Archives

Calendar

October 2020
M T W T F S S
« Sep    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  



Archive for October, 2020

Прабхупад като птиче

(from a lecture of Swami Tirtha, 05.01.2016, morning, Sofia)

(continues from the previous Monday) 

“Every living entity under the spell of the material energy is held (considered) to be in an abnormal condition of madness. In the Shrimad Bhagavatam it is said: Generally the conditioned soul is mad, because he is always engaged in activities, which are causes of bondage and suffering.”[1]

Once I met a sociologist and he had some questions to be answered. Like how did your movement start, how many practitioners are there, etc. – basic stuff. And then he came up with some difficult questions. He quoted Shrila Prabhupada. He asked: “What is your opinion about the following fundamental expression: “The majority of human beings are mad”? Sometimes Shrila Prabhupad said that “90% of humanity is simply mad.” “This is too fundamental!” said the guy. What could I say? I told him: “Well, I have read the official health statistics. It says that more than 60% of the Hungarian population is affected by some mental disease like depression and this and that. So, it’s only 30% left. How is it that you don’t take the official statistics as fundamental? To claim that the majority of your population is crazy – isn’t that fundamental?! Sorry! You are not upset at that, but if a saintly person says: “If you lose your chance for being happy, you are crazy” – then you take it as offensive? So wait a minute! Come to your senses, don’t read only the words! Try to catch the essence, the meaning – why does he say like that? Sometimes, please, you also have to be able to defend the dignity of our process if some stupid opinions come.

But here Prabhupad is even more fundamental, he says: “Every living entity under the spell of the material energy – all are in madness. Spirit soul in his original position is joyful, blissful, eternal and full of knowledge. Only by his implication in material activities has he become miserable, temporary and full of ignorance. This is due to vikarma. Vikarma means ‘actions which should not be done’.” 

(to be continued) 

[1] Nectar of Devotion, Chapter 2

 



Прабхупад като птиче

(Szvámí Tírtha 2016.01.05-i szófiai reggeli tanításából) 

(az előző hétfői tanítás folytatása) 

“Azok az élőlények, akik az anyagi energia bűvöletében élnek, rendellenes állapotban vannak: tébolyodottak. A Srímad Bhágavatam kijelenti: „A feltételekhez kötött lélek általában őrült, hiszen egyre-másra olyan tetteket végez, amelyek lekötik és szenvedést okoznak neki.”[1]

Egyszer találkoztam egy szociológussal, aki feltett néhány megválaszolandó kérdést, mint például hogyan indult a missziója, hány gyakorolója van, stb. – alapvető dolgokra kérdezett rá. Majd utána néhány nehéz kérdés következett, Prabhupádot idézve így szólt: „Mi a véleménye a következő fundamentalista kijelentésről? „Az emberek többsége őrült.”? Sríla Prabhupád néha azt mondta, hogy „az emberiség 90 % – a egyszerűen őrült.”.  „Ez túlzott fundamentalizmus!” – fakadt ki a férfi. Mit is mondhatnék? Így válaszoltam: „ Nos, olvastam a hivatalos egészségügyi statisztikákat. Az áll bennük, hogy a magyar népesség 60 %- a valamiféle mentális betegséggel küzd, mint a depresszió, miegymás. Vagyis csak 30% maradt. Hogyan lehetséges az, hogy ti még a hivatalos statisztikát sem veszitek alapvető fontosságúnak (fundamentalistának)? Azt állítani, hogy a népességetek nagy része őrült – ez talán nem fundamentalizmus?! Sajnálom, ez benneteket nem háborít fel, ám ha egy szent ember azt mondja: „Ha elszalasszátok a lehetőséget, hogy boldoggá váljatok, akkor őrültek vagytok.” – ezt vajon sértésnek veszitek? Álljunk csak meg itt egy percre! Térjetek már észhez, ne szó szerint értelmezzétek a dolgokat! Próbáljatok meg a lényegre, az értelmére koncentrálni! Miért is mondja ezt? Néha képesnek kell lennetek arra, hogy megvédjétek folyamatunk méltóságát, ha valamiféle ostoba vélemény merül fel.

Ám itt Prabhupád még inkább fundamentalista, ezt mondja: „Azok az élőlények, akik az anyagi energia bűvöletében élnek, rendellenes állapotban vannak: tébolyodottak.. A szellemi lélek eredeti állapotában örömteli, boldog, örök életű, valamint teljes tudással rendelkezik. Csupán azért vált boldogtalanná, halandóvá és teljesen tudatlanná, mert anyagi tettekbe bonyolódott. Mindez a vikarmának tudható be. Vikarma tiltott tetteket jelent’. 

(folytatása következik)

[1] Az odaadás nektárja, 2. fejezet, 21. oldal 

 

 

 



Прабхупад като птиче

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2016, сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

 

„Всяко живо същество под магията на материалната енергия се счита, че е в ненормално състояние на безумие. В „Шримад Бхагаватам” се казва: В общия случай обусловената душа е луда, понеже се занимава с дейности, водещи до робство и страдание.”[1]

Веднъж срещнах един социолог и той искаше отговори на някои въпроси. Например, как е започнало движението, колко практикуващи има и т.н. – основни неща. Но след това постави и някои трудни въпроси. Цитира Шрила Прабхупада; попита: „Какво е мнението ви за следното фундаменталистко изказване: „Болшинството от човешките същества са безумци”? Понякога Шрила Прабхупада е казвал, че “90% от човечеството просто са луди.” „Това е твърде фундаменталистко!” каза този човек. Какво можех да му река? Отвърнах: „Ами, аз съм чел официалната здравна статистика. В нея се казва, че повече от 60% от населението на Унгария страда от някаква форма на умствено заболяване, като депресия и тем подобни. Така че остават още само 30%. Как така не считате официалната статистика за фундаменталистка? Да се твърди, че болшинството от населението на страната са луди – нима това не е фундаменталистко?! Извинявайте! Не сте разстроени от това, обаче когато един свят човек казва: „Ако пропускаш шанса си да бъдеш щастлив, значи си луд” – приемате това за оскърбително? Чакайте малко! Елате на себе си, недейте да гледате само думите! Стремете се да доловите същината, смисъла – защо той казва така.” Понякога, моля ви, вие също трябва да сте способни да защитите достойнството на нашия процес пред някакви глупави мнения.

Но тук Шрила Прабхупада е дори още по-голям фундаменталист, той казва: „Всяко живо същество, омагьосано от материалната енергия – всичките са луди. Духовната душа в своята изначална позиция е радостна, блажена, вечна и изпълнена със знание. Единствено заради замесването си в материални дела тя става нещастна, временна и пълна с невежество. Това се дължи на викарма. Викарма означава ‘дейности, които не бива да се извършват.”

 

(следва продължение)

 

[1] „Нектара на предаността”, Глава 2



Krishna-and-His-devotees

(from a lecture of Swami Tirtha, 6.09.2015 pm, Sofia)

It is said, our Lord is never alone. He always likes the company of His beloved ones. Therefore wherever our Lord Krishna appears, some others will also accompany Him. And this is symbolically so nice that first God comes and after one day Shrila Prabhupada appeared. He was jagad-guru, teacher of the whole world. He brought the message of Chaitanya Mahaprabhu to the West. And by this message we are so fortunate to sit here.

What is the best way to celebrate such a great personality and such an event? If we listen to the advise of such a grand teacher. In a short 11 years he practically accomplished his mission to establish Krishna-bhakti in the world. How much did we achieve during the last eleven years in our lives? A worldwide influence? Maybe not. Yet if we could improve our life and our mood – that is similarly a great achievement. But it’s not only the past eleven years; we still have some upcoming eleven years. And I hope during this decade ahead of us we shall accomplish something great.

Shrila Prabhupada was a very eloquent speaker; he had written many books and translated many works of sacred literature. Even on his deathbed he was translating the Shrimad Bhagavatam. This is such a nice example for us – that even in the last moments he was attached to service. And one of his early books is a treasure-house. He discusses the gradual development of our conception, of our belief. This book is called The Ultimate Goal of Life. I think we all have to identify what is the goal of our life. Live, love, leave? Three steps: live, love and then leave. If we can do that in a proper manner – it’s enough. Because if we have come here, definitely we should leave this place. So, coming and going – that’s for sure. What will we do in between the entrance and the exit – this is the question. So, in these funny three words love, divine love is the duty that we have to accomplish. And how to do that – this is the question. Therefore we shall read from this very essential book of Shrila Prabhupada. And you know, to identify our goal we have to be intelligent. Therefore this chapter is titled The most learned fellow.

“The gradual development of educational activities should be estimated in the following manner. Brahma-vidya, or knowledge of the spirit soul, is superior of the knowledge to the physical world. Knowledge about the personality of Godhead is superior to the knowledge of the impersonal Brahman, or spirit. And knowledge of Shri Krishna and His pastimes is superior to the knowledge of the personality of Godhead, Vishnu”[1].

So, here we get a gradual explanation of higher and higher realms and achievements of spiritual knowledge. The first level of knowledge or perception is the external world. How much we know about our material environment? Not so much. We think that everything is discovered on this planet Earth. But it’s not! Any moment even this planet Earth can show you some new miracles. Yet beyond this type of material knowledge there is the knowledge of the soul – that there is something more. This is called brahma-vidya – to know that there is a live spiritual principle behind all material revelations. This is like a very general conception about divinity. But if we want to focus more our attention, then we shall come to a personal concept of God, we shall see the source of all divine powers and energies. And so many have personal concepts of the Supreme Lord, but from all these different approaches – aradhananam sarvesam visnor aradhanam param[2]the best way of worship is the worship of Lord Vishnu, who is pervading all existence. Is there anything beyond that? Beyond that is a very specific conception of the Supreme. The playful God; this is Shri Krishna with His pastimes. And the pastimes also include devotees. So this is the way – approach Him and you will find everybody there. Krishna is always surrounded by His beloved devotees.

 

(to be continued)

 

[1] In Search of the Ultimate Goal of Life, by Bhaktivedanta Swami Prabhupada

[2] Padma Purana

 



Krishna-and-His-devotees

(Szvámí Tírtha 2015.09.06-i szófiai délutáni tanításából)

Azt mondják, hogy a Jóisten sohasincs egyedül. Mindig örül kedves hívei társaságának. Ezért bárhol is jelenjen meg az Úr Krsnánk, mások is jönnek Vele. S szimbolikusan ez olyan szép, hogy először Isten jött el és egy nappal utána pedig Sríla Prabhupád jelent meg. Ő dzsagad-guru volt, az egész világ tanítója. Csaitanja Maháprabhu üzenetét hozta el Nyugatra. S ennek az üzenetnek köszönhetően ülünk most itt valamennyien. 

Mi a legjobb módja annak, hogy egy ilyen kiváló személyiséget és ezt a különleges eseményt megünnepeljük? Az, ha hallgatunk egy ilyen  nagyhatású tanító tanácsára. Röpke tizenegy év alatt, gyakorlatilag teljesítette a küldetését, hogy megalapozza a Krsna-bhaktit a világban. Mi az amit mi elértünk életünk elmúlt tizenegy évében? Világméretű befolyást? Talán nem. Mégis, ha képesek lennénk az életünkön és a hozzáállásunkon javítani – akkor már az is hasonlóan nagy lépés lenne. De ne csak az elmúlt tizenegy évet nézzük, hanem az elkövetkezendő tizenegyet is. S remélem a majdan előttünk álló évtizedben mi is valami nagyot fogunk elérni.

Sríla Prabhupád egy nagyon ékesszóló szónok volt; sok könyvet írt és számos szakrális irodalmi művet fordított. Még a halálos ágyán is a Srímad Bhágavatamot fordította. Ez egy nagyon szép példa a számunkra – hogy még az utolsó pillanatban is a szolgálattal foglalkozott. S egyik korai műve egy kincsestár. Ebben elképzeléseink, hitünk fokozatos fejlődését taglalja. Ez a könyv: Az élet végső célja. Azt hiszem mindannyian meg kell határozzuk, mi is az életünk célja. Live, love, leave – élni, szeretni, távozni? Három lépés: élni, szeretni és majd távozni. Ha ezt megfelelő módon tudjuk megtenni – az elég. Mert, ha már idejöttünk, mindenképpen el is kell hagynunk ezt a helyet. Tehát jövünk és megyünk – ez bizonyos. S hogy mit fogunk tenni a bejárat és a kijárat között – ez a kérdés. Tehát ebben a három furcsa szóban: a szeretet, az istenszeretet ez a feladat, amit meg kell valósítanunk. S hogyan lehet ezt megtenni – ez a kérdés. Ezért olvassunk Sríla Prabhupádnak ebből az alapvető fontosságú könyvéből. S tudjátok, ahhoz, hogy meghatározhassuk a célunkat intelligensnek kell lennünk. Ezért ennek a fejezetnek a címe: Tökéletes kérdések, tökéletes válaszok.

 „A megismerés fejlődése imígyen követhető nyomon: az anyagi világ ismereténél magasabb rendű a lélekről szóló tudás (brahma-vidja); Isten Személyének ismerete feljebb való, mint a személytelen Brahman, a Lélek megismerése; Srí Krsnának s az Ő kedvteléseinek tudománya pedig magasztosabb, mint Srí Visnu ismerete.”[1].

Tehát itt egy fokozatos magyarázatot kapunk a lelki tudás egyre magasabb szintjeiről és eredményeiről. A tudás vagy érzékelés első szintje a külső világ. Mennyit is tudunk a bennünket körülvevő anyagi világról? Nem túl sokat. Azt gondoljuk, hogy már mindent felfedeztek ezen a Föld bolygón. De ez nem így van! Bármelyik pillanatban még ez a Föld is képes új csodákat mutatni. Azonban az ilyen típusú anyagi tudáson túl ott van a lélekről szóló tudás, ami több ennél. Ezt hívják brahma-vidjának – ez az a tudás, hogy valamennyi anyagi megnyilvánuláson túl létezik egy eleven lelki alapelv. Ez az istenségről alkotott nagyon általános elképzelés. De, ha szeretnénk jobban összpontosítani a figyelmünket, akkor eljutunk Isten személyes koncepciójához, meglátjuk minden isteni erő és energia forrását. S olyan sokaknak van személyes elképzelése a Legfelsőbb Úrról, de ezekből a különböző megközelítésekből az – árádhanánám szarvésám visnór árádhanám param[2]az imádat a legjobb mód, az Úr Visnu imádata, aki minden létezőt áthat. Létezik bármi is ezen túl? Ezen túlmenően a Legfelsőbbnek egy nagyon sajátos koncepciója létezik. A játékos Isten; ez pedig Srí Krsna, kedvteléseivel együtt. S a kedvtelésekben benne vannak a bhakták is. Tehát ez az út – találjatok Őrá és ott majd megtaláltok mindenkit. Krsnát mindig szeretett hívei veszik körül.

 

(folytatása következik)

 

[1] Bhaktivédánta Szvámí Prabhupád: Az élet végső célja

[1] Padma-purána

 

 



Krishna-and-His-devotees

(от лекция на Свами Тиртха, 6.09.2015 вечер, София)

Казва се, че нашият Бог никога не е сам. Той винаги харесва компанията на тези, които обича. Затова където и да се появи нашият Бог Кришна, с Него има и още някой. И в символичен смисъл е толкова красиво, че първо идва Богът, а след един ден се появява Шрила Прабхупада. Той е бил джагад-гуру, учител на целия свят. Донесъл е посланието на Чайтаня Махапрабху на Запад. И благодарение на това послание ние имаме голямото щастие да седим тук.

Кой е най-добрият начин да честваме такава велика личност и такова едно събитие? Ако слушаме напътствията на този велик учител. За едни кратки единадесет години той на практика е осъществил своята мисия да установи Кришна-бхакти в света. А ние колко сме постигнали през последните единадесет години от живота си? Световно влияние? Може би не. При все това, ако сме успели да усъвършенстваме живота си и своето настроение – това също е голямо постижение. И не са само изминалите единадесет години; предстоят ни още единадесет години напред. И се надявам през това предстоящо десетилетие да осъществим нещо велико.

Шрила Прабхупада бил много красноречив оратор; написал е много книги и е превел много свещена литература. Дори на смъртния си одър е продължавал да превежда „Шримад Бхагаватам”. Това е такъв красив пример за нас – че дори в последните си мигове той е бил привързан към служенето. А една от неговите ранни книги е съкровищница. В нея се разглежда постепенното развитие на разбирането ни, на нашата вяра. Книгата се нарича „Търсейки съвършената цел в живота”. Мисля, че всички трябва да определим каква е целта на живота ни. Да живеем, да обичаме, да си идем? Три стъпки: живей, обичай и след това си тръгни. Ако съумеем да изпълним тези неща по верния начин – това е достатъчно. Защото след като сме дошли тук, несъмнено ще трябва и да напуснем това място. Така че идването и заминаването са сигурни. Какво ще направим помежду входа и изхода – в това е въпросът. Така от тези три забавни думички, любовта, божествената любов е онова, което трябва да осъществим. А как да го постигнем – това е въпросът. Затова ще прочетем от тази толкова важна книга на Шрила Прабхупада. И знаете, за да определим целта си е нужна интелигентност. Затова тази глава се казва „Най-начетеният”.

„Постепенното развитие на образованието трябва да бъде оценявано по следния начин: първо е брахма-видя, или знанието за душата, което е по-висше от това за физическия свят. Знанието за Божествената Личност е още по-висше от знанието за безличностния Брахман, или Духа. А знанието за Шри Кришна и Неговите забавления е по-висше и от знанието за Божествената Личност Вишну[1].

Тук получаваме едно постепенно обяснение на все по-висши и висши сфери и постижения на духовното знание. Първото ниво на знание или възприятие е външният свят. Колко знаем за материалното си обкръжение? Не особено много. Мислим си, че всичко е открито на тази планета Земя. Обаче то не е! Всеки миг дори тази планета Земя може да ни разкрие нови чудеса. Ала отвъд този тип материално знание съществува знанието за душата – че има нещо повече. Това се нарича брахма-видя – да знаеш, че има жив, духовен принцип, скрит зад всички материални проявления. Това е една съвсем обща концепция за божественото. Но ако искаме да фокусираме вниманието си повече, ще достигнем до личностната концепция за Бога, ще видим извора на всички божествени сили и енергии. Мнозина имат личностни концепции за Върховния Бог, но сред всички тези различни подходи – арадханам сарвешам вишнор арадханам парам[2]най-добрият начин на обожание е обожанието на Бог Вишну, който прониква цялото битие. Има ли нещо отвъд това? Отвъд това е една много специфична концепция за Бога. Игривият Бог; това е Шри Кришна с Неговите забавления. А забавленията включват и преданите. Така че това е начинът – потърсете Него и ще намерите там и всички останали. Кришна винаги е заобиколен от Своите любящи предани.

 

(следва продължение)

[1] „Търсейки съвършената цел в живота” от Бхактиведанта Свами Прабхупада

[2] „Падма Пурана”

 



Krishna-and-His-devotees

(Conferencia vespertina de Swami Tirtha, el 6.09.2015, Sofía)

Se dice que nuestro Dios nunca esta solo. Siempre Le gusta estar acompanado por personas amadas. Por esta razon por doquiera aparezca nuestro Dios Krishna, siempre alguien esta a Su lado.Es tan hermoso el simbolo que Dios es el primero en llegar y luego, despues de un dia aparece Shrila Prabhupada. El ha sido un jagad-guru, maestro del mundo entero. Ha traido el mensaje de Chaitanya Mahaprabhu al Occidente. Y gracias a este mensaje tenemos la felicidad de estar sentados aquí.

Cual es el mejor modo para celebrar a una persona tan grandiosa y un evento semejante? Es de escuchar las instrucciones de este gran maestro.

Dentro de unos brevisimos once anos el ha sabido realizar en practica su mision de establecer a Krishna-bhakti en el mundo. Y nosotros, que es lo que hemos sabido realizar en los ultimos once anos de nuestras vidas? Impacto mundial? Tal vez no. sin embargo, si hemos llegado a perfeccionar nuestra vida y nuestro modo de actuar – ello tambien seria una adquisicion importante. Y no se trata tan solo de los ultimos once anos pasados, sino los once anos venideros. Espero relicemos algo importante y grndioso en la decada venidera.

Shrila Prabhupada era un locutor muy elecuente; Habia escrito varios libros y habia traducido unas obras de la literatuga sagrada. Incluso en su cama mortuaria seguia traduciendo la Shrimad Bhagavatam. Es un magnifico ejemplo para nosotros – hasta en sus ultimos instantes de vida se dedicaba al servicio. Uno de sus primeros libros es verdadero tesoro.Estaba discutiendo el adelntar paso a paso de nuestros conceptos, de la fe. El titulo de libro es The Ultimate Goal of Life/ En busqueda del objetivo supremo de la vida. Creo que todos debemos definir el objetivo supremo y definitivo de nuestra vida. Vivir, amar, irnos? Son tres pasos: vive, ama y luego vete. Si supieramos cumplir debidamente con estas metas – ya seria suficiente. Puesto que si hemos venido, asi mismo deberiamos irnos. Venida e ida son cosas seguras. La cuestion es lo que hariamos entre la entrada y la salida. Estos tres vocablos son tan amenos, pero el amor, el amor divino es lo que deberiamos llegar a realizar. La cuestion es como llegar a realizar este objetivo. Por esta razon vamos a leer algo de este notable libro de Shrila Prabhupada.Ya sabeis, para definir el objetivo necesitamos intelecto. De aquí el titulo de este capitulo : The most learned fellow/ El companero mas leido, mas instruido.

“El desarrollo gradual de la educación debería apreciarse del siguiente modo: primero viene el Brahma-vidya, el saber relativa al alma, es un saber superior al del mundo físico. El saber relativo al Alma Divina es aun superior. Y el saber relativo al Godhead / la Divina personalidad es superior al del saber impersonal Brahman, o Espíritu. El saber relativo a Shri Krishna y sus pasatiempos es superior al del saber relativo a Godhead, Vishnu”[1].

Aquí llegamos a obtener una explicación gradual de esferas siempre más y más superior de las adquisiciones espirituales. El primer nivel de saber o de percepción es el saber relativo al mundo ambiente. Que es lo que sabemos de nuestro ambiente material? No es mucho. Pensamos que todo ya está descubierto en el Planeta. Pero no es verdad! A cada instante el Planeta nos descubre nuevas maravillas. Más allá del saber material existe el saber relativo al Alma – siempre hay algo más! A esto se le llama brahma-vidya – saber que existe un principio vivo, spiritual, Escondido detrás de las revelaciones materiales. Es un concepto muy general de lo divino. Si queremos enfocar la atención aún más, llegaremos al concepto personal de Dios, veríamos el manantial de los poderes divinos y de las divinas energías. Numerosos son los humanos que tienen concepto personal del Supremo, por lo tanto son aproches- aradhananam sarvesam visnor aradhanam param[2]sea que la mejor adoración es la adoración de Dios Visnú, que prevalece en la existencia. Acaso hay algo más allá? Lo más allá es un concepto muy específico de Dios. El Dios juguetón es Krishna con Sus pasatiempos. Sus pasatiempos incluyen a los devotos dedicados. Este es pues el mejor modo de adoración – Buscad a Él y ya encontrareis los demás. Krishna siempre está rodeado De Sus afectuosos devotos.

 

 

(Sigue continuación)

 

[1] In Search of the Ultimate Goal of Life, by Bhaktivedanta Swami Prabhupada

[2] Padma Purana

 



Krishna-and-His-devotees

(из лекции Свами Тиртхи, 6.09.2015 вечером, София)

Говорят, что наш Бог никогда не бывает одиноким. Он всегда радуется компании Своих возлюбленных. Поэтому, где бы ни появился наш Господь Кришна, кое кто также будет сопровождать Его. И это так красиво символически, что сначала приходит Бог, а через день появился Шрила Прабхупада. Он был джагад-гуру, учителем всего мира. Он принес послание Чайтаньи Махапрабху на Запад. И благодаря этому посланию нам очень повезло и мы можем сидеть здесь.

Как лучше всего отпраздновать такую великую личность и такое событие? Если мы послушаем напутствия этого великого учителя. За короткие 11 лет он практически выполнил свою миссию по установлению Кришна-бхакти в мире. Чего мы достигли за последние одиннадцать лет своей жизни? Мировое влияние? Может быть нет. Но все таки если мы смогли улучшить свою жизнь и настроение – это тоже большое достижение. Но это не только последние одиннадцать лет; у нас впереди еще есть ближайшие одиннадцать лет. И я надеюсь, что за это десятилетие мы добьемся чего-то великого.

Шрила Прабхупада был очень красноречивым оратором; он написал много книг и перевел много произведений священной литературы. Даже на смертном одре он переводил „Шримад Бхагаватам”. Для нас это такой хороший пример, что даже в последние минуты он был привязан к службе. А одна из его ранних книг – настоящая сокровищница. Он обсуждает постепенное развитие нашего понимания, нашей веры. Эта книга называется „Высшая цель жизни”. Я думаю, мы все должны определить, в чем состоит цель нашей жизни. Живи, люби, уходи? Три шага: жить, любить и уходить. Если мы сможем сделать это должным образом – этого достаточно. Потому что если мы приехали сюда, то обязательно должны покинуть это место. Так что приход и уход – это точно будет. Что будем делать между входом и выходом – вот в чем вопрос. Итак, в этих забавных трех словах любовь, божественная любовь – это то, что мы должны выполнить. А как это сделать – вот в чем вопрос. Поэтому мы будем читать из этой очень важной книги Шрилы Прабхупады. И вы знаете, чтобы определить нашу цель, мы должны быть умными. Поэтому эта глава называется „Самый ученый”.

 „Постепенное развитие образовательной деятельности следует оценивать следующим образом. Брахма-видья, или знание духовной души, превосходит знание физического мира. Знание о личности Бога выше знания безличного Брахмана или Духа. А знание о Шри Кришне и Его играх превосходит знание личности Бога, Вишну.[1].

Итак, здесь мы получаем постепенное объяснение все более и более высоких сфер и достижений духовного знания. Первый уровень знания или восприятия – это внешний мир. Что мы знаем о нашем материальном окружении? Не так много. Мы думаем, что на этой планете Земля открыто все. Но это не так! В любой момент даже эта планета Земля может показать вам новые чудеса. Однако помимо этого типа материального знания есть знание души – что есть нечто большее. Это называется брахма-видйа – знать, что за всеми материальными проявлениями стоит живой духовный принцип. Это вроде бы очень общее представление о божественности. Но если мы хотим больше сосредоточить наше внимание, тогда мы придем к личному представлению о Боге, мы увидим источник всех божественных сил и энергий. И у очень многих есть личные представления о Верховном Господе, но из всех этих различных подходов – арадханам сарвешам вишнор арадханам парам[2] – лучший способ поклонения – это поклонение Господу Вишну, который пронизывает все существование. Есть ли что-нибудь помимо этого?

За этим стоит очень специфическая концепция Всевышнего. Игривый Бог; это Шри Кришна с Его играми. В игры также входят и преданные. Итак, это путь – подойдите к Нему, и вы найдете там всех остальных. Кришну всегда окружают Его возлюбленные преданные.

 

(продолжение следует)

[1] „В поисках совершенной цели  жизни”  Бхактиведанта Свами Прабхупады

[2] „Падма Пурана”



food-offered-to-krishna-660x400

(from a lecture of Swami Tirtha, 05.01.2016, morning, Sofia)

(continues from the previous Monday)

Of the three types of devotional service let’s discuss the first one: “Practice means employing our senses in some particular type of work. Therefore devotional service in practice means utilizing our different sensory organs in the service to Krishna. Some of the senses are meant for acquiring knowledge and some are meant for executing the conclusions of our thinking, feeling and willing. So practice means employing both the mind and the senses in practical devotional service. There are certain prescribed methods of employing our senses and mind in such a way that our dormant consciousness of loving Krishna will be invoked, as much as a child with a little practice can begin to walk. One who has no basic walking capacity cannot walk by practice. Similarly Krishna consciousness cannot be aroused simply by practice. When we wish to develop our innate capacity for devotional service, there are certain processes which – by our accepting and executing them – will cause the dormant capacity to be invoked. Such practice is called sadhana-bhakti.”[1]

Sadhana. I think we all know many features of sadhana-bhakti. Many times it is stressed that it’s very important to follow all the rules and regulations and all the prescriptions that are given to us. Why? Because if we agree on some points, on some basic principles in life and if we follow them, then we are protected. If we agree on the point that ‘The goal of my life is to achieve pure devotion’, then practically we have to agree that we shall do everything possible to achieve this goal. That is sadhana. One part of sadhana is to take a bath. This is not the goal. The goal of life is not to take a bath every morning. But without that sooner or later you will be stinking. If we purify our body, then automatically mind is also purified – to a certain extent. And then with this purified body and cool mind it’s easier to focus on our practice.

Therefore all this basic information on the daily necessities of life is meant in order to facilitate your practice. In the same way eating is a very popular habit in human life. We repeat this practice quite a few times per day. And if you are very careful about feeding your car with the proper fuel, you have to be careful about what fuel you provide to your body. In England for example, more than 20000 people feed their cars with a wrong fuel – into a diesel car they put petrol or vice versa. And some engines work, other engines don’t work after such a shocking experience. But this is not the topmost mistake of a person; once I heard that somebody put the liquid for cleaning the screen into the tank – that was a total disaster. Even the people in the car-repair service were astonished. They’ve never seen such a case before.

So, we commit mistakes from time to time. But we have to be careful about these very basic things – what we eat. Why feed our body with the wrong fuel? And we are not satisfied with simply a sattvic alternative. Because the pigeons are very sattvic in eating as well. They are eating only some grains, but we don’t consider them a very high type spiritual authority. Or a monkey for example – he is eating only bananas, but he is not the main acharya. So simply the sattvic alternative is not enough; we need sanctified food – that is the proper fuel for the body and the soul.

Sadhana-bhakti also includes certain ritualistic part, like puja should be done like this, chanting should be done like that. And this is very important to learn all the rules and practices – just to tame the wild animal first. Then when you obtain your control, you can go further in your finer cultivation.

Mahadev: Gurudev, my question is about this veganism that is so popular nowadays. How do we as vaishnavas refer to it?

Swami Tirtha: This vegan lifestyle I consider a sattvic alternative – which is not bad in that respect. But we consider the prasadam principle a higher principle. Simply to avoid certain foodstuff will not save you. But to be connected in this divine circulation of energies by offering and receiving – that will save you.

And what can we do – our dear Krishna appeared as a cowherd boy! He likes butter. That is His preference.

So if somebody wants to practice the vegan lifestyle, I think we should encourage him: “Go ahead! This will purify you on sattvic and karmic platform to a certain extent.” But we should understand that sacrifice is a higher principle than diet. And if we sacrifice so to say our food, then it’s a different type of practice than simply avoiding this or that type of foodstuff.

 

(to be continued)

[1] Nectar of Devotion, Chapter 2

 

 



food-offered-to-krishna-660x400

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2016, сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

От трите вида предано служене, нека поговорим за първия: „Практика означава да въвлечем сетивата си в някакъв определен тип работа. Затова предано служене на практика значи да прилагаме различните си сетивни органи в служба на Кришна. Някои от сетивата са предназначени за придобиване на знание, а други – за изпълнение на онова, до което сме достигнали чрез мисъл, чувство и воля. Така че практика означава да заемем и ума, и сетивата си в практическо предано служене. Съществуват предписани методи как да ангажираме ума и сетивата си по такъв начин, че нашето спящо съзнание на любов към Кришна да се пробуди, точно както едно дете може да се научи да ходи с малко практика. Онзи, който не притежава вродената способност да ходи, няма как да я придобие, колкото и да практикува. По същия начин, Кришна съзнание не може да бъде пробудено просто чрез практика. Когато пожелаем да развием своята вродена наклонност към предано служене, има съответни процеси, които щом приемем и започнем да извършваме, ще доведат до пробуждане на непроявената ни способност. Такава практика се нарича садхана-бхакти.”[1]

Садхана. Мисля, всички знаем много характеристики на садхана-бхакти. Често се подчертава колко важно е да се спазват всички правила, предписания и препоръки, които ни се дават. Защо? Защото ако сме съгласни по някои въпроси, по някои основни принципи в живота и ако ги следваме, тогава сме защитени. Ако сме съгласни по въпроса, че „Целта на живота ми е да постигна чиста преданост”, тогава на практика трябва да се съгласим, че ще правим всичко възможно да постигнем тази цел. Това е садхана. Една част от садхана е да се къпеш. Това не е целта. Целта на живота не е да взимаш душ всяка сутрин. Обаче без това, рано или късно ще замиришеш. Ако пречистваме тялото си, умът автоматично също се пречиства – поне до известна степен. И тогава с това чисто тяло и охладен ум е по-лесно да се концентрираме върху практиката си.

Така че цялата тази основна информация за ежедневните житейски нужди е предназначена да благоприятства практиката ни. По същия начин, храненето е много популярен навик в човешкия живот. Повтаряме тази практика по доста пъти на ден. И ако внимавате с какво гориво захранвате колата си, трябва да сте внимателни и какво гориво давате на тялото си. В Англия, например, повече от 20 000 човека сипват в колата си погрешно гориво – в дизелова кола слагат бензин или обратното. И някои двигатели работят, а други отказват да работят след такова шокиращо преживяване. Но това не е най-голямата грешка, която може да направи човек; веднъж чух, че някой сипал течност за чистачки в резервоара – това било тотална щета. Дори хората в сервиза били смаяни. Никога не били виждали подобно нещо.

Така че ние допускаме грешки от време на време. Но трябва да сме внимателни в тези толкова елементарни неща – какво ядем. Защо да храним тялото си с неправилно гориво? И не е достатъчна просто една саттвична алтернатива. Защото и гълъбите се хранят много саттвично. Те ядат само зрънца, обаче не ги считаме за висш тип духовни авторитети. Или маймуната, например – тя се храни единствено с банани, но не е главният ачария. Така че просто саттвична алтернатива не стига; нуждаем се от осветена храна – тя е вярното гориво за тялото и за душата.

Садхана-бхакти включва и определена ритуална част, например как точно се прави пуджа, как точно се мантрува. И е много важно да се изучат всички правила и практики – просто за да бъде най-напред овладяно дивото животно. После, когато добиете контрол над него, можете да продължите нататък с по-финото култивиране.

Махадев: Гурудев, моят въпрос касае веганството, което е толкова популярно напоследък. Как ние, като ваишнави, се отнасяме към него?

Свами Тиртха: Считам веганския начин на живот за саттвична алтернатива – което не е лошо в този смисъл. Но ние приемаме принципа на прасадам, осветената храна, за по-висш принцип. Просто да избягваш определени храни – това няма да те спаси. Но да бъдеш свързан в този божествен кръговрат на енергии чрез предлагане и приемане – това ще те спаси.

А и какво да правим, като нашият скъп Кришна се е появил като краварче! Той обича масло. То Му е любимото.

Така че ако някой иска да практикува вегански начин на живот, мисля, че трябва да го насърчим: „Действай! Това ще те пречисти на саттвично и кармично ниво до известна степен.” Но нека разбираме, че жертвата е по-висш принцип от диетата. И ако, така да се каже, жертваме храната си, това е по-висша практика от просто избягването на този или онзи тип храна.

 

(следва продължение)

 

[1] „Нектара на предаността”, Глава 2