Sharanagati

(from a lecture of Swami Tirtha, August 2014, Ludashto)

Competition spirit is not good. Still you, as experienced spiritual practitioners, have some excuses to have some reason for spiritual competition. If we compete with ourselves, for example, how to overcome our shortcomings, if our real ego and our false ego are in competition – I think that competition is approved. 

But there are higher reasons for spiritual competition as well – to increase Krishna’s satisfaction. As we all know, there are varieties of feelings and approaches to Krishna. Especially in Vrindavana this is described in few archetypes. Like Mother Yashoda and Nanda Baba are the archetypes of the paternal, family relationship to Krishna. And maybe the most interesting and the most exciting archetypes are the gopis and gopas. The gopas have a kind of friendship with Krishna with a mixture of different rasas, different emotional feelings, as spices of life. And the gopis, the cowherd girls in Vrindavana, also have a variety of feelings, although generally their attachment is based on love. 

I’d like to invite you to an experience: just project yourself to Vrindavana. It’s not very difficult, as we are very close to the Vrindavana atmosphere right now. So much rain, cold, many devotees, etc. And Krishna is in the focus. So let’s enter that mood of search for Krishna! 

And what is the competition between the gopas and the gopis? They want to possess Krishna, they want Krishna to join their group. We all know that mantras work like charms. If you chant the name of someone, that person should come – to be in the focus. So, the gopis have such a chant and the gopas also have such a magic word. Now we enter Vrindavana. Radhe Krishna Radhe Shyam hey Govinda hey Gopal! The competition spirit appears in the hearts of the devotees. Now the gopis take the lead: Radhe Krishna Radhe Shyam! But the gopas will not let it happen! Hey Govinda hey Gopal! 

All the parties are searching, but not finding. Then what to do? The gopas are dissatisfied: maybe they have to search in the mood of the gopis? Now the gopas take the mood of the gopis. Radhe Krishna Radhe Shyam! And the gopis take the mood of the gopas: Hey Govinda hey Gopal! The gopas have taken some saris and the gopis have taken some sticks.

What is the special practice and contribution of bhakti as a process of divine service? This is chanting the holy names. In a hidden form it is available in many different religious processes, but it’s very explicit in our tradition. And as we tried to describe in this bhajan, words and names act like magic incantations. So, if by word we come in contact with divinity, that’s very powerful. 

We have understood that chanting the names of God is something very important. This is easy to accept. But there was one occasion when Chaitanya Mahaprabhu was not chanting the names of Krishna, but He was chanting in Navadvip “Gopi gopi!” Therefore He was criticized by the local community: “There is some benefit from chanting the names of God, but what is the benefit that you can derive by chanting this “gopi gopi”? What is this!” Yet fortunately by listening the advice of our teachers we understand what the importance of this type of chanting is. Because the qualities of the worshipable object are transferred to the worshiper.

(részlet Szvámí Tírtha 2014. augusztusi ludastói tanításából)

A versenyszellem önmagában nem túl jó, mégis nektek, tapasztalt lelki gyakorlóként van némi mentségetek, hogy találjatok okot a spirituális versengésre. Úgy vélem, az például elfogadható, ha önmagunkkal versenyzünk abban, hogyan emelkedjünk felül a hiányosságainkon, vagyis ha a hamis és az igazi egónk vetélkedik egymással. 

Ám van a lelki versenynek magasabb indítéka is – Krsna elégedettségének a növelése. Ahogy mindannyian tudjuk, Krsnát különféleképpen lehet megközelíteni, vagy érezni Iránta. Különösen Vrndávanban ez néhány archetípusban jelenik meg: Jasódá anya és Nanda Bábá például a Krsnához fűződő szülői, családi kapcsolat képviselői. Talán a legérdekesebb és a legizgalmasabb archetípusok a gópík és a gópák. A gópák barátságban állnak Krsnával, s barátságukba különböző raszák, különféle érzelmek, mint az élet fűszerei, vegyülnek. A gópíknak, a vrindávani tehénpásztorlánykáknak is különféle érzéseik vannak, bár általában az ő kötődésük alapja a szerelem.

Szeretnélek benneteket egy megtapasztalásra invitálni: képzeljétek magatokat Vrndávanba! Nem nehéz, mivel most éppen nagyon közel vagyunk a vrndávani atmoszférához: sok eső, hideg, sok bhakta… és Krsna van a középpontban. Helyezkedjünk hát bele abba a hangulatba, amikor Krsnát keressük!

Miben versenyeznek a gópák és a gópík? Magukénak akarják tudni Krsnát, azt akarják, hogy csatlakozzon a csapatukhoz. Mindannyian tudjuk, hogy a mantráknak bűverejük van, ha valakinek a nevét elkezded kántálni, az illetőnek meg kell jelennie, hogy a középpontban legyen. A gópíknak is van ilyen varázsigéjük, s a gópáknak is megvan a bűvös szavuk. Most lépünk be Vrndávanba: Rádhé Krsna Rádhé Sjám hé Góvinda, hé Gópál! A versenyszellem megjelenik a bhakták szívében, s most a gópík veszik át a vezetést: Rádhé Krsna Rádhé Sjám! Ám a gópák ezt nem hagyják: Hé Góvinda, hé Gópál! 

Mindegyik fél keres, ám egyik sem talál, akkor mi a teendő? A gópák elégedetlenek, talán nekik kell a gópík hangulatában keresniük Krsnát? Most a gópák veszik át a gópík hangulatát: Rádhé Krsna Rádhé Sjám! S a gópík pedig a gópák hangulatát: Hé Góvinda, hé Gópál! A gópák szárit vesznek fel, a gópík pedig botot ragadnak.

Mi a bhakti különleges gyakorlata és hozzájárulása az isteni szolgálat folyamataként? A szent nevek zengése. Rejtett formában ez sok különböző vallásos folyamatban fellelhető, de a mi tradíciónkban nagyon explicit módon van jelen. S ahogy ebben a bhadzsanban is próbáltuk érzékeltetni, a szavak és a nevek varázsigeként működnek, s ha a szavak segítségével lépünk kapcsolatba az istenivel, annak nagy ereje van.

Megértettük, hogy Isten neveinek zengése nagyon fontos. Ezt könnyű elfogadnunk, ám egy alkalommal Csaitanja Maháprabhut nagyon megkritizálta a helyi közösség Navadvípban, amikor nem Krsna szent neveit ismételgette, hanem azt hogy ’gópi, gópi’. „Annak, hogy Isten szent neveit zengjük, van valamiféle haszna, de miféle haszonnal jár ez a ’gópi, gópi’? Mi ez?” – vágták a fejéhez. De szerencsére tanítóinkat hallgatva értjük az effajta mantrazengés jelentőségét: mert a dicsőítés tárgyának a tulajdonságai rászállnak a gyakorlóra.

(от лекция на Свами Тиртха, август 2014, Лудащо)

Състезателният дух не е хубаво нещо. При все това вие, като опитни духовни практикуващи, имате някои извинителни причини за духовно състезание. Да се съревноваваме със самите себе си, например, за да надмогнем своите недостатъци; ако истинското ни его и фалшивото ни его се съревновават – мисля, че такова състезание е одобрено. 

Но съществуват и по-висши причини за духовно състезание – да се увеличи удовлетворението на Кришна. Както всички знаем, има многообразие от чувства и подходи към Кришна. Особено във Вриндавана, това е описано в няколко прототипа. Както майка Яшода и Нанда Баба са образци на родителските, семейните отношения с Кришна. И може би най-интересните и най-вълнуващи образци са гопите и гопалите. Гопалите имат един вид приятелство с Кришна със смесица от различни раси, различни емоционални чувства – като подправките на живота. А гопите, пастирките във Вриндавана, също питаят най-различни чувства, макар най-общо тяхната привързаност да се основава на любов. 

Бих искал да ви поканя на едно преживяване: просто се пренесете във Вриндавана. Не е особено трудно, тъй като тъкмо сега сме съвсем близо до вриндаванската атмосфера. Толкова дъжд, студ, много бхакти и т.н. И Кришна е във фокуса. Затова нека влезем в това настроение на търсене на Кришна! 

И какво е съревнованието между гопалите и гопите? Те искат да обсебят Кришна, искат Кришна да дойде в тяхната група. Всички знаем, че мантрите действат като заклинания. Ако повтаряте името на някого, той неминуемо ще дойде, за да бъде във фокуса. И така, гопите имат такова заклинание, а гопалите също имат магически думи. Сега влизаме във Вриндавана. Радхе Кришна, Радхе Шям! Хей Говинда, хей Гопал! В сърцата на преданите възниква състезателен дух. Сега гопите повеждат: Радхе Кришна, Радхе Шям! Но гопалите не позволяват това да се случи! Хей Говинда, хей Гопал! 

И двете групи търсят, но не намират. Какво да сторят тогава? Гопалите са неудовлетворени: дали пък не трябва да търсят в настроението на гопите? И ето, те взимат настроението на гопите: Радхе Кришна, Радхе Шям! А гопите вземат настроението на гопалите: Хей Говинда, хей Гопал! 

Каква е специалната практика и принос на бхакти като процес на предано служене? Това е възпяването на светите имена. В скрита форма то присъства в множество религиозни процеси, но е съвсем ясно формулирано в нашата традиция. И както се опитахме да изразим в този бхаджан, думите и названията действат като магически заклинания. Така че щом чрез словото влизаме в досег с божественото, то е нещо много могъщо. 

Разбрали сме, че възпяването на светите имена е много важно. Това е лесно да се приеме. Но имало един случай, в който Чайтаня Махапрабху не повтарял имената на Кришна, а възпявал в Навадвип: „Гопи гопи!” Затова бил критикуван от местната общност: „Има някаква полза от повтаряне на имената на Бога, но каква полза можеш да извлечеш като повтаряш това „гопи гопи”? Какво е това?!” За щастие, слушайки напътствията на нашите учители, ние разбираме каква е значимостта на такъв вид мантруване. Защото качествата на обожаемия обект се прехвърлят върху обожаващия.