Ваишите са предназначени да произвеждат земеделска продукция, с която да търгуват и да я разпределят. А работническата класа е предназначена да помага на по-висшите класи чрез физически труд. По такъв начин цари пълна кооперация и духовен напредък сред всички различни подразделения на обществото. А когато няма подобна кооперация, членовете на обществото пропадат. Такова е положението понастоящем в Кали Юга.

Бог Кришна напътствал Уддхава, че следвайки инструкциите за социалните и духовните подразделения на човешкото общество, човек може да удовлетвори Върховния Бог. А в резултат на такова удовлетворение, цялото общество получава всичко необходимо в живота в изобилие и без трудности.” И така, ключът към успеха в живота е правилното съзнание на всички участници в обществото.

„Кришна казва: „Мой скъпи Уддхава, всички хора са заети с дела. Ако чрез резултата на кое да е такова дело те Ме обожават, автоматично стават много щастливи в този свят, както и в следващия.” В движението бхакти е толкова хубаво, че дори няма нужда да се определяш като брамин, кшатрия, ваиша или брахмачари, грихастха и т.н. Нека всеки е зает с настоящата си професия. Просто нека обожава Бог Кришна с резултатите на своите дейности. Това ще хармонизира цялата ситуация и всеки ще бъде щастлив и съвършен в този свят.”

Махапрабху е казал: „Аз не съм брамин, не съм санняси, не съм това или онова. Аз съм слуга на слугата на слугите на Бога.”[2] Така че ако искаме да намерим своето място в тази структура, това е моето предложение. Нека всички да станем слуги на слугите. Защо? Защото добрият слуга винаги е свързан със своя господар. Той не може да живее без господаря си. Това не е материалното служене, където определено искате да живеете без своята служба и без шефа си, понеже сте задължени да го вършите. Когато има принуда, ние мразим господарите си, мразим да слугуваме, не харесваме тези неща. Нека превърнем това в духовна практика – където ценим учителите си, където ни харесва да сме слуги, където тези дейности ни се нравят и ги извършваме с радост.

Това е божествената варна-ашрама – божествената социална и духовна структура. Висшият източник на тази структура е божествен. И висшата ѝ цел също е божествена. Ако нещо произхожда от Всевишния, то ще ни помогне да открием своя път обратно към дома, към този изначален източник. Ако нещо е произлязло от калта, ще ни помогне единствено да се върнем в калта. Животът идва от живот, съзнанието идва от съзнание и любовта идва от любов.

 

(следва продължение)

 

[1] „Нектара на предаността” Глава 2

[2] „Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя, 13.80