Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2016, сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник) 

Въпрос на Парамананда: Искам да запитам във връзка с чистото предано служене. Имам въпрос свързан с греха. Като четем „Шикшащака”, в четвъртия стих, където Махапрабху казва, че не желае жени, последователи, пари и слава, звучи като че Той споделя, че не изпитва привличане към тях. Възможно ли е и за нас да достигнем такова ниво да не бъдем привличани от тези страни на живота, и особено от по-греховните им аспекти?

Свами Тиртха: Да. Разбира се, че е възможно.

Парамананда: Кога се случва това?

Свами Тиртха: Кога се случва? Ако практикувате варнашрама-дхарма в продължение на 25 000 живота без грешка, тогава лесно се случва. Това е техническото решение. Или имам за вас пряк път. Защото в шастрите се казва, че има множество сложни правила и предписания, пречистващи процеси и какво ли не; но просто като служите с обич на духовния учител, който е толкова скъп на Кришна, всички резултати, които добивате с големи трудности посредством другите процеси – можете да ги постигнете с лекота.

Веднъж чух от един Махарадж съвет в това отношение. Той каза: „Ако имате материални желания – опитайте се да им се наслаждавате!” Бях леко изненадан; но след това той продължи: „Защото тогава ще се опарите и много бързо ще ги изоставите.” Това е, така да се каже, тантричният метод – да взимаш толкова много, че да ти призлее.

Все пак, ако някак просто пазим лотосовите нозе на своя духовен учител пред очите си; или в случай, че имаме някаква неприятност, незабавно визуализираме обожаемото си божество – къде е проблемът?

И недейте да отхвърляте своята привързаност – усъвършенствайте я! Намерете по-добър обект на привързаността си. Спомняте ли си примера на Дханурдас. Той бил луд по красотата. Имал прекрасна съпруга. И специално очите на съпругата му били толкова красиви и пленителни, че той винаги искал да я гледа в очите. Знаете как вървят двойките в Индия – напред съпругът, а жена му го следва. Но ако вървиш пред красивата си жена с прекрасните очи, няма да ги виждаш. Затова Дханурдас винаги вървял заднешком – очите му винаги се взирали в очите на съпругата му. Толкова бил запленен и влюбен в нея. Така че ако си мислите, че имате някакви привързаности, те са съвсем аматьорски и незначителни. Щом не вървим заднешком, за да гледаме в очите своята съпруга, значи нямаме истинска привързаност.

Веднъж Рамануджа Ачария се натъкнал на тази сцена – мъж върви напред заднешком и през цялото време гледа жената зад него – и си казал: „Какво е това?!?” Приближил се към Дханурдас и го попитал: „Може ли за момент! Какво става тук?” Дханурдас отвърнал: „Ами, виждате ли хубавите очи на жена ми – това е най-прекрасното нещо и аз не мога да живея и миг без да ги гледам.” Тогава Рамануджа Ачария също погледнал жената и казал: „Хм, не е зле. Обаче аз мога да ти покажа нещо по-красиво.” Дханурдас бил поразен: „Това е невъзможно! Очите й са най-красивото нещо, което съм виждал!” Рамануджа го хванал за ръка и го отвел в храма на Вишну. Там имало изключително красиво мурти на Бог Вишну. Тогава Дханурдас казал: „Да, предавам се! Това е по-красиво от очите на жена ми. Ще стана ваш последовател.”

Така че намерете си по-добър обект на възхищение.

(from a lecture of Swami Tirtha, 6.09.2015 pm, Sofia)

(continues from the previous Friday) 

The next question is: “Who is to be remembered constantly by the living beings?”[1] Whom we should remember? What to keep in mind?

Answers: God. Krishna.

Swami Tirtha: Yes. “One should always think of the transcendental name, fame and the qualities of Shri Krishna.” Why name? All major religions today on this planet Earth have knowledge about the glories of the holy name. In Islam they chant the 99 names of God. In Christianity, in the Lord’s Prayer the second stress is on “Hallowed be Thy name”. Also, in the orthodox practices they have Jesus mantra meditation. And in our tradition, it is very much focused, very deep knowledge and much information is there about the holy names.

It is said that there is no difference between the name and the person named. Shrila Prabhupada had a very special type of giving lectures. He was sitting on a big stage and he was telling one of his disciples: “Now you speak! “Then this devotee started to explain some things about the basic philosophies. Once some devotee said: “And Lord Krishna is present in His holy name”. Then Prabhupada, although he was usually keeping silent, immediately interrupted: “No! He is not present in the holy names, He is the holy name!”

So, there is no difference between nama and nami, the name and the named. Therefore the process is to chant the names in order to understand perfectly what the name is. Through the name the perfection of the name will reveal to you. And not only the perfection of the name, but the other qualities of Krishna – nama, rupa, guna, lila – everything will come. The entrance, the proper way to divine revelations is through the holy name.

This much about the name. Then we should always think of the fame of the Lord. Fame, how it is called in Sanskrit? Usually how do you say: Prabhupada, or?

Answer: Shrila.

Swami Tirtha: Shrila Prabhupada. So, what is fame? Shri, correct. We say Shri Krishna. What is this ‘Shri’? Is this some title? This Shri is something different. Shri is She. If you say Shri Krishna, then you say Radha-Govinda. So, you should always keep Her in mind. Keep His name in your mind and keep Her in your mind, Shri. Shrimati Radharani is the fame of Krishna. And then the qualities, guna of Krishna; He is All-attractive, even for Himself, don’t forget. What to speak of you.

The next question goes: “What should the living being meditate on?”

Answer: Lotus feet.

Swami Tirtha: Are you also online? “The most perfect type of meditation is to meditate upon the lotus feet of Radha and Krishna.” Or I have an alternative – to meditate over the lotus feet of a pure devotee. If you meditate on the lotus feet of a pure devotee, then automatically you will follow in his footsteps. Wherever he goes, you will follow. And what is the destination of a pure devotee? Therefore it is said: mahajano yena gatah sa panthaḥ[2] – we should follow the footsteps of the great souls. So, please always keep the lotus feet of your beloved masters in the blossom of your heart. Because they will guide us. They will help us to reach our final destination. This is the perfect type of meditation.

(to be continued)

[1] In Search of the Ultimate Goal of Life, by Bhaktivedanta Swami Prabhupada

[2] Mahabharata, Vana Parva 313.117

(Szvámí Tírtha 2015.09.06-i szófiai délutáni tanításából)                                                             

(az előző pénteki tanítás folytatása) 

A következő kérdés pedig így hangzott: „Mire emlékezzék mindig az ember?”[1] Kire kell emlékeznünk? Mit tartsunk észben?

Válaszok: Istenre. Krsnára

Szvámí Tírtha: Igen. „Srí Krsna szent neveire, tulajdonságaira, kedvteléseire kell folyton emlékezni.” Miért a nevére? Napjainkban a Földön minden nagy világvallásban ismeretes a szent név dicsősége. Az iszlámban Isten 99 nevét zengik. A kereszténységben a Miatyánkban a második hangsúly a „Szenteltessék meg a Te neved”-en van. Az ortodox gyakorlóknak is van egy Jézus mantra meditációjuk. S a mi tradíciónkban is nagyon központi szerepet kap, nagyon mély tudás és nagyon sok információ található a szent névről.

Azt mondják a szentírások, hogy nincs különbség a Név és a Megnevezett között. Sríla Prabhupád nagyon különleges leckéket tartott. Egyszer egy nagy pódiumon foglalt helyet és odaszólt az egyik tanítványának, hogy: „Most te beszélj!” Akkor ez a bhakta a filozófia néhány alapvető tételét kezdte el magyarázni. Egyszer az egyik bhakta azt mondta: „S az Úr Krsna jelen van a Szent Névben”. Ekkor Prabhupád, bár általában csöndben hallgatott, azonnal közbeszólt: „Nem! Ő nem jelen van a Szent Névben, Ő maga a Szent Név!”

Tehát nincs különbség a náma és a námí, a Név és a Megnevezett között. Azért gyakoroljuk folyamatosan a Szent Nevek zengését, hogy tökéletesen megértsük mi is a Név. A Néven keresztül a Név tökéletessége fog feltárulkozni a számotokra. S nem csupán a Név tökéletessége, hanem Krsna egyéb tulajdonságai is, mint a – náma, rúpa, guna, lílá – minden meg fog nyilvánulni. Az isteni kinyilatkoztatásokhoz a Szent Név a bejárat, a Szent Néven keresztül vezet az út.

Ennyit a Névről. Aztán mindig az Úr dicsőségére kell gondolnunk. Hogyan mondjuk szanszkrt nyelven azt, hogy dicsőség? Általában, hogyan mondod: Prabhupád, vagy…?

Válasz: Sríla.

Szvámí Tírtha: Sríla Prabhupád. Tehát, mi a dicsőség? Srí, helyes. Úgy mondjuk, hogy Srí Krsna. Mit is jelent a ‘Srí’? Ez valami cím? Ez a Srí valami más. A Srí az Rádhá. Ha azt mondod, hogy Srí Krsna, akkor valójában azt mondod, hogy Rádhá-Góvinda. Tehát mindig emlékeznetek kell Rádhára. Tartsátok Krsna nevét és Rádhá nevét (Srí) mindig az emlékezetetekben! Srímatí Rádhárání Krsna dicsősége. Aztán Krsna tulajdonságai, a Krsna guna; Ő mindenkit vonzó, ne feledjétek el, még önmagát is vonzza. Mit sem szólva rólatok.

A következő kérdés így hangzik: „A sokféle meditáció közül melyik a legjobb?”

Válasz: A lótuszlábakon való meditálás.

Szvámí Tírtha: Te is az interneten olvasod? „A legjobb meditáció az, ha az ember Rádhá és Krsna lótuszvirág lábain meditál.” Vagy, nekem van egy másik alternatívám – egy tiszta bhakta lótuszlábain való meditáció. Ha egy tiszta bhakta lótuszlábain meditálsz, akkor automatikusan az ő nyomdokait követed. Bárhová is megy, te követni fogod. S mi a végcélja egy tiszta bhaktának? Ezért azt mondják, hogy: mahádzsanó jéna gatah sza pantháh[2] – a nagy lelkek nyomdokait kell követnünk. Tehát, kérlek, mindig tartsátok szeretett mestereitek lótuszlábait szívetek lótusz trónján, mert ők vezetni fognak bennünket. Ők segíteni fognak bennünket, hogy elérjük a végcélunkat. Ez a tökéletes meditáció.

(folytatása következik)

[1] Bhaktivédánta Szvámí Prabhupád: Az élet végső célja

[2] Mahábhárata, Vana-parva 313.117.

(от лекция на Свами Тиртха, 6.09.2015 вечер, София)

(продължава от предишния петък) 

Следващият въпрос е: „Кого трябва да помнят непрестанно съществата?”[1] Кого трябва да помним? Какво да пазим в ума си?

Отговори: Бог. Кришна.

Свами Тиртха: Да. „Човек трябва непрекъснато да мисли за трансценденталното име, слава и качества на Шри Кришна.” Защо името? Понастоящем всички големи религии на тази планета Земя имат знание за славата на светите имена. В исляма възпяват 99 имена на Бога. В християнската молитва „Отче наш” във втория ред се подчертава: „Да се свети името Ти”. Също и в православните практики имат „Исусовата молитва”, която е като мантра медитация. А в нашата традиция фокусът е много голям, много задълбочена информация има за светите имена.

Казва се, че няма разлика между името и личността, която то назовава. Шрила Прабхупада имал много специален начин на даване на лекции. Седял на голяма платформа и казвал на някой свой ученик: „Сега ти ще говориш!” Тогава този предан започвал да обяснява някои основи на философията. Веднъж един предан казал: „Бог Кришна присъства в Своето свято име”. Тогава Прабхупада, макар обичайно да мълчал, незабавно го прекъснал: „Не! Той не присъства в святото име, Той е святото име!”

Така че няма разлика между нама и нами, името и наименованият. Затова процесът е да се възпяват имената, за да се разбере по съвършен начин какво представлява името. Посредством името, съвършенството на името ще ви се разкрие. И не само съвършенството на името, но и останалите качества на Кришна – нама, рупа, гуна, лила – всичко ще се прояви. Входът, верният път към божествените откровения е чрез святото име.

Толкова за името. След това: винаги трябва да мислим за славата на Бога. Как се казва „слава” на санскрит? Обикновено какво казвате: „Прабхупада” или…?

Отговор: Шрила.

Свами Тиртха: „Шрила Прабхупада”. Така че как е „слава”? Правилно, „Шри”. Ние казваме „Шри Кришна”. Какво е това „Шри”? Някаква титла ли е? Това „Шри” е нещо различно. Шри е Тя. Като казвате Шри Кришна, всъщност казвате Радха-Говинда. Така че винаги трябва да пазите Нея в ума си. Пазете името на Бога в ума си, както и Нея, Шри. Шримати Радхарани е славата на Кришна. И след това качествата, гуна на Кришна; Той е всепривличащ, привлекателен дори за самия себе си, не забравяйте. Какво да говорим за вас.

Следващият въпрос гласи: „Върху какво трябва да медитира живото същество?”

Отговор: Лотосовите нозе.

Свами Тиртха: И ти ли си он-лайн? „Най-съвършеният тип медитация е върху лотосовите нозе на Радха и Кришна.” Или имам алтернатива – да медитирате върху лотосовите нозе на чист предан. Ако медитирате върху лотосовите нозе на чист предан, по естествен начин ще вървите в стъпките му. Накъдето върви, ще го следвате. А накъде върви един чист предан? Затова е казано: махаджано йена гатах са пантхах[2] – нека следваме стъпките на великите души. Така че, моля ви, винаги пазете лотосовите нозе на свидните си учители в прегръдката на сърцето си. Защото те ще ни водят. Те ще ни помогнат да достигнем най-висшето местоназначение. Това е съвършен тип медитация.

(следва продължение)

[1] „Търсейки съвършената цел в живота” от Бхактиведанта Свами Прабхупада

[2] „Махабхарата”, Вана Парва 313.117

(из лекции Свами Тиртхи, 6.09.2015 вечером, София)

(продолжение с предыдущей пятницы) 

Следующий вопрос: „О ком должны постоянно помнить живые существа?”^[1]Кого надо помнить? Что нужно хранить в уме?

Ответ: Бога. Кришну.

Свами Тиртха: Да. „Человек должен непрерывно думать о трансцендентном имени, славе и качествах Шри Кришны.” Почему имя? Все основные религии сегодня на этой планете Земля знают о величии святого имени. В исламе воспевают 99 имен Бога. В христианстве в молитве “Отче наш” еще во втором ряду ударение делается на ”Да святится имя Твое”. Также в ортодоксальных практиках есть Иисусова молитва, которая как мантра медитация. А в нашей традиции это очень сфокусированное, очень глубокое знание и есть много информации о святых именах.

Говорят, что нет разницы между именем и личностью, которую он называет. У Шрилы Прабхупады был очень специальный способ давать лекции. Он сидел на платформе и говорил кому-нибудь из своих учеников: „Сейчас ты говори!” Тогда этот преданный начинал объяснять некоторые основы философии. Однажды один преданный сказал: „Бог Кришна присутствует в Свом святом имени”. Тогда Прабхупада, хотя он обычно молчал, сразу его прервал: „Нет! Он не присутствует в святом имени, Он есть святое имя!”

Так что нет разницы между нама и нами, имя и названный. Поэтому процесс состоит в воспевании имен, чтобы полностью понять, что такое это имя. Через имя вам откроется совершенство имени. И не только совершенство имени, но и другие качества Кришны – нама, рупа, гуна, лила – все придет. Вход, правильный путь к божественным откровениям – через святое имя.

Этого достаточно об имени. Потом: всегда надо думать о славе Бога. Как будет „слава” на санскрите? Обычно вы что говорите: „Прабхупада” или…?

Ответ: Шрила.

Свами Тиртха: „Шрила Прабхупада”. Так что как будет „слава”? Правильно, „Шри”. Мы говорим „Шри Кришна”. Что это такое „Шри”? Это титул какой-то? Это „Шри” это нечто другое. Шри это Она. Когда вы говорите  Шри Кришна, вы на самом деле говорите Радха-Говинда. Так что вы всегда должны хранить Ее в своем уме. Держите имя Бога в своем уме, как и Ее, Шри. Шримати Радхарани это слава Кришны. И потом еще качества, гуна Кришны; Он всепривлекающий, привлекает даже и  самого себя, не забывайте. Что же сказать о вас.

Следующий вопрос: „На что должно медитировать живое существо?”

Ответ: Лотосные стопы.

Свами Тиртха: И ты разве он-лайн? „Самый совершенный тип медитации это медитировать на лотосные стопы Радхи и Кришны.” Или у меня есть альтернатива – медитировать на лотосные стопы чистого преданного. Если вы медитируете на лотосные стопы чистого преданного, вы автоматически пойдете по его стопам. Куда он идет, вы будете следовать за ним. А куда идет чистый преданный? Поэтому сказано: махаджано йена гатах са пантхах[2] – мы должны идти по стопам великих душ. Поэтому, пожалуйста, всегда держите лотосные стопы ваших любимых учителей в цветке своего сердца. Потому что они направят нас. Они помогут нам добраться до высшего пункта назначения. Это идеальный вид медитации. 

 (продолжение следует)

[1] „В поисках совершенной цели  жизни”  Бхактиведанта Свами Прабхупады
[2] „Махабхарата”, Вана Парва 313.117

(from a lecture of Swami Tirtha, 05.01.2016, morning, Sofia)

(continues from the previous Monday) 

Question of Hayagriva: Sometimes it’s very difficult to follow even simple instructions like controlling the senses. It is recommended that senses should be engaged in service of the Lord and they will automatically be under control. Yet having in mind that we have some mundane activities, we are not always in practical service, how can we organize our life so that we can always be in consciousness to control our senses?

Swami Tirtha: Do you know the Fathers of the Desert in the ancient Christian tradition? Once two young neophytes approached a senior master. One of them said: “Ah, father! I have temptations. What am I to do?” He said: “My dear son, when you feel that the temptations are coming, just hide in your cell, shut the door and stay there until the temptations are gone.” The boy was very happy: ‘Now I will be safe from the temptations, I will hide in my cell behind the closed doors’. Then the other young man also said: “Ah, father, I also have temptations! What am I to do?” And then the father said: “My dear son, when you are in your cell and you feel the temptations are coming, just open the door wide and let them in!” The boy was a little surprised: “But father, you told the other guy that he should shut the door and now you tell me to open up the door? What’s that?” Then the father said: “Yes. The other one is weak, he has to protect himself. But you are strong, you can fight.”

So accordingly, if we feel weak, then we should very strictly protect ourselves by following all the instructions. Because they will protect us. Following the rules and being under the guidance of the master, the process, the divine blessings – all this will protect us. Nevertheless sometimes we are exposed to a certain influence from the external world, right? Then what to do? We cannot pluck our eyes just because there are some beautiful ladies around. Or you cannot pour molten lead into your ears because there is some bad news around. Then what to do? Find a better engagement for your senses. Be always connected. And it is not simply the act, this is the mentality that counts. If we always focus that ‘Ah, this is maya, that is maya!’, then your consciousness is focused on maya. ‘This is the smile of the devil!’ Why not focus on our beloved God? And whenever you see a beautiful lady, you should remember: ‘Ah, another servant of Radhika.’ Or ‘Such a wonderful creation of the Lord!’

So there is always a chance to see the spiritual spark in the situation. You can see the distorted reflection, you can treat it like illusion; or you can see the essential part, which is divine. It depends on your vision. If your vision is purified enough, then you don’t see the material reflection, you can see the original spiritual essence. And if we are engaged enough in our devotional service, then we don’t have too much time to waste. What is the measurement of being engaged in devotional service properly or sufficiently? That in the evening you crumble into your sleeping bag. Until that doesn’t happen that means you are not engaged enough in the spiritual service. So, try to be connected always to the higher reality.

Mahadev: Gurudev, my question concerns these scriptures of the goswamis – whether they are buried literally in this grantha-samadhi, so that nobody can read and speculate over them?

Swami Tirtha: Well, as I heard – because I didn’t excavate the grantha-samadhi – so I heard it in this way, that for the protection of the meaning of the books and also for the protection of the practitioners, not to intrude, they are buried – to keep it under secret.

Mahadev: But does it mean that they are totally out of reach?

Swami Tirtha: I don’t know. Even some of those scriptures that are available I wouldn’t touch myself. I think we should appreciate it like a very high grade of sanctity. And we can be sure that whatever is necessary for our spiritual progress it will be revealed to us, even if it is buried in this grantha-samadhi. The time will come.

(to be continued)

(Szvámí Tírtha 2016. január 5-i reggeli tanításából) 

(az előző hétfői tanítás folytatása) 

Hajagríva kérdése: Néha még a legegyszerűbb utasításokat is nagyon nehéz követni, mint például az érzékek feletti uralom gyakorlása. Azt ajánlják, hogy érzékeinket mindig szenteljük az Úr szolgálatának, s így azok automatikusan ellenőrzés alá kerülnek. Mégis, ne feledjük, hogy világi tevékenységeinknek köszönhetően nem mindig végzünk lelki gyakorlatot, odaadó szolgálatot – ám akkor hogyan tudjuk úgy szervezni életünket, hogy mindig tudatosak legyünk érzékeink fegyelmezéséről?

Szvámí Tírtha: Ismeritek az ősi keresztény tradícióból a sivatagi atyákat? Egyszer két fiatal neofita felkeresett egy idősebb mestert és egyikük így szólt: „Ó, atyám! Kísértésbe estem! Most mit tegyek?” Erre Ő így válaszolt: „Kedves fiam, amikor úgy érzed, hogy jönnek a kísértések, csak bújj el a celládba, zárd be az ajtót, maradj ott, amíg a kísértések el nem múlnak!” A fiú nagyon boldog volt: ,Most majd biztonságban leszek a kísértésektől, elbújok a cellámba, zárt ajtók mögé.’ Ekkor megszólalt a másik fiú is: „Ó, atyám, engem is megkísértettek! Mit tegyek? S akkor az atya így felelt „Kedves fiam, Ha a celládban vagy, és érzed, hogy jönnek a kísértések, csak tárd ki szélesre az ajtódat és engedd be őket!” A fiú kissé meglepődött ezen: „De atyám, a másik fiatalembernek azt mondtad, hogy csukja be az ajtót, és most azt mondod nekem, hogy tárjam szélesre? Ez meg mit jelentsen?”  S akkor az atya így szólt: „Igen, a másik fiú gyenge, meg kell védenie magát. Ám te erős vagy, harcolnod kell.”

Ennek megfelelően, ha gyengének érezzük magunkat, akkor nagyon szigorúan meg kell védjük magunkat valamennyi utasítás betartásával, hiszen azok fognak bennünket megvédeni. A szabályokat követni, a tanítómester vezetése és a folyamat irányítása alatt lenni, az áldásban részesülni – ezek együttesen fognak bennünket megvédeni. Mindazonáltal néha ki vagyunk téve a külső világ bizonyos behatásainak, igaz? Mit tegyünk akkor? Nem téphetjük ki a szemünket, csak azért mert néhány szép hölgy van körülöttünk. Vagy nem önthetünk ólmot a fülünkbe, néhány rossz hír hallatán. Akkor hát mit tegyünk? Találjatok jobb elfoglaltságot az érzékeitek számára! Legyetek mindig kapcsolatban a lelki világgal! S nem is pusztán a tett, hanem a mentalitás számít. Ha mindig arra összpontosítunk, hogy ez a májá, az is májá, akkor a tudatunk mindig a májára fog összpontosítani. ‘Ez az ördög mosolya!’ Miért nem szeretett Istenünkre fókuszálunk? S amikor egy gyönyörű hölgyet láttok, erre kell emlékeznetek: ,Ó, Rádhiká egy újabb szolgálója!’, vagy ‘az Úr egy másik csodálatos teremtménye!

Tehát mindig van rá lehetőség, hogy egy helyzetben meglássuk a lelki szikrát. Láthatjátok a torzított visszatükröződést s kezelhetitek illúzióként, vagy láthatjátok a lényeges részt, amely isteni. A ti látásmódotoktól függ. Ha látásmódotok már eléggé megtisztult, akkor nem az anyagi visszatükröződést, hanem az eredeti lelki lényeget látjátok. S ha eléggé elkötelezettek vagyunk az odaadó szolgálatunkban, akkor nincs sok vesztegetni való időnk. Mivel lehet lemérni azt, hogy megfelelően és kellőképpen le vagyunk foglalva az odaadó szolgálatban? Azzal, hogy este alig bírtok bemászni a hálózsákotokba. Ameddig ez nem történik meg, addig az azt jelenti, hogy nem vagytok eléggé lefoglalva lelki szolgálattal. Tehát próbáljatok meg mindig a magasabb valósághoz kapcsolódni!

Mahádév: Gurudév, kérdésem a gószvámík szentírásaival kapcsolatos – melyeket ténylegesen eltemettek a grantha-szamádhi-ban, azért, hogy senki se olvashassa és spekulálhasson róluk?

Szvámí Tírtha: Nos, én azt hallottam – mivel nem ástam fel a grantha-szamádhit – szóval én úgy hallottam, hogy ténylegesen eltemették őket azért, hogy megvédjék a könyvek tartalmát illetve a gyakorlókat is. Nehogy megsértsék a szent könyveket – hogy megtartsák a titkokat.

Mahádév: De ez azt jelenti, hogy teljesen elérhetetlenek?

Szvámí Tírtha: Nem tudom. Jómagam még a számunkra elérhető szentírásokat sem érinteném meg.  Úgy vélem, nagyon magasfokú szentséggel kell őket tisztelnünk, abban pedig bizonyosak lehetünk, hogy ami lelki fejlődésünkhöz szükséges, az fel fog tárulni előttünk, még ha ebben a grantha – szamádhiban van eltemetve, akkor is. Eljön majd az ideje ennek is.

(folytatása következik)

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2016, сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник) 

Въпрос на Хаягрива: Понякога е много трудно да се следват дори прости инструкции, като например да се контролират сетивата. Препоръчано е сетивата да са заети в служене на Бога; така те от само себе си ще бъдат под контрол. При все това, като се вземе предвид, че ние имаме някакви светски ангажименти и не винаги сме заети в практическо служене, как да организираме живота си така, че винаги да сме съзнателни в овладяването на сетивата си?

Свами Тиртха: Знаеш ли отците-пустинници в древната християнска традиция? Веднъж двама млади послушници се обърнали към възрастния наставник. Единият казал: „О, отче! Имам изкушения. Какво да направя?” Той отвърнал: „Скъпи синко, когато усетиш, че изкушенията идват, скрий се в килията си, залости вратата и стой там докато не си идат.” Момъкът бил много щастлив: „Вече ще бъда спасен от изкушенията, ще се крия в килията си зад залостените врати”. Тогава и другият младеж също рекъл: „Отче, и аз имам изкушения! Какво да сторя?” Отецът отвърнал: „Скъпи синко, когато си в килията си и почувстваш, че изкушенията идват, отвори широко вратата и ги пусни да влязат!” Момък бил смаян: „Но отче, ти каза на другото момче, че трябва да залости вратата, а на мен сега ми казваш да я отворя! Как така?” Отецът отговорил: „Да. Другият е слаб и трябва да се защитава. Но ти си силен и можеш да се бориш.”

По същия начин, ако се чувстваме слаби, трябва много стриктно да се предпазваме, като следваме всички напътствия. Защото те ще ни защитят. Да следваме правилата и да сме под водачеството на учителя, на процеса, на божествените благословии – всичко това ще ни пази. При все това, понякога сме изложени на въздействията на външния свят. Какво да правим тогава? Не можем да си извадим очите, само защото наоколо има красиви жени. Нито пък може да сипете разтопено олово в ушите си, понеже пристигат лоши вести. Тогава какво да сторим? Намерете по-добро занимание за сетивата си. Бъдете винаги свързани. И въпросът не е просто в действието, въпросът е в начина на мислене. Ако фокусът ни е: „О, това е мая, онова е мая!”, тогава съзнанието ни е насочено към мая. „Това е усмивката на дявола”; а защо не насочим вниманието си към нашия любим Бог? Всеки път, когато видите красива жена, спомнете си: „О, още една от прислужниците на Радхика.” Или пък: „Какво прекрасно творение на Бог!”

Така че винаги има шанс да съзрем божествената искра в дадена ситуация. Може да виждате изкривеното отражение, да се отнасяте към него като към илюзия; или може да виждате есенциалната част, която е божествена. Това зависи от виждането ви. Но ако виждането ви е достатъчно пречистено, няма да гледате материалното отражение, а ще сте способни да съзирате изначалната духовна същина. И ако сме достатъчно заети в своето предано служене, няма да имаме много време за губене. А какво е мерилото за достатъчна заетост в преданото служене? Вечер просто да рухваш в спалния си чувал. Докато това не се случва, значи не сте достатъчно заети в духовно служене. И така, стремете се винаги да сте свързани с по-висшата реалност.

Махадев: Гурудев, въпросът ми касае онези книги на госвамите – те буквално ли са заровени в това грантха-самадхи, за да не може никой да ги прочете и да спекулира върху тях?

Свами Тиртха: Доколкото съм чувал – понеже не съм разравял това грантха-самадхи – така че това е, което съм чул: че за да се съхрани смисълът на книгите, а също и за защита на практикуващите, за да няма вмешателство, те са заровени – да се запазят в тайна.

Махадев: Но това означава ли, че са напълно недостъпни?

Свами Тиртха: Не знам. Дори до някои от писанията, които са достъпни, аз лично не бих се докоснал. Мисля, че трябва да ги почитаме като много висше ниво на святост. И можем да сме сигурни, че каквото е необходимо за нашия духовен напредък, ще ни бъде разкрито, дори да е заровено в грантха-самадхи. Всяко нещо с времето си.

(следва продължение)