Archives

Calendar

March 2020
M T W T F S S
« Feb   Apr »
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  



Archive for March 29th, 2020

2011_NYR_02425_0452_000(a_painting_of_krishna_lifting_mount_govardhan_north_india_pahari_regio)

(from a lecture of Swami Tirtha, 19.08.2015, morning, Ludashto)
 
(continues from the previous Monday)
 
Belonging to a sacred tradition also means some commitment. Before I was a freelance fallen soul, but now I am a fallen soul on a tie. And I tell you, it’s very beneficial and very good to be on a tie. Because if a dog has a collar, if a dog has a tie – for that dog you know that it belongs to someone. So, if we belong to a tradition, we have to represent this tradition. 
Then another question arises: how to help this tradition, how to serve this tradition, how to maintain this tradition? There are so many ways to help a tradition to survive and to flourish. First of all there are individual practices. If you chant the holy names, the chanting of the holy name as a tradition is maintained. For a long time you might think that you start the practice: ‘I start my chanting.’ But I feel this is the other way round. The chanting, the tradition needs practitioners; therefore it invites practitioners, it embraces new and new practitioners. That also proves that it is not started from the human side, but the invitation comes from the divine side: ‘Please, join this practice!’ So there should always be some permanent consciousness about this – that we are part of something superhuman. 
And there is the community, or the social side of this tradition. For example organizing events, maintaining temples, preaching, publications, etc, etc. So you see, it’s a very integral part of something extraordinary, important and divine. And this is the common denominator in all spiritual groups and in all spiritual practices – that it should reflect the divine and it should bring the human to the divine platform. 
So, belonging to a sacred tradition means that you have a background. And also you have a prospective goal. Therefore by proper cultivation we should help this school to grow, this tradition to flourish. Don’t forget about the elderly gopas when Krishna lifted the Govardhan Hill – they also used their sticks: ‘Like that it’s not so heavy, Krishna is a small boy, we can also hold our sticks.’ We are like these old gopas, we also hold our little sticks. The mission – Mahaprabhu’s mission, Krishna’s mission – is going on, but nevertheless we hold our little sticks. 
Let me quote only one sentence from Shrila Shridhara Maharaj. He says that this process of bhakti is a journey from the land of distrust and frustration to the land of beauty and love. So from distrust we want to reach the realm of divine love. Therefore we believe in the Source, the Maintainer and the Ultimate Shelter of the universe. We believe in the eternity of the soul and its belonging to the Supreme. We believe in the sanctity of life and its supreme mission. We believe in the victory of the light over the darkness. And also we believe in the chance of purification and perfection. Trust.
 
(to be continued)


2011_NYR_02425_0452_000(a_painting_of_krishna_lifting_mount_govardhan_north_india_pahari_regio)

(részlet Szvámí Tírtha 2015. augusztus 19-ei tanításából)
 
(az előző hétfői tanítás folytatása)
 
Egy szent hagyományhoz tartozni elköteleződést is jelent. Azelőtt szabadúszó elesett lélek voltam, most pórázon levő elesett lélek vagyok. S mondom nektek, nagyon üdvös és nagyon jó, ha van pórázunk, hiszen ha egy kutyának van nyakörve, van póráza, akkor tudni lehet, hogy tartozik valakihez. Tehát, ha egy hagyományhoz tartozunk, akkor képviselnünk is kell ezt a hagyományt.
Eztán felmerül egy másik kérdés: hogyan segítsük ezt a hagyományt, hogyan szolgáljuk, és hogyan tartsuk fent? Annyi módon lehet elősegíteni a hagyomány fennmaradását és virágzását. Először is ott vannak az egyéni gyakorlatok. Ha a szent neveket zengitek, akkor a szent név, mint hagyomány fennmarad. Hosszú ideig úgy gondolhatod, hogy te kezdesz bele a gyakorlatba, ’ elkezdek mantrázni’. Én úgy érzem, hogy ez éppen fordítva van. A szent nevek zengésének, a hagyománynak van szüksége gyakorlókra, ezért újabb és újabb gyakorlókat vonz magához. Ez is bizonyítja, hogy ez nem az emberi oldalon kezdődött, a meghívás az isteni oldalról érkezik: ’Kérlek, csatlakozz ehhez a gyakorlathoz!’ Állandóan tudatában kell lennünk, hogy mi valami emberfelettinek vagyunk a részesei. 
S akkor ott van még a közösség, vagy a tradíció társadalmi oldala. Például események szervezése, templomok fenntartása, prédikálás, publikációk, stb, stb. Így értitek, hogy ez valami nagyon különlegesen fontosnak és isteninek a szerves része. Ez a közös nevező valamennyi lelki csoportban és lelki gyakorlatban – hogy vissza kell, tükröznie az istenit, és az embert az isteni síkra kell eljuttatnia.
Valamely szent hagyományhoz tartozni azt jelenti, hogy van egy háttered, s rendelkezel egy világos céllal is. Ezért a tradíció megfelelő ápolásával segítenünk kell benne, hogy ez az iskola gyarapodjon, ez a hagyomány virágozzon. Ne feledkezzetek meg róla, hogy amikor Krsna felemelte a Góvardhan-hegyet, az idős gópák is használták a pásztorbotjukat: „Krsna egy kisfiú, ha mi is tartjuk a hegyet a botokkal, akkor a hegy nem lesz olyan nehéz.” Mi olyanok vagyunk, mint ezek a gópák, mi is tartjuk a saját kis botunkat. A misszió – Maháprabhu missziója, Krsna missziója – folyamatoson működik, ám mi tartjuk a saját kis botunkat. 
Hadd idézzek csupán egyetlen mondatot Sríla Shrídhar Mahárádzstól. Azt mondja, hogy a bhakti folyamata egy utazás a gyanakvás és csalódás földjéről a szépség és szeretet földjére. A gyanakvástól tehát szeretnénk eljutni az isteni szeretet birodalmába. Ezért hisszük a mindenség Forrását, Fenntartóját és Végső Menedékét. Hisszük a lélek öröklétét és Istenhez tartozását. Hisszük az élet szentségét és magasztos hivatását. Hisszük a világosság győzelmét a sötétség fölött. És hisszük a megtisztulás lehetőségét és az üdvösséget. Bízzatok!
 
(folytatása következik)

 



2011_NYR_02425_0452_000(a_painting_of_krishna_lifting_mount_govardhan_north_india_pahari_regio)

(от лекция на Свами Тиртха, 19.08.2015, сутрин, Лудащо)
 
(продължава от предишния понеделник)
 
Да принадлежиш към свещена традиция означава също и посветеност. Дотогава съм бил волна паднала душа, сега съм паднала душа на каишка. А казвам ви, много е полезно, много е добре да си на каишка. Защото ако едно куче има каишка, за него се знае, че принадлежи на някого. Така че щом принадлежим на дадена традиция, трябва и да я представяме. 
Тогава възниква друг въпрос: как да подпомагаме тази традиция, как да служим на тази традиция, как да поддържаме тази традиция? Има много начини да помогнем на една традиция да се съхрани и да процъфтява. На първо място има индивидуални практики. Ако възпявате светите имена, възпяването на светите имена като традиция се поддържа. И дълго време може да си мислите, че вие извършвате практиката: „Аз започвам да мантрувам.” Но на мен ми се струва, че е обратното. Мантруването, традицията се нуждае от практикуващи; затова тя призовава практикуващите, приема и прегръща все нови и нови практикуващи. Това също доказва, че не хората поставят началото, а поканата идва откъм божествената страна: „Заповядайте, присъединете се към тази практика.” Така че постоянно трябва да осъзнаваме това – че участваме в нещо свръхчовешко. 
Съществува и общността – социалната страна на традицията. Например организиране на събития, поддържане на храмове, проповядване, публикации и т.н. Виждате, това е много интегрална част от нещо изключително значимо и божествено. Това е общият знаменател на всички духовни групи и всички духовни практики – те трябва да отразяват божественото и да извеждат човека на божествено ниво. 
И така, да принадлежиш на свята традиция означава да имаш основа. А също и да имаш светла цел. Затова чрез правилно култивиране трябва да подпомагаме тази школа да се разраства, тази традиция да процъфтява. Не забравяйте за възрастните гопали – когато Кришна повдигнал хълма Говардхана, те също подпирали с тоягите си: „Така няма да Му е толкова тежко, Кришна е малко момче, ние също можем да подпираме с гегите.” Ние сме като тези възрастни гопали, и ние подпираме с мъничките си тояжки. Мисията на Махапрабху, мисията на Кришна бездруго си върви, но ние все пак държим своите малки пръчки. 
Позволете ми да цитирам само едно изречение от Шрила Шридхара Махарадж. Той казва, че този процес на бхакти е пътуване от земята на недоверието и разочарованието към земята на красотата и любовта. Така че от съмнението ние искаме да стигнем до царството на божествената любов. Затова вярваме в Източника, Поддръжника и Окончателния подслон на вселената. Вярваме във вечността на душата и в принадлежността ѝ към Всевишния. Вярваме в светостта на живота и във върховната му мисия. Вярваме в победата на светлината над мрака. Вярваме също и във възможността за пречистване и усъвършенстване. Доверие.
 
(следва продължение)