Archives

Calendar

September 2020
M T W T F S S
« Aug    
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930  



Archive for September 6th, 2020

meditation 1

(from a lecture of Swami Tirtha, 04.01.2016 evening, Sofia)

(continued from the previous Monday)

Then it is said that pure devotion is all-auspicious. “Shrila Rupa Goswami has given a definition of auspiciousness. He says that actual auspiciousness means welfare activities for all the people of the world. At the present moment groups of people are engaged in welfare activities in terms of society, community or nation. There is even an attempt in the form of the United Nations for world-help activity. But due to the shortcomings of limited national activities, such a general mass of welfare program for the whole world is not practically possible. However this pure bhakti movement is so nice, that it can render the highest benefit to the entire human race. Everyone can be attracted by this movement and everyone can feel the results.”[1]

So, to propagate the spiritual culture is the highest benefit of any welfare activities. Why? Because it will bring us back to our original position – and this is to enjoy the embrace of the Supreme. The original position of the soul is the service attitude. Exchange. Not paid service, but selfless devotional service. In the best case – pure devotional service.

Then this will bring happiness. Pure devotional service will bring happiness. “Shrila Rupa Goswami has analyzed the different sources of happiness. He has divided happiness into three categories. First one: happiness derived from material enjoyment; the second one is happiness derived by identifying oneself with the Supreme Brahman; and finally happiness derived from pure devotional service. In the tantra-shastra Lord Shiva speaks to his wife Sati in this way: “My dear wife, a person who has surrendered himself at the lotus feet of Govinda and who has thus developed pure Krishna consciousness, can be very easily awarded all the perfections desired by the impersonalists and beyond this he can enjoy the happiness achieved by pure devotees.” Happiness derived from pure devotional service is the highest type, because it is eternal.”

Practically all other types of happiness are limited – either by time or by circumstances. There is a special type of liberation also, which is called ‘non-eternal liberation’. Very strange; we expect liberation to be eternal, right? But there is a non-eternal type of liberation – when you go and then you return. This is like a dance – one step ahead and two steps back. Like a horo[2]. This is called krama-mukti – liberation step-by-step. Little up, little back, little forward, little back… And also it is said, those who forget to worship personally, to serve God Supreme, even if they have reached a kind of perfection, they have to return. While even though you didn’t achieve perfection, yet if you don’t forget about the personal service, you can enjoy the full benefit.

Because you know, usually there is a distinction between the process in general and the achievements. For example some people perform some very austere spiritual activities – in order to achieve ultimate peace, when they don’t have to do anything. Now they are very active – in order to achieve non-activity. They torture themselves – to find your peace. But for the devotees there is no difference between today’s activities and the eternal spiritual activities. So beware! If your daily practice is self-torture, suffering and complaints – you will do this over there also in eternity. Because Krishna says: “I can satisfy My devotees in the way they like it.” So if this is your sadhana, if this is your daily practice, “I will give you perfection accordingly. You cry today – you can cry eternally!”

Therefore we should be very careful about our daily practice. Try to refine your meditation. It’s not a game. We have to be very qualified practitioners in order to achieve very qualified perfection. And we have absolutely no conception of the highest types of perfection waiting for us. Pure bhakti is the beginning of all auspiciousness. It will definitely bring happiness. And the happiness from pure devotional service is eternal.

(to be continued)

[1] Nectar of devotion, Chapter 1

[2] Bulgarian national dance in circle

 



meditation 1

(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2016 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

След това се казва, че чистата преданост е все-благоприятна. „Шрила Рупа Госвами е дал определение за благоприятност. Той казва, че истинска благоприятност означава действия за добруването на всички хора по света. Понастоящем групи от хора се занимават с благотворителни дейности, засягащи някое общество или държава. Прави се дори опит за помощ в световен мащаб под формата на Организацията на Обединените Нации. Но заради недостатъците на ограничения национален обхват, подобна обща добротворческа програма за целия свят на практика е невъзможна. Това чисто бхакти движение обаче е толкова хубаво, че може да донесе най-висше благо на целия човешки род. Всеки може да бъде привлечен от това движение и да почувства резултатите.”[1]

И така, да се пропагандира духовната култура е най-висшата сред всички благотворни дейности. Защо? Защото това ще ни върне в изначалната ни позиция – а тя е да се радваме на Божията прегръдка. Изначалната позиция на душата е настроението на служене, на обмен. Не платено служене, а безкористно предано служене. В най-добрия случай – чисто предано служене.

Тогава то ще донесе щастие. Чистото предано служене ще донесе щастие. „Шрила Рупа Госвами е анализирал различните източници на щастие. Той е разделил щастието в три категории. Първата е щастие, извлечено от материално наслаждение; втората е щастие, извлечено от отъждествяване с Върховния Брахман; и накрая щастие, извлечено от чисто предано служене. В тантра-шастра бог Шива се обръща към жена си Сати по следния начин: „Моя скъпа съпруго, онзи, който се е отдал в лотосовите нозе на Говинда и по този начин е развил чисто Кришна съзнание, може с лекота да получи всички съвършенства, жадувани от имперсоналистите, а освен тях може да се наслаждава на щастието, постигнато от чистите предани.” Щастието, извлечено от чистото предано служене, е от най-висш тип, понеже е вечно.”

На практика всички останали видове щастие са ограничени – било то от времето или от обстоятелствата. Съществува и специален тип освобождение, което се нарича „не-вечно освобождение”. Много странно; очакваме освобождението да е вечно, нали? Но ето, има не-вечно освобождение – отиваш и после се връщаш. Това е като танц – една стъпка напред, две назад. Като хоро. Нарича се крама-мукти – освобождение стъпка по стъпка. Малко нагоре, малко назад, малко напред, малко назад… И също се казва, че тези, които пропуснат да обожават лично, да служат на Бога, дори да са постигнали един вид съвършенство, трябва да се върнат. Същевременно, даже да не си постигнал съвършенство, ако не забравяш за личното служене, можеш да се радваш на пълна благодат.

Защото знаете, обикновено има разлика между процеса като цяло и постиженията. Например, някои хора извършват много аскетични духовни практики – за да постигнат окончателен покой, когато няма да трябва да правят нищо. Сега те са много дейни – за да постигнат бездействие. Изтезават себе си – за да намерят умиротворение. Но за преданите няма разлика между настоящите дейности и вечните духовни дейности. Така че внимавайте! Ако ежедневната ви практика е самоизмъчване, страдание и оплаквания – ще правите това и там във вечността. Защото Кришна казва: „Аз мога да удовлетворя Своите предани по начина, който им харесва.” Така че щом това е вашата садхана, ежедневната ви практика, Бог казва „Аз ще ви даря съвършенство в нея. Плачете днес – можете да плачете завинаги!”

Затова трябва да сме много внимателни какво практикуваме ден след ден. Стремете се да пречиствате своята медитация. Това не е игра. Трябва да сме много качествени практикуващи, за да постигнем много качествено съвършенство. А въобще си нямаме и представа какви висши типове съвършенство ни очакват. Чистата бхакти е начало на всичко благоприятно. Това определено ще донесе щастие. А щастието от чистото предано служене е вечно.

 

(следва продължение)

[1] „Нектарът на предаността”, Гл.1