Archives

Calendar

May 2020
M T W T F S S
« Apr   Jun »
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031



Archive for May, 2020

beauty

(от лекция на Свами Тиртха, 20.08.2015, сутрин, Лудащо)
 
(продължава от предишния понеделник)
 
Въпрос на Яшода: Какво означава съвършена садхана и съвършенството на садханата? 
Свами Тиртха: Нека започнем от садханата на съвършенството, тъй като това е основата. Садханата на съвършенството е болезнен път. Защото, за да достигнем съвършенство, трябва да се избавим от всичките си анартхи – всички онези привързаности, които са ни свидни. Анартха означава „без стойност”. Сиддха-артха значи „ценността на съвършенството”; анартха значи „без ценност”. Анартха-нивритти означава да се избавим, да се пречистим от всички анартхи – а това е болезнено. 
Спомнете си всички демони – те са практикували садханата на съвършенството, нали? Тялото на Хиранякашипу било изядено от мравки! Можете ли да си представите да извършвате подобна садхана – тялото ви да бъде изядено от мравки? Малко е болезнено.
Баладев: Малко.
Свами Тиртха: Въпреки това, той бил способен да съхрани циркулацията на жизнената си сила в скелета си. Какво мистично могъщество, а? Вие искате ли мистични сили? Не мисля, че тази скелетна прана е нашата цел, нашата сиддха-артха. Затова можем да кажем, че дори със садханата на съвършенството може да бъде злоупотребено по демоничен начин. 
Затова нека погледнем от обратната страна, да обърнем последователността – какво е съвършенството на садхана? Целта на садхана, садхана-артха, е да ви превърне в садху, да ви направи садху. А кой е садху според Кришна? „Онзи, който след много-много животи осъзнае, че Аз съм всичко – васудева сарвам ити.” [1]
Така че трябва да намерим най-добрия метод на садхана, който много бързо ще ни пренесе на оттатъшната страна на материалния океан. „Аз бързо ги избавям от океана на материалното битие.”[2] А след Махапрабху, на практика всички различни школи са съгласни по един въпрос – че най-добрият метод за постигане на съвършенство е възпяването на светите имена. Понякога се препоръчват други практики като хома – правене на ежедневна огнена жертва у дома; или ходене на поклонение; или нещо друго. Ала всички са съгласни, че най-прекият метод е човек да седне и да мантрува. Така че това е универсален дхарма-принцип, и то специално за тази епоха. 
И най-сетне това съвършенство на садханата не е болезнено. Садханата на съвършенството е болезнена, но съвършенството на садхана е изпълнено с блаженство. Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Харе Харе, Харе Рама Харе Рама Рама Рама Харе Харе. 
Въпрос на Локанатх: Как да мантруваме правилно, по чист начин?
Свами Тиртха: Имаме щастието да принадлежим на традиция. Защото Гурудев веднъж получи същия въпрос. И той даде много смайващ отговор. Не каза: „Прави го по-дълго” или „Ще правиш така: мантрувай наведнъж всичките 16 кръга.” Не даде никакъв такъв техничен съвет. Вместо това каза: „Служи на тези, които мантруват чисто.” По този начин ще се сдобиеш с това качество, ще получиш тази благословия в своя живот. Чрез служене ще постигнеш чисто мантруване. Каква красива идея! Разбира се, това не означава да пренебрегвате мантруването си. „Работа на Гурудев е да ме дари с безусловния поток от божествен нектар, аз нямам какво да правя.” Трябва да свършите своята работа. Подготвяйте почвата в градината на вашите сърца, така че когато Махапрабху дойде, да може да разпръсне добрите семена на полето. Затова нашият път към съвършенството е настроението на служене. 
 
1.  Бхагавад Гита 7.19
2.  Бхагавад Гита 12.6-7


3W72119s5BjWMGm4Xa2MvD5AT2bJsSA8F9WeC71v1s1fKfGkK9mMKuc3LcvF4KigbWg9UsrpEPG4dkp6e1WrAiWD227wo5F6Af66YNChSW33bz7FdB5Btr

(Szvámí Tírtha 2013. májusi szófiai tanításából)
 
(az előző pénteki tanítás folytatása)
 
Tehát, van a forma és van a lényeg. A következő fejezet címe: „A léleknek van saját teste.”
„Ha egy szellem vagy egy jógi képes megmutatni az alakját, akkor Isten ne lenne képes feltárni az Ő alakját? Meg tudja tenni. Akarata által, „Legyen víz,”, lett víz; és amikor azt mondta, hogy „Legyen világosság,” lett világosság. Óhaja törvény. Bármit is akar megtenni, az azonnal megtörténik; tehát kell-e, hogy állandó hús-vér teste legyen? Akarata által képes megmutatni bármit, amit szeretne, és mindez lelki természetű, semmiféle evilági anyagi dolog nem szennyezheti be. De a valóság magasabb régiójában a szem, a lelki szem, az nem olyan, mint itt a hús-vér szem. Ott van minden: szem, fül – de nem ugyanolyanok, mint itt. Éppúgy, mint az álmokban, a fizikális szemünk és fülünk nem működik, mégis látunk, érzékelünk, járunk, eszünk és iszunk álmunkban. Az elme csak „félig anyagi” természetű, és ha még mentális síkon lehetségesek is ezek a tevékenységek, akkor azt meghaladja a tiszta lelki világ és ott lelki a szem, lelki a fül, lelki az elme – ott minden lelki.  Ez lehetséges.”[1]
Az ősi misztikus írásokban az áll, hogy: „Amint fenn, úgy alant, amint lent, úgy fönt.”. Tehát, minden, amit itt érzékelünk az tükröződése valami eredetinek. Tehát ha itt van fülünk és szemünk, akkor van fülünk és szemünk abszolút szinten is. Ha itt van testünk, személyiségünk, amely bizonyos anyagokból tevődik össze, van testünk és személyiségünk az eredeti síkon is, ami másfajta anyagból van. Ha itt van szenvedés, mely véges, ott is van szenvedés, mely vég nélküli – vagy lelki, azt is mondhatjuk. De ne felejtsétek el, annak más a természete! Ha itt szenvedünk az olyasvalami, amit nem szeretünk, az ottani szenvedés valami olyasvalami, amit szeretünk. Jamuná megkérdezte, hogy biztos vagyok-e ebben. Nem vagyok biztos. De senki sem kérdezi meg, hogy vajon tetszik e, vagy sem. Itt is megkapod, meg ott is megkapod. 
Jamuná: Gurudév, ez egy nyilvános tanítás. 
Szvámí Tírtha: Hú, azt hittem, hogy ez egy bensőséges kör. De bármi, amit itt visszataszítónak, romlottnak érzékelünk – annak az eredetije tiszta és lényegi. S ami az emberi testet élővé teszi, az a lélek jelenléte. Tehát, a lélek az alapvető elem. 
„A harcmezőn, amikor két tank harcol egymással, a tankban lévő férfiak azt gondolhatják, hogy: „A tankok úgy mozognak, mint két egymásnak feszülő démon!” A tankok csapnak össze, de az emberek vannak belül. Hasonlóképpen, a léleknek, mely a testben lakozik, megvan a saját teste, a saját lakhelye, a saját étele – mindene megvan a lelki birodalomban – és ez a világ annak a világnak az eltorzult tükörképe.” S most, kérlek, figyeljetek! Valami nagyon fontos következik. „Tiszta szívvel kell vágyakoznunk az után az élet után, ami abban a lelki valóságban van, és a tisztaság a szeretet függvénye, a szeretet pedig áldozatot jelent, “Halj meg, hogy élhess!”  
Ez a lényeges üzenet. „A tisztaság a szeretet függvénye, és a szeretet áldozathozatalt jelent.” Nagyon örülök, hogyha lejegyzitek ezt.  
 
(folytatása következik)
 
1. Sríla Srídhar Mahárádzs: Az arany lajtorja, A lélek teste

 



3W72119s5BjWMGm4Xa2MvD5AT2bJsSA8F9WeC71v1s1fKfGkK9mMKuc3LcvF4KigbWg9UsrpEPG4dkp6e1WrAiWD227wo5F6Af66YNChSW33bz7FdB5Btr

(from a lecture of Swami Tirtha, May 2013, Sofia)
 
(continues from the previous Friday)
 
So, there is the form and there is the essence. The next Chapter says “The Soul Has Its Own Body.”
“If a ghost can show his form, or a yogi can show his form, then is not God able to show His form? He can do so. By His will, “Let there be water,” there was water; and when He said “Let there be light,” there was light. His will is law. Whatever He wants to do, at once it is done; so will He have to have a permanent flesh-and-blood body? At His will He can show anything as He likes, and it is all spiritual with no touch of the contamination of any mundane substance. But the eye in the higher domain of reality, the spiritual eye, is not like the fleshy eye here. Everything is there: the eye, the ear – but they are not the same as here. Just as in dreams, our fleshy eyes do not work, these ears do not work, yet within our dream we see, feel, walk, eat and drink. The mind is only ‘half material,’ and if even in the mental plane all these activities are possible, then transcending that also is the pure spiritual world, and there is the spiritual eye, the spiritual ear, the spiritual mind – everything is spiritual. It is possible.”[1]
In the ancient mystical treatise it is said: “Whatever is up, it is down; and whatever is down, it is up there”. So, whatever we perceive here is a reflection of something original. If we have ears and eyes here, then we have ears and eyes in the absolute plane also. If we have a body, a personality here, which is made of certain substances, we have body and personality in the original plane which is made of a different substance. If we have suffering here, which is limited, we have suffering there which is unlimited – or spiritual, we can say. But don’t forget: this is of a different nature. Here suffering is usually something we don’t like, there there’s suffering we like. Yamuna asked if I am sure. I’m not sure. But nobody asks whether you like it or not. You will get it here and you will get it there. 
Yamuna: Gurudev, it’s a public lecture. 
Swami Tirtha: Ups, I thought that this is an intimate circle. But anything we perceive here as something nasty, rotten – the original thing is pure and essential. And what makes the human body alive, this is the presence of the soul. So, the soul is the essential part. 
“On the battlefield, when two tanks come to fight, the men within the tanks may think: “The tanks are moving like two demons pushing one another!” The tanks are crashing together, but the man is within. Similarly, the soul within this body has its own body, its own plane of living, its own food – everything of its own in the spiritual realm – and this world is the perverted reflection of that realm.” And now please pay attention! Something very important is coming. “We must purely aspire after a life in that spiritual realm, and purity depends on love, and love means sacrifice, “Die to live.”  
This is the essential message. “Purity depends on love and love means sacrifice.” I’m very happy that you make notes on this. 
 
(to be continued)
 
1.  The Golden staircase, The Soul Has Its Own Body, by Shridhar Maharaj

 



3W72119s5BjWMGm4Xa2MvD5AT2bJsSA8F9WeC71v1s1fKfGkK9mMKuc3LcvF4KigbWg9UsrpEPG4dkp6e1WrAiWD227wo5F6Af66YNChSW33bz7FdB5Btr

(Conferencia de Sami Tirtha, mayo 2013, Sofía)
 
(Continua la conferencia del pasado viernes)
 
Buenо, hay pues forma y esencia. El capítulo siguiente es “El Alma tiene su propio Cuerpo.”
“Si un espectro o un yogi puede mostrar su aspecto, por que Dios no lo podría? El es capaz de hacerlo. De Su voluntad dice:” Sea agua!,” hubo agua; y cuando dice: “Sea luz,” hubo luz. Su voluntad es ley. Lo que desea que sea o que se hqga está hecho al instante. Acaso necesita para ello cuerpo de carne y huesos? En acuerdo con Su voluntad Él puede hacer lo que quiera y todo ello es espiritual, sin la menor huella de contaminación mundana. Por lo tanto los ojos en el supremo reino de la realidad no son como los ojos de un cuerpo de carne y huesos aquí. Todo existe allá – ojos, orejas pero no como aquí. Es come en un sueño: nuestros ojos y orejas materiales no funcionan pero sin embargo vemos, sentimos, nos movemos, comemos y bebemos. La mente es solo en mitad material y si todo ello es posible en el plano mental, mas allá descubrimos el puro universo espiritual con ojos, orejas y mente espirituales – todo es espiritual allá. Es posible.”[1]
En antiguas escrituras se afirma: “Lo que está encima es igual a lo de abajo y lo que está abajo es igual a lo de encima”. Lo que llegamos a percibir aquí es reflejo de algo original. Puesto que tenemos ojos y orejas los tendríamos también en el plano absoluto. Puesto que aquí tenemos cuerpo e identidad, constituidos por sustancias respectivas, también en el plano original tendríamos cuerpo e identidad pero constituidos de sustancias diferentes. Si tenemos sufrimiento aquí y limitado en el tiempo, allá tendríamos sufrimiento sin límites. Lo llamaríamos espiritual, No olvidéis por lo tanto que su naturaleza es diferente. Aquí no solemos gozar del sufrimiento, allá nos gustaría sentirlo. Yamuna pregunta si estoy seguro de ello. No lo estoy, Por lo tanto nadie nos pregunta si nos gusta o no. Lo recibiréis tanto aquí como allá. 
Yamuna: Gurudev, la conferencia es pública.
Swami Tirtha: Ups, pensaba que estábamos en círculo íntimo. Por lo tanto, todo lo que percibimos como agradable o putrefacto, en su original es puro y esencial. Y lo que hace revivir el cuerpo humano es la presencia del alma. El alma es la parte esencial.
 “En el campo de batallas, cuando se oponen dos tanks, los soldados que están dentro podrían pensar: „los tanks se parecen a dos demonios peleando uno contra el otro!” Los tanks se estrellan uno contra el otro pero dentro de ellos hay humanos. De igual modo el alma dentro del cuerpo tiene su propio cuerpo, su propio plano de existencia, su comida – lo tiene todo en el plano espiritual – y este mundo aquí no es más que reflejo pervertido de la esfera de allá.” Y ahora por favor, poned atención! Viene algo muy importante. “Debemos aspirar en pureza en adquirir la vida en la esfera spiritual; la pureza depende del amor y el amor significa sacrificio, “Muere para vivir.” 
Este es el mensaje esencial. “La pureza depende del amor y el amor significa sacrificio.” Me alegro que tomeis notas. 
 
(Sigue continuacion)
 
1. La escalera de oro, El alma tiene su propio cuerpo, por Shridhar Maharaj

 



3W72119s5BjWMGm4Xa2MvD5AT2bJsSA8F9WeC71v1s1fKfGkK9mMKuc3LcvF4KigbWg9UsrpEPG4dkp6e1WrAiWD227wo5F6Af66YNChSW33bz7FdB5Btr

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София)
 
(продължава от предишния петък)
 
И така, има форма, а има и същина. Следващата глава се нарича “Душата има свое собствено тяло.”
„След като някой призрак или йоги може да покаже облика си, защо Бог да не може? Той е способен да го направи. По Своя воля Той казва: „Да бъде вода!” и има вода. „Да бъде светлина!” и има светлина. Неговата воля е закон. Което пожелае да стори, на мига е сторено; нима Му е нужно постоянно тяло от плът и кръв? Според волята си Той може да прояви каквото си поиска, и то всичкото е духовно, без ни най-малък досег от каквото и да било светско замърсяване. Но очите в най-възвишеното царство на реалността не са като тези очи от плът тук. Всичко има там: очи, уши – само че не като тези. Точно както насън; тогава тези наши очи и уши от плът не действат, но ние виждаме, чувстваме, движим се, храним се и пием. Умът е само наполовина материален и след като дори в менталната равнина всичко това е възможно, преминавайки отвъд нея откриваме чистия духовен свят, където има духовни очи, духовни уши, духовен ум – всичко там е духовно. Това е възможно.”[1]
В древните мистични трактати се казва: „Каквото горе, такова и долу; а каквото е долу, е и горе”. Всичко, което възприемаме тук е отражение на нещо оригинално. Щом тук имаме уши и очи, значи имаме уши и очи и в абсолютната равнина. Щом тук имаме тяло и самоличност, изградени от съответните субстанции, и в изначалната равнина имаме тяло и самоличност, които обаче са съставени от други субстанции. Ако тук имаме страдание, което е ограничено във времето, там имаме страдание, което е безгранично. Или духовно, можем да го наречем. Но не забравяйте: то е с различна природа. Тук обикновено не харесваме страданието, но там страданието ни се нрави. Ямуна пита дали съм сигурен. Не съм сигурен. Но никой не ви пита дали ви харесва или не. Ще го получите тук, ще го получите и там. 
Ямуна: Гурудев, това е публична лекция. 
Свами Тиртха: О, аз мислех, че е тесен кръг. Но всичко, което тук възприемаме като неприятно и гнило, оригинално е чисто и есенциално. И това, което прави човешкото тяло да оживява е присъствието на душата. Така че душата е съществената част. 
„На бойното поле, при стълкновението на два танка, мъжете вътре може да си мислят: „Тези танкове приличат на два демона, които се блъскат един друг.” Танковете се блъскат, но вътре в тях има хора. По същия начин и душата вътре в тялото си има свое тяло, своя равнина на съществуване, своя храна – има си всичко свое в духовната област – а този свят е изкривено отражение на онази сфера.” И сега, моля ви, внимавайте! Нещо много важно идва. „Нека чистият ни копнеж е единствено да заживеем в онази духовна сфера; чистотата зависи от любовта, а любов значи жертва, „умри, за да живееш.”  
Това е есенциалното послание. „Чистотата зависи от любовта, а любов значи жертва.” Радвам се, че си водите записки. 
 
(следва продължение)
 
1. „Златната стълба”, Душата има свое собствено тяло, от Шрила Шридхара Махарадж

 



3W72119s5BjWMGm4Xa2MvD5AT2bJsSA8F9WeC71v1s1fKfGkK9mMKuc3LcvF4KigbWg9UsrpEPG4dkp6e1WrAiWD227wo5F6Af66YNChSW33bz7FdB5Btr

(из лекции Свами Тиртхи, май 2013, София)
 
(продолжение с предыдущей пятницы) 
 
И так, есть форма, а есть и сущность. Следующая глава называется “Душа обладает своим собственным телом.”
„Если у привидения есть видимая форма, или у йога есть видимая форма, то разве Господь не может явить Свою форму? Он может. По Его воле „Да будет вода!”, появилась вода; и когда Он сказал: „Да будет свет!”, появился свет. Его воля – это закон. Чего бы Он ни захотел сделать – это тут же свершается; и поэтому, должно ли у Него быть вечное, состоящее из плоти и крови, тело? По Своей воле Он может явить все, что захочет, и все это будет духовным, без малейшей примеси осквернения какой бы то ни было материальной субстанцией. Но зрение более высокого уровня реальности не похоже на здешнее зрение плоти. Там есть всё: зрение, слух, – но они не такие, как здесь. Совсем как во сне: наши плотские глаза не действуют, эти уши не работают, и, тем не менее, во сне мы видим, чувствуем, ходим, пьем и едим. Ум только „наполовину материален”, и если даже на уровне ума возможна вся эта деятельность, то тогда за пределами этой сферы также существует абсолютно чистый духовный мир. И в том мире есть духовное зрение, духовный слух, духовный ум – все духовно. Это возможно.”[1]
В древнем мистическом трактате сказано: „Что бы ни было наверху, такое же и внизу; а что есть внизу, то есть и наверху”. Все, что мы воспринимаем здесь это отражение чего-то оригинального. Если у нас здесь есть уши и глаза, то у нас также есть уши и глаза на абсолютном плане. Если у нас есть тело, личность, состоящая из определенной субстанции, то у нас есть тело и личность на изначальном плане, состоящиеся из другой субстанции.
Если здесь у нас есть страдание, которое ограничено временем, там у нас есть страдание, которое безгранично. Или духовное, можем его назвать. Но не забывайте: у него другая природа. Здесь нам обычно не нравится страдание, но там страдание нам нравится. Ямуна спросила уверен ли я в этом. Я не уверен. Но никто не спрашивает, нравится вам это или нет. Вы получите это здесь, вы получите его и там.
Ямуна: Гурудев, это публичная лекция. 
Свами Тиртха: О, я думал, что это близкий круг. Но все, что мы здесь воспринимаем как неприятное и отвратительное, оригинальное – оно чисто и существенно. И то, что делает человеческое тело живым это присутствие души. И так, душа это существенная часть. 
„На поле битвы, когда два танка сходятся для сражения, люди, находящиеся внутри танков, могут думать: „Танки движутся словно два демона, готовые раздавить друг друга!” Танки сталкиваются, но внутри них находятся люди. Аналогичным образом, у души, пребывающей в этом теле, также есть свое собственное тело, свой план существования, своя пища – всевозможная собственность, находящаяся в духовном царстве, – а этот мир лишь искаженное отражение того царства.” И теперь, прошу вас, обратите внимание! Следует что-то очень важное. „Мы должны целомудренно стремиться к обретению жизни в том духовном царстве, а целомудрие зависит от любви, любовь же подразумевает жертву: „умереть, чтобы жить”.
Это существенное послание. „Чистота зависит от любви, а любовь означает жертва.” Я рад, что вы делаете заметки. 
 
(продолжение следует)
 
1.  „Золотая лестница”, Душа обладает своим телом, Шрила Шридхара Махарадж


May

17

unnamed (1)

(from a lecture of Swami Tirtha, 20.08.2015, morning, Ludashto)
 
(continues from the previous Monday)
 
Siddhartha, siddha-sankalpa, siddhi-da, siddhi-sadhana.[1]
Siddha-sankalpa – the second name. Sankalpa is a commitment, is dedicating yourself, is a decision. When you decide: ‘Yes! I am for siddha, I am for perfection! Whatever I do, I do it for perfection.’ And don’t forget, our perfection is this molten heart. So, even if we have to chastise ourselves, we do it for the softening of the heart.
Without sankalpa there is no progress and no results. Therefore in all rituals you will find a sankalpa: this ritual is for the service of Vishnu; or this fire sacrifice is for the peace of the world. And we all individually have to find, identify and strengthen this sankalpa in our life, in our spiritual practice. Sankalpa will give you the strength. No doubt we need a lot of efforts and a lot of perseverance in our spiritual practices and as soon as we declare a sankalpa, it will provide a special power. Therefore you have to be very careful about your sankalpa.
Once I made a mistake. At the samadhi mandir[2] of Bhaktisiddhanta Saraswati Thakur I was praying for the chance of preaching. Later on I understood the mistake: I forgot to ask for power, strength. There was so much engagement that I hardly could accomplish. Today I would pray for strength. But don’t commit the same mistake again: you pray for power, yet you forget to ask for service.
So sankalpa, your dedication, is a very important thing. And once you have given it, you cannot take it back. It’s not nice. Siddha-sankalpa.
Siddhi-da, the next name: siddhi is the perfection itself and da is one who provides. So, even if you commit yourself to perfection, even if you follow all the goals of perfection, perfection will be provided by Him, not by our own efforts. So fortunate we are! If it depends on our efforts, what kind of perfection could we achieve? A half-perfection or an invalid perfection? Or what? Technical perfection in this age is practically impossible. But what kind of perfection is very much possible? That one which is provided by divinity. It’s given to you – as a gift!
But the last name compromises my words. Because it looks like that in order to achieve the unconditional, merciful siddhi provision we should follow a siddhi-sadhana, a sadhana for perfection. Or let’s follow another sadhana – the perfection of sadhana. Not a sadhana for perfection, but the perfection of sadhana. If you follow sadhana, then you will become a siddha, a sadhu, a perfected person. In the past and in the future there is only one class of human beings – siddha, perfected ones. Or hamsas – pure like the swans. And swans like clean water. Especially when this is a lake; then this lake is called after them. Swan Lake. Tchaikovsky must have been in deep meditation at that time. So, the saints, the swan-like saintly persons, come together on the banks of a virtual lake. For what reason? In order to practically serve divinity and the ashram. Why? Because they derive a special taste from this.
So, Siddhartha, Siddha-sankalpa, Siddhi-da, Siddhi-sadhana – the goal of perfection, the decision for perfection, the gift of perfection and the perfection of sadhana – this is our way.
 
(to be continued)
 
1.  Vishnu Sahasra Nama, vs.27
2.  Name for a temple, shrine or memorial commemorating the dead.

 



May

17

unnamed (1)

(Szvámí Tírtha reggeli tanítása Ludastón, 2015. augusztus 20 – án )
 
(az előző hétfői tanítás folytatása)
 
Sziddhártha, sziddha-szankalpa, siddhi-da, sziddhi-szádhana.[1]
A második név: sziddha-szankalpa. A szankalpa elkötelezettséget jelent, önmagunk odaadását, ez egy döntés. Amikor úgy döntötök: ’Igen, a sziddhá-ért élek, a tökéletességért!’ akkor bármit is tesztek, azt a tökéletességért teszitek.’ S ne feledjétek, a mi tökéletességünk ez a megolvadt szív. Mégha olykor meg is dorgáljuk magunkat, azért tesszük, hogy megolvadjon a szívünk. 
Szankalpa nélkül nincsen haladás, és nincsen eredmény, ezért minden hagyományban megtaláljátok a szankalpát: ez  rituálé Visnu szolgálatáért, vagy áldozat a világbékéért. Mindannyiunknak egyénileg kell megtalálni, azonosítani és erősíteni ezt a szankalpát az életünkben, a lelki gyakorlatainkban. A szankalpa fogja nektek megadni az erőt – kétségtelenül sok erőre és kitartásra van szükségünk a lelki gyakorlatainkban, s amint kinyilvánítjuk a szankalpánkat, az különleges erővel fog felruházni bennünket. Éppen ezért nagyon gondosan kell eljárnotok a szankalpátokat illetően.
Egyszer hibát követtem el. Bhaktisziddhánta Szaraszvatí Thákur szamádhi mandirjánál[2] azért fohászkodtam, hogy prédikálhassak. Később megértettem mit hibáztam el: elfelejtettem hozzá erőt kérni. Annyi felkérés érkezett, hogy alig bírtam eleget tenni a meghívásoknak. Ma már erőért fohászkodnék. Ne kövessétek hát el ismét ugyanazt a hibát: erőért fohászkodtok, mégis elfelejtetek szolgálatot kérni. 
A szankalpa tehát, a ti odaadásotok egy nagyon fontos dolog. Amint azt egyszer odaadtátok, többé már nem tudjátok visszavenni, és ez olyan szép! Sziddha- szankalpa.
Sziddhi-da, a következő név: a sziddhi maga a tökéletesség, a da pedig, aki adja. Tehát még ha a tökéletesség mellett kötelezitek is el magatokat, még ha követitek is a tökéletesség összes célját, a tökéletesség mindenképpen az Ő kegyéből származik, nem saját erőfeszítésetek eredménye. Hogy mi mennyire szerencsések vagyunk! Ha a saját erőfeszítésünktől függene, vajon miféle tökéletességre tudnánk szert tenni? Valami fél-tökéletességre, vagy helytelen tökéletességre? Vagy mire? Technikai tökéletességet ebben a korban gyakorlatilag lehetetlen elérni – akkor hát miféle tökéletességnek a legnagyobb a valószínűsége? Az isteni által megnyilvánuló tökéletességnek, amely rátok száll, mint egy ajándék!
Az utolsó név azonban összegzi a szavakat. Hiszen úgy tűnik, hogy a feltétlen, könyörületes sziddhi áldás elnyerése érdekében követnünk kell a sziddhi-szádhanát vagyis a szádhanát a tökéletességért. Avagy kövessünk egy másik szádhanát – a szádhana tökéletességét? Nem a tökéletesség szádhanáját, hanem a szádhana tökéletességét. Ha követed a szádhanát, akkor sziddhává, szádhuvá, egy tökéletesített személlyé fogtok válni. A múltban és a jövőben csupán egyfajta élőlény létezett – a sziddha, a tökéletes. Vagy a hanszák – tiszták, mint a hattyúk. A hattyúk pedig szeretik a tiszta vizet, különösen, ha egy tóról van szó, akkor ezt a tó róluk van elnevezve. Hattyúk tava. Csajkovszkijnak akkoriban nagyon mély meditációja lehetett. A szentek tehát, a hattyúhoz hasonló szent emberek egy virtuális tó partján gyűlnek össze, vajon mi okból? Azért, hogy gyakorlatban szolgálják az Istenséget és az ásramot. Miért? Azért, mert ebből különleges ízt nyernek. 
A Sziddhártha, a Sziddha-szankalpa, a Sziddhi-dá, a Sziddhi-szádhana – a tökéletesség célja, a tökéletesség melletti döntés, a tökéletesség ajándéka, és a szádhana tökéletessége – ez a mi utunk. 
 
(folytatása következik)
 
1. Visnu-Szahaszra-náma, 27. vers
2. A halottak emlékére szolgáló templom, szentély vagy emlékmű neve.

 



unnamed (1)

(от лекция на Свами Тиртха, 20.08.2015, сутрин, Лудащо)
 
(продължава от предишния понеделник)
 
Сиддхартха, сиддха-санкалпа, сиддхи-да, сиддхи-садхана.[1]
Сиддха-санкалпа – второто име. Санкалпа означава посветеност, решение. Когато решаваш: „Да, аз се стремя към сиддха, аз се стремя към съвършенство! Каквото и да правя, правя го заради съвършенството.” И не забравяйте, съвършенството за нас е онова разтопено сърце. Така че дори да се налага да сгълчим себе си, правим го заради омекването на сърцето.
Без санкалпа няма напредък и няма резултати. Затова във всички ритуали ще откриете санкалпа: „този ритуал е в служба на Вишну”; или „тази жертва е, за да има мир в света”. И всички ние индивидуално трябва да намерим, определим и укрепим санкалпа в своя живот, в своята духовна практика. Санкалпа ще ни даде сили. Без съмнение, нужни са много усилия и много постоянство в духовните ни практики, и щом заявим дадена санкалпа, това ще ни осигури специална сила. Затова трябва да сте много внимателни каква е вашата санкалпа.
Веднъж допуснах една грешка. На самадхи мандир[2] на Бхактисиддханта Сарасвати Тхакур се молих за възможността да проповядвам. По-късно разбрах грешката си: бях забравил да се помоля за сили. Имах толкова много ангажименти, че трудно се справях. Днес бих се молил за сили. Ала не допускайте отново същата грешка: да се молите за сили, но да забравите да поискате служене.
Така че санкалпа, вашата решителност, е много важно нещо. Веднъж ако сте я вложили, не можете да си я вземете обратно. Не е добре. Сиддхи-санкалпа.
Сиддхи-да, следващото име: Сиддхи е съвършенството само по себе си, а да е този, който го дарява. Така че дори и да се посветите на съвършенството, дори да преследвате всички цели на съвършенството, то ще ви бъде дадено от Бога, а не от собствените ви усилия. Такива късметлии сме! Ако зависеше от нашите усилия, що за съвършенство бихме могли да постигнем? Полу-съвършенство, инвалидно съвършенство? Или какво? Техническо съвършенството в тази епоха е на практика невъзможно. Но какъв вид съвършенство е напълно възможно? Онова, което ни дарява божествеността. То ви се дава – като подарък!
Обаче последното име опровергава думите ми. Защото, както изглежда, за да постигнем безусловно и милостиво осигуреното съвършенство, сиддхи, ние трябва да следваме сиддхи-садхана – садханата на съвършенството. Или пък да следваме друга садхана – съвършенството на садханата. Не садхана за съвършенство, а съвършенството на садханата. Ако следвате садхана, ще станете сиддха, садху, съвършен човек. В миналото и в бъдещето има само една класа човешки същества – сиддха, съвършени. Или хамса – чисти като лебеди. А лебедите харесват чиста вода. Особено ако е езерна; тогава езерото е назовано на тях – Лебедово езеро. Чайковски трябва да е бил в дълбока медитация по онова време. И така светците, подобните на лебеди свети люде, се събират заедно по бреговете на виртуалното езеро. По каква причина? За да служат на практика на божествеността и на ашрама. Защо? Защото извличат специален вкус от това.
И така, Сиддхартха, Сиддха-санкалпа, Сиддхи-да, Сиддха-садхана – целта на съвършенството, решимостта за съвършенство, дарът на съвършенството и съвършенството на садхана – това е нашият път.
 
(следва продължение)
 
1.  „Вишну Сахасра Нама”, стих 27
2.  гробницата


Ravana-Sita

(from a lecture of Swami Tirtha, May 2013, Sofia)
 
(continues from the previous Friday)
 
Shridhar Maharaj continues: “Once, Shri Chaitanya Mahaprabhu was the guest of a devotee of the primary class belonging to the Ramanuja school who was very much shocked to hear about the abduction of Sita Devi by Ravana.”[1]
You, most probably know the story. Ramachandra is a divine avatar appearing on this planet Earth and His consort is Sita Devi. He is a divine prince, and She is His loving partner. And why their story is famous for the last millennium? Because there was crisis in their meeting called separation. A forced separation, because Sita Devi was kidnapped. Ravana, this very fearful enemy, kidnapped Sita Devi. 
“At that time the devotee managed to give some food to the Lord, but he himself was observing fasting and was always wailing and lamenting. Mahaprabhu asked, “Why are you not taking anything to eat?” He replied, “I want to die. I heard that my beloved Mother Janaki, Sita Devi, was abducted by a demon! If I have to hear that – if that should even enter my ear, then I want to die; I don’t want to live any longer. Then Mahaprabhu consoled him: “No, no, don’t think like that. Sita Devi is Lakshmi Devi Herself. She is chinmaya, consciousness personified, not having a body composed of any material elements. Sita Devi’s body is not made of flesh and blood, so what to speak of forcibly carrying Her away, Ravana could not possibly touch Her, he cannot even see Her. Sita Devi’s form is composed of such substance that Ravana can neither see nor touch Her! This is the fact. So, don’t disturb your mind. This is the truth, I say, so you take prasadam.” Then that devotee was happy and took prasadam.”
Usually people, we, in crisis react in two different ways. If you are under stress, one solution is that you overeat; the other reaction is that you cannot eat. So, there is a reaction of your feelings, of your consciousness in the very simple daily bodily functions. You have bad news and there will be some uneasy feelings in your system. But here the good message is given to our devotee who was very depressed due to Sita Devi being kidnapped. “Don’t worry! The enemy could not touch Her, could not even see Her”. Although Ravana thought that he could see Sita Devi and he could kidnap Her, because he was enamored by the beauty of Sita. Although here we understand he didn’t see Sita Devi, only some kind of reflection. But even the reflection was so beautiful! Just imagine if he had been able to see the real one. 
”Later Mahaprabhu went further south on His pilgrimage and in one place He found that the devotees there were reading the Kurma Purana, wherein it is mentioned that when Ravana came to steal away Sita, She took shelter by entering into fire, and the fire-god Agni gave some imitation Sita to Ravana, and Ravana took that ‘maya-Sita’ away. Then after killing Ravana and attaining victory, before taking Sita from Lanka, Ramachandra said, “To prove Her chastity, She must enter into blazing fire, and if She can pass through that test, then I shall accept Her. But for one whole year She was living with the demon-family, and therefore I cannot immediately trust Her chastity.”
You know because if a lady is under a control of another man, it’s risky. But we should never forget that Sita Devi was never under control of anyone else. Yet in order to instruct people and society about the dharma Ramachandra declared this test. 
“Then so many devotees began to weep, but by the order of Ramachandra the fire was prepared and Sita Devi had to enter. When the fire receded, Sita Devi came out with a smiling face and the devotees began to cry out, “Jaya! Sita Devi ki jaya!” This was written in Kurma Purana and Mahaprabhu asked the reader, “Please give Me that original page and insert a newly-written copy in there; I met a brahmana who is extremely troubled, thinking that Sita Devi was actually abducted by Ravana. I want to show him this old page of this book to convince him that I was not just consoling him, but it is written in the shastra that Ravana could not touch the real Sita Devi, because She is consciousness personified – not matter, not any flesh or blood or bone or any such things. “
This proves that Sita Devi and Ramachandra were not only divine personalities on this planet Earth, but they also represent something. Ramachandra represents the consciousness of a person. Because He as a male personality, as a prince, He is representing one of the main male characters and this is intellect. Sita Devi as a person is representing the female principle, She is the heart, the emotions. And you can see if the intellect and the emotions are separated, then it’s a big tragedy. Both are suffering. The intellect suffers due to lack of the emotional side; the emotions die to the lack of the worshipable male character. So, this ancient divine story tells us so beautifully and so obviously that we should unite our capacities. Human beings, we, belong to the species of homo sapiens – beings with intellect. Sometimes you see it, other times not so obviously. Anyway we belong to that category. And this living being with some intellectual capacities has got a heart also. 
So, our parable tells us that when the intellect and the heart go together, work together in harmony, then everything is blissful. But when our intellect is separated from our heart, or when our heart is separated from our brain – that’s a tragedy. So, we have to try to harmonize these two capacities – the intellectual side and the emotional side. We can compare these two capacities to philosophy like the intellectual side and religion as the emotional side. And Shrila Prabhupada says that “Philosophy without religion is dry and empty, and religion without philosophy is sentimental.” Think deeply about this. We should try to unite the two capacities that we have. In one way we have to enhearten our brain and also we have to enbrain our heart. We should try to achieve a harmonious unity of these two powers.
 
(to be continued)
 
1.  The Golden staircase, Ravana Deceived, by Shridhar Maharaj