Sharanagati

(from a lecture of Swami Tirtha, 05.01.2016, morning, Sofia)

(continues from the previous Monday)

Of the three types of devotional service let’s discuss the first one: “Practice means employing our senses in some particular type of work. Therefore devotional service in practice means utilizing our different sensory organs in the service to Krishna. Some of the senses are meant for acquiring knowledge and some are meant for executing the conclusions of our thinking, feeling and willing. So practice means employing both the mind and the senses in practical devotional service. There are certain prescribed methods of employing our senses and mind in such a way that our dormant consciousness of loving Krishna will be invoked, as much as a child with a little practice can begin to walk. One who has no basic walking capacity cannot walk by practice. Similarly Krishna consciousness cannot be aroused simply by practice. When we wish to develop our innate capacity for devotional service, there are certain processes which – by our accepting and executing them – will cause the dormant capacity to be invoked. Such practice is called sadhana-bhakti.”[1]

Sadhana. I think we all know many features of sadhana-bhakti. Many times it is stressed that it’s very important to follow all the rules and regulations and all the prescriptions that are given to us. Why? Because if we agree on some points, on some basic principles in life and if we follow them, then we are protected. If we agree on the point that ‘The goal of my life is to achieve pure devotion’, then practically we have to agree that we shall do everything possible to achieve this goal. That is sadhana. One part of sadhana is to take a bath. This is not the goal. The goal of life is not to take a bath every morning. But without that sooner or later you will be stinking. If we purify our body, then automatically mind is also purified – to a certain extent. And then with this purified body and cool mind it’s easier to focus on our practice.

Therefore all this basic information on the daily necessities of life is meant in order to facilitate your practice. In the same way eating is a very popular habit in human life. We repeat this practice quite a few times per day. And if you are very careful about feeding your car with the proper fuel, you have to be careful about what fuel you provide to your body. In England for example, more than 20000 people feed their cars with a wrong fuel – into a diesel car they put petrol or vice versa. And some engines work, other engines don’t work after such a shocking experience. But this is not the topmost mistake of a person; once I heard that somebody put the liquid for cleaning the screen into the tank – that was a total disaster. Even the people in the car-repair service were astonished. They’ve never seen such a case before.

So, we commit mistakes from time to time. But we have to be careful about these very basic things – what we eat. Why feed our body with the wrong fuel? And we are not satisfied with simply a sattvic alternative. Because the pigeons are very sattvic in eating as well. They are eating only some grains, but we don’t consider them a very high type spiritual authority. Or a monkey for example – he is eating only bananas, but he is not the main acharya. So simply the sattvic alternative is not enough; we need sanctified food – that is the proper fuel for the body and the soul.

Sadhana-bhakti also includes certain ritualistic part, like puja should be done like this, chanting should be done like that. And this is very important to learn all the rules and practices – just to tame the wild animal first. Then when you obtain your control, you can go further in your finer cultivation.

Mahadev: Gurudev, my question is about this veganism that is so popular nowadays. How do we as vaishnavas refer to it?

Swami Tirtha: This vegan lifestyle I consider a sattvic alternative – which is not bad in that respect. But we consider the prasadam principle a higher principle. Simply to avoid certain foodstuff will not save you. But to be connected in this divine circulation of energies by offering and receiving – that will save you.

And what can we do – our dear Krishna appeared as a cowherd boy! He likes butter. That is His preference.

So if somebody wants to practice the vegan lifestyle, I think we should encourage him: “Go ahead! This will purify you on sattvic and karmic platform to a certain extent.” But we should understand that sacrifice is a higher principle than diet. And if we sacrifice so to say our food, then it’s a different type of practice than simply avoiding this or that type of foodstuff.

(to be continued)

[1] Nectar of Devotion, Chapter 2

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2016, сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

От трите вида предано служене, нека поговорим за първия: „Практика означава да въвлечем сетивата си в някакъв определен тип работа. Затова предано служене на практика значи да прилагаме различните си сетивни органи в служба на Кришна. Някои от сетивата са предназначени за придобиване на знание, а други – за изпълнение на онова, до което сме достигнали чрез мисъл, чувство и воля. Така че практика означава да заемем и ума, и сетивата си в практическо предано служене. Съществуват предписани методи как да ангажираме ума и сетивата си по такъв начин, че нашето спящо съзнание на любов към Кришна да се пробуди, точно както едно дете може да се научи да ходи с малко практика. Онзи, който не притежава вродената способност да ходи, няма как да я придобие, колкото и да практикува. По същия начин, Кришна съзнание не може да бъде пробудено просто чрез практика. Когато пожелаем да развием своята вродена наклонност към предано служене, има съответни процеси, които щом приемем и започнем да извършваме, ще доведат до пробуждане на непроявената ни способност. Такава практика се нарича садхана-бхакти.”[1]

Садхана. Мисля, всички знаем много характеристики на садхана-бхакти. Често се подчертава колко важно е да се спазват всички правила, предписания и препоръки, които ни се дават. Защо? Защото ако сме съгласни по някои въпроси, по някои основни принципи в живота и ако ги следваме, тогава сме защитени. Ако сме съгласни по въпроса, че „Целта на живота ми е да постигна чиста преданост”, тогава на практика трябва да се съгласим, че ще правим всичко възможно да постигнем тази цел. Това е садхана. Една част от садхана е да се къпеш. Това не е целта. Целта на живота не е да взимаш душ всяка сутрин. Обаче без това, рано или късно ще замиришеш. Ако пречистваме тялото си, умът автоматично също се пречиства – поне до известна степен. И тогава с това чисто тяло и охладен ум е по-лесно да се концентрираме върху практиката си.

Така че цялата тази основна информация за ежедневните житейски нужди е предназначена да благоприятства практиката ни. По същия начин, храненето е много популярен навик в човешкия живот. Повтаряме тази практика по доста пъти на ден. И ако внимавате с какво гориво захранвате колата си, трябва да сте внимателни и какво гориво давате на тялото си. В Англия, например, повече от 20 000 човека сипват в колата си погрешно гориво – в дизелова кола слагат бензин или обратното. И някои двигатели работят, а други отказват да работят след такова шокиращо преживяване. Но това не е най-голямата грешка, която може да направи човек; веднъж чух, че някой сипал течност за чистачки в резервоара – това било тотална щета. Дори хората в сервиза били смаяни. Никога не били виждали подобно нещо.

Така че ние допускаме грешки от време на време. Но трябва да сме внимателни в тези толкова елементарни неща – какво ядем. Защо да храним тялото си с неправилно гориво? И не е достатъчна просто една саттвична алтернатива. Защото и гълъбите се хранят много саттвично. Те ядат само зрънца, обаче не ги считаме за висш тип духовни авторитети. Или маймуната, например – тя се храни единствено с банани, но не е главният ачария. Така че просто саттвична алтернатива не стига; нуждаем се от осветена храна – тя е вярното гориво за тялото и за душата.

Садхана-бхакти включва и определена ритуална част, например как точно се прави пуджа, как точно се мантрува. И е много важно да се изучат всички правила и практики – просто за да бъде най-напред овладяно дивото животно. После, когато добиете контрол над него, можете да продължите нататък с по-финото култивиране.

Махадев: Гурудев, моят въпрос касае веганството, което е толкова популярно напоследък. Как ние, като ваишнави, се отнасяме към него?

Свами Тиртха: Считам веганския начин на живот за саттвична алтернатива – което не е лошо в този смисъл. Но ние приемаме принципа на прасадам, осветената храна, за по-висш принцип. Просто да избягваш определени храни – това няма да те спаси. Но да бъдеш свързан в този божествен кръговрат на енергии чрез предлагане и приемане – това ще те спаси.

А и какво да правим, като нашият скъп Кришна се е появил като краварче! Той обича масло. То Му е любимото.

Така че ако някой иска да практикува вегански начин на живот, мисля, че трябва да го насърчим: „Действай! Това ще те пречисти на саттвично и кармично ниво до известна степен.” Но нека разбираме, че жертвата е по-висш принцип от диетата. И ако, така да се каже, жертваме храната си, това е по-висша практика от просто избягването на този или онзи тип храна.

(следва продължение)

[1] „Нектара на предаността”, Глава 2